Актове за изпълнение

Съгласно член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз законодателят на ЕС може да предостави на Европейската комисия (или в извънредни случаи на Съвета на Европейския съюз) правомощията да приема актове за изпълнение съгласно специални правила, предвидени в законодателен акт („основния акт“). Целта на актовете за изпълнение е да се създадат еднакви условия за изпълнение на въпросния законодателен акт, ако и когато е необходимо.

Актовете за изпълнение са незаконодателни актове и те могат да са със специфичен или общ характер. Te често са с административен или технически характер и могат да са под различна форма, като например индивидуални решения за финансиране, решения за разрешаване за пускане на определени продукти на пазара или образци на сертификати, изисквани съгласно законодателството на ЕС. Те се приемат в разнообразни области, като разходни програми, опазване на околната среда и здравето и данъчно облагане.

От процедурна гледна точка актовете за изпълнение се приемат от Комисията, след като тя се консултира с комитетите, съставени от технически експерти от държавите — членки на ЕС, като се следват правилата и процедурите, определени в Регламент (ЕС) № 182/2011.

Европейският парламент и Съветът се държат в течение по време на подготовката на актовете за изпълнение и те имат право на контрол, но не могат да блокират приемането на актове за изпълнение.

ВЖ. СЪЩО:

• Комитология
• Съвет на Европейския съюз
• Делегирани актове
• Европейска комисия
• Европейски парламент
• Йерархия на нормите на Европейския съюз (ЕС)
• Законодателни актове
• Незаконодателни актове
• Държави членки
• Договори
• Ролята на комитетите във връзка с изпълнителните правомощия на Европейската комисия (резюме)
• Вторичното законодателство на Европейския съюз (резюме)
• Договор за функционирането на Европейския съюз (резюме).