Основни права

Терминът „основни права“ се използва, за да се изрази понятието „права на човека“ в рамките на Европейския съюз (ЕС). Това са права, които са основни за хората, живеещи в ЕС, и те са определени в Хартата на ЕС на основните права. Хартата придоби правнообвързващ характер в целия ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.

Терминът „права на човека“ се използва по принцип в международното право и означава права, присъщи на всички хора, независимо от тяхната националност, раса, каста, убеждение, пол и т.н. ЕС използва по принцип термина „права на човека“ в контекста на своите външни отношения и политики относно сътрудничеството за развитие.

Хартата се прилага за институциите на ЕС при спазване на принципа на субсидиарност и тя не разширява правомощията и задачите, които са им възложени чрез Договорите. Хартата се прилага и за държавите — членки на ЕС, когато те прилагат правото на ЕС.

Много от правата и свободите, определени в Хартата на ЕС, отразяват тези, които вече са залегнали в Европейската конвенция на Съвета на Европа за правата на човека (1950 г.) и Социалната харта (1965 г., преразгледана през 1996 г.).

Агенцията на ЕС за основните права, чието седалище е във Виена, Австрия, и която замени Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията, беше създадена през 2007 г., за да гарантира правата, ценностите и свободите, залегнали в Хартата на ЕС.

Член 7 от Договора за Европейския съюз предвижда възможността за спиране на правата, произтичащи от членството в ЕС (като например правото на глас в Съвета), ако дадена държава сериозно и системно нарушава основополагащите принципи на ЕС (свобода, демокрация, зачитане правата на човека и основните свободи и върховенство на закона).

ВЖ. СЪЩО:

Top

Choose the experimental features you want to try

Основни права