ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.12.2021

COM(2021) 820 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно разширяването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) към съседни трети държави

I. Въведение — обхват на сътрудничеството с трети държави 

Амбицията на политиката за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) е да се осигурят безпрепятствени, устойчиви и ефективни транспортни връзки в целия Съюз, като същевременно се укрепят социалното, икономическото и териториалното сближаване. Политиката се прилага от 1996 г. насам, а настоящата правна рамка за TEN-T е установена в Регламент (ЕС) № 1315/2013 1 („Регламента за TEN-T“). На 14 декември 2021 г. Комисията предложи преразглеждане на настоящата политическа рамка 2 , по-специално с цел да се отразят приоритетите на Европейския зелен пакт 3 , Стратегията на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност 4 и Стратегията за свързаност Global Gateway 5 .

ТЕN-Т представлява най-високото равнище на планиране на инфраструктурата в Съюза. Основната мрежа по ТЕN-Т е предвидено да бъде завършена до 2030 г. и ще осигури висококачествени мултимодални възли на всички столици и основни транспортни артерии на Съюза като крайъгълен камък на единното европейско транспортно пространство. Транспортните потоци обаче не спират на границата на Съюза. Поради все по-взаимосвързаните в световен мащаб вериги за създаване на стойност и вериги на доставките от дълго време насам осигуряването на трансгранична свързаност с трети държави придобива нарастващо значение за Съюза.

Политиката за TEN-T заема централно място в прогнозата за политиката на Съюза в областта на транспорта до трети държави. Въз основа на Договора от Лисабон, в който се посочва колко е важно да се даде приоритет на трансграничното сътрудничество със съседните на ЕС държави (член 8 от ДЕС), член 8 от регламента, в който се определя рамката за сътрудничество с трети държави, беше разработен с нарочен акцент върху сътрудничеството със съседните държави, които са подгрупата от трети държави, попадаща в обхвата на политиката за разширяване, европейската политика за съседство, Европейското икономическо пространство и Европейската асоциация за свободна търговия.

В съответствие с член 8, параграф 4 от Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) приложение III включва примерни карти на TEN-T, разширена до определени съседни държави. След приемането на Регламента за ТЕN-Т Съюзът е разширил примерната ТЕN-Т, за да включва:

-    Европейското икономическо пространство и Европейската асоциация за свободна търговия 6 ;

-    Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово*, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия) 7 ;

-    държавите от Източното партньорство (ИТ) (Армения, Азербайджан, Беларус 8 , Грузия, Молдова и Украйна) 9 ;

-    Турция: широкообхватната мрежа на Турция, включена в Регламента за TEN-T.

Освен това, що се отнася до Средиземноморския регион, все още е в ход установяването на широкообхватна мрежа, която да определи транссредиземноморската транспортна мрежа (ТМN-Т). Процесът се осъществява съвместно с партньорите от Южното Средиземноморие 10 .

Примерната мрежа позволява на Съюза да ориентира по-добре ангажимента на ЕС, включително финансовата подкрепа. Чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (NDICI) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) III се подкрепя създаването на благоприятна среда за улесняване на устойчивите инфраструктурни инвестиции и се дава възможност на ЕС да привлича публични и частни инвестиции посредством международни финансови институции в подкрепа на целите за свързаност. Тази подкрепа е включена в рамките на икономическите и инвестиционните планове за Западните Балкани 11 , Източното партньорство 12 и Южното съседство 13 . Освен това Механизмът за свързване на Европа 14 (МСЕ II) може също да се използва за съфинансиране на проекти, разположени главно в трансграничните региони на Съюза и съседните държави.

В настоящото съобщение се запазва акцентът на политиката за ТЕN-Т, с който се дава приоритет на сътрудничеството със съседните държави. На първо място, в него се очертава как да се преодолеят общите предизвикателства с държавите, обхванати от процеса на разширяване, и съседните на ЕС държави и как Съюзът в бъдеще ще работи съвместно с тези партньори в областта на политиката за ТЕN-Т, по-специално по отношение на по-нататъшното развитие на оперативната съвместимост на мрежите на държавите, обхванати от процеса на разширяване, и други съседни държави с мрежата на Съюза. На второ място, в него се посочват мерките, които са насочени към завършване на изграждането на разширената ТЕN-Т в тези държави.

Съобщението се основава на Стратегията за интелигентна и устойчива мобилност и е тясно свързано със Съвместното съобщение „Global Gateway“. То също така допринася за целта, заложена в Европейския зелен пакт, за разработване на чиста, устойчива и интелигентна транспортна мрежа, която да помогне на Съюза и съседните на ЕС държави да поемат по пътя на устойчивото развитие, като същевременно се постигне социално-икономическо възстановяване от кризата, свързана с COVID-19. Настоящото съобщение се представя заедно с предложението на Комисията за преразглеждане на Регламента за ТЕN-Т. Предложението на Комисията включва леко изменена правна рамка за сътрудничество с трети държави. С него се премахват разпоредбите относно финансирането на проекти по член 8 от Регламента за ТЕN-Т, за да се избегне дублиране на законодателството относно финансовата подкрепа от Съюза. С него се въвеждат нови разпоредби, които укрепват двата координационни инструмента на Комисията: коридорите на основната мрежа и европейските координатори. В предложението на Комисията се предвижда коридор от основната мрежа да бъде разширен, така че да включва Западните Балкани.

II. Общи цели на политиката за TEN-T по отношение на съседните държави

С разширяването на политиката за ТЕN-Т отвъд границите на Съюза се определят две основни цели: i) осигуряване на съгласуваност и ефективност на оперативно съвместима и мултимодална мрежа между държавите членки и техните непосредствени съседни държави и държави партньори; ii) съсредоточаване на ангажимента (включително финансова подкрепа) на Съюза в тези региони. Освен това в по-широката перспектива на европейската политика за съседство и политиката за разширяване на ЕС, разширяването на TEN-T е средство за по-тясна интеграция и съответно за подготовка на държавите кандидатки и потенциалните кандидатки за евентуално присъединяване към ЕС. И накрая, интегрирането на транспортните мрежи в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и други съседни държави с TEN-T е фактор за улесняване на търговията и следователно за икономическа интеграция, като ускорява сближаването със Съюза.

Ангажиментът на Съюза се изразява както в изграждане на задължителна инфраструктура, така и в незадължителни мерки, насочени към подобряване на транспортната свързаност. Що се отнася до задължителната инфраструктура, с разширяването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), така че да включва съседни държави, се цели да се идентифицират инфраструктурни проекти и да се консолидира мрежа, съответстваща на параметрите и целите на TEN-T, като по този начин се допринесе inter alia за декарбонизацията на транспорта. Наличието на съгласувана и стабилна мрежа в съседните държави означава по-стабилни връзки с по-добри транспортни услуги за гражданите и предприятията. С оглед на силния политически ангажимент на Съюза към съседните му държави то също така му позволява да насочва по-добре отпускането на средства и финансиране от ЕС и да осигурява сигурността, необходима за отключване на потенциала за инвестиции в инфраструктурни проекти. Освен това стабилното планиране и стратегическото развитие на инфраструктурата ще спомогнат за привличането на подкрепа от международни финансови институции. Що се отнася до инвестициите в нова инфраструктура, специално внимание следва да се обърне на постигането на най-високите стандарти и изисквания за TEN-T, като същевременно активите на качествената инфраструктура се опазват във времето чрез редовна поддръжка.

Незадължителните мерки са насочени към разработване на интелигентни транспортни системи (ИТС) за всички видове транспорт, които ще спомагат за решаване на проблемите с безопасността и ще подкрепят устойчивостта на транспорта. Те включват и мерки за обмен на данни за мултимодалния транспорт, основан на стандарти на ЕС, за да се подпомагат ефикасни товарни потоци. Следва да се насърчи и изграждането на 5G инфраструктура. Освен това Съюзът подкрепя регулаторната реформа и засиления диалог на техническо равнище, като се основава на съответните инструменти на Съюза и се опира на активното участие на европейските агенции в областта на транспорта. През последните години Съюзът и редица държави партньори сключиха споразумения за асоцииране, които имат за цел сближаване на законодателството на Съюза в областта на транспорта и приемане на изискванията за TEN-T и стандартите за оперативна съвместимост.

Сред важните приоритети на Съюза е и целта за декарбонизация на транспорта и ограничаване на въздействието на изменението на климата върху Съюза и съседните му държави. Политиката за ТЕN-Т ще допринесе за постигането на целите, заложени в Европейския зелен пакт. С оглед на това всички държави, обхванати от процеса на разширяване, и други съседни държави следва да се стремят към постигане на целта на Европейския зелен пакт, която предвижда намаляване на свързаните с транспорта емисии на парникови газове с 90 % до 2050 г. Амбициозните действия и обединяването на силите за изпълнението на тази програма ще осигурят на Съюза и на съседните му държави предимство да бъдат първи в световния преход към устойчив и екологичен транспортен сектор.

Участието на предприятия, които са собственост или се контролират от физическо лице или предприятие от държава извън ЕС, може да допринесе за реализирането на мрежата TEN-T в ЕС. При определени обстоятелства обаче такова участие в проекти от общ интерес може да застраши сигурността и обществения ред в ЕС. Без да се засяга механизмът за сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2019/452 15 и в допълнение към този механизъм, трябва да се повиши осведомеността относно такова участие, за да се даде възможност за намеса на публичните органи, ако се окаже, че съществува вероятност то да засегне сигурността или обществения ред. Поради това в предложението на Комисията за преразглеждане на Регламента за TEN-T се предвижда държавите членки да уведомяват Комисията за всеки проект от общ интерес на тяхна територия с участието на физическо лице или предприятие от държава извън ЕС, за да се даде възможност за оценка на въздействието му върху сигурността или обществения ред в ЕС. Съседните държави следва да създадат подобен механизъм по отношение на проектите, изпълнявани по примерната мрежа TEN-T.

III. Основни постижения и перспективи за сътрудничество със съседните държави

Европейското икономическо пространство и Швейцария

Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) са неразделна част от политиката за TEN-T по отношение на съседните държави. В продължение на десетилетия държавите от ЕИП и ЕАСТ са тясно свързани с развитието на пазара на Съюза като безпрепятствено интегрирани търговски партньори на ЕС. С населението си от 13,6 милиона души, живеещи в четирите държави от ЕАСТ — Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария, те са третият по големина търговски партньор на Съюза по отношение на стоките и вторият по големина търговски партньор по отношение на услугите.

Разширената примерна ТЕN-Т в тези държави е добре развита и е на равнището на мрежата на Съюза. За всички видове транспорт мрежата на държавите от ЕИП/ЕАСТ е добре интегрирана с ТЕN-Т дори дотолкова, че две държави от ЕИП/ЕАСТ са част от коридор на основната мрежа по ТЕN-Т. Скандинавско-средиземноморският коридор на основната мрежа включва Норвегия, а Рейнско-алпийският коридор на основната мрежа преминава през Швейцария. В съответствие с това европейските координатори поддържат тясна връзка с държавите с оглед на завършването на примерната основна TEN-T до 2030 г.

Рейнско-алпийският коридор е един от най-натоварените маршрути за товарен транспорт в Европа. Той свързва пристанищата на Северно море в Белгия и Нидерландия със средиземноморското пристанище в Генуа. Коридорът преминава през важни икономически центрове като Брюксел и Антверпен в Белгия, региона Рандстад в Нидерландия, германските региони Рейн-Рур и Рейн-Некар, регионите Базел и Цюрих в Швейцария и регионите Милано и Генуа в Италия. Трасето на коридора включва важни проекти в Швейцария, включително най-дългия железопътен тунел в света — тунела Gotthard Base. Разположеният под швейцарските Алпи 57-километров тунел Gotthard Base бе открит на 1 юни 2016 г. Заедно с тунелите Lötschberg и Ceneri Base тунелът ще повиши конкурентоспособността на железопътния транспорт, което ще донесе преки ползи за гражданите и предприятията в ЕС. По отношение на маршрутите за достъп до тунела Gotthard, които понастоящем представляват, от страната на Съюза, участъци със затруднения, ЕС следва да се стреми към тяхното подобряване .

Скандинавско-средиземноморският коридор е изключително важна за европейската икономика ос между Севера и Юга. В рамките на Съюза коридорът се простира от Финландия и Швеция на север, до остров Малта на юг, като обхваща Дания, Северна, Централна и Южна Германия, Австрия, промишлените центрове на Северна Италия и пристанищата на Южна Италия. С приемането на Регламента за МСЕ II коридорът беше разширен, за да включва Нарвик в Норвегия. В съответствие със Съобщението на Комисията относно по-силен ангажимент на Европейския съюз в Арктическия регион 16 коридорът беше разширен, за да се изгради присъствие на Север, целящо да улесни сухопътния превоз на товари от Арктическия регион и евентуалния бъдещ Северен морски път.

Западни Балкани

Западните Балкани отдавна са приоритетен регион за Съюза 17 . Както посочи председателят Фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза от 14 септември 2021 г., „бъдещето на целия регион е в ЕС“. С население от близо 18 милиона души регионът е важен пазар за Съюза и е значима транзитна зона за превозите на европейски стоки. През 2020 г. общият обем на търговията между ЕС и Западните Балкани възлиза на 50,5 милиарда евро. Западните Балкани имат ключова роля в глобалните вериги за създаване на стойност, които снабдяват ЕС, и тази роля може да бъде допълнително засилена чрез осигуряване на по-добра транспортна свързаност със Съюза и в рамките на региона.

Основно постижение е приемането на Договора за създаване на транспортна общност (ДТО) през 2017 г. 18 . Съгласно ДТО държавите от Западните Балкани трябва да транспонират достиженията на правото на ЕС в областта на транспорта в националното си законодателство, което ще позволи интегрирането на тези държави в транспортния пазар на ЕС преди евентуалното им присъединяване към ЕС. Това включва областите на техническите стандарти, оперативната съвместимост, безопасността, сигурността, управлението на трафика, социалната политика, обществените поръчки и околната среда, като по този начин ще се подпомогнат усилията на региона за преодоляване на изоставането от държавите членки. Транспортната общност понастоящем разработва текущ работен план за развитието на примерните основни и широкообхватни мрежи по TEN-T, докато постоянният секретариат подпомага партньорите от Западните Балкани при транспонирането на политиката на Съюза в областта на транспорта и изпълнението на проектите за TEN-T.

Партньорите от Западните Балкани са постигнали значителен напредък в осъществяването на примерната основна мрежа по TEN-T. Въпреки това разработването на редица ключови проекти по примерната основна мрежа все още изостава. Макар че има подобрения в изграждането на трансгранична инфраструктура, като например моста Свилай между Хърватия и Босна и Херцеговина, който беше отворен за движение през септември 2021 г., е необходим значителен напредък, за да се осигурят безпроблемни транспортни операции между Съюза и Западните Балкани. Това се отнася за всички видове транспорт, като железопътната мрежа има особена нужда от модернизация.

Освен това делът на устойчивия транспорт остава на ниско равнище. Макар че партньорите от Западните Балкани осъществяват приблизително 70 % от световната си търговия със Съюза, само 5 % от общия обем на товарните превози се превозват с железопътен, а останалите 95 % — с автомобилен транспорт. Освен това от 2009 г. насам товарният железопътен транспорт е намалял с 40 %, докато делът на пътническия железопътен транспорт от общия пътнически транспорт остава едноцифрена стойност, с изключение на крайградския транспорт в няколко големи града. Мрежата от вътрешни водни пътища в Западните Балкани продължава да не се използва в достатъчна степен за товарен транспорт до и от Съюза. Река Дунав и река Сава пресичат няколко държави в региона и представляват вътрешни водни пътища, които могат да бъдат използвани в допълнителна степен, за да се пренасочи движението от автомобилния транспорт към по-устойчиви видове транспорт. В региона на Адриатическо и Йонийско море е необходимо да се осигури координация между националните и регионалните органи, участващи в развитието на TEN-T.

Вследствие на това транспортната свързаност в рамките на региона и със Съюза търпи вреди, което има отрицателни последици за икономическото развитие и привлекателността на региона за инвеститорите. Ефектът от тази ситуация често се наблюдава на границите със Съюза, където капацитетът на инфраструктурата невинаги отговаря на регистрираните обеми на движението, а това има значителни отрицателни последици не само за търговията между Съюза и Западните Балкани, но и за търговията между държавите членки, която преминава транзитно през региона.

Осем години след разширяването на обхвата на ТЕN-Т, за да се включат Западните Балкани, и четири години след влизането в сила на ДТО е време да се ускори развитието на ТЕN-Т. С оглед на това от съществено значение е Съюзът и партньорите от Западните Балкани да провеждат по-съгласувана политика относно ТЕN-Т. Това би спомогнало за преодоляване на пропуските по отношение на свързаността и за подобряване на цялостното качество на транспорта.

За постигане на целите на политиката за ТЕN-Т партньорите от Западните Балкани могат да се възползват от няколко източника на финансиране от ЕС, като например Инструмента за предприсъединителна помощ посредством инвестиционната рамка за Западните Балкани. Освен това през 2020 г. Комисията прие всеобхватен икономически и инвестиционен план за Западните Балкани (ИИП) 19 , който има за цел стимулиране на дългосрочното икономическо възстановяване на региона, подкрепа за осъществяването на екологичен и цифров преход и насърчаване на регионалната интеграция и сближаването със Съюза. В плана са набелязани водещи инициативи във всички аспекти на свързаността и е представен инвестиционен пакет, който мобилизира до 9 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства през следващите седем години, като чрез новия гаранционен механизъм за Западните Балкани ще бъдат привлечени инвестиции в размер до 20 милиарда евро. Всички ключови транспортни проекти, обхванати в плана — на стойност 1,1 милиарда евро, като са привлечени инвестиции в размер на 4 милиарда евро — са разположени в разширената TEN-T.

ЕС подкрепя и макрорегионални стратегии в региона, като EUSAIR и EUSDR 20 , за да засили съгласуваността на инвестициите в Западните Балкани. Координацията между Interreg, ИПП III и други инструменти за финансиране в рамките на макрорегионалните стратегии на ЕС подобрява ефекта от осъществяваните проекти и увеличава въздействието на новите проекти.

Съюзът следва да даде приоритет на проектите за ТЕN-Т, които са от стратегически интерес за региона и за Съюза, с цел да се реализира цялостна, съвместима и устойчива примерна основна мрежа, която да свързва столиците в региона помежду им, както и със Съюза. Съюзът следва да се стреми да ускори строителството на нова транспортна инфраструктура, с която да се изградят липсващите връзки, по-специално трансгранични проекти, и когато е целесъобразно, да модернизира съществуващата инфраструктура, като я приведе в съответствие със стандартите на изискванията за ТЕN-Т. Следва да бъдат внедрени цифрови технологии, подкрепяни от развитието на телекомуникационната инфраструктура и обмена на данни за мултимодалния транспорт, за да се даде възможност за оперативна съвместимост на мрежите и да се подпомогнат по-ефективни товарни потоци. Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) следва да замени заварените системи, които създават разпокъсани участъци в мрежата. Внедряването на решения за ИТС също следва да бъде приоритет за подобряване на пътната безопасност.

Важен приоритет ще бъде и насърчаването на решенията за мултимодален транспорт и ускоряването на преминаването към устойчиви видове транспорт, което ще доведе до намаляване на емисиите на CO2 от транспорта. Следва да се разработят решения за екологичен мултимодален транспорт, като например зарядни станции за електрически превозни средства и центрове за мултимодален транспорт. Движението в градовете и около тях също следва да бъде подобрено, като се осигурят устойчиви алтернативи на движението по пътищата и се избегнат участъци със затруднения, които също водят до по-високи емисии на CO2.

Политиката за ТЕN-Т следва също така да отразява по-добре географското положение на Западните Балкани в Европа чрез по-всеобхватен подход. Няколко държави членки — Хърватия, Унгария, Румъния, България и Гърция — имат общи граници и разчитат в голяма степен на инфраструктурата в Западните Балкани за осигуряване на свързаност с останалите държави членки. Предложението за създаване на европейски транспортен коридор, който да свързва региона със Съюза, както е посочено в предложението за преразглеждане на Регламента за ТЕN-Т, е конкретен пример за това какво Съюзът може да предложи на региона, за да подобри изпълнението на проектите за ТЕN-Т.

Източно партньорство

Източното партньорство (ИП) изигра важна роля за сближаването на Съюза и партньорите от Източното партньорство. Икономическите връзки между Съюза и региона са силни, а държавите от Източното съседство са важна транзитна зона за транспортиране на европейски стоки на изток. През последното десетилетие търговията между ЕС и ИП почти се удвои, с което регионът се превърна в десетия по големина търговски партньор на Съюза. За Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна Съюзът е най-големият търговски блок, докато за Армения и Беларус Съюзът е вторият по големина търговски партньор. През 2020 г. търговията на Съюза с ИП възлиза на 82,8 милиарда евро. По-специално търговията между ЕС и Украйна представлява почти 50 % от общата търговия между държавите от ИП и Съюза. За да се подпомогне това развитие, осигуряването на по-добра транспортна свързаност със Съюза и в рамките на региона ще бъде от значение за Съюза.

След разширяването през 2018 г. на примерната ТЕN-Т, за да включва региона, важен резултат от политиката за ТЕN-Т е разработването на примерния план за действие за инвестиции в ТЕN-Т за Източното партньорство. В плана, изготвен съвместно от Световната банка и Комисията, са определени ключови приоритетни инвестиции на обща стойност 12,8 милиарда евро за всички видове транспорт в разширената основна мрежа. Крайният срок за завършване е 2030 г. Планът е предназначен да подпомогне лицата, вземащи решения, при определянето на приоритетите за стратегически инвестиции в транспортната инфраструктура с цел завършване на примерната мрежа по TEN-T. Изготвянето на единна координирана координирана система от проекти за региона ще бъде ключов елемент за успеха на изпълнението на политиката за ТЕN-Т. Същото се отнася и за по-нататъшното развитие на мрежата, включително на вътрешните водни пътища, които не бяха включени с разширението през 2018 г.

Подкрепено от политика, основана на правила, инвестирането в устойчиви решения за примерната основна мрежа по TEN-T е сред дългосрочните цели на политиката на Източното партньорство след 2020 г., както е посочено в Съвместното съобщение „Политиката за Източното партньорство след 2020 г.: Повишаване на устойчивостта — Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“. Тази програма за периода след 2020 г. е структурирана в два стълба — „Инвестиции“ и „Управление“, и с нея се предлага икономически и инвестиционен план в подкрепа на социално-икономическото възстановяване на държавите партньори, които в стремежа си към екологичен и цифров преход работят на принципа „изграждаме отново, по-добре“. Планът ще включва значителни инвестиции в транспорта (до 4,5 милиарда евро), включително проекти в рамките на разширената TEN-T.

Икономическият и инвестиционен план и примерният план за действие за инвестиции в ТЕМ-Т за Източното партньорство ще бъдат от съществено значение за справяне с многобройните предизвикателства, свързани с изграждането на оперативно съвместима мрежа, която да отговаря на изискванията за ТЕN-Т. Пътните и железопътните връзки между Съюза и държавите от Източното партньорство продължават да бъдат недостатъчни и не напълно развити, като липсват няколко връзки на граничните контролно-пропускателни пунктове. Пътната инфраструктура е на ниско равнище както по отношение на качеството, така и по отношение на капацитета и безопасността. Инфраструктурата на железопътната мрежа и подвижният състав в няколко случая са остарели по отношение на стандартите за качество, капацитет и безопасност. Освен това при интегрирането на железопътната мрежа на ИП с тази на Съюза се среща такова предизвикателство, че мрежата в ИП е изградена с междурелсие 1 520 mm, докато стандартното междурелсие на Съюза е 1 435 mm. Това усложнява реализацията на оперативно съвместима трансгранична мрежа и ще изисква разработването на съвременни технически решения.

За да преодолее тези предизвикателства, ИП следва да продължи да разработва система от проекти за ТЕМ-Т и да постигне готовност на проектите, с оглед на това да отговарят на условията за финансиране. ИП следва да се съсредоточи върху проекти в рамките на примерната основна мрежа по TEN-T, и по-специално върху трансгранични проекти със Съюза.

Съюзът следва да се стреми да ускори строителството на нова транспортна инфраструктура, която да осъществи липсващите връзки, по-специално трансгранични проекти и мултимодални възли, които включват и морския транспорт, и, когато е целесъобразно, да модернизира съществуващата инфраструктура и да я приведе в съответствие с изискванията на TEN-T. Съюзът следва да подкрепя разработването на иновативни инфраструктурни решения на проблема с различните стандарти за междурелсие. Следва да се внедрят цифрови решения, които да осигурят възможност за оперативна съвместимост на мрежите и мултимодалност, да повишат безопасността и устойчивостта, да улеснят търговията и преминаването през границите. Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) следва да замени заварените системи, които създават разпокъсани участъци по мрежата. Внедряването на решения за ИТС също следва да бъде приоритет за подобряване на пътната безопасност. Решенията за мултимодален транспорт и ускореното преминаване към устойчиви видове транспорт също следва да бъдат приоритет, за да се намалят емисиите на CO2 от транспорта. При проектите за пътна инфраструктура Съюзът следва да насърчава разработването на екологични решения за мултимодален транспорт (като например зарядни станции за електрически превозни средства и центрове за мултимодален транспорт). Модернизирането на мрежата от вътрешни водни пътища също ще бъде приоритет. И накрая, ще бъде важно да се гарантира, че тези държави поддържат инфраструктурата, по-специално по отношение на ключови проекти, разработени със средства от ЕС.

Южно Средиземноморие

Регионът на Южното Средиземноморие е от особено политическо значение за Съюза. Регионът също така е близък търговски партньор. През 2020 г. общият обем на търговията със стоки между Съюза и държавите от Южното съседство възлиза на 149,4 милиарда евро. Съществува потенциал за по-нататъшно развитие на търговията, което следва да бъде подкрепено от подобряване на устойчивите транспортни връзки.

Въз основа на мандата, получен от министрите от Евро-средиземноморския регион през 2013 г., Съюзът и партньорите от Южното Средиземноморие имат за цел да определят транссредиземноморска транспортна мрежа (ТМN-Т). TMN-T ще бъде изготвена като широкообхватна мрежа. За да се осигури по-добра транспортна свързаност между Съюза и региона, ще бъде особено важно да се определят морските пристанища в примерната ТМN-Т.

След определянето на ТMN-Т партньорите от Южното Средиземноморие следва бързо да разработят план за изпълнение на ТMN-Т, в който да се посочат проектите с висок приоритет, с оглед на създаването на система за проекти. Следва да се даде приоритет на проектите в пристанищата, включително решения за т.нар. „последна миля“, мултимодални възли, с цел да се засили развитието на морския транспорт на къси разстояния.

В Съвместното съобщение от 2021 г. относно обновеното партньорство с Южното съседство и в придружаващия го икономически и инвестиционен план за региона транспортната свързаност е призната като ключов компонент за развитието на Южното Средиземноморие. В тях се дава приоритет на развитието на транссредиземноморската транспортна мрежа и на реформите на политиката в областта на транспорта, определени съвместно в рамките на Регионалния план за действие в областта на транспорта 21 . Инициативата WestMed 22 , чрез която се насърчава устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие, е насочена към морския транспорт.

В съответствие с обновеното партньорство с Южното съседство и с икономическия и инвестиционен план за региона Съюзът следва да увеличи усилията си за приемане на примерните карти на бъдещата транссредиземноморска транспортна мрежа (ТМN-Т) и да даде приоритет на проектите по тази мрежа, които са от особено значение за Съюза. Освен това той следва да подкрепи изпълнението на Регионалния план за действие в областта на транспорта, в който се определят договорените принципи за развитието на устойчива и интегрирана система за мултимодален транспорт, включително стремежа към сближаване на нормативните уредби. Този подход е в съответствие с рамката за сътрудничество в областта на устойчивия транспорт и синята икономика „Съюз за Средиземноморието“.

Турция

Съюзът и Турция са важни търговски партньори, а Турция е ключова транзитна държава за търговията на Съюза с Близкия и Далечния изток. Поради това Съюзът и Турция споделят общ интерес към развитието и модернизирането на инфраструктурата. Напредъкът по изпълнението на проектите е от решаващо значение за пълното реализиране на потенциала на примерната ТЕN-Т в Турция. За да се увеличат максимално тези ползи както за Турция, така и за Съюза, координацията на развитието на инфраструктурата са от съществено значение, по-специално за железопътния транспорт. Като ключов проект по ИПП Турция ще осигури ценен достъп до TEN-T през България, като завърши железопътната линия Халкалъ—Капъкуле, която е съфинансирана от инструмента ИПП с 275 милиона евро и е съфинансирана от европейските финансови институции (ЕИБ и ЕБВР). Привеждането на законодателството на Турция в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на TEN-T продължава да бъде от ключово значение 23 . Подобно на това, което е предвидено за Западните Балкани и региона на ИП, от решаващо значение е при планирането на пътната инфраструктура между Съюза и Турция да се вземе предвид осигуряването на алтернативни горива. И накрая, подобрената координация на изпълнението на граничната инфраструктура би допринесла за преодоляване на недостатъците в инфраструктурата и за подобряване на транспортните потоци между Съюза и Турция и по-далеч.

Обединено кралство

Обединеното кралство беше неразделна част от TEN-T до оттеглянето му от Съюза в края на преходния период на 31 декември 2020 г. Дотогава Обединеното кралство беше част от Северноморско-средиземноморския коридор на основната мрежа, като транспортните връзки с континентална Европа и с Ирландия бяха безпрепятствено интегрирани. След оттеглянето на Обединеното кралство за него вече не се прилагат достиженията на правото на ЕС в областта на ТЕN-Т.

От особен интерес за Съюза е запазването на свързаността на Ирландия с континенталната част на Съюза. Поради това Съюзът предприема действия, за да гарантира, че оттеглянето на Обединеното кралство няма да наруши значително ирландската транспортна мрежа, и по-специално свързаността с континентална Европа. След оттеглянето на Обединеното кралство Съюзът предприе специални мерки, насочени към защита на интересите на Ирландия, а оттам и на Съюза. С приемането на Регламента за МСЕ II Ирландия за първи път е разположена в два коридора на основната мрежа по TEN-T. Освен че остава в Северноморско-средиземноморския коридор, Ирландия беше включена и в Атлантическия коридор, като трите основни пристанища Дъблин, Корк и Шанън Фойнс бяха свързани с две френски пристанища — Хавър и Нант Сен Назер.

В работния план за Северноморско-средиземноморския коридор е отбелязан постоянният ангажимент на Съюза да защитава транспортните връзки на Ирландия с континентална Европа. Целите за развитието на коридора включват по-нататъшно развитие на морските връзки и подобряване на връзките между вътрешността и морските пристанища. Специално внимание се обръща на плановете за насърчаване на редица проекти, включително пътната връзка на Рингаскиди с Корк, както и басейна Александра в Дъблин. В плана се поема ангажимент за осигуряване на свързаност с континентална Европа по море, което е признато за най-значимото за Ирландия пресичане на граница. Допълнителните инвестиции в пристанищния капацитет на Ирландия са определени като потенциално средство за намаляване на зависимостта на Ирландия от сухоземния мост през Обединеното кралство.

IV. Заключение

Разширяването на политиката за ТЕN-Т, за да се включат съседните държави, е от решаващо значение за Съюза в стремежа му да изгради оперативно съвместима и мултимодална транспортна мрежа. Политиката за ТЕN-Т е важно средство за интегриране на държавите, обхванати от процеса на разширяване, тъй като осигурява по-добра транспортна свързаност и действа като фактор за улесняване на търговията, ускорявайки сближаването със Съюза. Настоящото съобщение, представено заедно с предложението за преразглеждане на Регламента за ТЕN-Т, има за цел допълнително да се задълбочат външните отношения на Съюза, като се отчитат приоритетите на Европейския зелен пакт и на Стратегията на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност.

По-специално по отношение на Западните Балкани и Източното партньорство съществува сериозна необходимост от ускоряване на развиването на примерната ТЕN-Т, за да се подобри допълнително транспортната свързаност със Съюза. За да се премине от разпокъсаност към мрежа в тези региони, трябва да се засили съгласуваността при изпълнението на проектите и да се продължи с по-бързи темпове изграждането на стабилни системи от проекти, като се отдаде ясен приоритет на най-жизненоважните проекти и се предпочитат проектите в рамките на примерната основна мрежа.

Освен това е необходимо съществуващата инфраструктура спешно да се приведе в съответствие със стандартите и да се осигури поддръжка на съществуващите активи. По-нататъшното развитие на примерната ТЕN-Т следва да бъде насочено към обезпечаване на мрежа с високи стандарти за качество. Освен това то следва да има за цел да осигури развитието на устойчива инфраструктура, която да устои на предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

С оглед на това Комисията ще се ангажира:

·да постигне отговаряща на условията примерна основна мрежа, която да е мултимодална, устойчива и стабилна;

·да ускори строителството на нова транспортна инфраструктура, с която да се попълнят липсващите връзки и да се премахнат участъците със затруднения, по-специално в трансграничен план, както и да модернизира съществуващата инфраструктура, за да се постигне съответствие с изискванията за TEN-T и да се осигури съгласуваност с Европейския зелен пакт;

·да подкрепя насърчаването и внедряването на цифрови технологии, за да се осигури оперативна съвместимост на мрежите, по-специално ERTMS, ИТС и мултимодалните информационни системи за товарни превози и инфраструктурата за 5G. Чрез внедряването на цифрови технологии следва да се осигури висока ефективност в цялата мрежа и да се достигнат по-високи равнища на автоматизация;

·да насърчава партньорите да вземат под надлежно внимание и да провеждат оптимална поддръжка и експлоатация на съществуващите и новите активи;

·да отдава приоритет на проектите за TEN-T от стратегически интерес за региона на Западните Балкани и региона на Източното партньорство, както и за Съюза, за да се осигури по-добра връзка на държавите, обхванати от процеса на разширяване, и други съседни държави със Съюза;

·да оцени необходимостта от преразглеждане на съществуващата примерна мрежа по TEN-T в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и други съседни държави и когато е необходимо, да започне процес за актуализирането ѝ.

Европейският парламент и Съветът се приканват да одобрят настоящото съобщение, което ще бъде представено и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

(1)

Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(2)

Предложение на Комисията от 14 декември 2021 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1153 и Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013, COM(2021) 812.

(3)

COM(2019) 640 final.

(4)

COM (2020) 789 final.

(5)

JOIN (2021) 30 final

(6)

Делегиран регламент (ЕС) 2016/758 на Комисията от 4 февруари 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с адаптирането на приложение III към него (ОВ L 126, 14.5.2016 г., стр. 3).

(7)

Делегиран регламент (ЕС) 2016/758 на Комисията от 4 февруари 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с адаптирането на приложение III към него (ОВ L 126, 14.5.2016 г., стр. 3). *Това название не засяга статута на Косово и е съобразено с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(8)

Понастоящем участието е преустановено временно от беларуските органи.

(9)

Делегиран регламент (ЕС) 2019/254 на Комисията от 9 ноември 2018 г. за адаптиране на приложение III към Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (ОВ L 43, 14.2.2019 г., стр. 1).

(10)

Партньорите от Южното съседство включват Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия (статут на наблюдател в Съюза за Средиземноморието), Мароко, Палестина, Сирия (от 2011 г. насам сътрудничеството със Сирия е прекратено) и Тунис. Това название на Палестина не може да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.

(11)

Съобщение „Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани“, COM(2020) 641 final.

(12)

Съвместно съобщение „Повишаване на устойчивостта — Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“, JOIN(2020) 7 final, и Съвместен работен документ на службите „Възстановяване, устойчивост и реформи: приоритети на Източното партньорство след 2020 г.“ SWD(2021) 186 final.

(13)

Съвместно съобщение „Обновено партньорство с държавите от Южното съседство: нова програма за Средиземноморието“, JOIN(2021) 2 final и Съвместен работен документ на службите „Обновено партньорство с държавите от Южното съседство: икономически и инвестиционен план за южните съседи“, SWD(2021) 23 final.

(14)

Член 5 от Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стp. 129).

(15)

Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1)

(16)

Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „По-силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион“, JOIN(2021) 27 final.

(17)

Започнати са преговори за присъединяване с Черна гора (2012 г.) и Сърбия (2014 г.). Все още се очаква да започнат преговори с Албания и Република Северна Македония след споразумението на Съвета, постигнато през март 2020 г.

(18)

ОВ L 278, 27.10.2017 г.

(19)

Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, COM(2020) 641 final.

(20)

Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав.

(21)

Регионален план за действие в областта на транспорта за Средиземноморския регион (2014—2020 г.).

(22)

Инициативата WestMED е резултат от диалога 5 + 5, включващ пет държави — членки на ЕС (Франция, Италия, Португалия, Испания и Малта), и пет държави партньори от Южното съседство (Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис).

(23)

Работен документ на службите на Комисията „Доклад за Турция от 2021 г.“ SWD(2021) 290 Final/2.