5.2.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 36/69

---

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 227/06/COL

от 19 юли 2006 година

относно държавната помощ в полза на Farice hf. (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове от 61 до 63 и протокол 26 към него,

като взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд (3), и по-специално член 24 от него,

като взе предвид протокол 3, част I, член 1, параграф 2 и част II, член 4, параграф 4, член 6, член 7, параграф 3 и член 10 от Споразумението за Надзорен орган и Съд,

като взе предвид Насоките на Органа (4) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП, и по-специално глава 17 за държавните гаранции и глава 19 за участията на държавните органи,

като взе предвид Решение № 125/05/COL на Органа за започване на официална процедура за разследване относно държавната помощ в полза на Farice hf., с което призова заинтересованите страни да предоставят своите коментари по въпроса (5),

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   ПРОЦЕДУРА

С писмо от 27 февруари 2004 г. от Мисията на Исландия към Европейския съюз, с което се препраща писмо от Министерството на финансите от 26 февруари 2004 г., исландските органи нотифицираха Органа за държавна гаранция в полза на проект за подводен кабел в Исландия, т.е. проекта Farice. Писмото беше получено и регистрирано на 1 март 2004 г. (събитие № 257593).

Допълнителна информация беше предоставена с писмо от Мисията на Исландия от 14 май 2004 г., с което се препраща писмо от Министерството на финансите на Исландия от 13 май 2004 г. Писмото беше получено и регистрирано от Органа на 14 май 2004 г. (събитие № 281472).

След обмен на информация (6) с писмо от 26 май 2006 г. Органът уведоми исландските органи, че е решил да започне официалната процедура за разследване, предвидена в протокол 3, част I, член 1, параграф 2 от Споразумението за Надзорен орган и Съд по отношение на държавната помощ в полза на Farice hf. (събитие № 319257).

Решение № 125/05/COL на Органа за започване на официална процедура за разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, както и в притурката за ЕИП към него (7). Органът призова заинтересованите страни да предоставят своите коментари по въпроса. Органът не получи коментари от заинтересованите страни.

Исландските органи предоставиха своите коментари относно Решение № 125/05/COL с писмо от 28 юни 2005 г. (събитие № 324236).

Както беше споменато в решението за започване на официална процедура за разследване, Органът изрази известни опасения по отношение на конкуренцията с писмо до Farice hf. от 31 януари 2003 г. в рамките на отделно производство по конкуренцията. Органът също изиска информация относно проекта Farice, която е уместна за оценката на конкурентното влияние на проекта. С писмо от 6 май 2004 г. Органът изпрати официално искане за информация до Farice hf. (8) Отговорът на Farice hf. беше получен от Органа на 21 октомври 2004 г. Производството по конкуренция беше прекратено с писмо на Органа от 2 юни 2006 г. (събитие № 1072261).

2.   ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ

2.1.   ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА FARICE

Проектът Farice се отнася до изграждането и управлението на подводен телекомуникационен кабел, свързващ Исландия и Фарьорските острови с Шотландия.

От 1994 г. Исландия и Фарьорските острови са международно свързани с подводен телекомуникационен кабел CANTAT-3. CANTAT-3 е изграден като кабел на консорциум. Достъпът до CANTAT-3 се гарантира от членство в консорциума (9) посредством неотменяеми права за използване и отдаване под лизинг на капацитет от члена на консорциума Teleglobe. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия. С изграждането на трансатлантическа система от кабели, конкурентна на CANTAT-3, създателите на CANTAT-3 имат достъп до други по-икономични връзки. Въпреки това Исландия и Фарьорските острови все още трябва да разчитат на връзката посредством CANTAT-3. Това е едно от съображенията, което тези страни е трябвало да имат предвид при разработването на новата свързаност. В допълнение кабелът CANTAT-3 има известни технически ограничения, тъй като е кабел от по-старо поколение, който има ограничен капацитет и невинаги е надежден. Исландските органи представиха общ преглед на няколко неизправности на връзката посредством CANTAT-3 през периода от 1995 г. до 2003 г. Друг проект за международна мрежа не е достигнал до тези две страни след 1994 г., въпреки общия ръст на капацитета на международните и междурегионалните телекомуникационни маршрути. Според информацията, представена от исландските органи, географски изолираното местоположение на двете страни и ограниченият мащаб на пазара са предотвратили това.

Разходите за сателитните връзки, които служат като втори начин за свързване, се очаква да се увеличат и в никакъв случай не се считат за подходящи за осъществяване на интернет трафик, чувствителен към закъснение. Трябвало е да бъде разработен алтернативен вариант, за да се реши проблемът с увеличения телекомуникационен трафик.

Проектът Farice е резултат от инициативата на (по онова време) почти 100 % притежавания от държавата исландски телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf. (наричан по-долу „Síminn“ (10) и задлъжнелия телекомуникационен оператор на Фарьорските острови — Føroya Tele, които обсъждат разработването на подводен кабел, свързващ Рейкявик, Торсхавн и Единбург. Въпреки това през 2002 г. става ясно, че проектът Farice изглежда не може да набере потенциал като чисто търговско начинание (11). В проучването относно осъществимостта, проведено през март 2002 г., се заключава, че проектът не може да бъде финансиран посредством конвенционалното финансиране на проекти. Било е потърсено широко обединяване в подкрепа на проекта, за да бъде спасена неговата реализация. Това довежда до две решения:

Първо, комуникационните органи на Исландия и на Фарьорските острови вземат участие в подготовката на проекта. По-конкретно най-големите спонсори, Síminn и Føroya Tele, заявяват ясно, че не се интересуват от предоставянето на необходимите гаранции за заеми от името на целия пазар на телекомуникации (12). Следователно исландската държава е трябвало да участва и да има активен принос в проекта.

Второ, счита се за важно Og Vodafone, който е основен участник на исландския пазар на телекомуникации, да участва активно в проекта. Било е решено, освен основаването на Farice hf., за целите на изграждането и управлението на новата трансмисионна система, да бъде основано холдинговото дружество Eignarhaldsfélagið Farice ehf. (наричано по-долу „E-Farice“) (13). Това дружество, притежател на всички исландски акции във Farice, е трябвало да изкупи капацитета на Og Vodafone в CANTAT-3. Подобно предложение е направено на Síminn, което съгласно доклада на IBM (14), представен от исландските органи, довежда до това E-Farice да поемат цялата международна свързаност на Исландия. Както е заявено в нотификацията, предполагало се е, че капацитетът на CANTAT-3 впоследствие ще бъде управляван и продаден от E-Farice (15).

През 2002 г. новото дружество с ограничена отговорност — Farice hf. — е основано с цел подготвяне, изграждане и управление на подводна съобщителна кабелна система за предаване на телекомуникации и интернет трафик между Исландия, Фарьорските острови и Обединеното кралство. Според информацията, представена от исландските органи, акционери в това дружество са Síminn (47,33 %), Og Vodafone (1,33 %), правителството на Исландия (27,33 %), три други исландски оператора, които заедно притежават 3,99 %, Føroya Tele (17,33 %) и два други телекомуникационни оператора от Фарьорските острови, всеки от които притежава 1,33 % (16). Новият кабел Farice включва основна линия на Исландия (17) (от Seyðisfjörður до Reykjavík), подводен участък (от Seyðisfjörður до Dunnet Bay), основна линия на Фарьорските острови (от Funningsfjörður до Tórshavn) и основна линия на Обединеното кралство (от Dunnet Bay до Edinburgh). Не е проведен публичен търг, за да се вземе решение относно управлението на кабела, което е предоставено на Farice hf. Съгласно бизнес плана приблизителните общи разходи за инвестицията на проекта Farice са 48,9 млн. евро.

Споразумението между акционерите от 12 септември 2002 г. предвижда ценовата политика на Farice да се основава на принципите за обвързаност с разходите, прозрачност и липса на дискриминация.

Исландските органи допълнително наблегнаха на факта, че използването на кабела Farice е отворено както за чуждестранни, така и за вътрешни оператори при еднакви условия и цени. Споразумението между акционерите също е отворено за нови акционери. Въпреки това в него е уговорено, че съществуващите акционери винаги ще имат възможност за поддържане на своята позиция по отношение на собствения капитал в дружеството, ако се увеличи акционерният капитал (раздел 7 от споразумението между акционерите).

Официалното откриване на подводния трансмисионен кабел Farice е през февруари 2004 г.

2.2.   ОПИСАНИЕ НА ДЪРЖАВНОТО ПОДПОМАГАНЕ ОТ ИСЛАНДИЯ

а)   Гаранция за заем

Нотификацията се отнася за отпускането от държавата на гаранция за заем от 9,4 млн. евро в полза на Farice (наричан по-долу „срочен заем А“). Този заем представлява част от по-голям пакет за дългосрочен заем за максималната сума от 34,5 млн. евро.

Според информацията, предоставена от исландските органи, по-конкретно, както се вижда от споразумението от 27 февруари 2004 г. (наричано по-долу „споразумението за заем“) между Farice hf., Íslandsbanki hf., други финансови институции и други гаранти, подписаните заеми за максималната сума от 34,5 млн. евро имат следните разбивки:

Заем	Милиона евро	Заемодател	Лихвен процент (18)	Лихвени периоди	Погасяване		Гарант
					брой на вноските	начало на погасяване
A	9,4	Северна инвестиционна банка	Euribor + 0,18 % годишно	6 месеца	8 шестмесечни плащания	септември 2011 г.	правителството на Исландия
Б	4,7	Северна инвестиционна банка	Euribor + 0,80 % годишно	6 месеца	5 шестмесечни плащания	септември 2009 г.	Landssími Íslands hf. (Síminn)
	4,7	Íslandsbanki hf.
В	4,7	Føroya banki	Euribor + 1,00 % годишно	3 месеца	10 тримесечни плащания	септември 2009 г.	Telefon verkið P/F
Г	11,0	Íslandsbanki hf.	Euribor + 1,50 % годишно	1 месец	48 месечни плащания	септември 2005 г.	няма

Държавната гаранция за срочния заем А е гаранция за инкасо, т.е. Farice hf. ще носи пълна отговорност за изплащането на заема и кредиторът ще трябва да изчерпи всички възможности за инкасиране от дружеството, преди да влезе в сила държавната гаранция. На Farice hf. е начислена годишна премия от 0,5 % (определена от управлението на националния дълг на Исландия), която е изплатена предврително при издаването на споразумението за заем и държавната гаранция. Предварителното плащане възлиза на 438 839 EUR, т.е. 4,7 % от сумата за заема. В допълнение е начислена гаранционна такса от 120 000 исландски крони.

По-ранна гаранция за инкасо е подписана през юли 2003 г. във връзка с междинен заем от 16 млн. евро. Гаранцията за инкасо покрива 6,4 млн. евро, т.е. 40 % от този заем. Междинният заем е изплатен при освобождаването на дългосрочните заеми от 34,5 млн. евро и гаранцията за инкасо за междинния заем престава да съществува на същия ден. Farice hf. заплаща гаранционна такса от 0,50 % и гаранционно начисляване от 120 000 исландски крони за тази гаранция.

б)   Увеличение на акционерния капитал на правителството на Исландия

В началото на януари 2003 г. държавното участие във Farice hf. се увеличава от 27,33 % при първоначалния дял до 46,5 %. Следва обяснението, представено от исландските органи, в техния отговор от юни 2004 г.:

Както беше заявено от исландските органи, общият акционерен капитал на Farice hf. е бил увеличен от 327 000 EUR на повече от 14 млн. евро. Подробности за вноските в акционерния капитал на различните акционери могат да се видят в следната таблица (19):

Акционерен капитал на Farice hf. (сумите са в хиляди)

	Подготвителен етап			януари 2003 г.			януари 2003 г.
	исландски крони	евро (20)	дял	исландски крони	евро	дял	исландски крони	евро	дял
Eignarhaldsfélagið Farice ehf.				947 944	11 242	79,90 %	947 944	11 242	79,90 %
Правителство на Исландия	8 200	90	27,33 %	552 067	6 547	46,53 %	491 737	5 831	41,45 %
Síminn	14 200	155	47,33 %	395 477	4 690	33,33 %	352 259	4 177	29,69 %
Og Vodafone	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	103 949	1 232	8,76 %
Lína.Net	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Fjarski ehf.	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
RH-net	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Telefonverkið	5 200	57	17,33 %	236 486	2 804	19,93 %	236 486	2 804	19,93 %
Kall	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
SPF spf.	400	4	1,33 %	400	5	0,03 %	400	5	0,03 %
Общо	30 000	327	100,00 %	1 186 430	14 070	100,00 %	1 186 430	14 070	100,00 %

3.   ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

В своето Решение № 125/05/COL за започване на официална процедура за разследване Органът стигна до предварителното заключение, че държавната гаранция и увеличението на акционерния капитал от исландската държава във Farice hf. представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Органът имаше съмнения дали мерките за подпомагане на исландската държава могат да бъдат обявени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП. В своето решение за започване на официална процедура за разследване Органът изрази съмнения дали мерките за помощ — за да бъдат съвместими с правилата от Споразумението за ЕИП — са пропорционални на тяхното предназначение и не нарушават конкуренцията до степен, която е в противоречие с общия интерес. Тези съмнения се отнасяха по-конкретно до въпроса, дали ще има недискриминационен достъп до мрежата. Освен това, тъй като първоначалната идея беше да се канализира капацитетът на CANTAT-3 посредством E-Farice еhf., имаше опасения дали конкуренцията при свързаността с Исландия няма да бъде елиминирана, тъй като на пазара щеше да остане само един доставчик.

4.   КОМЕНТАРИ ОТ ИСЛАНДСКИТЕ ОРГАНИ

В своите коментари към Решение № 125/05/COL от 28 юни 2005 г. исландските органи заявяват повторно своето мнение, че при проекта Farice няма държавна помощ. Според исландските органи гаранцията за заема и увеличението на акционерния капитал на правителството са в съответствие с разпоредбите за държавната помощ. Освен това проектът Farice представлява инфраструктура по смисъла на правилата за държавната помощ. Въпреки това, както беше заявено в предишно писмо от 21 януари 2005 г., исландските органи са на мнение, че всяка държавна помощ би била съвместима с член 61, параграф 3, букви б) и в) от Споразумението за ЕИП.

Исландските органи оправдават необходимостта от въпросните мерки въз основа на съображението, че далекосъобщителната свързаност и широколентовият достъп са необходима стъпка към модернизацията на обществото и икономиката на Европейския съюз и са изключително важен аспект от Лисабонската програма, както и предпоставка за разработването на плана за действие „Електронна Европа“.

Като се има предвид географското положение, Исландия е изключително зависима от наличието на достъп до икономична и надеждна телекомуникационна свързаност. Настоящата свързаност нито е задоволителна, нито надеждна или приемлива за зависещите от телекомуникациите икономики на Исландия и Фарьорските острови поради техническите ограничения на CANTAT-3.

При тези обстоятелства участието на държавата е резултат от необходимостта проектът да стане възможен. Без участието на държавата проектът щеше или да закъснее, или изобщо нямаше да бъде осъществен.

Исландските органи са на мнение, че предимствата по отношение на гарантирането на надеждно доставяне на телекомуникационни услуги в Исландия надделяват над недостатъците от определено нарушаване на конкуренцията за другите конкуренти.

Преди основаването на Farice са били проведени срещи за представяне на исландски оператори, на които единствено три от „по-малките“ оператори са се съгласили да закупят акции в дружеството. По мнението на исландските органи значителни усилия са положени при търсенето на основаващи страни, без да се определя долна граница за вноските в акционерния капитал. Следователно исландските органи твърдят, че има широкоразпространено участие, като се имат предвид специфичните обстоятелства на проекта.

Исландските органи наблягат, че раздел 7 от споразумението между акционерите съдържа право на преимуществено закупуване за основаващите дружества на Farice hf. Това право е еквивалентно на член 34 от исландския Закон № 2/1995 относно публичните акционерни дружества с ограничена отговорност, съгласно който акционерите имат право да записват нови акции правопропорционално на техните участия. Това право е прехвърляемо и освен това всеки акционер може по всяко време да използва това право на преимуществено закупуване. Също така раздел 7, параграф 2 от споразумението между акционерите предвижда, че акционерите ще полагат усилия, за да гарантират, че новите страни могат да участват в увеличението на капитала независимо от правата на преимуществено закупуване.

Споразумението между акционерите предвижда недискриминационно прозрачно ценообразуване при пазарни условия. Ценовата политика на дружеството следва да се основава на принципите на обвързаност с разходите, прозрачност и липса на дискриминация. Исландските органи сравняват проекта Farice със ситуацията, която се разглежда в Решение № 307/2004 на Комисията относно проект за широколентова инфраструктура в Обединеното кралство за масово предоставяне на широколентови услуги на бизнеса и гражданите в отдалечените селскостопански райони на Шотландия. Според тяхната информация цените за капацитет на системата Farice са вероятно най-високите за подобни услуги в целия Северен Атлантически океан. Това е една от причините, поради които продаденият обем през 2005 г. съответства на по-малко от 5 % от понастоящем инсталирания капацитет на Farice.

Относно въпроса за отворения достъп исландските органи наблягат на факта, че достъпът до инфраструктурата е отворен, прозрачен и недискриминацонен.

На последно място, исландските органи считат, че ако бъде установено, че е налице държавна помощ, общата сума на помощта е ограничена. По-конкретно по отношение на гаранцията за заема за такава ограничена сума не може да се счита, че е в противоречие с общия интерес по отношение на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. По отношение на увеличението на участието на исландската държава исландските органи твърдят: „първоначалната цел на основаването на Farice hf. през септември 2002 г. беше единствено подготовката за изграждането и управлението на подводната съобщителна кабелна система. На този етап финансовата необходимост за целия проект все още не беше окончателно определена, нито окончателното участие в акционерния капитал […]. Нито едно дружество не беше в състояние да предприеме действителното изграждане и управление на кабела […]. Следователно първото увеличение на дела през януари 2003 г. не беше обикновено „увеличение на дела“ на дадено дружество, а по-скоро наподобяваше основаването на ново дружество с нова цел.“ Фактът, че частните оператори притежават по-голяма част от акциите на всички етапи и имат съществен принос за дружеството едновременно с исландската държава показва, че която и да е евентуална държавна помощ би била много ограничена.

По отношение на опасенията, свързани с конкуренцията (вж. раздел II.3.2 от Решение № 125/05/COL), исландските органи твърдят, че понастоящем нито Farice hf., нито E-Farice ehf. имат планове да закупят или да отдадат на лизинг повече капацитет от CANTAT-3 и обсъждането с Teleglobe по онова време не е довело до споразумения. Също беше показано, че поради високите цени на Farice клиентите все повече са използвали капацитета на CANTAT-3, който е в състояние да се конкурира с Farice hf.

II.   ОЦЕНКА

1.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

1.1.   ГАРАНЦИЯ ЗА ЗАЕМ ОТ ИСЛАНДСКАТА ДЪРЖАВА

По принцип държавната гаранция позволява на своя бенефициер да получи по-добри финансови условия за даден заем от тези, които обикновено са на разположение на финансовите пазари. Следователно предоставените от държавата гаранции могат да попаднат в обхвата на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Въпреки това в разпоредбите на глава 17.4, параграф 2 от Насоките на Органа за държавната помощ за държавните гаранции (наричани по-долу „насоките“) Органът е предвидил ситуация, при която индивидуалната държавна гаранция не представлява държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. За тази цел държавната гаранция трябва да отговаря на следните условия:

а)	заемодателят не е във финансово затруднение;

б)	заемодателят по принцип би трябвало да има възможност да получи заем при пазарни условия от финансовите пазари без намесата на държавата;

в)	гаранцията е свързана със специфична финансова сделка, е за определена максимална сума, не покрива повече от 80 % от неизплатения заем и не е отворена;

г)

пазарната цена на гаранцията е заплатена (което отразява, освен всичко останало, сумата и продължителността на гаранцията, обезщетението, предоставено от заемополучателя, финансовото състояние на заемополучателя, сектора на дейност и перспективите, лихвените проценти по подразбиране и другите икономически условия).

Следователно Органът първо ще оценява дали държавната гаранция в полза на Farice hf. за срочния заем А отговаря на четирите условия, изложени в насоките, които изключват наличието на държавна помощ. Единствено в случай на отрицателна констатация по този въпрос Органът ще оценява индивидуалните условия на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.1.1.   Условия, които изключват наличието на помощ — глава 17.4, параграф 2 от Насоките за държавната помощ

Според информацията, предоставена от исландските органи, проектът не е могъл да набере потенциал като чисто търговски случай и се е наложило участието на държавата. Въпреки че Farice hf. технически не е във финансово затруднение (първото условие), то би могло да осигури само заем от 11 млн. евро при пазарни условия (заем Г). Фактът, че банките не само изискват гаранция от държавата за срочния заем А, но също и от двама бивши монополисти в телекомуникацията (Síminn за срочния заем Б и Telefonverkið P/F за срочния заем В), които все още са притежание на съответните държави, показва, че Farice не е била в състояние да получи заем при пазарни условия без намесата на държавата. Следователно второто условие не е изпълнено.

По отношение на третото условие Органът изложи предварително мнение в решението за започване на официално разследване, че държавната гаранция покрива 100 % от гарантирания срочен заем А. Общият пакет за заема се състои от четири (или пет (21) различни суми за заеми при различни условия за отпускане на заем, различни заемодатели и различни гаранции. Исландските органи твърдят, че има риск при само един заем от 34,5 млн. евро и че по тази причина държавната гаранция, свързана със срочния заем А, не покрива повече от 80 % от заема. Въпреки това, както може да се види от споразумението за заема, въпреки че са отпуснати с едно и също обезпечение, четирите заема се отпускат от различни банки, които поемат отговорност единствено за сумата на техния заем. Нито една от банките не би се отказала от своя дял от обезпечението (22) в случай на неизпълнение от страна на Farice hf., за да покрие който и да е от другите заеми. Различните заеми не само носят различни лихвени проценти, но имат и различни срокове за погасяване, различен брой вноски и различни гаранти.

Освен това трябва да се отбележи, че правилото за 80 % трябва да гарантира, че кредиторът все още има стимул да обмисля риска, който е склонен да поеме. Въз основа на тази обща информация не изглежда коректно да се разглежда — във връзка с бизнес решенията, взети от Северната инвестиционна банка, и за да се определи основа за заема, за която да се прилага правилото за 80 % — отпускането на други заеми от Íslandsbanki и Føroya Banki. Северната инвестиционна банка не е поела никаква отговорност за тези заеми.

По тези причини Органът счита, че всяка част от общата сума на заема представлява независим заем сам по себе си. Комбинацията от заемите в един съвместен документ не изглежда да е от голямо значение. По тази причина Органът счита, че гаранцията на държавата покрива 100 % от гарантирания срочен заем А за максималната сума от 9,4 млн. евро. Следователно третото условие не е изпълнено.

По отношение на четвъртото условие Органът отбелязва, че Държавният гаранционен фонд на Исландия е начислил гаранционна премия от 0,5 % годишно във връзка със срочния заем А. Премията е изплатена предварително като сума от 438 839 EUR. В допълнение е начислена гаранция от 120 000 исландски крони.

Единствено като се предположи, че при оценката на премията Държавният гаранционен фонд е взел предвид конкретните характеристики на гарантирания заем, по-конкретно условията за погасяване (23), и че при оценката е спазвал така наречения „пазарен инвестиционен принцип“, би било изпълнено четвъртото условие, изложено в глава 17.4, параграф 2 от насоките. Независимо от това, въпреки че бяха призовани да докажат, че гаранционната премия отразява пазарната норма, исландските органи не доказаха това, а се ограничиха да повторят съответните разпоредби от Закона за Държавния гаранционен фонд. Органът отбелязва, че като се има предвид, че въпросната гаранция е гаранция за инкасо с по-малък риск, начислената премия на Farice е в най-долната граница за такива начислявания, които се фиксират от Агенцията за управление на националния дълг (от 0,5 до 4 % (24), което не е обосновано от исландските органи, независимо от коментара на Органа в решението за започване на официална процедура за разследване (25).

Допълнителна индикация за подходящия пазарен процент може да се получи от глава 17.3, параграф 2 от насоките, която идентифицира сумата на помощта, т.е. паричния грантов еквивалент за индивидуална гаранция, като разликата между пазарния процент и процента, получен благодарение на държавната гаранция след приспадането на премиите. Това се основава на разбирането, че ако заемополучателят се възползва от благоприятен лихвен процент, който не би получил без намесата на държавата, елементът на помощта е сумата, която остава в сравнение с пазарния процент и след приспадането на премията. Ако премията не отстранява напълно това предимство, държавната гаранция все още ще облагодетелства получателя и по този начин ще нарушава пазара. При тези обстоятелства предимството в резултат на гаранцията не е отстранено от премията и трябва да се класифицира като помощ (26).

Въз основа на информацията, с която разполага (Органът не разполага с информация за кредитния рейтинг на Farice hf.), Органът ще се опита да определи приблизително стойността на гаранцията и съответния интензитет на помощта посредством сравнение на срочния заем А и срочния заем Г.

В своето решение за започване на официална процедура за разследване Органът изрази съмнения дали лихвеният процент на срочния заем А трябва да се сравни със срочните заеми Б или Г. Органът счита, че лихвеният процент на срочния заем А може да се сравни със срочния заем Г (27), който е единственият неподкрепен от държавата или от държавно дружество. Разликата между лихвените проценти на тези два заема е 1,32 процентни пункта. Като се приспадне гаранционната премия от 0,50 %, разликата възлиза на 0,82 процентни пункта (28). Това ще доведе до помощ, възлизаща на около 720 000 EUR (29). Въпреки това трябва да се вземе предвид, че срочният заем Г има по-кратък срок на погасяване (падеж) от срочния заем А. Докато срочният заем А ще бъде изплатен обратно през 2015 г., т.е. 11 години след сключването на споразумението за заем, срочният заем Г ще бъде изплатен обратно през 2009 г. (вж. таблицата в раздел I 2.2., буква a) от настоящото решение). Ако срочният заем Г имаше същия падеж като срочния заем А (т.е. до 2015 г.), има основание да вярваме, че Íslandsbanki hf. би поискала лихвен процент, по-висок от Euribor + 1,50 %. Като се използват кривите за процентния доход на Евробонд за 2004 г. (30), разликата между падежа на облигация от 5 години и от 11 години показва разлика в процентния доход от около 0,8 процентни пункта. За да не се подценяват предимството на гаранцията и съответният интензитет на помощта, разликата трябва да се вземе предвид, което при срочния заем Г би довело да лихвен процент на Euribor от + 2,3 % (1,5 % като първоначален процент плюс допълнителните 0,8 %), като по този начин интензитетът на помощта се увеличава на 1,62 % (31) или около 1,4 млн. евро (32). Тази цифра трябва да се разглежда по-скоро като илюстрация, отколкото като точно изчисление на сумата на помощта. Не може да се приема за даденост, че търговски заемодател за негарантиран заем би начислил 2,12 процентни пункта (33) повече от процента за срочния заем А, дори ако падежът беше един и същ. Изискваният процент ще зависи от оценката на риска за заемодателя, което невинаги води до такова покачване, както изчисленото по-горе.

По този начин три от четирите съчетаеми условия, изложени в насоките за оценка дали дадена индивидуална гаранция представлява държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, не са изпълнени. Въпреки че заемополучателят — Farice hf. — технически не е бил във финансово затруднение, той не е имал възможност да получи заем от финансовите пазари при пазарни условия без намесата на държавата, а и държавната гаранция му е била необходима за 100 % от неизплатения срочен заем А. Освен това Farice hf. не са заплатили пазарна цена за гаранцията, която да отразява сумата и продължителността на гаранцията, и обезпечението, предоставено от заемополучателя, както и по-конкретно за сектора на дейността и перспективите.

По тези причини Органът не може да заключи, че държавната гаранция в полза на Farice hf. за срочния заем А изключва наличието на държавна помощ.

1.1.2.   Условия на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

За да се счита дадена мярка за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тя трябва да отговаря на следните съчетаеми условия: помощта представлява селективно предимство в полза на определени предприятия, отпуска се чрез държавни ресурси, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

Дадена мярка, която предоставя предимство на дадени специфични бенефициери и която не е основна мярка, представлява помощ.

Исландските органи твърдяха, че подпомагането на проекта Farice не включва държавна помощ, при условие че подводният кабел се определя като инфраструктура и следователно подпомагането в негова полза представлява „основна“, а не селективна мярка. Както се твърди в съобщението на Европейската комисия COM(2001) 35 окончателен, озаглавено „Подобряване на качеството на обслужването в морските пристанища: ключово за европейския транспорт“ (34), критерият за селективност е важна отправна точка при определяне дали конкретна финансова мярка представлява държавна помощ.

В практиката на Комисията държавното финансиране за изграждането или управлението на дадена инфраструктура не се счита за помощ, ако инфраструктурата се управлява директно от държавата (какъвто не е случаят при настоящия проект) или ако има публичен търг за избор на управител, или ако достъпът до инфраструктурата е отворен за всички потенциални потребители на недискриминационна основа (35).

Както се изтъква в решението за започване на официална процедура за разследване, докато e можело да се търси широко участие в проекта нито изграждането, нито управлението на дружеството е било организирано с публичен търг. Участието на правителството е по-скоро в отговор на частна инициатива, предприета от двата задлъжнели телекомуникационни оператора (36). Освен това относно недискриминационния достъп, докато участието в дружеството съгласно споразумението между акционерите не е ограничено, основаващите акционери запазват известни права на преимуществено закупуване, което изглежда ги поставя в по-добра позиция от новите акционери.

Независимо от това съгласно практиката на Комисията дадена мярка не е основна мярка, ако органът, който управлява инфраструктурата, развива икономическа дейност, тъй като това може да предостави потенциално предимство на бенефициера (37) във връзка с конкурентните оператори. В този смисъл е достатъчно да се отбележи, че държавното подпомагане облагодетелства Farice hf., които управляват кабела и продават потребителски права на заинтересованите страни срещу възнаграждение. Според прецедентното право на Първоинстанционния съд на ЕО управлението на инфраструктура представлява икономическа дейност по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (38). Farice hf. може да извлече изгода от изграждането на инфраструктура, обезпечена с държавна гаранция и с държавно участие, в ситуация, при която частните страни не са склонни да гарантират пълното финансиране на проекта, докато други оператори може да трябва да финансират 100 % от него самостоятелно.

В допълнение участието в дружеството е насочено предимно към телекомуникационните оператори. Свързаността посредством кабела Farice понастоящем се продава единствено в големи мащаби на бизнес оператори, които препродават услугата на обикновения пазар на крайни потребители. Именно тези бизнес оператори предприемат инициативата, на която се е отзовала държавата. Следователно видът на услугата е предназначен за търговските оператори, а не за широката публика. Следователно Органът счита, че проектът трябва да се разглежда като средство, предназначено за предприятията, което е в обхвата на контрола на държавната помощ, а не като обща инфраструктура (39).

За да се определи дали дадена държавна мярка представлява помощ, е необходимо да се определи дали получаващото предприятие извлича икономическа изгода, която не би извлякло при нормални пазарни условия.

Както гласи глава 17.2.1, параграф 1 от насоките, държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи по-добри финансови условия за заем от тези, които обикновено са на разположение на финансовите пазари. Обикновено с изгодата от държавната гаранция заемополучателят не би намерил без държавната гаранция финансова институция, готова да му отпусне заем при каквито и да е условия.

Както е посочено по-горе (в раздел II.1.1.1 от настоящото решение), фактът, че банките не само изискват гаранция от държавата за срочния заем А, а също и от двамата бивши държавни монополисти в телекомуникациите (Síminn за срочния заем Б и Telefonverkið P/F за срочния заем В), които все още са притежание на съответните държави, показва, че Farice не са били в състояние да получат заем при пазарни условия без каквато и да е намеса от страна на държавата.

Освен това поемането на риск от държавата обикновено трябва да се възнаграждава с подходяща премия. Както беше показано по-горе (в раздел II.1.1.1 от настоящото решение), начислената на Farice hf. премия е в най-долната граница и може да не представлява подходящо възнаграждение. Исландските органи не са предоставили информация в техните коментари относно опасенията си по този въпрос, повдигнат в решението за откриване на процедура за официално разследване, въз основа на която Органът да може да прецени дали изплатената премия е адекватна. Това трябва по-конкретно да се разгледа по отношение на факта, че премията не е отстранила напълно предимството, което Farice hf. са получили с получаването на по-нисък лихвен процент за срочния заем А от банките. Както може да се види в глава 17.2.1, параграф 2 от насоките, когато държавата се въздържа от адекватна премия, за предприятието има изгода.

Следователно Органът счита, че Farice hf. са получили икономическа изгода, която не биха извлекли при нормални пазарни условия.

За да се счита за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, икономическата изгода трябва да се предоставя от държавата или посредством държавни ресурси. Исландската държава е предоставила гаранция за заем от 9,4 млн. евро в полза на Farice, т.е. държавната гаранция включва държавни ресурси.

Освен това, както е посочено в глава 17.2.1, параграф 2 от насоките, когато държавата се въздържа от адекватна премия, това представлява изразходване на държавни ресурси. Както беше показано по-горе, начислената на Farice hf. премия е в най-долната граница и не може да представлява адекватно възнаграждение, по-конкретно относно получения по-нисък лихвен процент. Тъй като исландската държава би могла да изиска изплащането на по-висока премия и следователно е пропуснала по-високи приходи, налице са държавни ресурси.

Държавата също не е действала като частен пазарен инвеститор, което би изключило прилагането на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Разглеждането на горните два критерия показва, че проектът не е набрал потенциал на търговска основа. Участието на държавата в проекта, inter alia, чрез гарантиране на срочния заем А, става необходимо в ситуация, при която частните пазарни инвеститори — ако бяха отпуснали гаранцията — щяха да поискат по-висока премия. Това показва, че исландската държава, като се има предвид гаранцията, не е действала съгласно принципа на частния пазарен инвеститор.

За да бъде приложим член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни. Предприятията, които получават икономическа изгода, предоставена от държавата, която намалява нормалната тежест на техните разходи, са поставени в по-добра конкурентна позиция от тези, които не могат да се възползват от това предимство.

Намесата на държавата засилва позицията на Farice hf. при осигуряването на финансиране за проекта в сравнение с конкурентите, които не се възползват от такава гаранция и трябва да осъществят инвестицията единствено при пазарни условия, като например други доставчици на кабели за интернет свързаност (като мрежата CANTAT-3). Консорциумът, който работи с мрежата CANTAT-3, включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия.

Освен това гаранцията е предоставена за проект, който се осъществява от многонационални бизнес оператори и представлява дейност, която подлежи на търговия между договарящите се страни.

Поради това мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни.

Поради споменатите по-горе причини Органът заключи, че държавната гаранция, отпусната в полза на Farice hf. за срочния заем А, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.2.   УВЕЛИЧАВАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА КАТО АКЦИОНЕР ВЪВ FARICE HF.

Между времето на основаване на дружеството през септември 2002 г. и времето на нотификация в началото на 2004 г. участието на държавата във Farice hf. се е увеличило от първоначалния дял от 27,33 % до 46,5 %. След обяснението, представено от исландските органи в техния отговор от юни 2004 г., Síminn заявиха, че не възнамеряват да предоставят повече от 33,33 % от акционерния капитал (40).

За целите на държавната помощ трябва да се установи дали увеличението на капитала във Farice hf., предприето от държавата, е в съответствие с инвестиционния принцип на пазарната икономика. Глава 19 от насоките определя основния подход на Органа относно придобиването на акционерни дялове от държавни органи.

Съгласно глава 19.6, буква б) от насоките не е налице държавна помощ, когато в дадено предприятие е въведен нов капитал при обстоятелства, които биха били приемливи за частен инвеститор, който действа при нормалните условия на пазарната икономика. Това може да се приложи, когато държавните дялове в дадено дружество трябва да бъдат увеличени, при условие че въведеният капитал е пропорционален на броя на акциите, притежавани от органите, и се съпътства от въвеждането на капитал от частен акционер. Участието на частния инвеститор трябва да е от действително икономическо значение.

От друга страна, има държавна помощ, когато е въведен нов капитал при обстоятелства, които не биха били приемливи за частен инвеститор, който действа при нормалните условия на пазарната икономика. Съгласно глава 19.6, буква в) от насоките такъв е, освен всички останали, случаят, при който въвеждането на капитал в дружества, чийто капитал е разделен между частни и държавни акционери, прави така, че държавното участие да достигне значително по-високо ниво от първоначалното и относителното неприсъединяване на частни акционери е основно поради вероятността за малки печалби на дружествата.

Исландските органи твърдят, че увеличението на акционерния капитал на исландската държава не трябва да се възприема като въвеждане на нов капитал, а по-скоро като начално основаване на дружество. Исландските органи твърдят, че Farice hf., с акционерен капитал от 30 млн. исландски крони, през септември 2002 г. не са били в състояние да предприемат проекта за изграждане или работа с подводната съобщителна кабелна система. Вместо създаването на ново дружество — както е било обсъдено — е извършено първото увеличаване на дела през януари 2003 г., което по мнение на исландските органи не е нормално „увеличение на дела“ на дадено дружество, а всъщност е подобно на основаването на ново дружество с нова цел. Органът изтъква, че Насоките за държавната помощ разглеждат увеличението на акционерния капитал, независимо от това на какъв етап във времето се осъществява, като подкатегория на въвеждането на нов капитал. Тъй като насоките отразяват основния принцип на поведението на частния пазарен инвеститор, увеличението на акционерния капитал трябва да се анализира въз основа на неговите качества. Дори ако правителството беше прогнозирало по-висок дял по време на подготвителния етап, участието в капитала на исландската държава пак би подлежало на анализ съгласно разпоредбите за държавната помощ. Следователно за тази оценка е от значение единствено дали увеличението на акционерния капитал отразява обосновката на частния пазарен инвеститор.

Органът не отрича, че в действителност увеличеният дял на частните оператори е налице по времето на увеличаването на капитала от държавата. Въпреки това по мнението на Органа, увеличението на дела на частните оператори не е пропорционално на увеличението на акционерния капитал от държавата.

Както може да се види от горната таблица (вж. раздел I.2.2, буква б) от настоящото решение), капиталът на Farice hf. се е увеличил от 327 000 EUR на 14 070 000 EUR през януари 2003 г. Делът на исландската държава се е увеличил от 27,33 % (90 000 EUR) на 46,53 % (6 547 000 EUR), т.е. почти с 20 процентни пункта. Докато исландските органи правилно твърдят, че делът на Síminn се е увеличил от 155 000 EUR на 4 690 000 EUR, като относителна стойност делът на Síminn е спаднал от 47,33 % на 33,33 % (14 процентни пункта). С изключение на Telefonverkið акциите на всички други участници също са спаднали (от 1,33 % на 0,33 %), което показва, че в относителни стойности търговските оператори не са се присъединили към проекта.

Това може да е в резултат на вероятността за малка печалба на дружеството. В своето писмо от септември 2004 г. исландските органи представиха следното:

Освен това исландските органи твърдят, че пазарната неохота спрямо проекта е отбелязана по време на подготвителния етап, когато Síminn и Telefonverkið ангажират IBM Consulting да им предоставя съвети относно икономическата осъществимост на проекта и неговите финансови възможности. Констатациите в значителна степен предполагат, че финансирането не може да бъде осъществено посредством традиционните средства (41).

От това изглежда, че първоначалната липса на интерес от страна на частните инвеститори е причината за регистриране на необходимото увеличение на капитала от правителството в началото на 2003 г. (42), което увеличава държавното участие във Farice hf.

Увеличението на дела на исландската държава във Farice е допълнително придружено от отпускане на държавна гаранция, която да покрива срочния заем А от 9,4 млн. евро, както е оценен по-горе в настоящото решение. Съгласно глава 19.6, буква г) от насоките се предполага, че има държавна помощ, когато намесата на органите е под формата на придобиване на дял, комбинирана с други видове намеси, които трябва да бъдат нотифицирани съгласно протокол 4, част I, член 1, параграф 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

Увеличението на акционерния капитал в ситуация, при която нито един частен инвеститор не увеличава своя акционерен капитал в същата пропорция, представлява предимство за индивидуално дружество, Farice hf., и изразходване на държавни ресурси.

Намесата на държавата засилва позицията на Farice hf. при осигуряването на финансиране за проекта в сравнение с конкурентите, които не се възползват от такова държавно участие (например мрежата CANTAT-3) в ситуация, при която частните оператори на се склонни да наберат допълнителни средства. Консорциумът, който работи с мрежата CANTAT-3, включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom. CANTAT-3 има пунктове на свързване в Канада, Исландия, Фарьорските острови, Дания, Обединеното кралство и Германия.

Освен това увеличението на дела се отнася за проект, който се осъществява от многонационални бизнес оператори и представлява дейност, която подлежи на търговия между договарящите се страни.

Поради това мярката нарушава конкуренцията и засяга търговията между договарящите се страни.

1.3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поради споменатите по-горе причини Органът заключи, че държавната гаранция за срочния заем А и увеличението на дела от капитала от исландската държава представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

2.   ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

Съгласно протокол 3, част I, член 1, параграф 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде уведомен в необходимия срок, за да има възможност да предостави своите коментари за всички планове за отпускане или промяна на помощта.“ Съгласно протокол 3, част II, член 2, параграф 1 и член 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд „всички планове за отпускане на нова помощ трябва да бъдат нотифицирани до Органа в необходимия срок от съответната държава от Европейската асоциация за свободна търговия и не трябва да влизат в сила преди Органът да е взел или да се предполага, че е взел решение за оторизиране на тази помощ.“

Farice hf. е основано през 2002 г. и работата по изграждането вече е започнала през юни 2003 г. Кабелът е открит официално през февруари 2004 г. (43) Увеличението на акционерния капитал е осъществено през януари 2003 г., а гаранцията за инкасо от исландските органи е от 27 февруари 2004 г., т.е. преди Органът да е имал възможност да изрази мнението си относно нотификацията на мерките на 27 февруари 2004 г. По този начин исландските органи въвеждат мерките, преди Органът да е взел окончателно решение за тях.

Следователно Органът отбелязва, че исландските органи не са спазили задължението за непредприемане на действия, изложено в протокол 3, част II, член 3 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

3.   СЪВМЕСТИМОСТ

По мнението на Органа мерките за помощ не са съвместими с което и да е изключение, предвидено съгласно член 59, параграф 2 (44) и член 61, параграф 2 или параграф 3, букви а) и г) от Споразумението за ЕИП.

Както се твърди в решението за започване на официална процедура за разследване, по мнението на Органа държавното подпомагане не може да бъде оправдано съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Трябва да признаем, че за съществуването на надеждна международна свързаност може да се счита, че е в общ интерес при определени обстоятелства. Въпреки че проектът е транснационален, това не е достатъчно, за да се приеме, че той попада в обхвата на освобождаванията съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Въпросната помощ е под формата на секторна помощ, облагодетелства индивидуално дружество (Farice hf.) и е в резултат по-скоро от частната инициатива на група от бизнес оператори, отколкото за постигане на големи положителни резултати за европейската икономика или създаване на важни свръхизлишъци за обществото като цяло. Проектът не носи печалба на Европейското икономическо пространство като цяло (45) и също така е извън всякаква рамка на което и да е действие на Общността в тази сфера (46).

Необходимо е да се прецени дали помощта може да бъда оправдана съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Съгласно тази разпоредба помощта може да бъде обявена за съвместима, ако „улеснява развиването на някои икономически дейности или на някои икономически области, при положение че те не влошават условията на търговския обмен до степен, която противоречи на общия интерес“.

Органът счита, че оценката за съвместимостта трябва да се основава пряко на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. За да се счита за съвместима съгласно тази разпоредба, мярката за държавна помощ трябва да е необходима и да е пропорционална на целта, за която е предназначена.

3.1.   НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕРКИТЕ ЗА ПОМОЩ

Органът отбелязва, че проектът възнамерява да осигури интернет свързаност за Исландия чрез надежден трансмисионен метод, за който предишната връзка CANTAT-3 ще служи като резервен вариант. Поради географското си положение Исландия е изключително зависима от наличието на достъп до икономична и надеждна телекомуникационна свързаност. Както може да се види от раздел I.2 от настоящото решение, алтернативите под формата на съществуващия кабел CANTAT-3 или спътници не са надеждни възможности или поради техните технически ограничения, или поради зависимост от други акционери в консорциума (CANTAT-3 (47), или поради техните увеличаващи се разходи (спътници). Новият подводен кабел, който трябва да стане основната трансмисионна свързаност на Исландия, има по-голям капацитет, по-надежден е и заедно с резервния CANTAT-3 може да осигури предоставянето на телекомуникационни услуги на Исландия. Наличието на широколентова инфраструктура (48) се признава в политиката на Комисията и в решенията относно държавните помощи (49) като легитимна цел и вид услуга, която по своето естество може да повлияе положително на производителността и растежа на много сектори и дейности.

Както може да се види от неговата история (по-конкретно проучването за приложимостта от март 2002 г.), проектът Farice не би могъл да бъде създаден като изцяло частна инициатива. Отпускането на държавната гаранция и увеличението на акционерния капитал са в резултат на необходимостта от по-голямо държавно участие, за да стане проектът икономически възможен. Без участието на държавата проектът или е щял да закъснее, или изобщо е нямало да бъде осъществен. По тези причини Органът счита, че държавното подпомагане е било необходимо по смисъла на член 61, параграф 1, буква в) от Споразумението за ЕИП.

3.2.   ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ НА МЕРКИТЕ ЗА ПОМОЩ

За да бъде мярката за помощ съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, тя трябва също да е пропорционална на целта и да не нарушава конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес. Компромисът между предимствата по отношение на гарантирането на надеждно предоставяне на телекомуникационни услуги за Исландия трябва да се прецени въз основа на недостатъците от нарушаването на конкуренцията в сравнение с конкурентите, които нямат достъп до държавно финансиране при осъществяването на подобни проекти.

Нито изграждането, нито управлението на кабела са предоставени на Farice hf. посредством открит търг. По мнението на Органа широкоразпространената информация относно този проект, както твърдят исландските органи, не може да замести официалната тръжна процедура, тъй като това участие е ограничено до Исландия и Фарьорските острови (50). Откритият търг се счита за положителен, въпреки че не е необходимо да бъде задължителен елемент за одобряване на проекти за широколентови инфраструктури в практиката на Комисията (51). В тези решения по-конкретно се набляга на факта, че предоставянето на управлението на кабела чрез търг на независим управител на активи осигурява неутралност на управителя на инфраструктурата, която е по-добра, отколкото при ситуацията, при която доставчикът на услуги има контрол върху инфраструктурата, както е в настоящия случай.

Органът оценява положително факта, че споразумението между акционерите предвижда недискриминационно прозрачно ценообразуване при пазарни условия. Ценовата политика изглежда прозрачна, графикът е публикуван на уебсайта на Farice hf. и съдържа формулата, която се използва за изчисляване на цената.

Освен това споразумението между акционерите по принцип е отворено за нови участници. В решението за започване на официална процедура за разследване Органът изрази някои съмнения относно позицията на новите участници във връзка с основаващите страни. Тези съмнения се основават предимно на раздел 7 от споразумението между акционерите, който защитава позицията на основателите, като им предоставя възможност да запазят позицията си по отношение на собствения капитал. В своите коментари към решението на Органа (52) обаче исландските органи разсеяха съмненията на Органа и наблегнаха на разликата между достъпа до собственост върху дружеството и достъпа до телекомуникационния кабел. Както е посочено в предходната алинея, споразумението между акционерите предвижда недискриминационно и прозрачно ценообразуване при пазарни условия и следователно предоставя адекватен достъп до телекомуникационния кабел.

Експериментално изчислената помощ по отношение на държавната гаранция (1,62 % (53) или около 1,4 млн. евро) е сравнително ограничена в сравнение с общите разходи за инвестицията от 48,9 млн. евро, тъй като тя възлиза на 2,9 %. По отношение на увеличението на дела на исландската държава през юни 2003 г. акционерният капитал на държавата вече е намалял на 41 %, докато делът от собствения капитал на други частни оператори, като Og Vodafone, се е увеличил. Исландските органи изтъкват, че въпреки факта, че настоящите акционери са готови да приемат нови участници, нито едно дружество не е проявило интерес към проекта (54). Изчисляването на сумата на държавната помощ в резултат на увеличението на акционерния капитал на исландската държава не е ясно. Въпреки това, дори ако в крайния случай цялото увеличение на капитала се счита за държавна помощ и дори ако целият срочен заем А се счита за държавна помощ (55), общата сума на участието на исландската държава ще бъде около 15,5 млн. евро. Това са около 32 % от разходите за инвестицията за проекта Farice (56).

Съдът на Европейските общности е установил, че оценката за съвместимост съгласно разпоредбите за държавната помощ не трябва да води до резултат, който е в противоречие с разпоредбите на друг договор. Следователно за оценката съгласно разпоредбите за държавната помощ също е от значение дали държавното подпомагане е предоставено на проект, който би могъл да предизвика опасения по отношение на конкуренцията съгласно прилагането на член 53 и/или 54 от Споразумението за ЕИП (57). В това отношение Органът, inter alia, отбеляза в решението за откриване на процедура за официално разследване, че макар съществуващата инфраструктура CANTAT-3 да остава на мястото си (58), съществува — освен останалите въпроси — опасение, че в бъдеще цялата свързаност на CANTAT-3 за Исландия ще бъде канализирана посредством E-Farice еhf., който притежава по-голяма част от акциите във Farice hf. (59) Поради това Органът се опасяваше, че конкуренцията в свързаността с Исландия ще бъде елиминирана, тъй като на пазара ще остане само един доставчик. Тези опасения все още съществуват.

Проектът Farice насърчава конкуренцията, като създава нов канал за международна свързаност там, където преди това е бил само CANTAT-3.

Освен това като резултат от цените на Farice hf., които са високи в сравнение с международните цени, купувачите на едро на капацитет в Исландия, различни от основателите на Farice, проявяват тенденция да използват капацитета на CANTAT-3, който Teleglobe предлага на по-ниски цени. Това показва, че Farice изглежда не може да контролира цените или предлагането на пазара за международна свързаност от/към Исландия при настоящите пазарни условия. Исландските органи преценяват приблизително, че понастоящем Teleglobe продава капацитет на исландски клиенти, който възлиза на приблизително 50 % от канализирания обем през Farice. Изглежда, че ценовата политика на Farice hf. не понижава цените на CANTAT-3 и няма възможност да измести този конкурент от пазара. Клиентите на едро, които не са свързани с основателите на Farice hf., имат възможност да не използват кабела Farice и в действителност правят това.

Исландските органи също реагираха на опасенията, изразени в решението за започване на официална процедура за разследване, че Farice hf. първоначално са имали планове за съвместно изкупуване/лизинг на увеличения честотен обхват на CANTAT-3, за да свържат посредством пръстен двете системи. Това цялостно изкупуване на наличния капацитет ефективно щеше да отстрани Teleglobe като конкурент на Farice. Исландските органи заявиха, че Farice hf. или E-Farice ehf. понастоящем нямат планове за изкупуване или лизинг на повече капацитет на CANTAT-3 и обсъждането, проведено с Teleglobe (60) преди години, не е довело до споразумение. Ситуацията днес е такава, че капацитетът на Farice и CANTAT-3 е на разположение към и от Исландия. В допълнение има други оператори, като TDC и T-Systems, които предоставят капацитет чрез CANTAT-3 до Исландия, макар и в по-малък мащаб.

Следователно при настоящата ситуация Органът няма основания да се опасява относно аспектите на конкуренцията и съответните процедури във връзка с конкуренцията са закрити.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на предходната оценка Органът счита, че подпомагането в полза на Farice hf. е съвместимо със Споразумението за ЕИП. Независимо от това Органът съжалява, че мерките са приложени, преди Исландия да нотифицира Органа за държавната гаранция и преди Органът да вземе окончателно решение за оценката на мерките за държавната помощ,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Подпомагането в полза на Farice hf. под формата на държавна гаранция за заем и увеличение на капитала представлява държавна помощ, която е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Република Исландия.

Член 3

Само текстът на английски език е автентичен.

---

(1)  Наричан по-долу „Органа“.

(2)  Наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“.

(3)  Наричано по-долу „Споразумението за Надзорен орган и Съд“.

(4)  Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за Надзорен орган и Съд, приети и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в ОВ L 231, 3.9.1994 г., притурка за ЕИП № 32 от 3.9.1994 г. Насоките са изменени последно на 29 март 2006 г. Наричани по-долу „Насоките за държавната помощ“.

(5)  Публикувано в ОВ C 277, 10.11.2005 г. и притурка за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз № 56, 10.11.2005 г., стр. 14.

(6)  За по-подробна информация относно кореспонденцията между Органа и исландските органи може да се направи справка в решението на Органа за започване на официална процедура за разследване, Решение № 125/05/COL, публикувано в ОВ C 277, 10.11.2005 г., стр. 14.

(7)  ОВ C 277, 10.11.2005 г. и притурка за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз № 56 от 10.11.2005 г., стр. 14.

(8)  В съответствие с разпоредбите на протокол 21 към Споразумението за ЕИП и протокол 4, глава II, член 11 от Споразумението за Надзорен орган и Съд.

(9)  Консорциумът включва, inter alia, исландския телекомуникационен оператор Landssími Íslands hf., Teleglobe и Deutsche Telekom.

(10)  Делът на исландската държава в Síminn е продаден на Skipti ehf. през август 2005 г.

(11)  Вж. обобщения доклад, представен като приложение 1 към нотификацията.

(12)  Вж. също следния коментар на исландските органи: „Въпреки че е определеният доставчик на универсална услуга, от който като такъв се изисква да предоставя сигурна комуникация на далечни разстояния, Síminn е разбрало, че увеличаването на капацитета, за да се отговори на търсенето, както и предоставянето на алтернативен маршрут за извънредни случаи, е рисковано от финансова гледна точка и осигурява малка възвръщаемост на инвестицията. Правителството се намеси, за да улесни необходимото увеличение на капацитета, по-конкретно с оглед на краткосрочната рамка, по време на която капацитетът ще бъде изпреварен от търсенето.“

(13)  През 2003 г. E-Farice ehf. притежава 80 % от акциите във Farice hf., като останалите 20 % от акциите са притежание на Føroya Tele (19,93 %) и други страни от Фарьорските острови (общо 0,6 %).

(14)  Докладът на IBM е доклад, представен от исландските органи, който представя обобщение на общите положения и настоящия статут на проекта Farice. Той описва идеята за проекта, бизнес плана и структурата на мрежата, както и необходимостта от нов кабел.

(15)  Докладът на IBM подчертава, че търговската възможност за изкупуването от E-Farice на свързаността на CANTAT-3 предоставя възможност за свързване чрез пръстен на двете системи от кабели по такъв начин, че Farice hf. да може да предлага на своите клиенти сигурна свързаност. Освен това докладът описва преговорите между E-Farice и Teleglobe за лизинг на допълнителен капацитет на CANTAT-3. Обсъдено е дали Farice hf. или E-Farice трябва да отдаде на лизинг целия наличен капацитет на Исландия и Фарьорските острови.

(16)  Първоначални капиталови вноски, които впоследствие са променени. Холдинговото дружество E-Farice притежава всички акции на исландските страни във Farice hf.

(17)  Терминът „основна линия“ често се отнася за предаването от по-отдалечен обект или мрежа до централния или основен обект. Първоначалното определение за „основна линия“ се отнася за предаване на телефонна поръчка или данни отвъд нормалната им дестинация и след това обратно, за да се използва наличният персонал (оператори, служители и др.) или оборудване за мрежата, което не е в предназначеното за него местоположение. Терминът е претърпял развитие и има по-широк обхват. Той обикновено предполага линия с висок капацитет.

(18)  Въпреки че в придружаващото писмо към нотификацията има препратка към Libor като основа за определяне на лихвения процент за заема за всеки транш, в клауза 7.1 от споразумението за заем се споменава Euribor. По тази причина Органът счита Euribor за валидния процент за определяне на приложимия лихвен процент за заема за всеки един лихвен период.

(19)  Вж. писмото от исландските органи от 8 юни 2004 г., стр. 7.

(20)  Тъй като исландските органи не са използвали един и същ обменен курс в цялата таблица, Органът измени таблицата, представена от исландските органи, по отношение на цифрите в евро. Той изчисли цифрите в евро в таблицата съгласно обменните курсове, публикувани на уебстраницата http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/dbaFile791.html. За подготвителния етап Органът използва обменния курс от 2002 г. от 91,58, а за цифрите за 2003 г. — обменния курс от 2003 г. от 84,32.

(21)  Тъй като срочният заем Б е предоставен от два различни заемодателя.

(22)  Съгласно документа за обезпечение от споразумението за заем е регистрирано обезпечение от първи ранг от земя и активи за сумата от 34,5 млн. евро.

(23)  Разпоредбите на споразумението за заем предвиждат възможност за предплащане на целия заем или на част от заема с изключение на срочния заем А без такса за предплащането.

(24)  Вж. писмото от исландските органи от 21 януари 2005 г., стр. 9.

(25)  Вж. стр. 11 от Решение № 125/05/COL на Органа.

(26)  Исландските органи не разглеждат този аспект, а разглеждат адекватността на самата пазарна цена. В резултат на това фактът, че държавната гаранция е довела до по-добри условия за заема от пазарните условия, не се разглежда нито съгласно второто условие (вж. по-горе), нито съгласно четвъртото условие.

(27)  Съгласно клауза 7.4 от споразумението за заем единствено маржът за срочния заем А може да се измени след подписване на споразумението. Такова изменение може да бъде направено на 18 март 2011 г. и ще бъде в сила до падежа на заема. Тъй като това зависи от бъдещите преговори, Органът не е в състояние да оцени дали този изменен марж ще представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП или дали може да бъде оторизирана която и да е възможна държавна помощ. Въпреки това исландските органи ще имат възможност да идентифицират съществуването на елемент на помощ при което и да е бъдещо изменение, като прилагат параметрите за изчисляване, изложени в предходната алинея, и в случай че съществува елемент на помощ, ще трябва да нотифицират мярката за помощ на Органа.

(28)  Euribor + 1,50 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 0,82 %.

(29)  Въз основа на следното изчисление: 438 839 EUR/0,5 × 0,82 = 719 695 EUR.

(30)  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/EYC/EN/eyc-EN.htm#historical

(31)  Euribor + 2,30 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 1,62 %.

(32)  438 839 EUR/0,5 × 1,62 = 1 421 838 EUR.

(33)  2,30 – 0,18 (лихвеният процент на срочния заем А).

(34)  Съобщение от 13.2.2001 г., COM(2001) 35 окончателен.

(35)  Решение № 527/02 на Комисията, Гърция — финансово подпомагане на частно дружество за проектирането, изграждането, тестването и пускането в употреба на тръбопроводи за авиационно гориво за снабдяване на новото международно летище на Атина.

(36)  Вж. Решение C 67-69/2003 на Комисията относно помощта за изграждане на пропиленов тръбопровод между Ротердам, Антверпен и областта Рур, параграф 48. Съображението на исландските органи, че Директива 2002/20/ЕО изисква само обща оторизация (а не търг), е валидно, но не е уместно за целите на държавната помощ. Съгласно разпоредбите за държавната помощ провеждането на търг е един от елементите за оценяване дали дадена мярка може да се класифицира като инфраструктура.

(37)  Вж. Решение № 527/02 на Комисията, Гърция — финансово подпомагане на частно дружество за проектирането, изграждането, тестването и пускането в употреба на тръбопроводи за авиационно гориво за снабдяване на новото международно летище на Атина. Вж. също Решение № 860/01 на Комисията, Австрия — относно ски курорта Mutterer Alm, където работата със ски лифтовете се счита за икономическа дейност, от която операторът на ски лифта извлича изгода, и следователно не представлява инфраструктурна мярка. Вж Решение на Комисията C 67-69/2003, параграф 48.

(38)  Вж. дело T-128/98 Aéroports de Paris/Европейска комисия, (2000 г.), Recueil, стр. II-3929.

(39)  Вж. Решение № 213/2003 на Комисията, Проект „Атлас“ — широколентова инфраструктура за бизнес паркове.

(40)  Вж. раздел I 2.2, буква б) от настоящото решение.

(41)  Вж. писмото от исландските органи от 25 юни 2004 г., стр. 3.

(42)  Органът е уведомен за позоваването на исландските органи на речта на председателя на борда на Farice hf. на 24 януари 2004 г. Въпреки това в речта единствено се твърди, че е налице „умерено рентабилен бизнес случай“ и че частните оператори също са предоставили обезпечения. Последното никога не е отричано от Органа, въпреки това на въпроса дали увеличението на дела от държавата е пропорционално не е даден отговор.

(43)  Съобщение за пресата от 3 февруари 2004 г.

(44)  Исландските органи не са представили информация, която позволява на Органа да извърши оценка съгласно посочената разпоредба.

(45)  Вж. например държавна помощ № 576/98, Обединено кралство, относно железопътната връзка на тунела под Ламанш, при която високоскоростната железопътна връзка е от значение за Европейския съюз, а не само за една или няколко държави-членки.

(46)  За този критерий вижте например Решение 96/369/ЕО на Комисията относно фискалната помощ, предоставена на немските авиолинии под формата на амортизируемо съоръжение (ОВ L 146, 20.6.1996 г., стр. 42).

(47)  Както се твърди в обобщения доклад, представен от исландските органи в нотификацията от 27 февруари 2004 г., членът на консорциума Teleglobe по-конкретно е бил изправен пред търговски затруднения.

(48)  Трансмисия на данни, при която едно средство може да предава няколко канала едновременно. Терминът също се използва за сравняване на честотен обхват по-голям от 3 MHz с нискочестотните обхвати. Широколентовата инфраструктура може да предава повече данни с по-висока скорост.

(49)  Вж. плана за действие „Електронна Европа 2004“, съобщение на Комисията „Информационно общество за всички“, 28.5.2002 г., COM(2002) 263 окончателен, вижте Решение № 213/2003 на Комисията, Проект „Атлас“ — широколентова инфраструктура за бизнес паркове и Решение № 307/2004, Широколентова инфраструктура в Шотландия — отдалечени и селски райони.

(50)  Исландските органи твърдят: „Широкоразпространено участие се търсеше в Исландия и Фарьорските острови за акционери в проекта Farice и всички телекомуникационни оператори бяха поканени да участват в основаването на дружеството.“

(51)  Решения № 307/2004, № 199/2004 и № 213/2003 на Комисията.

(52)  Вж. писмото от исландските органи от 28 юни 2006 г., стр. 5.

(53)  Euribor + 2,30 % годишно – (Euribor + 0,18 % годишно) – 0,50 % = 1,62 %.

(54)  Вж. писмото от исландските органи от 28 юни 2006 г., стр. 5.

(55)  Вж. глава 17, точка 17.3 от Насоките на Органа за държавната помощ, в която се твърди, че при определени ситуации стойността на гаранцията може да е висока колкото ефективно покритата от гаранцията сума.

(56)  Интензитети на помощта от 35 % от общите разходи за инвестицията например са оторизирани от Европейската комисия при държавна помощ № 188/2006, Латвия, за проект за широколентова инфраструктура в селските райони.

(57)  Сравнете дело C-225/91 Matra SA/Комисия, (1993 г.), Recueil, стр. I-03203, параграф 41, Постановление на Съда на Европейската асоциация за свободна търговия по дело E-09/04 Асоциацията на банкерите и дилърите на ценни книжа на Исландия срещу Надзорния орган на ЕАСТ, все още непубликувано, параграф 82.

(58)  Относно съвместното съществуване на съществуващата инфраструктура вижте Решение № 307/2004 на Комисията, параграф 45, където положително се определя, че това минимизира риска от ненужно дублиране и ограничава икономическите въздействия за операторите, които вече имат инфраструктура. Вижте също решения на Комисията № 199/2004, параграф 41 и № 213/2003, параграф 47.

(59)  През 2003 г. E-Farice ehf. притежава 80 % от акциите във Farice hf., като останалите 20 % от акциите са притежание на Føroya Tele (19,93 %) и други страни от Фарьорските острови (общо 0,6 %).

(60)  Teleglobe е оцелял при по-ранната процедура от глава 11 и понастоящем е търговско дружество NASDAQ.

---