1.

Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 (1) правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно производство на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от това съдебно производство не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?

2.

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на това съдебно производство, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?