—

да се произнесе по тяхната жалба от 31 юли 2019 г., без да връща на Общия съд обжалваното определение;

—

да отмени определението, регистрирано под № 923557, от 11 декември 2019 г. на девети състав на Общия съд на Европейския съюз по горепосочената жалба и да уважи изцяло последната;

—

да отмени Регламент (ЕС) 2019/1157 (1) от 20 юни 2019 г.;

—

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски по производството.

1.

Първо основание за обжалване : обжалваното определение, с което тяхната жалба се отхвърля като недопустима и се приема преди всичко, че „[…] обжалваният регламент няма последици за жалбоподателите, които са физически лица, поради някои качества, характерни за тях или за фактическо положение, което им е присъщо в сравнение с което и да е друго лице, а поради техните убеждения, които се проповядват чрез действия или власт от неопределен брой лица. Вследствие на това посочените жалбоподатели не са лично засегнати от обжалвания регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС“, нарушава член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, принципа на пропорционалност, преамбюла и член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2000/C 364/01), член 5, параграф 1 и член 4 от Договора за Европейския съюз (по отделно и във връзка с разпоредбите на Протокол № 2 относно прилагането на принципа на пропорционалност), както и съдебната практика по тях. Това е така, защото в жалбата си жалбоподателите изтъкват, че обжалваният регламент нарушава техните човешки права, сред които и основните права, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз (достойнството на човека, религиозните вярвания, правото на отказ поради свободата на вероизповедание, личния живот и свободата, личните данни, правото на изрично съгласие за всяко обработване на такива), така че регламентът ги засяга пряко и лично, и поради самото естество на накърнените права като основни права на човека , те са легитимирани да подадат жалба за отмяна пред Общия съд на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, а съдът на Съюза е длъжен да упражни контрол за валидност на регламентите в хипотезата на нарушение на основните права на човека.

2.

Второ основание за обжалване : Общият съд е постановил обжалваното определение, като е приел за недопустимо представляването пред него на шестия жалбоподател, адвокат Christos Papasotiriou, и то защото „[…] шестият жалбоподател не е ползвал услугите на адвокат, трето лице, за да го представлява , а е действал от свое име, като самият той е подписал жалбата и се е позовал на своето качество на адвокат въз основа на удостоверението по член 51, параграф 2 от Процедурния правилник […]“, като е направил погрешно тълкуване, contra legem, на разпоредбата на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, и е допуснал нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на пропорционалност, както и на приложимите разпоредби на законодателството на Съюза, гарантиращи същия.