1)

Член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32/ЕС (1) урежда хипотезата, при която, ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.

Следва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите, компетентни да се произнесат относно задържането на чужденци в съответствие с националното право, трябва да се считат за един от тези „други органи“, които не са компетентни да направят регистрацията на молбата за международна закрила, но пред които молителите могат да изразят желанието си да подадат такава?

2)

Ако се считат за един от тези органи, трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите трябва да уведомяват молителите за това къде и как могат да се подават молбите за международна закрила, и че в случай на подаване на молба трябва да я предадат на компетентния за регистрация и за разглеждане на молбата за международна закрила орган съгласно националния закон и на компетентния административен орган за предоставяне на молителя на мерките за приемане, предвидени в член 17 от Директива 2013/33/ЕС (2)?

3)

Следва ли член 26 от Директива 2013/32/ЕС и член 8 от Директива 2013/33/ЕС да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава не може да бъде задържан, освен ако са налице условията по член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС, тъй като молителят е защитен от принципа за забрана на връщането от момента, в който е изразил намерението си пред съдия-следователя?