This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013TN0331
Case T-331/13: Action brought on 4 June 2013 — Nikolaou v Commission and European Central Bank
Дело T-331/13: Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Nikolaou/Комисия и Европейска централна банка
Дело T-331/13: Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Nikolaou/Комисия и Европейска централна банка
OB C 252, 31.8.2013, p. 35–35
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 252, 31.8.2013, p. 22–22
(HR)
31.8.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 252/35 |
Жалба, подадена на 4 юни 2013 г. — Nikolaou/Комисия и Европейска централна банка
(Дело T-331/13)
2013/C 252/58
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Marinos Nikolaou (Лефкозия, Кипър) (представители: E. Efstathiou, K. Efstathiou и K. Liasidou, δικηγόροι)
Ответник: Европейска централна банка и Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
— |
да обяви жалбата му за допустима и основателна; |
— |
да отмени решението на Еврогрупата от 25 март 2013 г., станало окончателно по силата на решение от 29 март 2013 г. на управителя на Централната Банка на Кипър в качеството на агент и/или представител на Европейската система на централните банки на Европейската централна банка — KDP [kanonistiki diokitiki praxi; подзаконов нормативен акт] 104/2013 — с което е решена „продажбата на определени продукти“ на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd и което по същество представлява съвместно решение на Европейската централна банка и на Европейската комисия; |
— |
при условията на евентуалност — да установи, че посоченото по-горе решение на Еврогрупата по същество представлява решение на Европейската централна банка и/или решение, прието съвместно с Европейската комисия, независимо от неговата форма; |
— |
да се осъди Европейската централна банка и/или Комисията да заплати/ят съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.
1. |
Първото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е недействително, тъй като то излиза извън обхвата на предоставените с Договора на Европейския съюз правомощия на Европейската централна банка и на Европейската комисия и поради това тези две институции са го приели при надхвърляне на своите правомощия. |
2. |
Второто основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение нарушава правото на собственост, гарантирано в член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е потвърдено и в Хартата на основните права на Европейския съюз. |
3. |
Третото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е явно необосновано и лишено от правно основание, и е в нарушение на принципа на пропорционалност. |
4. |
Четвъртото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение само по себе си противоречи на общоприетите правни принципи, които произтичат от правото на Европейския съюз, и на принципа, че никой не може да се позовава на собствения си пропуск, за да извлече облага и/или да узакони необосновано и/или незаконосъобразно поведение. |