—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Santoro, avvocato dello Stato,

—

за Европейската комисия, от R. Sauer и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36, наричана по-нататък „Препоръката за МСП“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между HaTeFo GmbH (наричано по-нататък „HaTeFo“) и Finanzamt Haldensleben във връзка с определянето на размера на инвестиционна субсидия.

3

Съображение 9 от Препоръката за МСП гласи:

„За да се достигне до по-добро схващане за реалната икономическа позиция на [микро-, малките и средните предприятия (МСП)] и да се изключат от тази категория тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля мощта на МСП, следва да се проведе разграничение между различните видове предприятия в зависимост от това дали са самостоятелни, дали имат участие, което не предполага контролираща позиция (предприятия партньори), или дали са свързани с други предприятия. […]“. [неофициален превод]

4

Съображение 11 от тази препоръка има следното съдържание:

„С цел опростяване по-специално за държавите членки и предприятията, при определянето на свързани предприятия следва да се използват условията, посочени в член 1 от [Седма] директива № 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети [ОВ L 193, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 58], последно изменена с Директива № 2001/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета [от 27 септември 2001 г. (OВ L 283, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 245)], доколкото тези условия са уместни за целите на настоящата препоръка“. [неофициален превод]

5

Съображение 12 от тази препоръка гласи:

„В случай че е уместно, трябва да се имат предвид и отношенията между предприятията, които преминават през физически лица, с цел да се гарантира достъп до предимствата, произтичащи за МСП от различните норми или мерки в тяхна полза, само за предприятия, които наистина се нуждаят от тях. За да се ограничи колкото се може повече проучването на тези случаи, отчитането на тези отношения се свежда до съответния пазар или до съседните пазари като за основа се използва, където е необходимо, определението на Комисията за съответен пазар, дадено в Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция [OВC 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60]“. [неофициален превод]

6

Член 3 от същата препоръка гласи:

„Настоящата препоръка заменя Препоръка 96/280/ЕО [на Комисията от 3 април 1996 година относно определението за малки и средни предприятия (OВ L 107, стр. 4)], считано от 1 януари 2005 г.“. [неофициален превод]

7

Член 1 от приложението към Препоръката за МСП е със следното съдържание:

„За предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. […]“. [неофициален превод]

8

Член 3 от приложението към Препоръката за МСП се отнася до видовете предприятия, взети предвид при изчисляването на числеността на персонала и финансовите показатели, което позволява да се характеризират различните категории предприятия, определени в член 2 от тази препоръка.

9

Член 3, параграф 1 от това приложение има следното съдържание:

„Самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не е класифицирано като предприятие партньор по смисъла на параграф 2 или като свързано предприятие по смисъла на параграф 3“. [неофициален превод]

10

Член 3, параграф 3 от същото приложение е със следния текст:

„Свързани предприятия“ са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:

Налице е презумпция, че не съществува доминиращо влияние, ако инвеститорите, посочени в параграф 2, втора алинея, не участват пряко или косвено в управлението на въпросното предприятие, без да се засягат правата им като акционери.

Предприятия, поддържащи едно от отношенията, описани в първа алинея, посредством едно или няколко други предприятия или посредством някой от инвеститорите, посочени в параграф 2, също се считат за свързани.

Предприятия, които поддържат едно от тези отношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани предприятия, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари.

За „съседен пазар“ се счита пазарът на продукт или услуга, намиращ се директно нагоре или надолу по веригата на съответния пазар“. [неофициален превод]

11

Член 1, параграф 1 от Закона за инвестиционните субсидии от 2005 г. (Investitionszulagengesetz 2005) от 17 март 2004 г. (Bundesgesetzblatt 2004 I, стр. 438) предвижда, че данъчнозадължените лица, които извършват инвестиции от определен вид в петте нови Länder и в Берлин (Германия), могат да получат инвестиционна субсидия.

12

Този закон предвижда, че при определени условия субсидията е в увеличен размер, когато тези инвестиции се извършват от МСП по смисъла на Препоръката за МСП.

13

HaTeFo, учредено през 1999 г., произвежда пластини, фолиа, тръби и профили от синтетична материя. Капиталът на това дружество е разпределен между три физически лица — А, В, негова съпруга, и C, които притежават съответно, 24,8 %, 62,8 % и 12,4 % от дружествените дялове. Управители на дружеството са A и C. A и неговата майка D освен това притежават равни дялове в Х, дружество, в което A и C са също така управители.

14

От акта за отправяне на преюдициално запитване е видно, че X е било поръчител в началната фаза на дейността на HaTeFo, което е сключило с това дружество и „Geschäftsbesorgungsvertrag“ („договор за управление на търговската дейност“), в изпълнение на който всички поръчки на HaTeFo са били възложени от дружеството X, което единствено е присъствало на съответния пазар. Този договор за управление на търговската дейност предвиждал представител на Х да се заеме с техническото ръководство на HaTeFo. Последното дружество освен това било прехвърлило на X изследователската и развойната си дейност, както и управлението на информационните си технологии и използвало за нуждите на своята дейност една от банковите сметки на X.

15

Взето самостоятелно, HaTeFo може да бъде квалифицирано като МСП. За сметка на това, предвид както броя на заетите лица, така и годишния оборот на X, случаят не би бил такъв, ако HaTeFo следваше да се счита за свързано с X.

16

Като счита, че поради връзките му с X HaTeFo не представлява МСП, Finanzamt Haldensleben му предоставя за 2006 г. не увеличената субсидия, а само основната субсидия, предвидена в Закона за инвестиционните премии от 2005 г.

17

Finanzamt Haldensleben уточнява по-специално, че следва да се вземат предвид не само формалните критерии, изложени в Препоръката за МСП, а е необходимо да се извърши икономическа оценка, за да се определи дали дадени предприятия, макар и формално самостоятелни, не трябва въпреки това да се считат за едно-единствено икономическо образувание. Според него разглежданите две предприятия представляват такова икономическо образувание поради наличието на договор за управление на търговската дейност, на разпределението между тях на задачите по производство и комерсиализация, както и на факта, че капиталът им се държи и те се ръководят само от четири лица, три от които са в тясна роднинска връзка.

18

Като първа инстанция Finanzgericht отхвърля подадената от HaTeFo жалба, като уточнява, че едно чисто формално прилагане на определените в Препоръката за МСП критерии, характеризиращи самостоятелността на дадено предприятие, не трябва да води до това те да бъдат изопачени или заобиколени и че при преценката за тази самостоятелност следва да се вземат предвид и другите търговски отношения, поддържани от въпросните предприятия, що се отнася по-специално до търговското ръководство, контактите с доставчиците и клиентите, както и съвместното изграждане на логистиката.

19

HaTeFo сезира Bundesfinanzhof с ревизионна жалба срещу решението на Finanzgericht, в която изтъква по-специално, че изложените в член 3 от приложението към Препоръката за МСП критерии, даващи възможност да се характеризират предприятията като „свързани“, по смисъла на тази препоръка, трябва, напротив, да се считат за изчерпателни.

20

Bundesfinanzhof се позовава на Решение от 18 октомври 1990 г. по дело Dzodzi (C-297/88 и C-197/89, Recueil, стр. I-3763), за да потвърди, че Съдът е компетентен да тълкува понятието за МСП, след като това понятие е възприето от национална правна уредба, която препраща към определението, предвидено в Препоръката за МСП.

21

Bundesfinanzhof отбелязва освен това, че тази препоръка възпроизвежда частично условията относно консолидираните счетоводни отчети, предвидени в член 1 от Директива 83/349, така че предприятията, които по силата на тази директива са длъжни да водят консолидирани счетоводни отчети, могат да се считат за свързани по смисъла на Препоръката за МСП. Той добавя, че в хипотеза като тази в главното производство, в която предприятие не води консолидирани счетоводни отчети, следва въпреки това да се прецени дали то също може да се счита за свързано с друго предприятие въз основа на критериите, изложени в приложението към тази препоръка.

22

Bundesfinanzhof си задава най-напред въпрос относно критерия за „група от действащи съвместно физически лица“, предвиден в член 3, параграф 3, четвърта алинея от това приложение. В частност той си задава въпроса дали, за да се характеризира такава група, е достатъчно да се установи наличието на функционално сътрудничество между тези лица, или е необходимо да се установи също така, че те са възприели „съвместно“ поведение и са установили договорни връзки.

23

Bundesfinanzhof си задава по-нататък въпроса дали, независимо от различните видове отношения, характеризиращи свързаните предприятия, изброени в член 3, параграф 3, първа алинея от същото приложение, една глобална икономическа оценка на разглежданите предприятия, в рамките на която се вземат предвид принадлежността на съдружниците към едно семейство или идентичността на управителите, може да позволи тези предприятия да се считат за свързани посредством група от действащи съвместно физически лица. Той си задава най-сетне въпроса дали тази икономическа оценка трябва да се ограничи до случаите, в които тези лица са пожелали да заобиколят определението за МСП.

24

При тези условия Bundesfinanzhof решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

25

С трите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП трябва да се тълкува в смисъл, че единствено предприятия, които поддържат, чрез едно или повече действащи съвместно физически лица, едно или повече от отношенията, визирани в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение, трябва да се считат за „свързани“, по смисъла на този член, или съществуването на тази връзка може да произтича също така от глобален икономически анализ, при който следва да се провери по-специално умисълът на тези лица да заобиколят определението за МСП. Запитващата юрисдикция иска също така, по същество, да се уточнят условията, при които се счита, че физически лица действат съвместно по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП, и по-специално дали за тази цел те трябва да бъдат свързани посредством договорни отношения.

26

По силата на член 1 от това приложение за предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма.

27

Член 3, параграф 3 от същото приложение уточнява критериите, които позволяват да се квалифицират предприятията като „свързани“, с цел да се определи дали последните съставляват МСП.

28

От самия текст на член 3, параграф 3, първа и четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП следва, че тези разпоредби по принцип се отнасят само до случая, в който предприятия имат едно от следните отношения, изброени в член 3, параграф 3, първа алинея, букви a)—г) от това приложение.

29

От това обаче не би могло да се заключи, че формалното неспазване на това условие пречи във всички случаи да се установи свързаният характер на разглежданите предприятия.

30

Всъщност Препоръката за МСП следва да се тълкува с оглед на съображенията за приемането ѝ (вж. по аналогия Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-91/01, Recueil, стр. I-4355, точка 49).

31

В това отношение от съображения 9 и 12 от тази препоръка следва, че определението за свързани предприятия цели да се достигне до по-добро схващане за реалната икономическа позиция на МСП и да се изключат от квалификацията като МСП тези групи от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, с цел да се гарантира, че от различните норми или мерки, установени в полза на МСП, ще се възползват само тези предприятия, които наистина се нуждаят от тях. Тези съображения посочват също, че за да се ограничи колкото се може повече проучването на съществуващите отношения между предприятията, които преминават през физически лица, отчитането на тези отношения се свежда до случаите, в които тези предприятия упражняват дейност на съответния пазар или на съседни пазари.

32

Действително, предоставените на МСП предимства съставляват най-често изключения от общите правила, като например в областта на държавните помощи, така че определението за МСП трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване.

33

При тези условия, за да може да се обособят само предприятията, които действително представляват независими МСП, следва да се прецени структурата на МСП, които образуват икономическа група, чиято мощ надхвърля мощта на такова предприятие, и да се следи определението за МСП да не се заобикаля поради чисто формални съображения (вж. Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 50).

34

Необходимо е следователно член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП да се тълкува в светлината на тази цел, така че предприятията, които формално не поддържат някое от отношенията, припомнени в точка 28 от настоящото решение, но въпреки това съставляват едно-единствено икономическо образувание поради ролята, която играе физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също трябва да се считат за свързани предприятия по смисъла на тази разпоредба, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 51).

35

Освен това условието физическите лица да действат съвместно, е изпълнено, когато тези лица съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на разглежданите предприятия, което изключва възможността тези предприятия да могат да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не може задължително да бъде подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за МСП.

36

Що се отнася до икономическите и финансовите отношения, поддържани от HaTeFo и Х, от акта за преюдициално запитване е видно, че X реализира на пазара цялата продукция на HaTeFo, като последното не присъства на пазара. Представител на X отговарял за техническите аспекти на производството на HaTeFo. Последното освен това било прехвърлило на дружеството X управлението на информационните си технологии и на покупките си, както и изследователската си дейност. Най-сетне, то използвало за нуждите на своята дейност една от банковите сметки на дружеството X.

37

Освен това следва да се отбележат, както е видно от акта за преюдициално запитване, съществуването на роднинска връзка между A, B и D, които притежават тези две предприятия, и фактът, че A и C ги управляват едновременно. Такива връзки изглеждат от естество да позволят на тези лица да съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на разглежданите предприятия, което изключва възможността последните да се считат за икономически независими едно от друго.

38

С оглед на гореизложеното две дружества, които се намират в положение, аналогично на това на дружествата в главното производство, изглежда, може да се считат за съставляващи в действителност едно-единствено икономическо образувание, посредством група от действащи съвместно физически лица, така че би трябвало да се считат за свързани предприятия по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП, което все пак следва да се прецени от запитващата юрисдикция, като наред с това се запази възможността заинтересуваните да докажат противното.

39

Въз основа на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръката за МСП трябва да се тълкува в смисъл, че определени предприятия може да се считат за „свързани“, по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение. Счита се, че действат съвместно, по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от това приложение, физическите лица, които съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за МСП по смисъла на тази препоръка.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложението към Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия трябва да се тълкува в смисъл, че предприятия може да се считат за „свързани“ по смисъла на този член, когато от анализа на установените между тях отношения, както юридически, така и икономически, следва, че те съставляват едно-единствено икономическо образувание, посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, дори те формално да не поддържат някое от отношенията, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от това приложение.

Счита се, че действат съвместно, по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от това приложение, физическите лица, които съгласуват поведението си, с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключва възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Осъществяването на това условие зависи от обстоятелствата по делото и не е задължително подчинено на съществуването на договорни отношения между тези лица, нито дори на установяването на техен умисъл да заобиколят определението за микро-, малки и средни предприятия по смисъла на тази препоръка.