1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 37 от Допълнителния протокол, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 година и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37, наричан по-нататък „Допълнителния протокол“), приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано в Анкара на 12 септември 1963 година от Република Турция, от една страна, както и от държавите-членки на ЕИО и от Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685/64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Real Sociedad de Fútbol SAD и г-н Kahveci, от една страна, и Consejo Superior de Deportes и Real Federación Española de Fútbol (испанска футболна федерация, наричана по-нататък „RFEF“), от друга страна, във връзка с правна уредба в областта на спорта, която ограничава броя на играчите от трети страни, които могат да участват в национални състезания.

3

Съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране то има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между договарящите страни. С тази цел Споразумението за асоцииране предвижда подготвителен период, позволяващ на Република Турция да укрепи своята икономика с помощта на Общността (член 3), преходен период, по време на който се осигуряват постепенното въвеждане на митнически съюз и сближаването на икономическата политика (член 4), и заключителен период, който се основава на митническия съюз и включва засилване на координацията на икономическата политика (член 5).

4

Член 6 от Споразумението за асоцииране има следното съдържание:

„С цел осигуряване прилагането и постепенното развитие на режима на асоцииране договарящите се страни се събират в рамките на Съвет по асоциирането, който действа в границите на правомощията, които са му предоставени от споразумението.“ [неофициален превод]

5

Член 9 от Споразумението за асоцииране гласи:

„Договарящите се страни приемат, че в областта на прилагане на споразумението и без да се нарушават специалните разпоредби, които биха могли да бъдат приети по силата на член 8, всяка дискриминация, основана на гражданство, е забранена съгласно принципа, посочен в член 7 от Договора за създаване на Общността.“ [неофициален превод]

6

Член 1 от Допълнителния протокол, който съгласно член 62 от последния е неделима част от Споразумението за асоцииране, определя условията, правилата и графика за прилагане на посочения в член 4 от споменатото споразумение преходен период.

7

Съгласно член 37 от Допълнителния протокол:

„Що се отнася до условията на труд и възнаграждение, всяка от държавите-членки трябва да прилага спрямо работниците с турско гражданство, които са наети на работа в Общността, режим без каквато и да е дискриминация, основана на гражданство, между работниците от Турция и работниците, които са граждани на другите държави-членки на Общността.“ [неофициален превод]

8

Член 39, параграф 1 от Допълнителния протокол има следното съдържание:

„Преди края на първата година след влизането в сила на настоящия протокол, Съветът по асоциирането трябва да приеме разпоредби относно социалната сигурност на работниците с турско гражданство, които се движат в рамките на Общността, и на техните семейства, пребиваващи в рамките на Общността.“ [неофициален превод]

9

Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развиване на асоциирането, предвижда в член 10, параграф 1 следното:

„Що се отнася до условията на труд и възнаграждение, държавите-членки на Общността трябва да прилагат спрямо турските работници, принадлежащи към легалния им пазар на труда, режим без каквато и да е дискриминация, основана на гражданство, между тях и работниците от Общността.“ [неофициален превод]

10

Г-н Kahveci е турски гражданин с местожителство в Испания, където притежава разрешително за пребиваване и разрешително за работа. Тъй като е нает като професионален футболен играч по силата на трудов договор, сключен с клуб „Real Sociedad de Fútbol SAD“, той получава федерален лиценз в качеството си на играч, който не е гражданин на държава-членка.

11

С посредничеството на посочения клуб г-н Kahveci подава молба до RFEF, за да замени последната лиценза, който той притежава, с лиценз на професионален играч, идентичен с този, с който разполагат играчите, които са граждани на държави-членки. В подкрепа на молбата си той се позовава на Споразумението за асоцииране и Допълнителния протокол.

12

Съгласно член 129 от Общия правилник на RFEF лицензът за професионален футболен играч е документ, издаван от тази федерация, който позволява практикуването на този спорт като играч към федерацията и участието в официални мачове и състезания в качеството на играч, принадлежащ към даден отбор.

13

Член 173 от този общ правилник предвижда:

„Футболните играчи трябва да притежават испанско гражданство или да бъдат граждани на държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, за да могат да бъдат регистрирани и да получат лиценз за професионален играч, при спазване на изключенията, предвидени в настоящия правилник.“

14

Член 176, параграф 1 от посочения общ правилник гласи:

„Отборите, включени в организирани на национално равнище и с професионален характер официални състезания, могат да регистрират чуждестранни играчи, които не са граждани на Общността и чийто брой е посочен в сключените за тази цел между RFEF, Националната професионална футболна лига и Сдружението на испанските футболисти споразумения, които освен това определят броя на играчите от тази категория, които могат да участват едновременно.

[…]“.

15

Съгласно споразумението, сключено на 28 май 1999 г. между RFEF и Националната професионална футболна лига, броят на играчите, които не са граждани на държава-членка и могат да участват едновременно в първа дивизия, е ограничен на трима за сезони 2000/2001—2004/2005, а що се отнася до втора дивизия — на трима за сезони 2000/2001 и 2001/2002 и на двама за следващите три сезона.

16

С решение от 5 февруари 2002 г. RFEF отхвърля споменатата молба на г-н Kahveci. Същият подава жалба срещу това решение пред Consejo Superior de Deportes.

17

Тъй като посочената жалба е отхвърлена с решение от 26 юни 2002 г., г-н Kahveci оспорва последното пред препращащата юрисдикция.

18

При тези условия Tribunal Superior de Justicia de Madrid решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали член 37 [от Допълнителния протокол] допуска по отношение на професионален спортист като този в главното производство, който е турски гражданин и е законно нает от испански футболен клуб, спортните федерации да прилагат правна уредба, по силата на която в национални състезания клубовете могат да използват само ограничен брой играчи от трети държави, които не принадлежат към Европейското икономическо пространство?“

19

Съгласно член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща към предходното съдебно решение или към съответната съдебна практика.

20

С въпроса си препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали прогласената в член 37 от Допълнителния протокол и в член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 забрана за дискриминация по отношение на турските работници, принадлежащи към легалния пазар на труда на държавите-членки, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист с турско гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в организирани на национално равнище състезания само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

21

Този въпрос е аналогичен на въпроса, поставен на Съда по делата, довели до Решение от 8 май 2003 г. по дело Deutscher Handballbund (C-438/00, Recueil, стр. I-4135) и Решение от 12 април 2005 г. по дело Simutenkov (C-265/03, Recueil, стр. I-2579).

22

В Решение по дело Deutscher Handballbund, посочено по-горе, Съдът постановява, че член 38, параграф 1, първо тире от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държавите-членки, от една страна, и Словашката република, от друга страна, подписано в Люксембург на 4 октомври 1993 г. и одобрено от името на Общността с Решение 94/909/ЕО, ЕОВС, Евратом на Съвета и на Комисията от 19 декември 1994 година (ОВ L 359, стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране Общности—Словакия“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист със словашко гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в мачове от шампионата или за купата само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

23

В Решение по дело Simutenkov, посочено по-горе, в което се разглеждат същите разпоредби от Общия правилник на RFEF и от упоменатото в точка 15 от настоящото определение Споразумение от 28 май 1999 г. като тези, предмет на спора в главното производство, Съдът постановява, че член 23, параграф 1 от Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, подписано в Corfou на 24 юни 1994 г. и одобрено от името на Общността с Решение 97/800/ЕО, ЕОВС, Евратом на Съвета и на Комисията от 30 октомври 1997 година (ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 228, наричано по-нататък „Споразумението за партньорство Общности—Русия“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист с руско гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в организирани на национално равнище състезания само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

24

Съдът по-специално приема, че нормата, която ограничава броя на професионалните играчи, граждани на съответната трета държава, които могат да участват в национално състезание, се отнася до условията на труд, доколкото има непосредствено влияние върху участието в срещи от това състезание на професионален играч от посочената държава, вече законно нает в приемащата държава-членка (Решение по дело Deutscher Handballbund, посочено по-горе, точки 44—46, както и Решение по дело Simutenkov, посочено по-горе, точки 32, 36, и 37).

25

Впрочем редакцията на член 37 от Допълнителния протокол е много близка до тази на член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране Общности—Словакия, както и до тази на член 23, параграф 1 от Споразумението за партньорство Общности—Русия.

26

Всъщност член 38, параграф 1, първо тире от Споразумението за асоцииране Общности—Словакия има следното съдържание:

„При спазване на действащите условия и правила във всяка отделна държава-членка […] работниците със словашко гражданство, законно наети на работа на територията на дадена държава-членка, не трябва да бъдат обект на дискриминация, основана на гражданство, що се отнася до условията на труд, трудовото възнаграждение или уволнението, в сравнение с гражданите на съответната държава-членка“. [неофициален превод]

27

Член 23, параграф 1 от Споразумението за партньорство Общности—Русия гласи:

„При спазване на действащите във всяка отделна държава-членка закони, условия и процедури Общността и държавите-членки гарантират, че руските граждани, законно наети на работа на територията на дадена държава-членка, не са обект на дискриминация, основана на гражданство, що се отнася до условията на труд, трудовото възнаграждение или уволнението, в сравнение с гражданите на съответната държава-членка.“ [неофициален превод]

28

Както Съдът е посочил, такива разпоредби съдържат ясно, точно и безусловно формулирана забрана за всяка държава-членка да третира работниците от съответната трета държава по дискриминационен начин поради тяхното гражданство в сравнение с гражданите на държавата-членка, що се отнася до условията на труд, трудовото възнаграждение или уволнението. Следователно частноправните субекти могат да се позоват на тези разпоредби пред юрисдикциите на държавите-членки (Решение по дело Deutscher Handballbund, посочено по-горе, точки 28—30, както и Решение по дело Simutenkov, посочено по-горе, точки 22—24).

29

Този извод следва да бъде направен и във връзка с член 37 от Допълнителния протокол, тъй като редакцията на тази разпоредба не се различава съществено от тази на член 38, параграф 1 от Споразумението за асоцииране Общности—Словакия и на член 23, параграф 1 от Споразумението за партньорство Общности—Русия. Освен това Съдът вече е имал възможност да установи, че член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, който възпроизвежда нормата на член 37 от Допълнителния протокол, съдържа ясно, точно и безусловно формулирана забрана за държавите-членки да извършват дискриминация, основана на гражданство, във вреда на турските работници мигранти, принадлежащи към легалния пазар на труда на тези държави, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд (Решение от 8 май 2003 г. по дело Wählergruppe Gemeinsam, C-171/01, Recueil, стр. I-4301, точка 57).

30

Впрочем, както Съдът вече е постановил, заключението, съгласно което забраната за дискриминация, основана на гражданство, на принадлежащите към легалния пазар на труда на държавите-членки работници с турско гражданство, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, има непосредствено действие, е в съответствие с целта на Споразумението за асоцииране. Всъщност целта на Споразумението за асоцииране е асоцииране, насочено към подпомагане на развитието на търговските и икономически отношения между договарящите страни, включително чрез постепенното осъществяване на свободното движение на работниците. Подобна крайна цел позволява на Общността да признае непосредственото действие на разпоредбите на това споразумение, които установяват достатъчно точни и безусловни принципи, за да бъдат прилагани от националния съд (Решение по дело Wählergruppe Gemeinsam, посочено по-горе, точки 62, 65 и 66).

31

От изложеното по-горе ясно следва, че тълкуването на Съда в Решение по дело Wählergruppe Gemeinsam и в Решение по дело Simutenkov, посочени по-горе, е приложимо и във връзка със Споразумението за асоцииране.

32

Следователно на поставения преюдициален въпрос трябва да се отговори, че прогласената в член 37 от Допълнителния протокол и в член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 забрана за дискриминация по отношение на турските работници, принадлежащи към легалния пазар на труда на държавите-членки, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист с турско гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в организирани на национално равнище състезания само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Забраната за дискриминация по отношение на турските работници, принадлежащи към легалния пазар на труда на държавите-членки, що се отнася до възнаграждението и другите условия на труд, прогласена в член 37 от Допълнителния протокол, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 година и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година, приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано в Анкара на 12 септември 1963 година от Република Турция, от една страна, както и от държавите-членки на ЕИО и от Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на последната с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година, както и в член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развиване на асоциирането, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение на професионален спортист с турско гражданство, законно нает от установен в държава-членка клуб, да се прилага приета от спортна федерация в същата държава норма, съгласно която на клубовете е разрешено да допускат до участие в организирани на национално равнище състезания само ограничен брой играчи от трети държави, които не са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.