Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г.“

[COM(2020) 758 final]

(2021/C 286/23)

Докладчик:

Paul SOETE

Консултация	Европейска комисия, 14.1.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	16.4.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	205/1/9

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че представеният от Комисията план за действие относно интеграцията и приобщаването (наричан по-нататък „планът за действие“) е част от всеобхватния отговор на предизвикателствата във връзка с миграцията, представен в новия пакт за миграцията и убежището.

1.2.

Планът за действие е с по-широк обхват от предишния: за разлика от предшественика си от 2016 г. новият план за действие обхваща не само мигрантите, но и гражданите на ЕС „с мигрантски произход“. Въпреки че интеграцията е важна и за тази категория граждани, както и за всички граждани и пребиваващи лица, това може да доведе и до действия с по-слаба целенасоченост, тъй като проблемите, пред които са изправени новодошлите, са различни от тези на мигрантите второ и трето поколение.

1.3.

Инструментите за интеграция и приобщаване се прилагат основно от националните, регионалните и местните органи. Действията на равнището на ЕС са допълващи и предназначени да насърчават, улесняват и координират сътрудничеството. Вследствие на това в плана за действие няма общи или конкретни цели за държавите членки, а само препоръки. Предвид настоящата ситуация и въздействието на пандемията съществува риск тези свързани с интеграцията въпроси да бъдат счетени за нископриоритетни.

1.4.

В плана за действие са разгледани всички области на политиката, които са от съществено значение за социално-икономическата и политическата интеграция на новопристигналите мигранти, и се прави преглед на списъка на европейските инициативи в различни области, които може да окажат въздействие върху миграцията и интеграцията. ЕИСК посочва, че реалните предизвикателства са свързани с прилагането на тези политики.

1.5.

ЕИСК подкрепя предложените в плана за действие цели в ключови секторни области. Той обаче иска също така да посочи, че това са по-скоро примери за възможни действия, а не измерими цели. Затова тяхното ефективно прилагане изглежда зависи от процес на мониторинг, какъвто все още не е въведен. ЕИСК насърчава Комисията да въведе постоянен мониторинг на изпълнението на плана за действие.

1.6.

В сравнение с плана за действие от 2016 г. тук се обръща повече внимание на свързаното с пола измерение на интеграцията като цяло. Свързаните с пола аспекти следва да се изтъкнат и в различните раздели, посветени на секторните области.

1.7.

ЕИСК подчертава, че стойността на труда като цяло следва да е основен мотив, отразен в целия план за действие, тъй като трудът във всичките си различни форми е ключов аспект на интеграцията и личното развитие.

1.8.

В плана за действие е направен преглед на всички налични инструменти за финансиране във всяка секторна област. Изглежда обаче, че тези инструменти са разработени за експерти в областта на субсидиите, и ЕИСК предлага Комисията да улесни достъпа до финансиране, като например създаде специален инструмент за интеграцията. ЕИСК изразява също така опасение, че финансирането за интеграция постепенно ще губи позиции в списъка с приоритети.

1.9.

Комитетът подчертава значението на гражданското общество като цяло за интегрирането в местния начин на живот, както и конкретната роля на профсъюзите и работодателските организации.

2.   Контекст

2.1.

Планът за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г. е част от всеобхватния отговор на предизвикателствата във връзка с миграцията, представен в новия пакт за миграцията и убежището. Той надгражда и актуализира ангажиментите от плана за действие на ЕС относно интеграцията от 2016 г. и е със седемгодишна продължителност, като през 2024 г. се предвижда междинен преглед в съответствие с МФР за въпросния период.

2.2.

Необходимостта от план за действие се налага от огромната разлика между мигрантите и местното население по отношение на равнищата на образование, заетост, бедност и условията на жилищно настаняване. Като пример за тази разлика може да се посочи делът на младите мигранти (на възраст между 18 и 24 години), които не са заети с работа, учене или обучение, в ЕС, който е 21 % спрямо 12,5 % при местното население. Съществува и значителна разлика въз основа на пола — делът на младите момичета мигранти, които попадат в тази категория, е 25,9 % (1).

2.3.

Пандемията от COVID-19 разкри дълбоко вкоренени неравенства по отношение на достъпа на мигрантите до здравни грижи, което води до рискове за обществото като цяло. Тя разкри също така, че вероятността мигрантите да заемат работни места, изискващи близък междуличностен контакт, е по-голяма, поради което те са изложени в по-голяма степен на COVID-19.

2.4.

Пълноценното интегриране на мигрантите на пазара на труда би могло да генерира големи икономически ползи за националното благосъстояние, включително за пенсионните схеми и по отношение на данъчните вноски (2). Това е от полза за всички, тъй като пълноценната интеграция облагодетелства и мигрантите, като им предоставя достъп до социалната система на приемащата държава.

2.5.

Планът за действие се позовава на набор от общи ключови принципи и ценности, които важат за всички политики на ЕС в областта на приобщаването, включително Европейския стълб на социалните права.

2.6.

Представените в плана за действие конкретни действия засягат четири секторни области, а именно „образование и обучение“, „заетост и умения“, „здравеопазване“ и „жилищно настаняване“. За всяка от тях са идентифицирани пропуските по отношение на интеграцията. Тези действия са допълнени от междусекторни действия, включително изграждане на силни партньорства, увеличаване на различните възможности за финансиране, насърчаване на връзките с приемащото общество, засилване на употребата на нови технологии и цифрови инструменти, и наблюдение на напредъка в интеграцията.

2.7.

ЕИСК отчита факта, че акцентът на плана за действие е върху самия процес на интеграция, а не върху влизането в ЕС. Въпреки това желае да подчертае, че въпросът за събирането на семействата остава важен фактор за интеграцията от правна и социална гледна точка.

3.   Общи бележки

3.1.

За разлика от плана от 2016 г. настоящият план за действие обхваща не само мигрантите, но и гражданите на ЕС „с мигрантски произход“. ЕИСК отбелязва по-широкия обхват, тъй като свързаните с интеграцията аспекти са важни и за тази втора категория граждани, както и за всички граждани и пребиваващи лица; това насърчава европейския начин на живот, при който правата и потребностите по отношение на приобщаването са свързани и с отговорности.

3.2.

Въпреки това ЕИСК се опасява, че по-широкият обхват на плана за действие може да доведе и до действия с по-слаба целенасоченост, а оттам и с по-слаба ефективност. Проблемите, пред които са изправени новодошлите, са различни от тези на мигрантите второ и трето поколение. Освен това включването на социалните потребности на мигрантите второ и трето поколение в политиките в областта на миграцията и интеграцията поражда риск от стигматизиране на тази група и подклаждане на расизма.

3.3.

В плана за действие на Комисията е направен добър преглед на списъка на европейските инициативи в различни области, които оказват въздействие върху миграцията и интеграцията. В документа са разгледани всички съществени области на политиката, които са необходими за социално-икономическата и политическата интеграция на новопристигналите мигранти. В него се обсъжда и наличието на финансиране и партньорства с институции и организации с цел улесняване на интеграцията.

3.4.

ЕИСК подчертава, че наред с тези политики трудът остава ключов двигател на интеграцията и в това си качество следва да бъде запазен и насърчаван като централен елемент в целия план.

3.5.

ЕИСК подчертава, че реалните предизвикателства са свързани с прилагането на тези политики. Така например дори когато предишните квалификации на мигрантите се признават, работодателите се колебаят да ги наемат на работа поради липса на доверие в равнището на уменията им. Такъв изглежда е случаят с мигрантите от региона на Близкия изток и Северна Африка, както и от Южна и Централна Азия.

3.6.

Положителен аспект на новия план за действие е ангажиментът за засилване на участието на регионалните и местните власти, гражданското общество, мигрантите и техните организации в политиките на ЕС в областта на интеграцията и приобщаването. ЕИСК отбелязва, че гражданското общество следва да включва и профсъюзите и работодателските организации.

3.7.

В плана за действие с право се признава значението на националните, регионалните и местните органи за политиките в областта на интеграцията и се насърчава сътрудничеството между тях. Всъщност следва да се отбележи, че те разполагат с повечето инструменти за интеграция. Действията на равнището на ЕС са допълващи и са предназначени да насърчават, улесняват и координират сътрудничеството, когато това е полезно. Вследствие на това в плана за действие не се съдържат общи или конкретни цели за държавите членки, а само препоръки.

3.8.

Тъй като текстът не е правнообвързващ и крайната отговорност за политиките в областта на интеграцията на национално равнище е на държавите членки, ЕИСК подчертава необходимостта от ясни ангажименти от страна на държавите — членки на ЕС, и от създаване на подходящи форуми, включително редовни срещи, с цел координиране на политиките и оценяване на напредъка.

3.9.

Комисията определя ясно какво иска да постигне във всяка област. ЕИСК подкрепя диагнозата и предложените постижения, но отбелязва отсъствието на каквито и да е ясни общи или специфични за отделните действия цели. Ефективността на прилагането изглежда зависи от процес на мониторинг, какъвто следва да бъде въведен.

3.10.

В становището си SOC/649 („Нов пакт за миграцията и убежището“) (3) ЕИСК постави въпроса за мащаба и подкрепата за мерките за интеграция. Предложените в плана за действие инструменти и стимули за различните заинтересовани страни може да не са достатъчни за чувствително подобряване на интеграцията, по-специално предвид дългосрочното естество на мерките в тази област. Поради това е необходимо да се наблюдава прилагането на този елемент.

3.11.

Финансирането е важна част от плана за действие. Държавите членки и другите заинтересовани страни се насърчават да използват пълноценно финансирането от ЕС. В плана за действие е направен и преглед на всички налични инструменти за финансиране за всяка секторна област.

3.12.

Въпреки че включването във всички области е споменато сред ръководните принципи при изготвянето на плана за действие, в него не се предоставят достатъчно насоки за начина, по който политиките в областта на интеграцията да бъдат включени в общите мерки за социално сближаване.

3.13.

ЕИСК приветства позоваването на свързаното с пола измерение на интеграцията в новия план за действие. В същото време подчертава, че свързаните с пола предизвикателства на интеграцията заслужават повече внимание и по-специфични действия във всяка от секторните области.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Образование и обучение

4.1.1.

В плана за действие правилно се посочва, че образованието и обучението представляват основата за успешно участие в обществото. Училищата и другите образователни институции предоставят важна среда за изграждане на приобщаващо общество и за борба със сегрегацията. Освен това придобиването на гражданско образование по въпросите на демокрацията и гражданството полага основите за активно участие в обществото, като същевременно предотвратява привличането на младежите към екстремистки идеологии. Това е област, в която следва да се насърчава активното участие в гражданското общество, тъй като то засилва доверието, социалното сближаване и чувството за принадлежност.

4.1.2.

Що се отнася до конкретните действия за подобряване на участието в образование и обучение, предоставяната от Комисията подкрепа следва да се уточни допълнително, тъй като планът за действие съдържа само общи позовавания на дейности за целева подкрепа. Най-конкретното действие, което се споменава, е инструментариумът с практически насоки относно образованието и грижите в ранна детска възраст, който ще бъде публикуван в началото на 2021 г.

4.1.3.

В плана за действие се споменава и необходимостта от улесняване на признаването на квалификациите, придобити в трети държави. В него се предлагат няколко инструмента за подобряване на признаването на квалификациите: мрежата на информационните центрове и мрежата от национални информационни центрове за академично признаване (ENIC-NARIC), програмата „Еразъм“, Квалификационната рамка на ЕС и порталът „Europass“. Освен да се укрепят съществуващите инструменти, е важно да се определят и картографират съществуващите пречки пред признаването, включително липсата на доверие и други социални пречки.

4.1.4.

Комисията подчертава важността на езиковото обучение и предлага да се развият допълнително всеобхватни и достъпни програми за езиково обучение. ЕИСК счита, че езиковото обучение следва да бъде в центъра на действията в областта на образованието и заетостта, като се започне от първите етапи на процеса на интеграция. Усвояването на езика на приемащата общност гарантира достъп до подходящи нива на образование и обучение и има широкообхватно въздействие върху интеграцията. Следователно програмите за езиково обучение следва да се основават на цялостен подход (4).

4.1.5.

Въз основа на предстоящата цел на Гаранцията за децата е важно да се препоръча държавите членки да подкрепят по-голям достъп до образование за децата мигранти, като гарантират, че имиграционните процедури не засягат училищното обучение или правата на децата в по-широк смисъл. Образователната система следва да оценява, да посреща и да се съобразява в разумна степен с индивидуалните потребности на децата мигранти с увреждания или други потребности, за да се улесни личностното им развитие и развитието на техните таланти и творчески заложби, както и на умствените и физическите им способности до достигане на пълния им потенциал.

4.1.6.

Целта на всички действия в тези области следва да бъде постигането на приобщаващи образователни системи на всички равнища и учене през целия живот.

4.1.7.

В плана се подчертава колко е важно запознаването със законите, културата и ценностите на приемащото общество на възможно най-ранен етап чрез курсове по гражданска ориентация. Комисията предлага обмен на добри практики между държавите членки в тези области. Информацията по тези въпроси следва да се предоставя по разбираем и достъпен за всички начин.

4.2.   Заетост и умения

4.2.1.

В тази област диагностицирането на проблема и общите цели са ясно определени, като се показва важността на приноса на мигрантите за икономиката, по-специално във времената на COVID-19. В плана за действие се подчертава и как не само работниците мигранти, но и предприемачите мигранти ще бъдат от ключово значение за растежа по време на пандемията и след нея.

4.2.2.

За да се постигнат посочените цели, в плана за действие се насърчава използването на съществуващите инструменти на ЕС, включително Европейското партньорство за интеграция, за да се работи със социалните и икономическите партньори, инициативата „Обединени работодатели за интеграция“, InvestEU в подкрепа за предприемачеството, Европейската мрежа за интеграция, Европейската мрежа на публичните служби за заетост и платформата „Europass“ с цел споделяне и по-широко прилагане на практики за оценяване на уменията, инструмента на ЕС за съставяне на профил на уменията за гражданите на трети държави с цел улесняване на валидирането на умения и предстоящата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ в подкрепа на хората с мигрантски произход.

4.2.3.

Сред другите цели в плана за действие се споменава и преодоляването на трудностите при достъпа до финансови услуги и информация, но в него не се предлагат конкретни действия за разрешаване на тези затруднения. В това отношение в плана за действие следва да се насърчава овластяването на работниците мигранти чрез гарантиране на достъп до финансова и правна информация, механизми за подаване на жалби и безопасно подаване на сигнали в разбираеми и достъпни формати.

4.2.4.

В плана за действие с право се подчертава колко е важно да се гарантират по-ефективни и бързи системи или тестове за оценяване на уменията, като се вземе под внимание и миналият опит в тази област.

4.2.5.

Въпреки това инструментите за оценяване на уменията не са достатъчни за гарантиране на по-голям достъп до пазара на труда, а са необходими действия за преодоляване на недоверието и дискриминацията. Важно е да се предоставят подкрепа и конкретни насоки на националните агенции по заетостта и на заинтересованите страни в сектора на заетостта, за да се разработят политики за борба с дискриминацията и да се насърчи участието на всички равнища. От съществено значение е и да се препоръчат национални политики, които да гарантират по-голям и по-безпроблемен достъп на гражданите на трети държави до всички сектори на заетостта чрез облекчаване на визовите процедури.

4.2.6.

В плана за действие следва да се подчертае и колко е важно да се насърчава по-голям достъп до чиракуване, стажове, професионално обучение и дори до доброволчески труд, които може да доведат до действително наемане на работа на пълен работен ден. Това ще осигури на мигрантите и на пребиваващите лица с мигрантски произход възможност да се трудят, да повишават нивото на уменията си и да имат доход, с който да издържат себе си и семействата си. По-специално програмите, насърчаващи достъпа на младите хора до пазара на труда (например Гаранцията за младежта), следва да съдържат конкретни разпоредби за гарантиране на участието на граждани на трети държави.

4.2.7.

В плана за действие следва да се предвидят и целеви действия, насочени към овластяването на жените мигранти и бежанките и към подобряване на достъпа им до пазара на труда, включително чрез засилване на мерките за борба с трафика и подкрепа за специфичните им потребности.

4.3.   Здравеопазване

4.3.1.

От съществено значение е, че в плана за действие се подчертава, че пандемията от COVID-19 е извадила на преден план съществуващите дълбоко вкоренени неравенства по отношение на достъпа до здравни услуги и че това създава рискове за обществото като цяло.

4.3.2.

С оглед на пандемията ЕИСК счита, че всички мигранти, включително незаконните, следва да имат достъп до основни здравни грижи, и по-специално до тестове и ваксини, във всички държави — членки на ЕС.

4.3.3.

По отношение на предложените действия Комисията се позовава на възможности за финансиране по линия на ФУМИ, ЕСФ+, ЕФРР и предстоящата програма „Граждани, равенство, права и ценности“. В плана за действие с право се насърчава използването на финансиране от ЕС за предоставяне на здравни услуги.

4.3.4.

ЕИСК подчертава, че е от ключово значение да се препоръча държавите членки да премахнат пречките пред достъпа до здравни услуги и пречките в рамките на здравните услуги, включително чрез информационни кампании относно националните здравни системи, като се оценяват и посрещат индивидуалните здравни потребности на мигрантите с увреждания.

4.3.5.

ЕИСК подчертава важността на повишаването на осведомеността относно психичното здраве на мигрантското население и укрепването на това здраве като част от процеса на интеграция, по-специално с оглед на настоящата пандемия, като се осигурят и съобразени с културата услуги за психично здраве.

4.3.6.

Действията за гарантиране на по-голям достъп до здравни услуги следва да обхващат и приемните центрове за търсещи убежище лица, по-специално при изготвянето на новата програма в областта на здравеопазването.

4.4.   Жилищно настаняване

4.4.1.

Както бе обявено в рамките на „Вълната на саниране“, Комисията ще стартира инициатива за жилища на достъпни цени и ще насърчава несегрегирано, достойно и физически и финансово достъпно жилищно настаняване. Специално внимание ще бъде обърнато на модели на автономно, а не колективно жилищно настаняване за търсещи убежище лица.

4.4.2.

Сред изброените цели в тази област най-висок приоритет следва да се даде на борбата с дискриминацията на жилищния пазар и на намаляването на сегрегацията по отношение на жилищното настаняване.

4.4.3.

Това следва да включва и по-силен акцент върху увеличаването на финансово достъпното жилищно настаняване, включително социално настаняване, посредством интегрирани решения, насочени към гражданите на трети държави, както и към всички пребиваващи лица с потребности от жилищно настаняване (5).

4.4.4.

Държавите членки следва да бъдат насърчени да използват финансирането от ЕС и за разработване и прилагане на механизми за достъп до правосъдие в случай на експлоататорско жилищно настаняване.

4.5.   Партньорства за по-ефективен процес на интеграция

4.5.1.

Комисията възнамерява да укрепи Европейската мрежа за интеграция, като предостави целево финансиране и помощ за изграждане на капацитет на държавите членки.

4.5.2.

Специално внимание е отделено на подкрепата за местните и регионалните власти, включително разширяване на Градската академия за интеграция и укрепване на междурелигиозния диалог сред общностите, подпомагане на градовете да предотвратят радикализацията в рамките на започналата през 2019 г. инициатива „Градовете в ЕС срещу радикализацията“. ЕИСК подчертава значението на междурелигиозния диалог за интеграцията.

4.5.3.

В плана за действие се споменава и годишният Европейски форум за миграцията, организиран в сътрудничество с ЕИСК, и по-специално с неговата тематична проучвателна група „Имиграция и интеграция“ (IMI), като начин да се подкрепят консултациите с гражданското общество и организациите на диаспората.

4.5.4.

Накрая в плана се обявява подкрепа за фондации и организации чрез структурен диалог относно интеграцията на мигрантите и проучване на възможни инструменти за сътрудничество, но не се предоставят подробности каква би могла да бъде тази подкрепа.

4.6.   Увеличаване на възможностите за финансиране от ЕС

4.6.1.

Свързаните с финансирането аспекти присъстват във всички действия, предложени в плана, и са обвързани с МФР за периода 2021—2027 г. Добавен е преглед на основните фондове на ЕС, които са подкрепяли интеграцията и приобщаването през периода 2014—2020 г., но не са посочени цифри за в бъдеще. В тази връзка ЕИСК осъзнава, че е необходимо да се изчака завършването на етапа на програмиране, за да се знае какви суми ще бъдат отпуснати от държавите членки за свързаните с интеграцията въпроси по линия на всеки от фондовете.

4.6.2.

Списъкът на фондовете, които могат да се използват за интеграция и приобщаване или имат отношение към действията за подкрепа на мигрантите, е впечатляващ, като включва ФУМИ, ЕСФ+ и ЕФРР. Същевременно следва да се изяснят полезните взаимодействия с други фондове, например с „Еразъм+“, Механизма за възстановяване и устойчивост, ЕЗФРСР и InvestEU. Щом бъде приет, инструментът за техническа подкрепа също ще може да осигури подкрепа на държавите членки за разработването или подобряването на политиките за интеграция и приобщаване. И накрая, предстоящата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ също би могла да играе роля за финансирането на конкретни действия, насочени към граждани на ЕС с мигрантски произход. Взето е решение да се използва обширен портфейл от възможни фондове, но може би по-подходящ вариант щеше да бъде създаването на специални фондове по въпросите на интеграцията. ЕИСК предлага Комисията да улесни достъпа до финансиране, например като създаде специален инструмент за интеграция на мигрантите.

4.6.3.

В тази рамка е важна и Европейската гаранция за децата, тъй като в групата на децата в най-неравностойно положение попадат и децата с мигрантски произход.

4.6.4.

Поради сложността на финансирането от ЕС е необходимо разработеният през 2018 г. инструментариум да се актуализира, за да може фондовете да се използват за целите на интеграцията през програмния период 2021—2027 г.

4.6.5.

Друг интересен аспект на политиката за финансиране е намерението на Комисията да развива публично-частни партньорства с фондации и частни донори.

4.7.   Насърчаване на участието в приемащото общество и срещите с него

4.7.1.

ЕИСК приветства идеята за включване на новосъздадената група от експерти във връзка с мнението на мигрантите, съставена от мигранти и организации, представляващи техните интереси, в разработването и изпълнението на бъдещите политики в областта на миграцията, убежището и интеграцията. Това би могло да допринесе за подобряване на участието на мигрантите и гражданите на ЕС с мигрантски произход в консултативния процес и да гарантира, че политиките отразяват реалните потребности. Поради тези причини е важно да се създадат възможности за двупосочен обмен между гражданите на трети държави и приемащите общности, като се започне от ранните етапи на прием и интеграция.

4.7.2.

Целта на плана за действие е да се насърчава диалогът и да се повишава осведомеността сред всички европейци относно реалностите на интеграцията и миграцията. Съществува обаче риск тази цел да е твърде неясна въпреки ясните усилия, които се полагат за повишаване на осведомеността относно фактите и цифрите. Абсолютно задължително е да се промени представата за миграцията в общественото съзнание и ЕИСК иска да узнае какво ще бъде направено за постигането на тази цел.

4.7.3.

ЕИСК подкрепя инициативи, като например футболни фестивали, насочени към млади мигранти, в градовете домакини на европейски шампионати, които биха могли да имат положително въздействие върху положителните послания относно миграцията. Други ad hoc мерки от подобно естество обаче, като например награди за интеграция за местни училища или общности/организации, може да засилят усещането за различията и да стигматизират определени групи.

4.8.   Повишаване на използването на новите технологии и цифровите инструменти

4.8.1.

В плана за действие на Комисията с право се признава реалният риск от цифрово разделение между мигрантите и местното население поради различни причини: 8,1 % от хората, родени извън Европа, не могат да си позволят компютър в сравнение с 3,1 % от местното население, а на родителите от мигрантски домакинства може да е по-трудно да помагат на своите деца при дистанционното обучение.

4.8.2.

В плана за действие се препоръчва повишаване на цифровата грамотност на мигрантското население, но не се съдържат конкретни предложения или целеви равнища за постигането на тази цел на практика.

4.8.3.

Интересна идея е ангажирането на мигрантите в създаването и предоставянето на цифрови публични услуги. ЕИСК приема, че това вече е постигнато във връзка с административните дейности на ЕС.

4.9.   Проследяване на напредъка: към основана на доказателства политика за интеграция и приобщаване

4.9.1.

ЕИСК приветства целта за постигане на дебат за миграцията, който да се основава в по-голяма степен на доказателства. Ако по-добрите данни и презентационни инструменти могат да допринесат за тази цел, то те трябва да се събират, развиват и разпространяват. Показатели на ЕС за интеграция съществуват от 2010 г., но въпреки големите усилия все още има пропуски в знанията. Полезни инструменти в това отношение биха могли да бъдат нов барометър и съвместно информационно табло, за да се улесни съпоставката между държавите и във времето.

---

(1)  ЕК, „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г.“, стр. 5.

(2)  Пак там, стр. 2.

(3)  ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 15.

(4)  По отношение на целевите равнища на владеене на език за интеграция вж. също становище SOC/641 относно „Интеграция на жени, майки и семейства с мигрантски произход в държавите — членки на ЕС, и целеви равнища на владеене на език за интеграция“ (проучвателно становище по искане на германското председателство) (ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 1).

(5)  За обзор на новаторски и приобщаващи решения за жилищно настаняване вж. Housing Europe Observatory, 2018 г., Housing & Migration. Research Briefing (Жилищно настаняване и миграция — резюме на проучването). Брюксел: Housing Europe Observatory.