Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2019 г.“

(COM(2020) 302 final)

(2021/C 123/01)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Консултация	Европейска Комисия, 12.8.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	11.12.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	27.1.2021 г.
Пленарна сесия №	557
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	219/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства ЕК доклада на Европейската комисия относно политиката в областта на конкуренцията за 2019 г., в който ЕК разработва подход, целящ укрепването на единния пазар и насърчаването на икономическо развитие и целите на социалната политика, които са от решаващо значение за европейския процес на развитие.

1.2

Както е подчертавал в редица предходни документи, ЕИСК счита, че ефективната и основана на принципи политика в областта на конкуренцията е един от стълбовете на Европейския съюз и абсолютно необходим инструмент с оглед на постигането на вътрешен пазар, както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), изграждането на социална пазарна икономика и осъществяването на Европейския стълб на социалните права (1). Тези позиции са актуални и днес.

1.3

ЕИСК изразява съгласие, че ЕК би трябвало да предприема мерки за насърчаване на лоялната конкуренция на пазари, които са от значение за гражданите и предприятията в ЕС, като например секторите на цифровите технологии и телекомуникациите, енергетиката и околната среда, производството, финансовите услуги, данъчното облагане, селското стопанство, храните и транспорта. Тези мерки следва да осигурят доверие на потребителите и ясно да определят подходящите условия за дейността на дружествата. Икономическите и социалните промени настъпват с много бърз темп. Непрекъснатото приспособяване за една съвременна, устойчива, екологична и цифрова икономика е неотложна необходимост, като политиката в областта на конкуренцията има ключово значение за постигането на това.

1.4

Новите и постоянно възникващи предизвикателства, свързани с използването на данни, алгоритми и пазари се развиват бързо в една все по-цифровизирана среда. В резултат на това мрежите за сътрудничество между органите на държавите членки и ЕК трябва да стават по-стабилни, за да се поддържа лоялната конкуренция на единния пазар. Това налага приспособяване на ЕС към цифровата ера, като ЕИСК осъзнава нуждата от промени и настоятелно призовава за извършване на необходимото адаптиране. ЕИСК е твърдо убеден, че цифровият пазар и онлайн платформите са част от нова икономика, която е от решаващо значение за Европа, но също така е необходимо да се определят ясни и справедливи правила за всички заинтересовани страни.

1.5

ЕИСК обръща внимание на ЕК на необходимостта от непрекъснато създаване на икономически и политически условия за насърчаване на растежа на МСП въз основа на еднакви условия на конкуренция, които позволяват участието и на големи дружества в икономическия процес. Европа трябва да бъде възприемана като силно икономическо пространство, което позволява лоялна конкуренция и ясни правила за всички участници.

1.6

Що се отнася до конкуренцията с предприятия от държави извън ЕС, ЕИСК призовава да се гарантират едни и същи социални и екологични правила, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция. Европа не може да има различни подходи към едни и същи предизвикателства. Но Европа не може да проявява и „наивност“ по отношение на политиката в областта на конкуренцията.

1.7

ЕИСК подкрепя предприетите от ЕК координирани мерки за производствения сектор, но би искал ЕС да отиде по-далече и да предложи трайно решение за насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция в тясно сътрудничество с държавите членки. Временните мерки по отношение на доставката на специфични продукти от пазари извън ЕС трябва да станат постоянни, особено по отношение на вноса на жизненоважно медицинско оборудване и други ключови продукти. Настоящата пандемия показа всички слабости на една колеблива политика. Наличието на силен и устойчив сектор на производството би трябвало да бъде един от стълбовете на политиката в областта на конкуренцията.

1.8

В селскостопанския и хранителния сектор е важно да се защитават продуктите с европейски наименования за произход от имитации или „копия“. Секторът на семената и на пестицидите е от съществено значение за земеделските стопани и потребителите, но той поражда и опасения, които надхвърлят защитата на потребителите, безопасността на храните и гарантирането на спазването на стандартите в областта на околната среда и климата.

1.9

На вътрешния пазар транспортът остава един от най-трудните сектори на услугите по отношение на конкуренцията между държавите членки. Ясните правила и необходимостта от баланс трябва да бъдат постоянен приоритет не само за дружествата, но и за крайните потребители.

2.   Общи бележки

2.1

Политиката в областта на конкуренцията е от решаващо значение за ефикасен и справедлив единен пазар, който може да способства за ценностите на Европа и европейския проект. Като се има предвид това, от съществено значение е да се внесе по-голяма яснота в цялата политика и всички насоки, за да се гарантира, че единният пазар се възприема като носещ добавена стойност за глобализацията и че водещата роля на Европа в посока на устойчива и справедлива търговия не само осигурява възможности, но и води до осезаеми резултати, които могат да окажат въздействие върху други икономически региони.

2.2

Започването на проверката за пригодност на правилата за държавна помощ е основното постижение през 2019 г., но нейното изпълнение и наблюдение изглежда далеч не са оптимални и бързи. Процесите, включително обществените консултации, трябва да бъдат прецизни и по-бързи. ЕИСК счита, че организациите на гражданското общество могат да бъдат привлечени за участие в процеса, за да се улесни контактът между правилните заинтересовани страни.

2.3

Благодарение на наличния онлайн инструмент eLeniency предаването на декларации и документи на ЕК, включително заявленията за освобождаване от глоби по дела за картели, е лесно и свързано с по-малко затруднения. Трябва да бъдат извлечени поуки, за да се разбере значението на процедурата относно необходимостта да се осигури справедливо участие на обществеността, леснодостъпни инструменти и процедури, както и да се направи съпоставка с показателите на други инструменти.

2.4

ЕИСК споделя опасенията на ЕК относно необходимостта от справяне с нарушаващото въздействие на чуждестранните субсидии и публичната собственост и счита, че са необходими допълнителни инструменти за предотвратяване на вредните последици. Те могат да бъдат определени ефективно, първо, чрез подходящо използване на Европейската мрежа по конкуренция и, второ, чрез справяне със системите за селективна помощ.

2.5

ЕИСК се обявява за развитие и укрепване на услугите от общ интерес в рамките на ЕС като ефективен способ за гарантиране на „европейския начин на живот“. За надлежното предоставяне на услуги от общ интерес е необходимо да се приеме, че цифровата инфраструктура е ключов фактор в цифровизацията. Ето защо трябва да бъде изградена подходяща широколентова инфраструктура. ЕИСК се обявява за приемането на система за държавна помощ, която стимулира инвестициите при въвеждането на всички тези нови технологии, като същевременно се преодоляват териториалните дисбаланси на национално равнище.

2.6

Проектите от общ европейски интерес имат важна роля в научните изследвания и технологичното развитие, както и в прилагането на иновациите. Тяхното развитие следва да се насърчава заради добавената им стойност и ЕИСК изразява надежда, че съобщението относно важните проекти от общ европейски интерес (ВПОЕИ) може да послужи като ефективен инструмент за правилното им осъществяване. Важно е да се наблюдават корекциите в прилагането на критериите, съгласно които държавите членки могат да подкрепят транснационални проекти от стратегическа важност за ЕС.

2.7

ЕИСК счита, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да възприеме по-далновиден подход, за да може да се приспособи както към цифровите предизвикателства, така и към конкуренцията, пред които се изправя в глобален мащаб. Поради тази причина ЕИСК призовава Комисията да постави политиката в областта на конкуренцията на челно място в списъка с приоритети за работната програма на платформата „Готови за бъдещето“.

3.   Конкретни бележки

3.1   Допълнително повишаване на ефективността на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и правоприлагането

3.1.1

Политиката на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да се изготвя и прилага в по-всеобхватна рамка, като се имат предвид нейните тесни връзки с други ключови области на политиката и необходимостта от съгласуван подход. Правилата на ЕС в областта на конкуренцията би трябвало да бъдат обвързани с данъчното законодателство (със справедливо данъчно облагане, включително в цифровия сектор), защитата на потребителите, социалната закрила и трудовото законодателство. За постигането на осезаеми резултати е необходима хармонизация в областта на нелоялната конкуренция.

3.1.2

За да се води ефективна борба с практиките на нелоялна конкуренция, ЕИСК предлага въпросът за господстващо положение на пазара да се разглежда по нов начин: като се оценява не само господстващото положение или злоупотребата, но и като се наблюдава цялостното икономическо присъствие на даден работодател в различните сектори, а не само сектор по сектор.

3.1.3

ЕС би трябвало да насочи вниманието си и върху други антиконкурентни практики, като например хищническото разширяване и монополизирането, тайните споразумения и ефектите на обвързване (възпиране на работниците да работят едновременно на няколко платформи), които могат да имат отрицателно въздействие върху равновесието на пазара.

3.1.4

МСП са стълбът на европейската икономика и поради това трябва да им се обръща по-голямо внимание при изготвянето и прилагането на политиката в областта на конкуренцията. Предоставянето на държавна подкрепа е полезен инструмент, но не всички МСП са информирани за съществуването на такава възможност. ЕИСК препоръчва да се подобри комуникацията с МСП, за да получават по-голяма подкрепа за своите дейности.

3.1.5

ЕК трябва да продължи да следи внимателно за разкриването и преследването на картели и случаи на злоупотреба с положението на пазара. Две разследвания на ЕК имат особено значение за защитата на потребителите, които бяха силно засегнати: 1) текущото разследване на BMW, Daimler и Volkswagen Group за картели, по което ЕК изпрати изложение на възраженията, в което излага предварителните си констатации, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията са били нарушени между 2006 г. и 2014 г. чрез тайно споразумение, целящо възпрепятстване на правилата за разработване на технологии за намаляване на емисиите на дизелови и бензинови автомобили; 2) решението за Mastercard, по което ЕК наложи глоба на дружеството за платежни карти за възпрепятстване на достъпа на търговците до трансгранични картови платежни услуги, с което то е нарушило правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Трансграничните правила, които водят до по-високи цени за търговците и потребителите, бяха отменени, като по този начин бяха премахнати ограничената трансгранична конкуренция и изкуственото сегментиране на пазара. В резултат на това и на други стъпки, благодарение на редица решения на Комисията, финансовият сектор беше заздравен в контекста на банковия съюз, благодарение на редица решения на ЕК.

3.2   Справяне с нови предизвикателства в сферата на цифровите технологии, телекомуникациите и медиите

3.2.1

ЕИСК счита, че цифровата икономика и в частност положението на GAFA (Google, Apple, Facebook, Amazon) е сериозно предизвикателство за законодателството на ЕС в областта на конкуренцията. Тъй като тези дружества не спазват същите правила, както европейските, в актуализираните правила на ЕС в областта на конкуренцията следва да се предлагат нови ефикасни инструменти в отговор на тази ситуация.

3.2.2

Въпреки че е все още рано, трябва да следим внимателно въздействието от прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., с който се въвеждат нови правила на ЕС относно прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн платформи (2). Широко разпространеното използване на онлайн платформи на пазара означава навлизането на нови участници и нов контекст на вътрешния пазар, последиците от които все още не са напълно ясни. За по-голяма сигурност на участниците на пазара и на гражданите, особено по време на настоящата пандемия, трябва да се прилагат подходящи правила за конкуренция и ако те не са достатъчни, трябва да се предвидят нови решения.

3.2.3

ЕИСК приветства факта, че законодателният акт за цифровите услуги няма да бъде в противоречие с евентуалната правна рамка за решаване на въпроса за условията на труд на онлайн платформите.

3.2.4

Правилата за конкуренция, създадени за традиционната стопанска дейност не са пригодни за онлайн платформите. Налице е спешна необходимост от адаптиране на методиките и целите за съобразяване с променящия се стопански пейзаж.

3.2.5

ЕИСК е убеден, че цифровият пазар и онлайн платформите са част от нова икономика, която е от решаващо значение за Европа, но също така е необходимо да се определят ясни и справедливи правила. Олигополните пазарни структури се основават на много от елементите, които са характерни и за монополизиращите практики и за съвкупните ефекти от мобилизираните от онлайн платформите екосистеми, както и от корпорациите с господстващо положение. Характеристики, като вертикална интеграция, липса на прозрачност за потребителите, ефекти на обвързване и мрежови ефекти, съчетани с високи степени на концентрация водят до структурни проблеми за конкуренцията, засягащи в еднаква степен потребителите и работниците.

3.2.6

Платформите могат да изграждат своето господстващо положение на пазара въз основа на създаденото от потребителите съдържание, независимо дали става дума за потребителски данни и поведение, или за услуги, предоставяни от индивидуални доставчици на труд. Потребителите нямат достъп до информацията и не могат да окажат влияние върху условията на работа на платформите. Аналогично, препоръките и рейтингите на платформите се характеризират с липса на прозрачност. Нелоялните и дискриминационните рейтингови практики трябва да се считат за практики на нелоялна конкуренция.

3.2.7

Икономиите от мащаба са основен източник за господстващо пазарно положение на цифровите платформи. Пределните разходи за разширяване на стопанската дейност са почти нулеви, по-ниски от тези на традиционните дружества, тъй като платформите, предоставящи услуги с интензивно използване на труд, чрез злоупотреби прехвърлят голяма част от разходите и рисковете на индивидуалните доставчици на труд. Понякога платформите твърдят, че икономиите от мащаба са ограничени до физическия капацитет на отделните шофьори/велокуриери/работници, но „набирането“ (или „изключването“) на допълнителни доставчици на труд за пазарна експанзия не изисква инвестиции.

3.2.8

Настоящата правна рамка на ЕС в областта на конкуренцията не отчита в достатъчна степен опасенията за конкуренцията, които оказват въздействие върху пазара на труда, като монопсонната сила на (единствения) работодател подбиващ социалните стандарти, което има вредни последици както за работодателите, които са обект на неустойчив конкурентен натиск, така и за държавите членки, които губят приходи от данъци и вноски за социално осигуряване (3). Правилата за конкуренция не следва да бъдат пречка за колективното договаряне за всички работници, включително работещите през платформи, с цел договаряне на иновативни инструменти и споразумения, както показват различни примери на национално равнище.

3.2.9

Оценката на пазарната мощ в цифровата икономика трябва да отчита в по-голяма степен общите дейности на различните пазари и тяхното цялостно въздействие върху съответните онлайн и офлайн пазари. Аналогично, достъпът до алгоритмите за потоците от потребителски данни за целите на персонализирането на продуктите, офертите, рекламата и цените също трябва да бъде взет под внимание с дължимото зачитане на основните права на субектите на данни.

3.3   Политиката в областта на конкуренцията в подкрепа на целите на ЕС за енергетиката с ниски въглеродни емисии и околната среда

3.3.1

ЕИСК споделя целта на ЕК за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз посредством устойчивост и преход към икономика, която е сигурна, неутрална по отношение на климата и с ефективно използване на ресурсите, както и посредством насърчаване и укрепване на кръговата икономика.

3.3.2

ЕИСК призовава за укрепване на Зеления пакт, който е основното европейско споразумение за постигане на целта за нулеви емисии на парникови газове през 2050 г. Ролята на организациите на гражданското общество и на социалните партньори може да е решаваща в това отношение. Целесъобразно е да се извърши проверка за пригодност на директивите в областта на околната среда, за да се спазят ангажиментите на ЕС.

3.3.3

ЕИСК одобрява насърчаването на мерките за държавна помощ по отношение на схемата за търговия с емисии на парникови газове след 2012 г. (директивите за СТЕ). Той подкрепя преразглеждането на тази система за държавна помощ и приспособяването ѝ към новата схема на ЕС за търговия с емисии за периода 2021—2030 г., на която се възлагат големи надежди.

3.3.4

ЕИСК поддържа стремежа за изпълнение на „принципа за нулево замърсяване“ в ЕС и за приемане и изпълнение на всички планирани мерки за енергийна ефективност. Трябва да се благоприятстват устойчивите инвестиции в ЕС. За целта критериите, по които се определя дали дадена стопанска дейност се счита за екологично устойчива, би трябвало да се прилагат във възможно най-кратък срок с цел установяването на степента на екологична устойчивост на инвестициите (4).

3.3.5

Както е посочвал в предходни становища, ЕИСК счита, че е необходима подкрепа за въвеждане на възобновяемите източници на енергия. Държавната помощ би трябвало да гарантира сигурността на доставките и в същото време да бъде насочена към подкрепата на възобновяемата енергия, като се извличат максимални ползи от публичните средства за околната среда, социалната област и икономиката.

3.4   Защита на конкуренцията в сектора на производството

3.4.1

Кризата с COVID-19 разкри слабостите на производствената система на ЕС, по-специално в сектора на здравеопазването, в който ЕС зависи от източници на медицинско оборудване извън ЕС, включително лични предпазни средства като маски и оборудване за изкуствено дишане и други жизнено важни продукти в борбата с пандемията. ЕС се нуждае от силен производствен сектор, в който европейски дружества снабдяват вътрешния пазар, особено в сектори с жизненоважно значение. ЕИСК подкрепя предприетите от ЕК координирани мерки, но би искал ЕС да отиде по-далече и да предложи трайно решение на този проблем в тясно сътрудничество с държавите членки. Временните мерки по отношение на доставката на специфични продукти от пазари извън ЕС трябва да бъдат заменени с постоянно решение, особено по отношение на вноса на жизненоважно медицинско оборудване. Наличието на силен и устойчив сектор на производството би трябвало да бъде един от стълбовете на политиката в областта на конкуренцията.

3.4.2

Що се отнася до конкуренцията с предприятия от държави извън ЕС, ЕИСК призовава да се гарантират едни и същи социални и екологични правила, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция.

3.5   Осигуряване на еднакви условия на конкуренция в областта на данъчното облагане

3.5.1

По отношение на данъчното облагане ЕИСК отбелязва със задоволство предприетите от ЕК действия през 2019 г. В същото време е важно и в тази област да се осигури лоялна конкуренция между различните държави. По-специално е необходима повече бдителност относно данъчните договорености и нелоялните конкурентни предимства, получавани чрез споразумения между някои държави и „големите играчи“. Такова поведение може да наруши свободния пазар, да навреди на МСП и да създаде нелоялна конкуренция между държавите (5).

3.5.2

Регулирането на цифровите услуги е ключов въпрос, върху който ЕК би трябвало да съсредоточи вниманието си.

3.5.3

Необходимо е да се възприеме нов подход по отношение на GAFA, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се насърчава справедливото разпределение на данъчните приходи, които постъпват от тези дружества.

3.6   Повишаване на устойчивостта на финансовия сектор в контекста на банковия съюз

В резултат на финансовата криза от 2008 г. и нейното въздействие върху реалната икономика и доверието на пазарите практиките в банковия сектор са под постоянно наблюдение, което се обосновава с легитимните опасения от възникване на нови сериозни проблеми. Временната държавна помощ спаси финансовия сектор от срив. Преструктурирането на този отрасъл доведе до изчезването на някои институции, но и до концентрации, които могат да породят опасения не само по отношение на стабилността на финансовия сектор в случай на нова криза в бъдеще, но и по-специално, защото размерът на тези нови групи може да доведе до ситуации на нарушаване на конкуренцията. ЕИСК призовава ЕК да прояви внимание и бдителност към евентуални злоупотреби с господстващо положение, които могат да увредят интересите на потребителите и финансирането на предприятията, и по-специално на МСП.

3.7   Гарантиране на лоялна конкуренция в хранителния, потребителския и здравния сектор

3.7.1

В селскостопанския и хранителния сектор е важно да се защитават продуктите с европейски наименования за произход. Секторът на семената и на пестицидите е от съществено значение за земеделските стопани и потребителите, но той поражда и опасения, които надхвърлят защитата на потребителите, безопасността на храните и гарантирането на спазването на стандартите в областта на околната среда и климата.

3.7.2

Защитата на потребителите трябва да се балансира с действия за подкрепа и насърчаване на иновативните предприятия и МСП с инструменти, които не нарушават динамичната конкуренция на пазара. Това е най-добрият начин за създаване на качествена заетост и гарантиране на динамична устойчивост на производствената система.

3.8   Транспортни и пощенски услуги

ЕИСК признава значението на транспортните и пощенските услуги и необходимостта от създаване на равнопоставени условия, за да се даде възможност на секторите да подкрепят общността. В областта на транспорта ЕИСК предлага на ЕК да проверява дали и до каква степен освобождаването от данъка върху керосина би могло да представлява неправомерна помощ за авиокомпаниите спрямо железопътния транспорт.

4.   Обединяване на силите за насърчаване на европейска и глобална култура на конкуренция

4.1

Международното измерение на политиката в областта на конкуренцията би трябвало да е ключово при определянето и прилагането на правилата. Политиката в областта на конкуренцията се развива на международната сцена, където определенията и принципите на конкурентното право са много различни, което поставя дружествата от ЕС в неизгодно положение.

4.2

Много МСП изпитват затруднения поради неадекватните правила на ЕС в сравнение с техните международни конкуренти. Нелоялната конкуренция е въпрос, който трябва да бъде решен, за да се защитят стандартите на ЕС. Има много оплаквания от дружества в Европа (за липса на гъвкавост). В някои производствени области в трети държави липсата на прилагане на екологичните и социалните стандарти на ЕС води до нарушения на пазара в ущърб на европейските предприятия, главно МСП. Европа би трябвало да бъде загрижена за това.

4.3

Моделът на конкуренция на ЕС трябва да бъде насърчаван в международен план. ЕС трябва да поеме водеща роля с глобална култура на конкуренция, която гарантира система, защитаваща както дружествата, така и работниците. Необходимо е да проведем задълбочена дискусия относно концепцията за законодателство в областта на конкуренцията в Европа в сравнение с други икономически зони, а именно САЩ и Китай, например по отношение на въпросите на устойчивостта и околната среда.

4.4

За да се постигне баланс между пазарната свобода и сливанията, не е достатъчно да се говори за конкуренцията от страна на други големи световни играчи, особено ако идват от държави, затворени за конкуренция от чуждестранни дружества. Комитетът подчертава колко е важно ЕС да има последователен подход, насочен към обвързване на зачитането на правата на човека и трудовите права, изпълнението на ЦУР и насърчаването на екологичните стандарти и устойчивите инвестиции в стопански дейности в целия свят. Преференциалните търговски и тарифни схеми, предоставяни на различни трети държави, следва да бъдат преразгледани и да зависят в по-голяма степен от ефективното прилагане на стандартите за устойчиво развитие, за да се създадат справедливи и конкурентни условия на конкуренция за европейските предприятия. Във връзка с това Комитетът предлага като алтернатива на сливанията на предприятия, които отслабват конкуренцията, да се въведат мерки за подкрепа на предприятията в развитието на устойчиви инвестиции на трети пазари. Тези мерки биха могли да включват данъчни стимули за НИРД и насърчаване на споразумения между европейските производители за координиране на стратегиите за износ и инвестиции в чужбина в съответствие с икономическите, социалните и екологичните стандарти на ЕС.

---

(1)  Членове 7, 9, 11 и 12 от ДФЕС.

(2)  ОВ L 186, 11.7.2019, стр. 57.

(3)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 173.

(4)  ОВ L 198, 22.6.2020, стр. 13.

(5)  ОВ C 97, 24.3.2020 г, стр. 62.