—

инвестиционната дейност е единственият основен макроикономически показател, който не е достигнал своето равнище отпреди кризата от периода 2006—2007 г., и поради това насърчаването на използването на всички съответни инструменти за подкрепа на тази дейност е напълно оправдано и основателно;

—

създаването на финансов инструмент за подкрепа на инвестициите, който се основава на принципа на гаранциите, представлява значително нововъведение във финансирането на големи инвестиционни проекти от обществен интерес;

—

привличането на частен капитал е много полезно и желателно за тази цел. Лошо планираните публично-частни партньорства (ПЧП) обаче в крайна сметка може да струват повече, отколкото предоставянето на същите услуги директно от публичния сектор. В ЕС трябва да бъдат приоритет публичните инвестиции във висококачествени и достъпни публични услуги на разумни цени;

—

в допълнение към местните инвестиции следва да се предоставя подкрепа и за инвестиции, които имат значително трансгранично измерение. Моделът може да се използва и за реализиране на извършваните от ЕС инвестиции за развитие извън ЕС;

—

осъществяването на структурни реформи на равнището на държавите членки, както и в целия ЕС като цяло може да засили ефекта от инвестиционните дейности;

—

извършваните инвестиции следва да посрещат нуждите на единния пазар, когато е целесъобразно, във всичките му измерения, на функционирането на финансовите пазари, транспортната и енергийната инфраструктура, както и на подготвеността на човешките ресурси да отговорят на тези предизвикателства.

—

по време на кризата частното финансиране беше в застой и поради това финансовите нужди не бяха посрещнати. Инвеститорите започнаха да разглеждат рисковете много по-внимателно и задълбочено. Планът за инвестиции за Европа се доказа като подходяща, безопасна, практична и внимателно обмислена платформа за стимулиране на инвестициите и привличане на частно финансиране;

—

Планът за инвестиции за Европа допринесе положително за целенасочения и систематичен мониторинг на случаите на пазарна неефективност или неблагоприятни инвестиционни ситуации и спомогна за адаптиране на възприятията за риска към необходимостта да им се обърне внимание по съвместим с пазара начин;

—

от примерите за подпомагани проекти, посочени в съобщението на Европейската комисия, ясно проличава, че ако не съществуваха Планът за инвестиции за Европа и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), частният капитал никога нямаше да бъде насочен към този вид проекти без достатъчно гаранции и подходящо покритие на риска (освен ако целта не е благотворителност), а поради характера си публичните ресурси за такива инициативи биха били ограничени;

—

Планът за инвестиции за Европа и ЕФСИ изискват проектите да преминават тест за директна финансова възвращаемост и по този начин да отговарят на наложения им минимален стандарт за качество.

—

чрез подкрепа за проект, който е в състояние да постигне допълнителни и измерими ползи (например повишаване на рентабилността, повишаване на производителността). В този случай бенефициерите на помощта са почти изключително отделни дружества или техни групи, например клъстери;

—

чрез икономии при изпълнението на съществуващите процеси (например намаляване на потреблението и разходите за енергия и намаляване на текущите разходи чрез оптимизиране на процесите). В този случай органите от публичния сектор може да бъдат подпомагани чрез финансовите инструменти по същия начин, както и стопанските субекти;

—

чрез определяне на финансово участие за потребителите на даден продукт или услуга. Това участие може да бъде допълнително подкрепено от целева субсидия или друга национална или регионална програма за подкрепа, която дава възможност средствата по даден финансов инструмент да подлежат на връщане.