Становище на Европейския икономически и социален комитет „Към по-добро икономическо сближаване и конкурентоспособност в рамките на макрорегионите, като европейската стратегия за региона на река Дунав — ролята на транснационалните клъстери“

(поучвателно становище)

(2019/C 282/03)

Докладчик: Dimitris DIMITRIADIS

Консултация	20.9.2018 г. писмо от Victor NEGRESCU, министър на Румъния, отговарящ за европейските въпроси
Правно основание	Член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	4.6.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	19.6.2019 г.
Пленарна сесия №	544
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	202/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) признава, че междурегионалното транснационално сътрудничество, което се основава на вече съществуващите исторически, социално-икономически и културни връзки, е необходимият отговор на предизвикателствата, произтичащи от бързо развиващото се разширяване на Европейския съюз (ЕС), отчасти предизвикано от засилената световна конкуренция и свързания с това стремеж за разширяване на контролираните пазари както в географско, така и в икономическо отношение. От съществено значение е да се създаде взаимосвързана трансгранична и междусекторна система на сътрудничество, основана на многостепенно управление, и да се изготви стратегическа рамка за тематични стълбове за финансиране на институциите, така че в даден макрорегион да се осъществяват добре насочени проекти.

1.2.

През първите 10 години от функционирането си четирите макрорегионални стратегии послужиха като полезни инструменти за политиката на сближаване, предимно чрез засилване на интеграцията и сътрудничеството и установяване на важни процеси на развитие, свързани с гражданите и регионите. Тези стратегии допринасят за създаване на една по-задълбочена и всеобхватна Европа чрез участие при еднакви условия на конкуренция на страните кандидатки и съседните на ЕС държави и чрез насърчаване на обмена на опит.

1.3.

Независимо от това резултатите остават скромни по отношение на намаляването на социалните и пространствените неравенства и насърчаването на екологичната устойчивост. Това най-вероятно се дължи на сложността на механизмите за управление и междуправителствените договорености, равнището на бюрокрация, липсата на междурегионална хомогенност при прилагането на договорените съвместни стратегии и недостатъчното участие на социалните партньори, социално-икономическите участници и организациите на гражданското общество.

1.4.

ЕИСК счита, че макрорегионалните стратегии следва да се разбират като лаборатории за разработване на подход „от долу нагоре“за решаването на новите предизвикателства, пред които са изправени обществото и икономиката на Европа. Тези предизвикателства са свързани с области като миграцията, устойчивите енергийни доставки, пазара на труда, образованието и цифровизацията, и не могат да се преодолеят от отделните държави, региони или общини. Междурегионалното международно сътрудничество е по-ефективно и дава възможност за съвместни решения.

1.5.

Макрорегионалните стратегии могат да насърчат европейската интеграция и да послужат като основна стратегическа рамка за политиката на сближаване и устойчивост. Макрорегионалните стратегии следва да се финансират по специални програми като програмата „Иновативни дейности за градско развитие“. В преразгледания процес на програмиране на сближаването след 2020 г. изглежда уместно да бъде включено задължителното използване на тематична стратегическа рамка, произтичаща от макрорегионалните стратегии, във връзка с другите политики и по отношение на разширяването и добросъседските отношения на ЕС.

1.6.

Освен това макрорегионалните стратегии следва да бъдат насочени и към набора от политики, които се насърчават съгласно приетата през 2015 г. Програма на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Това ще увеличи международната видимост, признание и подкрепа за регионалното сътрудничество в рамките на четирите макрорегионални стратегии.

1.7.

Въз основа на задълбочено обсъждане на гореизложеното в раздел 5 от настоящото становище ЕИСК представя списък с конкретни предложения за политики. Те могат да се обобщят, както следва: i) заедно с необходимостта от засилени политически интервенции трябва да намалим бюрократичната тежест; ii) да въведем функциониращи мрежи, взаимно свързване и управление на съществуващите бази данни и да помогнем на гражданите да използват съществуващите данни и информация; iii) да дадем приоритет на изграждането на мрежи и обединяването в клъстери на социалните партньори, местните социално-икономически участници и организации на гражданското общество, както пространствено (междурегионални клъстери и партньорства чрез клъстери), така и по сектори (съгласно подхода на четворната спирала); iv) в бъдеще макрорегионалните стратегии ще извлекат значителни ползи от ефективните мрежи за образователни дейности по отношение на цифровизацията на производството, както и от инициативите за ефективни междурегионални научноизследователски и иновационни екосистеми за основни и приложни НИРД.

1.8.

Разработването и изпълнението на макрорегионални комуникационни стратегии за заинтересованите страни оказват важна подкрепа за повишаването на видимостта, насърчаването на работата в мрежа и участието. Укрепването на комуникацията и изграждането на доверие между основното управление на макрорегионалните стратегии и социалните партньори, стопанския сектор, местните участници, гражданското общество и академичните среди следва да бъде допълнително подкрепено чрез изслушвания, национални и макрорегионални дни на участието.

2.   Контекст на настоящото становище

2.1.

Макрорегионалните стратегии на ЕС бяха стартирани като инструменти за улесняване на транснационалното прилагане на политики, като по този начин се насърчава сближаването между по-големите географски райони. Една от техните цели беше да се повиши конкурентоспособността и социално-икономическото развитие в районите, обхващащи няколко държави, включително такива, които не са членки на ЕС.

2.2.

Настоящото проучвателно становище първоначално беше замислено като становище по собствена инициатива, в което да бъдат разгледани съществуващите документи на политиката на ЕС в тази област, включително докладът на ЕП относно прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС (1), и да се използват съществуващите оценки на ЕИСК на политиката на ЕС за засилване на трансграничното сътрудничество и сближаването. След искане на румънското председателство темата беше разширена, за да включи значението на транснационалните клъстери (2) за укрепването на сближаването и конкурентоспособността в макрорегионите. Становището е с акцент върху предлагането на начини за по-добро насочване и прилагане на макрорегионалните стратегии. На първо място това се осъществява чрез по-внимателно идентифициране на конкретните нужди в целия регион, чрез което се гарантира постигането на осезаеми резултати, а на второ място — чрез мотивиране на заинтересованите страни да участват активно, като същевременно изцяло се отчита принципът на „трите „без“.

2.3.

Становището е в съответствие с политическите приоритети на ЕИСК за 2018 г., по-специално относно „засилване на социалното и териториалното сближаване и прилагане на основните права“. То е в съответствие и с приоритетните действия на Комитета в рамките на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС и с интересите на промишлеността, академичните среди, социалните партньори и гражданското общество в макрорегионите.

2.4.

Очаква се становището да окаже конструктивно влияние върху създателите на политики в цяла Европа, като предостави обективен анализ и практически предложения относно начините за подобряване на прилагането на макрорегионалните стратегии. В него също така ще се уточни дали е необходимо да се увеличава техният обхват и какви иновативни инструменти може да се предложат, за да се стимулира сътрудничеството между заинтересованите страни, като се включат и възможностите, произтичащи от транснационалното междусекторно обединяване в клъстери.

3.   Общи бележки: развитие на макрорегионалните стратегии до момента

3.1.

Резултатите от изпълнението на макрорегионалните стратегии бяха засегнати от сложността на механизмите за управление, равнището на бюрокрация в различните държави и липсата на хомогенност в начина, по който се прилагаха договорените съвместни стратегии в съответните региони. Това доведе до недостатъчно участие на социалните партньори, социално-икономическите участници и организациите на гражданското общество. Вследствие на това се наложи прилагането на макрорегионалните стратегии да се наблюдава по-добре чрез използване на подходящи показатели. За това са необходими надеждни и съпоставими данни, които от своя страна трябва да бъдат достатъчно подробни, за да отразят ситуацията в цялата съответна област (3).

3.2.

Последният анализ показва, че одобрените до момента четири макрорегионални стратегии — за регионите на Балтийско море, на Адриатическо и Йонийско море, на река Дунав и за Алпийския регион — се различават съществено по отношение на равнището на икономическо развитие на участващите държави. Беше доказано, че икономическите показатели се отразяват сериозно както върху равнището на регионално сътрудничество, така и върху ефективността на прилагането на политиката. Освен това в конкретни области все още има проблеми, свързани с ангажираността, съпричастността, ресурсите и по-специално неефективното управление.

3.3.

Въпреки липсата на хомогенност на макроикономическите показатели Дунавският макрорегион се характеризира със стабилни отношения между различните области в региона и със задоволителна интеграция в областите на търговията, инвестициите и енергетиката. Положението обаче е се променя, когато става въпрос за конкурентоспособност, със значителни различия, особено между градските и селските райони. Съществуват големи различия и по отношение на управлението и институционалните аспекти.

3.4.

Изглежда и четирите макрорегионални стратегии успешно са обединили различни участници, включително различни заинтересовани страни от частния сектор, както и публични органи от различните равнища на управление. По-специално стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) доведе до високо равнище на политически диалог и сътрудничество, включително с трети държави. В този контекст следва да се отбележи, че най-голям напредък беше постигнат в областите с вече съществуващ опит в сътрудничеството чрез използване на по-дълбоките исторически социално-икономически връзки.

3.5.

Очевидно големите очаквания по отношение на резултатите от многорегионалното сътрудничество са довели до неправилна преценка на значението на изграждането на институционален капацитет по време на ранните етапи от разработването на макрорегионалните стратегии. При определяне на програмата за сътрудничество в даден макрорегион е от съществено значение да се изтъкнат въпросите, които изискват междусекторна и междурегионална координация, особено по отношение на изграждането на институционален капацитет.

3.6.

Цялостният успех на дадена макрорегионална стратегия е свързан с разработването на политически решения чрез съвместни усилия през регионалните граници. За да се гарантират добри резултати, е от съществено значение да се установи сътрудничество „от долу нагоре“с участието на социалните партньори, социално-икономическите участници и организациите на гражданското общество, както и ангажирани участници от целия географски район, като се използва подходът на четворната спирала. Те може да включват участници от промишлеността, академичните среди и НИРД, управлението (по-специално местното и регионалното), гражданското общество и социалната икономика.

3.7.

Гореизложеното има връзка с факта, че Комисията съществено е подкрепила трансграничните клъстери чрез набор от рамки за програмиране и инструменти за финансиране — Europe INNOVA, INTERREG, ЕФРР и ЕСФ, особено по отношение на развитието на човешкия капитал и ученето през целия живот. Тъй като е възможно по-голямо използване на други местни и/или частни ресурси, тази вече съществуваща рамка беше обогатена чрез настоящата подкрепа за европейски стратегически партньорства между клъстери по линия на COSME и клъстерните проекти INNOSUP-1 за нови промишлени вериги за създаване на стойност в рамките на „Хоризонт 2020“ (4), както и чрез използването на инструменти като програмата „Invest EU“и Механизма за свързване на Европа. Има голяма необходимост от координирани действия за намаляване на бюрократичните пречки и директно насърчаване на създаването и използването на предприемачески мрежи чрез свързани с данъците стимули, финансова подкрепа за клъстерни НИРД и цялостни стратегии за трансгранично предлагане на пазара.

3.8.

В последващата оценка на политиката на сближаване се посочва връзката между интелигентната специализация и клъстерите. Съответният опит показва, че i) насърчаването на изграждането на мрежи и създаването на клъстери между предприятията е сред най-успешните начини за подкрепа на иновациите и развойната дейност сред МСП. Този инструмент обаче се използва в ограничена степен. Пример за това е проектът „DanuBioValNet“, чрез който се установяват нови вериги за създаване на стойност за продукти на биологична основа в региона на река Дунав; ii) посредничеството под формата на консултации и административни услуги (например чрез агенции за регионално развитие, търговски палати, управители на клъстери и т.н.) повишава ефективността на изграждането на мрежи и обединяването в клъстери (5).

3.9.

Разликите в прилагането на правилата са основна пречка пред осъществяването на плановете за политиката, разработени на централно равнище. Ефективността на сътрудничеството може да се увеличи максимално само ако се възприемат съвременни подходи като проектни клъстери, вериги от проекти и платформи за проекти и се премине от комуникация към координация и накрая съвместно създаване. Планирането на финансирането следва да бъде гъвкаво и трябва да отчита компетентността на регионалните власти и рамковите условия. Необходимо е внимателно да се проучи спектърът на съществуващите финансови ресурси и инструменти, включително ИПП II, който е от основно значение.

3.10.

За да се гарантира по-добра координация и управление на макрорегионалните стратегии, ролята на заинтересованите страни трябва да бъде ясно определена, по-специално по отношение на финансирането. Бъдещите програми следва да улесняват транснационалното сътрудничество в допълнение към подкрепата за отделните проекти. В това отношение местните действащи лица биха могли да координират приноса си към текущото обсъждане на определянето на приоритетните цели и инструменти за следващия програмен период 2021—2027 г. Това би могло да бъде отлична възможност за обновяване на четирите макрорегионални стратегии и включване на приоритетите, произтичащи от подходите за интелигентна специализация.

4.   Конкретни бележки: последни тенденции, които оказват влияние върху бъдещето на макрорегионалните стратегии

4.1.

Почти десет години след стартирането на първата макрорегионална стратегия (стратегията на ЕС за региона на Балтийско море — EUSBSR) настоящият политически и социално-икономически контекст на международно и регионално равнище се характеризира с редица тенденции и/или нужди, които са ясно свързани с макрорегионалните стратегии. Ще започнем с преглед на тези, които произтичат от структурните социално-икономически промени, преди да разгледаме тенденциите, свързани с опазването на околната среда и недостига на ресурси.

4.2.

Съвременните световни икономически условия показват, че взаимосвързаните пътища са по-важни от контролирането на пространствено определените пазари и произхода на ресурсите. От своя страна това подчертава световното значение на конкретния регион, като се започне от Балтийско море до Източна Европа, Черно море и (Източното) Средиземноморие. Като се има предвид, че мобилността на стоки и капитали в Европа и Азия е от решаващо значение за бъдещата икономическа (и политическа) архитектура, в конкретната по-широка област се засилват интересът и напрежението. Ето защо това потвърждава и целесъобразността да се разработват специфични макрорегионални стратегии. То потвърждава и световното значение на техния успех и откроява надрегионалните приоритети.

4.3.

Тясно свързан с гореизложеното е фактът, че основните миграционни потоци минават през река Дунав и регионите на Адриатическо/Йонийско море. Наред с вече споменатата мобилност на стоките и капиталите, мобилността на хората се очерта като важен социално-икономически, културен и политически въпрос. Хуманитарните проблеми, икономическите възможности и опасенията във връзка със сигурността са фактори в една изключително важна и сложна тема, която трябва да бъде включена в дневния ред на всяка макрорегионална стратегия в съответствие с историческите достижения на европейското право в социално-икономическата област.

4.4.

Фактът, че две макрорегионални стратегии на ЕС са свързани с региони, съсредоточени около море, подчертава значението на морските връзки, екологичните аспекти и важността на свързаните с морето икономически дейности. Ето защо участниците в EUSBSR и в стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) следва да обърнат специално внимание на приоритетите за син растеж и на рисковете и възможностите, свързани със синята икономика, които бяха откроени, наред с другото, от ЕС, ЕИСК, ООН и Световния фонд за дивата природа (WWF).

4.5.

Основна стратегическа цел на макрорегионалните стратегии беше да се насърчи икономическото сближаване в ЕС, което е изключително важно за икономическата устойчивост и политическия прогресивен баланс на национално и европейско равнище. За съжаление, въпреки политическата воля и насочването на бюджета на ЕС към тази цел, статистическите данни показват, че регионите се различават в социално-икономическо отношение, което води до политически сътресения (6). В макрорегионалните стратегии, особено в тези, насочени към Централна и Източна Европа, трябва да се обърне сериозно внимание на това и да се увеличат усилията за прилагане на политиките в тази област с действително участие на социалните партньори, местните социално-икономически участници и организациите на гражданското общество. Същевременно макрорегионалните стратегии оказват голяма подкрепа за интегрирането на нови и бъдещи държави членки в ЕС. Това проличава в случая на държавите от Западните Балкани, свързани с EUSDR и EUSAIR, но и в случая на Молдова и Украйна, които получават помощ при прилагането на споразуменията за асоцииране с ЕС.

4.6.

Изследванията в областта на хуманитарните и социалните науки откроиха необходимостта да се премине от подход, основан на социалната закрила, към такъв, основан на максимално увеличаване на благоденствието, като се акцентира върху преминаването от количествени икономии от мащаба към по-голямо качествено разнообразие. В този смисъл многообразието на Европа, произтичащо от нейната история и природни характеристики, по-специално в регионите на съществуващите макрорегионални стратегии, се превръща в основно сравнително предимство в нововъзникващата глобална ера. Ето защо следва да се гарантира, че необходимостта от насърчаване на социално-икономическото сближаване няма да доведе до политики, които може да занижат качеството на това „социално-културно и екологично разнообразие“като ресурс. Напротив, макрорегионалните стратегии следва да насърчават опазването на качественото многообразие и да стимулират осъществяването на проекти, които ще засилят междурегионалното съвместно създаване на нови продукти и услуги.

4.7.

Като цяло поради засилената международна конкуренция изграждането на мрежи придобива по-голямо значение. Въпреки това експоненциалното увеличаване на производителността на труда, което предполага нарастващо значение на качествените различия, налага обединяване в клъстери и структури за сътрудничество, които ще използват свързаните с мащаба ползи в хоризонталните дейности — например реклама, логистика и транспорт, НИРД — и все пак ще запазят и дори ще увеличат способността за предоставяне на специализирани продукти и услуги. С други думи, настоящите процеси на интернационализираните пазари пораждат необходимост от развитие на пространствени и междусекторни клъстери от (полу-) автономни производители. Това следва да бъде един от основните приоритети на четирите макрорегионални стратегии (7).

4.8.

Добавена стойност може да се постигне чрез свързване на отделните макрорегионални стратегии, както в случая на EUSBSR и EUSDR (8). Това изглежда осъществимо, особено в случая на въпросите, свързани с опазването на околната среда и рационалното използване на ограничените ресурси и енергия. Съответните успешни случаи на сътрудничество между търговските палати в стратегиите на ЕС за региона на река Дунав и региона на Адриатическо и Йонийско море представляват добър пример за това (9).

4.9.

Със своята цел за насърчаване на икономическия просперитет макрорегионалните стратегии следва все повече да бъдат насочени към инициативи за чисти технологии и процеси, благоприятстващи прехода от линейна към кръгова икономика. Примерите включват проекти по линия на EUSBSR, които ще се осъществяват в рамките на инициативата за по-чист растеж, и проектите „CirculAlps“и „AlpLinkBioECO“съгласно стратегията на ЕС за региона на Алпите (EUSALP).

4.10.

Изменението на климата е предизвикателство, което трябва да се преодолее по добре координиран начин в по-големите географски райони: целенасочените инвестиции, свързани с околната среда, следва да спомогнат за намаляване на последствията от екстремните метеорологични явления и други неблагоприятни последици от изменението на климата, като същевременно се запазят преобладаващите икономически условия и екологични характеристики на съответните райони. Друг пример е увеличаването на морския транспорт предимно в река Дунав може да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове и по-добро качество на въздуха във всички области, засегнати от автомобилния товарен транспорт. Макрорегионалното сътрудничество следва да доведе до подходящи, устойчиви и цялостни стратегии за транспорта.

4.11.

Друга последица от необходимостта от драстично намаляване на емисиите на парникови газове (както е посочено в Парижкото споразумение от 2015 г.) е навлизането на възобновяеми енергийни източници. Този „енергиен преход“включва постепенното премахване на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, и бързото увеличаване на броя на преобразувателите на вятърна енергия и фотоволтаичните електроцентрали. Този преход е свързан със значителни промени в електроснабдителната система, с нови концепции, които ще позволят и по-голяма гъвкавост в търговията с електроенергия между регионите и държавите. Макрорегионалното сътрудничество със сигурност ще подобри вероятността да се вземат правилни решения по въпросите, свързани с енергийния преход.

4.12.

Като цяло горепосочените измерения, свързани с необходимата ориентация на макрорегионалната стратегия, съвпадат с набора от политики, които се насърчават в рамките на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., приета от всички държави — членки на ООН, през 2015 г. По-специално в макрорегионалните стратегии следва да се вземат под внимание текущите действия за постигане на различните цели за устойчиво развитие (ЦУР), като евентуално се свържат със съществуващите регионални мрежи на стратегиите за устойчиво развитие (10). Адаптирането на дневния ред на четирите макрорегионални стратегии в тази рамка ще подсили необходимия цялостен подход. То ще повиши и международната видимост и признанието, както и подкрепата за регионалното сътрудничество в ЕС.

5.   Предложения за политики

5.1.

Въпреки че има необходимост от засилване на политическите интервенции и насърчаване на активната ангажираност по отношение на макрорегионалните стратегии, е необходимо и да се намали вече огромната бюрократична тежест. За тази цел би могло да послужи насърчаването на пряката координация на публичните заинтересовани страни в рамките на Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) или сътрудничеството между частни заинтересовани страни, както и в схеми със специфично тематично съдържание.

5.2.

Липсват надеждни подробни данни, които да позволяват сравнения между регионите и между секторите. Има обща необходимост от въвеждане на функциониращи мрежи и управление на съществуващите бази данни, евентуално основани на големи масиви от данни, но също и на конкретна информация.

5.3.

Същевременно освен осигуряването на обществен достъп до тези взаимосвързани функционални бази данни е необходимо и да се повиши способността на гражданите да използват съществуващите данни и информация. От съществено значение е наличието на техническа подкрепа за макрорегионалните стратегии и предоставянето на достъп до инструментите за използване на съответните данни, за да се подпомогнат както местните и националните правителства, така и действащите лица участниците от частния сектор. Това следва да се организира на централно равнище, но да бъде насочено към съответните региони.

5.4.

Изграждането на мрежи между социалните партньори, местните социално-икономически участници и организациите на гражданското общество в пространствено, но и в секторно отношение (чрез използване на подхода на четворната спирала), както и активното им участие в процеса на вземане на решения, планиране и оценяване на политиките е изключително полезно за бъдещото прилагане на макрорегионални стратегии с оглед на насърчаването на сближаването и социалната и екологичната устойчивост.

5.5.

Освен това трябва да се приемат конкретни политически инициативи за засилване на създаването и развитието на междурегионални клъстери и партньорства чрез клъстери (11): i) преформулиране на критериите за участие в клъстери, подпомагани от ЕС и с национални средства, за да се засили участието на по-успешни корпорации, без да се излага на риск самоопределянето на мрежите и относителната автономност на участващите партньори; ii) финансирането и по-специално другите начини за подпомагане на клъстерите и мрежите — например данъци и свързани с процесите мерки — следва да се увеличат своевременно, така че продължителността на клъстерите да не бъде ограничена на етапа на проектирането и да им бъде позволено да постигнат максималното си потенциално равнище на организационна зрялост и финансова самостоятелност (12); iii) в националното и (между-) регионалното стратегическо планиране следва да се вземат предвид променящите се обстоятелства в световен план и начините за подпомагане на местните дейности за създаване на клъстери в тази рамка. Освен това следва да има повече стимули за създаване на структури за свързване на съществуващите клъстери помежду им в регионално и междусекторно отношение, като по този начин се използва взаимното допълване на цялостните интервенции; iv) обоснованото искане за разглеждане на местните характеристики и особености често води до клъстери без международна насоченост извън трансграничното измерение на конкретния регион. Това трябва да се подобри и прилаганите благоприятстващи политики следва да мобилизират социално-икономическото действие на глобалния курс, като се има предвид значението на интернационализацията на стопанската дейност. В допълнение това ще помогне за скъсяване на времето между политическите инициативи и вземането на бизнес решения.

5.6.

Съществуващите и бъдещите макрорегионални стратегии ще извлекат значителни ползи от ефективните инициативи за изграждане на мрежи в областта на образованието и административните услуги, както и от ефективните междурегионални научноизследователски и иновационни екосистеми и от основните и приложните НИРД. В текущата консултация относно преразглеждането на плана за EUSDR беше посочено, че капацитетът на местните и регионалните администрации ще бъде засилен чрез инициативи за изграждане на капацитет, проекти за сътрудничество, мрежи за взаимно обучение, обмен на добри практики и препоръки за политиките. Това би могло да се подкрепи чрез финансиране в малък мащаб (като глобални субсидии или други инструменти) за местните участници (малки предприятия, организации на гражданското общество, младежки организации, академичните среди), което ще улесни създаването на приобщаваща среда за иновации на транснационално равнище.

5.7.

Особено що се отнася до работата в мрежа в областта на образованието, дейностите могат да бъдат интегрирани в съществуващите структури като програма „Еразъм+“. Препоръките за политиките следва да се съсредоточат върху основните аспекти на конкретния географски район, с цел да се създадат нови възможности за подобрени продукти и услуги и да се насърчи предприемачеството, и в крайна сметка да се подкрепи ученето през целия живот на човешкия капитал на местно равнище във връзка с изискванията, произтичащи от цифровизацията на производството.

5.8.

В регионите от четирите макрорегионални стратегии имаме дълга традиция на исторически, социално-икономически, културни и политически връзки, които може да бъдат както с положителен, така и с проблематичен характер. Тези връзки може да се използват по конструктивен начин чрез насърчаване на алтернативни инструменти за междурегионално обединяване в клъстери и сътрудничество, като например Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС).

---

(1)  (2017/2040 (INI).

(2)  Трябва да са посочи, че под термина „клъстери“имаме предвид работата в мрежа и тематичното или цялостното сътрудничество на участници и институции от частния сектор, публичната администрация, академичните среди и гражданското общество (което например излиза извън рамките на работата в мрежа на малките и средните предприятия).

(3)  Вж. http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/studies/2017/macro-regional-strategies-and-their-links-with-cohesion-policy.

(4)  Важно е да се спомене успехът на INNOSUP-1 по отношение на насърчаването на обединяването в клъстери. Първите шест текущи проекта по INNOSUP-2015, които започнаха през 2016/2017 г., достигнаха до над 2 800 МСП (например чрез прояви за намиране на партньори и покани за представяне на идеи/проекти за сътрудничество и т.н.) и предоставиха пряка подкрепа за 449 МСП (например чрез ваучери за подкрепа на иновациите). Клъстерните проекти по INNOSUP-1 са на път да подкрепят общо 2 000 МСП.

(5)  Вж. Последващата оценка на програмите в областта на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г., финансирани от ЕФРР и КФ, работен пакет 2 — „Подкрепа за МСП — увеличаване на научните изследвания и иновациите в МСП и развитие на МСП“, договор № 2014CE16BAT002, Окончателен доклад, стр. 10—11 и 14—17.

(6)  Вж. Zarotiadis и Gkagka (2013 г.), „European Union: A diverging Union?“(„Европейски съюз: един различаващ се съюз?“), Journal of Post-Keynesian Economics, том 35, стр. 537—567.

(7)  Вж. заключения на Съвета от 12 март 2018 г., в които се призовава за по-нататъшно развитие на европейската политика по отношение на клъстерите с цел свързване в мрежа на регионалните клъстери въз основа на принципите за интелигентна специализация и разрастването им до общоевропейски клъстери на световно равнище, така че да се подкрепя появата на нови вериги за създаване на стойност в цяла Европа.

(8)  Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС, COM(2019) 21 final.

(9)  Асоциацията на търговските камари на региона на река Дунав подписа споразумението за сътрудничество с Форума на търговските камари от района на Адриатическо и Йонийско море с цел обмен на опит и сътрудничество във връзка с проекти, в които двете стратегии се допълват взаимно.

(10)  Вж. например новосъздадената SDSN за Черно море (http://sdsn-blacksea.auth.gr/ и http://unsdsn.org/news/2018/10/31/presenting-a-new-regional-chapter-sdsn-black-sea/, SDSN за Средиземноморието (http://www.sdsn-mediterranean.unisi.it/) и SDSN за Северна Европа (https://www.unsdsn-ne.org/).

(11)  Конкретните предложения са в съответствие с първия „Доклад за напредъка на европейските стратегически партньорства между клъстери“, изготвен от Европейската обсерватория за клъстери и индустриални промени (#EOCIC), в който се прави преглед на първите резултати, опита и добрите практики, постигнати от второто поколение европейски стратегически партньорства между клъстери за излизане на международния пазар (ESCP-4i)

(12)  Тази необходимост от своевременно увеличаване на финансирането е свързана и с предложението за съвместни инициативи за създаване на клъстери в частта COSME на програмата за единния пазар.