Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Неравенството между половете в областта на цифровите технологии“

(проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

(2018/C 440/06)

Докладчик:

Giulia BARBUCCI

Проучвателно становище по искане на Европейския парламент	Писмо, 19.4.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	176/2/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Причините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии са многобройни и поради това действията трябва да са насочени към различни области: образователната система от детството до зряла възраст, пазара на труда, равновесието между професионалния и личния живот, обществените услуги и цифровото разделение като цяло. Препоръчва се да се използва мултидисциплинарен подход, който да обединява различните аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и т.н.).

1.2.

Разделението между половете в областта на цифровите технологии не е просто технологичен въпрос: то представлява също и икономически, социален и културен проблем, който трябва да бъде разрешен с многостепенни и цялостни политики, с цел да се разгледат в дълбочина първопричините за неравенството между половете от социална и културна гледна точка.

1.3.

Важно е да се предприемат мерки за увеличаване на броя на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), тъй като това може да подобри условията в други сектори, както и в цялата икономика и общество. В същото време е важно да се отчете нарастващото значение на свързаното с ИКТ образование, както и на мултидисциплинарните, предприемаческите, цифровите и междуличностните умения (например съпричастност, творчество и разрешаване на комплексни проблеми) в ерата на цифровите технологии във всички сектори. Интердисциплинарното образование и насочените към хората набори от умения ще бъдат от съществено значение и образователните системи следва да обърнат внимание на тези аспекти.

1.4.

От съществено значение е да се гарантира цифрова грамотност и образование за всички, като се обърне специално внимание на момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии. За преодоляването на стереотипите от решаващо значение е да има повече жени — примери за подражание, в областта на цифровите технологии.

1.5.

Необходимо е да се насърчи участието на жените на технически и високи позиции, като се преодоляват образователните и професионалните бариери и стереотипи и се гарантира учене през целия живот в областта на цифровите технологии, за да се предотврати изключването на жените от пазара на труда.

1.6.

На учителите и обучаващите следва да се предоставят подходящи инструменти за използване на ИКТ за преподаване на всички равнища за насърчаване на демокрацията и по-приобщаващи и персонализирани системи за образование и обучение.

1.7.

За да се избегне спиралата на феминизиране на бедността, трябва да се гарантират справедливи условия на труд и достъп до социална закрила (1). Това важи особено в „икономиката на работата по отделни заявки“ (2) (gig economy). В това отношение основна роля изпълняват социалният диалог и колективното трудово договаряне.

1.8.

Наличието на жени на позиция разработчик на ИКТ може да спомогне за преодоляване на предубежденията по отношение на пола, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

1.9.

Предприемачеството на жените трябва да бъде подкрепено чрез премахване на пречките пред достъпа на жените до самостоятелна заетост и подобряване на достъпа до мерките за социална закрила и тяхното качество (3).

1.10.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние следва да се наблюдават, за да се избегне рискът от размиване на границите между полагането на грижи, работата и личния живот.

1.11.

Важно е да се засили участието на пазара на труда на жените с увреждания, като се приложи Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (4).

1.12.

Цифровизацията на публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и подпомагане на жените с отговорности за полагане на грижи, както и за преодоляване на пречките, свързани с бюрокрацията и достъпа до обществените услуги.

1.13.

Важно е да бъдат преодолени свързаните с пола стереотипи: този въпрос трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

1.14.

Една от основните пречки пред възможността за участие на жените в онлайн дейности и социалните мрежи е кибертормозът. Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

1.15.

Във всички политики на национално, европейско и международно равнище следва да се отчита дискриминацията срещу жените в областта на цифровите технологии, която оказва отрицателно въздействие върху икономиката и обществото като цяло.

1.16.

Публичните политики следва да бъдат изготвяни, като се отчитат свързаните с пола аспекти (интегриране на принципа на равенство между половете). Във връзка с това бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и фокусът върху равенството между половете могат да бъдат полезни инструменти.

1.17.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да укрепи оперативната група „Жените в областта на цифровите технологии“ и инициативата „Digital4Her“. Важно е да се създадат и развият европейски мрежи за жените в областта на цифровите технологии, които да насърчават участието на момичетата и жените в образователни програми в областта на цифровите технологии и кариерите в тази сфера в ЕС.

1.18.

Европейската комисия следва да препоръча държавите от ЕС да определят национални цели и показатели за наблюдение на положението (годишно информационно табло). Следва да се отчита подобряването или влошаването, също и чрез изследвания на Европейски институт за равенство между половете (EIGE). Специфичните за всяка държава препоръки в тази област биха могли да бъдат насочени към държавите членки в рамките на процеса на европейския семестър.

1.19.

Социалните партньори на съответните равнища са се ангажирали във връзка със засилването на равенството между половете в образованието и на пазара на труда и играят основна роля в това отношение с цел преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии. По-специално ролята на колективното трудово договаряне е от решаващо значение за ученето през целия живот, за пазара на труда, за вземането под внимание на ролята на половете, за насърчаването на ролята на жените в процеса на вземане на решения и в различните органи, за подпомагането на постигането на равновесие между професионалния и личния живот и за преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете (5).

1.20.

ЕИСК препоръчва Европейският парламент да подкрепи тези препоръки за следващия парламентарен мандат на ЕП, тъй като този въпрос е от основно значение за бъдещото развитие на Европа.

2.   Въведение

2.1.   Неравенство между половете

2.1.1.

В речта си пред Европейския парламент относно политическите приоритети на Европейската комисия Jean-Claude Juncker посочи, че в Европейския съюз не трябва да има дискриминация, като определи раздела за пространството на правосъдие и основни права за един от десетте политически приоритета на работата на Комисията. Равенството между половете е част от този раздел, въпреки че Хартата на основните права вече играе важна роля в тази област и в нея се предвижда, че „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“ (6). Мария Габриел, европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, неотдавна набеляза действия като част от стратегията си за улесняване и засилване на участието на жените в цифровия сектор. Поради това е необходимо да се гарантират последващи действия във връзка с декларацията Digital4Her, подписана от ИТ дружества, в която се предвижда приобщаваща и балансирана по отношение на половете работна култура и среда.

2.1.2.

Жените продължават да са обект на дискриминация на пазара на труда и в обществото като цяло. Индексът за равенството между половете, който измерва неравенството в областите работа, време, пари, знания, власт, насилие и здраве, показва, че напредъкът в тези области е бавен: индексът се е повишил от 62 точки през 2005 г. до 65 точки през 2012 г. и 66,2 точки през 2017 г. (7) Причините за тази дискриминация са многобройни. С оглед на преодоляването на дисбалансите в резултат на дискриминация първата глава на европейския стълб на социалните права засяга въпроса за равните възможности и достъп до пазара на труда като признание на факта, че равенството между половете и равните възможности са областите, в които по-често се наблюдава дискриминация.

2.1.3.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява форма на неравенство вследствие на дискриминация, която засяга жените и която има вероятност да представлява непоносима пречка пред участието на жените в обществото в европейски и световен план. То забавя растежа на европейската икономика на бъдещето, която се характеризира с цифровизация. Понастоящем 68 % от мъжете и 62 % от жените използват компютър и интернет редовно, 33 % от мъжете и 18 % от жените инсталират софтуер върху самите устройства и 47 % от мъжете и 35 % от жените използват услуги за онлайн банкиране (8). Освен това, въпреки че повече от половината от всички завършили висше образование са жени, жените продължават да бъдат недостатъчно представени в науката и курсовете в областта на ИКТ (информационни и комуникационни технологии): те представляват около една трета от общия брой служители в сектора, като процентите варират в зависимост от конкретното работно място (8 % на софтуерни позиции, 54 % на по-ниски позиции сред операторите в областта на ИТ). Настоящото становище има за цел да предостави препоръки и предложения за преодоляване на дисбалансите във връзка с образователната система и пазара на труда.

2.1.4.

Жените са изправени и пред повече трудности при използване на интернет поради кибертормоз: онлайн тормозът е насочен в много по-голяма степен към момичетата (според данни на EIGE 51 % от жените се сблъскват с онлайн тормоз спрямо 42 % от мъжете) (9). Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

2.2.   Цифровизацията и цифровото разделение

2.2.1.

Цифровизацията е не просто технологичен, а и икономически, социален, културен и обществен процес.

2.2.2.

Според проучване на Европейската комисия (10) цифровизацията може да добави 415 милиарда евро годишно към БВП на ЕС, а наличието на повече жени на позиции в сферата на цифровите технологии би могло да създаде годишен ръст от 16 милиарда евро на БВП на ЕС. Същевременно дружествата срещат трудности при наемането на ИКТ специалисти, така че съществува възможност за по-голяма заетост и по-добро образование в областта на цифровите технологии.

2.2.3.

Цифровото разделение включва не само ограничен достъп до интернет връзка, но и липса на основните умения, необходими за използването на ИКТ инструментите. Един от аспектите на цифровото разделение е неравенството между половете в областта на цифровите технологии. Според разбитите по пол данни на Международния съюз по далекосъобщения за 91 икономики през 2017 г. общото равнище на разпространение на интернет е 44,9 % за жените в сравнение с 50,9 % за мъжете; според данни на Евростат през 2017 г. 71 % от жените са имали всекидневен достъп до интернет у дома спрямо 74 % от мъжете, а 49 % от жените са използвали услуги за интернет банкиране в сравнение с 54 % от мъжете (11). Важно е въпросът да бъде разгледан както от гледна точка на пазара на труда — цифровизацията ще засегне всички работещи, така и от гледна точка на потребителите — всеки човек е потребител на технологиите.

2.2.4.

В много случаи цифровото разделение се преплита с други видове дискриминация — на етническите малцинства, жителите на селските райони, имигрантите, хората с увреждания, бедните и т.н. Технологиите може да спомогнат за преодоляването на тези пречки, превръщайки света в по-приобщаващ за всички, но — ако този процес не се направлява от социалните участници — те може също така да ги засилят.

2.2.5.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява икономически, социален, обществен и културен въпрос, който следва да се разглежда чрез многостепенни и цялостни политики, тъй като той води до нарастващо неравенство между половете. Освен това неравенството между половете трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

2.2.6.

Качественото въздействие на цифровизацията върху потребностите от умения е интересно и от гледна точка на равенството между половете, тъй като жените са представени в по-голяма степен в някои професии и недостатъчно представени в други, включително НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката). Необходими са действия за увеличаване на броя на жените в НТИМ.

2.2.7.

От съществено значение е обаче и да се отчете нарастващото значение на личностните умения в ерата на цифровите технологии във всички сектори: основната характеристика на изкуствения интелект (ИИ) и на интернет на предметите е, че машините стават „по-чувствителни“ и „по-интелигентни“, поради което човешката работна ръка може да стане незаменима само ако се конкурира въз основа на действителни човешки умения като способността за адаптиране към промените и за сътрудничество. В днешното общество съпричастността, творчеството и разрешаването на комплексни проблеми се преподават по-често на момичета и те развиват тези умения в по-голяма степен в сравнение с момчетата (12). Препоръчително е да се прилага мултидисциплинарен подход, който обединява различни аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и др.) в опит не само да се противодейства на рисковете, но и да се използват възможностите на цифровизацията по отношение на жените.

2.2.8.

Особено внимание трябва да се обърне на хората с увреждания — и по-конкретно на жените — чието положение „е по-лошо не само от това на жените без увреждания, но и от това на мъжете с увреждания“ (13). Ето защо е важно да се осигури „равен достъп на жените и момичетата с увреждания до различните компоненти на ИКТ съоръженията и информационното общество“ (14).

3.   Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на образователната система

3.1.

Образователната система е основната област на политиката, на която трябва да се обърне внимание. В сравнение с 2011 г. се наблюдава намаляване на броя на жените, които се записват в свързани с ИКТ специалности в университетите (15). Поради това подобряването на грамотността на жените относно цифровите технологии и уменията им за тяхното използване на всички равнища е от съществено значение, за да им се даде възможност да участват активно в развитието на обществото, да се възползват от възможностите, които дава цифровизацията, и да се избегне изоставянето им. Жените с увреждания следва да имат правото на приобщаващо и висококачествено образование. Културните и езиковите стереотипи трябва да бъдат преодолени, като на момичетата се осигурят различни примери за подражание, особено в медийния сектор. Освен това инструментите на ИКТ могат да бъдат използвани в учителски и класни дейности.

3.2.

В началното образование е от съществено значение да се осигури цифрова грамотност и образование за всички, с цел да се гарантира възможността за адаптиране на бъдещите мъже и жени към бързо развиващите се технологии. Според програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която измерва образователния напредък на 15-годишните в държавите от ОИСР, има почти четири пъти повече момчета, отколкото момичета, които се стремят към кариера в областта на НТИМ (16). Според проучване на Европейския институт за равенство между половете от 3 % до 15 % от подрастващите момчета в ЕС се стремят да работят като ИКТ специалисти и само в четири държави от ЕС от 1 до 3 % от подрастващите момичета се стремят да работят това. Освен това дори и уменията в областта на цифровите технологии сред младите хора в ЕС да са еднакви при момчетата и момичетата, все пак момчетата се чувстват по-уверени в своите цифрови умения: тук отново проблемът е свързан с погрешни представи и свързани с пола стереотипи (17). „ЕИСК припомня на държавите членки нуждата да се инвестира в недискриминационни и приобщаващи образователни системи (18).“

3.3.

Важно е да бъдат обучени обучаващите да използват ИКТ като средство за преподаване. От основно значение е да се постави акцентът върху момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и насърчаването на приобщаващи и персонализирани системи на образование и обучение. Цифровите инструменти могат да бъдат полезни и за намаляване на бюрократичната тежест върху учителите и обучаващите (19).

3.4.

В средното и висшето интердисциплинарно образование момичетата продължават да учат в по-малко на брой специалности в сферата на НТИМ, отколкото момчетата — по-малко от 1 на всеки 5 завършващи висше образование в областта на ИКТ са жени (20). Също така от съществено значение ще бъдат и интердисциплинарното образование и междуличностните умения, насочени към хората.

3.5.

Дуалното обучение и ПОО (професионалното образование и обучение) следва да бъдат засилени и да се отчита достъпът на момичетата до техническо обучение и учене на работното място (21).

4.   Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда

4.1.

Необходимо е да се насърчи заемането на технически и високи позиции от жените, като се преодолеят образователните и професионалните пречки и стереотипи. По-засиленото присъствие на жените в ИКТ може да е от полза за този сектор и за икономиката и обществото като цяло.

4.2.

Ролята на социалните партньори на равнището на предприятията и на национално и европейско равнище е от първостепенно значение за преодоляването на неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда. Социалният диалог и колективното трудово договаряне могат да предложат приемливи решения, като вземат под внимание както нуждите на работодателите, така и тези на работниците (22). Освен това увеличаването на броя на жените в НТИМ и на качествени работни места може да допринесе за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

4.3.

Ученето през целия живот е от съществено значение за предотвратяване на изключването от пазара на труда, като това важи в още по-голяма сила за жените. В това отношение ролята на социалните партньори е изключително важна.

4.4.

Поляризация на пазара на труда и „икономика на работата по отделни заявки“: дори и машините евентуално да могат технически да заменят нискоквалифицираните работни места (както за ръчен, така и за интелектуален труд поради интернет на предметите, сензорите и свързаните с ИИ технологии), ако тези работни места са несигурни и за тях не са гарантирани никакви права, за дружествата може да бъде по-лесно да наемат хора на ниско заплащане, вместо да инвестират в нови машини. Това вече е в сила за т.нар. „икономика на работата по отделни заявки“. В нея не е гарантирана социална закрила, каквато има в стандартните форми на заетост (23): поради неформалния характер на този вид работа има риск жените да напуснат традиционна работа със социални обезщетения, за да предпочетат „работата по отделни заявки“, която е по-лесно достъпна и понякога по-лесно управляема, що се отнася до работното време. С цел да се предотврати спиралата на феминизиране на бедността (24), трябва да се гарантират справедливи условия на труд, а всички заинтересовани страни следва да насърчат основан на високи стандарти модел на развитие. Тук ролята на социалните партньори и на колективното трудово договаряне е от основно значение (25).

4.5.

Технологиите не са неутрални — въпреки че съответният софтуер или алгоритъм би трябвало да намали субективността, която е характерна за извършваните от хора процеси или за вземаните от хора решения, ако в него е заложено културно предубеждение (например свързано с пола предубеждение), тогава той винаги ще възпроизвежда този вид дискриминация и при това на структурен (а не случаен) принцип. Ето защо проектирането на тези системи следва да се прави от най-различни хора. Понастоящем едва 17 % от 8-те милиона души, работещи в сферата на ИКТ, са жени (26); освен това в целия ЕС само 20 % от жените на възраст над 30 години с дипломи, свързани с ИКТ, решават да продължат да работят в технологичния сектор (27). Увеличаването на участието на жените на тези работни места — и следователно разнообразието — може да спомогне за преодоляване на предубежденията, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

4.6.

Разбиване на „стъкления таван“ с цел постигане на по-цифровизирана икономическа система: едва 32 % от икономическите ръководители са жени (28), макар и да е доказано, че предприятията с жени на ръководни длъжности имат по-добър стил на управление, който обикновено е „по-хоризонтален“ и насърчава разнообразието и творческото и новаторското мислене. Следователно, ако дружествата разработват политики за равенство между половете с цел повишаване на жените до най-високите нива в организацията, те ще спечелят, що се отнася до капацитета за иновации. Приложено в широк мащаб, това ще донесе ползи за цялата икономическа система.

4.7.

Европейската производствена система до голяма степен се състои от МСП, които са изправени пред повече трудности при инвестирането в нови технологии. В същото време цифровите технологии улесняват микро-предприемачеството: някои цифрови инструменти (например електронната търговия) дават възможност на микро-МСП да достигнат до световните пазари и в общи линии да премахнат пречките пред достъпа до самостоятелна заетост. „Според второто проучване на европейската инициатива за проследяване на стартиращите предприятия (European Start-up Monitor) едва 14,8 % от основателите на стартиращи предприятия са жени“ (29). Този проблем е свързан с по-слаби бизнес мрежи, стереотипи и незадоволителна финансова подкрепа. Цифровизацията може да създаде подходяща среда за предприемачество на жените. Трябва да се гарантират услуги за образование и подкрепа, с цел да се даде възможност на жените да създават свои собствени предприятия, като използват наличните цифрови технологии.

5.   Цифровизацията и равновесието между професионалния и личния живот

5.1.

Според проучване на EIGE на работните места в сектора на ИКТ работният ден е по-дълъг, отколкото в другите сектори (30). Ето защо първият въпрос, който трябва да бъде разгледан, е работата по полагане на грижи да се поделя между мъжете и жените: важно е да се предприемат действия за по-равностойно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, наред с другото, и чрез приемането на предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (31).

5.2.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние често се разглеждат като инструменти за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като се вземат предвид както рисковете, така и възможностите. Ако „интелигентната работа“ може да помогне на работещите да управляват личния си живот (особено чрез премахване на „мъртвото време“, което се прекарва в пътуване до работата и обратно), то също така е вярно, че ако не се управлява добре, този вид работа може да доведе до размиване на границите между времето, което се отделя за полагане на грижи, за работа и за почивка. Интелигентната работа трябва да бъде управлявана чрез специални дружествени колективни трудови договори, с цел да бъде адаптирана към културния контекст, средствата за производство и организацията на труда. В дългосрочен план интелигентната работа може да промени начина, по който хората живеят в градовете (и селските райони) и социалните пространства.

5.3.

Цифровите инструменти могат да представляват и възможност за хората, изключени от пазара на труда. Освен това тези инструменти могат да улеснят и участието на жените на пазара на труда. Жените с увреждания обаче са изключени в много по-голяма степен от пазара на труда (32). Ето защо е много важно да се прилага Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (33).

6.   Цифровизация на публичния сектор

6.1.

Поради увеличаващата се продължителност на живота и ниската раждаемост населението на Европа застарява и се увеличава тежестта върху жените на средна възрастна от работата по полагане на грижи. Макар и да е от съществено значение да се постигне равно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, важно е също така да се отчете, че цифровизацията, и по-специално роботиката, в публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и за подпомагането им във всички отговорности по полагане на грижи, които може да имат.

6.2.

Роботиката може да автоматизира и което още по-важно — да облекчи някои от най-тежките задачи в работата по полагане на грижи (например придвижването на хора с увреждания), да помогне при рехабилитацията на ранени лица, да предотврати заболявания и т.н. Тези технологии могат да подобрят качеството на живот на цялото общество и по-специално на жените, както и участието на жените на пазара на труда по два начина: чрез улесняване на работата в сектора на полагане на персонални грижи, в който преобладават жените, и чрез осигуряване на ползи за жените, които предоставят неплатени грижи, като това обаче може да стане само ако тези технологии са налични и достъпът до тях е гарантиран за всички нуждаещи се.

6.3.

Цифровите технологии може да окажат дълбоко въздействие и върху всички бюрократични процедури, свързани с обществените услуги. Някои държави вече прилагат този вид технологии в широк мащаб, като създават уникална цифрова идентичност за всички процедури, свързани с публичния сектор (данъци, здравеопазване, образование и т.н.). Разширяването на този процес би могло да подобри качеството на живот, но е важно също така да се имат предвид (и да се предотвратят) рисковете, свързани с контрола върху данните от страна на един единствен участник (макар и той да е публичен орган), правото на неприкосновеност на личния живот, киберсигурността, прозрачността и етиката (34).

6.4.

Публичната администрация следва да изготви бюджети, съобразени с фактора пол, за всички услуги и дейности за насърчаване на равенството и отчитане на въздействието на политиките върху жените. Всяко решение относно инвестициите следва да се взема през „призмата на равенството между половете“ в три области: равенството между половете на работното място, достъп до капитал за жените и продукти и услуги в полза на жените.

6.5.

Макар че в някои държави цифровизацията на публичния сектор вече е в напреднал етап, в други държави този процес едва започва и това може да представлява удобен случай да се обучат и наемат повече жени в публичния сектор от гледна точка на равенството между половете.

6.6.

С оглед на развитието на цифровизацията следва да се осигури необходимата инфраструктура, например широколентов достъп, 5G интернет и т.н., без географска дискриминация.

---

(1)  SOC/581 — становище на ЕИСК относно „Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  The Social Protection of Workers in the Platform Economy (Социалната закрила на работниците в основана на платформите икономика), Европейски парламент, 7.12.2017 г.

(3)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20).

(5)  A Toolkit for Gender Equality in Practice (Инструментариум за равенството между половете на практика) от европейските социални партньори ETUC, BusinessEurope, CEEP и UEAPME.

(6)  Глава III, член 23.

(7)  EIGE, Доклад относно Индекса за равенство между половете за 2017 г.

(8)  Вж. Резолюцията на ЕП от 17 април 2018 г.

(9)  EIGE, младежта, цифровизацията и равенството между половете: възможностите и рисковете, свързани с цифровите технологии за момичетата и момчетата, 2018 г. (предстои).

(10)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(11)  Данни на Евростат.

(12)  Martha Ochoa (UNi Global Union) „The path to genderless digitalisation“ (Пътят към цифровизация без оглед на пола).

(13)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 2.1.

(14)  Пак там, параграф 5.3.6.

(15)  „Women in the Digital Age“ (Жените в ерата на цифровите технологии), Европейска комисия, 2018 г.

(16)  Д-р Konstantina Davaki, автор на проучването „The underlying causes of the digital gender gap and possible solutions for enhanced digital inclusion of women and girls“ (Основните причини за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и възможни решения за по-добро приобщаване към цифровото общество на жените и момичетата).

(17)  Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(18)  Становище на ЕИСК относно „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г.: преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“, параграф 4.4 (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101).

(19)  Ekaterina Efimenko, Европейски синдикален комитет по образованието (ETUCE).

(20)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(21)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.

(22)  Становище на ЕИСК относно „Концепциите на ЕС за управление на прехода в цифровизирания свят на труда“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр.15).

(23)  Становища на ЕИСК относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (предстои да бъде прието на пленарната сесия през декември) и „„Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(24)  Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL) (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7).

(25)  Вж. например споразуменията между европейските социални партньори, както и предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот и европейския стълб на социалните права.

(26)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(27)  Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL).

(28)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(29)  Women in the digital age („Жените в цифровата ера“), проучване за ЕП.

(30)  Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(31)  COM(2017) 253.

(32)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 5.4.1.

(33)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 1.2, Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

(34)  Цифрови обществени услуги (електронно управление и електронно здравеопазване).