ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 4.3.2016

COM(2016) 109 final

2016/0062(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1 Контекст

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция № 210) („Конвенцията“) беше приета от Комитета на министрите на 7 април 2011 г. Тя беше открита за подписване на 11 май 2011 г. Съгласно член 75 от Конвенцията тя е открита за подписване и утвърждаване от държавите — членки на Съвета на Европа, от държавите, които не са негови членки, но са участвали в изработването ѝ, както и от Европейския съюз, и е открита за присъединяване на всяка друга държава, която не е членка на Съвета на Европа, при спазване на условията, предвидени в член 76. Преговорите по Конвенцията бяха проведени в рамките на шест заседания на ad hoc комитет между декември 2009 г. и декември 2010 г. Европейският съюз участва в тези заседания като наблюдател, наред с държавите членки. След като беше ратифицирана от десет държави — членки на Съвета на Европа, Конвенцията влезе в сила на 1 август 2014 г. Към 1 февруари 2016 г. Конвенцията е ратифицирана от дванадесет държави — членки на ЕС, а двадесет и пет държави членки са я подписали.

Конвенцията беше подписана от името на Европейския съюз съгласно предвиденото в Решение (ХХХ) от [...] 1 на Съвета, при условие за нейното последващо сключване.

Насилието над жените представлява нарушение на техните права на човека и е крайна форма на дискриминация, вкоренена в неравенството между половете и допринасяща за поддържането и засилването на това неравенство. Равенството между мъжете и жените е основна ценност и цел на Европейския съюз, както е признато в Договорите (членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в Хартата на основните права на Европейския съюз (член 23). Хартата признава също така правото на човешко достойнство, правото на живот и правото на неприкосновеност на личността и забранява нечовешкото или унизително отношение, както и всички форми на робството и на принудителния труд (членове 1—5 от Хартата). Защитата на жените срещу насилие е също така задължение, предвидено в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС е страна заедно със своите държави членки 2 , като Комитетът на ООН, осъществяващ наблюдение върху прилагането на тази конвенция, препоръча ЕС да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа като стъпка в полза на борбата с насилието над жените и момичетата с увреждания 3 .

В по-общ план, ЕС е поел сериозен ангажимент за борба с насилието не само в рамките на своите граници, но и като част от международните си инициативи 4 .

ЕС е заел твърди позиции 5 относно необходимостта от премахване на насилието над жени и финансира конкретни кампании и проекти по места за борба с него. В съществуващото законодателство в областта на защитата на жертвите на престъпления, борбата със сексуалната експлоатация и сексуалното насилие над деца, както и в областта на убежището и миграцията се вземат под внимание специфичните нужди на жертвите на насилие, основано на пола.

Въпреки усилията, които се полагат както на национално равнище, така и на равнище ЕС, мащабите на насилието над жени все още будят сериозно безпокойство: според проучване на Агенцията за основните права, публикувано през 2014 г. 6 , всяка трета жена в ЕС е била обект на физическо и/или сексуално насилие след навършване на 15-годишна възраст, всяка двадесета жена е била изнасилена, 75% от жените, които упражняват професии, изискващи висока квалификация, или заемат висши ръководни постове, са били жертва на сексуален тормоз, а всяка десета жена е била обект на преследване или сексуален тормоз посредством новите технологии.

Насилието, основано на пола, има отражение не само върху здравето и благосъстоянието, но и върху участието на жените на пазара на труда, което съответно оказва отрицателно въздействие върху икономическата им независимост и икономиката като цяло. Според Европейския институт за равенство между половете насилието над жени, основано на пола, води до разходи в ЕС, възлизащи на около 226 милиарда евро годишно 7 .

1.2Цел и съдържание на Конвенцията

Както е посочено в глава I от Конвенцията, с нея се създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие. Тя обхваща широк спектър от мерки — от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените. Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с убежището и миграцията, когато е налице насилие, основано на пола, както и трансгранични аспекти. Тя създава специален механизъм за мониторинг с цел да се гарантира, че страните по нея прилагат ефективно нейните разпоредби.

Конвенцията съдържа определения на основните термини, използвани в нейния текст. Тя разширява обхвата на определението за жени, така че то да включва и момичета под 18-годишна възраст. Страните се задължават да осъждат всички форми на дискриминация, като осигурят прилагането в правния си ред на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените, и се пояснява, че може да се предприемат утвърдителни действия. В съответствие с естеството ѝ на инструмент за защита на човешките права, Конвенцията задължава всички страни по нея да гарантират въздържане от страна на лицата, действащи от името на държавата, от всякакви актове на насилие и да упражняват дължима грижа по предотвратяване, разследване и санкциониране на актовете на насилие, извършени от недържавни участници, и по предоставяне на обезщетение за такива актове. В Конвенцията изрично се посочва, че тя се прилага в мирно време и в ситуации на въоръжен конфликт. С Конвенцията се установяват обвързващи задължения само по отношение на жените, но се насърчава прилагането ѝ към всички жертви на домашно насилие, т.е. и към мъжете и момчетата.

В Глава II подходът за работа в три насоки — превенция, защита и наказателно преследване — възприет в последните инструменти на Съвета на Европа, се допълва със задължението за въвеждане на интегрирани политики 8 и за осигуряване на цялостен отговор на разглежданото явление, тъй като се признава, че само правните мерки по линия на въпросните три насоки няма да бъдат достатъчни да се премахне насилието над жени. Това се изразява в задължението за поставяне на правата на жертвите в основата на всички мерки и за гарантиране на ефективно сътрудничество между всички релевантни участници, т.е. между институциите, агенциите и организациите, и на всички равнища — национално, регионално и местно. Неправителствените организации и гражданското общество следва да бъдат признати за важни участници и страните по Конвенцията трябва да насърчават и подкрепят работата им. Страните трябва да отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за изпълнението на интегрираните политики, мерки и програми за борба и превенция на насилието, включително достатъчно финансиране за неправителствените участници. Освен това Конвенцията признава особено голямото значение на системното и адекватно събиране на данни за ефективното изготвяне на политики, както и значението на мониторинга на предприетите мерки чрез надзорния механизъм въз основа на надеждни и съпоставими данни.

Основна разпоредба от Конвенцията предвижда определяне, а при необходимост и създаване на един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките, в това число и координиране на събирането на данни, тяхното анализиране и разпространението на резултатите.

В Глава III са посочени задълженията на страните в областта на превенцията. В съответствие с цялостния замисъл на Конвенцията страните по нея се задължават да възприемат многостранен подход, който да обхваща повишаване на информираността, включване на темите за равнопоставеността между половете и насилието в официалното образование на всички равнища чрез подходящи учебни материали и учебни програми и разгръщане на мерките за насърчаване на ненасилническото отношение и равнопоставеността между половете, така че те да обхващат и контекста на неформалното образование, спорта, културата, развлеченията и медиите. Страните трябва да гарантират осигуряването на подходящо обучение за специалистите, които работят с жертви и извършители на актове на насилие. Необходимо е също така да се въведат мерки за осигуряване на подкрепа и на програми за работа с извършителите. Медиите и секторът на информационните технологии трябва да бъдат насърчавани да участват в изготвянето на материали и доброволни стандарти.

В Глава IV се установяват общите принципи относно естеството на информацията, услугите за оказване на подкрепа и защитата, които се предоставят на жертвите на насилие, както и на свидетелите. Тя съдържа списък от области, в които страните по Конвенцията трябва да въведат определени мерки. Сред въпросните мерки са достъпът до общи услуги за подкрепа, като правни и психологически консултации, и до специализирани услуги, включително подслони, безплатни и денонощни горещи телефонни линии, специфична медицинска и съдебно-медицинска подкрепа за жертвите на сексуално насилие и отчитане на потребностите на децата свидетели. Освен това трябва да се въведат мерки за насърчаване на всяко лице, което е станало свидетел на извършването на актове на насилие или което има разумни основания да смята, че такъв акт може да бъде извършен или че могат да се очакват и бъдещи актове на насилие, да съобщава за това, както и правила относно условията, при които специалистите, съобщаващи за актове на насилие или за възможни бъдещи актове на насилие, няма да нарушават общите си задължения за поверителност.

В Глава V, посветена на материалното право, се идентифицират формите на насилие, за които е необходим отговор чрез наказателното право, и се изисква от страните по Конвенцията да обхванат редица престъпления в наказателното си право. Тези престъпления включват психологическо насилие чрез заплахи или принуда, преследване 9 , физическо насилие, сексуално насилие и изнасилване, насилствени бракове, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт и насилствена стерилизация и сексуален тормоз. Страните трябва да предприемат мерки, за да гарантират, че „честта“ не може да бъде посочвана като основание за което и да било от тези престъпления. Конвенцията задължава страните да инкриминират помагачеството и подбудителството към извършване на разглежданите престъпления, опита за извършването им и принуждаването на трети лица да извършат такива престъпления, както и да предвидят подходящи и възпиращи санкции. Влезлите в сила присъди, постановени в друга страна по Конвенцията, могат да бъдат вземани предвид при определяне на наказанието. В националните правни системи трябва да бъдат предвидени някои отегчаващи вината обстоятелства в съответствие с Конвенцията. От страните по Конвенцията се изисква също така да гарантират наличието на достатъчни гражданскоправни средства за защита и право да се търси обезщетение от извършителите, както и подходящо допълнително държавно обезщетение 10 за жертвите на посочените престъпления. Случаите на насилие трябва да бъдат вземани под внимание при производства за определяне на родителските права, правото на посещение и безопасността на децата. По отношение на производството Конвенцията задължава страните да установят юрисдикция за деянията, извършени на тяхна територия, от техен гражданин или от лице, чието обичайно пребиваване е на тяхна територия, и да се стремят да установят юрисдикция за престъпленията срещу техни граждани или срещу лица, чието обичайно пребиваване е на тяхна територия 11 . И на последно място, страните нямат право да установяват задължително извънсъдебно разрешаване на спорове.

Глава VI е посветена на процесуалното право и защитните мерки по време на разследването и съдебните производства. Страните по Конвенцията трябва да гарантират, че правоприлагащите органи предоставят незабавна защита на жертвите, вкл. събиране на доказателства, и извършват оценка на риска от смъртоносно насилие и на сериозността на положението. Особено внимание трябва да се обръща на достъпа на извършителите до огнестрелно оръжие. Правните системи трябва да осигуряват възможност за издаване на незабавни забранителни и ограничителни заповеди или заповеди за осигуряване на защита, без жертвата да понася неоснователна финансова или административна тежест. Като общо правило, за най-тежките престъпления не трябва да е необходимо подаване на съобщение или жалба от жертвата 12 . В тази глава Конвенцията установява отворен списък на мерки за закрила на правата и интересите на жертвите, включително на потребностите им като свидетели, на всички етапи от разследването и наказателното производство. Това включва например мерки за защитата им от заплахи и повторна виктимизация, ранно информиране, когато извършителят избяга или бъде пуснат на свобода, или избягване доколкото е възможно на контактите между жертвата и извършителя. Специалните потребности на децата жертви и децата свидетели трябва да се вземат под особено внимание. Страните по Конвенцията трябва да предвидят право на правна помощ. Освен това давностният срок трябва да се тълкува по такъв начин, че да позволява ефективно започване на производството за най-тежките престъпления, след като жертвата е достигнала пълнолетие 13 .

Глава VII отчита факта, че жените, които са мигранти или търсят убежище, са особено уязвими на насилие, основано на пола, и въвежда тълкуване на насилието, отчитащо в този контекст особеностите на пола. Тя предвижда възможност за жените мигранти, които са жертва на насилие, да получават самостоятелен статут на дългосрочно пребиваване 14 . Необходимо е насилието, основано на пола, да бъде признавано като форма на преследване и при преценката за статута на бежанец да се подхожда като се възприема тълкуване, отчитащо особеностите на пола. Освен това страните по Конвенцията трябва да въведат процедури за предоставяне на убежище, отчитащи особеностите на пола. В тази глава се урежда също така зачитането на принципа за забрана на връщането по отношение на жените — жертви на насилие.

Глава VІІІ е посветена на осигуряването на международно сътрудничество между страните, като последните си сътрудничат при прилагането на Конвенцията и използват съответните регионални и международни инструменти за сътрудничество. Страните трябва да гарантират, че жалбите за престъпления, извършени на територията на страна по Конвенцията, различна от страната на пребиваване на жертвата, могат да бъдат подавани в страната на пребиваване. Когато дадено лице е непосредствено застрашено от насилие, страните следва да се информират взаимно, за да могат да бъдат предприети защитни мерки. В главата се съдържа задължение за обработване на личните данни в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни (№ 108).

В Глава IX се урежда механизмът за мониторинг на прилагането на Конвенцията. Ще бъде създадена независима експертна група (наречена „GREVIO“) 15 (в чийто състав влизат от 10 до най-много 15 16  членове), която ще се състои от независими и висококвалифицирани експерти, които са граждани на страните по Конвенцията 17 . Процедурата по избора на тези членове беше определена от Комитета на министрите 18 . Членовете на GREVIO се избират от Комитета на страните.

Страните по Конвенцията докладват на GREVIO, която може също така да извършва по-конкретни разследвания и посещения в страните. GREVIO предава проектодокладите на страните за коментари. Окончателните доклади и заключенията се изпращат на съответната страна и на Комитета на страните. Комитетът на страните може да реши да приеме препоръки до съответната страна. GREVIO може също така да приема общи препоръки. Националните парламенти ще бъдат приканени да участват в работата по мониторинга. GREVIO работи съгласно своя процедурен правилник 19 .

Комитетът на страните се състои от представителите на страните по Конвенцията. Той избира членовете на GREVIO. Той заседава по искане на една трета от страните, на председателя на Комитета на страните или на Генералния секретар на Съвета на Европа.

В Глава X се пояснява, че Конвенцията не засяга задълженията на страните по нея, произтичащи от други международни инструменти, както и че страните могат свободно да сключват други международни споразумения по въпросите, застъпени от Конвенцията, с цел допълване или укрепване на нейните разпоредби.

В Глава XІ се урежда процедурата за изменяне на Конвенцията. По измененията се провеждат консултации с държавите, които не са членки на Съвета на Европа.

В Глава XII се съдържат заключителните разпоредби. Те включват пояснението, че Конвенцията не засяга по-благоприятните разпоредби на вътрешното законодателство или на правно обвързващите международни инструменти, както и клауза относно уреждането на спорове и разпоредбите относно подписването, ратифицирането, влизането в сила и присъединяването към Конвенцията на държави, които не са членки на Съвета на Европа. В Конвенцията изрично се посочва, че тя е открита за подписване от Европейския съюз (член 75, параграф 1) и подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване, необходимите инструменти за които се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа. Всяка държава или Европейският съюз могат при подписване или ратифициране на Конвенцията да посочат териториалното ѝ приложение. Допускат се резерви по отношение на ограничен брой разпоредби, и то за срок от пет години (с възможност за подновяване).

Конвенцията се допълва от Приложение, в което се уреждат привилегиите и имунитетите, с които се ползват членовете на GREVIO (и други членове на делегации) по време на посещения в страните, предприети в изпълнение на техните функции.

1.3 Цел на политиката на ЕС, която се преследва със сключването на Конвенцията

Възприетият в Конвенцията подход съответства напълно на многостранния подход на Съюза към явлението „насилие, основано на пола“ и на замисъла на мерките, въведени чрез вътрешните и външните политики на Съюза. Сключването на Конвенцията ще представлява силно политическо послание за ангажираността на ЕС да се бори с насилието над жени, ще доведе до съгласуваност между вътрешните и външните действия на Съюза и до взаимно допълване между националното и европейското равнище, и също така ще засили доверието на международните партньори в Съюза и отчетността му пред тях. Освен това то ще консолидира действията на Съюза за борба с насилието над жени, като осигури по-координиран подход на вътрешно равнище и позволи на ЕС да предприема по-ефективни действия на международните форуми.

2.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

2.1 Компетентност на ЕС да сключи Конвенцията

Държавите членки продължават да са компетентни по отношение на значителни части от Конвенцията, и по-специално за повечето материални наказателноправни разпоредби и други разпоредби от глава V, доколкото същите са от спомагателен характер, а ЕС разполага с компетентност по отношение на голяма част от разпоредбите на Конвенцията, поради което следва да я ратифицира заедно с държавите членки.

Съюзът разполага с компетентност по-специално в областта на борбата с дискриминацията и на равенството между половете съгласно член 157 от ДФЕС, което е релевантно във връзка с глава І, а по отношение на сексуалния тормоз, обхванат от член 40 от Конвенцията, Съюзът е компетентен по въпросите на заетостта и труда и достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги; съгласно членове 82 и 84 от ДФЕС той разполага също така с компетентност и може да приема вторично законодателство относно мерките по глави ІV и VІ, които уреждат защитата и подкрепата за жертвите и разследването, наказателното преследване, процесуалното право и защитните мерки. Що се отнася до сексуалната експлоатация на жени и деца, правното основание за предприемане на действия се съдържа в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Съгласно членове 78 и 79 от ДФЕС Съюзът разполага с компетентност по определени въпроси в областта на убежището и миграцията, които са предмет на глава VІІ от Конвенцията. Статутът на дългосрочно пребиваване на мобилните граждани на ЕС и техните съпрузи от трети държави, както и статутът на дългосрочно пребиваващите граждани на трети държави и на техните съпрузи е въпрос от компетентността на ЕС съгласно членове 18, 21, 46, 50, 78 и 79 от ДФЕС. По отношение на аспектите, свързани с консулската защита (вж. член 18, параграф 5 от Конвенцията), компетентността на ЕС произтича от член 23 от ДФЕС. И накрая, по силата на членове 81 и 82 от ДФЕС Съюзът разполага с компетентност по трансгранични гражданскоправни и наказателноправни въпроси, която е релевантна за мерките, предвидени в глава VІІІ относно международното сътрудничество 20 . Тази глава съдържа също така задължения относно защитата на данните, като тази област попада в компетентността на Съюза съгласно член 16 от ДФЕС.

Съюзът е приел множество законодателни актове в повечето от тези области: сексуален тормоз в областта на заетостта и труда и достъп до стоки и услуги и предоставяне на стоки и услуги 21 , права, подкрепа и защита на жертвите на престъпления в рамките на наказателните производства, включително разследването и наказателното преследване 22 , убежище и миграция, както и статут на пребиваване на гражданите на трети страни 23 , трансгранично сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси 24 , материални наказателноправни разпоредби за закрила на децата (които по отношение на момичетата попадат в приложното поле на Конвенцията) 25 , разпоредби относно аудиовизуалните медийни услуги относно защитата на ненавършилите пълнолетие лица, забрана на дискриминацията в търговските съобщения и на подбуждането към омраза на основата, наред с другото, на пола 26 , и защита на данните 27 . Съществува и законодателство на Съюза относно аспектите, отнасящи се до сътрудничеството между държавите членки във връзка с консулската закрила на гражданите на ЕС 28 .

Има също така задължения, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС и неговите държави членки са договарящи страни 29 . В членове 6, 7, 15 и 16 от тази конвенция се изисква държавите — страни по нея, да гарантират в рамките на своите правомощия, че жените и децата с увреждания се ползват с равни права и че хората с увреждания са защитени срещу експлоатация, насилие и тормоз.

Доколкото Конвенцията може да засегне посочените общи правила или да промени техния обхват, Съюзът разполага с изключителна компетентност съгласно член 3, параграф 2 от ДФЕС. Такъв е например случаят по отношение на въпросите, свързани със статута на пребиваване на гражданите на трети държави и лицата без гражданство, включително лицата, ползващи се с международна закрила, доколкото този статут попада в приложното поле на законодателството на Съюза, както и разглеждането на молбите за международна закрила, а също и по отношение на правата на жертвите на престъпления. Въпреки че много от горепосочените съществуващи разпоредби представляват минимални правила, предвид най-новата съдебна практика не може да се изключи възможността някои от тях да може също да бъдат засегнати или приложното им поле да бъде променено.

2.2 Правно основание за предложеното решение на Съвета

Установена съдебна практика е, че изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол; те включват целта и съдържанието на въпросния акт 30 . Ако при проверката на акта на Съюза се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част. Ако обаче по изключение се установи, че актът преследва няколко цели, които са неразривно свързани, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата или да е опосредена от нея, такъв акт трябва да бъде основан на съответните различни правни основания 31 .

Правните основания съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, които са релевантни в настоящия случай, са: член 16 (защита на данните), член 19, параграф 1 (дискриминация, основана на пола), член 23 (консулска закрила на граждани на друга държава членка), членове 18, 21, 46 и 50 (свободно движение на граждани, свободно движение на работници и свобода на установяване), член 78 (убежище, субсидиарна и временна закрила), член 79 (имиграция), член 81 (съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси), член 82 (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси), член 83 (определяне за целия ЕС на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение), член 84 (мерки за предотвратяване на престъпността без хармонизиране) и член 157 (равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда).

Като цяло, макар Конвенцията да има няколко съставни части, нейната преобладаваща цел е предотвратяването на престъпленията с използване на насилие над жени, включително домашно насилие, както и защитата на жертвите на такива престъпления. Поради това изглежда целесъобразно правното основание на Решението да е компетентността на Съюза по дял V от ДФЕС, и по-специално член 82, параграф 2 и член 84 от него. Разпоредбите на Конвенцията, отнасящи се до други въпроси, са спомагателни или, какъвто е случаят със защитата на данните, акцесорни спрямо мерките, които стоят в основата на Конвенцията 32 . Вследствие на това, за да може ЕС да упражнява своите правомощия по отношение на цялата Конвенция и като се изключат елементите, относно които той няма да разполага с компетентност, основните правни основания са член 82, параграф 2 и член 84 от ДФЕС.

2.3 Заключение

От обстоятелството, че има взаимосвързани компетенции, поверени на Съюза, както и компетенции, които не са му поверени, следва, че както държавите членки, така и Съюзът ще станат страни по Конвенцията. Тъй като компетенциите са взаимосвързани, Комисията смята, че е уместно да бъдат въведени също така договорености между Комисията и държавите членки във връзка с механизмите за прилагане и мониторинг, предвидени в Конвенцията (орган за координиране по член 10, задължения за докладване на експертната група и за събиране на информация — член 11, параграф 3 и членове 66—70 от Конвенцията).

2016/0062 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 2 и член 84 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент 33 ,

като има предвид, че:

(1)Съгласно Решение [XXX] на Съвета от […] г. 34 , Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията“) беше подписана на […] г., при условие за последващото ѝ сключване.

(2)Конвенцията, по която са страни ... държави, в това число ... държави — членки на ЕС, е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието над жени, включително и момичета под 18-годишна възраст, като първопричина за продължаващата неравнопоставеност между мъжете и жените, чрез създаване на цялостна рамка от правни мерки и мерки на политиките с цел предотвратяване на насилието над жени и предоставяне на защита и подкрепа на жертвите на такова насилие. Конвенцията влезе в сила на 1 април 2014 г. Съгласно член 75 от Конвенцията, Европейският съюз може да стане страна по нея.

(3)С Конвенцията се създава цялостна и многостранна правна рамка за защита на жените от всички форми на насилие. Тя има за цел предотвратяването, преследването и премахването на насилието над жени и момичета и на домашното насилие. Тя обхваща широк спектър от мерки — от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените. Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с убежището и миграцията, когато е налице насилие, основано на пола. Тя създава специален механизъм за мониторинг с цел да се гарантира ефективното прилагане на нейните разпоредби от страните по нея.

(4)Сключването на Конвенцията от Европейския съюз допринася за постигането на равенство между мъжете и жените във всички области, което е основна цел и ценност на Съюза, която трябва да бъде реализирана във всички негови дейности съгласно предвиденото в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз, член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Насилието над жените представлява нарушение на техните права на човека и е крайна форма на дискриминация, вкоренена в неравенството между половете и допринасяща за поддържането и засилването на това неравенство. Поемайки задължението да прилага Конвенцията, Съюзът потвърждава ангажимента си да се бори с насилието над жените на своята територия, както и в световен мащаб, и укрепва настоящата си политическа дейност и съществуващата значителна правна уредба в областта на наказателнопроцесуалното право, която е особено релевантна за жените и момичетата.

(5)Макар държавите членки да продължават да разполагат с компетентност да инкриминират редица форми на насилническо поведение над жени в националното си материално наказателно право, както се изисква от Конвенцията, Съюзът разполага с компетентност, обхващаща по-голямата част от разпоредбите на Конвенцията, и е приел обширен набор от правила в тези области. По-конкретно, Съюзът е приел правила относно правата на жертвите на престъпления, по-специално Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 35 . В Конвенцията се отчитат и нуждите на жените мигранти и на лицата, търсещи убежище или допълнителна и субсидиарна закрила, посредством налагане на подход, при който се отчитат въпросите за неравенството между половете в тези области, в които вече съществува изчерпателно законодателство на Съюза.

(6)Съюзът разполага с изключителна компетентност, доколкото Конвенцията може да засегне общите правила или да промени техния обхват.

(7)Конвенцията следва да допълни действащите норми и да допринесе за последователното тълкуване на законодателството на Съюза. Вследствие на сключването на Конвенцията Съюзът следва да участва в дейностите по прилагане и мониторинг, предвидени в нея.

(8)Както Съюзът, така и неговите държави членки разполагат с компетентност в областите, попадащи в обхвата на Конвенцията. Поради това Съюзът и държавите членки следва да станат страни по нея, за да могат съвместно да изпълняват установените с Конвенцията задължения и да упражняват съгласувано предоставените им права.

(9)Ирландия и Обединеното кралство са обвързани от Директива 2012/29/ЕС и следователно участват в приемането на настоящото решение.

(10)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(11)Конвенцията следва да бъде одобрена от името на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие се одобрява от името на Съюза.

Текстът на Конвенцията е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета посочва лицето, упълномощено да депозира от името на Съюза инструмента за утвърждаване, предвиден в член 75, параграф 2 от Конвенцията, за да изрази съгласието на Съюза да бъде обвързан от Конвенцията.

Член 3

По въпросите, които са от компетентността на Съюза, и без да се засяга съответната компетентност на държавите членки, Комисията ще изпълнява ролята на органа за координиране по член 10 от Конвенцията, както и задълженията за докладване, предвидени в глава ІХ от Конвенцията.

Член 4

1.По въпросите, които са от компетентността на Съюза, Комисията представлява Съюза на заседанията на създадените с Конвенцията органи, и по-специално Комитета на страните, предвиден в член 67 от Конвенцията. По-специално, Комисията, от името на Съюза, извършва подбор и предлага експерти, които да участват в Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие („GREVIO“) и участва в тяхното номиниране.

2.С оглед на обстоятелството, че Конвенцията обхваща и области на компетентност, които не са поверени на Съюза, Комисията и държавите членки работят в тясно сътрудничество, особено що се отнася до въпросите, свързани с мониторинга, докладването, договореностите относно гласуването и функционирането на органа за координиране по член 10 от Конвенцията. Те определят предварително подходящите за тази цел договорености, както и договореностите за представянето на съответните си позиции на заседанията на органите, създадени съгласно Конвенцията. Посочените договорености се установяват с правилник за поведение, който следва да се приеме по възможност преди депозирането на инструмента за официално потвърждаване от името на Съюза.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз 36 .

Съставено в Брюксел на […] година.

(1) ПРЕПРАТКА КЪМ ОВ L.

(2) Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35).

(3) Заключителни бележки по първоначалния доклад на Европейския съюз, CRPD/C/EU/CO/1, 4.9.2015 г., http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD%2fC%2fEU%2fCO%2f1&Lang=en

(4) http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/05/26-fac-dev-council-conclusions-gender-development/ ;Заключения на Съвета, План за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г., http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/10/26-fac-conclusions-gender-development/ ; Заключения на Съвета относно плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf ; Насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/16173cor.en08.pdf

(5) Вж. например COM(2010) 491 окончателен, Съобщение на Комисията относно Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. ( http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1396540108305&uri=CELEX%3A52010DC0491 ); Заключения на Съвета от 8 март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в Европейския съюз, https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/113226.pdf ; Работен документ на службите на Комисията „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“, SWD(2015) 278 final  http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/documents/151203_strategic_engagement_en.pdf ;

(6) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report

(7) „Estimating the costs of gender-based violence in the European Union: Report“, 5.12.2014 г., http://eige.europa.eu/node/393

(8) Вж. обяснителния доклад към Конвенцията,
https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=09000016800d383a .

(9) Страните по Конвенцията си запазват правото да предвидят само ненаказателни санкции в случай на психологическо насилие и преследване (вж. член 78, параграф 3).

(10) Страните могат да направят резерви по отношение на това задължение (вж. член 78, параграф 2).

(11) Резерви могат да бъдат направени по отношение на няколко аспекта от въпросната разпоредба (вж. член 44).

(12) Страните могат обаче да направят резерви по отношение на по-леките случаи на физическо насилие (вж. член 78, параграф 2).

(13) Страните могат да правят резерви за насилственото сключване на брак, осакатяването на женските гениталии и насилствения аборт или насилствената стерилизация. Сексуалното насилие, включително изнасилването, не могат да бъдат предмет на такава резерва.

(14) Страните по Конвенцията могат да направят резерви по отношение на член 59 относно статута на дългосрочно пребиваване (вж. член 78, параграф 2).

(15) Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие.

(16) Тези петима допълнителни членове ще бъдат назначени след 25-тото ратифициране.

(17) Не се допуска да има повече от един член от една и съща държава.

(18) Резолюция CM/Res(2014)43 относно правилата за провеждане на процедурата по избора на членовете на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), 19.11.2014 г.,
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM/Res%282014 %2943&Language=lanFrench&Ver=original&Site=COE&BackColorInternet=DBDCF2&BackColorIntranet=FDC864&BackColorLogged=FDC864 .

(19) Приет от GREVIO на първото ѝ заседание, 21—23.9.2015 г.,
https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=090000168048358b .

(20) Вж. например параграф 329 от Обяснителния доклад към Конвенцията, в който се посочва, че член 62, параграф 2 от Конвенцията се основава на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 1).

(21) Директива 2004/113/ЕО от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37). Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г.). Директива 2010/41/ЕС от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица (ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1).

(22) Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).

(23) Релевантното вторично законодателство включва Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19); Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12); Директива 2008/115/ЕО относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98); Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24); Директива 2011/95/ЕС относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9); Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст) (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96); Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, стр. 60); вж. също Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77) и Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).

(24) Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4); Директива 2003/8/ЕО за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41); Директива 2004/80/ЕО относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15); Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102); Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита (ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2); Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 23); Решение 2009/316/ПВР на Съвета за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ L 93, 7.4.2009 г., стр. 33); Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 15.8.2008 г., стр. 32).

(25) Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(26) Директива 2010/13/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(27) Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31); Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).

(28) Директива (ЕС) 2015/637 относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 1).

(29) Решение на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (2010/48/ЕО) (ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35).

(30) Решение Комисия/Съвет, C-377/12, точка 34.

(31) Пак там, точка 34.

(32) Обстоятелството, че отделен елемент може да е спомагателен, не означава, че спрямо този елемент няма изключителна компетентност на Съюза. Само по себе си правното основание на нормите на Съюза е ирелевантно, когато се определя дали дадено международно споразумение засяга тези норми: правното основание на вътрешното законодателство се определя от неговата основна съставна част, докато нормата, която евентуално може да бъде засегната, е възможно да е само спомагателен компонент от това законодателство. Изключителната компетентност на Съюза има за цел главно да се запазят ефикасността на правото на Съюза и правилното функциониране на системите, въведени с неговите норми, независимо от евентуалните ограничения, предвидени в разпоредбата от Договора, на която институциите са се основали за приемането на такива норми (Становище 1/03, EU:C:2006:81, точка 131).

(33) ОВ C […], […] г., стр. […].

(34) ОВ L [...], [...] г., стр. [...].

(35) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).

(36) Датата на влизане в сила на Конвенцията за Европейския съюз ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 4.3.2016

COM(2016) 109 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

придружаващо

Предложение за Решение на Съвета

за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

   Съвет на Европа, Договори — № 210

Конвенция на Съвета на Европа

за превенция и борба

с насилието над жени

и домашното насилие

Истанбул, 11.5.2011 г.

       Преамбюл

       Държавите-членки на Съвета на Европа и на другите подписали страни,

       Като се позовават на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 1950 г.) и протоколите към нея, Европейската социална харта (ETS № 35, 1961 г., ревизирана през 1996 г., ETS № 163), Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197, 2005 г.) и Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201, 2007 г.);

       Като се позовават на следните препоръки на Комитета на министрите до държавите-членки на Съвета на Европа: Препоръка Rec(2002)5 за защита на жените срещу насилие, Препоръка CM/Rec (2007)17 за стандарти и механизми относно равнопоставеността на половете, Препоръка CM/Rec (2010)10 относно ролите на жените и мъжете в предотвратяването и разрешаването на конфликти и установяването на мирни отношения, както и други приложими препоръки;

       Като имат предвид нарастващия корпус от съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, която установява важни стандарти в областта на насилието над жени;

       Като имат предвид Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.), Международния пакт за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ, 1979 г.) и незадължителния протокол към нея (1999 г.), както и Общата препоръка № 19 на Комитета на КПДЖ относно насилието над жени, Конвенцията на ООН за правата на детето (1989 г.) и незадължителните протоколи към нея (2000 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.);

       Като имат предвид Римския статут на Международния наказателен съд (2002 г.);

       Като се позовават на основните принципи на международното хуманитарно право и по-специално на Женевската конвенция (IV) относно закрилата на гражданските лица по време на война (1949 г.) и допълнителни протоколи I и II към нея (1977 г.);

       Като осъждат всички форми на насилие над жени и домашно насилие;

       Като отбелязват, че постигането на равнопоставеност между жените и мъжете de jure и de facto представлява ключов елемент в превенцията на насилието над жени;

       Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;

       Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете;

       Като отбелязват с дълбока загриженост, че жените и момичетата често са излагани на сериозни форми на насилие като домашно насилие, сексуален тормоз, изнасилване, принудителен брак, така наречени „престъпления на честта“ и осакатяване на гениталиите, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете;

       Като отбелязват продължаващите нарушения на правата на човека в рамките на въоръжени конфликти, които засягат гражданското население и по-специално жените под формата на широко разпространени или системни изнасилвания и сексуално насилие, както и потенциала за нараснало насилие, основано на пола, по време на конфликтите и след тях;

       Като отбелязват, че жените и момичетата са изложени на по-големи рискове от насилие, основано на пола, отколкото мъжете;

       Като отбелязват, че домашното насилие засяга предимно жените, но и мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие;

       Като отбелязват, че децата са жертви на домашно насилие, включително и като свидетели на насилието в семейството;

       В стремежа си да създадат една Европа, свободна от насилие над жени и домашно насилие,

       Се споразумяха за следното:

Глава I — Цели, дефиниции, равенство и недискриминация, общи задължения

       Член 1 — Цели на Конвенцията

   1    Настоящата Конвенция има следните цели:

       а    да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие;

       б    да допринася за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и да насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете, включително чрез овластяване на жените;

       в    да създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и домашното насилие;

       г    да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие;

       д    да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се възприеме интегриран подход за премахване на насилието над жени и домашното насилие.

   2    За да се гарантира ефективното прилагане на разпоредбите ѝ от страните, настоящата Конвенция създава специален механизъм за мониторинг.

       Член 2 — Обхват на Конвенцията

   1    Настоящата Конвенция се прилага към всички форми на насилие над жени, включително домашното насилие, което засяга предимно жените.

   2    Страните се насърчават да прилагат настоящата Конвенция по отношение на всички жертви на домашно насилие. При прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция страните обръщат особено внимание на жените жертви на насилие, основано на пола.

   3    Настоящата Конвенция се прилага в мирно време и в ситуации на въоръжен конфликт.

       Член 3 — Определения

       За целите на настоящата Конвенция:

       а    „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;

       б    „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата;

       в    „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

       г    „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените;

       д    „жертва“ означава всяко физическо лице, което е изложено на описаното в букви а) и б) поведение;

       е    „жени“ обхваща и момичета под 18-годишна възраст.

       Член 4 — Основни права, равнопоставеност и недискриминиране

   1    Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера.

   2    Страните осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като:

       –    включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип;

       –    забраняват дискриминацията срещу жени, включително чрез използване на санкции, когато е уместно;

       –    отменят закони и практики, които дискриминират жени.

   3    Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.

   4    Специалните мерки, необходими за превенция и защита на жените срещу насилие, основано на пола, не се приемат за дискриминация по силата на настоящата Конвенция.

       Член 5 — Задължения на държавите и дължима грижа

   1    Страните следва да се въздържат от всякакви актове на насилие над жени и да следят за това държавните органи, длъжностни лица, служители, институции и други лица, действащи от името на държавата, да действат в съответствие с това задължение.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за упражняване на дължима грижа по предотвратяване, разследване, санкциониране и обезщетяване на обхванати от настоящата Конвенция актове на насилие, извършени от недържавни участници.

       Член 6 — Политики, отчитащи особеностите на пола

       Страните се ангажират да включват перспектива, основана на пола, в изпълнението и оценката на въздействието на разпоредбите на настоящата Конвенция, както и да насърчават и ефективно да внедряват политики за равнопоставеност между жените и мъжете и за овластяване на жените.

Глава II — Интегрирани политики и събиране на информация

       Член 7 — Обхватни и координирани политики

   1    Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за приемане и прилагане на ефективни, всеобхватни и координирани политики на държавно равнище, обхващащи всички релевантни мерки за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, както и за цялостен отговор на насилието над жени.

   2    Страните следят за това посочените в параграф 1 политики да поставят правата на жертвата в основата на всички мерки и да бъдат прилагани чрез ефективно сътрудничество между всички релевантни агенции, институции и организации.

   3    Предприетите съгласно този член мерки следва да включват, когато е уместно, всички релевантни участници като правителствени агенции, национални, регионални и местни парламенти и органи, национални институции за правата на човека и организации на гражданското общество.

       Член 8 — Финансови ресурси

       Страните отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение на интегрираните политики, мерки и програми за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително за тези, които се провеждат от неправителствени организации и от гражданското общество.

       Член 9 — Неправителствени организации и гражданското общество

       Страните признават, насърчават и подкрепят на всички равнища работата на съответните неправителствени организации и на гражданското общество, които действат активно в борбата с насилието над жени, и установяват ефективно сътрудничество с тези организации.

       Член 10 — Орган за координиране

   1    Страните определят или създават един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията. Тези органи координират събирането на данни, както е посочено в член 11, анализират ги и разпространяват резултатите.

   2    Страните предоставят на определените или създадени съгласно настоящия член органи информация от общ характер относно предприети мерки съгласно глава VIII.

   3    Страните осигуряват на определените или създадени съгласно настоящия член органи възможност за пряка комуникация и поддържане на връзки с други подобни органи от други страни.

       Член 11 — Събиране на информация и изследвания

   1    За целите на изпълнението на настоящата Конвенция страните се ангажират:

       а    да събират редовно неагрегирана релевантна статистическа информация относно случаи на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция;

       б    да насърчават изследвания в сферата на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, за да се проучват първопричините и последиците от него, разпространеността и процента на произнесени присъди, както и ефективността на предприетите за изпълнението на настоящата Конвенция мерки;

   2    Страните се стремят да провеждат редовно представителни изследвания за оценка на разпространението и тенденциите при всички видове насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   3    Страните предоставят на експертната група, посочена в член 66 от настоящата Конвенция, събраната в съответствие с настоящия член информация с цел стимулиране на международното сътрудничество и улесняване на международния бенчмаркинг.

   4    Страните предоставят на обществеността достъп до събраната в съответствие с настоящия член информация.

Глава III — Превенция

       Член 12 — Общи задължения

   1    Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за предотвратяване на всички обхванати от настоящата Конвенция форми на насилие от страна на физически или юридически лица.

   3    Всички мерки, предприети в съответствие с настоящата глава, следва да отчитат и разглеждат специалните нужди на лица, изпаднали в положение на уязвимост поради определени обстоятелства, и да поставят в основата си човешките права на всички жертви.

   4    Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всички членове на обществото, по-специално на мъжете и момчетата, активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   5    Страните гарантират, че позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   6    Страните предприемат необходимите мерки за подкрепа на програми и дейности за овластяване на жените.

       Член 13 — Повишаване на информираността

   1    Страните редовно и на всички равнища насърчават или провеждат кампании или програми за повишаване на информираността, включително в сътрудничество с национални институции за правата на човека и органи за равнопоставеност, гражданското общество и неправителствени организации, по-специално женски организации, където е уместно, за повишаване на информираността и разбирането сред обществеността за различните прояви на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, техните последици за децата и необходимостта от предотвратяване на такова насилие.

   2    Страните осигуряват широко разпространение сред обществеността на информация за наличните мерки за предотвратяване на актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

       Член 14 — Образование

   1    Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

   2    Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.

       Член 15 – Обучение на специалисти

   1    Страните осигуряват или укрепват подходящо обучение за съответните специалисти, които работят с жертви или извършители на всякакви актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, за превенция и откриване на такова насилие, равнопоставеност между жените и мъжете, нуждите и правата на жертвите, както и за превенция на вторична виктимизация.

   2    Страните насърчават включването в посоченото в параграф 1 обучение на подготовка за координирано сътрудничество между множество агенции с цел всеобхватно и подходящо третиране на съобщените случаи на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

       Член 16 — Превантивни програми за намеса и работа

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване или подкрепа на програми за обучаване на извършителите на домашно насилие да възприемат ненасилническо поведение в междуличностните си взаимоотношения с цел предотвратяване на бъдещо насилие и промяна на моделите на насилническо поведение.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване или подкрепа на програми за работа с извършителите и по-специално със сексуалните насилници, насочени към превенция на повторно насилие от тяхна страна.

   3    При предприемането на посочените в параграфи 1 и 2 мерки страните следва да поставят на първо място безопасността, подкрепата и човешките права на жертвите, а също така, когато е подходящо, да създават и изпълняват тези програми в тясно сътрудничество със специализираните служби за подкрепа на жертвите.

       Член 17 — Участие на частния сектор и на медиите

   1    Страните насърчават частния сектор, сектора на информационните и комуникационни технологии и медиите, при надлежно зачитане на свободата на словото и независимостта им, да участват в разработването и изпълнението на политики и да определят насоки и саморегулиращи се стандарти за превенция на насилието над жени и по-голямо зачитане на тяхното достойнство.

   2    Страните развиват и насърчават, в сътрудничество с участниците от частния сектор, умения у децата, родителите и обучителите да се справят с информационната и комуникационна среда, която предоставя достъп до унизително и потенциално вредоносно съдържание от сексуално или насилническо естество.

Глава IV — Защита и подкрепа

       Член 18 — Общи задължения

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за защита на всички жертви от последващи актове на насилие.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки в съответствие с вътрешното законодателство за осигуряване на подходящи механизми за ефективно сътрудничество между всички релевантни държавни агенции, включително от съдебната област, прокуратура, правоприлагащи органи, местни и регионални власти, както и неправителствени организации и други подходящи организации и органи, за защита и подкрепа на жертвите и свидетелите на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително чрез насочване към общи и специализирани услуги за подкрепа като посочените в членове 20 и 22 от настоящата Конвенция.

   3    Страните гарантират, че предприетите на основание на настоящата глава мерки:

       –    се базират на основано на пола разбиране на насилието над жени и домашното насилие и са насочени към правата на човека и безопасността на жертвите;

       –    се базират на интегриран подход, който отчита връзката между жертви, извършители, деца и тяхното по-широко социално обкръжение;

       –    са насочени към избягване на вторична виктимизация;

       –    са насочени към овластяване и икономическа независимост на жените жертви на насилие;

       –    предвиждат, когато е уместно, разполагане на съвкупност от услуги за защита и подкрепа на едно и също място;

       –    са насочени към специалните нужди на уязвимите лица, включително деца жертви, и са достъпни за тях.

   4    Предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител.

   5    Страните предприемат необходимите мерки за осигуряване на консулска и друга защита и подкрепа за своите граждани и за други жертви, които имат право на такава защита, в съответствие с техните задължения съгласно международното право.

       Член 19 — Информация

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за предоставяне на жертвите на подходяща и навременна информация на разбираем за тях език за наличните услуги за подкрепа и правни мерки.

       Член 20 — Общи услуги за подкрепа

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че жертвите да имат достъп до услуги, улесняващи тяхното възстановяване след насилието. Тези мерки включват при необходимост услуги като правни и психологически консултации, финансова подкрепа, настаняване, образование, обучение и помощ при намиране на работа.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да могат жертвите да имат достъп до здравни и социални услуги, службите да разполагат с подходящи ресурси, а специалистите да са обучени да подкрепят жертвите и да ги насочват към подходящите служби.

       Член 21 — Помощ за индивидуални/колективни жалби

       Страните трябва да осигурят на жертвите информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за индивидуални/колективни жалби. Страните насърчават осигуряването на ангажирана и компетентна подкрепа за жертвите при представяне на такива жалби.

       Член 22 — Специализирани услуги за подкрепа

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да осигурят или уредят при подходящо географско разпределение специализирани услуги за незабавна, краткосрочна и дългосрочна подкрепа за всички жертви, пострадали от някой от актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   2    Страните осигуряват или уреждат специализирани услуги за подкрепа за жени за всички жени жертви на насилие и техните деца.

       Член 23 —Подслони

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване на достатъчен брой подходящи и леснодостъпни подслони за безопасно настаняване и за проактивно свързване с жертви, по-специално жени и техните деца.

       Член 24 — Телефонни линии за помощ

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване на национални денонощни безплатни телефонни линии за помощ, които да предоставят консултации на позвънилите, поверително или при надлежно зачитане на тяхната анонимност, във връзка с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

       Член 25 — Подкрепа за жертви на сексуално насилие

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване на достатъчен брой подходящи и леснодостъпни кризисни центрове за жертви на изнасилване или на сексуално насилие, в които да се предоставят медицински и съдебно-медицински прегледи, подкрепа за травматизираните и консултации за жертвите.

       Член 26 — Защита и подкрепа на деца свидетели

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за надлежното отчитане на правата и потребностите на деца свидетели на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, при осигуряването на услуги по защита и подкрепа на жертвите.

   2    Предприетите в съответствие с настоящия член мерки трябва да включват съобразени с възрастта психосоциални консултации за деца свидетели на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, и надлежно да се съобразяват с висшите интереси на детето.

       Член 27 —Съобщаване

       Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всяко лице, станало свидетел на извършването на актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, или което има разумни основания да смята, че такъв акт може да бъде извършен или че могат да се очакват и бъдещи актове на насилие, да съобщава за това на компетентните организации или органи.

       Член 28 – Съобщаване от специалисти

       Страните предприемат необходимите мерки, така че правилата за поверителност, наложени от вътрешното законодателство за някои специалисти, да не представляват пречка пред възможността при съответни условия те да съобщават на компетентните организации или органи, ако имат разумни основания да смятат, че е извършен акт на насилие, обхванат от настоящата Конвенция, и че могат да се очакват още сериозни актове на насилие.

Глава V — Материално право

       Член 29 — Граждански дела и правни средства за защита

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да осигурят на жертвите подходящи гражданскоправни средства за защита срещу извършителя.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да осигурят на жертвите, в съответствие с общите принципи на международното право, подходящи гражданскоправни средства за защита срещу държавни органи, неизпълнили задължението си за вземане на необходимите превантивни или защитни мерки в рамките на своите правомощия.

       Член 30 —Обезщетение

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират на жертвите правото да искат обезщетение от извършителите за всяко престъпление, установено в съответствие с настоящата Конвенция.

   2    На лицата, получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние, се отпуска подходящо държавно обезщетение, доколкото вредата не е покрита от други източници като извършителя, застраховка или здравни и социални разпоредби с държавно финансиране. Това не възпрепятства страните да изискват възстановяване на отпуснатото обезщетение от извършителя, доколкото се отчита надлежно безопасността на жертвата.

   3    Предприетите в съответствие с параграф 2 мерки осигуряват отпускане на обезщетение в разумен срок.

       Член 31 — Родителски права, право на посещение и безопасност

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за това при определянето на родителските права и правото на посещение на деца да бъдат отчитани инциденти на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че упражняването на право на посещение или родителски права да не застрашава правата и безопасността на жертвата или на децата.

       Член 32 — Граждански последици от насилствени бракове

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че сключените насилствено бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани, без жертвата да понася неоснователна финансова или административна тежест.

       Член 33 — Психологическо насилие

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи.

       Член 34 — Преследване

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото многократно заплашително поведение, насочено към друго лице, което кара това лице да се страхува за своята безопасност.

       Член 35 — Физическо насилие

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото извършване на физическо насилие над друго лице.

       Член 36 — Сексуално насилие, включително изнасилване

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на следните умишлени деяния:

       а    извършване на вагинално, анално или орално проникване от сексуално естество в тялото на друго лице без негово съгласие с телесна част или с предмет;

       б    извършване на други актове от сексуално естество с друго лице без негово съгласие;

       в    принуждаване на друго лице да извърши без съгласието си актове от сексуално естество с трето лице.

   2    Съгласието трябва да бъде дадено доброволно в резултат от свободната воля на лицето, преценена в контекста на конкретните обстоятелства.

   3    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за прилагане на разпоредбите на параграф 1 и за актове, извършени срещу бивши или настоящи съпруги/съпрузи или партньори, в съответствие с националното си право.

       Член 37 — Насилствен брак

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото принуждаване на пълнолетно лице или на дете да сключи брак.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на умишленото подмамване на пълнолетно лице или на дете на територията на страна или на държава, различна от неговата страна или държава на пребиваване, с цел това пълнолетно лице или дете да бъде принудено да сключи брак.

       Член 38 — Осакатяване на женските гениталии

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на следните умишлени деяния:

       а    обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора на жена;

       б    принуждаване на жена да понесе някой от изброените в буква а) актове или предоставяне на такава възможност;

       в    подбуждане, принуждаване или предоставяне на възможност момиче да понесе някой от изброените в буква а) актове.

       Член 39 — Насилствен аборт и насилствена стерилизация

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на следните умишлени деяния:

       а    извършване на аборт на жена без нейното предварително и информирано съгласие;

       б    извършване на хирургическа операция с цел или последица прекратяване на способността на жената за естествено възпроизводство без нейното предварително и информирано съгласие или разбиране на процедурата.

       Член 40 — Сексуален тормоз

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за налагане на наказателни или други правни санкции за всички форми на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица накърняване на достойнството на дадено лице, по-специално когато то създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение.

       Член 41 — Подпомагане, подбуждане и опит

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за инкриминиране на умишленото подпомагане или подбуждане към извършване на някое от престъпленията, установени в съответствие с членове 33, 34, 35, 36, 37, 38а) и 39 от настоящата Конвенция.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за инкриминиране на умишлените опити за извършване на някое от престъпленията, установени в съответствие с членове 35, 36, 37, 38а) и 39 от настоящата Конвенция.

       Член 42 —    Неприемливи основания за престъпления, включително за така наречените „престъпления на честта“

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че в хода на започнатите наказателни производства вследствие на извършването на актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, културата, обичаите, религията, традицията или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за такива актове. Това обхваща по-специално твърденията, че жертвата била нарушила културни, религиозни, социални или традиционни норми или обичаи за подходящо поведение.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че подбуждането от дадено лице на дете да извърши някой от посочените в параграф 1 актове да не намалява наказателната отговорност на това лице за извършените актове.

       Член 43 — Прилагане на наказателните престъпления

       Престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция, се прилагат независимо от естеството на връзката между жертвата и извършителя.

       Член 44 — Юрисдикция

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за установяване на юрисдикция над престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция, когато престъплението е извършено:

       а    на тяхна територия; или

       б    на борда на кораб, плаващ под техния флаг; или

       в    на борда на въздухоплавателни средства, регистрирани съгласно техните закони; или

       г    от някой от техните граждани; или

       д    от лице, чието обичайно пребиваване е на тяхна територия.

   2    Страните се стремят да предприемат необходимите законодателни или други мерки за установяване на юрисдикция над престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция, когато престъплението е извършено срещу техен гражданин или срещу лице, чието обичайно пребиваване е на тяхна територия.

   3    За целите на наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 36, 37, 38, и 39 от настоящата Конвенция, страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че тяхната юрисдикция не е подчинена на условието деянията да са криминализирани на мястото, където са извършени.

   4    За наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 36, 37, 38 и 39 от настоящата Конвенция, страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че тяхната юрисдикция по параграф 1, букви г) и д), не е подчинена на условието наказателното преследване да може да бъде започнато единствено след жалба от жертвата за престъплението или след известяване от страна на държавата, където е извършено престъплението.

   5    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за установяване на юрисдикция над престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на тяхна територия, и не го екстрадират в друга страна само въз основа на неговото гражданство.

   6    Когато повече от една страна претендира за юрисдикция над предполагаемо престъпление, установено в съответствие с настоящата Конвенция, заинтересованите страни, когато е уместно, се консултират помежду си с оглед определяне на най-подходящата юрисдикция за наказателно преследване.

   7    Без да се засягат общите норми на международното право, настоящата Конвенция не изключва никоя наказателна юрисдикция, упражнявана от дадена страна в съответствие с нейното вътрешно законодателство.

       Член 45 — Санкции и мерки

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция, подлежат на наказание с ефективни, съразмерни и разубеждаващи санкции, наложени в зависимост от тяхната тежест. Тези санкции трябва да включват, когато е уместно, присъди, налагащи наказание лишаване от свобода, което може да доведе до екстрадиция.

   2    Страните могат да предприемат други мерки по отношение на извършителите, като например:

       –    контрол или надзор на осъдени лица;

       –    отнемане на родителски права, ако това е единственият начин да се гарантират висшите интереси на детето, които могат да включват безопасността на жертвата.

       Член 46 — Отегчаващи вината обстоятелства

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че следните условия, доколкото те не са част от съставните елементи на престъплението, могат, в съответствие със съответните разпоредби от вътрешното законодателство, да бъдат взети под внимание като отегчаващи вината обстоятелства при определяне на присъдата за престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция:

       а    престъплението е извършено срещу бивши или настоящи съпруг/съпруга или партньор в съответствие с вътрешното законодателство, от член на семейството, от лице, което живее заедно с жертвата, или от лице, което е злоупотребило с властта си;

       б    престъплението или свързани с него престъпления са извършвани няколкократно;

       в    престъплението е извършено срещу лице, изпаднало в положение на уязвимост поради определени обстоятелства;

       г    престъплението е извършено срещу дете или в присъствието на дете;

       д    престъплението е извършено от две или повече лица, действащи заедно;

       е    престъплението е предхождано или съпровождано с изключително насилие;

       ж    престъплението е извършено с използване или заплаха за използване на оръжие;

       з    престъплението е довело до тежки физически или психологически увреждания у жертвата;

       и    извършителят вече е бил осъждан за престъпления от подобно естество.

       Член 47 — Присъди, произнесени от друга страна

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да предвидят възможността при определянето на присъдата да бъдат взети предвид влезлите в сила присъди, произнесени от друга страна за престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция.

       Член 48 —    Забрана на задължително извънсъдебно разрешаване на спорове или осъждане

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за забрана на процедурите по задължително извънсъдебно разрешаване на спорове, включително медиация и помирение, във връзка с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че ако бъде разпоредено заплащането на глоба, да се отчете надлежно способността на извършителя да поеме финансовите си задължения към жертвата.

Глава VI — Следствие, наказателно преследване, процесуално право и защитни мерки

       Член 49 — Общи задължения

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че разследването и съдебното производство във връзка с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, се провеждат без неоснователно забавяне, като същевременно правата на жертвата се вземат предвид на всички етапи от наказателното производство.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, в съответствие с основните принципи на правата на човека и с оглед на свързаното с пола разбиране за насилието, за осигуряване на ефективно разследване и преследване на престъпления, установени в съответствие с настоящата Конвенция.

       Член 50 — Незабавен отговор, превенция и защита

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че отговорните правоприлагащи органи да реагират експедитивно и по подходящ начин на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, като предлагат подходяща и незабавна защита на жертвите.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че отговорните правоприлагащи органи ще се ангажират бързо и по подходящ начин с превенция и защита срещу всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително използване на превантивни оперативни мерки и събиране на доказателства.

       Член 51 — Оценка на риска и управление на риска

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за извършване от всички съответни органи на оценка на риска от смъртоносно насилие, сериозността на положението и риска от многократно насилие за целите на управлението на риска и при необходимост, осигуряване на координирана безопасност и подкрепа.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че посочената в параграф 1 оценка надлежно да отчита на всички етапи от разследването и прилагането на защитни мерки факта, че извършителите на актове на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, притежават или имат достъп до огнестрелно оръжие.

       Член 52 — Незабавна забранителна заповед

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за оправомощаване на компетентните органи в ситуации на незабавна опасност да разпореждат на извършителя на домашно насилие да напусне жилището на жертвата или на лицето в риск за достатъчен период от време и да забраняват на извършителя да влиза в жилището или да влиза в контакт с жертвата или лицето в риск. Предприетите в съответствие с настоящия член мерки трябва да дават приоритет на безопасността на жертвите или лицата в риск.

       Член 53 — Ограничителни заповеди или заповеди за осигуряване на защита

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за предоставяне на достъп до подходящи ограничителни заповеди или заповеди за осигуряване на защита за жертвите на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че посочените в параграф 1 ограничителни заповеди или заповеди за осигуряване на защита за жертвите на всички форми на насилие да бъдат:

       –    налични за незабавна защита и без жертвата да понася неоснователна финансова или административна тежест;

       –    издадени за конкретен период или до изменение или отмяна;

       –    когато е необходимо, издадени ex parte с незабавно действие;

       –    налични независимо от или в допълнение към други съдебни производства;

       –    допустими за включване в последващи съдебни производства.

   3    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че нарушаването на ограничителните заповеди или заповедите за осигуряване на защита подлежи на ефективни, съразмерни и разубеждаващи наказателни или други санкции.

       Член 54 — Разследване и доказателства

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че във всяко гражданско или наказателно производство доказателства, свързани със сексуалната история и поведение на жертвата, ще се допускат само при релевантност и необходимост.

       Член 55 — Производства ex parte и ex officio

   1    Страните гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 35, 36, 37, 38 и 39 от настоящата Конвенция, не трябва да зависи изцяло от съобщаване или жалба от жертва, ако престъплението е извършено изцяло или частично на тяхна територия, и че производството може да продължи дори и ако жертвата оттегли своето заявление или жалба.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, в съответствие с определените във вътрешното им законодателство условия, възможността правителствени и неправителствени организации и консултанти по въпроси на домашното насилие да оказват помощ и/или подкрепа на жертвите по тяхно искане в хода на разследването и съдебното производство във връзка с престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция.

       Член 56 — Мерки за закрила

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за закрила на правата и интересите на жертвите, включително и техните специфични потребности като свидетели, на всички етапи от разследването и наказателното производство, по-специално като:

       а    осигуряват тяхната защита и тази на техните семейства и свидетели от заплахи, преследване и повторна виктимизация;

       б    гарантират, най-малкото в случаите, в които жертвите и техните семейства могат да бъдат в опасност, че те ще бъдат информирани, когато извършителят избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно;

       в    ги информират, съгласно предвидените във вътрешното законодателство условия, за техните права и за услугите на тяхно разположение, както и за последващите действия по тяхната жалба, обвиненията, общия напредък на следствието или на производството, и тяхната роля в тях, както и за решението по тяхното дело;

       г    предоставят на жертвите по начин, съответстващ на процедурните норми на националното законодателство, възможност да бъдат изслушани, да представят доказателства и да излагат, пряко или чрез посредник, своите възгледи, нужди и опасения, които да бъдат взети под внимание;

       д    предоставят на жертвите подходящи услуги за подкрепа, така че техните права и интереси да бъдат надлежно представени и взети предвид;

       е    предоставят възможност за приемане на мерки за защита на личната неприкосновеност и образа на жертвата;

       ж    предотвратяват, когато е възможно, контакта между жертвите и извършителите в съда и в помещенията на правоприлагащите служби;

       з    предоставят на жертвите независими и компетентни устни преводачи, когато жертвите са страни в производство или когато представят доказателства;

       и    дават възможност на жертвата да свидетелства, в съответствие с предвидените в националното им законодателство норми, в съдебната зала, без да присъства там или най-малкото, без присъствието на предполагаемия извършител, по-специално чрез използване на подходящи комуникационни технологии, когато това е възможно.

   2    Децата жертви и децата свидетели на насилие над жени и домашно насилие се ползват, когато е уместно, от специални защитни мерки, които отчитат висшите интереси на детето.

       Член 57 — Правна помощ

       Страните осигуряват право на правно съдействие и на безплатна правна помощ за жертвите съгласно предвидените във вътрешното им законодателство условия.

       Член 58 — Давностен срок

       Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че погасителната давност за образуване на съдебно производство по отношение на престъпленията, установени в съответствие с членове 36, 37, 38 и 39 от настоящата Конвенция, тече през определен период от време, достатъчен и съизмерим с тежестта на съответното престъпление, така че да позволи ефективното започване на производството, след като жертвата достигне пълнолетие.

Глава VII — Миграция и убежище

       Член 59 — Статут на дългосрочно пребиваване

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че жертвите, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от статута на съпруга/съпругата или партньора, както е определено във вътрешното законодателство, в случай на разтрогване на брака или на връзката получават, при особено тежки обстоятелства и при направено искане в този смисъл, самостоятелно разрешително за дългосрочно пребиваване независимо от продължителността на брака или връзката. Условията за предоставяне и срока на самостоятелното разрешително за дългосрочно пребиваване се определят от вътрешното законодателство.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че жертвите могат да получат спиране на процедурата по експулсиране, започната във връзка със статут на дългосрочно пребиваване, зависим от този на съпруга/съпругата или партньора, както е определено във вътрешното законодателство, за да имат възможност да кандидатстват за самостоятелно разрешително за дългосрочно пребиваване.

   3    Страните издават подлежащо на подновяване разрешително за дългосрочно пребиваване на жертвите в една от следните две ситуации, или и в двете:

       а    когато компетентният орган преценява, че тяхното пребиваване е необходимо поради личната им ситуация;

       б    когато компетентният орган преценява, че тяхното пребиваване е необходимо за целите на сътрудничеството им с компетентните органи в разследването или наказателното производство.

   4    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че жертвите на насилствен брак, отведени в друга страна за целите на този брак и които в резултат на това са изгубили статута си на дългосрочно пребиваване в страната, в която обичайно пребивават, могат отново да получат този статут.

       Член 60 — Молби за убежище, основани на пола

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила.

   2    Страните осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията на Конвенцията, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, кандидатите следва да получават статут на бежанец съгласно съответните приложими инструменти.

   3    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за разработване на отчитащи особеностите на пола процедури за приемане и служби за подкрепа на лицата, търсещи убежище, както и на насоки, свързани с пола, и процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола, включително определяне на статут на бежанец и заявление за международна закрила.

       Член 61 — Принцип за забрана на връщането

   1    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за спазване на принципа за забрана на връщането в съответствие със съществуващите задължения съгласно международното право.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че жертвите на насилие над жени, които се нуждаят от закрила независимо от статута или местопребиваването си, няма при никакви обстоятелства да бъдат връщани в страна, в която животът им би бил застрашен или в която биха могли да бъдат подложени на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Глава VIII — Международно сътрудничество

       Член 62 — Общи принципи

   1    Страните сътрудничат помежду си в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция и чрез прилагане на съответните международни и регионални инструменти за сътрудничество по граждански и наказателни дела, на споразумения на основата на еднородно или реципрочно законодателство и на вътрешното си законодателство, във възможно най-голяма степен и със следните цели:

       а    превенция, борба и наказателно преследване на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция;

       б    защита и оказване на помощ на жертвите;

       в    разследвания или производства за престъпления, установени в съответствие с настоящата Конвенция;

       г    прилагане на съответни граждански и наказателни присъди, произнесени от съдебните органи на страните, включително заповеди за защита.

   2    Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че жертвите на установени в съответствие с настоящата Конвенция престъпления, извършени на територията на страна, различна от страната им на пребиваване, могат да подадат жалба до компетентните органи на държавата си на пребиваване.

   3    Ако страна, която поставя като условие за взаимна правна помощ по наказателни дела, екстрадиция или прилагане на граждански или наказателни присъди, произнесени от друга страна по настоящата Конвенция, наличието на договор, получи искане за такова правно сътрудничество от страна, с която не е сключила такъв договор, тя може да счита настоящата Конвенция за правно основание за взаимна правна помощ по наказателни дела, екстрадиция или прилагане на граждански или наказателни присъди, произнесени от другата страна за престъпленията, установени в съответствие с настоящата Конвенция.

   4    Страните се стремят да включат, където е уместно, превенцията и борбата срещу насилието над жени и домашното насилие в програми за подпомагане на развитието в полза на трети държави, включително чрез сключване на двустранни и многостранни споразумения с трети държави за улесняване на защитата на жертвите в съответствие с член 18, параграф 5.

       Член 63 — Мерки във връзка с лицата в риск

       Когато дадена страна на основата на достъпната ѝ информация има разумни основания да смята, че дадено лице е непосредствено застрашено от някой от посочените в членове 36, 37, 38 и 39 от настоящата Конвенция актове на насилие на територията на друга страна, желателно е разполагащата с информацията страна да я предаде незабавно на последната, за да могат да бъдат предприети подходящи защитни мерки. Когато това е приложимо, тази информация следва да съдържа подробности относно съществуващите разпоредби за защита в полза на лицето в риск.

       Член 64 — Информация

   1    Запитаната страна трябва да информира без забавяне запитващата страна за окончателния резултат от предприетото съгласно настоящата глава действие. Запитаната страна също така трябва да информира без забавяне запитващата страна за всички обстоятелства, които правят невъзможно или могат да забавят съществено извършването на исканото действие.

   2    Всяка страна може, в рамките на вътрешното си законодателство, без предварително искане да препрати на друга страна информация, получена в рамките на собственото ѝ разследване, когато преценява, че разкриването на такава информация може да помогне на получаващата страна да предотврати установени в съответствие с настоящата Конвенция престъпления или да проведе разследване или съдебно производство във връзка с такива престъпления, или може да доведе до искане за сътрудничество от тази страна по настоящата глава.

   3    Страна, която получава информация в съответствие с параграф 2, предоставя тази информация на своите компетентни органи, за да може да бъде започнато производство, ако това бъде преценено за уместно, или за да може тази информация да бъде взета предвид в съответно гражданско и наказателно производство.

       Член 65 — Защита на личните данни

       Личните данни се съхраняват и използват в съответствие със задълженията, поети от страните съгласно Конвенцията за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни (ETS № 108).

Глава IX — Механизъм за мониторинг

       Член 66 —    Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие

   1    Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „GREVIO“) следи за изпълнението на настоящата Конвенция.

   2    GREVIO се състои от най-малко 10 и най-много 15 членове, като се отчитат равновесието между половете и географското равновесие, както и мултидисциплинарният опит. Членовете ѝ се избират от Комитета на страните измежду номинирани от страните кандидати с четиригодишен мандат, възобновяем еднократно, и са граждани на страните.

   3    Първоначалното избиране на 10 членове се извършва в срок от една година след влизането в сила на настоящата Конвенция. Избирането на още петима допълнителни членове се извършва след 25-тото ратифициране или присъединяване.

   4    Избирането на членовете на GREVIO се основава на следните принципи:

       а    те се избират с прозрачна процедура измежду лица с висока нравственост, известни с признатата си компетентност в областите на правата на човека, равнопоставеността между половете, насилието над жени и домашното насилие, или помощта и закрилата за жертвите, или които са показали професионален опит в обхванатите от настоящата Конвенция области;

       б    не се допуска да има повече от един член на GREVIO от една и съща държава;

       в    те представляват основните правни системи;

       г    те представляват съответните участници и агенции в областта на насилието над жени и домашното насилие;

       д    те заседават в свое лично качество и са независими и безпристрастни при упражняването на своите функции, като трябва да бъдат на разположение, за да изпълняват ефективно задълженията си;

   5    Процедурата по избора на членовете на GREVIO се определя от Комитета на министрите на Съвета на Европа след консултация със страните по Конвенцията и получаване на тяхното единодушно съгласие, в срок от шест месеца след влизането в сила на настоящата Конвенция.

   6    GREVIO приема свой процедурен правилник.

   7    Членовете на GREVIO и други членове на делегации, извършващи посещения в страните, както е определено в член 68, параграфи 9 и 14, се ползват от привилегиите и имунитетите, установени в приложението към настоящата Конвенция.

       Член 67 - Комитет на страните

   1    Комитетът на страните се състои от представителите на страните по Конвенцията.

   2    Комитетът на страните се свиква от Генералния секретар на Съвета на Европа. Неговото първо заседание се провежда в рамките на една година след влизането в сила на настоящата Конвенция, с цел избиране на членовете на GREVIO. Комитетът заседава впоследствие по искане на най-малко една трета от страните, на председателя на Комитета на страните или на Генералния секретар.

   3    Комитетът на страните приема свой процедурен правилник.

       Член 68 —Процедура

   1    Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.

   2    GREVIO разглежда представения в съответствие с параграф 1 доклад заедно с представителите на съответната страна.

   3    По-нататъшната процедура за оценка се подразделя на кръгове, чиято продължителност се определя от GREVIO. В началото на всеки кръг GREVIO определя конкретните разпоредби, на които ще се основава процедурата за оценка, и изпраща въпросник.

   4    GREVIO определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг. Тя може по-специално да приеме въпросник за всеки кръг на оценяване, който да служи като основа за процедурата на оценка на изпълнението от страните. Този въпросник се изпраща до всички страни. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

   5    GREVIO може да получава информация за изпълнението на Конвенцията от неправителствени организации и от гражданското общество, както и от национални институции за защита на правата на човека.

   6    GREVIO надлежно взема под внимание наличната информация, предоставена от други регионални и международни инструменти и органи в области, попадащи в обхвата на настоящата Конвенция.

   7    При приемането на въпросник за всеки кръг на оценяване GREVIO надлежно взема под внимание съществуващото събиране и изследване на информация в страните, както е посочено в член 11 от настоящата Конвенция.

   8    GREVIO може да получава информация за изпълнението на Конвенцията от Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, Парламентарната асамблея и съответните специализирани органи на Съвета на Европа, както и от органи, създадени в съответствие с други международни инструменти. Подадените до тези органи жалби и резултатите от тях се предоставят на GREVIO.

   9    GREVIO може допълнително да организира, в сътрудничество с националните органи и със съдействието на независими национални експерти, посещения в страните, ако събраната информация е недостатъчна или в предвидените в параграф 14 случаи. По време на тези посещения GREVIO може да получава съдействие от специалисти в конкретни области.

   10    GREVIO изготвя проектодоклад, съдържащ нейните анализи във връзка с изпълнението на разпоредбите, на които е основано оценяването, както и препоръки и предложения във връзка с начина, по който съответната страна би могла да третира откритите проблеми. Проектодокладът се предава за коментари на страната, която е оценявана. Нейните коментари се вземат под внимание от GREVIO при приемането на доклада.

   11    На основата на цялата получена информация и коментарите на страните GREVIO приема своя доклад и заключения относно мерките, предприети от съответната страна за изпълнение на разпоредбите на настоящата Конвенция. Този доклад и заключенията се изпращат до съответната страна и до Комитета на страните. Докладът и заключенията на GREVIO се публикуват още след приемането им, придружени с евентуални коментари на съответната страна.

   12    Без да се засяга процедурата в параграфи 1—8, Комитетът на страните може да приеме, на основата на доклада и заключенията на GREVIO, препоръки до тази страна: а) относно мерките, които трябва да се предприемат за изпълнение на заключенията на GREVIO, като при необходимост се определя дата за предаване на информация за тяхното изпълнение, и б) насочени към насърчаване на сътрудничеството с тази страна за доброто изпълнение на настоящата Конвенция.

   13    Ако GREVIO получи достоверна информация, свидетелстваща за ситуация, в която проблемите изискват незабавно внимание за предотвратяване или ограничаване на мащаба или броя на сериозните нарушения на Конвенцията, тя може да поиска неотложно представяне на специален доклад относно предприетите мерки за предотвратяване на сериозна, масова или повтаряща се форма на насилие над жени.

   14    Като взема под внимание представената от съответната страна информация, както и всякаква друга достоверна информация, с която разполага, GREVIO може да възложи на един или няколко от своите членове да проведат разследване и да докладват спешно на GREVIO. При необходимост и със съгласието на съответната страна разследването може да включва посещение на нейна територия.

   15    След разглеждане на резултатите от посоченото в параграф 14 разследване GREVIO предава тези резултати на съответната страна и ако е уместно, на Комитета на страните и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, заедно с коментари и препоръки.

       Член 69 — Общи препоръки

       GREVIO може да приема при необходимост общи препоръки за изпълнението на настоящата Конвенция.

       Член 70 — Участие на парламентите в мониторинга

   1    Националните парламенти се приканват да участват в мониторинга на предприетите мерки за изпълнение на настоящата Конвенция.

   2    Страните предават докладите на GREVIO в националните си парламенти.

   3    Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се приканва да извършва редовни прегледи на изпълнението на настоящата Конвенция.

Глава X — Връзка с други международни инструменти

       Член 71 — Връзка с други международни инструменти

   1    Настоящата Конвенция не засяга задълженията, произтичащи от други международни инструменти, по които страните по настоящата Конвенция са или ще станат страни, и които съдържат разпоредби по въпроси, уредени от настоящата Конвенция.

   2    Страните по настоящата Конвенция могат да сключват двустранни или многостранни споразумения помежду си по въпросите, застъпени в настоящата Конвенция, с цел допълване или укрепване на нейните разпоредби, или улесняване на прилагането на залегналите в нея принципи.

Глава XI — Изменения на Конвенцията

       Член 72 — Изменения

   1    Всяко предложение за изменение на настоящата Конвенция, представено от страна по нея, се предава на Генералния секретар на Съвета на Европа и се препраща от него до държавите-членки на Съвета на Европа, всяка подписала я страна, всяка страна, Европейския съюз, всяка държава, поканена да подпише настоящата Конвенция в съответствие с разпоредбите на член 75, и всяка държава, поканена да се присъедини към настоящата Конвенция в съответствие с разпоредбите на член 76.

   2    Комитетът на министрите на Съвета на Европа разглежда предложеното изменение и след консултации с държавите-нечленки на Съвета на Европа, които са страни по настоящата Конвенция, може да приеме изменението с предвиденото в член 20, буква г) от Статута на Съвета на Европа мнозинство.

   3    Текстът на всяко изменение, прието от Комитета на министрите в съответствие с параграф 2, се изпраща на страните за приемане.

   4    Всяко изменение, прието в съответствие с параграф 2, влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на едномесечен срок след датата, на която всички страни са информирали Генералния секретар, че са го приели.

Глава XII — Заключителни разпоредби

       Член 73 — Правни последици от настоящата Конвенция

       Разпоредбите на настоящата Конвенция не засягат разпоредбите на вътрешното законодателство и правно обвързващите международни инструменти, които вече са в сила или могат да влязат в сила, и съгласно които на лицата са предоставени или биха били предоставени по-благоприятни права при предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие.

       Член 74 — Уреждане на спорове

   1    Страните по всеки евентуален спор относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на настоящата Конвенция трябва първо да се стремят да го разрешат чрез преговори, помирение, арбитраж или всеки друг метод за мирно уреждане, приет по взаимно съгласие между тях.

   2    Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да въведе процедури за уреждане, които да могат да се използват от страните по спор, ако те се споразумеят за това.

       Член 75 — Подписване и влизане в сила

   1    Настоящата Конвенция е открита за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа, от държавите, които не са негови членки, но са участвали в изработването ѝ, както и от Европейския съюз.

   2    Настоящата конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

   3    Настоящата Конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която 10 подписали държави, включително най-малко осем държави-членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на параграф 2.

   4    По отношение на всяка посочена в параграф 1 държава или на Европейския съюз, които впоследствие изразят съгласието си да бъдат обвързани с нея, Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

       Член 76 — Присъединяване към Конвенцията

   1    След влизането в сила на настоящата Конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може, след консултация със страните по Конвенцията и получаване на тяхното единодушно съгласие, да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа и не е участвала в изработването на Конвенцията, да се присъедини към настоящата Конвенция, с решение, взето с мнозинството, предвидено в член 20, буква г) от Статута на Съвета на Европа, и с единодушие на представителите на страните, които имат право да участват в Комитета на министрите.

   2    По отношение на всяка присъединяваща се държава Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.

       Член 77 — Териториално приложение

   1    Всяка държава или Европейският съюз могат към момента на подписване или при депозиране на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочат територията или териториите, за които се прилага настоящата Конвенция.

   2    Всяка страна може впоследствие по всяко време чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на настоящата Конвенция до всяка друга територия, посочена в декларацията и за чиито международни отношения тя отговаря, или от чието име е упълномощена да поема задължения. По отношение на такава територия Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на декларацията от Генералния секретар.

   3    Всяка декларация, подадена съгласно предходните две алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на всяка посочена в нея територия чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

       Член 78 — Резерви

   1    Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на резервите, посочени в параграфи 2 и 3.

   2    Всяка държава или Европейският съюз могат при подписване или при депозиране на своя документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запазят правото да не прилагат или да прилагат само при специални случаи или условия разпоредбите, посочени в:

       –    Член 30, параграф 2;

       –    Член 44, параграфи 1 д), 3 и 4;

       –    Член 55, параграф 1, по отношение на член 35 във връзка с незначителни престъпления;

       –    Член 58, по отношение на членове 37, 38 и 39;

       –    Член 59.

   3    Всяка държава или Европейският съюз могат при подписване или при депозиране на своя документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запазят правото да предвидят ненаказателни вместо наказателни санкции за посочените в членове 33 и 34 поведения.

   4    Всяка страна може да оттегли изцяло или частично резерва чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа. Тази декларация влиза в сила от датата на получаването ѝ от Генералния секретар.

       Член 79 — Валидност и преглед на резервите

   1    Посочените в член 78, параграфи 2 и 3 резерви са валидни за срок от пет години от деня на влизане в сила на настоящата Конвенция по отношение на съответната страна. Тези резерви обаче могат да бъдат подновявани за периоди със същата продължителност.

   2    Осемнадесет месеца преди датата на изтичане на резервата Генералният секретариат на Съвета на Европа уведомява съответната страна за това изтичане. Не по-късно от три месеца преди изтичането страната уведомява Генералния секретар за намерението си да запази, измени или оттегли резервата си. При липса на уведомление от съответната страна Генералният секретариат съобщава на страната, че нейната резерва се приема за автоматично удължена за срок от шест месеца. Ако съответната страна не изпрати уведомление за намерението си да запази или измени своята резерва преди изтичането на този срок, резервата отпада.

   3    Ако страна направи резерва в съответствие с член 78, параграфи 2 и 3, то преди подновяването ѝ или при поискване тя трябва да предостави на GREVIO обяснение на основанията за нейното запазване.

       Член 80 — Денонсиране

   1    Всяка страна може по всяко време да денонсира настоящата Конвенция чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.

   2    Такова денонсиране влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

       Член 81 — Уведомяване

       Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на Съвета на Европа, държавите-нечленки, които са участвали в изготвянето на Конвенцията, всяка подписала държава, всяка страна, Европейския съюз и всяка държава, поканена да се присъедини към настоящата Конвенция, за:

       а    всяко подписване;

       б    всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

       в    всяка дата на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с членове 75 и 76;

       г    всяко изменение, прието в съответствие с член 72, и датата, на която това изменение влиза в сила;

       д    всяка резерва и оттегляне на резерва, направени в съответствие с член 78;

       е    всяко денонсиране, извършено в изпълнение на разпоредбите на член 80;

       ж    всеки друг акт, уведомление или съобщение, свързани с настоящата Конвенция.

       В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящата Конвенция.

       Съставено в Истанбул на 11-я ден от месец май 2011 година на английски и френски език, като и двата текста са еднакво автентични, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия до всяка държава-членка на Съвета на Европа, до държавите-нечленки, които са участвали в изготвянето на настоящата Конвенция, до Европейския съюз и до всяка държава, поканена да се присъедини към настоящата Конвенция.

Приложение — Привилегии и имунитети (Член 66)

   1    Настоящото приложение се прилага за членовете на GREVIO, посочени в член 66 от Конвенцията, както и за други членове на делегации за посещения в страните. За целите на настоящото приложение изразът „други членове на делегации за посещения в страните“ включва независимите национални експерти и специалистите, посочени в член 68, параграф 9 от Конвенцията, членове на персонала на Съвета на Европа и устни преводачи, работещи за Съвета на Европа и придружаващи GREVIO по време на посещенията в страните.

   2    Членовете на GREVIO и другите членове на делегации, извършващи посещения в страните, се ползват от следните привилегии и имунитети по време на изпълнение на функциите си във връзка с подготовката и провеждането на посещенията в страните, при последващите действия и по време на пътуването във връзка с тези функции:

       а    имунитет от личен арест или задържане под стража и от конфискуване на личния им багаж, и имунитет от всякакъв вид правни действия във връзка с техни устни или писмени изказвания и всякакви действия, извършени от тях в служебно качество;

       б    освобождаване от всякакви ограничения на свободното им движение при излизане от и влизане в страната им на местопребиваване, както и влизане в и излизане от страната, в която изпълняват функциите си, и от регистрация като чужденци в страната, която посещават или през която преминават при изпълнение на функциите си.

   3    По време на пътуванията, предприети при изпълнение на функциите им, членовете на GREVIO и другите членове на делегации, извършващи посещения в страните, получават същите улеснения по отношение на митническия и валутния контрол като представителите на чуждестранни правителства на временна официална мисия.

   4    Документите във връзка с оценката на изпълнението на Конвенцията, осъществявана от членовете на GREVIO и другите членове на делегации, извършващи посещения в страните, са неприкосновени, доколкото засягат дейността на GREVIO. Не се допуска спиране или цензуриране на официалната кореспонденция на GREVIO или на официалните съобщения на членовете на GREVIO и другите членове на делегации, извършващи посещения в страните.

   5    За да се осигури на членовете на GREVIO и на другите членове на делегации, извършващи посещения в страните, пълна свобода на словото и пълна независимост при изпълнението на задачите им, имунитетът от правни действия във връзка с техни устни или писмени изказвания и с всички техни действия в изпълнение на задачите им трябва да продължи да бъде предоставян дори и след приключването на мандата им за изпълнение на тези задачи.

6Привилегиите и имунитетите се предоставят на лицата, посочени в параграф 1 от настоящото приложение, за защита на независимото изпълнение на функциите им в интересите на GREVIO, а не за тяхно лично облагодетелстване. Отнемането на имунитетите на посочените в параграф 1 от настоящото приложение лица се извършва от Генералния секретар на Съвета на Европа във всички случаи, когато по негово мнение имунитетът би възпрепятствал хода на правосъдието и когато той може да бъде оттеглен, без да се засегнат интересите на GREVIO.