31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/62

Докладчик:

Christian MOOS

Съдокладчик:

Jan PIE

1.1

ЕИСК се застъпва за създаването на Европейски съюз за отбрана и подкрепя Европейския план за действие в областта на отбраната, включително установяването на общ Европейски фонд за отбрана.

1.2

ЕИСК призовава за значителен качествен напредък в европейското сътрудничество в областта на отбраната, тъй като отбранителните пазар и промишленост на ЕС са твърде разпокъсани и това води до неефикасно разпределяне на ресурси, припокриващи се правомощия, липса на оперативна съвместимост и технологични пропуски.

1.3

ЕИСК подкрепя целта за постигане на стратегическа автономност по отношение на определените като критични способности и технологични области. НАТО продължава да бъде в основата на европейската колективна отбрана.

1.4

ЕС трябва да продължи да следва основно превантивна и многостранна дипломация. Военните способности обаче са важен елемент за изпълнението на глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност.

1.5

ЕИСК посочва, че укрепването на европейската отбранителна технологична и промишлена база, включително с висококвалифицирана работна ръка е задължително условие за разработването на общи отбранителни способности.

1.6

ЕИСК подкрепя категорично отделянето на специално внимание на МСП, включително в областта на научноизследователската и развойна дейност за отбранителни цели.

1.7

Средствата на ЕС могат да стимулират иновациите в технологични области, където ясното разграничение между военни и невоенни цели стана трудно, ако не и невъзможно.

1.8

ЕИСК обаче се противопоставя на възможността за използване на съществуващите фондове с икономическа или социална насоченост за целите на отбраната sensu stricto. Целите на Регламента за ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата COSME, както и инвестициите от ЕИБ, са с невоенна насоченост.

1.9

ЕИСК отхвърля въвеждането на специална разпоредба, предвиждаща отпускане на национални бюджетни ресурси за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Той трябва да се разглежда в контекста на задълбочаването на ИПС, а не само на един сектор. Разходите за отбрана следва да не дестабилизират публичните финанси.

1.10

ЕИСК подкрепя създаването на фонд за отбрана с отделни компоненти „научни изследвания“ и „способности“. Бюджетът на ЕС трябва обаче да бъде увеличен, тъй като компонентът за научни изследвания в областта на отбраната не трябва да бъде финансиран за сметка на научноизследователската дейност в други сектори. ЕИСК подкрепя идеята компонентът „способности“ да се финансира единствено чрез национални вноски. Обществени поръчки на продукти за отбранителни цели от държавите членки не могат да се финансират от бюджета на ЕС.

1.11

ЕИСК приветства създаването на координационен комитет. Окончателните решения в рамките на този комитет трябва да се вземат от цивилни политически представители.

1.12

ЕИСК подкрепя призива на Комисията за пълното прилагане на директивите (1) относно обществените поръчки и трансфера в рамките на ЕС на продукти, свързани с отбраната. Трябва да се направи много повече, за да се гарантира оптималното използване на Директивата за трансфера.

1.13

ЕИСК подкрепя разработването на общи стандарти както за оръжията, така и за стоките с двойна употреба, като същевременно се избягва дублирането със съществуващите стандарти, по-специално тези на НАТО.

1.14

Износът на оръжие следва да се ограничи до стратегическите партньори и съюзници и да бъде поставен под стриктен демократичен контрол.

2.1

Европа е изправена пред серия от конфликти в съседни региони, като например гражданската война в Сирия, чиито преки последствия включват масовите разселвания на население през 2015 и 2016 г. С анексирането на Крим от Русия и въвличането ѝ във въоръжения конфликт в Източна Украйна беше нарушена териториалната цялост на независима държава, а оттам — и международното право. Северна Африка и Близкият изток остават нестабилни райони и са застрашени от разпадане на държавността. В същото време Европа и Близкият изток изглежда вече не са ключова част от политиката за сигурност на САЩ. Европа е изправена пред нарастващ риск от това да се окаже сама в периферията на световните дела и да бъде възприемана като тежест от трансатлантическите си партньори.

2.2

С оглед на тези геостратегически обстоятелства и промени в сферата на сигурността, Европа трябва да засили капацитета си в областта на сигурността и отбраната. От съществено значение е да има ясно разбиране относно общите стратегически цели на Съюза, каквото все още липсва и трябва спешно да бъде развито. Това е предпоставка за определяне на необходимите съвместни и национални способности, които трябва да бъдат подкрепени от устойчива европейска отбранителна технологична и промишлена база.

2.3

ЕИСК припомня исканията (2), които вече са изложени в становища CCMI/116 (2013 г.) и CCMI/100 (2012 г.). Глобалната стратегия на ЕС (3) и планът за изпълнение в областта на сигурността и отбраната (4) също предлагат важни подходи за постигането на тази цел. ЕИСК счита, че спешно е необходимо те да бъдат приложени систематично в съответствие с разпоредбите на Съвместната декларация на ЕС и НАТО от юли 2016 г., както и съгласно принципа на колективна сигурност на Организацията на обединените нации.

2.4

ЕИСК счита, че оптимизирането на европейските способности за гражданска превенция и военни отбранителни способности е неотложен въпрос с оглед на гарантирането на свободата и мира в Европа, установяването на стабилност в съседните на Европа държави по отношение на ценностите на ЕС, като например основните права на човека, както и с цел ефективно подпомагане на мерките на ООН за опазване на мира в световен мащаб.

2.5

Ето защо ЕИСК призовава да се даде тласък на европейското сътрудничество в областта на отбраната. Той подкрепя създаването на Европейски съюз за отбрана, в рамките на механизма за „постоянно структурирано сътрудничество“, предвиден за тази цел съгласно член 42, параграф 6 и член 46 от Договора за ЕС, и приветства Европейския план за действие в областта на отбраната, включително установяването на общ Европейски фонд за отбрана, като важна стъпка напред.

2.6

ЕИСК споделя критичната констатация на Комисията относно голямата разпокъсаност на отбранителния пазар, която води до неефикасно използване на ресурси, припокриващи се структури, липса на оперативна съвместимост и технологични пропуски.

2.7

Повечето държави — членки на ЕС, са под натиск за консолидиране на публичните бюджети, което означава, че неефективното използване на публични финансови средства вече не може да бъде оправдано. Затова ЕИСК призовава за решително прилагане на подходи за сътрудничество. ЕИСК счита, че засиленото сътрудничество в приоритетните области, посочени от Комисията, е само първата стъпка.

2.8

ЕИСК подкрепя целта за постигане на стратегическа автономност по отношение на определените като критични промишлени способности. НАТО продължава да бъде в основата на европейската сигурност и общата отбрана, както се подчертава в Съвместната декларация на ЕС и НАТО. В това отношение е важно всички държави — членки на НАТО, да изпълняват наложените им изисквания.

2.9

ЕИСК посочва, че не всички елементи на плана за действие са нови, но приветства създаването на фонд за отбрана. Това обаче до голяма степен зависи от политическата воля да се осигурят допълнителни средства от националните бюджети. ЕИСК гледа критично на липсата на воля от страна на някои държави членки да изпълняват задълженията си. Освен това Комисията трябва да увеличи усилията си за разработване на пътна карта за всеобхватен режим за сигурност на доставките в целия ЕС и да гарантира правилното прилагане на двете директиви в областта на отбраната.

2.10

Пътната карта от Братислава (5) е насочена в правилната посока; тя обаче е преработка на стари планове в сферата на отбраната. По-конкретно, в пътната карта липсва стратегическа съгласуваност и има прекалено съсредоточаване върху текущото предизвикателство, свързано с миграционната криза, и върху защитата на външните граници на ЕС. Мащабното преселване на население действително е свързано с предизвикателства за сигурността, но когато вече е факт, не може да бъде разрешено чрез военни средства.

2.11

Задължително условие за развитието на съвместни способности е да бъде създаден и развит вътрешен пазар в областта на отбраната. ЕИСК е на мнение, че промишлената база на Европа не може да бъде укрепена без да се обърне внимание и на въпроса за уменията. Отбранителната промишленост винаги е в предните редици на технологичното развитие, поради което се нуждае от висококвалифицирана работна ръка. Инициативата на ЕК за умения, посочена в Европейския план за действие в областта на отбраната, урежда този въпрос и следователно се приветства горещо.

2.12

Повече инвестиции и засилено сътрудничество в този промишлен сектор спомагат и за запазването и създаването на нови работни места. Борбата срещу безработицата в Европа обаче не бива да бъде движещата сила за вземането на решения за инвестиции в областта на отбраната. Трябва да се търсят други пътища за намаляването на безработицата освен въоръжаването. Укрепването на европейските отбранителни способности следва да се ръководи изключително от стратегически съображения и задълбочена оценка на това какво е необходимо за защитата на Европа и гарантирането на капацитета ѝ като съюз. Това не трябва да застрашава публичните финанси. В частност, ЕС трябва да продължи да следва основно превантивна и многостранна дипломация. Военните способности обаче са от съществено значение за изпълнението на приоритетите в областта на външната политика и политиката на сигурност на глобалната стратегия на ЕС.

2.13

ЕИСК споделя мнението, че научните изследвания в областта на отбраната могат също така да имат положително въздействие върху развитието на технологии за цивилни цели, както и обратното.

2.14

Строгото разграничение между военни и невоенни цели се размива във все по-голяма степен, когато става въпрос за компютърни атаки, а и също и при разглеждането на вътрешната и външната сигурност, които са все по-взаимосвързани.

2.15

ЕИСК подчертава, че научните изследвания, например в областта на технологиите в сферата на киберсигурността, могат да имат както граждански, така и отбранителни цели и могат да се приведат повече примери. Поради това от само себе си се разбира, че такива иновации и развитие могат и трябва да бъдат финансирани също така и от съществуващи европейски програми като „Хоризонт 2020“. Научните изследвания в областта на отбраната в тесен смисъл, предвидени като такива, обаче трябва да се разглеждат отделно.

2.16

ЕИСК подкрепя създаването на по-тясно интегрирана отбранителна промишленост и общ пазар в областта на отбраната в Европа. Целта не бива да се ограничава до основните държави производителки. При осъществяването на изследователска дейност и проекти в областта на отбраната следва да се използва наличният капацитет на целесъобразен брой заинтересовани държави членки, за да се насърчи тяхната ангажираност с общата кауза.

2.17

ЕИСК отхвърля възможността за използване на съществуващите фондове с икономическа или социална насоченост за целите на отбраната, както и на включването на разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж. ЕИСК подкрепя създаването на Европейски фонд за отбрана, който да бъде ограничен до научни изследвания в областта на отбраната и до развиването и придобиването на военни способности. В същото време този фонд следва да бъде ясно разграничен от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и да не включва изключения като „еднократни мерки“, каквито са предвидени в Пакта за стабилност и растеж.

2.18

По отношение на всички аспекти на един бъдещ съюз в областта на отбраната, ЕИСК призовава за пълно участие на Европейския парламент и непрекъснат диалог между политиците, военните и гражданското общество. Като консултативен орган на ЕС и представител на всички големи организации на европейското гражданско общество, ЕИСК трябва да бъде ключов партньор в областта на отбранителната политика.

3.1.1

ЕИСК подкрепя създаването на фонд за отбрана с компоненти „научни изследвания“ и „способности“, които да бъдат напълно оперативни от 2020 г.

3.1.2

ЕИСК подкрепя идеята да има отделни източници на финансиране за двата „компонента“. Компонентът за научни изследвания в областта на отбраната обаче не трябва да бъде финансиран за сметка на научноизследователската дейност в други сектори. ЕИСК подкрепя идеята компонентът „способности“ да се финансира единствено чрез национални вноски. Докато Европейският съюз не разполага със собствени променливи приходи, обществените поръчки, свързани с военните способности на въоръжените сили, остават отговорност на държавите членки. Затова бюджетът на ЕС не би трябвало да се използва за обществени поръчки по линия на компонента „способности“ на Фонда за отбрана.

3.1.3

ЕИСК приветства запланувания координационен комитет. От друга страна, процесът на вземане на решения в рамките на комитета следва да включва единствено политически представители. Представители на армията, промишлеността и гражданското общество могат да участват в качеството на консултанти. Европейският парламент също трябва да има представител и глас в този комитет.

3.1.4

Ролята на Комисията в съфинансирането на проекти следва да бъде ограничена до компонента „научни изследвания“ и да включва изготвянето на специална, ясно обособена научноизследователска програма, в областта на отбраната за периода след 2020 г. за тази цел (6). ЕИСК подкрепя идеята за възлагане на изпълнението на програмата на Европейската агенция по отбрана (EDA).

3.1.5

ЕИСК подкрепя обществените поръчки за продукти в предпазарен стадий при съвместните договори с цел да се намалят високите инвестиционни рискове за съответните предприятия, свързани с този сектор.

3.1.6

Възможностите за синергии между гражданските и отбранителните научни изследвания следва да бъдат оползотворени, но финансирането за граждански научноизследователски дейности по линия на фондовете на ЕС („Хоризонт 2020“) не следва да бъде насочвано към военни цели за сметка на други сектори.

3.1.7

ЕИСК подкрепя обединяването на национални средства за придобиване на нови отбранителни способности. Все пак изглежда малко вероятно общата годишна цел от 5 милиарда евро за компонента „способности“ да се окаже достатъчна. Комитетът смята, че би било полезно да се извършат подготвителни проучвания, за да се разгледа тази референтна сума, както е предвидено в плана за действие. ЕИСК е на мнение, че годишният размер на общото финансиране трябва да бъде съобразен с постигането на целите за създаване на по-големи синергии, смекчаване на натиска върху бюджета и успешно придобиване и осигуряване на отбранителни способности.

3.1.8

ЕИСК подкрепя изложения от Комисията проект на компонента „способности“, т.е. рамковата структура, както и правилата за съфинансиране и второто ниво, състоящо се от конкретни проекти на сътрудничещи си държави членки. Логично е индивидуалните проекти да бъдат ясно дефинирани по отношение на качеството и количеството и да бъдат финансово независими един от друг.

3.1.9

Подкрепя се изграждането на постоянна капиталова структура за компонента „способности“. Отговорността трябва да се носи от държавите членки, в качеството им на акционери. ЕИСК отхвърля въвеждането на специална разпоредба, предвиждаща отпускане на национални бюджетни ресурси за тази цел в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

3.1.10

ЕИСК подчертава, че в съответствие с член 41 от Договора за ЕС бюджетът на ЕС не може да се използва за финансиране на военни операции. Освен това отклоняване от този принцип би противоречало на специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки (член 42, параграф 1 от ДЕС).

3.2.1

ЕИСК подкрепя категорично отделянето на специално внимание на МСП, включително в областта на научноизследователската и развойна дейност за отбранителни цели. ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата COSME не следва да се използват приоритетно за финансиране на разходи за въоръжаване. Целите на Регламента за ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата COSME, както и инвестициите от ЕИБ са с невоенна насоченост. Нещо повече, използването на тези средства за военни цели би създало риск от допълнително дублиране и разпокъсване на пазара в областта на отбраната.

3.2.2

Тъй като Съюзът се нуждае от стабилна и устойчива промишлена и технологична база в областта на отбраната, предизвикателството е да се балансира готовността на ЕС да финансира тази база, без да се стига до нежелана зависимост от износ. Износът на оръжие следва да се ограничи до стратегическите партньори и съюзници и не следва да бъде движен от други икономически съображения, които потенциално допринасят за подклаждането на конфликти в други части на света. Понастоящем дори съществуват сериозни опасения по отношение на някои от съюзниците. Поради това е необходим стриктен демократичен контрол върху износа на оръжие.

3.2.3

Подкрепя се насърчаването на регионални клъстери за върхови постижения. Това следва да се осъществява също така чрез компонента „научни изследвания“ и специалната програма на ЕС, която предстои да бъде създадена.

3.3.1

ЕИСК призовава за добре разработена европейска индустриална политика за сектора на отбраната с неговите специфични характеристики по отношение на правителствените изисквания и публичното финансиране. Следователно Комитетът подкрепя призива на Комисията за пълното прилагане на директивите (7) относно обществените поръчки и трансфера в рамките на ЕС на продукти, свързани с отбраната.

3.3.2

Съгласно член 346 от ДФЕС държавите членки могат да изключат от правилата договорите в областта на отбраната и сигурността, ако това е необходимо за защита на техните основни интереси в сферата на сигурността. С двете директиви 2009/81/ЕО и 2009/43/ЕО вече е възможно това освобождаване да се намали до стриктния минимум. ЕИСК е съгласен с отправената критика, че много голяма част от обществените поръчки за военни изделия все още не се възлагат съгласно правилата на ЕС за обществените поръчки, и счита, че тук съществува потенциал за икономии, които биха могли да бъдат инвестирани по-ефикасно в рамките на фонда за отбрана.

3.3.3

ЕИСК подкрепя въвеждането на опростена процедура за разрешаване посредством общи разрешения за трансфер на военни изделия в рамките на единния пазар. Затова Комитетът приветства обяснителните насоки и препоръки, които бяха обявени. Трябва обаче да се положат много повече усилия, за да се гарантира оптималното използване на Директивата за трансфера.

3.3.4

ЕИСК също така приветства проучванията относно сигурността на доставките на суровини в рамките на Стратегията за суровините, както и относно заместването на суровини от изключителна важност. Същевременно той изразява съжаление, че Европейската комисия се е отказала от възложената ѝ през декември 2013 г. задача да разработи пътна карта за всеобхватен режим за сигурност на доставките в целия ЕС, който би могъл също така да доведе до политическа амбиция за изпълнението на Директивата за трансфера.

3.3.5

ЕИСК споделя мнението, че добре функциониращият единен пазар за продукти, свързани с отбраната, трябва да бъде една от основните цели на плана за действие. Немислимо е създаването на отбранителен съюз без трансграничен пазарен достъп и отворени вериги за доставки. По-специално, МСП, които са отговорни за основните иновации в сектора, трябва да имат възможност за достъп до покани за участие в търгове.

3.3.6

ЕИСК подкрепя разработването на общи стандарти и изграждането на пълна оперативна съвместимост както за оръжията, така и за изделията с двойна употреба, като същевременно се избягва дублирането със съществуващите стандарти, по-специално тези на НАТО. Съответната пътна карта вече беше предвидена за 2014 г. (8)

3.3.7

ЕИСК подкрепя разработването на надеждни, сигурни и ефективни от гледна точка на разходите спътникови съобщителни услуги за европейските и националните власти, както и инвестирането в европейски космически пътувания.

3.3.8

ЕИСК е наясно с факта, че връзката между гражданската и военната употреба на системата „Коперник“ не е изяснена, както и че армията е ключов партньор на Европейската космическа агенция (ЕКА), едновременно като съразработчик и потребител. Тук биха могли да се развият полезни синергии. Използването на „Коперник“ обаче трябва да бъде оценено съвкупно от политическа, научна и военна гледна точка. Използването ѝ за военни цели не трябва да представлява тежест за космическата политика на ЕС или да засегне използването на системата за граждански цели.

3.3.9

ЕИСК твърдо подкрепя насърчаването на способностите в областта на киберсигурността и отбраната, както и на гражданско-военното сътрудничество въз основа на Стратегията на ЕС за киберсигурност (9).

3.3.10

ЕИСК подкрепя общите подходи за насърчаване на морската сигурност както в гражданската, така и във военната сфера, както и оптимизирането на оперативно съвместимите способности за морско наблюдение.