14.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/3

Докладчик:

г-н Roman HAKEN

1.1.

Програмата на ЕС за градовете (ПЕСГ) (1) ще окаже пряко въздействие върху живота на жителите на градовете в ЕС, които към 2050 г. ще бъдат 80 % от гражданите на ЕС. За да се формулират най-ефективните разпоредби и да се осигури тяхното обществено приемане, е важно да се гарантира, че организациите на гражданско общество (ОГО) ще бъдат равностоен партньор в дискусиите и изпълнението на Програмата за градовете. Инициативата на нидерландското председателство за пръв път в историята на ЕС поставя градовете в центъра на дискусиите за развитието. ЕИСК призовава Съвета да отдаде признание на общинското равнище в цялото му многообразие като ценен партньор в процеса на европейска интеграция.

1.2.

ЕИСК разглежда работата в партньорство като ефективен начин да се подходи към тези обширни и сложни въпроси. Ето защо ЕИСК високо цени принципа на партньорство, който най-накрая се прилага в хода на разработването и изпълнението на програмния период 2014 — 2020 г. (2)

1.3.

Партньорството е принцип за предоставянето на съвременни публични услуги — както вертикални, така и хоризонтални. Като друг пример за такова сътрудничество ЕИСК предлага да се разгледат публично-частните партньорства (ПЧП) като модел за финансиране на градски проекти, различните социални предприятия, както и европейските партньорски програми като Equal (3). Задачата да обедини съответните партньори за работа по съвместни проекти и да използва финансирането по ефективен начин има именно публичната администрация на различни равнища, особено в градовете.

1.4.

Едно от предизвикателствата, пред които ще бъде изправена Програмата за градовете, е как да се приложат стратегии, разработени по тематични партньорства. При създаването на партньорства и при разработването и изпълнението на стратегии е от решаващо значение да се използва възходящ подход. ЕИСК подкрепя възходящия подход, който е различен от подхода, основан на експертни групи. Важно е да се изясни по какъв начин ОГО ще работят със своите заинтересовани страни — как ще докладват, провеждат консултации и т.н.

1.5.

При разработването на новата ПЕСГ хоризонталните партньорства са също толкова важни, колкото и вертикалните (тематични) партньорства. Те ще функционират предимно на местно равнище в градовете. Тези партньорства са важни не само за стратегическото мислене, но особено за осигуряване на изпълнението, мониторинга и оценката. Местните стратегии, разработени от местни партньорства, запознати с местните условия, са най-добрият начин за включване на препоръките от равнището на ЕС и ефективното им прилагане. Един от инструментите, препоръчван от ЕИСК за тази цел, е воденото от общностите местно развитие (ВОМР) (4).

1.6.

За да се осигури ефективното изпълнение на новата ПЕСГ, е необходимо:

1.7.

ЕИСК очаква да се изясни начинът, по който тематичните партньорства ще разглеждат въпросите и предизвикателствата на градското развитие. Именно хоризонталните партньорства следва да прилагат специфични мерки в конкретни градски райони. Ето защо е необходимо да се гарантира споделянето на добри практики чрез конкретни прояви. Изключително важно е всички региони на ЕС да бъдат включени в еднаква степен (особено в Южна и Източна Европа). Програмата за градовете ще трябва да отразява връзките между градовете и прилежащите/околните крайградски зони, които допринасят за качеството на живот в градовете. Програмата за градовете не трябва да ограничава развитието на селските райони или да бъде в разрез с него.

1.8.

Редица теми са взаимосвързани и до известна степен се припокриват. Прилагането на мерки, свързани с дадена тема, ще окаже влияние върху една или няколко други теми. Необходимо е да се гарантира, че мерките за подобряване на положението в една област не оказват неблагоприятно въздействие върху друга област. Това се отнася не само за европейското, но и за националното равнище.

1.9.

ЕИСК предлага градските общности и участието на гражданите да се включат като нова тема в Програмата за градовете. Градовете се нуждаят от функциониращ механизъм за подкрепа на гражданите и групите от граждани, за да могат те да бъдат действителни и надеждни партньори в дискусиите и изпълнението на приоритетите за развитие на градовете си и при изпълнението на Програмата за градовете. Единствено уверена в себе си и силна общност с висок социален капитал ще бъде в състояние да се справя с възникващите предизвикателства. ЕИСК е готов да работи върху доразвиването на тази идея.

1.10.

Също така следва да бъдат включени и елементи като Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. със 17 цели за устойчиво развитие, и по-специално Цел 11: „Градовете и населените места да станат приобщаващи, сигурни, издръжливи и устойчиви“. ЕИСК прие позиция по тази тема през септември 2015 г. (5) ЕС не разполага с еднакви правомощия във всички области на политиката и неговите правомощия, по-специално в областта на социалните въпроси, изглежда не са достатъчно силни. Под въпрос е дали ЕС може да повлияе на градското развитие в социалната област, или да извърши подходяща оценка на социалното въздействие на мерките, прилагани в други области на политиката. Въпреки че въздействията върху околната среда могат да бъдат установени чрез процедурата по ОВОС, все още липсва оценка на социалното въздействие.

1.11.

ЕИСК изразява интерес да стане пълноправен член на координационната група на ПЕСГ и да участва в партньорства по Програмата за градовете. ЕИСК представлява ОГО от всички държави членки, авторитетни организации с експертни познания, които могат да допринесат за градското развитие.

2.1.

Програмата за градовете предлага да се създадат партньорства от около 15 членове, 11 от които да бъдат представители на публичната администрация (представители на градовете, държавите членки и Комисията). Останалите членове могат да дойдат от управляващите органи на ЕСИФ, експерти и НПО. ЕИСК изразява съжаление, че беше поканен да коментира този въпрос едва след създаването на някои от партньорствата.

2.2.

ЕИСК предлага да се приеме по-балансирано представителство в партньорствата. Добър пример за справедливо представителство предлага програмата LEADER, където максимум 50 % от членовете на партньорството могат да бъдат от публичната администрация. ЕИСК препоръчва много по-голямо участие на целевите групи (жителите на градовете). Важно е, че самите жители имат думата за бъдещето на градовете в по-голяма степен. Към повечето от набелязаните теми не може да се подходи без ангажимент от страна на НПО, социалните партньори и бизнеса. Всички успешни примери в Европа се дължат до голяма степен на участието на неправителствени сили и на ефективното публично-частно сътрудничество.

2.3.

Макар че всички приоритетни теми в Програмата за градовете се отнасят до ОГО, те надхвърлят традиционните роли, свързани с гражданското общество. НПО, социалните предприятия и кооперациите все повече развиват капацитета си или създават нови икономически или организационни модели за предоставяне на услуги от обществен интерес. Необходимо е публичните органи да могат да видят себе си от гледната точка на групите и организациите, работещи в градските райони. Според ЕИСК включването на национални или регионални мрежи или местни организации с много опит по даден въпрос би било също толкова полезно, колкото и наличието на европейски мрежи.

2.4.

ЕИСК не разполага с информация относно начините, по които ще бъдат определяни и/или подбирани съответните ОГО. Комитетът предоставя своя капацитет и знания за организираното гражданско общество при избора на представители на НПО и социални партньори за тематичните партньорства.

3.1.

Всеки гражданин на ЕС има право да познава, разбира и също така да оказва въздействие върху политиките на ЕС. ЕИСК подчертава, че партньорството не бива да се превръща в затворена структура. Много е важен начинът, по който партньорствата комуникират с външния свят. Откритата публична администрация, която комуникира с широката общественост и организациите, представляващи интересите на гражданите, следва да бъде ключов елемент на градското развитие. Тъй като не е възможно да се постигнат стратегическите цели без подкрепата на местните граждани и ОГО, е важно да се гарантира прозрачност и ефективно участие на заинтересованите страни в подготовката и изпълнението на Програмата за градовете. Включването на хора, които имат желание за това, е най-добрият начин да се спечели тяхната подкрепа за постигането на резултати. ЕИСК предлага да се отправи открита покана до организации, желаещи да споделят опита и идеите си по теми на Програмата за градовете, и би могъл да се включи в някои срещи на партньорствата.

3.2.

Партньорствата трябва да използват редица инструменти за комуникация и участие за споделяне, комуникация и консултации. Включването и консултирането с гражданите не може да бъде постигнато ефективно само с един инструмент. Необходима е комбинация от методи, които могат да бъдат насочвани към различни видове заинтересовани страни, да осигуряват различни видове принос и да позволяват различни нива на участие. Партньорствата следва да използват съвременни техники, като социалните медии, както и проучвания, семинари, фокус групи и др., за да получават обратна връзка за работата си. ЕИСК препоръчва да се организира допълнително (по-широко) участие на обществеността по конкретни въпроси, когато има ясна необходимост от по-широко публично обсъждане и обратна връзка към гражданите.

3.3.

Партньорите следва да организират посещения по места и срещи с различни заинтересовани страни извън ограничения кръг на участващите в партньорството. Запознаването с граждански инициативи по места и с техните ограничения и сътрудничеството им с публичните администрации може съществено да повлияе върху партньорските дискусии. Ако Програмата за градовете не се опира на съществуващите практики, съществува опасност произтичащите от нея политики да не използват наличните знания.

3.4.

Плановете за действие следва да бъдат предмет на открита онлайн консултация. По този начин ще се гарантира, че всички заинтересовани страни могат да дадат принос за тяхното съдържание и че са обхванати всички интереси.

4.1.1.

Работни места и умения в местната икономика — ОГО изпълняват редица роли — например като работодатели, преподаватели или инструктори — които са от значение за създаването на нови работни места. ЕИСК препоръчва консултации с организации, като Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати (Eurochambres), представляващи МСП, бюрата по труда и институциите в областта на образованието и обучението. Програмата за градовете трябва да разгледа въпроса, как градовете ще изготвят проучване на нуждите от експертни знания в тяхната област; ОГО трябва да бъдат информирани за тези нужди и трябва да има сътрудничество за насърчаване на образованието, ученето и обучението през целия живот, които ще осигурят липсващите умения на пазара на труда.

4.1.2.

Градска бедност — ОГО изпълняват повечето програми, насочени към предотвратяването и борбата с бедността в градовете. ЕИСК предлага да бъдат включени организации, като Европейската мрежа за борба с бедността. Във връзка с тази тема осъзнаваме и важността на: а) предградията и маргинализацията, б) гетата, в) бедните квартали, г) децата в институции и прехода от институционални към семейни и общностни услуги, и д) застаряването и уязвимостта сред възрастните хора.

4.1.3.

Жилища — за да се осигурят висококачествени, устойчиви жилища, както е определено в Хартата на ООН за устойчиви жилища, ОГО играят важна роля, като представляват и работят с двете страни — собственици и ползватели. ЕИСК препоръчва да се насочи вниманието към организации, като Международния съюз на наемателите, сдружения на собствениците на апартаменти и къщи, кооперативни строителни дружества, архитекти и специалисти по градоустройство. Тази тема повдига важни въпроси, като: а) градоустройственото планиране, б) социалните жилища, и в) преместването на гражданите в крайградските райони в търсене на по-висококачествени жилища.

4.1.4.

Включване на мигранти и бежанци — трябва да се обърне внимание не само на краткосрочните въпроси (задоволяването на основните нужди), но и на интеграцията на мигрантите в обществото на ЕС, след като се установят на определено място: съдействие с образование, намиране на работа и т.н., споделяне на ценностите и традициите на ЕС с тях и включването на тези ценности и традиции в живота им, като същевременно се зачита културата им на произход. ОГО, като църкви, социални организации, организации за образование и обучение, групи на деца и родители и т.н., играят основна роля редом с държавата. ЕИСК препоръчва консултации със Solidar или Lumos, наред с други организации. Следва да се разгледат въпроси, като непридружените непълнолетни лица — особено уязвима група, която изисква специално внимание.

4.1.5.

Устойчиво използване на земята и природосъобразни решения — целта на Програмата за градовете е тясно свързана с промяната на нагласите и начина на живот на хората. За да могат промените в градовете да бъдат съобразени с околната среда, от решаващо значение е участието на ОГО, като представители на собствениците на земи, сдружения на МСП и общностни организации, които са в основата на движенията за облагородяване на кварталите. ЕИСК препоръчва да бъдат привлечени за участие например „Приятели на Земята — Европа“ или Европейската асоциация „Лидер“ за развитие на селските райони (ELARD). ЕИСК счита за важни следните въпроси: а) планиране на териториалното (вертикално) устройство, и б) проблеми на крайградските райони, осигуряващи продукти (храна, чиста вода), но и основни екосистемни услуги, които подобряват качеството на живот на гражданите в градовете.

4.2.1.

Кръгова икономика — за една ефективна кръгова икономика е важно да се промени начинът, по който хората възприемат отпадъците, и те да бъдат представени като потенциален ресурс. Важни са образователните и информационните дейности на екологичните организации и учебните заведения. Центровете за научни изследвания и иновации, съвместно със специализираните дружества и сдруженията на МСП, работещи в тази област, ще бъдат основни участници в проучването и прилагането на нови подходи в градовете. ЕИСК препоръчва организации, като например Европейската мрежа на регионите и градовете на социалната икономика (REVES), да бъдат канени за обсъждания.

4.3.1.

Адаптиране към изменението на климата — високотехнологичните предприятия, научноизследователските институти и университетите са от решаващо значение. Освен това е необходимо да се образоват и информират обикновените хора, за да се улесни тяхното участие и приемане на съответните разпоредби. ЕИСК предлага да се провеждат консултации с Green 10 например.

4.3.2.

Енергиен преход — структурни промени в енергийните системи, като например съществено преминаване към възобновяеми енергийни източници и повишена енергийна ефективност, могат да бъдат постигнати само с пълноценното участие на партньори от съответните предприятия и с подкрепата на гражданите. Грийнпийс например извършва активна дейност в тази област.

4.3.3.

Градска мобилност — устойчивата градска мобилност е област, в която не може да се направи почти нищо, освен ако самите хора не желаят да променят навиците си по отношение на мобилността. Ето защо ЕИСК предлага да се привлекат за участие организации, като Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP), Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), Европейската федерация на транспортните работници (ETF), Мрежата на европейските градове и региони, разработващи новаторски технологии и политики за местен транспорт (Polis), Европейската федерация на велосипедистите и Пражкия институт по планиране и развитие (IPR Прага). Според нас тази тема следва да включва важността на интегрираните подходи, като например плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ), поради което разглеждаме градската мобилност като благоприятстващ фактор за икономическо развитие, за подобряване на екологичните условия и за енергийния преход в градовете. ЕИСК подчертава значението на специфичните финансови инструменти на ЕС за градска мобилност — област, която се нуждае от капиталоемки инвестиции.

4.3.4.

Качество на въздуха — сътрудничеството между предприятията, здравните организации, екологичните НПО, университетите, изследователските институции и други е от съществено значение. Партньорствата следва да включват организации, като Мрежата за действия в областта на климата Европа (CAN).

4.4.1.

Цифров преход — цифровизацията на обществото представлява коренна промяна на модела. Целта е да се осигурят по-добри услуги за гражданите и да се създадат възможности за стопанска дейност. Конкретен пример за това в интелигентните градове са тройната и четворната спирала, които обединяват в съвместни проекти заинтересованите страни в управлението на градската среда, висшето образование, бизнеса и гражданското общество. Този модел следва да бъде разпространяван в Европа. В този раздел разглеждаме въпросите за: а) предсказуемо градоустройствено планиране във всяка община, и б) използване на социалните мрежи и интернет за комуникация между общините и гражданите. Партньорствата следва да включват и организации, като „Прозрачност без граници“.

4.5.1.

Потенциалът на градовете за прилагане на иновативни подходи е значителен: те могат да изпълняват ролята на пионери, при това не само в областта на обществените поръчки. Въпреки това е важно да се осигури сътрудничество с центровете за бизнес иновации и помощ, както и ОГО от ЕС, като CEE Bankwatch Network. Тук ЕИСК подчертава важността на: а) използването на обществените поръчки, за да допринесат за местната социална икономика, и б) специални методи за мотивиране на градовете при обществените поръчки да изберат новаторските вместо най-евтините решения.

4.6.

Градовете са част от сложни системи с по-широко крайградско пространство, предоставящо жизненоважна подкрепа и ресурси, които дават възможност на градовете да функционират и да постигат успех. Необходимо е да се привлекат за участие партньори от крайградски райони, включително местни групи за действие, така че да се осигури ценна връзка между градските и селските райони, особено по отношение на желателните партньорства между селски и градски райони. При планирането на своето развитие градовете трябва да вземат предвид съществуващите стратегии, като макрорегионалните стратегии и съответните микрорегионални стратегии за развитие.