52013PC0586

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

В член 3, параграф 4 от Акта за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз от 2011 г. се посочва, че Хърватия се присъединява към конвенциите и протоколите, изброени в приложение I към същия акт, и че тези конвенции и протоколи влизат в сила по отношение на Хърватия на датата, определена от Съвета. Съгласно член 3, параграф 5 от Акта за присъединяване Съветът, с единодушие, по препоръка на Комисията и след консултации с Европейския парламент, взема решение да извърши всички промени, необходими поради присъединяването на Хърватия към тези конвенции и протоколи, и публикува адаптираните текстове в Официален вестник на Европейския съюз.

Поместеният в приложение I към Акта за присъединяване списък на конвенциите и протоколите включва Конвенция 90/436/ЕИО от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (наричана по-долу „Арбитражната конвенция“), Конвенцията от 21 декември 1995 г. за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия, Протокола от 25 май 1999 г. за изменение на Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия и Конвенцията от 8 декември 2004 г. относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия. Арбитражната конвенция беше изменена с Протокола от 25 май 1999 г. и с Конвенциите от 21 декември 1995 г. и от 8 декември 2004 г.

България и Румъния се присъединиха към Арбитражната конвенция по силата на Акта за присъединяване от 2005 г. С Решение 2008/492/ЕО от 23 юни 2008 г. в Арбитражната конвенция бяха извършени промените, необходими поради присъединяването на България и Румъния към нея, и бе определена датата на влизането ѝ в сила в изменения ѝ вид по отношение на България и Румъния.

Настоящата препоръка на Комисията за решение на Съвета има за цел да се извършат промените, необходими поради присъединяването на Хърватия към Арбитражната конвенция, и да се определи датата на влизането ѝ в сила в изменения ѝ вид по отношение на Хърватия, в съответствие с член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване от 2011 г.

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно присъединяването на Хърватия към Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Акта за присъединяване на Хърватия, и по-специално член 3, параграфи 4 и 5 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[1],

като взе предвид становището на Европейския парламент[2],

като има предвид, че:

(1)       Конвенция 90/436/ЕИО[3] (наричана по-долу „Арбитражната конвенция“) бе подписана в Брюксел на 23 юли 1990 г. и влезе в сила на 1 януари 1995 г.

(2)       Арбитражната конвенция бе изменена с Протокола[4], подписан на 25 май 1999 г., с Конвенцията, подписана на 21 декември 1995 г.[5], с Конвенцията, подписана на 8 декември 2004 г.[6], както и с Решение 2008/492/ЕО от 23 юни 2008 г.[7]

(3)       В член 3, параграф 4 от Акта за присъединяване от 2011 г.[8] се посочва, че Хърватия се присъединява към сключените между държавите членки конвенции и протоколи, изброени в приложение I към същия акт. Те следва да влязат в сила по отношение на Хърватия на датата, определена от Съвета.

(4)       В съответствие с член 3, параграф 5 от Акта за присъединяване от 2011 г. Съветът извършва всички промени, необходими поради присъединяването към тези конвенции и протоколи, и публикува адаптираните текстове в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Арбитражната конвенция се изменя, както следва:

1) В член 2, параграф 2 точки i)—xxvii) се заменят със следното:

„i) в Белгия:

а) impôt des personnes physiques/personenbelasting;

б) impôt des sociétés/vennootschapsbelasting;

в) impôt des personnes morales/rechtspersonenbelasting;

г) impôt des non-résidents/belasting der niet-verblijfhouders;

д) taxe communale et la taxe d'agglomération additionnelles à l'impôt des personnes physiques/aanvullende gemeentebelasting en agglomeratiebelasting op de personenbelasting.

ii) в България:

а) данък върху доходите на физическите лица;

б) корпоративен данък.

iii) в Чешката република:

а) daň z příjmů fyzických osob;

б) daň z příjmů právnických osob.

iv) в Дания:

а) indkomstskat til staten;

б) den kommunale indkomstskat;

в) den amtskommunale indkomstskat.

v) в Германия:

а) Einkommensteuer;

б) Koerperschaftsteuer;

в) Gewerbesteuer, доколкото този данък се основава върху печалба от стопанска дейност.

vi) в Естония:

а) tulumaks.

vii) в Ирландия:

a) Cáin Ioncaim;

б) Cáin Chorparáide.

viii) в Гърция:

а) φόρος εισοδήματος φυσικών προσώπων;

б) φόρος εισοδήματος νομικών προσώπων;

в) εισφορά υπέρ των επιχειρήσεων ύδρευσης και αποχέτευσης.

ix) в Испания:

а) Impuesto sobre la Renta de las Personas Fisicas;

б) Impuesto sobre Sociedades;

в) Impuesto sobre la Renta de no Residentes.

x) във Франция:

а) impôt sur le revenu;

б) impôt sur les sociétés.

xi) в Хърватия:

а) porez na dohodak;

б) porez na dobit.

xii) в Италия:

а) imposta sul reddito delle persone fisiche;

б) imposta sul reddito delle società;

в) imposta regionale sulle attività produttive.

xiii) в Кипър:

а) Φόρος Εισοδήματος;

б) Έκτακτη Εισφορά για την Άμυνα της yημοκρατίας.

xiv) в Латвия:

а) uzħēmumu ienākuma nodoklis;

б) iedzīvotāju ienākuma nodoklis.

xv) в Литва:

а) Gyventojų pajamų mokestis;

б) Pelno mokestis.

xvi) в Люксембург:

а) impôt sur le revenu des personnes physiques;

б) impôt sur le revenu des collectivités;

в) impôt commercial, доколкото този данък се основава върху печалба от стопанска дейност.

xvii) в Унгария:

а) személyi jövedelemadó;

б) társasági adó;

в) osztalékadó.

xviii) в Малта:

а) taxxa fuq l-income.

xix) в Нидерландия:

а) inkomstenbelasting;

б) vennootschapsbelasting.

xx) в Австрия:

а) Einkommensteuer;

б) Körperschaftsteuer.

xxi) в Полша:

а) podatek dochodowy od osób fizycznych;

б) podatek dochodowy od osób prawnych.

xxii) в Португалия:

а) imposto sobre o rendimento das pessoas singulares;

б) imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas;

в) derrama para os municípios sobre o imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas.

xxiii) в Румъния:

а) impozitul pe venit;

б) impozitul pe profit;

в) impozitul pe veniturile obținute din România de nerezidenți.

xxiv) в Словения:

а) dohodnina;

б) davek od dobička pravnih oseb.

xxv) в Словакия:

а) daň z príjmov právnických osôb;

б) daň z príjmov fyzických osôb.

xxvi) във Финландия:

а) valtion tuloverot/de statliga inkomstskatterna;

б) yhteisöjen tulovero/inkomstskatten för samfund;

в) kunnallisvero/kommunalskatten;

г) kirkollisvero/kyrkoskatten;

д) korkotulon lähdevero/källskatten å ränteinkomst;

е) rajoitetusti verovelvollisen lähdevero/källskatten för begränsat skattskyldig.

xxvii) в Швеция:

а) statlig inkomstskatt;

б) kupongskatt;

в) kommunal inkomstskatt.

xxviii) в Обединеното кралство:

а) Income Tax;

б) Corporation Tax.“

2) В член 3, параграф 1 списъкът се заменя със следното:

„– в Белгия:

De Minister van Financiën или негов упълномощен представител,

Le Ministre des Finances или негов упълномощен представител,

– в България:

Министъра на финансите или негов упълномощен

представител,

– в Чешката република:

Ministr financí или негов упълномощен представител,

– в Дания:

Skatteministeren или негов упълномощен представител,

– в Германия:

Der Bundesminister der Finanzen или негов упълномощен представител,

– в Естония:

Rаhаndusminister или негов упълномощен представител,

– в Ирландия:

The Revenue Commissioners или техен упълномощен представител,

– в Гърция:

Ο Υπουργός των Οικονομικών или негов упълномощен представител,

– в Испания:

El Ministro de Economía y Hacienda или негов упълномощен представител,

– във Франция:

Le Ministre chargé du budget или негов упълномощен представител,

– в Хърватия:

Ministar financija или негов упълномощен представител,

– в Италия:

Il Capo del Dipartimento per le Politiche Fiscali или негов упълномощен представител,

– в Кипър:

Ο Υπουργός Οικονομικών или негов упълномощен представител,

– в Латвия:

Valsts ieņēmumu dienests,

– в Литва:

Finansu ministras или негов упълномощен представител,

– в Люксембург:

Le Ministre des Finances или негов упълномощен представител,

– в Унгария:

a pénzügyminiszter или негов упълномощен представител,

– в Малта:

il-Ministru responsabbli għall-finanzi или негов упълномощен представител,

– в Нидерландия:

De Minister van Financiën или негов упълномощен представител,

– в Австрия:

Der Bundesminister für Finanzen или негов упълномощен представител,

– в Полша:

Minister Finansów или негов упълномощен представител,

– в Португалия:

O Ministro das Finanças или негов упълномощен представител,

– в Румъния:

Președintele Agenției Naționale de Administrare Fiscală или негов упълномощен представител,

– в Словения:

Ministrstvo za finance или негов упълномощен представител,

– в Словакия:

Minister financií или негов упълномощен представител,

– във Финландия:

Valtiovarainministeriö или негов упълномощен представител,

Finansministeriet или негов упълномощен представител,

– в Швеция:

Finansministern или негов упълномощен представител,

– в Обединеното кралство:

The Commissioners of Inland Revenue или техен упълномощен представител.“

Член 2

Текстовете на Арбитражната конвенция и на Протокола от 25 май 1999 г., заедно с тези на Конвенциите от 21 декември 1995 г. и от 8 декември 2004 г., както и на Решение 2008/492/ЕО, изготвени на хърватски език[9], са автентични при същите условия като приложимите за останалите езикови версии на посочените актове.

Член 3

Арбитражната конвенция, изменена с Протокола от 25 май 1999 г., с Конвенциите от 21 декември 1995 г. и от 8 декември 2004 г., с Решение 2008/492/ЕО, както и с настоящото решение, влиза в сила между Хърватия и всяка една от останалите държави — членки на Европейския съюз, на XXX [дата].

Член 4

Настоящото решение поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L […], […] г., стр. […].

[2]               ОВ L […], […] г., стр. […].

[3]               Конвенция за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (OВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10).

[4]               Протокол за изменение на Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 202, 16.7.1999 г., стр. 1).

[5]               Конвенция за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 26, 31.1.1996 г., стр. 1).

[6]               Конвенция относно присъединяването на Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (OВ C 160, 30.6.2005 г., стр. 1).

[7]               Решение на Съвета от 23 юни 2008 г. относно присъединяването на България и Румъния към Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ L 174, 3.7.2008 г., стр. 1).

[8]               Акт относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (OВ L 112, 24.4.2012 г., стр. 21).

[9]               Текстовете на Конвенциите, на Протокола и на Решение 2008/492/ЕО на хърватски език се публикуват в специално издание на Официален вестник на Европейския съюз на по-късна дата.