11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/9

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членовете, посветени на научните изследвания,

—

като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност (Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (1),

—

като взе предвид по-специално член 7 от горепосоченото решение относно мониторинга, оценката и прегледа на Седмата рамкова програма,

—

като взе предвид член 182, параграф 2 от ДФЕС относно адаптирането на рамковата програма в зависимост от промяната в ситуацията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2011 г. озаглавено „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно предприетите действия в резултат на доклада на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и доклада на експертната група по междинна оценка на Инструмента за финансиране с поделяне на риска“ (COM(2011)0052),

—

като взе предвид заключенията от междинната оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7), включително на инструмента за финансиране с поделяне на риска, от 3074-го заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (Вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство) от 9 март 2011 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности от 12 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (2),

—

като взе предвид доклада на експертната група „Оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие 2002-2006 г.“ от февруари 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на експертния комитет „Към организация на експериментални научни изследвания на световно ниво — преглед на структурите и механизмите на Европейския научноизследователски съвет“ от 23 юли 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на групата от независими експерти „Междинна оценка на инструмента за финансиране с поделяне на риска“ от 31 юли 2010 г.,

—

като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на Съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства“ от 20 декември 2010 г.,

—

като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC“ от 30 юли 2010 г.,

—

като взе предвид доклада на експертната група „Междинна оценка на съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“ от декември 2010 г.,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието на пленарно заседание на 27 и 28 януари 2011 г., относно опростяването на прилагането на рамковите програми за научни изследвания,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза (3),

—

като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата №9/2007 г. от 22 ноември 2007 г. относно „Оценяването на рамковите програми на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие: може ли подходът на Комисията да бъде подобрен?“,

—

като взе предвид специалния доклад № 8/2009 на Европейската сметна палата относно мрежите за високи научни постижения и интегрираните проекти в политиката на Общността в областта на изследванията

—

като взе предвид специалния доклад № 2/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективността на схемите за подпомагане на проектни проучвания и изграждане на нови инфраструктури по Шестата рамкова програма за изследвания“

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7-0160/2011),

А.

като има предвид, че Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7) е най-широкообхватният инструмент за подкрепа на научните изследвания на световно равнище и представлява основният инструмент на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания,

Б.

като има предвид, че е необходимо да се вземат предвид развитието на положението, отбелязано в междинния преглед на РП7 поради многобройните промени, настъпили от преговорите по тази програма и приемането й през 2006 г. насам (нови институции, нови политически инстанции, икономическа криза), но също така и поради значителните финансовите суми, на разположение до изтичането на срока й,

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда създаването на европейското научноизследователско пространство като специфичен инструмент на европейската политика,

Г.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“превръща научните изследвания и иновациите в централен елемент на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

Д.

като има предвид, че научните изследвания представляват процесът на превръщане на икономическата мощ в знания, а иновациите са обратният процес – превръщане на знанията в икономическа мощ,

Е.

като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки трябва да си осигурят средствата, необходими за общ отговор на големите обществени, икономически, екологически и етични предизвикателства, пред които са изправени европейските народи, например демографското застаряване, здравеопазването, продоволственото осигуряване, устойчивото развитие, основните екологични предизвикателства и т.н., и като има предвид, че съответните решения трябва да мотивират отделните хора да поемат по-голяма отговорност за своите действия,

Ж.

като има предвид, че инвестициите в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са най-добрата дългосрочна реакция на настоящата икономическа и финансова криза, тъй като дават възможност на ЕС да се превърне в общество, основано на знанията, конкурентноспособно на световно равнище,

З.

като има предвид, че Европа се конкурира с икономически сили като Китай, Индия, Бразилия, Австралия, Съединените американски щати и Русия, и като има предвид, че от нашата способност да обединим и координираме усилията си, по-специално в областта на научните изследвания, между Европейския съюз и държавите-членки, зависи до голяма степен нашата икономическа конкурентоспособност и, следователно, възможността да финансираме своите социални амбиции и спазването на поетите от нас ангажименти във връзка с благосъстоянието на гражданите на Европа и защитата на околната среда,

И.

като има предвид, че инвестирането в научни изследвания, развойна дейност и иновации в Европа е ниско в сравнение с другите световни сили, наред с другото и поради липсата на рамкови условия, насърчаващи частните инвестиции и иновациите; като има предвид, че привлекателността на РП7 за промишленият сектор и използването на научните изследвания в полза на икономиката не са разкрити в пълна степен; като има предвид, че – отвъд конкретните суми – има ясна необходимост от по-добра координация и съвместно финансиране между Съюза, държавите-членки и регионите при пълно спазване на конкретните характеристики и етичните правила, определени от държавите-членки,

Й.

като има предвид, че сравнително малка част от публичните инвестиции в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са предмет на европейско сътрудничество,

К.

като има предвид, че за да могат резултатите от научните изследвания да се превърнат в по-добра степен в продукти и услуги, създаващи икономически растеж и ползи за обществото като цяло, е абсолютно необходимо наличието на по-добри връзки между академичните среди, научноизследователските среди и промишлеността,

Л.

като има предвид, че РП7 следва да бъде разработена на същите общи принципи като европейското научноизследователско пространство,

М.

като има предвид, че от 54,6 милиарда евро по програмата 25,8 бяха отделени за първите 4 години (от 2007 г. до 2010 г.), тоест средно 6,5 милиарда евро годишно, и че остава да се отделят 28, 8 милиарда за последните 3 години (от 2011 г. до 2013 г.), тоест средно 9,5 милиарда годишно,

Н.

като има предвид, че годините 2010 – 2013 са години на нестабилност, което налага да се отдели непосредствено особено внимание по отношение на факторите за конкурентоспособност и социално сближаване, чиито основни компоненти са научните изследвания и иновациите,

О.

като има предвид, че сложността на административното управление, значителната бюрокрация, липсата на прозрачност, неефикасността и неоправданите забавяния остават основни слабости на РП7 и обезкуражават до голяма степен научните изследователи, промишлеността и МСП да участват в програмата, и че един качествен скок по отношение на опростяването следва да бъде един от най-важните приоритети,

П.

като има предвид, че целта за 40 % участие на жени научни изследователи в РП7 е амбициозна и правилна; като има предвид, че понастоящем участието на жени научни изследователи в проекти по РП7 е едва 25,5 %,

1.

Изразява задоволство относно качеството на докладите на експертите относно междинната оценка на РП7 и инструмента за финансиране с поделяне на риска, обхващаща качеството на дейностите, изпълнението и постигнатите резултати, въпреки общия характер на мандата, даден на експертните групи; посочва обаче, че оценката не е обхванала цялостната картина на действията на държавите-членки и действията на Съюза;

2.

Не може да си обясни закъснението на Комисията, която публикува съобщението си на 9 февруари 2011 г., а имаше задължението да го направи най-късно през 2010 г., и изразява съжаление по повод на слабостта на съобщението на Комисията предвид настоящите предизвикателства, по-специално настоящата икономическа криза, все още неразпределените средства по РП7 и т.н.;

3.

Призовава Комисията да следва, по-специално, десетте конкретни препоръки, направени от експертната група;

4.

Подчертава относителния характер на заключенията, направени в междинната оценка, като се има предвид, че по-голямата част от средствата по РП7 все още не са разпределени, че проекти, които са започнати, все още не са завършени, а други, финансирани по РП7, ще продължат и след изтичането на срока й;

5.

Счита, че въпреки факта, че Европа продължава да изостава от САЩ и губи водещите позиции, които е имала пред страните с бързо развиващи се икономики, тенденцията на постигнатите от РП7 резултати показва европейска добавена стойност в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите; призовава обаче Комисията да положи повече усилия за оповестяване на успешните резултати на държавите-членки, научната общност и европейските граждани;

6.

Изразява съжаление по повод липсата на метод за оценка на напредъка в научните знания благодарение на проектите, финансирани по РП7;

7.

Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си в областта на комуникацията по отношение на РП7 (включително посредством използването на нови технологии като интелигентни информационни услуги във връзка с изследователската дейност), като улеснят достъпа до информация относно участието, обявяват новите предизвикателства в областта на научните изследвания и разпространяват резултатите от изследванията; подкрепя инициативата на Комисията за насърчаване на открит достъп до резултатите от изследвания, финансирани с публични средства, когато това е целесъобразно и осъществимо от гледна точка на правата на интелектуална собственост;

8.

Изразява задоволството си от равнището на участие и високи научни постижения при подбора на проектите; изразява съжаление обаче, че процентът на успех на тази програма като цяло остава доста слаб и не окуражава прилагането й, по-специално за МСП, които играят особено важна роля в превръщането на резултатите от научните изследвания в продукти и услуги; счита, че опростяването на административните и финансовите правила, както и проектите и процедурите, които отговарят по-добре на нуждите на МСП, биха могли да подобрят това положение;

9.

Отбелязва, че увеличаването на броя на обхванатите цели и теми и диверсификацията на инструментите разшири обхвата на РП7 и неговия капацитет да служи на една голяма европейска цел;

10.

Одобрява засилването на специалната програма „Сътрудничество“, която остава важна предвид настоящите научни и технологични предизвикателства; подчертава ролята й във развиването на критична маса научни изследвания, развитие и иновации, която не би могла да се постигне на национално/регионално равнище, което показва европейската добавена стойност; счита, че транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да остане приоритет; препоръчва прилагането на схемата „бъдещи и нововъзникващи технологии“ и генерализираната употреба на „пътни карти“ за всички тематични области; призовава за по-голяма гъвкавост при определянето на темите за представяне на предложения, праговете и таваните на финансиране, които разграничават големите и малките проекти; подчертава, че настоящата програма за сътрудничество е твърде ограничена, а въпросите, включени в нея, често са твърде конкретни, за да се отнасят за по-големите обществени предизвикателства; препоръчва следващата рамкова програма да дава възможност за представяне на проекти с по-широк тематичен обхват;

11.

Подчертава, че ще са необходими и по-широки интердисциплинарни перспективи за ефективното справяне с нарастващите обществени предизвикателства; подчертава, че социалните и хуманитарните науки играят жизненоважна роля за посрещането на големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС; изразява съжаление, че изключително конкретните и тясно специализирани покани за представяне на проекти по част „Сътрудничество“ във връзка със социално-икономическите и хуманитарните науки до голяма степен затрудняват новите и иновативните научни изследвания в тази област;

12.

Предлага, с цел постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, научните изследвания, подкрепяни от РП7, да бъдат насочени към решаването на най-наложителните за ЕС предизвикателства в секторите, посочени в главата „Сътрудничество“ на РП7: здравеопазване (включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии), хранене и биотехнологии (включително безопасност на храните), ИКТ, нанонауки и нанотехнологии, енергетика (включително енергийна ефективност, интелигентни мрежи, възобновяемите енергийни източници, улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид, плана SET и използването на биогаз), околната среда (включително изменението на климата, водата, почвата и горите), устойчив транспорт, икономически, социални и хуманитарни науки, космическо пространство и сигурност;

13.

Предлага да се засили съвместната изследователска дейност, например дейности, финансирани по специфичната програма „Сътрудничество“; призовава за предоставяне на възможност за разработване на малки и средни проекти и създаване на партньорски консорциуми, които да позволяват ефикасна координация, както и да повишават равнището на научното развитие; подчертава, че подходът за съвместна изследователска дейност трябва да остане основният елемент на рамковата програма;

14.

Изразява задоволство от обещаващите резултати в главата „Идеи“, постигнати от Европейския съвет по научни изследвания, и ролята й, насочена към засилването на популярността и привлекателността на европейските научни изследвания; изразява съжаление за липсата на участие и ангажираност на частния сектор в Европейския съвет по научни изследвания; призовава Комисията да увеличи финансирането за Европейския съвет по научни изследвания (което също така ще увеличи процента на успех), както и да извърши оценка на възможностите за допълнително подобряване на неговите структури и механизми, включително превръщането му в независим правен субект, разполагащ с правомощия за вземане на решения и пряко отговорен за научната си стратегия и административното си управление, който ще може също така да служи като пилотен образец за постигане по-голяма независимост на агенциите за финансиране на научноизследователската дейност, развойната дейност и иновациите; подкрепя по-голямата прозрачност по отношение на процеса на назначаване на Научния съвет и на състава на експертните групи за оценка; препоръчва Европейският съвет по научни изследвания да запази силната си подкрепа за отделни учени с високи научни постижения; призовава обаче Европейският съвет по научни изследвания да предоставя също така възможност за подпомагане на екипни проекти, но винаги при условие че тези проекти се разработват във възходяща линия,

15.

Подкрепя, в рамките на програмата „Хора“, действията „Мария Кюри“, които са от изключително значение за професионалното развитие на научните изследователи, осигуряват индивидуални изследвания във възходяща линия в широк спектър от теми, възпират „изтичането на мозъци“, увеличават привлекателността на научната кариера за обещаващи млади изследователи както от Европа, така и от трети страни; с оглед относително твърде високия брой на подаваните заявления препоръчва програмата за мобилност „Мария Кюри“ да продължи, като й се предоставят повече средства в рамките на РП7, така че да се увеличат възможностите за мобилност на научните изследователи и студентите в докторантски програми (включително между университетите и частния сектор или между държавите-членки, например чрез въвеждане на ваучерна схема за изследвания, по която да отпусканите средства за научноизследователска дейност следват изследователите); счита обаче, че в рамките на действията „Мария Кюри“ има също така възможност за опростяване; изразява съжаление, че по-голямата част от научната работа в ЕС все още се извършва при несигурни условия на труд;

16.

Счита че, за да се увеличат човешките ресурси, предназначени за научни изследвания в Европа, е необходимо професионалните кариери в тази област да станат по-привлекателни, като се премахнат административните пречки и се признаят постиженията, времето на обучение и работата във всеки научноизследователски център; за тази цел насърчава Комисията и държавите-членки да установят обща система за оценка на научните постижения и професионалното развитие на научните изследователи, както и за оценка на резултатите от дейността на университетите; отново подчертава значението на инвестиции в образованието, обучението и развитието на умения, както и на допълването на връзките между образованието, научните изследвания и иновациите;

17.

Изразява своя скептицизъм във връзка с разнородния характер на целите от главата „Капацитет“ и произтичащите от това трудности, по-специално в областта на международното сътрудничество и напредъка на основните изследователски инфраструктури (ESFRI); счита, че съществува реална необходимост от действия за подкрепа на МСП и иновационните МСП, и призовава Комисията най-малкото да поддържа тези действия и отпускания за тях бюджет, като в същото време предприеме действия за подобряване на осъществяването им; счита, че проектите„Инфраструктура“ ERA-NET, ERA-NET+ и инициативите въз основа на член 185 изпълняват ролята си, насочена към структуриране на европейското научноизследователско пространство;

18.

Отчита, че „съвместните технологични инициативи“ са от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост; изразява съжаление по повод на правните и административните препятствия (правосубектност, финансови правила, а в някои случаи и интелектуална собственост), които биха могли да откажат от участие голям брой основни участници в изследователската сфера и МСП; изразява съжаление и по повод на различията в управлението и правните структури на съвместните технологични инициативи и по повод на високите оперативни разходи при лансирането им; призовава държавите-членки да изпълнят задълженията си, след като дадат съгласие за съфинансиране на съвместните технологични инициативи; призовава Комисията да опрости правилата и процентите на финансиране за подобни категории участници във всички съвместни технологични инициативи по модела на РП7, включително по отношение на националното съфинансиране; изисква да бъде включен в по-голяма степен в политическия контрол върху тези инструменти, по-специално за гарантиране на необходимия баланс на участието и дейностите; подчертава, че тези инициативи не следва да водят до екстернализацията на публичното финансиране и следва да останат в законовите рамки на държавната помощ и предконкурентните въпроси;

19.

Изисква от Комисията да представи на Парламента ясна и подробна информация относно функционирането на съвместните технологични инициативи, като за всеки отделен случай посочи правния им статут, членовете на управителния съвет и осъществените дейности;

20.

Признава по-системното прибягване до прекалено отворени покани за представяне на предложения (възходящ подход) с цел осигуряване на дългосрочен капацитет за научноизследователска дейност; подчертава необходимостта, обаче, от запазване на равновесието между двата подхода (възходящ и низходящ), всеки от които отговаря на специфични необходимости; подчертава необходимостта от консултации и съвместна работа с изследователите, промишлеността и представители на гражданското общество за изготвяне на изследователските програми;

21.

Счита, че като се имат предвид по-специално стратегията „Европа 2020“ и целта за „интелигентен растеж“, е необходимо да се определят общи научноизследователски пространства сред онези, които изглеждат най-обещаващи по отношение на конкретни приложения, позволяващи най-висока степен на споделяне от гледна точка на етиката; посочва, че тези пространства биха могли да станат част от обща научноизследователска платформа, финансирана от ЕС и подпомагана от обща мрежа за обмен на данни, която следва да бъде възприемана като изключително важна и приоритетна;

22.

Изразява съжаление по повод на факта, че финансирането на научноизследователската дейност в Европа все още е твърде фрагментарно, с различни национални и общностни източници, които прилагат различни приоритети, критерии за оценка, дефиниции и процедури, което води до ненужно дублиране, объркване, грешки и липса на натрупване на критична маса; призовава Комисията и Съвета да поставят на преден план в дневния ред въпросите за сътрудничеството и координацията между различните програми на равнище ЕС и на равнище държави-членки; призовава Комисията да извърши анализ за подобряване на връзките между европейските и националните действия, включително възможното координиране на етапите на изготвянето на покани за представяне на предложения и на оценка на проекти, както и идентифицирането на националните норми или закони, които възпрепятстват или усложняват финансовото управление на международните проекти за сътрудничество в областта на научните изследвания; призовава за това поканите за представяне на предложения, включително тези през юли 2011 г., да се отправят при консултация с държавите-членки, без да припокриват националните инициативи или да ги конкурират, а като ги допълват; в тази връзка счита, че схемата ERA-Net следва да бъде укрепена като инструмент за подпомагане на високите научни постижения и разработването на критерии за определяне на показатели за качество, които да представляват основата за координиране на програмите или съвместните предприятия; предлага РП7 да допълва усилията на участниците, управляващи националните програми, включени в съвместното планиране, с цел рамковите програми за научни изследвания и развитие да преминат от логика, свързана с управление на проекти, към логика, свързана с управление на програми, но без да се пренебрегва управлението на малки проекти; счита, че за да бъде успешно съвместното планиране, проектите следва да се избират на основата на критериите за високи научни достижения, да отговарят конкретно на характеристиките на всеки отделен сектор, следва да се засили координиращата роля на Комисията и участващите държави-членки следва да изпълняват финансовите си ангажименти; призовава трите последни години от РП7 да се посветят на подпомагане на структурирането на европейското изследователско пространство;

23.

Изразява скептичност по отношение на факта, че често е възможно да се финансира едно единствено предложение на покана, което води до загуба на ресурси, инвестирани в подготовката и оценяването на предложения с високи качества и до нефинансирането на някои отлични идеи; призовава Комисията да разгледа възможността за финансиране на неизбрани предложения с високо качество за научни изследвания чрез допълнителен бюджет за научни изследвания (съответстващ на средствата за изследвания), който да се подпомага със средства от държавите-членки, регионалните и структурните фондове и частния сектор;

24.

Подчертава значението на преките действия на Съвместния изследователски център и техния принос към устойчивото развитие, конкурентоспособността и сигурността и безопасността на ядрената енергия;

25.

Признава значението на Проекта за черноморската взаимосвързаност за създаване на регионални изследователски и образователни мрежи в по-широкия черноморски регион и свързването й с GEANT и призовава Комисията да продължи да подкрепя изследователски проекти в черноморския регион като HP-SEE, SEE-GRID, SCENE, CAREN и BSRN;

26.

Призовава Комисията да гарантира, в контекста на РП7 и на бъдещата финансова рамка, подходящо равнище на финансиране за научните изследвания, развойната дейност и иновациите за приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС);

27.

Подчертава, че всички научни изследвания в рамките на РП7 трябва да бъдат извършвани в съответствие с основните права, посочени в Европейската харта; в тази връзка настоятелно призовава Комисията незабавно да публикува всички документи, свързани с INDECT (научноизследователски проект, финансиран от РП7, чиято цел е разработването на автоматизирана система за наблюдение, която непрекъснато наблюдава интернет страници, камери за наблюдение и отделни компютърни системи) и да определи ясен и стриктен мандат за целта на изследването, приложението и крайните потребители на INDECT; подчертава, че INDECT не следва да получи финансиране от РП7, преди да се направи задълбочено разследване на възможните последици за основните права;

28.

Подчертава, че процентът на участие на промишлеността не изглежда по-висок в сравнение с предходните рамкови програми, най-вече в частта, посветена на сътрудничеството; поради това отправя искане към Комисията за подробен анализ на капацитета на програмата за увеличаване на инвестиции от частния сектор;

29.

Счита, че процедурите за покани за представяне на конкуренти предложения за допълнителни партньори следва да се основават на предпоставката, че участващите дружества и научни изследователи са най-добре запознати с проекта и с това от кой е най-подходящият партньор и че вместо да ги принуждава да следват списъка на класираните, изготвен от експертите по оценяване, Комисията следва да прави оценка на писмената обосновка за избора на консорциума;

30.

Изразява задоволството си от резултатите от РП7 в полза на МСП, по отношение на мерките за подкрепа на МСП в частта „Сътрудничество“, програмата „EUROSTARS“ и целта от 15 %, определена в частта „Сътрудничество“; с цел допълнително улесняване на участието на МСП призовава да се публикуват повече нетематични покани за МСП, да се отправят повече покани за представяне на предложение за специфичните дейности на МСП (или да съществува непрекъснато открита покана), да се опростят в по-голяма степен правилата (включително правилата за програмата „Eurostars“) и да се скъсят сроковете за отпускане на субсидии; препоръчва по-активното участие на МСП в процеса на използване на постигнатите резултати;

31.

Изразява убеденост, че следва да се създават стимули за участие на млади учени в екипи, работещи по проекти в контекста на съвместните изследователски дейност на промишлеността и научни организации; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни мерки, насочени към увеличаване на участието на младите изследователи в рамковите програми; призовава Комисията да използва междинния преглед на Седмата рамкова програма за насърчаване на заетостта сред младите учени чрез определянето на правила и начини за участие, така че голяма част от финансирането да бъде насочено към наемане на млади изследователи;

32.

Отбелязва с безпокойство относително скромното участие на определени държави-членки в РП7, което не допринася за териториалното сближаване и балансираното развитие в Европа; застъпва становище, че по-доброто координиране, съгласуваност и взаимодействие на РП7 със структурните и кохезионните фондове, както и по-доброто използване на програмата „Хора“ би могло да улесни участието на недостатъчно добре представените държави-членки; счита, че чрез използването на структурните фондове за укрепване на инфраструктурата за научноизследователска дейност и увеличаването на изграждането на капацитет за научни изследвания и иновации ще се даде възможност на всички държави-членки да реализират високо равнище на постижения (път към високи постижения); поради това приветства създаването на експертната група по синергиите (SEG), установена, за да открива синергии между РП7, структурните фондове и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации; подчертава, обаче, абсолютната необходимост от разграничаване между критерии за РП7 и структурните фондове, тъй като принципът за високи научни постижения (под единното управление и координиране от страна на Комисията) следва да надделява, когато се разпределя финансирането по РП7, с цел да се гарантира максимална добавена стойност за научните изследвания, развойната дейност и иновациите в Европа; отбелязва със задоволство, че в рамките на кохезионните фондове за периода 2007-2013 г. за подпомагане на иновациите са отделени 86 милиарда евро (25 % от цялата сума), от които за базови изследвания и технологично развитие са разпределени 50 милиарда евро, което е равно на целия бюджет на РП7; подчертава значението на териториалното измерение на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, което отчита специфичните нужди и капацитет на териториите при изготвяне на политиките („интелигентно специализиране“); следователно счита, че участието на регионалните и местните органи има ключово значение за увеличаване на капацитета за научноизследователска дейност и иновациите в съответния регион; препоръчва неусвоените в момента средства да останат в бюджета на ЕС до края н а 2013 г., а предвидените за периода 2014-2020 г. да бъдат още по-силно ориентирани към иновации, наука и научни изследвания от гледна точка както на човешките ресурси, така и на развитието и инфраструктурата;

33.

Приветства стабилния, но скромен напредък към по-балансирано участие на половете в РП7, тъй като многообразието е важно за творчеството и иновациите; посочва, че съществува тенденция жените научни изследователи да работят по по-малки, не толкова престижни научноизследователски проекти и задачи и изглежда съществува твърде проблематичен „стъклен таван“ за тях, водещ до намаляване на дела на жените научни изследователи на по-високи длъжности, както показва и малкият брой жени научни изследователи, подбрани за субсидиите на Европейския съвет по научни изследвания за утвърдени изследователи; изразява съгласие, че мерките за насърчаване на участието на жени следва да бъдат засилени през целия цикъл на изпълнение на проектите (като се обърне особено внимание на гъвкавото работно време, по-добрите условия в заведенията за грижи за деца, разпоредбите за социална сигурност и отпуска за гледане на дете) и че Комисията следва да динамизира подхода си за насърчаване на жените учени и да се стреми да стимулира държавите-членки да се справят с неравнопоставеността между половете; подчертава, че целта за 40 % участие на жени в програмните и консултативните комитети следва да бъде осъществена внимателно; призовава Комисията да създаде хоризонтален комитет за наблюдение и консултации относно представителството на жените научни изследователи и да разработи план за действие за равенство между половете, както препоръчва последващата оценка на РП6; призовава университетите и институциите на ЕС още от началните степени на образование да популяризират науката като интересна област и за двата пола, популяризирайки жените научни изследователи като модел за подражание;

34.

Призовава за признаване на регионално равнище на важната роля, която играят посредническите организации (например търговски палати, Enterprise Europe Network и регионалните агенции за иновации) като връзка между иновационните МСП във всеки регион и Комисията;

35.

Счита, че програмите следва да се отворят за международни партньори; подчертава, че основният принцип следва да бъде, че всички програми следва да са отворени за финансиране и от чуждестранни групи (предвид специфични умения); отхвърля схващането, че Комисията би била по-добре поставена да определя избора на партньорите за сътрудничество, отколкото научните изследователи;

36.

Счита, че РП7 следва да утвърди приоритетите си в областта на международното сътрудничество; счита, че изборът на целеви държави и теми за действия в рамките на международното сътрудничество трябва да се извършва след консултации с държавите-членки, за да се осигурят възможности за допълване на тези действия за всички участващи страни; въпреки това отново потвърждава, че трябва да се обърне внимание на сътрудничеството с развиващите се страни;

37.

Счита, че трябва най-малко да се запази равнището на финансиране на РП7, което е надеждно и необходимо, за да се посрещнат големите предизвикателства пред обществото, и припомня, че инвестирането в научни изследвания, развитие и иновации е дългосрочно инвестиране и представлява решаващ елемент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

38.

Счита, че разходите по РП7, както и общите научноизследователски насоки, следва да бъдат възможно най-добре съгласувани с общите цели на политиката в рамките на стратегията „Европа 2020“; счита, че научният прогрес по големи предизвикателства изисква средно- до дългосрочен ангажимент на инструментите за финансиране, които подпомагат както фундаменталните научни изследвания, така и сътрудничеството с промишлеността и други външни партньори;

39.

Подчертава основната роля на научноизследователските инфраструктури и изтъква, че във връзка с тяхното развитие и финансиране (основано на списъка на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) и включващо осигуряването на лабораторно оборудване и инструменти, както и тяхната поддръжка) следва да съществува по-добра координация и съвместно финансиране между РП7, инструментите на ЕИБ, структурните фондове и националните и регионалните политики; счита, че следва да се избягва дублирането на научноизследователски инфраструктури в различните държави-членки и че следва да се подобри откритият и основан на високи научни постижения достъп до научноизследователски инфраструктури; призовава да се положат усилия за увеличаване на финансирането на научноизследователски инфраструктури в РП7, особено където има най-голяма възможност за добавена стойност на равнище ЕС;

40.

Счита, че бенефициентите на финансиране за научноизследователска инфраструктура следва ясно да обосноват своята роля и използването на оборудване, лаборатории и научен и технически персонал; във връзка с това счита, че следва да бъде създадена система за наблюдение и проверки, която да проверява спазването на споразуменията;

41.

Призовава държавите-членки и ЕС да спазват финансовите си ангажименти, поети в рамките на международните споразумения в областта на научните изследвания, включително ангажиментите за действия съгласно членове 185 и 187;

42.

Призовава Комисията – с оглед на целта за отделяне на 3 % от БВП за научни изследвания и технологично развитие до 2020 г. и признавайки, че научните изследвания и иновациите са единственият сигурен начин за икономическо възстановяване в ЕС – да разгледа възможността да установи задължително междинно равнище на финансиране за научни изследвания и технологично развитие в размер на около 1 % от БВП до 2015 г.;

43.

Отбелязва засилване на измерението за иновации в бъдещите работни програми; счита, че за да могат програмите за научни изследвания и иновации да имат ясно въздействие върху пазара и обществото, следва да бъдат създадени действия, които дават възможност за оптимално използване и търговска реализация на резултатите от научните изследвания, като разглеждане на потенциала на търговската реализация на резултатите от научните изследвания в специални покани или в критерии за оценка в конкретни области; призовава Комисията да започне финансирането на демонстрационни и пилотни проекти, както и на проекти за тестване на концепцията преди края на РП7 и да разгледа система за финансиране с цел отпускане на средства за успешни проекти и подпомагане на въвеждането им на пазара за допълване на настоящото първоначално финансиране; също така счита във връзка с това, че е необходима тясна координация между РП7, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и структурните фондове;

44.

Отбелязва, че ако РП7 е структурирана така, че да разграничава науката заради самата наука от науката с цел конкуренция и науката в полза на обществото, има опасност постепенното преминаване от фундаментални научни изследвания към приложни научни изследвания и иновации да не бъде взето под внимание; посочва необходимостта да не се допуска възпрепятстването на успешното изпълнение на интегрирани проекти поради липсата на структурна гъвкавост;

45.

Счита, че както РП7, така и бъдещата РП8 следва да имат по-голям принос за развитието на промишлеността в Европа, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават приложните научни изследвания;

46.

Макар да признава, че РП7 има за основна цел научните изследвания и технологичното развитие, подчертава важността на създаването на политики и програми на ЕС по такъв начин, че взаимодействието в рамките на цялата верига на създаване на стойност в изследователската и развойната дейност (от научните изследвания и образованието, през иновациите, до създаването на работни места) да се използва в пълна степен; счита, че това е единственият начин за постигане на целите, определени в „Съюза за иновации“, и за ускоряване на превръщането на Европа в общество, основано на знанието; във връзка с това, макар да приветства настоящото разработване на сравнителен анализ на иновациите, призовава за широко определение за иновациите (включително нетехнологични иновации и иновации, предлагани от работниците и служителите) и за развитието на по-ефективни модели, методологии и инструменти за измерване и насърчаване на иновациите, включително чрез обществени поръчки, определяне на стандарти и финансов инженеринг;

47.

Отчита, че европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства допринасят за по-голямо участие на промишления сектор, и призовава за тяхното консолидиране в бъдещи програми; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящи правила за участие (включително правила по отношение на интелектуалната собственост) и процент на участие във финансирането (включително за непреки разходи), както и от стремеж към допълнително опростяване с цел привличане на по-голям брой МСП, публични изследователски институти и по-малки научноизследователски организации, като по този начин да се гарантира по-добър баланс при достъпа и участието на заинтересованите страни в съвместните технологични инициативи и публично-частните партньорства;

48.

Изразява безпокойство по повод на прекомерната административна тежест на РП7; подчертава, че мерките за опростяване, които не налагат промяна на правилата, следва да бъдат приложени възможно най-скоро, при спазване на принципите на простота, стабилност, последователност, правна сигурност, прозрачност, високи постижения и доверие, и насърчава Комисията допълнително да проучи мерките за опростяване, включително апортните вноски от страна на кандидатите, както и допълнителното хармонизиране с изчислителните и счетоводните методи, използвани в националните системи за финансиране; призовава Комисията да предприеме спешни мерки за значително съкращаване на сроковете от момента на подаване на заявленията до момента на предоставяне на субсидии, намаляване на бюрократичните процедури за подготовка, представяне и оценка на проектите (включително чрез използването на Портал за подаване на заявления на ЕС, основан на подобен модел от САЩ), намаляване на броя на периодичните доклади за финансовото състояние и на документите за одит за всеки отчетен период, както и намиране на по-добър баланс между риска и контрола в областта на научните изследвания; подчертава, че настоящата култура на избягване на риска при отпускането на финансиране от ЕС за научноизследователската област би попречило на финансирането на високорискови изследователски идеи, които имат най-голям потенциал да доведат до важни научни открития, и следователно предлага основан на доверие подход, при който се толерира в по-голяма степен евентуален риск и неуспех, за разлика от подхода, основаващ се единствено на резултатите, който би могъл да попречи на иновативните изследвания; препоръчва опростяване на тълкуването и предоставяне на допълнителни разяснения за определянето на допустимите разходи; подкрепя предложението за преразглеждане на Финансовия регламент с цел опростяване на процедурите и призовава за преразглеждане и/или разширяване на тълкуването на Правилника за длъжностните лица на ЕС по въпроса за личната отговорност; призовава за по-точни, съгласувани и прозрачни процедурни правила при провеждането на одити, включително чрез по-рядко използване на случайни извадки и чрез прилагане на по-реалистични критерии, като например опита на участниците и историята на грешките и съответствията;

49.

Отново заявява, че е важно незабавно да се въведат процедурни, административни и финансови мерки за опростяване в настоящото управление на РП7, както са определени в резолюцията на Парламента от 11 ноември 2010 г.; приветства Решението на Комисията от 24 януари 2011 г., с което се въвеждат три мерки за опростяване, както и създаването на система за регистрация „на едно гише“; призовава Комисията бързо да изпълни тези мерки по еднакъв начин и да проучи къде все още е възможно изпълнението на допълнителни мерки за опростяване; изразява съжаление за сериозните проблеми с тълкуването и правната несигурност за участниците в РП7 и отново заявява желанието си за бързо уреждане на текущите съдебни производства между Комисията и бенефициентите във връзка с всички рамкови програми при спазване на принципа на отговорно управление на публични средства; изисква от Комисията да позволи на бенефициентите да се консултират с комитета за съгласуване за научноизследователските рамкови програми по време на или след изпълнението на проекта за изясняване на въпроси, свързани с изчислението на разходите, правилата за участие и одит, включително последващите одити; подчертава необходимостта от запазване на елементите, които функционират добре, и за промяна единствено на правилата, които се нуждаят от адаптиране;

50.

Призовава за мерки за съкращаване на сроковете за предоставяне на субсидии, насочени към намаляване през 2011 г. на процента на подписаните субсидии на по-малко от осем месеца с известен процент и по-малко от шест месеца през останалия период;

51.

горещо приветства препоръките за съкращаване на сроковете за възлагане на договори чрез тръжна процедура и призовава за извършване на оценка на съществуващите инструменти, преди създаването на каквито и да било нови инструменти в рамките на РП7;

52.

Предлага Комисията да съдейства на публичните органи да подобрят своите системи на управление, като извършва оценки без финансови последствия, което би насърчило тези органи да предприемат редица действия, за да подобрят провежданото от тях управление на проектите и да ги изпълняват в конкретен срок от по-малко от една година;

53.

Счита, че МФПР изигра важна роля на лост, както в количествено, така и в качествено отношение, за увеличаване на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации в един момент на криза, в който банковият сектор вече не беше в позиция да изпълнява тази роля, като през първите години възлезе на 8 милиарда евро заеми, създаващи над 20 милиарда евро инвестиции;

54.

При все това изразява своята загриженост относно незначителния размер на средствата, отпуснати за инфраструктура на научните изследвания, на университетите и изследователските институти и на МСП, особено на новаторските МСП, както и по отношение на наличието на общоизвестен географски и секторен дисбаланс във връзка с отпуснатите заеми; следователно подкрепя конкретните препоръки на експертната група, целящи да подобрят участието на някои недостатъчно представени целеви групи и подкрепя заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., особено призива да се проучат всички възможности за създаването на инструмент за остойностяване на правата върху интелектуална собственост на европейско равнище, в частност с цел да улесни достъпа на МСП до пазара на знания;

55.

Изразява съжаление, че проекти, финансирани от МФПР, се реализират само в 18 държави-членки на ЕС и две асоциирани страни, и че МСП, университетите/изследователските институти и научноизследователските бази в момента не са достатъчно добре представени в МФПР; призовава Комисията да извърши оценка на причините, поради които останалите девет държави-членки на ЕС не са използвали този нов инструмент, който доказа своя решителен принос за увеличаване на финансирането за научни изследвания, развитие и иновации, и да осигури участието на всички заинтересовани държави;

56.

Призовава Комисията и държавите-членки да проучат оповестяването за наличието на заеми по МФПР на равнище държави-членки и да осигурят на потенциалните участници адекватна информация и помощ за достъп до тези заеми, особено в онези държави-членки, чиято парична единица не е еврото;

57.

Препоръчва прилагането на този новаторски финансов инструмент да бъде продължено и задълбочено в РП7 и бъдещата Осма рамкова програма, тъй като той допринася за подобряване на достъпа до финансиране и привличане на частните инвестиции; подчертава необходимостта да се гарантира, че тези финансови инструменти са подходящи за МСП;

58.

Изисква при използването на РП7 да се отчитат различните последици във всяка държава-членка от икономическата криза за последните години от програмата (2011-2013 г.), с оглед на значителния размер на средствата (28,8 милиарда евро за три години), които остава да бъдат разпределени, целите, които трябва да бъдат постигнати с оглед на стратегията „ЕС 2020“ и подготовката на европейско научноизследователско пространство и на Съюз за иновации; призовава по-специално за хармонизиране целите на РП7 със стратегиите на ЕС за ефективно използване на ресурсите, суровините и цифровите технологии;

59.

Счита, че оставащите средства не бива да се отклоняват от научните изследвания и да се използват за други програми или инструменти, които не попадат в сектора на научните изследвания и иновациите, или целите и обхвата на РП7;

60.

Подчертава необходимостта от засилване, стимулиране и гарантиране на финансирането на научните изследвания и развитието в Съюза чрез значително увеличаване на съответните разходи в периода след 2013 г.; счита, че това увеличение на финансирането, в идеалния случай чрез удвояване на бюджета, трябва да подпомогне устойчивия растеж и конкуренцията посредством високи постижения; подчертава, че това увеличение на средства трябва да бъде съчетано с подход, повече ориентиран към резултатите и обусловен от тях, и с радикално опростяване на процедурите на финансиране; подкрепя по-нататъшно взаимодействие и сътрудничество между различни програми на ЕС за научни изследвания, развитие и иновации, например под заглавие „Обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации“; счита, че съгласуваността на бъдещата програма, след нейното създаване, е важен аспект за всички участници в нея;

61.

Подчертава, че е важно да се разглежда оценката на получените резултати във всяка една от областите, определени като политически приоритети за финансиране, както и тяхната ефективност, с цел да се подобри оценяването на бъдещите програми;

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.