(1)

В член 2, буква б) от Договора се предвижда установяване на единни стандарти за безопасност с цел опазване здравето на работниците и на населението.

(1)

В член 2, буква б) от Договора за Евратом се предвижда установяване на единни стандарти за безопасност с цел опазване здравето на работниците и на населението.

(2)

В член 30 от Договора се предвижда установяване на основни стандарти за опазване здравето на работниците и на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.

(2)

В член 30 от Договора за Евратом се предвижда установяване на основни стандарти за опазване здравето на работниците и на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения.

(3)

В член 37 от Договора се изисква държавите-членки да предоставят на Комисията общи данни за всеки план за погребване на радиоактивни отпадъци.

(3)

В член 37 от Договора за Евратом се изисква държавите-членки да предоставят на Комисията общи данни за всеки план за погребване на радиоактивни отпадъци.

(3a)

Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. (1) урежда въвеждането на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците.

(4)

Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение  (2), се прилага за всички практики, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение в случаите, в които естествени радионуклиди се обработват или са били обработвани с оглед на техните свойства радиоактивност, делене или възпроизвеждане. Тя включва също така разрешените изхвърляния на материали, получени от такива практики. Разпоредбите на гореспоменатата директива са допълнени от по-специфично законодателство.

(4)

Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. (3) установява основните норми на безопасност . Директивата се прилага за всички практики, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение в случаите, в които естествени радионуклиди се обработват или са били обработвани с оглед на техните свойства радиоактивност, делене или възпроизвеждане. Тя включва също така разрешените изхвърляния на материали, получени от такива практики. Разпоредбите на гореспоменатата директива са допълнени от по-специфично законодателство.

(4а)

Тъй като нито Договорът за Евратом, нито ДФЕС предоставят на Парламента правомощия за съвместно вземане на решения в областта на ядрената енергетика, от изключително голямо значение е да се намери нова правна основа за бъдещо законодателство в тази област.

(15a)

Трите бивши страни-кандидатки за членство в ЕС – Литва, Словакия и България, експлоатираха стари атомни електроцентрали съветски модел, който не можеше да бъде икономически обновен, за да отговаря на стандартите на ЕС за безопасност; поради това електроцентралите бяха спрени и впоследствие изведени от експлоатация.

(15б)

Извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали на тези три държави-членки представляваше значителна финансова и икономическа тежест за тях, която те не можеха да поемат напълно, и поради това Съюзът предостави финансови средства на тези държави-членки, които бяха предназначени да покрият част от разходите по проектите за извеждане от експлоатация и третиране на отпадъците и за компенсиране на икономическите последици.

(18)

През 2006 г. МААЕ актуализира целия си набор от стандарти и публикува Основните принципи за безопасност37, които бяха спонсорирани съвместно от Евратом, ОИСР/NEA и други международни организации. Както се посочва от спонсориращите организации, прилагането на основните принципи за безопасност ще улесни прилагането на международните стандарти за безопасност и ще спомогне за по-голяма съгласуваност между мерките в различните държави. Ето защо е желателно всички държави да се присъединят и да пропагандират тези принципи. Принципите ще бъдат задължителни за МААЕ по отношение на нейната дейност и за държавите по отношение на дейност, подпомагана от МААЕ. Държави и спонсориращи организации могат да възприемат принципите по собствено усмотрение с цел прилагане за техните собствени дейности.

(18)

През 2006 г. МААЕ актуализира целия си набор от стандарти и публикува Основните принципи за безопасност37, които бяха разработени съвместно от Евратом, ОИСР/NEA и други международни организации. Както се посочва от спонсориращите организации, прилагането на основните принципи за безопасност ще улесни прилагането на международните стандарти за безопасност и ще спомогне за по-голяма съгласуваност между мерките в различните държави. Ето защо е желателно всички държави да се присъединят и да пропагандират тези принципи. Принципите ще бъдат задължителни за МААЕ по отношение на нейната дейност и за държавите по отношение на дейност, подпомагана от МААЕ. Държави и спонсориращи организации могат да възприемат принципите по собствено усмотрение с цел прилагане за техните собствени дейности.

(19a)

Орхуската конвенция от 25 юни 1998 г. относно достъпа до информация, общественото участие в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда предоставя права на обществеността и налага на страните по нея и на органите на публична власт задължения относно достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, които включват управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

(19б)

Международната организация на труда прие конвенция (4) и препоръка (5) относно защитата от лъчения при всички дейности, които включват експозиция на работниците на йонизиращи лъчения при изпълнение на работата, и изисква да бъдат предприети подходящи стъпки за гарантиране на ефективната защита на работниците в светлината на наличното до този момент знание.

(22a)

Европейският парламент също така заяви, че всички предприятия в сферата на атомната енергетика във всички държави-членки следва да разполагат с достатъчно финансови средства за покриване на всички разходи по извеждането от експлоатация, включително управлението на отпадъците, за да се спази принципът „замърсителят плаща” и да се избегне всякакво прибягване до държавна помощ, и призова Комисията да изготви точни определения относно използването на финансовите средства, предназначени за извеждането от експлоатация във всяка една държава-членка, като се вземат предвид както извеждането от експлоатация, така и управлението, кондиционирането и окончателното погребване на произтичащите от него радиоактивни отпадъци (6).

(23)

В Съюза, както и в световен мащаб, е налице все по-широко признаване на необходимостта от отговорно използване на ядрената енергия, която обхваща по-специално ядрената безопасност и сигурност. В този контекст е необходимо да се обърне внимание на проблема на управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, за да се гарантира безопасно, оптимизирано и устойчиво използване на ядрената енергия .

(23)

В Съюза, както и в световен мащаб, особено след последната сериозна ядрена авария в Япония, е налице все по-широко признаване на необходимостта от засилване на правилата относно ядрената безопасност и сигурност. В този контекст е необходимо да се обърне внимание на много важния проблем на управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, за да се гарантира безопасно, оптимизирано и устойчиво съхранение и/или погребване.

(23a)

В този контекст следва да бъде подчертано, че голяма част от отработеното гориво е възстановима. Поради тази причина рециклирането на отработеното гориво е аспект, който трябва да бъде взет предвид заедно с погребването на окончателните отпадъци.

(25)

Експлоатацията на ядрените реактори генерира също така отработено гориво. Всяка държава-членка може да определи своята политика за горивния цикъл, като счете отработеното гориво за ценен ресурс, който може да бъде преработен, или да реши да го отстранява като отпадък. Който и вариант да бъде избран, трябва да се вземе предвид погребването на високоактивните отпадъци, резултат от разделянето при преработката на отработеното гориво, или погребването на отработеното гориво, разглеждано като отпадък.

(25)

Експлоатацията на ядрените реактори генерира също така отработено гориво. Всяка държава-членка може да определи своята политика за горивния цикъл, като счете отработеното гориво за ценен ресурс, който може да бъде преработен и рециклиран , или да реши да го отстранява като отпадък. Който и вариант да бъде избран, трябва да се вземе предвид погребването на високоактивните отпадъци, резултат от разделянето при преработката на отработеното гориво, или погребването на отработеното гориво, разглеждано като отпадък.

(25a)

Отработеното гориво, което се съхранява като запас, представлява допълнителен потенциален източник на радиоактивност в околната среда, по-специално ако охлаждащите резервоари вече не са покрити.

(27)

Радиоактивните отпадъци, включително отработено гориво, считано за отпадък, изисква мерки за съхраняване и изолиране от хората и жизнената им среда в дългосрочен план. Специфичното им естество (съдържанието на радионуклиди) изисква мерки за защита на човешкото здраве и околната среда срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, включително погребване в подходящи съоръжения като крайна точка за тяхното управление. Съхраняването на радиоактивни отпадъци, включително дългосрочното съхраняване, е временно решение, но не и алтернатива на погребването .

(27)

Радиоактивните отпадъци, включително отработено гориво, считано за отпадък, изискват подходящи мерки за кондициониране, съхраняване и изолиране от хората и жизнената им среда в дългосрочен план. Специфичното им естество (съдържанието на радионуклиди) изисква мерки за защита на човешкото здраве и околната среда срещу опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, включително погребване в подходящи съоръжения като крайна точка за тяхното управление , с възможност за изваждане въз основа на принципа на реверсивност . Съхраняването на радиоактивни отпадъци, включително дългосрочното съхраняване, е временно решение.

(27a)

Рисковете от погребването на радиоактивните отпадъци проличаха при аварията във Фукушима, а подобни аварии биха могли да възникнат в съществуващи съоръжения или в бъдещи съоръжения на територията на Съюза и неговите съседни държави, при които съществува висок риск от земетресения или цунами, като в Akkuyu в Турция. Съюзът трябва да предприеме всички подходящи мерки за предотвратяване на погребването на радиоактивни отпадъци в подобни райони.

(28)

За основа на тези мерки трябва да служи национална схема за класификация на радиоактивните отпадъците, която отчита в пълна степен специфичните видове и свойства на радиоактивните отпадъци. Точните критерии, по които отпадъците се причисляват към определен клас отпадъци, ще зависят от конкретната ситуация в държавата по отношение на естеството на отпадъците и вариантите за погребване, които са на разположение или се разглеждат.

(28)

За основа на тези мерки трябва да служи национална схема за класификация на радиоактивните отпадъците, която отчита в пълна степен специфичните видове и свойства на радиоактивните отпадъци. Точните критерии, по които отпадъците се причисляват към определен клас отпадъци, ще зависят от конкретната ситуация в държавата по отношение на естеството на отпадъците и вариантите за погребване, които са на разположение или се разглеждат. В националната програма следва да се опише подробно схема за класификация, за да се улеснят комуникацията и обменът на информация между държавите-членки и да се осигури прозрачност.

(29)

Типичната концепция за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни отпадъци е да се погребват близо до повърхността. След 30 години изследвания на техническо ниво е широко възприето, че дълбокото геоложко погребване представлява най-безопасният и най-устойчив вариант за крайна точка на управлението на високоактивни отпадъци и отработено гориво, считано за отпадък . Следователно трябва да се премине към извършване на погребване .

(29)

Концепциите за погребване на краткоживеещи ниско- и средноактивни отпадъци варират от погребване близо до повърхността (в сгради, плитко погребване или погребване на няколко десетки метра под повърхността) до най-съвременното погребване в геоложки хранилища на 70-100 м . под повърхността. Почти всички отпадъци с дълъг период на разпад с ниска и средна активност се съхраняват. След 30 години изследвания изпълнимостта на дълбокото геоложко погребване беше доказана на научно равнище, и то може да представлява безопасен и икономичен вариант за крайна точка на управлението на високоактивни радиоактивни отпадъци . Дейностите, извършвани в рамките на „Технологичната платформа за прилагане на геоложко погребване на радиоактивни отпадъци“(IGD-TP), биха могли да улеснят достъпа до експертен опит и технологии в това отношение . Проучват се и различни други варианти като проектирани съоръжения за съхраняване на или близо до повърхността, разполагане в сухи скали или погребване в дълбоки сондажи (на дълбочина 3 000–5 000 м), включително евентуална обратимост и изваждане. Следователно по-нататъшната изследователска дейност във връзка с тези варианти следва да продължи .

(29a)

В контекста на научните изследвания в областта на обезвреждането на радиоактивни отпадъци чрез преобразуване или с помощта на други средства за намаляване на тяхната радиоактивност и период на полуразпад следва също да бъде обмислено и обратимото съхранение в по-дългосрочен план на радиоактивни отпадъци в дълбоки геоложки образувания.

(30)

Въпреки че всяка държава-членка е отговорна за своята собствена политика по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тази политика следва да е съобразена със съответните основни принципи на безопасност, определени от МААЕ. Всяка държава-членка има моралното задължение да избягва прехвърлянето на непосилно бреме върху бъдещите поколения по отношение на съществуващото отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и тези, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации.

(30)

Въпреки че всяка държава-членка е отговорна за своята собствена политика по отношение на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тази политика следва не само да е съобразена със съответните основни принципи на безопасност, определени от МААЕ , но също така и да налага най-високи стандарти за безопасност, които отразяват най-най-напредналите практики на регулаторно и оперативно равнище и най-добрата налична технология (НДНТ) . Всяка държава-членка има моралното задължение да избягва прехвърлянето на непосилно бреме върху бъдещите поколения по отношение на приетото в миналото и съществуващото отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и тези, очаквани от извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени инсталации. Следователно държавите-членки следва да разработят политика за извеждането от експлоатация, която да гарантира, че съоръженията се разрушават по най-безопасен начин възможно най-рано след затварянето им.

(31)

За отговорното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, всяка държава-членка трябва да създаде национална рамка, която да осигурява политически ангажименти и поетапно вземане на решения, прилагани чрез подходящо законодателство, регулиране и организация с ясно разпределение на отговорностите.

(31)

За отговорното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, всяка държава-членка трябва да създаде национална рамка, която да гарантира политически ангажименти и поетапно вземане на решения в съответствие с Орхуската конвенция , прилагани чрез подходящо законодателство, регулиране и организация с ясно разпределение на отговорностите.

(32a)

Държавите-членки следва да гарантират наличността на достатъчни финансови средства за управлението и съхраняването на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

(32б)

Необходимо е да бъдат предоставени допълнителни средства за енергийни проекти, включително за възможността за бъдещи проекти за извеждане от експлоатация и последващи проекти за управление на отпадъците.

(33)

Следва да бъде създадена национална програма, за да се гарантира транспонирането на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички необходими стъпки на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци от генерирането до погребването. Същата следва да включва всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци. Националната програма може да бъде базов документ или набор от документи.

(33)

Следва да бъде създадена национална програма, за да се гарантира транспонирането на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички необходими стъпки на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци от генерирането до погребването. Същата следва да включва всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци и отработено гориво и следва да спазва принципите, залегнали в Орхуската конвенция . Националната програма може да бъде базов документ или набор от документи.

(34a)

Работниците по цялата верига на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци трябва да бъдат защитени, също и чрез законодателство в областта на здравето и безопасността, независимо от тяхната дейност или статут, а дългосрочните последици за здравето и безопасността на работниците трябва да бъдат вземани предвид във всеки инструмент за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Законодателството на Съюза, както и това на държавите-членки, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, се прилага и по отношение на работници, участващи в управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, и неспазването на това законодателство трябва да води до незабавни и тежки санкции.

(35)

Прозрачността при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е важна. Тя следва да бъде осигурена чрез изискване за ефективно информиране на обществеността и възможности за участие на всички заинтересовани страни в процесите на вземане на решения.

(35)

Прозрачността при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е важна и е от решаващо значение наличието на доверие у обществеността в принципите, ръководещи безопасността на хранилищата, и в програмите за управление на отпадъците. Тя следва да бъде осигурена чрез гарантиране на ефективно информиране на обществеността и възможности за участие на всички заинтересовани страни , местни и регионални органи и обществеността в процесите на вземане на решения.

(36)

Сътрудничеството между държавите-членки и на международно равнище може да улесни и ускори вземането на решения чрез достъп до експертни знания и технологии.

(36)

Сътрудничеството между държавите-членки и на международно равнище може да улесни и ускори вземането на решения чрез достъп до висококачествени експертни знания и технологии , както и до най-добри практики .

(37)

Някои държави-членки считат, че съвместното ползване на съоръжения за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително на съоръжения за погребване, е вариант, който носи потенциални ползи, когато е на основата на споразумения между засегнатите държави-членки .

(37)

Някои държави-членки считат, че съвместното ползване на съоръжения за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително на съоръжения за погребване, е безопасен и икономически ефективен вариант, който носи потенциални ползи, когато е на основата на споразумения между участващите държави . Във връзка с това е важно да не бъдат блокирани конкретни договорености, като например заварените споразумения относно отработено гориво от изследователски реактори. Настоящата директива следва надлежно да определи необходимите условия, които трябва да се изпълнят преди стартирането на такива съвместни проекти.

(39)

Обосновката на безопасността и степенуваният подход следва да осигурят основа за решения, свързани с разработването, експлоатацията и затварянето на дадено съоръжение за погребване и да позволят определянето на областите на неопределеност, върху които трябва да се съсредоточи вниманието с цел по-задълбочено разбиране на аспектите, които влияят върху безопасността на системата за погребване, включително естествените (геоложки) и конструктивни бариери и очакваното Й развитие с течение на времето. Обосновката на безопасността следва да включва резултатите от оценката на безопасността и информация за неподатливостта на грешки и надеждността на оценката на безопасността, както и допусканията, направени в нея. Ето защо тя трябва да осигурява набора от аргументи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

(39)

Обосновката на безопасността и степенуваният подход следва да осигурят основа за решения, свързани с разработването, експлоатацията и затварянето на дадено съоръжение за погребване и да позволят определянето на областите на неопределеност, върху които трябва да се съсредоточи вниманието с цел по-задълбочено разбиране на аспектите, които влияят върху безопасността на системата за погребване, включително естествените (геоложки) и конструктивни бариери и очакваното й развитие с течение на времето. Обосновката на безопасността следва да включва резултатите от оценката на безопасността и информация за неподатливостта на грешки и надеждността на оценката на безопасността, както и допусканията, направени в нея. Ето защо демонстрирането на безопасността следва да се основава на набора от аргументи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

(40)

Като признава, че всички опасности, свързани с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат взети предвид в националната рамка, настоящата директива не обхваща опасностите, несвързани с радиацията, които попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(40)

Като признава, че всички опасности, свързани с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, трябва да бъдат взети предвид в националната рамка, настоящата директива не обхваща опасностите, несвързани с радиацията, без радиационни последствия, които попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(41)

Поддържането и доразвиването на знания и умения в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци като основен елемент за осигуряване на високи нива на безопасност, трябва да се основават на комбинация от обучение чрез експлоатационен опит, научни изследвания и технологични разработки, както и на техническото сътрудничество между всички участници.

(41)

Поддържането и доразвиването на знания и умения в областта на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци като основен елемент за осигуряване на високи нива на защита на здравето и околната среда, безопасност и прозрачност , трябва да се основават на комбинация от обучение чрез експлоатационен опит, научни изследвания и технологични разработки, както и на техническото сътрудничество между всички участници.

(42a)

В това отношение Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG) би могла да окаже ценен принос за постигането на еднакво прилагане на настоящата директива, като така се улесняват консултациите, обменът на добри практики и сътрудничеството между националните регулаторни органи.

(42б)

Настоящата директива би могла да бъде полезен инструмент, който да се взема под внимание, когато се проверява дали проектите, получаващи финансиране от Съюза в контекста на финансовата или техническа помощ по Евратом за съоръжения или дейности за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включват необходимите мерки, за да се гарантира безопасното управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

а)

всички етапи на управлението на отработено гориво, когато отработеното гориво е резултат от експлоатацията на граждански ядрени реактори или се управлява в рамките на граждански дейности;

а)

всички етапи на управлението на отработено гориво, когато отработеното гориво е резултат от експлоатацията на граждански ядрени реактори или се управлява в рамките на граждански дейности на територията на ЕС, включително отработеното гориво, произхождащо от военни отбранителни програми, ако и когато то се прехвърля за постоянно и се управлява в рамките на дейности с изключително граждански характер ;

б)

всички етапи на управлението на радиоактивни отпадъци от генерирането до погребването, когато радиоактивните отпадъци са резултат от граждански дейности или се управляват в рамките на граждански дейности;

б)

всички етапи на управлението на радиоактивни отпадъци от генерирането и включително до погребването, когато радиоактивните отпадъци са резултат от граждански дейности или се управляват в рамките на граждански дейности на територията на ЕС ;

(-1)

„разрешени изхвърляния” означава планирани и контролирани изхвърляния в околната среда на газообразни или течни радиоактивни материали, които произхождат от регулирани ядрени съоръжения или дейности при нормална експлоатация, в рамките на граници, разрешени от компетентния регулаторен орган, и в съответствие с принципите и ограниченията на Директива 96/29/Евратом;

(3)

„погребване“ означава разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение, без намерение за изваждане ;

(3)

„погребване“ означава разполагане по потенциално окончателен начин на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение, при надлежно спазване на принципа на обратимост ;

(6)

„радиоактивни отпадъци“ означава радиоактивен материал в газообразно, течно или твърдо състояние, за който не се предвижда по-нататъшна употреба от държавата-членка или от физическо или юридическо лице, с чието решение е съгласна държавата-членка, и който се контролира като радиоактивен отпадък от компетентен регулаторен орган съгласно законодателната и регулаторната рамка на държавата-членка;

(6)

„радиоактивни отпадъци“ означава радиоактивен материал в газообразно, течно или твърдо състояние, включително отработено гориво и радиоактивни отпадъци, продукт на преработка, чийто обем е намален до технологично възможния минимум и за който не се планира или предвижда, при отчитане на бъдещото технологично развитие и напредък, по-нататъшна употреба от държавата-членка или от физическо или юридическо лице, с чието решение е съгласна държавата-членка, и който се контролира като радиоактивен отпадък от компетентен регулаторен орган съгласно законодателната и регулаторната рамка на държавата-членка;

(9a)

„обект” означава географски район, в който се намира получило съответно разрешително съоръжение, включително съоръжение за погребване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, или се развива разрешена дейност;

(9б)

„оценка на безопасността” означава систематичният процес, който се извършва през целия процес на проектирането, за да се гарантира, че предложеният проект отговаря на всички съответни изисквания, свързани с безопасността, и включва официалния анализ на безопасността, но без да се ограничава в неговите рамки;

(9в)

„обосновка на безопасността” означава набор от доводи и доказателства в подкрепа на безопасността на съоръжение или дейност, който включва констатациите от оценката на безопасността и декларация за надеждността на тези констатации. По отношение на съоръжение за погребване обосновката на безопасността може да се отнася до даден етап от изграждането. В такива случаи обосновката на безопасността следва да признава съществуването на области на несигурност или на неразрешени проблеми и да предоставя насоки, по които да се работи с цел намиране на решения на тези проблеми на бъдещи етапи от изграждането;

(13)

„съхраняване“ означава помещаване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение , без намерение за изваждане;

(13)

„съхраняване“ означава временното помещаване на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в получило съответно разрешително съоръжение до тяхното изваждане;

а)

генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на минималното практически възможно равнище по отношение както на активността, така и на количеството, посредством подходящи конструктивни мерки и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително рециклиране и повторната употреба на традиционните материали ;

а)

генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на минималното практически възможно равнище , при спазване на принципа „толкова малко, колкото е разумно постижимо“ (ALARA), по отношение както на активността, така и на количеството, посредством подходящи конструктивни мерки и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително преработването и повторната употреба на материалите ;

г)

отработеното гориво и радиоактивните отпадъци се управляват безопасно, включително в дългосрочен план .

г)

отработеното гориво и радиоактивните отпадъци се управляват безопасно толкова дълго, колкото крият риск за хората и за околната среда ;

га)

избягва се излагането на работниците, обществеността и околната среда на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

гб)

се предприемат мерки за покриване на бъдещи рискове за околната среда и здравето на работниците и населението, изложени на риск;

гв)

разходите за управление на радиоактивните отпадъци, включително и на отработеното гориво, се покриват от тези, които са генерирали отпадъците;

гг)

финансовите резерви, които производителите на отпадъци трябва да осигурят за покриване на всички разходи, произтичащи от управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, се администрират в контролиран от държавата фонд, с цел да се гарантира, че са на разположение за използване във връзка с безопасно погребване;

гд)

компетентните национални органи участват в наблюдението на наличието на подходящи финансови ресурси;

ге)

националните парламенти участват в наблюдението на наличието на подходящи финансови ресурси.

а)

на всички етапи от разработването на проекта и през целия период на погребването във всички заинтересовани държави-членки се полагат непрестанни грижи, за да се подсигури приемане и подкрепа от обществеността, като се гарантира, че обществеността има достъп до информация и може да участва в процеса на провеждане на консултации;

б)

гарантира се сътрудничество между компетентните регулаторни органи и националните органи по безопасност, както и наблюдение от тяхна страна; обосновката на безопасността и спомагателните оценки на безопасността се изготвят във всяка заинтересована държава-членка, като се обхващат проучвателната фаза, фазата на подбора и фазата на изпълнението на съоръжението;

в)

постига се споразумение относно въпросите, свързани със задълженията, както и ясно разпределение на отговорностите, като всяка държава-членка носи крайната отговорност за своите собствени радиоактивни отпадъци;

г)

договарят се финансовите условия, като се гарантира, че са подсигурени средства за целия срок на действие и за периода след затварянето на съоръжението за погребване, както и че са налични адекватни човешки ресурси, осигуряващи достатъчно голям брой подобаващо квалифициран персонал;

д)

в националните програми на заинтересованите държави-членки се предоставя предварителна информация относно правната рамка, организационната структура и техническите схеми и мерки, като се демонстрира, в рамките на ясно определен срок, че планираното погребване отговаря на изискванията на настоящата директива.

а)

национална програма за прилагане на политиката за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци;

а)

национална програма , спазваща принципа на субсидиарност, за прилагане на политиката за отработеното гориво и радиоактивните отпадъци , която гарантира, че всички субекти, източници на радиоактивни отпадъци, имат достъп до безопасно погребване на радиоактивните отпадъци при едни и същи условия ;

ба)

национални изисквания за здравето и безопасността, образованието и обучението на работниците;

в)

система за лицензиране на дейности и съоръжения за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително забрана на експлоатацията на съоръжение за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци без лицензия;

в)

система за лицензиране на дейности и съоръжения за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително забрана на експлоатацията на съоръжение за управление на отработено гориво или радиоактивни отпадъци без лицензия , и за гарантиране, че всички радиоактивни отпадъци, независимо от това кой ги създава, се управляват по недискриминационен начин ;

г)

система за подходящ институционален контрол, регулаторни инспекции, документация и докладване;

г)

система за подходящ институционален контрол, регулаторни инспекции, документация и докладване , както и необходимото обучение на работниците, участващи в целия процес, с цел осигуряване и поддържане на здравето и безопасността им на работното място ;

да)

мерки за гарантиране на адекватни финансови ресурси в дългосрочен план за дейности и съоръжения, свързани с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци;

еа)

мерки за гарантиране, че финансирането, необходимо за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и за разполагането, се определя от компетентния регулаторен орган въз основа на прозрачен процес, който редовно се преразглежда и в процеса на който редовно се провеждат консултации с всички заинтересовани лица;

еб)

изчисление на всички разходи, породени от управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Информацията, предоставена в тази връзка, трябва да включва, наред с останалото, институциите, които поемат разходите.

(1а)

Държавите-членки гарантират, че регулаторните им органи подлежат на демократичен контрол.

а)

правилното извършване на оценка на разходите, свързани със стратегиите за управление на отпадъците, в частност оценка на разходите, свързани с прилагането на дългосрочни управленски решения за ниско-, средно- и високоактивни радиоактивни отпадъци с дълъг период на разпад в зависимост от тяхното естество. Тези разходи включват по-конкретно разходите за извеждане от експлоатация на ядрени инсталации, а по отношение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци - разходите за тяхното окончателно затваряне, поддръжка и наблюдение;

б)

установяването на резерви за покриване на разходите, посочени в буква а), и целевото отделяне на необходимите активи за специалното обезпечаване на тези резерви;

в)

извършването на подходящо наблюдение на адекватността на резервите и управлението на активите за покриване на разходите, посочени в буква а), с цел гарантиране на периодично коригиране.

а)

обществеността е информирана, независимо дали чрез публични съобщения или с други подходящи средства като електронни медии, когато има такива, за всякакви предложения относно подобни програми или за тяхното изменение или преразглеждане, и че съответната информация за такива предложения е направена достояние на обществеността, включително, наред с другото, информация за правото на участие при вземането на решения и относно компетентния орган, към който могат да бъдат отправяни забележки или въпроси;

б)

представители на обществеността имат право на забележки и на мнения, когато всички възможности са допустими, преди да са взети решенията по програмите;

в)

за целите на вземането на тези решения се държи точна сметка за резултатите от участието на обществеността;

г)

след като е прегледал забележките и мненията, изразени от обществеността, компетентният орган полага разумни усилия да я информира за взетите решения и за причините и съображенията, на които се основават тези решения, като включва и информация за процеса на участие на обществеността.

(-1)

интегрирана, подробна схема за класификация на радиоактивните отпадъци, която обхваща всички стъпки за управление на радиоактивните отпадъци – от тяхното генериране до погребването им;

(1)

отчет за цялото отработено гориво и радиоактивни отпадъци и прогнози за бъдещите количества, включително тези от извеждане от експлоатация. отчетът трябва ясно да показва местоположението и количеството на материала и , чрез подходяща класификация, нивото на опасност;

(1)

въз основа на схемата за класификация, посочена в точка (-1), отчет за цялото отработено гориво и радиоактивни отпадъци и прогнози за бъдещите количества, включително тези от извеждане от експлоатация. Отчетът трябва ясно да показва местоположението и количеството на материала и нивото на опасност , както и произхода на отпадъците ;

(2)

концепции, планове и технически решения от генерирането до погребването;

(2)

концепции, планове и технически решения от генерирането до съхраняването или погребването. Висок приоритет се дава на радиоактивни отпадъци и отработено гориво, използвани през минали периоди, във временни резервоари ;

(3)

концепции и планове за периода след затваряне на съоръжението за погребване, включително времето, през което се поддържа ведомствен контрол, и средствата, които се използват за запазване на познанията за съоръжението в дългосрочен план;

(3)

концепции и планове за периода след затваряне на съоръжението за погребване, включително времето, през което се поддържа ведомствен контрол, и средствата, които се използват за гарантиране на наблюдението и поддръжката на съоръжението, както и за запазване на познанията за съоръжението в дългосрочен план;

(7а)

описание на оценката на разходите, посочени в член 10, параграф 1а, буква а), и на методите, прилагани при изчисляването на съответните резерви;

(8)

описание на действащата(ите) схема(и) за финансиране, която(ито) гарантира(т), че всички разходи по програмата могат да бъдат посрещнати в съответствие с предвидения график.

(8)

описание на възможностите за избор, свързани със състава и управлението на заделените съгласно член 10, параграф 1а, буква б) активи, и действащата(ите) схема(и) за финансиране, която(ито) гарантира(т), че всички разходи по програмата могат да бъдат посрещнати в съответствие с предвидения график и при строго съблюдаване на принципа „замърсителят плаща“ .

(8а)

задължителна и подлежаща на проверка времева рамка за прилагане на националните програми и спазване на изискванията, посочени в точки 1-8 по-горе.

(8б)

планове за образование и професионално обучение за поддържане и развитие на експертния опит и умения, необходими за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.