23.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/122

1.1

ЕИСК приветства факта, че Комисията използва настоящото преразглеждане на тези засегнати от Лисабонския договор разпоредби, за да добави някои мерки за опростяване. Тези елементи на опростяване обаче се отнасят главно до администрирането, при положение че все още има нужда от цялостно опростяване на разпоредбите за земеделските стопани и производителите, занимаващи се с биологично земеделие.

1.2

Комитетът отбелязва, че е представил подробни коментари за последиците от привеждането в съответствие на делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията в неотдавнашното си становище CESE 357/2011 относно „Подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР“ и че в настоящото предложение подкрепя изложения от Комисията подход към тези правомощия.

1.3

Комитетът счита, че следва да се запази ролята на групите, които съветват Комисията относно изпълнителните актове, и в частност възможността за участие с мнение на неправителствените организации и заинтересованите страни.

1.4

Комитетът предлага когато се обозначават биологични продукти с произход извън ЕС, новото биологично лого на ЕС да се отличава с различен цвят.

2.1

В настоящото становище се разглежда COM(2010) 759 – Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Целта на регламента е изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета под същото име, да се приведат в съответствие с разграничаването между делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията, въведено с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.2

В членове 290 и 291 от ДФЕС се предвижда да се измени процедурата за вземане на решения между Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент по отношение на условията за прилагане на законодателни текстове на ЕС.

2.3

По-голямата част от регламента се отнася до незначителни изменения в предишния регламент относно етикетирането на биологични продукти; по-конкретно в текста се вмъкват седем нови члена (38а-ж). Тези членове формулират в рамките на делегираните правомощия.

2.4

Конкретните обхванати елементи са разпоредбите за производството, като изискванията към операторите и разрешаването на продукти и вещества, биологичното лого на ЕС, както и въпроси, свързани със системите за контрол, напр. одит на надзорните и контролните органи.

3.1

Въпреки че регламентът е с ограничен обхват и като цяло е с технически характер, е необходимо кратко обяснение, за да може да се разбере сегашното положение на биологичното производство като компонент на ОСП. Концепцията за „биологично“ земеделие се оформи едва когато съвременните земеделски методи започнаха да изместват масово традиционните системи. Днес под това понятие се разбира форма на селско стопанство, при която се използват основно сеитбооборот, зелен тор, компост и биологичен контрол на вредителите, за да се съхрани продуктивността на почвата и да се контролират вредителите. При него е или забранено, или строго ограничено използването на изкуствени торове, пестициди (които включват хербициди, инсектициди и фунгициди), регулатори на растежа на растенията като хормони, антибиотици за животни, хранителни добавки и генетично модифицирани организми.

3.2

Биологичните производствени модели се основават на екологични принципи; местни, регионални и национални традиции и, до известна степен, на философски ценности. В резултат на това в Европа бяха разработени много различни методи. В началото на 70-те години на миналия век в отговор на „европеизацията“ и нарастващия интерес и търсене много национални доброволчески организации за контрол върху биологичното производство започнаха да търсят общ език. През 80-те години в отговор на исканията на потребителите, производителите, преработвателите и търговците на дребно Комисията започна работа по хармонизирането на правилата за биологичното производство в рамките на ОСП. В резултат на тази работа бяха приети регламентите относно растенията (1991 г.) (1) и животните (1999 г.) (2).

3.3

Въпреки това постоянното видоизменяне на философията и подходите в биологичното производство, наред с навлизането на световни производители, наложи необходимостта от непрекъснато адаптиране, изменяне и развитие на регламентите на ЕС (3). Последният пример за такова развитие беше приетото през 2010 г. ново европейско биологично лого и съответният регламент (4).

3.4

Към момента регламентите за биологичното производство осигуряват единен, базов стандарт за всички оператори. Биологичното производство е важна част от пазара, тъй като обхваща близо 5 % от земеделските земи в ЕС, а продажбите на продукти със сертификат за биологично производство (5) са на стойност 18 млрд. евро. Въведените от признатите на национално равнище контролни органи частни етикети могат да бъдат поставяни редом до етикетите на ЕС и да показват на потребителите, че продуктите отговарят на допълнителни критерии. Комитетът отбелязва, че настоящият регламент предлага изменения с цел опростяване на законодателството, които са с ограничен обхват и от технически характер.

3.5

Комитетът изложи подробно мнението си за цялостните последствия от прилагането на членове 290 и 291 в неотдавнашното си становище CESE 357/2011 относно „Подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР“.

3.6

В този случай и в контекста на непрекъснатите усилия за консолидиране на нормативната уредба за биологичните продукти Комитетът подкрепя подхода към делегираните и изпълнителните правомощия, изложен от Комисията в предложения регламент. Въпреки това Комитетът би искал да отправи следните забележки.

3.7

Следва да се запази ролята на групите, които съветват Комисията относно изпълнителните актове, и в частност възможността за участие с мнение на неправителствените организации и заинтересованите страни. Производството и пускането на пазара на биологични продукти продължава да бъде сложна сфера, която би имала полза от едно широко представителство на интересите.

3.8

Използването на новото биологично лого на ЕС става задължително от следващата година. Следва да се преразгледа предложението неговата употреба да обхване и продукти от трети страни при контролирани условия, както и да се проучи възможността да се въведат различни варианти на логото, вероятно с помощта на различни цветове, които да показват, че продуктът е внесен от страна извън ЕС.