17.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/38

1.1

Както се посочва в Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи, държавите-членки са свободни и изцяло отговорни за определянето на основите на своите системи за социална сигурност и следователно за проектирането и изпълнението на своите пенсионни системи. Въпреки това ЕИСК счита, че един координиран подход на равнище ЕС може да гарантира по-добра съгласуваност и съвместимост на националните пенсионни системи със социалния стълб и стълба „заетост“ на стратегията „Европа 2020“, тъй като заетостта е от първостепенно значение за устойчивостта на пенсионните системи. Бележките на ЕИСК следва да се разглеждат като цяло, а не поотделно.

1.2

Реформата на пенсионните системи е предмет на решения на национално равнище, като се отчитат конкретните условия в съответната страна и нейната история с цел осигуряване на адекватни и устойчиви пенсионни системи. Никой конкретен вид пенсионна реформа не бива да бъде насърчаван или санкциониран – пряко или косвено – чрез регламенти на ЕС. В становищата си от 2000 и 2004 г. (1) ЕИСК подчерта, че тази област следва да бъде оставена на социалните партньори. Независимо от съществените разлики между националните пенсионни системи, ЕИСК счита, че има достатъчно общи характеристики, които могат да бъдат уредени на равнище ЕС – от координация на политиките до регулиране – без да се превишават правомощията, предоставени на ЕС в областта на капиталовите пенсионни схеми.

1.3

Предложенията от Зелената книга следва да бъдат поставени в цялостния контекст на социалната пазарна икономика. Кризата се отразява неблагоприятно на растежа, заетостта и пенсиите. ЕС би изпълнил мисията си за оказване на подкрепа, като създаде едновременно структурирана политика за възстановяване, насочена към увеличаване на качествения растеж чрез активна политика за заетост, професионално обучение, инвестиции и иновации, насърчавайки създаването на повече и по-достойни работни места и стабилизирайки съществуващите в държавите-членки разходопокривни схеми („pay-as-you-go“). Тези режими са мощни антикризисни фактори. Преди евентуалното преминаване от изцяло солидарни пенсионни схеми към смесени системи (разходопокривни схеми и пенсионни фондове) държавите-членки, използвайки като аргумент, наред с другото, че солидарните режими на задължително пенсионно осигуряване увеличават публичните дефицити, не бива да забравят, че капиталовите пенсионни схеми не могат да помогнат на населението да преодолее последиците от икономическите кризи, а напротив – могат да пострадат при всяка финансова и борсова криза.

1.4

Поради ниската раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота населението на ЕС застарява. ЕИСК е съгласен, че демографските предвиждания следва да бъдат редовно анализирани и наблюдавани, за да се даде възможност за подходящо и своевременно приспособяване на пенсионните системи към новите условия. Тези прогнози обаче, включително бъдещите публични разходи за пенсии, трябва да се използват и разглеждат внимателно, тъй като могат да съдържат редица предположения, които са по-трудно предвидими в дългосрочен план (2). Допускането на Евростат, че през следващите 40 години средната продължителност на живота в ЕС ще се увеличи със седем години, макар да се основава на най-добрите експертни познания, не може да бъде сигурно. По-нататъшното увеличаване на продължителността на живота може да бъде повлияно от промените в условията на живот и труд. ЕИСК счита, че предложенията на Комисията в Зелената книга, които се основават предимно на демографски данни и на 50-годишни прогнози, не отчитат факта, че последиците от кризата в пенсионните схеми се дължат повече на липсата на работни места и инвестиции, отколкото на демографските проблеми.

1.5

ЕИСК се съмнява, че само увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би решило проблемите, свързани с демографските предизвикателства. Напротив – той смята, че това би тласнало милиони възрастни хора под прага на бедността, особено жените. Това, което трябва да се направи, е увеличаване на фактическата пенсионна възраст чрез инициативи за подобряване на възможностите за удължаване на трудовия живот, наред с ефикасна политика на увеличаване на работните места и възможностите за заетост. Само политика на „активно стареене“, насочена към засилено участие в обучението и ученето през целия живот, може да доведе до устойчиво увеличаване на процента на заетост сред по-възрастните хора, които са напуснали работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. Освен това увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би увеличило натиска и върху други стълбове на социалната сигурност (3), като пенсиите за инвалидност или минималните доходи, както се случи в някои държави-членки, и по този начин би попречило на стабилизирането на публичните финанси – ето защо трябва да се разглежда на доброволни начала.

1.6

Механизмите за автоматично коригиране за пенсионната възраст, основаващи се или на по-дълга средна продължителност на живота, или на демографските промени, се оценяват като опасни за обществото като цяло и поради това ЕИСК не ги подкрепя. Повечето от тях автоматично водят до увеличаване на пенсионната възраст като функция на увеличаването на средната продължителност на живота и други параметри на икономиката или на трудовия пазар. Такива основни решения относно условията за живот би следвало да се вземат от парламентите, а не от компютрите, след широк обществен дебат, в който да се включат социалните партньори и други важни заинтересовани страни. Освен това всяка държава-членка, която въвежда този механизъм, следва да има предвид, че макар той да намалява публичния натиск върху реформите, при отсъствие на реални възможности за заетост на по-възрастните работници, той би могъл да прехвърли финансовата подкрепа за тях върху други стълбове на социалната сигурност. По този начин грубото въвеждане на този механизъм в пенсионните схеми за по-голяма адекватност и устойчивост би осуетило постигането на обещаните ползи.

1.7

Настоящата икономическа криза засяга както разходопокривните, така и капиталовите схеми, но по различен начин. Следва да се подчертае, че когато задължителните капиталови пенсионни схеми бяха въведени в някои държави-членки в края на 90-те години на миналия век, това се възприемаше като начин за избягване на пенсионните рискове, например устойчивостта и адекватността, пораждани от демографското застаряване. Финансовата криза и нейните последствия показват, че задължителните капиталови пенсионни схеми са изложени на конкретни финансови рискове. Въпреки това разходопокривните пенсионни схеми са засегнати от икономическата криза и от застаряването поради намаляване на общата сума на възнаграждението. Сега вече е ясно, че всички пенсионни схеми, независимо от метода за финансиране, могат да бъдат засегнати както от икономическите кризи, така и от застаряването на населението, но по различни начини. Ето защо е необходимо добро управление и надзор на тези схеми, както и икономическа политика, за да се намалят значително рисковете за тяхната устойчивост. Независимо от голямото разнообразие от пенсионни системи в ЕС, всеки опит за гарантиране на адекватност и устойчивост на тези системи трябва да се основава на комплексен подход. ЕИСК счита, че задължителните разходопокривни схеми трябва да продължават да играят основна роля за гарантиране на бъдещите пенсии, и поради това следва да им се отделя особено внимание, за да се обърне съществуващата тенденция в редица държави-членки на ЕС от намаляване на коефициентите на заместване.

1.8

Във време на застаряване на населението успешното гарантиране на устойчивост на публичните финанси ще зависи от усилията на ЕС в следните ключови области: подкрепа на количеството и качеството на заетостта, повишаване на производителността и на икономическата ефективност, подобряване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда, обучение през целия живот, имиграция и интеграция на мигрантите. ЕИСК счита, че Комисията следва да препоръча да се работи по модел на заетост за всички, с достойни условия на труд на всеки етап от живота, като се отделя специално внимание на включването на младите хора в пазара на труда, насърчаването на активното стареене и участието в обучението през целия живот. Това, което хората искат, е всеки да работи, да работи по-добре, още отсега. Това означава, че е особено важно да се създадат подходящи условия за създаване на нови работни места.

1.9

ЕИСК подчертава, че пенсионната система трябва да бъде надеждна и адекватна, което предполага търсене и прилагане на нови финансови ресурси, за да се гарантира баланс между поколенията. Само тогава бъдещите поколения ще плащат вноски в пенсионната система, което е изключително важно условие за устойчивостта на пенсионните схеми. Пенсионните системи трябва да са прозрачни, а информацията и статистическите данни за тяхното функциониране и за всички права на участниците трябва да са достъпни и разбираеми. Обучението по финансова грамотност следва да бъде включено в учебните програми на училищата.

1.10

ЕИСК настоява пред държавите-членки и Комисията да направят равенството между половете реалност. Различните възрасти за пенсиониране при мъжете и жените следва да бъдат преразгледани. В съчетание с по-ниската пенсионна възраст на жените, взаимовръзката между социалните плащания и демографските фактори, излага жените на по-голям риск от бедност в напреднала възраст. Това увеличава и бездруго по-високия риск при жените да се окажат с по-ниски пенсии поради по-ниското заплащане (разликата в заплащането между половете), по-дългите отпуски за раждане и отглеждане на деца и по-високия риск от продължителна безработица. Кариерите на жените също са по-нестабилни. В този смисъл е важно да се избягват дълги периоди на отсъствие от пазара на труда. Например подобряване на предоставянето на грижи за децата и възрастните може да помогне на значителен брой жени да влязат и да останат на пазара на труда. ЕИСК призовава държавите-членки да осъществяват реални политики за решаване на тези въпроси.

1.11

ЕИСК желае отново да потвърди, че пенсиите не са „награда“, както е посочено в Зелената книга, а вид отложени възнаграждения или спестявания, независимо от вида система. Пенсионерите са много важна социално-икономическа категория и не бива да се разглеждат като бреме, а като основен икономически фактор, съставляващ средно 25 % от населението и подхранващ цялостното търсене.

1.12

Следва да се има предвид, че дори в държавите-членки с разходопокривни схеми доброволните капиталови пенсионни схеми не могат да се попълват само от работници, които могат да спестяват. При задължителните капиталови пенсионни системи, ако станат масова практика и ако разходопокривните схеми се изместят частично към капиталовите пенсионни схеми, трябва да се избягват неравенствата и да не се застрашават доходите на бъдещите пенсионери.

1.13

Адекватността и устойчивостта на пенсиите следва да се счита за приоритет в макроикономическа и в социална перспектива. Това е жизненоважен въпрос за икономиката, така че компетентните органи трябва да помислят за източници на финансиране или начини за допълването му, различни от удръжките върху заплатите, за да помогнат за финансирането на пенсионните системи.

1.14

Комисията следва да насърчи държавите-членки да реформират националните си пенсионни системи за по-голяма адекватност, устойчивост и сигурност със засилено участие и ангажиране на социалните партньори.

2.1

2.1.1

Първата стъпка на Комисията следва да бъде да определи ръководни принципи за адекватност на равнище ЕС. Пенсиите трябва да създават чувство на материална сигурност и достойнство. Има редица инструменти на ЕС, които осигуряват подкрепа за държавите-членки. Те включват отворения метод на координация, Пакта за стабилност и растеж и стратегията от Стокхолм (4). Също така, съгласно ДФЕС, на равнище ЕС могат да се приемат разпоредби, които се отнасят за социалната сигурност и пенсионните схеми. ЕИСК признава, че регулирането на равнище ЕС е свързано с трудности, но Комисията би могла да направи оценка и, ако е необходимо, да преразгледа съществуващата регулаторна рамка, особено по отношение на капиталовите пенсионни схеми, поне в следните области:

2.1.2

При оценката следва да се вземе предвид по-конкретно развитието на задължителните капиталови пенсионни системи, управлявани от частни институции по индивидуален избор, които някои държави-членки започнаха да въвеждат в края на 90-те години на миналия век. Съществуващото законодателство на ЕС се основава на опита на страните, които не са включили такива решения в пенсионната си система. Ето защо Комисията следва да се съсредоточи най-вече върху задължителните капиталови пенсионни системи, и по-специално върху:

ЕИСК препоръчва предпазливост при провеждането на реформи, тъй като прехвърлянето на част от вноските (понастоящем събирани от разходопокривните системи) към капиталови системи не бива още повече да отслаби разходопокривните системи, за да се гарантират реални ползи за бъдещите пенсионери. Липсата на ефективно регулиране води до повишен финансов риск, особено във време на икономическа криза. Инвестициите на пенсионните фондове следва да отчитат необходимостта от разпределяне на активите според жизнения им цикъл.

2.1.3

ЕИСК счита, че в рамките на ОМК Комитетът за социална закрила и неговата подгрупа „Показатели“, подпомагани от Комитета за икономическа политика и неговата работна група „Застаряване на населението“, биха могли да развият и усъвършенстват инструментите за оценка на потенциалното влияние на застаряването върху устойчивостта на публичните финанси и достойната пенсия. Изчисляването на риска от обедняване на домакинствата на пенсионери въз основа на общия метод на Евростат не показва достатъчно до каква степен пенсионерите са изложени на риск от обедняване, предвид различната структура на приходите и разходите на тези домакинства. Следва да се разработи по-добър метод за преценка на риска от обедняване при пенсионерите. Той би могъл да се използва и за наблюдение на адекватността на доходите след пенсиониране. Следва да се проведат повече статистически проучвания, за да се прецени адекватността на пенсиите от гледна точка на тяхната способност да предотвратяват бедността в напреднала възраст и да осигуряват достоен жизнен стандарт на пенсионерите, позволявайки им да участват в обществения, социалния и културния живот (5). Въпреки това адекватността на пенсиите трябва да се определя на национално равнище.

2.2

2.2.1

Европейската пенсионна рамка е съсредоточена върху наблюдаването на бъдещите разходи въз основа на приети правила. Този метод принуждава политиците да се съсредоточават върху крайната точка при своите предвиждания. ЕИСК подчертава, че наблюдаването на общото равнище на задълженията на пенсионната система е от основно значение. Следователно настоящата рамка може да бъде съпътствана от мониторинг и докладване на неявните пенсионни пасиви според одобрена методология.

2.2.2

Трябва да се помисли за преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж, за да се гарантира, че резултатите от реформите (включително преминаването от напълно разходопокривни схеми към частично капиталови пенсионни системи), водещи до промени във финансирането на пенсионните системи, които увеличават явните и намаляват неявните пасиви, са отразени по подходящ начин. Ако това бъде направено, тези реформи, насочени към решаване на дългосрочните предизвикателства на устойчивостта, не биха били ощетени в краткосрочен план поради по-високия явен публичен дълг.

2.2.3

Въпреки това насърчаването днес на ефективните реформи въз основа на предвиждания за 2060 г. може да попречи на постигането на целта за адекватност и устойчивост на пенсиите. ЕИСК препоръчва да се допълват задължителните разходопокривни пенсионни системи с буферни средства за всеки конкретен случай поотделно, за да се избегнат рисковете от бързи корекции за най-уязвимите групи.

2.2.4

ЕИСК счита, че въпросът на Комисията е подвеждащ за широката общественост. От съществено значение е да се гарантира устойчивостта на публичните финанси. Това трябва да се извършва на национално равнище и предполага нещо много повече от най-обикновен преглед на пенсионните системи.

2.3

2.3.1

До 2020 г. законоустановената пенсионна възраст в повечето държави-членки ще бъде 65 години. По данни на Евростат средната фактическа пенсионна възраст в ЕС през 2008 г. е била 61,4 години (6). Въпреки това процентът на заетост сред хората на възраст между 55 и 64 години все още е нисък – около 40 %. Необходими са инициативи за създаване на работни места за по-възрастните работници, за промяна на нагласите на самите по-възрастни работници, както и инициативи за създаване на условия за активно стареене, така че въвеждането на механизми за автоматично коригиране на пенсионната възраст, водещо до повишаване на законоустановената пенсионна възраст, ще прехвърли милиони работници към други стълбове на системата за социална закрила (т.е. обезщетение за безработица, пенсии за инвалидност или гарантиран минимален доход) и рискът от бедност в тази категория рязко ще се увеличи. ЕИСК смята, че политиките за подкрепа на заетостта трябва да бъдат приоритет в ЕС. Основният отговор на демографското предизвикателство трябва да бъде насочен към политиката за растеж и увеличаване на заетостта.

2.3.2

Важно е, в рамките на настоящата стратегия „Европа 2020“, да се подпомагат инициативи на равнище ЕС, за да се даде възможност на работещите да работят. Държавите-членки следва да увеличават трудоспособността и да осигуряват на фирмите условия да създават работни места, а заетите – да остават на работа, ако желаят. Създаването на благоприятни условия за по-дълъг трудов живот изисква съвместни усилия от страна на държавата, работодателите и отделните хора. Работодателите се нуждаят от силна подкрепа за осигуряване на повече работни места за по-възрастните работници, които напуснат работа преждевременно поради здравословни проблеми и тежки условия на работа, трудова натовареност, преждевременно уволнение и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. Също така по-възрастните хора следва да бъдат насърчени и стимулирани да повишат своята пригодност за наемане на работа и да останат активни на пазара на труда. Тъй като правото на пенсия е едно от основните права, не може да става и дума за автоматично увеличаване на законоустановената пенсионна възраст. ЕИСК отбелязва, че въпросът за законоустановената пенсионна възраст е отделен и различен от този за продължителността на времето, през което се плащат вноски или осигуровки.

2.3.3

Спорно е дали увеличаването на законоустановената пенсионна възраст може да доведе до увеличаване на фактическата пенсионна възраст. Това със сигурност би станало, ако не се прилагат активни политики за пазара на труда, коректни индустриални отношения, стратегии за активно стареене и мерки за засилване на солидарността в пенсионната система. Само една съзнателна политика на „активно стареене“, която насърчава по-нататъшното обучение и ученето през целия живот, може да увеличи заетостта сред по-възрастното население.

2.3.4

ЕИСК е убеден, че механизмите за автоматично коригиране не могат да заменят стандартното политическо решение. Основните решения за условията на живот на хората трябва да се вземат от парламентите след широк обществен дебат. Ако бъдат прилагани, има опасност автоматичните корекции да доведат до неправилно съчетаване на удължаването на периода на трудова заетост и пенсионирането. В миналото промените в средната продължителност на живота бяха съпровождани от по-дълги периоди на образование и на време, прекарано в пенсия, както и от намаляване на периода на активна заетост. Увеличаването на възрастта за пенсиониране не бива да бъде изолирана мярка, а следва да бъде съпровождано от мерки за подобряване на възможностите за заетост на хората, които се доближават до пенсионната възраст.

2.4

2.4.1

Удължаването на периода на заетост е важно за всички цели на стратегията „Европа 2020“. Социалните партньори трябва да бъдат включени в инициативите, насочени към увеличаване на процента на заетост до 75 % от активното население. ЕИСК счита, че за постигането на тази цел – увеличаване на процента на заетост сред възрастовата група от 55 до 64 години – е необходим специален подход. ЕИСК препоръчва държавите-членки да заложат в своите национални програми за реформи целеви показатели за тази възрастова група след съгласуване със социалните партньори.

2.4.2

В миналото ЕИСК е правил подробни препоръки за ЕС и държавите-членки (7) относно политиките за насърчаване на по-продължителна заетост. Освен професионалното обучение през целия живот, активните мерки за пазара на труда, финансовите стимули за продължаване на заетостта, включително за самостоятелно заетите лица, и промяната на корпоративни нагласи за по-възрастните служители, трябва да се насърчат и следните мерки, за да се дадат нови възможности за избор на възрастните работници:

2.4.3

Политиките в полза на по-продължителната заетост следва да отчитат и въпроса за младите, които навлизат на пазара на труда много по-късно от предходните поколения. Удължаването на трудовия живот означава също така справяне с безработицата, по-специално продължителната, и с прекъсванията в кариерата поради гледането на деца, грижите за член на семейството в положение на зависимост или поради временна нетрудоспособност.

2.5

2.5.1

В доклада си (9) за изпълнението на директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) Комисията посочва, че на този етап няма причини за изменение на съществуващите разпоредби. Ако след оценка на функционирането й е необходимо преразглеждане на директивата, ЕИСК смята, че следва да се преразгледа двусмисленият израз „пазари на рисков капитал“, тъй като може да доведе до рискове за пенсионните фондове и техните членове. Пруденциалните аспекти трябва да бъдат изяснени, а правото да се инвестират активи в рискови финансови инструменти трябва да се ограничи.

2.5.2

ЕИСК отбелязва възможността да се появят допълнителни индивидуални доброволни частни пенсионни схеми, функциониращи успоредно с настоящите пенсионни системи. Във връзка с това би могло да се проучи възможността за европейски гаранции в полза на трансграничните работници. Може да се проучи търсенето на и възможността за разработване на паневропейски индивидуални пенсионни сметки (по подобие на личните пенсионни сметки в САЩ или подобна система (IKE) в Полша) за мобилните работници, включително за принципите на работа, контрол и мониторинг на такава система. Тук Комисията би могла да обмисли употребата и на 28-и режим, както беше предложено в доклада Monti и съгласно препоръката на ЕИСК (10).

2.6

Трябва ли ЕС да се занимае отново с въпроса за прехвърлянето на пенсионните права или въвеждането на минимални стандарти за придобиването и запазването им, заедно със създаването на система за проследяване на равнище ЕС на всички видове пенсионни права би било по-добро решение?

2.6.1

Разпоредбите на ЕС за координация на системите за социална сигурност доказаха своята изключителна полезност за защитата на мобилните работници. Те подкрепиха принципа на натрупване на пенсионните права за осигурителните периоди, прекарани в друга държава-членка. Би могло да се проучи прилагането на същия принцип, адаптиран към всички допълнителни - професионални и индивидуални - пенсионни схеми. ЕИСК смята, че трябва да се обмисли възможността за трансграничнте натрупване на пенсионни права в капиталовите пенсионни схеми.

2.6.2

ЕИСК настоява Комисията да прецени възможността за определяне на основна рамка на равнище ЕС относно натрупването и трансграничното запазване на всички пенсионни права. Той обаче счита, че това трудно ще се съчетае със свободата на избор на държавите-членки. Тогава ще бъде необходима служба за проследяване на тези права, координирана на равнище ЕС. Също така в отделните държави мобилността на европейския пазар на труда изисква мобилност на пенсионните права между работодателите. Всеки регламент на ЕС следва да отразява нарасналото разнообразие на пенсионното осигуряване. Трансграничната мобилност на работниците следва да бъде стимулирана чрез премахване на пречките пред мобилността, по-специално данъчните и административните тежести, за всички пенсионни права, натрупани в доброволни капиталови пенсионни схеми.

2.7

По какъв начин европейското регулиране или един кодекс с добри практики могат да помогнат на държавите-членки да постигнат по-добро равновесие между рискове, сигурност и достъпност за плащащите пенсионни осигуровки и пенсионно-осигурителните институции?

2.7.1

Комисията признава, че нормативната уредба на ЕС в областта на капиталовите пенсионни схеми е разпокъсана и неадекватна. ЕИСК призовава Комисията да направи оценка и ако е необходимо, да разгледа възможността за регулиране на фазите на натрупване и изплащане на тези схеми на равнище ЕС, анализирайки следните елементи:

2.7.2

При редица капиталови пенсионни схеми с определени вноски рисковете се поемат основно от участниците. Разходите за администриране на тези схеми също са високи. ЕИСК смята, че трябва да бъде направена оценка на някои аспекти на капиталовите пенсионни схеми, и при необходимост да бъдат регулирани на равнище ЕС. Според доклада на КИП от 2010 г. за застаряването тези пенсионни схеми ще играят важна роля в някои държави-членки за осигуряване на достойни доходи на бъдещите пенсионери. Следователно прилагането на общи европейски принципи би могло да помогне на държавите-членки да гарантират, че тези пенсионни схеми, управлявани от финансови институции, са ефективни и работят в интерес на пенсионерите. Печалбите на лицата, които управляват пенсионните фондове, следва да зависят от резултатите от тяхната работа и да са свързани с печалбите на членовете на пенсионния фонд. Един кодекс с добри практики е полезен, но недостатъчен. Системите за изплащане от задължителните капиталови схеми също са предизвикателство, което трябва да бъде обсъдено и анализирано по нататък в рамките на ОМК.

2.8

2.8.1

Директивата „Платежоспособност II“ е насочена главно към общото застраховане и животозастраховането и поради това не може да се прилага към пенсионните продукти. Въпреки това ЕИСК смята, че тя може да бъде добър пример за разработване на подобна система за капиталови схеми, предвид специфичния характер на пенсионните продукти и това, което ги отличава от застрахователните.

2.8.2

Обща система за платежоспособността на пенсионните системи на национално равнище, координирана на равнище ЕС, ще бъде най-доброто решение за гарантиране на платежоспособността на всички пенсионни схеми, независимо от тяхната структура. Такъв един режим на платежоспособност следва да покрива поне следните аспекти:

2.9

2.9.1

Професионалните пенсионни схеми и задължителните капиталови системи, където има такива, играят или ще играят важна роля за гарантиране на достоен доход след пенсиониране. ЕИСК счита, че ЕС следва да изисква от държавите-членки да регулират създаването на гаранционни механизми (под формата на специални фондове) за защита на бъдещите доходи след пенсиониране.

2.10

Трябва ли ЕС да разработи общ подход към въвеждането на автоматични варианти по отношение на участието и инвестиционния избор?

2.10.1

Поради сложността на капиталовите пенсионни продукти изборът и отговорността все повече се оставят на отделните лица. В този смисъл ЕИСК счита, че ЕС трябва да гарантира, че регулаторната рамка на национално равнище е подобрена така, че да обхване всички пенсионни схеми. Един общ подход с общи принципи на равнище ЕС относно инвестиционния избор и минималните информационни задължения на пенсионно-осигурителните институции (по-специално във връзка с рисковете за участниците), е задължителен.

2.10.2

Комисията допуска, че напълно обоснованите решения, вземани от отделните лица, са фактор за „адекватно“ пенсионно осигуряване. ЕИСК призовава Комисията да представи инициатива на ЕС, която да подобри финансовата грамотност на гражданите по отношение на пенсионните продукти. Поради сложността на въпроса, тежката отговорност за този стратегически избор не може да се носи само от отделните хора и макар това по принцип да е задължение на правителството, социалните партньори следва да бъдат привлечени, доколкото е възможно.

2.11

2.11.1

Рамката за координиране на политиката на равнище ЕС понастоящем е сравнително разпокъсана. ЕИСК приветства идеята на Комисията за обща платформа за наблюдение на всички аспекти на пенсиите, която да включва публичните власти, социалните партньори, гражданското общество и пенсионния сектор. Тази платформа следва да улесни сравняването на положението в отделните държави-членки и на жизнените стандарти на пенсионерите посредством набор от показатели.

2.11.2

Една обща платформа за наблюдение на всички аспекти на пенсионната политика, включително адекватност, покритие, риск от бедност, финансова стабилност, инвестиции, риск и платежоспособност, би изисквала актуални и надеждни данни. Следователно би трябвало да се приеме методика на ЕС за пенсионната статистика, като се привлекат социалните партньори и други основни заинтересовани лица. Би следвало също така да се разработят подобни инструменти за наблюдение на неявните пасиви на пенсионните схеми, функциониращи на национално равнище.