17.3.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 84/1

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга на Комисията относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия“

COM(2010) 348 окончателен

2011/C 84/01

Докладчик: г-н PEZZINI

На 1 юли 2010 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга на Комисията относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия“

COM(2010) 348 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 декември 2010 г.

На 468-ата си пленарна сесия, проведена на 19 и 20 януари 2011 г. (заседание от 19 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 148 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) споделя гледната точка на Комисията, според която е необходимо да се пристъпи към завършване на изграждането на европейския вътрешен пазар включително от гледна точка на европейското договорно право, и признава значението на работата, извършена от академичните среди във връзка с Общата референтна рамка. Би било необходимо на практика да се възползваме от тази работа.

1.2   Сред предложените от Комисията различни варианти ЕИСК отдава своето предпочитание на смесен вариант, при който се отчитат намалението на разходите и правната сигурност на решенията и който предвижда:

—	„набор от инструменти“ (наричан по-нататък „инструментариум“) като обща референтна рамка, предлагана на страните при сключване на транснационални договори, която да е придружена от:

—

факултативен регулаторен режим, установяващ по-благоприятна основа за страните, посредством „втори избираем модерен режим“, който би могъл да се използва в рамките на транснационалните договорни отношения като алтернатива на националните разпоредби, при условие че както „наборът от инструменти“, така и режимът са налични на всички езици на Общността и гарантират на гражданите и предприятията правна сигурност въз основа на най-съвременни формули за защита. Такъв режим не трябва да пречи на нито една държава-членка да запази или въведе по-стриктни мерки в областта на защитата на потребителите.

1.3   Комитетът смята, че тези цели трябва да се постигат поетапно, започвайки от транснационалните договори за продажба на стоки (В2В) като пилотни операции, чрез които да се тества съвместното съществуване на различните режими и тяхното конкретно приложение.

1.4   ЕИСК е на мнение, че инструментариумът, предоставен от общата референтна рамка, би могъл да допринесе за гарантиране на цялостната съгласуваност на европейското договорно право, да намали пречките пред търговията и да насърчи конкуренцията на вътрешния пазар.

1.5   От друга страна, според ЕИСК, включването в цялото европейско законодателство и в националните законодателства на „втори избираем модерен режим“, под формата на регламент на ЕС, би трябвало да гарантира обхващане на всички възможни случаи, яснота при прилагането и правна сигурност за договарящите страни, които го използват, при транснационални търговски сделки.

1.6   Обхватът на двата нови инструмента –„общия набор от инструменти“ и „новия избираем модерен режим“ – би трябвало да включва транснационалните търговски договори за продажба на стоки (В2В). Законодателството в областта на трудовите договори и договорите за социална защита се изключват от приложното поле на новите инструменти.

1.7   Комитетът подкрепя свободата на сключване на договори и свободното уговаряне на условията на договорите. За договори между предприятия и потребители (В2C), както и за малки и средни предприятия (МСП), се гарантира най-високо равнище на ефективна защита, в добавка към правната сигурност и защитата на потребителите.

1.8   Комитетът смята, че преди да се пристъпи към евентуално разширяване на обхвата на двата нови инструмента с други видове договори, различни от транснационалните договори за продажба на стоки, след многогодишен срок на ефективно прилагане на двата инструмента Комисията трябва да извърши оценка на въздействието им върху вътрешния пазар и да разгледа получената европейска добавена стойност по отношение на разходите и предимствата за икономическите оператори и потребителите.

1.9   ЕИСК е на мнение, че е от основно значение Комисията да идентифицира възможно най-бързо препятствията, свързани с разходите по сделките и правната несигурност, които са пречка за пълното възползване от предимствата и възможностите на единния пазар, особено от малките и средните предприятия (съставляващи 99 % от предприятията в ЕС) и потребителите.

1.10   Комитетът отправя искане Комисията да извърши оценка на въздействието на наличните на единния пазар средства и да разгледа получената европейска добавена стойност на тази нова законодателна система по отношение на разходите и предимствата за икономическите оператори и потребителите.

1.11   Комитетът призовава също така Комисията още отсега да подеме инициативи, насочени към обучение и предоставяне на информация относно новосъздадените правни инструменти, както от гледна точка на правната теория, така и на практиката, като тези инициативи следва да са предназначени за всички юридически професии, академичните среди и крайните ползватели на тези нови инструменти.

1.12   Комитетът изразява желание да участва по-активно като наблюдател в работата на експертните групи, създадени от Комисията, по примера на работата с Европейския парламент, за да може по-задълбочено да развие подетите инициативи, особено по отношение на общата референтна рамка на европейското договорно право и на последващите действия, свързани с резултатите от провеждащата се в момента обществена консултация.

2.   Въведение

2.1   Вътрешният пазар е изграден въз основа на множество договори, уредени от различни национални законодателства. Разликите между нормите на отделните национални законодателства обаче могат:

—	да доведат до допълнителни разходи по сделката;

—	да бъдат източник на правна несигурност за предприятията;

—	да подкопаят потребителското доверие във вътрешния пазар;

—	да издигнат бариери пред търговията.

2.1.1   Договорът от Лисабон улеснява действията на европейско равнище в областта на съдебното сътрудничество и защитата на потребителите в областта на гражданскоправните въпроси благодарение на:

—	членове 12, 38, 164, 168 от Договора и член 169, параграф 4, гарантиращ предимството на националните норми, когато те са по-благоприятни за потребителите;

—	разширяване на прилагането на общностния метод (1);

—	приемането с квалифицирано мнозинство на предложенията на Комисията;

—	увеличаването на правомощията на Европейския парламент;

—	засилен демократичен контрол от страна на националните парламенти;

—	засилен контрол на законността от страна на Съда на Европейския съюз.

2.1.2   За улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и за засилване на полицейското сътрудничество по наказателни дела, Съюзът може да приеме общи минимални стандарти в съответствие със Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“.

2.1.3   Предприятията и гражданите всекидневно се сблъскват с трудности, които все още пречат на транснационалните дейности, въпреки законното съществуване на единния пазар. Те осъзнават, че мрежите не са достатъчно свързани една с друга и че прилагането на правилата на единния пазар все още не е еднакво навсякъде.

2.1.4   За справяне с проблемите на единния пазар според Комисията е необходимо (2):

—	„напредване по програмата за разумно регулиране, включително обмисляне на по-широко използване на регламенти вмести директиви;

—	улесняване на сключването на договори и намаляване на разходите на бизнеса и потребителите при сключване на договори с партньори в други държави от ЕС, особено като се предложат хармонизирани решения за потребителски договори;

—	улесняване и превръщане в по-ефикасно на прилагането на договори, намаляване на разходите на бизнеса и потребителите при това прилагане и признаване на решенията и документите на съда в други държави на ЕС.“

2.1.5   Създаването на незадължителен инструмент на договорното право е, освен това, едно от ключовите действия на Европейската програма за цифровите технологии, представена от ЕК на 19 май 2010 г.

2.1.6   Още през 2001 г. Комисията постави началото на дебат относно европейското договорно право, в който се включиха Европейският парламент, Съветът и различни заинтересовани страни: предприятия, представители на юридическите професии и на академичните среди, сдружения на потребители.

2.1.7   Европейският парламент прие поредица от резолюции относно възможността за хармонизиране на материалното частно право. През 1989 г. и 1994 г. Европейският парламент изрази желанието си да се започне работа по евентуалното създаване на Общ европейски кодекс по частно право.

2.1.8   Парламентът вече подчерта, че хармонизирането на някои сектори от частното право е от основно значение за доизграждането на вътрешния пазар и че уеднаквяването на важни клонове от частното право, под формата на Европейски граждански кодекс, би било най-ефикасният начин за хармонизиране.

2.1.9   В свое становище от 2002 г. ЕИСК вече подчерта, че „създаването на уеднаквено и общо европейско договорно право, например под формата на регламент – решение, което Комитетът предпочита с цел избягване на разногласия, би могло да изисква допълнителни проучвания и повече време, но трябва да се основава на работа, вече извършена от горепосочените комисии и институции, както и на действащите международни практики и правила“ (3).

2.1.10   В друго становище от 2010 г. ЕИСК подчерта: „Мрежата по въпросите на „Общите принципи на европейското договорно право“ (CoPECL-Network) неотдавна изготви проект за обща референтна рамка и го внесе в Европейската комисия. Тези разпоредби явно дават на европейския законодател модел, който той би могъл да използва за въвеждане на незадължителен инструмент, както настоява комисар Рединг“ (4).

2.1.11   Също така ЕИСК подчерта: „Проектът за Обща референтна рамка (ПОРР), който се прилага към общото договорно право, всъщност не е замислен като незадължителен инструмент. Редакторите на ПОРР обаче подчертават в увода си, че тя може да се използва като „основа за един или повече незадължителни инструменти“ “. Според ЕИСК „това предложение също би могло да се прилага рестриктивно, като общите разпоредби на ПОРР се включат в незадължителен инструмент, приложим само в специфични области на договорното право. Това би помогнало да се избегнат пропуски в регулаторната рамка, които непременно биха се появили, ако се прокарат само разпоредби, специфични за определени видове договори“.

3.   Новата зелена книга на ЕК

3.1   В своята зелена книга Комисията предлага различни подходи за повишаване на последователността в договорното право. Стратегическите варианти включват:

—	публикуването в интернет на типови договорни правила (незадължителни), които биха могли да се използват в рамките на европейския общ пазар;

—	„набор от инструменти“ (задължителни или незадължителни), предназначен за законодателите от ЕС при приемането на нови законодателни актове, който да гарантира по-добри и по-последователни правила;

—	препоръка относно договорното право, която да насърчава държавите-членки да въведат европейското договорно право в своите национални правни системи, основавайки се отчасти на модела на САЩ, където всичките 50 щата, с изключение на един, са приели доброволно единен търговски кодекс;

—

незадължително европейско договорно право, или „28-и режим“, който потребителите и предприятията биха могли свободно да избират в рамките на договорните отношения. Този избираем закон би представлявал алтернатива на настоящите национални норми и би бил наличен на всички езици; би могъл да се прилага само при транснационалните договори или да се разшири и до националните договори; би трябвало да гарантира високо равнище на защита на потребителите и да осигури правна сигурност за целия жизнен цикъл на договора;

—	хармонизирането на националните договорни норми посредством директива на ЕС;

—	пълното хармонизиране на националните договорни норми посредством регламент на ЕС;

—	създаването на същински Европейски граждански кодекс, който да замени всички национални норми в областта на договорите.

3.2   В резолюция от 25 ноември 2009 г. ЕП подкрепи идеята за европейско договорно право. В доклада си от 9 май 2010 г. относно единния пазар Mario Monti, бивш комисар, отговарящ за вътрешния пазар и конкуренцията, също посочи предимствата, които избираемият „28-и режим“ би могъл да донесе на потребителите и предприятията (5).

3.3   На 7 септември 2010 г. Комисията проведе първото заседание, посветено на европейското договорно право. В него участваха групи предприятия, потребители и юристи.

3.4   Комисията състави и група от експерти, в която участват и наблюдатели от ЕП. Целта на тази група е да се преобразува така нареченият „Проект за обща референтна рамка“ (6) – първият проект за европейско договорно право, разработен през последните години в рамките на 6РП за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на ЕС.

3.5   Комисията постави началото на обществена консултация относно стратегическия документ, която трябва да приключи в края на януари 2011 г.

4.   Общи бележки

4.1   Единният пазар на Европейския съюз се основава на договорното право. ЕИСК изразява силното си безпокойство от факта, че въпреки усилията за доизграждане на единния пазар предприятията, особено малките и средните, срещат трудности при продажбите в чужбина, тъй като във всяка от 27-те държави-членки се сблъскват с различно договорно право. Само 8 % от потребителите купуват онлайн от друга държава-членка.

4.2   Понастоящем съвместното съществуване на различни стандарти води до по-високи разходи по сделките за предприятията. По-конкретно малките предприятия не успяват да се възползват от икономиите от мащаба на единния пазар на ЕС. Потребителите са засегнати, защото с намаляването на транснационалните продажби изборът намалява и цените се повишават.

4.3   Освен това 61 % от транснационалните продажби не се осъществяват поради отказ на търговците да извършват доставки в страната на потребителя. Това се дължи главно на нормативни пречки и на несигурността на приложимите правила.

4.4   За разрешаване на някои от тези проблеми и за повишаване на потенциала на единния европейски пазар е необходимо да се гарантират по-голяма правна сигурност за предприятията, особено за по-малките, и по-прости правила с по-голяма закрила за потребителите.

4.5   ЕИСК е на мнение, че в тази област Комисията трябва да направи нещо повече от мерките за съдебно сътрудничество в областта на гражданското право, които са необходими, но недостатъчни за доброто функциониране на вътрешния пазар.

4.6   Предложеният от Комисията дебат е уместен с оглед на опита, придобит в рамките на единния европейски пазар, при наличието на множество договори, които отговарят на различни национални законодателства и създават допълнителни разходи по сделките в размер средно на около 15 хиляди евро според неотдавнашни проучвания (7).

4.7   При опитите си да се възползват от предимствата на единния пазар потребителите и предприятията се сблъскват със сериозни препятствия. Разходите по сделките (за приспособяване на договорните условия и търговските политики или за превод на законодателството) и правната несигурност силно затрудняват както разрастването на малките и средните предприятия на единния пазар, така и осигуряването на висока степен на защита на потребителите.

4.8   Съгласуваността на договорното право, която би могла да се постигне под формата на избираемо право (наречено също „28-и режим“), би могла да бъде особено полезна. В различни документи Комисията и ЕП започнаха да споменават евентуалната възможност за прибягване до механизма, наречен „28-и режим“, особено във важни области, в които желаното пълно хармонизиране не би било лесно осъществимо, може би дори невъзможно.

4.8.1   С изключение на инициативата, подета от ЕИСК със становището по собствена инициатива относно „Европейския застрахователен договор“ (8) и продължена от групата по проекта за преформулиране на европейското застрахователно договорно право с неотдавна публикуваните „Принципи на европейското застрахователно договорно право“ (ПЕЗДП), европейският законодател само няколко пъти е прилагал подобен подход в областта на дружественото право, интелектуалната собственост и международното право.

4.9   Въвеждането на стандартни договорни условия би могло да бъде изгодно за всички договарящи страни, при условие че:

—	се въведат максимални гаранции за защита на по-слабите договарящи страни и че изготвянето на стандартни условия започне от възможно най-високо равнище на защита;

—	се гарантира активното участие на социалните партньори и на всички представители на гражданското общество, особено на организациите на потребителите и на МСП, в преговорите за създаване на стандартни договорни условия;

—	условията по договора са в съответствие с директивата относно неправомерните клаузи и с директивата относно сроковете на плащане по търговските сделки и че Small Business Act (SBA) се прилага в пълна степен;

—	при всички случаи се гарантира свободата на договаряне, например чрез препоръчителни стандартни договори;

—	не се ограничава достъпът до правосъдие;

—	стандартните договорни условия се наблюдават и преразглеждат през определени интервали от време.

4.10   ЕИСК смята, че тези цели трябва да се постигат поетапно, започвайки от транснационалните договори за продажба на стоки с търговски характер като пилотни операции, чрез които да се тества съвместното съществуване на различните режими и тяхното конкретно приложение от заинтересованите страни и да се даде възможност за извършване на оценки на въздействието.

4.11   Различните дефиниции на материалното право са особено важни:

—	юридическо лице;

—	дефиниции за потребител и професионалист;

—	неправомерни клаузи;

—	задължение за предоставяне на предварителна информация при сключване на договор в сферата на стоките и услугите;

—	задължение за предоставяне на информация при сключване на договор с договаряща страна, която се намира в неравностойно положение;

—	искове в случай на неспазване на задължението за предоставяне на информация;

—	доставка, време на доставката, връзка с прехвърлянето на риска;

—	срокове и начини на оценка на съответствието и йерархия на възможностите за обжалване в случай на несъответствие;

—	ситуации на възможно разваляне на договора;

—	уведомяване на продавача за дефекти, които са открити или би трябвало да бъдат открити от купувача;

—	право на оттегляне: приложно поле, упражняване на правото на оттегляне, срок за размисъл и срок за оттегляне;

—	понятие за обективна отговорност;

—	включване на понятието за пропуснати ползи и действителни загуби;

—	отговорност на производителя и доказателствена тежест;

—	електронна търговия.

4.12   ЕИСК би могъл да предложи комбинация от нормативни и ненормативни мерки:

—	повишаване на съгласуваността на достиженията на правото на Общността в областта на договорното право;

—	насърчаване на изготвянето на стандартни договорни условия, приложими в целия Съюз;

—	допълнително проучване на въпроса дали проблемите, свързани с европейското договорно право, не изискват специфични решения извън даден сектор.

4.13   Според ЕИСК незадължителното европейско договорно право би трябвало да може да съществува успоредно с националното договорно право на всяка държава, да гарантира стандартни срокове и условия и да разполага с „вариант“ за прибягване и до 28-ия режим.

4.14   При всички случай прилагането на Римската конвенция (9) е изправено пред многобройни предизвикателства, свързани с възникването на нови явления (като „електронна договаряща страна“ и отражението ѝ върху договорното право) и нови правни въпроси.

4.15   По отношение на прилагането на „общия набор от инструменти“ на незадължителното европейско договорно право и „новия избираем съвременен режим“ ЕИСК е на мнение, че би трябвало да се започне с пилотен проект, приложен в областта на търговията и ограничаващ се до транснационалните договори за продажба на стоки.

4.16   ЕИСК смята, че трябва да се гарантира по-голяма съгласуваност между хоризонтални и вертикални разпоредби, като се обърне особено внимание на необходимостта да се гарантира прозрачност, яснота и простота, не само за практикуващите юристи и способността им да възприемат новите насоки, но също така и най-вече за по-малките предприятия и средния потребител, за които сложността и липсата на правна прозрачност означават оскъпяване и удължаване на сроковете.

---

(1)  Общностният метод се основава на презумпцията, че общият интерес на гражданите се защитава по-добре, когато институциите на Общността изпълняват пълноценно ролята си в процеса на вземане на решения, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност.

(2)  „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 окончателен.

(3)  ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 21, 21.01.2011 г., стр. 26.

(5)  ОВ C 21, 21.01.2011 г., стр. 26.

(6)  Общата референтна рамка (ОРР) е дългосрочен проект, насочен към това на законодателните институции на ЕС (Комисия, Съвет и Парламент) да се предостави инструмент или упътване, който да се използва при преразглеждането на съществуващото законодателство в областта на договорното право и изготвянето на бъдещото. Този инструмент би могъл да съдържа основни принципи на договорното право, дефиниции на ключови понятия и типови разпоредби. В рамките на Шестата рамкова програма ГД „Изследвания“ създаде, в областта на социалните и хуманитарните науки, мрежа за високи научни постижения по въпросите на общите принципи на европейското договорно право (Common Principles of European Contract Law – CoPECL), в която участват над 150 научни работници, както и множество институции и организации, работещи в областта на европейското договорно във всички държави-членки на ЕС. Крайният продукт на извършената от 2005 до 2009 г. дейност на мрежата е именно текстът, наречен „Проект за обща референтна рамка“.

(7)  http://www.europe.org

(8)  ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 1.

(9)  Конвенция относно приложимото право към договорните задължения, Рим, 19 юни 1980 г.

---