18.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/48

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Университети за Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/09)

Главен докладчик: г-н VAN IERSEL

На 5 март 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Университети за Европа“.

На специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (Обсерватория на Лисабонската стратегия) беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид естеството на работата, Европейският икономически и социален комитет определи г-н van Iersel за главен докладчик. На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Според ЕИСК университетите играят основна роля в триъгълника на знанието – образование, научни изследвания, иновации. Те следва да се разглеждат като елемент с ключово значение за устойчивото социално-икономическо развитие на Европа. В настоящата университетска система, която не е оптимална, големият потенциал на университетите не е развит в достатъчна степен. В Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. следва да се предвиди подобряване на този аспект.

1.2.   След Болонската конференция през 1999 г. и изготвената по-късно Лисабонска стратегия университетите стават все по-важен приоритет на европейско равнище. Въпреки новите цели, определени от държавите-членки и университетите, сред академичната общност и в обществото расте усещането за безпокойство, породено от фрагментирането на висшето образование в Европа и скоростта, с която се извършват необходимите реформи.

1.3.   ЕИСК подчертава необходимостта от реформиране на европейските университети, тъй като световното икономическо, технологично и образователно развитие и настоящата криза изискват по-добро съотношение цена-качество, подобрена среда и по-големи възможности за студентите, лекторите и изследователите.

1.4.   Необходимите промени включват по-голяма автономия и отчетност на университетите пред обществото за изпълнението на тяхната обществена задача, увеличаване на начините за финансиране (в достатъчна степен), по-голяма прозрачност и откритост, партньорства с деловите среди, насърчаване на високите постижения (на световно равнище) в преподавателската и научноизследователската дейност, подходящи практики за управление на човешките ресурси.

1.5.   ЕИСК подчертава необходимостта от европейска методология за оценка на резултатите и събиране на съпоставими данни. Европейската система за оценяване следва да бъде резултат от задълбочено проучване от независими експерти, да не се ограничава само до индекса на цитиране, както и да надхвърля едномерния „Шанхайски списък“, като обхваща широк кръг от многомерни показатели (1).

1.6.   Съвременните съпоставими стандарти за образование и научни изследвания следва не само да се базират на широка основа, улесняваща мултидисциплинарността и новите комбинации, но и да насърчават многообразието и специализацията на университетите вместо сходството и еднообразието.

1.7.   ЕИСК призовава за последователна интеграция на университетите в преработена Лисабонска стратегия в рамките на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) и Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) (2).

1.8.   На студентите и учените следва да се предоставят по-големи възможности за интердисциплинарни кариери в Европа. Наред с другото, това предполага практика на открит подбор при назначаване и Харта на изследователите, свързана с въвеждането на „петата свобода“, т.е. свободното движение на знания, като същевременно се запазят разнообразните подходи и конкуренцията, за да се постигнат най-добрите резултати.

1.9.   Следва да се разгледа въпросът за открит общоевропейски подход към академичните преподаватели, изследователите, студентите и водещите в научно отношение университети от трети страни.

1.10.   ЕИСК призовава за консултативни образователни платформи на европейско и национално равнище, в които да бъдат включени представителите на гражданското общество. Както световните, така и националните центрове за високи постижения трябва да бъдат ангажирани по отношение на заобикалящите ги общества и региони. Това може да насърчи също предприемаческия дух в университетите и да подкрепи икономическите клъстери и клъстерите на знание.

1.11.   Ако те изпълняват независима роля и имат независимо положение, както в далечното минало, това ще ги насърчи и укрепи като интелектуални двигатели на Европа. Европейските подходи към образованието и преподаването, науката и водещата научноизследователска дейност не бива да се свеждат до разширяване и задълбочаване на НИРД, иновациите и преподаването в Европа. Те трябва да обхванат и други компетенции и дисциплини, като например медицинските изследвания и практика, социално-икономическите и хуманитарните науки.

1.12.   Комисията следва и занапред да оказва подкрепа и да играе видима и активна роля в този процес.

1.13.   ЕИСК не разглежда укрепването на връзките между университетите и ЕС като технически въпрос. Освен това подобно укрепване не бива да се отнася само до икономическия сектор, въпреки неговото жизненоважно значение. Залогът е бъдещата перспектива, цялостното значение на университетите за образованието, основаващо се на ученето през целия живот, за интелектуалния живот, обществото и цивилизацията.

1.14.   Бащите-основатели и техните последователи имаха своите причини да не включат образованието в Римския договор, но днес живеем в друго време. Наред с националния суверенитет и многообразието, следва да се признае, че ЕС като такъв трябва да бъде равноправен партньор и конкурент на световно равнище. Университетите са жизненоважни партньори с оглед постигането на тези цел.

1.15.   С други думи университетите като институции следва да бъдат насърчавани да се превърнат от наблюдатели в участници в европейската интеграция. Съветът следва да изрази ясна и насочена към бъдещето позиция по този въпрос.

2.   Въведение

2.1.   В миналото университетите са изпълнявали първостепенна роля за развитието на европейското общество. Те обикновено са били в самия център на интелектуалния живот и в много отношения са били двигатели на прогреса.

2.2.   Учените и представителите на академичната общност са пътували свободно из континента между самоуправляващите се университети и по този начин са оказали голямо влияние върху представите за най-различни обществени явления и науката. Те са имали възможност да формират поредици от научни кръгове и поколения от личности, изиграли решаваща роля за оформянето на европейското общество в политическо, социално и икономическо отношение.

2.3.   След XVIII век, когато постепенно възникват националните държави, университетите до голяма степен се превръщат в институции, предоставящи национално образование и обслужващи националните интереси в областта на науката и научните изследвания. Това развитие се превръща в добре утвърдена практика. Въпреки все по-голямата интернационализация, която се наблюдава в науката и висшето образование, дори науката и технологиите в университетите до известна степен все още се определят на национално равнище.

2.4.   Политическата намеса постепенно се превръща в правило. Основата и организацията на образователните системи на всички равнища се определят от национални политически решения. Във всички страни висшето образование придобива явен национален отпечатък. То се характеризира с многообразни и сложни национални различия между институциите, но често пъти се наблюдава сходство в областта на самото образование.

2.5.   Важен елемент от тази многообразна европейска картина са институционалните рамки, финансовите механизми, управлението, степента на автономия, назначаването и кариерното развитие на преподавателите и изследователите.

2.6.   Тъй като в науката няма граници, представителите на академичната общност и изследователите все по-активно се включват в европейските и световните мрежи. Затова и научноизследователските програми се стремят към интернационализация, макар и в ограничена степен. Съществено изключение от това правило са частните висши учебни заведения, по-специално бизнес училищата, които по дефиниция имат по-интернационален обхват и подход.

2.7.   В Римския и в следващите договори няма глава „Образование“. Навремето не беше забелязана никаква зависимост между икономическата интеграция и образованието. Образованието се определяше на национално равнище и беше изцяло в сферата на „субсидиарността“. На европейско равнище всички решения относно образованието се взимат в междуправителствена рамка.

2.8.   Въпреки това отделни области от образователния сектор постепенно биха могли да престанат да се разглеждат като независими от процеса на интеграция. Със силната подкрепа на социалните партньори това започна от онези области на образованието, които бяха най-пряко свързани с икономиката и пазара на труда, т.е. повишаването на квалификацията и професионалното обучение.

2.9.   От 1986 г. европейската програма за обмен на студенти „Erasmus“ допринася за интернационализацията на програмите, по които се обучават студентите. През 2009 г. тя беше разширена посредством „Erasmus Mundus“. Следва да се споменат някои специални програми като „Comett“, програма за обмен между университетите и предприятията в областта на технологиите, „Marie Curie“, програма за обмен, предназначена за изследователите, и „Socrates“, програма, насочена към ученето през целия живот.

2.10.   Университетите направиха голяма крачка напред през 1999 г., когато министрите на образованието на 29 държави приеха Болонската декларация.

2.11.   Понастоящем в Болонския процес участват 46 европейски държави. Основната цел е създаването на Европейско пространство за висше образование. През последното десетилетие броят на обсъжданите теми се увеличи значително (3). Приоритетите на Болонския процес са: въвеждане на система, обхващаща три цикъла – бакалавърска степен/магистратура/докторат, с по-значителен акцент върху докторантурите и научните изследвания, гарантиране на качеството, признаване на квалификациите и степените, периодите на обучение, Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS), ученето през целия живот, социалното измерение на висшето образование, мобилността на студентите и преподавателите, както и проучване на външното измерение на ЕПВО.

2.12.   В Лисабонската стратегия се набляга силно на връзката между знанието и конкурентоспособността. Тя подейства като катализатор и допринесе за това университетите да излязат от периферията и да заемат централно място в анализите на Общността. По-големият брой научноизследователски и иновационни проекти на Комисията доведе до по-широко международно сътрудничество в рамките на Европа.

2.13.   По същите причини в няколко съобщения Комисията определи дневния ред на обсъжданията относно реформата и модернизацията на университетите (4).

2.14.   Реформите на университетите в Европа протичат с различно темпо.

2.15.   През 2005 г. обновената Лисабонска стратегия постави началото на нови инициативи за мобилизиране на университетите. Решенията на Съвета за създаване на Европейски съвет за научни изследвания (EСНИ, 2007 г.) и Европейски институт за иновации и технологии (ЕИИТ, 2008 г.) са сред най-важните. В същия дух е и Зелената книга „Европейско изследователско пространство: нови перспективи“ (5).

2.16.   Особен пример в това отношение представляват приетите през 2005 г. Европейска харта и Етичен кодекс относно мобилността и свободния пазар на изследователите (6). Хартата и кодексът бяха подписани от 800 висши учебни заведения. Прилагането им обаче показва, че много институции не прилагат споразумението. В някои случаи надделяват специфични успешни традиции.

2.17.   Понастоящем Комисията работи върху европейски знак за качество, за да насърчи прилагането на хартата и кодекса, които следва да отчитат известно разнообразие на подходите.

2.18.   Ефективното ангажиране на европейските университети с европейската интеграция е продължителен процес. Представителите на академичната общност, учените и студентите във все по-голяма степен взимат участие в международната динамика, но университетите като институции често пъти остават възпрепятствани от някои традиции и национални разпоредби. Развитието е забавено също и от факта, че темата „Образование“ все още не присъства в Европейския договор.

2.19.   Световната мрежа от преподаватели и изследователи се разширява поради взаимодействието между университетите, научноизследователските институти и мултинационалните компании. Тази тенденция намира отражение и в програмите на Общността.

2.20.   Настоящото становище е насочено към новите тенденции и рамкови условия за по-ефективно и осезаемо включване на университетите в европейската интеграция. В съответствие с дългосрочното си историческо призвание университетите следва не само да бъдат подтиквани от Лисабонската програма, но и сами да се превърнат в основни катализатори на този процес.

3.   Общи бележки

3.1.   През последните десетилетия започна по-интензивното прилагане на инициативи и програми за насърчаване на интернационализацията на висшето образование в Европа.

3.2.   Според ЕИСК, за да се даде нов тласък на този процес, университетите следва да бъдат осезаемо приобщени към новия цикъл на Лисабонската стратегия.

3.3.   Международните анализи стигат до едни и същи изводи: предвид скоростта, с която се развиват технологиите и иновациите, както и засилената конкуренция, европейската академична общност като цяло е недостатъчно подготвена да изиграе напълно своята роля и в някои отношения дори губи своите позиции (7).

3.4.   Целта трябва да бъде оптимално развитие на талантите и равнопоставен достъп, включително преход между различните степени на (висшето) образование и учене през целия живот, в цяла Европа, като се избягва всякаква дискриминация. Отделен проблем е броят на студентите, които отпадат от обучението. Следва да се разработят по-ефективни методи за подготовка. Обществените задачи на университетите в Европа трябва да се запазят. Те не представляват пречка за гарантиране на качеството и високите постижения (8).

Въпреки цялото многообразие, което също може да доведе до съществени различия в качеството на академичните резултати, общите характеристики в Европа следва да бъдат разгледани внимателно. В рамките на настоящото становище следва да се подчертаят следните елементи:

3.5.1.   Степента на автономия. Картината е изключително сложна. Въпреки че съществува тенденция за предоставяне на по-голяма автономия на университетите, като цяло намесата на публичните власти си остава от решаващо значение (9). Липсата на достатъчна автономия и отчетност има тенденцията да утвърждава традиционните перспективи и прекомерното регулиране. Публичната структура, която се подкрепя посредством ангажираността на публичните власти, не бива да забавя предоставянето на автономия (10). Целите трябва да бъдат по-добра подготовка на студентите за пазара на труда и по-ефективна позиция по отношение на научните изследвания и иновациите.

3.5.2.   Начина на финансиране. В тази област картината също е много разнообразна, но като цяло публичното финансиране е от решаващо значение (11). Това нарежда висшето образование и научноизследователската дейност сред многобройните области, зависещи от политическите приоритети, което често води до недостатъчно финансиране. Освен това има много малко стимули за диверсифициране на източниците на финансиране като финансиране от страна на фондации и дружества и въвеждане на такси за обучение, придружени от стипендии и заеми (12).

3.5.3.   Липсата на прозрачност. Поради липса на достоверни и съпоставими данни за университетите нито студентите, нито изследователите са в състояние да определят значимите компетенции и курсове в Европа. Наличието на европейска методология за класиране като инструмент за прозрачност е аспект от решаващо значение. Тя би насърчила обмена на знания и сътрудничеството в областта на образователните и научноизследователските програми в Европа, както и постигането на съответното ниво на информация и качество. Това може да насърчи мобилността на студентите и изследователите като цяло.

3.6.   Тъй като образованието и висшето образование са въпрос, за който държавите-членки носят пълната отговорност, само по себе си това не насърчава университетите да гледат отвъд собствения си хоризонт и националните граници. Резултатът е фрагментиран модел на висшите учебни заведения, който в редица случаи е повече или по-малко затворен за динамиката на външния свят.

3.7.   Освен това фрагментирането се поддържа от различията в изискванията за качество, включително и при прилагането на модела „бакалавър/магистър“, недостатъчно привлекателните условия на труд и често пъти недобрите условия на финансиране, което препятства откритостта, общите академични ценности и трансграничната мобилност на всички равнища, с изключение на най-високото.

3.8.   Ниската степен на автономия има тенденцията да създава сходство и хомогенност сред университетите. В редица страни тя насърчава по-скоро „общите“ университетски курсове и научноизследователски инфраструктури вместо разнородността и качествената специализация.

3.9.   Програмите за изследвания и иновации, които често пъти се определят от националните иновационни платформи, са предимно на национална основа и като правило не са включени в по-широки перспективи. Припокриванията и различните графици и програми утвърждават фрагментирането и следователно пречат на специализацията.

3.10.   Това не създава добри условия за привличане на изследователи и изтъкнати лектори от чужбина, нито от другите държави-членки, нито от останалата част от света. Освен това изтичането на мозъци към САЩ си остава постоянен проблем. Междувременно Китай рекламира своите собствени високо специализирани университети от най-висока класа. Индия ще последва този пример.

3.11.   Няколко европейски университетски обединения във все по-голяма степен координират своите виждания относно необходимостта от създаване на по-добри условия за НИРД и потенциалния капацитет за знания и иновации (13). Съвместните научноизследователски програми са обещаващ инструмент за сътрудничество и борба срещу фрагментирането (14).

3.12.   Болонската декларация от 1999 г., насочена към създаването на Европейско пространство за висше образование до 2010 г. посредством повишаване на конкурентоспособността на висшето образование чрез реформи, беше последвана през 2006 г. от нов призив на Комисията (15). В него Комисията прави правилния извод, че „този основен сектор на икономиката и обществото се нуждае от дълбоко преструктуриране и модернизация, за да не загуби Европа световното съревнование в областта на образованието, научните изследвания и иновациите“ (16).

3.13.   Внасят се поправки, но този процес протича твърде бавно. Освен това в различните държави-членки има значителни разлики между националните политики по отношение на нормативната уредба на университетите.

3.14.   За съжаление, дискусиите, които се водят понастоящем в академичните среди, доказват, че и темпото на напредък по отношение на създаването на европейското пространство е твърде колебливо.

3.15.   Цената на „не-Европа“ може да бъде огромна. В заключение ЕИСК призовава новият цикъл на Лисабонската стратегия през 2010 г. да включва целенасочена модернизация и сътрудничество между университетите, по-добра координация на европейско равнище и истинска прозрачност посредством класирания.

4.   Необходимостта от нови перспективи

4.1.   Лисабонската стратегия цели постигането на баланс между конвергенцията и координацията на европейско равнище и запазването на националните правомощия посредством определянето на общи цели и насърчаването на съпоставими програми и политики в Европа. Според ЕИСК университетите в качеството си на основни участници в образованието, научните изследвания и иновациите следва да заемат точно определено място в Лисабонската програма.

4.2.   Именно сега, по време на настоящата криза, е необходимо да се наблегне в по-голяма степен на образованието и иновациите в най-широкия смисъл на думата, които следва да разкрият нови пътища и възможности. Текущите програми за НИРД и приложни технологии, а също и засилената мобилност (17) на студенти и лектори следва да се гарантират в цяла Европа.

4.3.   В този контекст ЕИСК подчертава, че за да се увеличи прозрачността, е необходимо спешно да се разработят съпоставими данни (18) и да се изготви надеждна европейска методология за оценка и сравнение на резултатите на университетите по различни показатели, като например образованието, научните изследвания и иновациите. Трябва да осъзнаем, че с оглед на желаната хетерогенност, специализация и многообразие, не е възможно тези данни да бъдат събирани само чрез един метод. Прилагането на различни методи може да подобри методологията и разработването на критерии. Желателно е сътрудничество с ОИСР.

4.4.   Програмите, упоменати в раздел 2, представляват съществена подкрепа за трансграничния обмен. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е голяма крачка напред. В качеството си на двигател на европейските проекти ЕСНИ трябва да подкрепя интернационализацията на университетите. Финансирането на научноизследователската дейност и нейното провеждане трябва да останат напълно разграничени дейности.

4.5.   ЕСНИ предполага по-голяма трансгранична мобилност на изследователите посредством въвеждането на така наречената „пета свобода“, която е тясно свързана с Хартата на изследователите и Етичния кодекс, уреждащ тяхното назначаване (19). С оглед на постигането на желаните резултати, съществува остра необходимост от по-подходяща университетска инфраструктура и по-добри административни и данъчни рамкови условия.

4.6.   Друга важна стъпка е създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ). ЕТИ следва да подкрепя връзките и съюзите. Успоредно с това следва да се създаде по-добра европейска координация между университетските програми. Новото предложение на Комисията за създаване на Форум на бизнеса и университетите е следващата важна стъпка.

4.7.   Досега в петте инициативи за партньорство, предназначени от Съвета да развиват Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), не беше обърнато внимание на университетите и научноизследователските институти като такива. На практика от шестте оси, които се предлагат в Зелената книга с оглед развитието на ЕНП (20), не се предвижда задълбочаване на сътрудничеството само между университетите (и научноизследователските институти като цяло). Това не отговаря на гледната точка на ЕИСК, според която университетите трябва да участват в Лисабонската стратегия (21).

4.8.   В светлината на гореизложеното следва да се подобрят условията, при които работят големите научноизследователски звена в Европа (например CERN) и другите съвместни изследователски центрове, които в които участват обединения от университети. Големите инфраструктурни обекти означават критична маса и голям брой всеотдайни учени, които могат да привлекат допълнителни финансови средства.

4.9.   Според ЕИСК настоящата криза следва да бъде нова отправна точка, която да разкрие последователни и устойчиви перспективи за запазване позициите на Европа като ценен конкурент и партньор в науката и технологиите.

5.   Действия в отговор на динамичните условия

5.1.   Ангажираност на държавите-членки и университетите

5.1.1.   Трите стълба – образование, наука и иновации, изискват ясен ангажимент от страна на държавите-членки. На второ място, те изискват също пълноценно и пълноправно участие на университетите. И накрая, те следва да привлекат участие на частния сектор. Най-добрите резултати ще бъдат постигнати посредством гъвкав процес, протичащ в низходяща и възходяща посока, с участието на голям брой заинтересовани страни.

5.1.2.   Следва да се отчете, че създаването на глобални мрежи, динамиката на технологиите и научноизследователската дейност, насочената специализация и свободните таланти създават нови правила на играта за (националните) университети, които им дават възможност да отправят поглед към нови хоризонти (22).

5.1.3.   Това не бива да подкопава културното многообразие. Напротив, националните и регионалните различия са ценно предимство на Европа. Ясно е обаче, че с оглед на многообразието на условията и на структурите, създадени в тези условия, ще бъде по-добре да има една всеобхватна стратегия, включваща общи анализи и договорени цели, която да премахне съществуващите все още бариери, да насърчи качеството и специализацията.

5.1.4.   На първо място на висшите учебни завадения са необходими общи насоки и общи нагласи, които да включват общи академични ценности, културна и академична откритост, по-малка административна бюрокрация, трансгранични канали, прозрачност на професионалните квалификации и резултати, трансгранични технологични проекти, трансгранична мобилност. Всичко това може да се осъществи, като се запази културното многообразие.

5.1.5.   По-голямата автономия и самоуправление, по-голямата гъвкавост и надеждност по отношение на финансирането и по-голямата прозрачност ще насърчат инициативите за модернизация, предприемани от самите университети. Те ще предизвикат възходящ процес за по-високи стандарти, по-добро качество и специализация.

5.1.6.   Европейската демография следва да бъде мощен стимул за промяна на системата на висшето образование както с оглед на европейските студенти, така и за талантливи хора от трети държави. Без промяна в бъдеще ще има съществен недостиг. Европа се нуждае от по-висок процент висококвалифицирани кадри, за да насърчи производителността посредством научноизследователска дейност, разпространение на знанието и иновационен капацитет.

5.1.7.   Не бива да се забравя, че дори САЩ успяват да задържат своята водеща позиция в редица области само поради привлекателността на техните университети за хора от други страни.

5.2.   Прозрачни правила на играта и оценка на качеството.

5.2.1.   Очертаното в Лисабонската стратегия общество на знанието изисква по-висока степен на интердисциплинарно и междусекторно образование и научноизследователска дейност, за да се замени монодисциплинарността.

5.2.2.   Насърчаването на прозрачни правила на играта за университетите вместо еднообразие ще отговори на необходимостта от диференциация и специализация. Специализацията ще доведе също до съвместно финансиране с участието на частния сектор там, където това е желателно (23).

5.2.3.   В този контекст ЕИСК горещо приветства неотдавнашната инициатива на Комисията за създаване на европейска методология за оценка на резултатите на университетите.

5.2.4.   Европейската класация следва да бъде резултат от задълбочено оценяване от подбрани експерти и освен „цитиранията“ следва да отчита също качеството на образованието и преподаването, научноизследователската дейност, иновациите, мрежата от контакти, „картата“ на специализациите, интердисциплинарната компетентност, институционалните връзки между университетите и независимите научноизследователски институти (24) и логистичните услуги за студентите. Необходими са многомерни европейски методи за оценка, с които да се оценяват постигнатите от университетите резултати.

5.2.5.   По всяка вероятност „картата“ на специализациите ще насърчи насочената трансгранична мобилност на студентите, лекторите, преподавателите и изследователите. Тя ще отговори на засилващата се тенденция сред студентите да търсят най-добрите курсове в своите области и следователно ще насърчи потенциалните таланти.

5.2.6.   „Картата“ на специализациите ще допринесе също за подобряване на посредствените изследвания чрез изграждане на нови мрежи и нагласи за сътрудничество и конкуренция в цяла Европа. Тези мрежи и новите съюзи между центровете за високи постижения ще създадат редица връзки с висок стандарт, включително трансгранични трансдисциплинарни изследвания, и ще разкрият пътища за намиране на нови решения.

5.3.   Външни влияния и взаимовръзки

5.3.1.   При сегашните обстоятелства публичните разходи са под натиск във всички страни. ЕИСК подчертава необходимостта от запазване на равнищата на бюджетите, свързани с образованието и университетите, за да се подкрепят инфраструктурата на знанието и изпълняваните програми за реформа.

5.3.2.   Настоящата динамика в изследванията и технологиите подчертава необходимостта от модернизация и нови решения. Освен необходимите промени в самите университети трябва да се насърчават публично-публичните и публично-частните партньорства. Частното финансиране може да ускори тенденцията да се извършват научни изследвания, насочени към решаването на конкретни проблеми. В САЩ този метод се прилага все по-успешно.

5.3.3.   Европейската координация на националните иновационни програми, в които университетите участват, може да бъде ползотворна и продуктивна. Засега тези програми, които често пъти се определят от националните иновационни платформи, се основават най-вече на националните специализации и са насочени към националните приоритети. Следователно те обикновено отчитат в твърде слаба степен по-широката европейска програма или график и не вземат под внимание припокриванията и желателните последствия в европейски контекст.

Освен това в някои конкретни случаи трансграничните и европейските подходи и проекти са изключително желателни

5.3.4.   Без съмнение, съвместните технологични инициативи, публично-частните проекти, определени и финансирани съвместно на европейско равнище, също могат да окажат подкрепа в това отношение.

5.3.5.   В това отношение успешна национална програма, която може да бъде полезен пример за европейски приложения и подобрение на европейските научни постижения, е германската инициатива за високи постижения от 2005 (25).

5.3.6.   В допълнение към вече съществуващите европейски програми, разполагащи със собствени стимули, Лисабонската програма за университетите ще повиши конкурентоспособността на висшето образование в по-голям мащаб и ще доведе до високи постижения.

5.3.7.   Според ЕИСК въвеждането на консултативни образователни платформи на европейско равнище (26) – по аналогия с технологичните платформи – може да бъде от полза за обсъждане на изготвянето на образователни програми и образователни планове за Европа, като нуждите на европейския пазар на труда, желаните компетенции, акредитацията, практическите аспекти, свързани с ученето през целия живот, квалификациите и професионалните профили, съвременните образователни методи и др.

5.3.8.   Освен академичните кръгове тези консултативни платформи следва да включват и неправителствените участници – социалните партньори и гражданското общество.

5.4.   Улесняване на мобилността

5.4.1.   За по-младите поколения Европа като едно цяло е реалност. Надеждната и прозрачна информация на европейско равнище за най-добрите курсове във всяка една област и за специализацията на университетите и факултетите ще отговори на очакванията на много младежи и ще насърчи трансграничния обмен. На студентите и учените следва да се предлагат повече възможности за междудисциплинарни кариери в Европа. От полза ще бъде и засилената мобилност на изследователите, включително между публичните институции и частния сектор.

5.4.2.   Пречките пред специализацията и добрите условия за обмен на талантливи млади изследователи следва да се проучат внимателно на европейско равнище. Като се повишава информираността и се създават европейски центрове за високи постижения в научноизследователската и преподавателската дейност, се насърчават конструктивни правила на играта сред европейските университети.

5.4.3.   Много желателно е да има насочен към бъдещето общоевропейски подход към изследователите и студентите от трети държави. Някои страни вече са поели по този път (27).

5.4.4.   Сами по себе си различните трудови договори не представляват особен проблем. Различията във вторичните условия на труд обаче могат да бъдат пречка, например специфичните национални разпоредби относно правилата за социално осигуряване. Приветства се разглеждането на възможности за създаване на общоевропейски пенсионен фонд за изследователи. Следва да се насърчават принципите, изтъкнати в съобщението на Комисията относно европейското партньорство за изследователи (28).

5.4.5.   Отделно трябва да се обсъди въпросът за бюджета на програмите и проектите. Тъй като в различните страни съществуват различни условия и административни процедури, те трябва да се проучат внимателно, за да се улесни интернационализацията.

5.4.6.   Улесняването на мобилността на свой ред ще повиши привлекателността както на съществуващите, така и на новите центрове и клъстери за знание в Европа. Те ще насърчат интердисциплинарните дейности и ще укрепят крайно необходимите връзки между науката и частния сектор, както беше подчертано от Комисията.

5.5.   Регионалното измерение

5.5.1.   Икономическите клъстери, свързващи университетите, научноизследователските центрове и частният сектор, като правило са важни движещи сили на регионално равнище. Клъстерите могат да бъдат също много полезни за допълнително насърчаване на регионалното развитие. Регионите и университетите следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат по-активно.

5.5.2.   Практическият опит показва, че включването на научноизследователската и преподавателската дейност на високо равнище в центровете за високи постижения задълбочава сътрудничеството между компаниите в регионите и метрополисите (29). Процесът на по-осезаемото вписване на университетите и университетските специалности в тяхната естествена среда ще се отрази ползотворно на растежа и работните места в големите урбанизирани райони.

5.5.3.   Специализацията и многообразието разкриват различни пътища към високите постижения. Някои университети се конкурират и си сътрудничат на световно равнище, други са регионални центрове за високи постижения.

5.5.4.   Всички университети трябва да бъдат насърчени да поемат ангажимент по отношение на заобикалящото ги общество. Наред със своите основни задачи в областта на образованието и преподаването е необходимо да развият допълнително трети вид дейности, като споделяне на знание и иновации с обществото, ангажимент пред общността, учене през целия живот, значение за регионалното и местното развитие.

---

(1)  Вж. параграф 5.2.4 по-долу, който съдържа изчерпателен списък на желателните показатели.

(2)  Вж. също становище на ЕИСК относно „Пътят към европейското общество на знанието – Приносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия“, ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 94, в което се призовава за „създаване на Единно европейско пространство на знанието, основано на засиленото сътрудничество в областта на политиките на обучението, иновациите и изследванията“.

(3)  Различните академични структури и традиции предизвикват широка дискусия относно Болонския процес и неговото прилагане. По отношение на Германия вж. изданията на „Deutscher Hochschulenverband“.

(4)  Мобилизиране на интелекта на Европа: цялостен принос на университетите към Лисабонската стратегия (COM(2005) 152 окончателен, Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научноизследователска дейност, иновации, COM(2006) 208 окончателен. Ново партньорство за модернизирането на университетите (Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса, COM(2009) 158 окончателен.

(5)  Зелената книга от април 2007 г. е насочена към шест области за развитие на ЕИП: изследователи, международно сътрудничество, съвместни научноизследователски програми, изследователска инфраструктура, трансфер на знанието и интелектуална собственост. Вж. също бележките на ЕИСК в ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 1.

(6)  Препоръка на Комисията от 11 март 2005 г., приета от Съвета.

(7)  Вж. наред с другите „Бъдещето на европейските университети: Възраждане и упадък“ от Richard Lambert и Nick Butler, Център за европейска реформа, юни 2006 г., и „Високи стремежи: програма за реформиране на университетите“, Breugel, август 2008 г. На стр.VII се казва, че авторите „разглеждат висшето образование и съставят за него амбициозна програма с убеждението, че подобряването на университетите е един от основните лостове за растежа на европейската икономика“. Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашната Пражка декларация на Европейската университетска асоциация от 2009 г., в която освен че беше отправено категорично послание до политическите лидери, бяха посочени 10 изключително значими фактора за успеха на европейските университети през следващото десетилетие.

(8)  Във връзка с това следва да се отбележи, че Berkeley University, който заема 3-о място в класацията на университетите в САЩ, е публична институция.

(9)  Понякога се наблюдава дори връщане назад. Характерен пример в това отношение е Законът за университетите, приет през 2003 г. в Дания, който посредством увеличаване на политическото влияние намали съществено автономията на изследователите и университетите.

(10)  Освен на автономията, трябва да се обърне внимание и на самоуправлението в университетите.

(11)  Нежелан страничен ефект е фактът, че единствено ограничен брой университети разполагат с точна калкулация на общите си разходи.

(12)  Тук ЕИСК се позовава на Комисията: таксите за обучение могат да бъдат събирани, при условие че са придружени от стипендии и заеми, за да се гарантира равноправен достъп.

(13)  Лига на европейските научноизследователски университети, Coimbra Group, IDEA League., RISE.

(14)  Подобно трансгранично сътрудничество ще даде резултати и в областта на основната научноизследователска дейност, която се извършва в рамките на (големи) проекти на ЕС.

(15)  Съобщение „Успешно прилагане на програмата за модернизиране на университетите: образование, научни изследвания и иновации“, май 2006 г., COM(2006) 208 окончателен. Вж. също съобщение „Мобилизиране на европейския интелектуален потенциал: осигуряване на възможност за пълноценен принос на университетите за Лисабонската стратегия“, април 2005 г., COM(2005) 152 окончателен.

(16)  СОМ(2006) 208 окончателен, стр.11.

(17)  Относно значението на студентската мобилност вж. Комюнике на Съвета от април 2009 г. относно Болонския процес: до 2020 г. най-малко 20 % от студентите следва да преминават през период на обучение или подготовка в чужбина.

(18)  В тези данни следва да бъдат включени различни схеми за финансиране/подпомагане и агенциите за НИРД, както и ролята на сътрудничеството и участието на научноизследователските организации и промишлените предприятия извън университетите.

(19)  Вж. бележка под линия №4.

(20)  Вж. Бележка под линия № 2.

(21)  Гледната точка на държавите-членки и подходът на ЕИСК са изложени в Резултатите от публичните консултации относно Зелената книга, април 2008 г., стр.20 и следващите.

(22)  Вж. например проф. H. Wissema „The Third Generation Universities“ („Университетите от трето поколение“), описание на съвременните предизвикателства и възможности, които се разкриват пред университетите. Съдържа конкретни примери като Cambridge University и университетът в Leuven.

(23)  Примерът на САЩ показва, че прозрачността, диференциацията и специализацията водят до това, че всеки изследовател и учен в света знае кой университет в САЩ е най-силен в дадена област. Тези базови условия насърчават също съвместното финансиране с участието на частния сектор и фондациите.

(24)  В някои европейски страни, по-специално във Франция и Германия, по-голямата част от научноизследователската дейност се извършва в научноизследователски институти, които имат тесни връзки с университетите и тези връзки следва да се насърчават допълнително.

(25)  С инициативата за високи постижения от 2005 г. се цели популяризирането на Германия като по-привлекателно място за научни изследвания чрез повишаване на нейната конкурентоспособност и насочване на вниманието към изключителните постижения на германските университети и германската научна общност. Тя подкрепя водещата научноизследователска дейност. Програмата се финансира с 1,9 милиарда EUR за периода 2006-2011 г.

(26)  „Образователните платформи“ бяха предложени по време на Университетския бизнес форум от 6 февруари 2009 г. от г-н F. A. van Vught, бивш председател на борда на Twente University. Интересно е да се отбележи, че във Финландия законодателството относно университетите е ограничено, а тристранното наблюдение има съществено въздействие.

(27)  Пример в това отношение е Нидерландия. Там има около 10 000 докторанти, като 30 % от тях не са холандци.

(28)  „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“ COM(2008) 317 окончателен.

(29)  Сред многобройните примери могат да се споменат Cambridge, Eindhoven, Stuttgart и регион Öresund. Вж. също текущите проекти на ОИСР и публикациите относно Висшето образование в развитието на регионите и градовете (http://www.oecd.org/document/16/0,3343,en_2649_35961291_34406608_1_1_1_1,00.html).

---