18.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/69

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на сайтовете за социални контакти в Интернет върху гражданите/потребителите“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/12)

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На своята пленарна сесия от 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Въздействие на сайтовете за социални контакти в Интернет върху гражданите/потребителите“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 октомври 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   ЕИСК признава културното, политическото и социалното значение на сайтовете за социални контакти в Интернет (ССК) като инструмент за комуникация и взаимодействие между хората при упражняването на основното право на свобода на словото.

1.2.   Същевременно ЕИСК констатира икономическия интерес, свързан с развитието на ССК, по-специално техния потенциал за развиване на различни видове дейност в сферата на търговската комуникация и маркетинга.

1.3.   ЕИСК подчертава положителните аспекти, свързани с развитието на ССК, а именно техния принос за гарантиране и упражняване на свободата на словото в определени политически условия, създаването и разширяването на виртуални общности от хора, възможността приятели и роднини да се срещат или да възстановяват контактите помежду си, предотвратяването на рискови ситуации за непълнолетните и възможността те да потърсят помощ чрез ССК, а също така и споделянето на информация на здравна тематика.

1.4.   Същевременно ЕИСК се присъединява към тези организации и сдружения на гражданското общество, семейства и обикновени граждани, които основателно изразяват загриженост по отношение на рисковете от незаконна употреба и злоупотреба със ССК, в нарушение на определени основни права на човека.

1.5.   По-специално ЕИСК отправя предупреждение за рисковете, свързани с използването на ССК от страна на непълнолетни граждани и други уязвими обществени групи. Така например в редица случаи хората с ниска дигитална грамотност стават жертва на незаконни действия, потъпкващи човешкото достойнство и излагащи на риск тяхното физическо или психическо здраве и дори живота им.

1.6.   ЕИСК приветства неотдавнашните инициативи на Комисията, в частност инициативите, поети от ГД „Информационно общество и медии“ и ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ и насочени към координиране на дейността на операторите на тези мрежи чрез създаване на кодекси за поведение или добри практики.

1.7.   Въпреки това ЕИСК счита, че са необходими по-активни мерки от страна на ЕС и на държавите-членки, насочени към подобряване на обществената осведоменост като цяло относно рисковете, свързани с използването на ССК, както и относно добрите практики, които трябва да бъдат следвани.

1.8.   ЕИСК счита също така, че трябва да се положат допълнителни усилия по отношение на следните аспекти: осигуряване на по-задълбочено образование сред младите хора още от първите години в училище, по-голяма подкрепа за семействата предвид важността на родителското наблюдение и контрол при използването на Интернет от страна на младежите, развиване на технически инструменти за блокиране и филтриране на достъпа, по-добра превенция на рисковете и по-ефективна борба срещу незаконните или вредни практики в тази област.

1.9.   В този смисъл ЕИСК смята, че младежите трябва да бъдат пряко включени в изготвянето на оперативни модели, както и в определянето и решаването на въпросите, свързани със ССК, тъй като вероятно те са потребителите, които най-ефективно и бързо ще могат да разберат проблематичните ситуации, възникнали в тази сфера, и да предложат съответните решения.

1.10.   ЕИСК призовава Комисията да продължи да анализира задълбочено ССК, за да може да се опознае напълно тази реалност и по-специално нейното културно, социално и икономическо въздействие, както и нейното потенциално приложение в популяризирането на широкия дебат по въпроси от особена важност като изменението на климата или инициативата „Да общуваме на тема Европа“.

1.11.   ЕИСК препоръчва на Комисията в допълнение към добрите практики за саморегулация да анализира възможността за създаване на механизми за съвместна регулация, които да позволяват ефективен контрол по изпълнението на сключените споразумения за прилагане на добри практики, с оглед осигуряването на превенция на злоупотребите, борба срещу нарушенията и ефективни санкции за нарушителите. По отношение на криминалните деяния, извършвани едновременно във всички държави-членки посредством информационните технологии, Европейският съюз би могъл да се насочи постепенно към система, която предвижда подвеждане под отговорност и санкции и се управлява координирано от компетентните национални органи.

1.12.   В този смисъл ЕИСК предлага, в резултат на проведената през юли 2008 г. обществена консултация, Комисията да изготви Зелена книга относно ССК, в която да бъдат определени основните варианти за бъдещата работа, като се анализира тяхното въздействие, а в процеса на тяхната подготовка да бъдат изслушани различните заинтересовани организации и сдружения на гражданското общество.

1.13.   ЕИСК препоръчва да бъде проучена възможността за разширяване и интегриране на правомощията на съществуващите органи на Общността с оглед създаването на Омбудсман на общностно равнище, компетентен по всички въпроси, свързани със защитата на човешкото достойнство, на данните и на неприкосновеността на личния живот в областта на електронните комуникации и в аудиовизуалната област, по-специално по отношение на ССК.

1.14.   ЕИСК препоръчва на държавите-членки да координират в по-голяма степен своите политики на национално равнище, за да установят съгласувана законова рамка за третиране на тези ситуации, като предоставят правомощия, които да се упражняват по координиран начин от съществуващите национални регулаторни органи, или създадат необходимите механизми за регулация.

1.15.   По-специално ЕИСК призовава членовете на Европейския парламент да поставят тези нови реалности сред приоритетите на своите политически програми, като по този начин отразят нарастващите опасения, изразени от гражданското общество.

2.   Въведение

2.1.   Предмет на настоящото становище по собствена инициатива е въздействието на ССК върху гражданите/потребителите. По същество това са електронни услуги, чиято цел е създаването и разширяването на общности от хора, които имат общи дейности или интереси или, които просто се интересуват от предпочитанията и дейностите на други хора. Тези сайтове предлагат редица функции, които позволяват създаването на контакти между потребителите (http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/safety_issues/faqs/social_networking.htm).

2.2.   ССК се разрастват бързо (предполага се, че 211 милиона души, които представляват около три четвърти от общо 282,7 милиона потребители на Интернет, посещават редовно тези сайтове), като се използват предимно от младежи над 16-годишна възраст, но при някои от тях делът на редовните потребители е относително малък. Според оценки на Комисията (1) ССК привличат около 40 милиона редовни потребители в Европа, като следва да се отбележи, че миналата година ползването на тези услуги се е увеличило с 35 %, и се предвижда, че до 2012 г. броят на потребителите им ще се увеличи повече от два пъти, достигайки 107,4 милиона души.

2.3.   Успоредно с това, международните търговски марки се присъединиха към новото явление, рекламирайки своите продукти и услуги, в някои случаи по некоректен начин. Неотдавнашните избори за Европейски парламент показаха, че след кампанията на президента Обама партийните централи също не остават настрана от ползването на тези нови услуги. Дори Ватиканът се присъедини към Facebook (Pope2you.net).

2.4.   Накратко, може да се твърди, че ССК имат следните основни аспекти: обикновено услугата е безплатна, броят на потребителите нараства бързо и експоненциално, имат изключителен потенциал от икономическа гледна точка, ползването им е лесно, разполагат с функции, които позволяват контакти между потребителите.

2.5.   В настоящото становище се анализират последните инициативи на Общността, прави се преглед на съществуващата правна рамка, дава се оценка на възможностите и рисковете, свързани с използването на ССК, отправят се препоръки и се правят предложения за тяхното изпълнение с оглед укрепването на сигурността и доверието на потребителите към този вид услуги.

3.   Въздействието на ССК и свързаните с тях рискове

3.1.   ССК са нововъзникнало социално явление, чийто технологичен елемент непрекъснато се развива. То доказано променя начина, по който хората градят взаимоотношенията си и контактуват помежду си с помощта на Интернет.

3.2.   Анализът, изготвен от ComScore, ни дава представа за обхвата на това явление: само социалната мрежа Facebook, която е шестият сайт в света по брой на посетителите, има около 275 милиона посещения на месец. В Европа сайтът Facebook е посетен от около 100 милиона души през февруари тази година, като за него се отделят приблизително четири минути от всеки сто минути, прекарани в Интернет. За него се отделят повече от 30 % от общото време, прекарано в ССК, като през миналата година този дял е бил само 12 %.

3.3.   Положителните аспекти, свързани с развитието на ССК, са неоспорими. По-специално те имат принос за:

i)	гарантирането и упражняването на свободата на словото в определени социални и политически условия;

ii)	създаването и разширяването на виртуални общности;

iii)	възможността приятели и роднини да се срещат, да възстановяват контактите помежду си и да общуват;

iv)	предотвратяването на рискови ситуации за непълнолетните и възможността те да потърсят помощ чрез ССК;

v)	рекламирането на продукти и услуги и разрастването на електронната търговия.

3.4.   Въпреки това, без да се засягат горепосочените положителни аспекти, е важно да се отчетат рисковете, свързани с използването на ССК за незаконни или вредни цели и по-специално със здравословното развитие на непълнолетните (2). Сред тези рискове се открояват следните:

i)	психологическите травми вследствие на обиди, нанесени при ползването на тези услуги;

ii)	сексуалният тормоз на деца и младежи;

iii)	показването на собствени или чужди снимки и видеозаписи на голи или полуголи подрастващи;

iv)	явните обяви за проституция и „компаньонски“ услуги (ескорт);

v)	систематичните нарушения на неприкосновеността на личния живот и незачитането на честта и достойнството на човека;

vi)	посегателствата върху физическото и психическото здраве на потребителите;

vii)	призивите към насилие, расизъм и ксенофобия;

viii)

разпространението на тоталитарни идеологии от фашистки тип или възхваляването на нацизма;

ix)	самоубийствата на младежи, предполагаемата причина за които е разпространението на определена информация относно личния им живот в тези мрежи.

3.5.   Също така трябва да се има предвид новото поколение технологии, свързани със ССК, и по-специално приложенията, които позволяват да се определя местоположението на потребителите на тези мрежи, приложенията, които използват технологии за разпознаване на образа, като го свързват с потребителски профили в ССК, както и новите възможности за контакт чрез мобилните телефони от последно поколение.

3.6.   Все по-често се случва този вид мрежи лесно да бъдат използвани за разпространението на вируси като този, който „зарази“ Twitter през почивните дни 11 и 12 април 2009 г. и предизвика автоматичното изпращане на повече от 100 000 съобщения, засягайки неопределен брой потребители.

3.7.   В рамките на инициативата „Форум за по-безопасен Интернет 2008 г.“ (3) Комисията проведе обществена консултация (4) чрез въпросник, в който се разглеждаше темата за ССК. От получените отговори (5) би могло да се направи заключението, че „кибертормозът“, нарушаването на неприкосновеността на личния живот и „сприятеляването“ с деца с цел сексуална злоупотреба са сочени като основните и най-често срещани опасности, пред които са изправени непълнолетните лица при използването на ССК.

3.8.   По отношение на кибертормоза (6) става ясно, че 54 % от родителите в Европа се притесняват, че е възможно децата им да станат жертви на такава практика. Повече от 80 % от родителите във Франция, Гърция и Португалия са обезпокоени от възможността децата им да станат жертви на тормоз при използването на Интернет или на мобилен телефон. Същевременно в някои страни със силни традиции в областта на образованието и защитата на правата на децата, като Дания, Швеция и Финландия, родителите показват по-голямо доверие по отношение на безопасността на децата при използването на Интернет, като 69 % не са особено обезпокоени от евентуален кибертормоз.

3.9.   Резултатите от неотдавнашно проучване, проведено в Обединеното кралство с 2 000 младежи на възраст от 11 до 18 години, водят до заключението, че един от всеки трима младежи е бил жертва на кибертормоз, осъществяван посредством ССК и кратки текстови съобщения (SMS), като за момичетата вероятността да станат жертва на подобни злоупотреби е четири пъти по-голяма, отколкото за момчетата.

3.10.   Защитата на неприкосновеността на личния живот е друг голям проблем, свързан с използването на ССК. На 30-ата международна конференция на органите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, проведена в Страсбург от 15 до 17 октомври 2008 г., беше приета резолюция относно защитата на личните данни в сайтовете за социални контакти (7), чиито препоръки заслужават особено внимание и анализ.

3.11.   Също така в споразумението за саморегулация „Принципи за по-безопасни мрежи за социални контакти в ЕС“, сключено на 10 февруари 2009 г (8). между операторите на основните ССК в Европа (понастоящем 20 на брой), бяха ясно посочени потенциалните рискове, на които са изложени лицата под 18-годишна възраст, използващи тези сайтове: тормоз (тормоз на деца в Интернет сайтове или чрез SMS), психологическо манипулиране (сприятеляване на възрастни с деца с цел сексуална злоупотреба) и рисково поведение като неуместно разкриване на лични данни, използвани за незаконни цели.

4.   Изслушване, организирано от ЕИСК

4.1.   Самата същност на разглежданото социално явление и неговото бързо развитие подсказаха необходимостта от организиране на изслушване в рамките на подготовката на настоящото становище. Изслушването беше проведено в сградата на ЕИСК с участието на някои от най-видните представители на заинтересованите от функционирането и използването на ССК страни, НПО и потребители, наред с представители на Съвета, Комисията, ENISA, Европейския надзорен орган по защита на данните и заинтересовани органи на национално равнище.

4.2.   Писмените отговори на предварително изпратения въпросник, различните изразени мнения и съпоставката на идеи и предложения на живо (резюме от които може да се намери на сайта на ЕИСК: http://www.eesc.europa.eu/sections/ten/index_en.asp?id=7000tenen) имаха решаващ и изключително положителен принос за съдържанието на настоящото становище и бяха най-очевидното доказателство за важността на този вид прояви, свързани с прякото допитване до заинтересованите участници от гражданското общество при формулирането на предложения и препоръки, които да бъдат отправени към лицата, отговорни за взимането на решения на политическо равнище, както и към самите оператори и потребители в конкретния случай на ССК.

4.3.   Важно е да се подчертае, че гледните точки на присъствалите представители на Комисията и на Европейския надзорен орган по защита на данните съвпадаха с повечето от изложените в настоящото становище предложения, а като добавим и съществения напредък, който Комисията вече отбеляза по отношение на по-доброто определяне на някои цели и конкретизирането на други във връзка с текущи и предстоящи инициативи, имаме основание да разчитаме на едно много плодотворно институционално сътрудничество в бъдеще.

5.   Необходими мерки и очаквани резултати

5.1.   ЕИСК признава и изразява задоволство от вече извършената от Комисията работа в областта на защитата на децата при използването на Интернет, като припомня становището си относно предложението, разгледано на свой ред от Комитета, „за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии“ (9).

5.2.   Също така Комитетът признава възможността и потвърждава полезността на упоменатата по-горе инициатива за саморегулация, като подчертава поредицата от мерки, предвидени в нея, с цел да бъдат сведени до минимум основните рискове.

5.3.   В рамките на прилагането на програмата „По-безопасен Интернет“ (2009-2013 г.) ЕИСК акцентира върху значението на провеждането на по-интензивен диалог с участниците в ССК, по-конкретно с младежите, като се насърчава тяхното участие в обсъждането, разработването и осъществяването на решения за по-безопасно използване на Интернет.

5.4.   ЕИСК счита, че младежите трябва да бъдат пряко включени в изготвянето на оперативни модели, както и в определянето и решаването на въпросите, свързани със ССК, тъй като вероятно те са потребителите, които най-ефективно и бързо ще могат да разберат проблематичните ситуации, възникнали в тази сфера.

5.5.   ЕИСК предлага също да бъде проучена възможността за създаване на международен или европейски образователен курс за обучение на консултанти и терапевти, специализирани в подпомагането на жертвите по Интернет, най-вече в случаи на тормоз и „сприятеляване“ с цел сексуална злоупотреба. ЕИСК препоръчва в рамките на програмата „По-безопасен Интернет“ да бъдат предвидени инициативи за консултации по принцип и в частност за консултации онлайн, както и за създаване на програми за превенция, насочени към децата и подрастващите.

5.6.   Отново в рамките на прилагането на програмата „По-безопасен Интернет“ (2009-2013 г.) ЕИСК подчертава значението на предприемането на инициативи в подкрепа на дигиталната грамотност, в частност за безопасно използване на ССК, които да бъдат насочени не само към децата и подрастващите, но към обществото като цяло и по-конкретно към родителите, които носят отговорността за образованието на децата, както и към по-възрастните хора.

5.7.   От друга страна, ЕИСК счита, че операторите на ССК трябва да продължат практиките на саморегулация, по-специално в областта на защитата на непълнолетните лица, но е необходимо да бъде осигурено независимо наблюдение на действителното прилагане на тези практики, с възможност за установяване на минимални изисквания за защита по законов ред.

5.8.   С други думи ЕИСК подкрепя развитието на системите за саморегулация в посока към съвместна регулация както на общностно, така и на национално равнище, в която да участват регулаторни органи с цел осигуряване на ефективното прилагане на сключените споразумения, предотвратяването на злоупотребите, санкционирането на нарушенията и наказването на нарушителите от техните равностойни партньори.

5.9.   ЕИСК приветства и застава зад повечето препоръки, включени в Резолюцията относно защитата на личните данни в сайтовете за социални контакти, приета на 17 октомври 2008 г. в рамките на 30-ата Международна конференция на органите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот (10), а също така и зад тези, включени в неотдавнашното становище на работната група по член 29 относно „социалните мрежи онлайн“ (11), като призовава Комисията да ги приеме и да наложи приемането им от страна на операторите.

5.10.   ЕИСК счита също така, че са необходими допълнителни усилия за подобряването на информираността и образованието още от началните училищни години с оглед на по-добрата превенция на рисковете и по-доброто използване на тези сайтове за социални контакти. За тази цел следва да бъдат стартирани кампании за повишаване на обществената информираност на общностно равнище и в различните държави-членки. В този смисъл и в допълнение към инициативите, които предстои да бъдат развивани в рамките на програмата „По-безопасен Интернет“, би бил особено полезен един „eYouGuide“, който да бъде специално насочен към потребителите на ССК. Това би бил нещо като портален сайт за правата на потребителите на ССК, предоставящ възможност за подаване на сигнали за злоупотреби или за разрешаване на конфликти на общоевропейско равнище, т.е. един единствен сайт, на който би било възможно да се „управляват“ правата на потребителите, да се прави оценка на координацията на общностно равнище, да се обсъждат различни мерки и политики и да се анализира сътрудничеството между националните власти.

5.11.   Наред с това, ЕИСК смята, че националните и общностните програми за научноизследователска и развойна дейност, както и самите оператори трябва да инвестират повече в развитието и усъвършенстването на технически инструменти за филтриране и блокиране на достъпа, които да позволяват на семействата да прилагат принципа на бдителността предпазливо, но с постоянство.

5.12.   Предвид естеството на това явление, както и неговото развитие и динамичност, ЕИСК би приветствал една Зелена книга на Комисията, в която да бъде направена оценка на резултатите от обществената консултация, проведена през юли 2008 г., и да бъдат определени основните варианти за бъдещо развитие, като се анализира тяхното въздействие посредством разширено изслушване на различните заинтересовани предприятия, специалисти, учени, организации и сдружения на гражданското общество.

5.13.   В този смисъл ЕИСК си задава въпроса дали не би трябвало да се разгледа възможността за приемане на съгласувана законова рамка в целия ЕС, изхождайки от по-голямо сътрудничество и по-добра координация на националните политики. Специално внимание заслужава аспектът, свързан с договорните условия за участие в социалните мрежи, при които неравноправните клаузи са правило, особено що се отнася до приложимото законодателство и компетентния съд.

Тъй като в основни линии става въпрос за международно явление и основните ССК не попадат под юрисдикцията на властите в ЕС, ЕИСК счита, че е от основно значение да бъдат ефективно насърчавани следните мерки:

5.14.1.   Определяне на международно равнище на принципи и правила за поведение в ССК, по-специално по отношение на услугите, насочени към непълнолетни лица.

5.14.2.   Институционализиране на механизмите за надзор на спазването на тези правила, което, предвид естеството на услугите, трябва задължително да има трансграничен характер.

5.14.3.   Укрепване и улесняване на сътрудничеството на политическо и оперативно равнище между Европейския съюз и трети страни както в Европа, така и извън нея, за определяне на рисковете и проблемите, свързани с използването на ССК, за търсене на най-добрите решения за справяне с такива ситуации и, при условие че международната правна рамка позволява това, за действително прекратяване на практиките, нарушаващи правата на гражданите/потребителите.

5.15.   ЕИСК подчертава също така необходимостта от ефективно международно сътрудничество и координация между различните заинтересовани страни, с цел да се постигне максимален ефект от мерките, насочени към по-безопасно използване на Интернет (12). Необходим е по-активен международен подход за осигуряване на разпространението и обмена на знания, на координацията при изготвянето и прилагането на законите и на получаването на нужното финансиране за прилагане на необходимите мерки в ЕС и извън него.

5.16.   Наред с това ЕИСК заявява необходимостта държавите-членки да ратифицират конвенциите на Съвета на Европа относно киберпрестъпността и закрилата на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба (13), което ще бъде важна стъпка напред, за да може Европейският съюз да действа като единен блок на международната сцена.

5.17.   Накрая, ЕИСК си задава въпроса дали, успоредно с описаните инициативи, не следва да се разгледа възможността за разширяване и интегриране на правомощията, с които понастоящем разполагат различни органи, с оглед създаването на Омбудсман на общностно равнище, компетентен по всички въпроси от аудиовизуалната област – защита на данните и неприкосновеността на личния живот, човешкото достойнство, правото на отговор, свободата на словото, включително и по отношение на ССК. От юридическа гледна точка неговите функции биха могли да бъдат сравнени с тези на канадския „Privacy Commissioner“, който неотдавна беше цитиран в новините (14) във връзка с предприетите от него мерки, в рамките на разширените му правомощия, по отношение на Facebook за предполагаемо неоснователно съхраняване на лични данни.

---

(1)  IP/09/232 Брюксел, 10 февруари 2009 г.

(2)  В тази връзка вж. по-специално доклада на ENISA (Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност) относно „Въпроси, свързани със сигурността, и препоръки за социалните мрежи в Интернет“ на: www.enisa.europa.eu/doc/pdf/deliverables/enisa_pp_social_networks.pdf.

(3)  http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/events/forum/forum_sepet_2008/index_en.htm.

(4)  http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/policy/consultations/ageverif_sns/index_en.htm.

(5)  http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/docs/pub_consult_age_rating_sns/summaryreport.pdf.

(6)  Проучване „Флаш Евробарометър 2008 г.: За по-безопасно използване на Интернет от страна на децата в ЕС - перспективата на родителите“, http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_248_en.pdf.

(7)  Резолюция относно защитата на неприкосновеността на личния живот в сайтовете за социални контакти, http://www.privacyconference2008.org./adopted_resolutions/STRASBOURG2008/resolution_social_networks_en.pdf.

(8)  „Safer Social Networking principles for the EU“ – документът е на разположение на следния Интернет адрес: http://ec.europa.eu/information_society/activities/social_networking/eu_action/selfreg/index_en.htm#self_decl.

(9)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 61.

(10)  Текстът на препоръките може да бъде намерен на следния Интернет адрес: http://www.privacyconference2008.org/adopted_resolutions/STRASBOURG2008/resolution_social_networks_en.pdf.

(11)  Становище 5/2009 на Работната група за защита на данните по член 29 относно „социалните мрежи онлайн“, прието на 12 юни 2009 г. Вж. http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/docs/wpdocs/2009/wp163_bg.pdf.

(12)  Позиция, подкрепена от г-н Janos Tóth, председател на специализирана секция Ten на ЕИСК, в рамките на инициативата на ЕИСК за публично представяне относно „Защитата на децата при използване на Интернет“, проведена на 5 май 2009 г. (за повече информация: http://www.eesc.europa.eu/sections/ten/index_en.asp?id=4300003tenen).

(13)  http://conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?NT=201&CL=ENG.

(14)  За повече информация относно Office of the Privacy Commissioner of Canada (OPC) вж. http://www.priv.gc.ca/aboutUs/mm_e.cfm#contenttop, а във връзка с неотдавнашните мерки, предприети от него по отношение на Facebook, вж. http://www.priv.gc.ca/media/nr/-c/2009/nr-c_090716_e.cfm.

---