17.11.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/75

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите“ (преработена)

СОМ (2008) 780 окончателен/2 (1) – 2008/0223 (COD)

(2009/C 277/15)

Докладчик: г-н ŠIUPŠINSKAS

На 27 януари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите“ (преработено)

COM(2008) 780 окончателен/2 – 2008/0023 (COD).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 април 2009 г. (докладчик: г-н Šiupšinskas).

На 453-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 май 2009 г. (заседание от 14 май 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 147 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1.   ЕИСК подкрепя предложеното от Комисията подобряване на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), но с известни резерви. Съгласно Директивата ремонтите следва да бъдат обвързани с изискването за повишаване на енергийната ефективност на сградите, с цел да се понижи не само потреблението на енергия, но също и да се намалят разходите за енергия.

1.2.   Държавите-членки трябва да гарантират в съответствие с политическите цели на ЕС, че чрез ремонтите на сгради с цел повишаване на тяхната енергийна ефективност ще намалеят не само потреблението на енергия, но също така и енергийните разходи.

1.3.   Приеманите в съответствие с тази директива национални разпоредби трябва да отчитат особеностите, свързани с архитектурата и строителството, т.е. нуждите от енергия за отопление, охлаждане, вентилация, осветление, механични съоръжения (напр. асансьори), нуждите от енергия за горещо водоснабдяване, както и за студена вода и за съоръжения за отстраняване на отпадъците.

1.4.   ЕИСК подкрепя препоръката преди началото на строителните работи да се провери осъществимостта на следните технически опции:

—	производство на топлоенергия и електроенергия от възобновяеми енергийни източници;

—	комбинирано производство на топлинна и електроенергия (когенерация) и евентуално тригенерация;

—	централно отопление и охлаждане;

—	термопомпи;

—	геотермални термопомпи с хоризонтален и вертикален колектор.

1.5.   ЕИСК счита за важно държавите-членки да полагат по-значителни и по-активни усилия за подобряване на професионалното обучение в строителството, с оглед на аспекта на устойчивото строителство и използването на възобновяеми енергийни източници.

1.6.   Комитетът приветства по-специално факта, че в предложението за директива се изтъква водещата роля на обществения сектор за напредъка в строителния сектор като цяло.

1.7.   Държавите-членки и местните власти се призовават да използват по-активно и ефективно средствата от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за насърчаване на „финансирането от трети страни“ (2) чрез компаниите за енергийни услуги (ESCO).

1.8.   Инспекция на отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации би следвало да се извършва редовно през равномерни интервали в съответствие с разпоредбите на държавите-членки и като се отчитат свързаните с това разходи. Докладите за инспекциите би трябвало наред с препоръките за възможни подобрения да съдържат и изисквания за безопасното функциониране на инсталациите.

1.9.   В преработения вариант на директивата от държавите-членки се изисква да определят и прилагат санкции и глоби. ЕИСК счита, че те трябва да са диференцирани в зависимост от това дали са насочени към публични или частни организации и че обхватът на санкцията или размерът на глобата следва да се определя според принципа на субсидиарност. Ако неспазването на общностната разпоредба се квалифицира като закононарушение, то също би трябвало да се разглежда като такова и на общностно равнище и това да бъде определено в директивата.

1.10.   ЕИСК счита, че държавите-членки следва да предоставят на своите граждани техническа помощ при санирането на жилищата.

1.11.   За сдруженията на собствениците ще е трудно да издават сертификат за енергийни характеристики за всички типови жилищни блокове в характерните за новите-държави-членки жилищни комплекси със стандартни жилищни блокове. Чрез издаването на сертификат за енергийни характеристики въз основа на оценка (3) на друг подобен многоетажен жилищен блок биха могли да се спестят ремонтни разходи и да се намали бюрократичната тежест.

1.12.   Освен това градската администрация би могла съгласно принципа „на едно гише“ да предложи на обитателите на отделни блокове решения във връзка с финансирането на ремонти, договори за строителни работи, поддръжка, издаване на сертификати за енергийни характеристики и др.

1.13.   ЕИСК е на мнение, че преработената версия на директивата ще допринесе след относително кратко време за намаляване на емисиите на CO2 и ще има положително отражение от социална гледна точка, по-специално чрез:

—	намаляване на нуждите от енергия;

—	подобряване на жизнения стандарт на семействата в неравностойно положение;

—	заетост за дългосрочно безработните.

1.14.   ЕИСК препоръчва новото етикетиране за дограми и строителни продукти да бъде напълно хармонизирано с Директивата относно енергийните характеристики на сградите.

1.15.   ЕИСК счита, че в случай на разрушаване на отдавани под наем публични сгради поради невъзможност да бъдат обновени така, че да се повиши тяхната енергийна ефективност, властите би трябвало да се консултират със заинтересованите страни, а на обитателите следва да се предложи да бъдат настанени в други жилища. По принцип би трябвало консултациите с представителните организации на гражданското общество да бъдат включени в спецификациите за всяка една мярка по прилагане на директивата и да се провеждат редовни консултации с националните ИСС в държавите, в които има такива органи (4).

2.   Въведение

2.1.   ЕИСК вече изготви няколко важни становища относно ограничаването на емисиите на CO2, мерките за пестене на енергия във връзка с общата политика на ЕС, както и относно енергийните характеристики на сградите и на тяхното оборудване. В новото строителство въз основа на изискванията на правилата на ЕС се постигат реални резултати, които се усещат на първо място от потребителите и същевременно са от полза за цялата страна. Следва да се посочат например становищата TEN/227, 263, 283, 274, 286, 309, 269, 299, 311, 332 и 341 (5).

2.2.   След присъединяването си към ЕС, дванадесетте нови държави-членки обаче започнаха да прилагат на практика правните разпоредби значително по-късно, поради което изостават от старите държави-членки в областта на енергийните характеристики на сградите, а наличните жилищни и административни сгради далеч не отговарят на минималните изисквания на директивата.

2.3.   Що се отнася до самата директива, EИСК вече взе отношение в своето становище от 17 октомври 2001 г. (6), така че настоящото становище разглежда само предложението за преработка на Директива 2002/91/EО (СOM(2008) 780 окончателен), като следва да се подчертаят особеностите на новите държави-членки във връзка с разгледаните в тази директива аспекти.

2.4.   Радостно е, че сред целите на политиката на ЕС са посочени също така възможността за по-голям комфорт за гражданите и намаляването на енергийните разходи.

2.5.   В действащата директива вече са описани:

—	методиката за изчисляване на енергийната ефективност по отношение на нови сгради и на съществуващи сгради, които се ремонтират;

—	определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики;

—	издаването на сертификати за енергийни характеристики;

—	инспекциите на котли и отоплителни инсталации;

—	инспекциите на климатични инсталации.

2.6.   В преработения вариант авторите, след изслушване на съответните участници, показват какво и как може да се подобри чрез целенасочен подход.

3.   Общи бележки

3.1.   На сградния сектор (жилищните и търговските сгради) се пада около 40 % от общото потребление на крайна енергия в ЕС и от емисиите на CO2.. Този сектор произвежда около 9 % от БВП (около 1 300 милиарда евро) и създава около 7-8 % (обобщение на оценката на въздействието) от работните места в ЕС (т.е. 15-18 милиона от общо 225,3 милиона заети по данни на Евростат). Публична собственост са 40 % от сградите, а 74 % от тях са с площ по-малка от 1 000 кв.м.

3.2.   Днешното общество все повече насочва вниманието си към:

—	въпроси, свързани с опазването на околната среда;

—	здравето на потребителите (напр. качество на въздуха в помещенията, достъпност за възрастни хора);

—	жилищния комфорт;

—	ефикасността на електроуредите и отоплителните инсталации. Секторът е предмет на регулация чрез многобройни разпоредби, които често си противоречат (7).

3.3.   Гражданското общество трябва да оценява икономическото въздействие на директивата, адекватността и бъдещите въздействия на предложенията от гледна точка на различни засегнати страни и различни обществени слоеве от даден конкретен регион, като изхожда от дългосрочна перспектива.

3.4.   Издаването на сертификати за енергийни характеристики за сгради не е само средство за класифициране на определена сграда към определен клас енергийна ефективност, а също и стимул за търсене на нови решения в областта на планирането.

Поради необходимостта от мерки за опазване на климата, в строителния сектор има голям потенциал за заетост.

3.5.1.   Въз основа на Директива 2002/91/EО и предложената ѝ преработена версия, годишно могат да се създават средно 60 000 нови работни места в 15-те стари държави-членки и около 90 000 работни места в 12-те нови държави-членки.

3.5.2.   Чрез прилагането на мерки за гарантиране на високо качество на енергията (сгради с годишно потребление до 50 кВтч/м2) в ЕС би могло да се създадат годишно 1 000 000 нови работни места (8) (това би съответствало на 10 % от заетостта в този сектор).

3.5.3.   Понастоящем твърде малко работници в строителния сектор притежават квалификация в областта на технологиите, които са нужни, за да се достигне високо равнище на енергийна ефективност. В директивата се предлага чрез професионално обучение да се гарантира квалификацията на специалисти, които да могат да бъдат използвани в сектора на устойчивите сгради.

3.6.   Именно погледът към бъдещето е важен за нас, тъй като в параграф 3.4 от становище INT/415 (9) ЕИСК формулира една мисъл, насочена към всички законодателни актове. По отношение на техническите аспекти, директивата трябва да бъде също така разбираема, достъпна, приемлива и изпълнима.

3.7.   В параграф 2.1.3 на становище TEN/299 (10) се посочва, че в оборудваните по обичаен начин жилища средното потребление на електроенергия само за отопление възлиза на 180 кВтч/м2 годишно. По данни, с които разполагат докладчикът и експертът, средното годишно потребление на енергия за отопление в типовите жилища в балтийските държави, както и в жилища на приблизително същата възраст в съседните страни, е около 150 кВтч/м2. Примери с ремонтирани топлоизолирани сгради показват, че потреблението може да се намали наполовина при същите климатични условия.

3.8.   Съответни разпоредби на Общността, свързани със сегашната ситуация в ЕС, са посочени в параграф 3.1 на становище TEN/299 (10).

3.9.   ГД „Околна среда“ и ГД „Предприятия и промишленост“ понастоящем работят върху важни разпоредби за етикетиране на строителни елементи, които, макар и да не произвеждат енергия, допринасят за намаляване на потреблението на енергия (прозорци, стени, вградена домашна техника).

3.10.   Една нова или съответно преработена версия на действащите разпоредби може да допринесе значително за намаляване на потреблението на енергия в сградите.

4.   Конкретни бележки

4.1.   В новия вариант на директивата се предвиждат следните важни изменения:

—	Разширено приложно поле на директивата. Сертификатите за енергийни характеристики стават задължителни за всички сгради. Следва да се отбележи, че 74 % от съществуващите сгради в ЕС са с обща полезна площ по-малка от 1 000 кв.м.

—	Разширяване и насърчаване на издаването на сертификати за енергийни характеристики в обществения сектор.

—	Засилване на ролята на експертите, които издават сертификати за енергийни характеристики.

—	Държавите-членки трябва да определят нови конкретни мерки, за да създадат по-благоприятни финансови условия за инвестиции за подобряване на енергийната ефективност.

—	По-голямо внимание към проблемите, свързани с климатичните инсталации.

—	Редовно актуализиране на нормите за енергийна ефективност на Европейския комитет по стандартизация (CEN).

4.2.   Посоченият в шестото съображение на директивата дял на сградите в потреблението на енергия е значително по-нисък от този в страни със студен климат и поради това в новата версия на директивата, в осмо съображение, се предлага да се отчитат в достатъчна степен климатичните и местните условия, особено при заделянето на инвестиции.

4.3.   ЕИСК приветства разпоредбите на член 10, според които сертификатите за енергийни характеристики в случаи на комплекс от сгради с обща отоплителна инсталация могат да бъдат издавани въз основа на общ сертификат за енергийни характеристики за цялата сграда или на оценка на друго подобно жилище в същия комплекс от сгради, въпреки че държавите от ЕС биха могли допълнително да опростят процедурата за издаване на сертификатите за енергийни характеристики за типови жилища.

4.4.   Чрез сертификати за цялостните енергийни характеристики в съответствие с член 10 – били те задължителни или не – жилищата стават по-привлекателни за бъдещите купувачи или наематели, ако данните в тези сертификати са достоверни. Според ЕИСК, направеното във вариант Б 1 предложение да се извършват проверки на случаен принцип на сертификатите, за да се гарантира тяхната надеждност, е приемливо и препоръчително. Това обаче не трябва да води до налагане на санкции в съответствие с член 22. Желателно е новият сертификат за енергийни характеристики за жилищни сгради да се превърне в документ, който гарантира устойчиво качество в енергийно отношение. Сертификатът за новоинсталирана отоплителна инсталация следва да се издава от независим експерт (член 16) заедно с монтажника.

4.5.   ЕИСК приветства определените в директивата прагове от 20 кВт за номинална мощност на отоплителните инсталации (член 13) и 12 кВт номинална мощност на климатичните инсталации (член 14). В зависимост от това дали се използват изкопаеми горива или възобновяеми енергийни източници, държавите-членки на ЕС биха могли да определят гранични стойности за техните региони и различни интервали за инспекция на отоплителните инсталации. Качеството на докладите от инспекциите следва да се контролира чрез вземане на проби в съответствие с член 17, но все още не е ясно дали препоръките на експерта за подобряване на системата трябва да имат задължителен характер или може да не се вземат под внимание, или дали „финансовите последствия“ съгласно член 19 следва да се разглеждат като санкции. В разпоредбите на държавите-членки следва да се предвиди на инспекторите да се даде достъп до частна собственост, с цел инспекция на отоплителните инсталации.

4.6.   Енергийната ефективност на даден котел, пуснат на пазара от неговия производител, се сертифицира в специализирана лаборатория в съответствие с изискванията за стандартизация, като това се отбелязва върху етикета на котела. По този начин се предотвратява подвеждаща реклама и се гарантира качеството. Препоръки за по-късни редовни или доброволни проверки на котела при реалната му експлоатация биха мотивирали собственика да се грижи за ефективната му експлоатация съобразно максималните технически параметри на неговата мощност.

4.7.   Едно сравнение между всички съдържащи се в преработената директива разпоредби дава основание да се заключи, че всички те заслужават внимание, че са целесъобразни и че предложените начини за повишаване на енергийната ефективност на сградите не са в противоречие помежду си и могат да бъдат прилагани успоредно.

4.8.   Необходимо е да се определят валидни за целия ЕС референтни стойности за енергийното потребление и метод в съответствие с член 5 от Директивата и съобразно вариант Г 1 (обобщение на оценката на въздействието), защото годишните стойности на потреблението в кВтч/м2, измервани понастоящем в различните страни, са трудно сравними помежду си заради климатичните особености. С помощта на определени регионални референтни стойности би трябвало да може да се установи поотделно енергопотреблението за отопление и за охлаждане. Би било целесъобразно референтните величини да бъдат определяни не според външната температура, а според характерния за държавите-членки брой на отоплителните дни (heating degree-days) и на дните, през които има нужда от климатизация (cooling degree-days), тъй като те отразяват влиянието на климата върху потреблението на енергия по-добре, отколкото средната външна температура.

4.9.   Разбира се, основните параметри за изчисляване на енергийната ефективност (а не нейните конкретни числови стойности) следва да бъдат уеднаквени във всички държави-членки на ЕС, а освен това трябва да се прилага и единна методика за изчисление. Чрез подобни изчисления обаче почти не може да се разбере какво е равнището на дадена страна: остава неясно постигнато ли е или не оптималното от гледна точка на разходите равнище, защото то се определя от много други (независещи от климата) параметри на свободния пазар.

4.10.   Резултатите от санирането на сгради с остарели, временни или много лоши енергийни показатели в съответствие с член 4 (и вариант Г 3) личат най-добре и са най-силно осезаеми. Същевременно обаче сградите с най-големите недостатъци в повечето случаи са освен това стари и овехтели от дългото обитаване. Не си струва ремонтите на такива сгради да бъдат подпомагани с държавни помощи, ако амортизационният срок на инвестираните средства очевидно надхвърля прогнозния полезен живот на сградата. Такъв подход при ремонтите би имал отрицателен ефект. Би следвало да се подхожда много внимателно при избора на сгради с най-големи недостатъци, които да бъдат ремонтирани.

4.11.   Тъй като няма сгради, в които емисиите да са равни на нула (член 9), не бива да се прекалява и по мнение на ЕИСК трябва да се действа гъвкаво, като се оставя на държавите-членки свобода за импровизация при избора на оптимално решение, а нулевите стойности на емисиите би следвало да бъдат идеална цел, която да се преследва в бъдеще.

4.12.   Понастоящем следва да се посочат във връзка с това т.нар. „пасивни къщи“ с максимално годишно потребление на енергия за отопление от 15 кВтч/м2, както и къщите от категория А с годишно потребление на енергия за отопление от максимум 30 кВтч/м2.

5.   Заключения

5.1.   Съгласно заключенията от оценката на въздействието, преработената директива предлага добра перспектива за икономии на енергия и ЕИСК е оптимист, че разширяването на приложното поле на директивата ще допринесе за използването на потенциала за икономии на енергия в сградите.

5.2.   ЕИСК застъпва мнението, че с предвидените инвестиции от 8 млрд. евро годишно е почти невъзможно да се постигнат целта, изложена в преработената директива, и желаното финансово въздействие, тъй като дори само по примера на новите държави-членки може да се прецени, че разходите за необходимите ремонтни работи са далеч по-големи. Влияние върху разходите и обема на ремонтите оказват определени фактори, които не зависят от разпоредбите на директивата.

5.3.   Обемът на необходимите ремонти в Литва и потребността от тях са видни от следните данни: съществуват около 40 000 стари жилищни сгради, нерентабилни от гледна точка на енергийната ефективност. В около 600 съществуващи сгради бяха извършени различни подобрения за намаляване на енергийните разходи (най-често смяна на прозорците), а около 60 сгради бяха цялостно санирани. Въпреки че данните от различните източници се различават помежду си, все пак всички те показват, че има голямо изоставане от планираното. При тази скорост ремонтните работи биха се проточили в продължение на 100 години, още повече че ремонтите в съответствие с действащата директива дори още не са започнали.

5.4.   Финансови основания. Един типичен пример: по данни на фирмата „Vilniaus energija“, която снабдява литовската столица Вилнюс с централно отопление, едно жилище от 60 м2 потребява за отопление и топла вода около 200 кВтч/м2 годишно, 140 кВтч/м2  (11) от които - за отопление. Чрез топлоизолация на дадена сграда и икономия на 50 % от енергията за отопление, при цена от 0,072 евро за кВтч годишно, обитателите на тази сграда биха спестявали по 5,07 евро на квадратен метър или общо 304,20 евро. По данни на градската администрация на Вилнюс, основното саниране на жилищен блок струва средно по 165 евро на квадратен метър (12). Ако получените за ремонт кредити трябва да се изплатят за 20 години, то жителите на един такъв блок ще трябва да плащат най-малко по 41,30 евро месечно. Според проведени анкети само 5 % от жителите са готови на това.

Държавата не е в състояние да съфинансира топлинно саниране на сградите: от приемането на програмата за модернизиране на жилищни блокове през 2004 г. до ноември 2008 г. за тази цел са предоставени 37,3 млн. евро, което съответства на 0,5 % от годишния национален бюджет (13). Ето защо приемането на преработената директива в ЕП, в съответствие с представеното от г-жа Silvia-Adriana Ţicău (RO), член на ЕП, предложение за по-добро разпределение на средствата от структурните фондове, ще даде нов импулс на процеса на ремонти.

5.5.   Психологически и правни основания. Наистина съществено понижаване на енергийните разходи се постига само чрез топлинна изолация, но амортизационният период за такава мярка обхваща няколко десетилетия. Това е невъобразим срок от гледна точка на продължителността на живота на отделния човек. Младите хора не знаят къде ще живеят след 20 години; хора, които наближават 60-те, се съмняват, че след 20 години изобщо ще са живи, следователно тези две групи от населението (тоест общо около 20 % от населението (14)) не са заинтересовани от такъв ремонт. Към тях се прибавят жителите без доходи, които получават помощи за отопление. Така се обезсилва аргументът, че един основен ремонт ще повиши стойността на жилището. Ако сградата е остаряла и бъде съборена, собственикът остава без жилище, а често и без собственост върху земята, на която се е намирала сградата, освен ако не я е купил преди това. Тази ситуация се подобрява посредством член 19 от преработената директива, в който дори се предвиждат мерки за повишаване на осведомеността на собствениците и наемателите в рамките на информационни кампании.

5.6.   За топлинното саниране е неблагоприятно битуващото сред потребителите мнение, че за ремонт собствениците на жилищата се натоварват с многогодишен кредит, който може би няма да са в състояние да изплатят при влошаване на икономическото положение, докато приходите, които енергоснабдителните фирми получават от дадена ремонтирана сграда, не се променят или дори се повишават още повече след регулиране на цените, върху които се влияе чрез лобизъм и корупция. Фактът, че се изразява такова мнение, се дължи отчасти на това, че доставчиците на централно отопление, каквото предимно се използва в новите държави-членки на ЕС, в стремежа си към свръхпечалби увеличават цените за всички, включително и за ремонтираните сгради, когато потреблението на топлинна енергия започне да намалява. Като цяло това е труден за разрешаване проблем. Ако чрез предвиденото издаване на сертификати за енергийни характеристики за съоръженията след въвеждането на разширената преработена директива се подобри отчитането на енергията и нарушенията бъдат наказвани съгласно член 22, опасенията на потребителите биха могли да бъдат разсеяни чрез технически и административни мерки.

5.7.   Вследствие на извършвани в голям мащаб ремонти ще се стигне до икономия на топлинна енергия за сградите, но очакваното намаляване на емисиите на CO2 може да не настъпи. При предоставянето на топлинна енергия от когенерационни инсталации се използва остатъчната топлина, получавана при производството на електроенергия. Понижаването на потреблението на топлинна енергия може да доведе до това, част от неизползваната остатъчна топлина да бъде използвана за отопление на новоизградени сгради, като по този начин ще се ограничат емисиите на въглероден двуокис.

5.8.   Без държавни гаранции, без подкрепа и без перспективи потребителите са песимистично настроени. Към това се прибавя, че нито действащата, нито преработената директива гарантират прилагането на принципа „на едно гише“ за процеса на ремонтиране, на който се надяват всички заинтересовани страни и потребителите. В случай че енергийните разходи са видни от платени сметки и двете договарящи се страни заявят своето съгласие, потребителите изразяват резерви спрямо изискването на член 11, параграфи 3 и 4, че при продажба или отдаване под наем на жилище в жилищен блок трябва да се представя сертификат за енергийни характеристики на сградите. По този начин възникват допълнителни разходи.

5.9.   Съществуват многобройни изкуствено създадени строителни материали (15)  (16), сред които могат да се изберат най-подходящите. Ако обаче изведнъж огромни потоци от инвестиции, предназначени за ремонти на сградите, потекат към пазара с цел съживяване на строителния сектор, съществува опасност в забързаната гонитба за тези средства да се отделя по-слабо внимание на пригодността на избираните продукти. От друга страна разпоредбите на директивата (член 16 и 17), отнасящи се до независимите експерти и системите за контрол, биха предотвратили употребата на материали с ниско качество, ако съответно бъдат разширени правомощията на тези експерти.

---

(1)  Отнася се единствено до версията на английски език.

(2)  Вж. Директива 93/76/ЕИО, ОВ L 237, 22.9.1993 г., стр. 28-30.

(3)  Разширяване на обхвата на разпоредбите на член 10, параграф 5, буква б) на преработената версия.

(4)  Това би гарантирало спазването на разпоредбите, предвидени в член 1 (човешко достойнство) и член 34, параграф 3 (помощ за жилище) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(5)  Вж. брошурата на специализирана секция TEN „What Energy Policy for Europe? Key points of recent EESC opinions“ (Каква енергийна политика да възприеме Европа? Ключови моменти от последните становища на ЕИСК) и други източници на ЕИСК.

(6)  „Енергийна ефективност на сградите“, ОВ C 036, 8.2.2002 г., стр. 20.

(7)  „Инициатива за водещи пазари за Европа“, COM(2007) 860 окончателен.

(8)  Проучване на ГД „Околна среда“ (Агенция за социално развитие)

(9)  „Проактивният подход в правото“, OВ C 175, 28.7.2009, стр. 26.

(10)  „Енергийна ефективност на сградите – приносът на крайните потребители“. ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 62.

(11)  K. Nėnius, Програма на градската администрация на Вилнюс: „Време е за обновяване на жилищните сгради и на града“ (на литовски език), http://www.krea.lt/uploads/Busto_progr_bendrijos_EAIP.ppt#22.

(12)  E. Levandraitytė, „Политиката на здравата ръка е неизбежна“, Statyba ir architektūra (сп. „Строителство и архитектура“, на литовски език), 2008/12, стр. 26-29.

(13)  V. Martinaitis, „Енергийните нужди на жилищните блокове в Литва и предизвикателствата за литовската икономика“ (на литовски език), 22.10.2008 г., материал за семинар на тема „Най-скъпият отоплителен сезон“).

(14)  Служба по статистика, „Жителите на град Вилнюс и жилищното пространство“ (на литовски език), http://www.stat.gov.lt/uploads/docs/Vilniaus_saviv.pdf.

(15)  „Определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителните продукти“OВ C 218, 11.9.2009, стр. 15.

(16)  Това би гарантирало спазването на разпоредбите, предвидени в член 1 (човешко достойнство) и член 34, параграф 3 (помощ за жилище) от Хартата за основните права на Европейския съюз.

---