14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/18

A.

като има предвид, че целите на Болонския процес са насочени към създаването на Европейско пространство за висше образование до 2010 г., включително извършване на реформи в областта на висшето образование, премахване на все още съществуващите пречки пред мобилността на студентите и преподавателите, както и подобряване на качеството, привлекателността и конкурентоспособността на висшето образование в Европа;

Б.

като има предвид, че мобилността на студентите и качеството на образованието трябва да останат сред основните елементи на Болонския процес;

В.

като има предвид, че мобилността на студентите формира нови културни, социални и академични ценности и създава възможности за лично израстване и подобряване на академичните стандарти и пригодността за работа на национално и международно равнище;

Г.

като има предвид, че все още много студенти, изследователи и друг вид персонал нямат достъп до мобилността на студентите, по-специално в по-новите държави-членки, най-вече поради недостатъчните стипендии; като има предвид, че пречките са добре познати и нееднократно са посочвани от множество участници в дебата;

Д.

като има предвид, че следва да се отдели специално внимание на осигуряването на подходящо финансиране за обучението, разходите за пребиваване и мобилността на студентите;

Е.

като има предвид, че Парламентът последователно е разглеждал мобилността на студентите като свой бюджетен приоритет и полага усилия да гарантира подходящо равнище на финансиране за общностните програми в областта на образованието; като има предвид, че неговата твърда позиция по този въпрос доведе, въпреки съкращаването на средства от страна на Съвета по предложението на Комисията, до увеличаване на бюджетните кредити за програмите „Учене през целия живот“ и „Еразмус Мундус“, договорено в Многогодишната финансова рамка 2007—2013 г., както и в последните бюджетни процедури;

Ж.

като има предвид, че за наблюдението, сравняването, оценката и разработването на подходящи политики и мерки се изисква надеждна статистическа информация за мобилността на студентите;

З.

като има предвид, че признаването на неофициалното и неформалното обучение стои в основата на стратегията за учене през целия живот и че значението на обучението за възрастни в този процес следва да бъде признато;

И.

като има предвид, че изборът на обучение в чужбина не трябва да се възпрепятства от административни, финансови или езикови бариери;

Й.

като има предвид, че мобилността поощрява изучаването на чужди езици и подобряването на уменията за общуване като цяло;

К.

като има предвид, че е неотложно университетите да се реформират и модернизират по отношение на качеството, структурата на обучението, иновациите и гъвкавостта;

Л.

като има предвид, че качеството на преподаване е толкова важно, колкото и качеството на научните изследвания, и че то следва да бъде реформирано и осъвременено в целия Европейски съюз, и като има предвид, че тези две измерения са тясно свързани;

M.

като има предвид, че различията между националните системи за признаване на образованието представляват голяма пречка пред равното третиране на студентите и пред развитието на Европейското пространство за висше образование и пазара на труда в Европейския съюз;

Н.

като има предвид, че мобилността може да бъде възпрепятствана както от това, че посетени курсове не се признават изцяло и правилно, така и от липсата на квалификации, които да са равностойни на получените;

О.

като има предвид, че е неотложно да се приложи, координира и насърчава съгласуван подход между всички страни, които участват в Болонския процес;

П.

като има предвид, че Болонският процес трябва да създаде нов прогресивен образователен модел, гарантиращ достъп до обучение за всички, чиято главна цел е да предава знания и ценности и който спомага за създаване на едно устойчиво, съзнателно и свободно от социални неравенства общество на бъдещето;

1.

Счита, че увеличаването на мобилността на студентите и подобряването на качеството на различните образователни системи следва да бъдат приоритет в контекста на преразглеждането на основните цели на Болонския процес след 2010 г.;

2.

Подчертава, че за да се постигне мобилност на студентите, трябва да се предприемат действия в различни области на политиките; отделни аспекти на мобилността излизат извън обхвата на висшето образование и засягат обхвата на социалните въпроси, финансите, и имиграционната и визовата политики;

3.

Приветства усилията на държавите-членки, предприети в рамките на междуправителственото сътрудничество с цел подобряване на качеството и конкурентоспособността на образованието в Съюза, по-специално чрез насърчаване на мобилността, гарантиране на признаването на квалификациите и гарантиране на качеството, и най-вече предвид ограничената възможност за маневриране, предвид малките маржове, останали във функция 1а от Финансовата рамка;

4.

Изразява убеждението, че следва да продължава да се прилага методът на консултация между всички участници в процеса: институциите, както и представителите на студентите трябва да поддържат тясно сътрудничество помежду си, с оглед справяне с все още съществуващите пречки пред мобилността и проблемите, свързани с качеството и с прилагането на Болонския процес;

5.

Подчертава, че при прилагането на Болонския процес следва да се отделя специално внимание на тясното и интензивно сътрудничество и координация с Европейското изследователско пространство;

6.

Настоява върху неотложната необходимост от сравними и надеждни статистически данни за мобилността на студентите и за социално-икономическия профил на студентите като общи показатели, критерии и сравнителни анализи с оглед преодоляване на настоящата липса на данни и насърчаване на обмена на добри практики;

7.

Призовава университетите да подобрят и опростят предоставяната по интернет или по друг начин информация за постъпващите и завършващите студенти; призовава университетите и националните агенции „Еразъм“ да си сътрудничат със студентските организации за своевременното предоставяне на цялата необходима информация; призовава университетите да подкрепят правата на студентите съгласно ангажиментите, които са поели чрез присъединяването си към Университетската харта „Еразъм“;

8.

Подчертава, че за да може Болонският процес да постигне своите цел, е необходима реципрочност по отношение на движението на студенти и учени; подчертава несъразмерността на настоящите тенденции и по-специално слабата мобилност към държавите-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г.;

9.

Подчертава значението на това да се дават насоки за социалната, културна и езикова интеграция на постъпващите студенти;

10.

Подчертава, че едно по-добро равнище на владеене на езици представлява значително преимущество и е една от причините за мобилността на студентите, че е от значение да се предлагат интензивни езикови курсове за постъпващите студенти преди и/или по време на периодите на обучение по програмата „Еразъм“;

11.

Призовава университетите в Съюза да пристъпят към новаторска, задълбочена и методична реформа на учебните програми, тъй като предлагането на амбициозни учебни програми и преструктурирането на организациите е от съществено значение за мобилността на студентите и за по-голяма гъвкавост; призовава във всички университетски степени следва да се въведе „период на мобилно обучение“, който да дава възможност на студентите да следват в чужбина;

12.

Настоява за акцентиране върху необходимостта от съвместни европейски докторски програми, за подкрепа за мобилността на студентите-докторанти и за установяване на европейска рамка за докторатите;

13.

Подчертава важната роля на качеството и високите постижения в областта на преподаването, тъй като наличието на квалифицирани преподаватели във всички сфери на образованието, тяхното развитие и непрекъснато обучение са от голямо значение за привлекателността и ефикасността им и за постигането на целите на Болонския процес;

14.

Отново изтъква необходимостта от повече транс-национален диалог и обмен на информация и на опит с цел да се улесни сближаването обучението на преподавателите, включително на обучението на началните учители, и ефективността на постоянното професионално развитие;

15.

Специална помощ следва да се предоставя на студенти от групите в неравностойно социално положение, например да се предлагат нормални жилищни условия на достъпни цени; като счита, че често е необходимо да се осигурява допълнителна подкрепа след пристигането на студентите;

16.

Предлага въвеждането на хармонизирана европейска студентска лична карта с цел да се улесни мобилността и да се предостави възможност на студентите да се ползват от отстъпки за настаняване и разходите по издръжка;

17.

Призовава държавите-членки и компетентните органи да гарантират равен и всеобщ достъп до мобилност чрез прости, гъвкави и прозрачни процедури на предоставяне на безвъзмездна помощ и чрез допълнително финансиране за местата, които предполагат високи разходи за живот и за студентите, които се нуждаят от него; счита, че е от съществено значение студентите да получават тази помощ преди заминаването си, за да се избегне прекомерното им финансово натоварване;

18.

Приветства факта, че в контекста на междинния преглед на многогодишната финансова рамка, предвиден в декларацията, приложена към Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление би могло да се разгледа възможността за увеличаване на финансовия пакет, предвиден за програмите в областта на образованието и по-специално за стипендиите по програмата „Еразъм“, в зависимост от резултатите от мониторинга и оценката на програмата;

19.

Посочва, че следва да се въведат и насърчават нови начини за финансиране на мобилността на студентите, като безлихвени заеми и прехвърлими заеми;

20.

Приканва европейските университети да сътрудничат с частния сектор (например икономически или стопански организации, като търговски камари), за да се намерят нови, ефективни механизми на съфинансиране на мобилността на студентите на всеки образователен цикъл (бакалавърска — магистърска — докторска степен), с което да се подобри качеството на образователните системи;

21.

Предлага провеждането на плодотворен диалог и двустранен обмен между компаниите и университетите, с цел да се създадат иновативни партньорства и да се проучат нови начини на сътрудничество;

22.

Призовава Комисията и държавите-членки да пристъпят към прилагането на европейските референтни рамки (Болонската квалификационна рамка, Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, Европейските стандарти и насоки за осигуряване на качество и Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите), с цел създаване на Европейско пространство за висше образование;

23.

Подчертава, следователно, неотложната необходимост от прилагането на всеобхватната, унифицирана и ефективна Европейска система за трансфер на учебни кредити (ЕСТК), за да може квалификациите на студентите и учените да се прехвърлят лесно в границите на Европа чрез единна обща рамка;

24.

Подчертава, че системата за висше образование, състояща се от три цикъла (бакалавърска, магистърска и докторска степен) би могла да стане по-гъвкава, по-специално чрез използване на системата „4 + 1“ вместо „3 + 2“ за първия и втория цикъл; отбелязва, че за някои дисциплини това би могло да бъде по-подходящо с цел да предостави възможност за по-голяма мобилност и пригодност за работа на завършилите студенти;

25.

Призовава по ЕСТК да се дават учебни кредити за стажовете и други неофициални и неформални видове мобилен опит, одобрени от университетите, като те бъдат признати като неделима част от програмата на обучение;

26.

Призовава компетентните органи на държавите-членки и европейските университети да насърчават и подпомагат обмен на най-добри практики и инициативи за повишаване на осведомеността;

27.

Настоятелно призовава държавите-членки да улеснят процедурите и да намалят процедурните разходи по издаване на визи за студенти по програмите за мобилност, по-специално за студенти от държавите-членки от Източна Европа и от страните кандидатки съгласно директивите на ЕС относно визите;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.