15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/44

1.1

Комитетът приветства предложения нов регламент. Приемането на това предложение ще доведе до отмяна на регламент № 684/92 и регламент № 12/98.

1.2

Безопасността на пътниците трябва да бъде от първостепенно значение също при услугите, извършвани с автобуси. Всички останали въпроси трябва да бъдат разглеждани като второстепенни.

1.3

Новият регламент следва да допринася за пътната безопасност поради по-строгия мониторинг на международните услуги с автобуси, които се извършват в редица държави-членки.

1.4

Комитетът приветства това предложение, тъй като то се вписва в програмата „По-добро регулиране“ и е в изпълнение на ангажимента за опростяване и актуализиране на общностното законодателство.

1.5

ЕИСК препоръчва:

1.5.1

да се внесе по-голяма яснота във формулировката „сериозно нарушение или повторно леко нарушение на общностното законодателство в областта на автомобилния транспорт“. Какво се смята за леко нарушение? След колко леки нарушения се налага административна санкция?

1.5.2

Счита за необходимо да се изготви и списък на сериозните нарушения.

1.5.3

Принципът на субсидиарност не бива да се използва като средство за дискриминация спрямо превозвачи, установени извън държавата-членка и настоящото предложение следва да съдържа повече гаранции в тази насока.

1.5.4

Следва да се изведе като приоритет създаването на база данни за целия ЕС, така че да могат да се проверяват подробностите за лицензите и свързаната с тях информация и да се улесни обменът на информация.

1.5.5

Съгласно член 23, параграф 3, превозвачът ще разполага със специална система за обжалване, когато приемащата държава-членка налага административна санкция при каботажна транспортна операция. Това се прилага без да се засяга възможността за наказателно преследване.

2.1

Директива 96/26/EО относно допускане до професията на автомобилен превозвач, заедно с регламент (EИО) № 684/92 и регламент (EИО) № 12/98 относно достъпа до пазара на услуги, извършвани с автобуси, първоначално са били основните стълбове на вътрешния пазар за международен автомобилен превоз на пътници.

2.2

Директивата въвежда минимални стандарти за качество, които трябва да бъдат изпълнени, за да се придобие право за упражняване на професията, докато двата регламента либерализират международните услуги за случаен превоз на пътници, създават специална разрешителна процедура за международен редовен превоз на пътници и позволяват извършването на каботажни услуги по време на подобен международен превоз.

2.3

Сега тези правила следва да бъдат приведени в съответствие с новата правна уредба, която произтича от регламента за обществен железопътен и автомобилен превоз на пътници, който предстои да бъде приет съвсем скоро от Парламента и Съвета. Тези правила следва да бъдат доизяснени и в някои случаи опростени, тъй като опитът показва, че определени правни разпоредби водят до ненужни административни пречки.

2.4

Превозвачите, които се занимават с международен превоз на пътници с автобуси, трябва да имат лиценз за извършване на международен превоз на пътници с автобуси, издаден от компетентния орган на държавата-членка, където е установен превозвачът, освен ако не е освободен по друг начин.

2.5

Регламент № 684/92 отваря достъп до пазара за международен превоз на пътници с автобуси, докато в регламент № 12/98 са записани условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да извършват превози в границите на държава-членка.

3.1

Предложението има за цел да ревизира и консолидира регламент № 684/92 и регламент № 12/98 относно достъпа до пазара за услуги с автобуси. То внася яснота в съществуващите правни разпоредби и изменя някои аспекти с цел по-голяма последователност и намаляване на административните пречки.

3.2

За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

3.2.1

Редовни услуги са онези услуги, които предвиждат превоз с определена честота и по определени маршрути, като качването и слизането на пътници става на предварително определени места за спиране. Редовните услуги трябва да имат разрешително от тяхната държава-членка по произход, в която е установен превозвачът и е(са) регистрирано(и) превозното(те) средство(а). Разрешителните дават право на титуляр(ите) им да извършват редовни услуги на териториите на всички държави-членки, през които минават маршрутите на тези услуги.

3.2.2

Специалните редовни услуги означават редовни услуги, които предвиждат превоз на определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници. Специалните редовни услуги включват:

Не е необходимо разрешително (лиценз за маршрут) за тази услуга, ако тя е покрита от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.2.3

Услуги за случаен превоз са тези, които не попадат в определението за редовни услуги, включително специалните редовни услуги и чиято основна характеристика е, че те превозват групи от пътници, събрани по инициатива на клиента или на превозвача. За тези услуги не се изисква разрешително (лиценз за маршрут).

3.2.4

Транспортни операции за собствена сметка са тези, които се извършват от предприятие за неговите работници или от орган с нестопанска цел за превоз на членовете му във връзка с неговата социална цел, ако

Транспортните операции за собствена сметка са освободени от разрешителния режим, но са обект на система на удостоверения, които се издават от компетентния орган на държавата-членка, в която е регистрирано превозното средство.

3.2.5

Каботаж е извършването на национални автомобилни транспортни услуги от превозвач, който не е установен в държавата-членка и тези услуги са с временен характер.

3.2.6

Каботажни транспортни операции са разрешени за следните видове услуги:

Националните закони и подзаконовите нормативни и административни актове се прилагат от държавите-членки спрямо превозвачи, установени извън държава-членка при същите условия като тези, прилагани спрямо техните собствени граждани.

4.1

Член 8 опростява процедурата за получаване на разрешително (лиценз за маршрут). По отношение на достъпа до пазара се допуска само едно основание за отказ — при условие че услугата, за която се подава заявление, ще има сериозно отражение върху жизнеспособността на сравнима услуга, извършвана по силата на задължение за осигуряване на обществена услуга за пряко засегнатите сегменти. Това изглежда основателно.

4.2

Няма да се провеждат консултации с транзитните държави, в които не се вземат или оставят пътници, а те само ще бъдат информирани, след като е издадено разрешение за услугата. Това ще направи системата по-ефективна.

4.3

Прилага се принципът на субсидиарност, тъй като предложението не попада в изключителните компетенции на Общността. Но гаранциите са изключително необходими, за да не могат превозвачите, които са установени извън държава-членка, да бъдат обект на дискриминация.

4.4

Необходимо е доизясняване по отношение на член 18, параграф 2. В него се разглеждат билетите за транспорт.

4.5

Операторът трябва да предостави или индивидуални, или колективни билети за транспорт. Ако при проверка от оторизираните контрольори (и след предварително издадени от оператора билети) пътникът/пътниците нямат валиден(дни) билет(и), операторът не може да носи отговорност за тази ситуация. След издаване на билетите, пътниците отговарят за представянето на билетите на оторизираните контрольори.

5.1

В общи линии това предложение постига поставените от Комисията цели.

5.2

Въпросите, свързани със сериозните и леките нарушения и с административните санкции, които могат да бъдат наложени, се нуждаят от доизясняване. Естеството и видът на нарушенията, които влизат в отделните категории, трябва да бъдат дефинирани и да се постигне последователност в цялата Общност.

5.3

В случай на сериозни нарушения или повторни леки нарушения, приемащата държава-членка може да поиска от страната, която е издала Международния лиценз за превоз, да наложи административни санкции на лицензополучателя (като временно или окончателно отнемане на един или всички заверени копия на лиценза или временно или окончателно отнемане на лиценза). Това се прилага без да се засяга наказателно преследване в приемащата държава-членка.

5.4

Ако се прибягва до система за обжалване, при която се налагат санкции или се дава отказ на разрешения, подобно обжалване трябва да се възприема от всички страни като справедливо и недискриминационно.

5.5

Трябва да бъде създадена база-данни на ниво ЕС, за да се улесни бързият и ефективен обмен на информация между държавите-членки по отношение на превозите с автобус. Също така, при проверка на превозно средство от оторизиран контрольор, трябва да е възможно да се въведе номерът на международния лиценз за превоз (лиценз на Общността) и веднага да бъде получена цялата необходима информация, за да се провери валиден ли е лицензът.