15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/8

1.1

Европейската машиностроителна индустрия е ключов, високотехнологичен отрасъл на европейската икономика. През 2006 г. е реализиран оборот, възлизащ на няколко стотици милиарда евро, от над 130 000 предприятия, които изнасят една трета от продукцията си. Машиностроителната индустрия и електромеханиката, които създават висока добавена стойност, осигуряват заетост на над четири милиона висококвалифицирани работници в Европейския съюз.

1.2

Машиностроителната индустрия и електромеханиката могат да допринесат повече от който и да е отрасъл за постигане на целите на Лисабонската стратегия чрез развиването на обучението през целия живот, обмена на опит и добри практики и поддържането на най-високо ниво на конкурентоспособността си и способността си за проникване на световните пазари.

1.3

ЕИСК поддържа инициативите на Комисията за увеличаване на конкурентоспособността на отрасъла и за подобряване на референтната правна рамка чрез по-добро и по-ефективно регулиране, като се отчитат особеностите на сектора, който включва десетки хиляди малки и средни предприятия. По-добро законодателство, поне по отношение на този отрасъл, не означава липса на законодателство, а осигуряване на ясна, стабилна рамка, с лесни за прилагане правила и сведени до минимум административни разходи.

1.4

ЕИСК приветства решението на Комисията да му повери деликатната задача да определи с възможно най-голям консенсус областите на действащото законодателство на Общността, които имат нужда от опростяване, в контекста на дейностите, които са подтикнали законодателните органи да създадат по-добро и по-опростено законодателство.

1.5

ЕИСК отбелязва, че понастоящем са в ход няколко законодателни инициативи, свързани с този отрасъл: необходимо е да се съгласуват различните засегнати интереси — икономически, социални и екологични. Изграждането на вътрешния пазар не трябва да застрашава други много важни аспекти, като например здравето и безопасността на работното място или защитата на потребителите и околната среда в контекста на целите на Лисабонския дневен ред. ЕИСК смята, че е необходима стратегия, която да интегрира и координира различните инициативи.

1.6

ЕИСК приветства предложенията, съдържащи се в Съобщението на Комисията от 17 февруари 2007 г. за изменение на „новия подход“ и укрепване на ролята на дейността на държавите-членки по наблюдението на пазара, тъй като последните не винаги отделят съответните средства за постигането на тази цел. ЕИСК призовава за укрепване на службите на Комисията, натоварени с координирането, мониторинга, и в някои случаи дори с контрола на управлението на процедурите по акредитиране, дейността на нотифициращите органи, както и качеството на издаваните от тях сертификати. ЕИСК подкрепя създаването на „платформа за комуникация“ между операторите и държавите-членки, които трябва да действат по пропорционален и съгласуван с целите на директивите и политиката на Общността начин, с цел плавно сближаване на системите и моделите за наблюдение на пазара.

1.7

По отношение на дейностите по стандартизацията, ЕИСК призовава да бъде дадена възможност за участие на всички заинтересовани страни още в предварителната фаза, предшестваща определянето на стандартите, като се засилят както участието в техническите комитети, по-специално на местно ниво, така и оценките на въздействието, без обаче да се злоупотребява с телематичните консултации, които, макар и полезни, не трябва да остават единственото средство за провеждане на консултации със заинтересованите страни, особено в конкретния случай.

1.8

По отношение на „хармонизираната“ стандартизация, ЕИСК смята, че тя следва да бъде достъпна безплатно или срещу символична сума, особено за малките и средни предприятия, и подчертава неравното третиране на предприятията от държави различни от онези, на чиито език са публикувани стандартите (английски, френски и понякога немски) и онези, на които не се налага да понасят понякога огромните разходи за превод.

1.9

ЕИСК подчертава, че всички ненужни административни разходи трябва да бъдат премахнати, което значително ще намали бремето върху производствената система.

1.10

ЕИСК призовава Комисията да обърне дължимото внимание на необходимостта от насърчаване на стабилна стандартизация, включвайки направените от операторите и основните заинтересовани страни предложения. По отношение на правната рамка и референтната правна основа, ЕИСК препоръчва на Комисията преди да изготвя законодателни актове, да прави оценка на възможностите за постигане на същите цели чрез други методи, като например саморегулация и сърегулация, при условие, че се гарантира максимална прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, както и винаги да има предвид основната цел на стандарта и неговото съдържание при избора на съответните членове от Договора за правна основа.

1.11

ЕИСК призовава да се премахнат техническите бариери, препятстващи пълното изграждане на вътрешния пазар. Необоснованите национални и местни разпоредби представляват реални, непреодолими бариери за свободното движение на стоки.

1.12

ЕИСК препоръчва бъдещото законодателство винаги да се предхожда от съответната внимателна предварителна оценка на въздействието, като се отчита степента на пропорционалност, както и да бъде последвано от много строго наблюдение, с цел да се поправят евентуални вреди, които биха могли да се окажат непоправими за бъдещето на предприятията в този отрасъл.

1.13

Отрасловият социален диалог в Европа също ще има ключова роля при определянето на всички общи инициативи, които допринасят за създаването на работни места и развитието на конкурентоспособността в сектора, при необходимото зачитане на безопасността на работниците, гражданите и околната среда, което е неприкосновен принцип. Свързаните с корпоративната социална отговорност практики ще улеснят непрекъснатия диалог между предприятията и заинтересованите страни за предотвратяване на неправилно използване, повишаване на информираността и обучението през целия живот, както и за изграждането на добри взаимоотношения със съответния регион и крайните потребители.

2.1

Европейската комисия, по инициатива на своите заместник-председатели, г жа Wallström и г-н Verheugen, поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище, анализиращо общата съгласуваност на регулаторната рамка в машиностроителния сектор, за да се определят възможностите за опростяване. Освен специфичното за сектора законодателство, анализът трябва да обхваща и цялата регулаторна среда, свързана с машиностроителния сектор.

2.2

С оглед на включването на заинтересованите страни в процеса на опростяване, по-конкретно при определянето на разпоредбите, които биха могли да се окажат особено проблематични, Комисията се обърна към ЕИСК, признавайки, че предвид богатия му опит и истински разнообразен състав, той представлява идеалният форум, който отразява и концентрира гледните точки на икономическите оператори, работниците и гражданското общество в Европа.

2.3

Имайки предвид неговия опит, придобит при изготвянето на редица становища относно по-добро регулиране и опростяване (1), и с оглед на член 8 от Протокола за сътрудничество между Европейската комисия и ЕИСК, Комисията реши да повери тази важна задача на ЕИСК. Ако изводите от работата на ЕИСК се окажат плодотворни и полезни, Комисията предвижда възможността да се обърне отново към него относно редица други области, свързани с темата „по-добро регулиране“, които са от значение както за нейната работа, така и за тази на ЕИСК.

2.4

Впоследствие Комисията изложи подробно своята гледна точка, пояснявайки, че по-добро регулиране не означава по-малко регулиране, и че всъщност трябва да се запази най-малко сегашното равнище на защита на работниците, потребителите и околната среда с цел да се гарантира регулаторна рамка, която да позволява подобряване на конкурентоспособността.

3.1

Най-напред ЕИСК би искал да заяви изключително големия си интерес да се заеме със задачата за съчетаване на съответните различни интереси, с оглед на изготвянето на предложение за подобряване и опростяване на действащата регулаторна и законова среда. Силата на ЕИСК е в неговата възможност да влияе върху процеса на взимане на решения чрез постигането на най-широкия възможен консенсус между различаващите се позиции на различните представители на гражданското общество. Неговата пълна подкрепа на принципите и ценностите на Общността, както и балансираните, качествени и иновационни становища, превръщат Комитета във важен и ефикасен партньор на институциите на Общността. Искането на Комисията представлява стимулиращо предизвикателство към всички членове на ЕИСК да се възползват максимално от тази възможност за допълнително засилване на ролята на организираното гражданско общество, призната от договорите, с цел осигуряване на форум за срещи и дискусии.

3.2

Предоставената на ЕИСК възможност да даде своя принос на ранен етап при определянето на конкретните области, в които регулаторната среда може да бъде подобрена, открива нова сфера за сътрудничеството между европейските институции. Разбира се, всички заинтересовани страни вече са уведомили поотделно Комисията относно техните изисквания и предпочитания. Производителите, ползвателите, работниците, потребителите, органите по стандартизацията и публичните власти са посочили какви подобрения биха искали да бъдат внесени в сега действащото законодателство. Въпреки това, досега използваните методи за консултация не показват точна картина, която да отразява различните интереси, оставяйки всички заинтересовани страни с впечатлението, че техните виждания не са били взети предвид.

3.3

ЕИСК може обаче да покаже точна картина на тези интереси, предвид натрупания ценен и разнообразен опит и мрежите от важни контакти, която неговите членове могат да ползват, за да получат ценна информация. ЕИСК изрази някои от вижданията си по тази тема в своето становище по собствена инициатива относно „Индустриалните промени в отрасъла на машиностроенето“ (2).

3.4

ЕИСК отбелязва, че са предприети или обявени различни инициативи по отношение на разпоредбите на ЕС в сферата на промишленото производство и по-специално в машиностроителния сектор. Тези инициативи повдигат редица сложни проблеми от различно естество. Би било полезно да се разгледат тези проблеми, като се вземат под внимание разнообразните интереси, които защитава законодателството на ЕС: свободното движение на стоки, здравето и безопасността на работниците, защитата на потребителите, защитата на околната среда и икономическите и социални цели на Лисабонската стратегия. Тези разпоредби на ЕС се основават на различни законодателни инструменти и подобно проучване не е било правено досега. ЕИСК смята, че наистина е назрял моментът тази проблематика да бъде разгледана по цялостен и структуриран начин.

3.5

Законодателството на ЕС в областта на производството и маркетинга на промишлени продукти е било създадено постепенно. Това като цяло гарантира хармонизирано законодателство, което до голяма степен е опростило регулаторната рамка, в която оперират предприятията, въпреки че трябва да се подчертае, че този процес все още не е завършен.

3.6

Законодателството на ЕС, прието в края на осемдесетте години, се основава на две основни групи правила: първата се отнася до пазара, а втората — до работното място. Ефективното прилагане на тези правила изисква участието на голям брой различни участници: стандартизиращи и нотифициращи органи, проектанти и производители, вносители и дистрибутори, предприятия за инсталация и монтаж, публични контролиращи и санкциониращи органи (включително митниците и органите на съдебната власт), предприемачи, работници, профсъюзи и др. Организациите на потребителите заявиха силен интерес за конкретно и ефективно участие в този процес, тъй като техните усилия до този момент се смятат за недостатъчни. Сътрудничеството между всички тези участници е особено важно, както и сътрудничеството между публичните власти на национално ниво и на ниво ЕС.

3.7

Изглежда, че прилагането на тези правила не създава особени затруднения. Но въпреки тази като цяло положителна оценка, съществуват някои практически проблеми, които не трябва да бъдат пренебрегвани.

4.1

Всяка година в ЕС се случват между 6 000 и 8 000 трудови злополуки със смъртен изход (40 % от които с работници на възраст под 35 години), както и стотици хиляди злополуки, които причиняват увреждания. Част от тези злополуки са причинени от работните инструменти. В някои случаи те се дължат и на неподходяща лична предпазна екипировка или на недостатъчно обучение. Около една четвърт от работниците в ЕС твърдят, че са задължени да използват лична предпазна екипировка по съображения, свързани със здравето и безопасността. Основните физически причинители, които представляват рискови фактори на работното място обикновено са свързани с работни инструменти: шум, вибрации, йонизиращи и нейонизиращи лъчения. Ергономичните фактори са от особено значение за здравето и безопасността на работното място. В някои случаи работните инструменти могат да предизвикат сериозно излагане на химични агенти; ефикасността на личната предпазна екипировка може да бъде решаваща.

4.2

Трябва да се обърне особено внимание на продуктите за широко потребление, предназначени за недиференцирани категории потребители, които не винаги са информирани за възможните рискове, свързани с използването на закупуваните или взиманите под наем машини. За нещастие се наблюдават твърде голям брой злополуки с потребители поради неправилно използване на машините, които не се регистрират от статистическите проучвания.

5.1

Следва да се отбележи, че сътрудничеството между участниците на единния пазар е изправено пред истински трудности, включително и дълбоко вкоренено нежелание да се действа по напълно прозрачен начин. В частния сектор това нежелание е мотивирано от стремежа за защита от конкуренцията или от евентуални санкции, а в публичния сектор е резултат от бюрократичната инерция, която понякога е доста дълбоко вкоренена. Очевидна е например, необходимостта от засилване на сътрудничеството между производители и потребители и увеличаване на прозрачността на метода, по който се тълкуват основните изисквания на директивите за „новия подход“ от органите по стандартизацията, надзорните и нотифицираните органи и консултантите, които оказват техническа помощ на предприемачите.

5.2

Този проблем беше основен предмет на загриженост от страна на Комисията в неотдавнашната й инициатива в рамките на прегледа на „новия подход“, обявена на 14 февруари 2007 г. под надслов „Нов пакет от мерки във връзка с вътрешния пазар на стоки“. Пакетът се състои от предложение за регламент за определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара (СОМ(2007) 37 окончателен) (3) и проект на решение относно Обща рамка за пускането на продукти на пазара (COM(2007) 53 окончателен) (4). Едно от предложенията е да се „укрепят структурите за наблюдение на пазара с оглед да се намерят и изтеглят от пазара на Общността продуктите, които не са безопасни, и се предприемат мерки срещу предприятията, уличени в измами. Органите за тестване, сертифициране и инспекция, участващи в проверката на продуктите, ще бъдат подложени на по-строг контрол под формата на акредитиране, за бъдат гарантирани равни условия както за производителите, така и за самите контролни органи“. (Понастоящем в ЕС съществуват приблизително 1 800 нотифициращи органи, в частност лаборатории, органи за инспекция и сертифициращи органи. Става въпрос за частни субекти, акредитирани от публичните власти.) Следва да се отбележи, че тези „независими“ органи са създадени директно от сдружения на предприятия производители и конфликтът на интереси може да се превърне в сериозен проблем. В една държава-членка например, само в отрасъла на асансьоростроенето са били акредитирани 80 нотифициращи органи.

5.2.1

Двадесет и две години след приемането на Резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г., въвеждаща принципите на новия подход, Комисията предлага модернизиране и засилване на наблюдението на пазара чрез все по-надеждна маркировка СЕ. ЕИСК смята, че методът на „новия подход“, който намери отражение в 25 директиви (21 от които предвиждат спецификации относно разрешението за използването на маркировката, за разлика от останалите 4) е постигнал добри резултати, насърчавайки развитието на вътрешния пазар, въпреки че същевременно смята предложеното преразглеждане за целесъобразно. Правомощията и отговорностите на държавите-членки трябва да се увеличат, както и тези на Комисията, която ще трябва да назначи повече персонал, за да може да осъществява непрекъснат мониторинг на наблюдението на пазара, процедурите по акредитиране на нотифицираните органи, и в някои случаи, също така и на дейностите на тези органи. При направеното от Комисията проучване се оказа, че по-голямата част от отрасловите организации подкрепят подобно укрепване на правомощията на националните и съответно и на европейските власти.

5.3

Комитетът приветства тази инициатива, която ограничава обсега за право на действие по усмотрение и несъгласувано оценяване, които възпрепятстват развитието на единния пазар и поставят операторите, спазващи разпоредбите в неблагоприятно положение от гледна тока на конкуренцията. Изкривяването на конкуренцията, предизвикано от пропуските в наблюдението на пазара, е сериозен проблем, който илюстрира едно от ограниченията при прилагането на „новия подход“. От съществено значение е също и осигуряването на проста и ясна регулаторна рамка, особено за малките и средни предприятия, както и засилване на сътрудничеството между органите за наблюдение на пазара, както в зоната ЕС/ЕИП, така и на международно ниво. ЕИСК подкрепя създаването на „платформа за комуникация“ между операторите и държавите-членки, които трябва да действат по пропорционален и съгласуван с целите на директивите и политиката на Общността начин, с цел плавно сближаване на системите и моделите за наблюдение на пазара. Участието на митническите органи в тази дейност е от особена важност.

5.4

На европейско ниво е необходимо по-голямо взаимодействие между всички засегнати генерални дирекции (ГД) (например „предприятия“, „околна среда“, и „заетост“, „здравеопазване и защита на потребителите“), които могат да работят заедно за изработването на „ръководства“ за прилагане на съществуващите директиви. Тези ръководства, разбира се, няма да заменят стандартите, но биха могли да бъдат полезни и да спестят много средства, изразходвани за заплащане на излишни консултации.

5.5

По отношение на сезонните продукти, като например градински машини, съществува необходимост от установяване на ускорени процедури, за да се избегне пропускането на пазарни възможности. ЕИСК предлага за тази цел да се създаде „институт за посредничество“, към който могат да се отправят конкретни и обосновани молби, като във всички случаи се гарантира стриктното прилагане на цялото законодателство, в частност свързаното с правилата за безопасност.

6.1

Друг приоритет за Комисията е намаляването на излишната административна тежест, която оказва значително въздействие върху конкуренцията. ЕИСК следи с интерес работата на Комисията в тази област, изразяваща се в план за действие, представен на 24 януари 2007 г., който има за цел да намали административната тежест за предприятията с една четвърт до 2012 г.

6.2

Комисията би могла да помогне за практическото решаване на някои проблеми, възникващи при прилагането на директивите, например като съсредоточи в службите си всички съобщения, които понастоящем трябва да се изпратят до отделните държави-членки, поради свързаните с установяването на точния адрес на получателя затруднения. Такъв е случая с Директива 2000/14/ЕО относно шумовите емисии, която предвижда изпращането на декларация за съответствие на всички държави-членки и на Комисията, и Директива 97/68/ЕО относно емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, според чиито разпоредби в рамките на „механизма за гъвкавост“ предприятията трябва да нотифицират съответните органи във всяка държава-членка за типовото одобрение, което са получили и да им докладват на всеки шест месеца.

6.3

Предприятията срещат много трудности при практическото прилагане на директивите относно защитата на работниците от физически агенти. Директива 2002/44/ЕО относно вибрациите и Директива 2006/25/ЕО относно рисковете, свързани с излагане на изкуствени оптични лъчения, създават проблеми, преди всичко за малките и средни предприятия. Подобни проблеми могат да възникнат при прилагането на последната директива за изкуствена оптична радиация. За постигането на целите на директивите са необходими указания за практическото им прилагане. Очевидно, когато наистина е невъзможно да се приложат на практика, ще трябва бързо да бъдат разработени изменения, които да позволяват на предприятията да изпълняват своите правни задължения.

6.4

Когато става въпрос за административната тежест в сферата на промишленото производство, в частност в машиностроенето, трябва да се имат предвид различните изисквания, които трябва да се спазват. Възможността да се проследява работата на различните участници е съществен елемент както за физическата безопасност на потребителите, така и за правната сигурност на договорните отношения, установени на пазара. Ето защо е необходимо да се намерят балансирани решения, които спазват изискванията за прозрачност и възможност за проследяване на работата, без да водят до излишно увеличаване на административните разходи.

7.1

Техническите стандарти играят ключова роля за функционирането на правилата на ЕС и конкретизирането на основните изисквания на законодателството в сферата на безопасността. Спазването на тези стандарти е презумпция за съответствие на изискванията, определени от съответните директиви. Сертифицирането (при необходимост) от акредитирани нотифициращи органи представлява неразделна част от действащата законодателна рамка.

7.2

Като цяло, европейските стандартизиращи органи извършиха много полезна работа въз основа на предоставените им от Комисията правомощия. Определянето на стандартите трябва да става чрез процедура, която дава възможност за по-голямо участие от страна на заинтересованите страни, тъй като това би улеснило съпоставките в бъдеще. Въпреки това, тази работа и днес си остава привилегия на ограничен брой участници. По-голямата част от промишлените отрасли потребители нямат нито опита, нито ресурсите, необходими за осъществяването на редовен мониторинг на тази дейност. Участието на работниците и потребителите е още по-ограничено. Тази ситуация затруднява отчитането на значението на придобития опит. Някои стандарти не отговарят на всички въпроси, будещи загриженост, които се наблюдават „на място“. ЕИСК призовава за по-засилено участие на заинтересованите страни в техническите комитети, в частност на местно ниво, в този сектор, в който малко хора имат власт да взимат решения. Комитетът отбелязва с безпокойство, че нарастващите разходи по стандартизацията могат да се превърнат в ограничение за конкуренцията и дори за безопасността, например при поемането на рискове, свързани с неправилно използване на машини за цели, които са в разрез със стандартите. Някои малки и средни предприятия в Източна Европа имат тенденцията да оперират с машини „слепешката“, или да прибягват до импровизации.

7.3

ЕИСК приветства инициативите, обявени на 15 март 2007 г. в Плана за действие за европейска стандартизация, в който всички държави-членки бяха поканени да докладват за постигнатия на национално ниво напредък по отношение на мерките за насърчаване на участието на всички заинтересовани от изработването на европейски и международни стандарти страни. От своя страна, Комисията следва да събере направените забележки и да ги включи в европейските стандарти. Участието на малките и средни предприятия е от особено значение, както на ниво ЕС, така и на национално ниво: малките и средни предприятия трябва да допринасят по ефективен и практичен начин за процеса на стандартизация в бъдеще.

7.4

В някои случаи за предприемачите може да се окаже по-трудно да спазят всички законодателни изисквания по отношение на здравето и безопасността. Kогато става въпрос за използването на машини, оценката на риска изисква допълняемост от страна на производителя и използващото ги предприятие. Могат да възникнат проблеми ако стандартите не осигуряват достатъчно информация относно всеки остатъчен риск, който предприятието трябва да вземе под внимание. Трудно е предприятията да спазят задължението си за изготвяне на оценка на риска, предвидена в Рамкова директива 83/391/ЕИО и нейните 19 дъщерни директиви относно активната и пасивна защита на работниците, ако не бъдат подобаващо информирани за остатъчните рискове, свързани с придобита от тях машина.

7.5

Разпространяването на тези стандарти може да представлява проблем за малките и средни предприятия поради високите разходи, свързани с придобиването им; въпреки че стандартизацията води до процедури по сертифициране, свързаните с тях административни разходи обикновено са много по-високи от тези, които произтичат пряко от законодателството.

7.6

Анализът на риска, извършен от експертите на Европейския комитет по стандартизация (CEN), е изключително важен за предприемачите, които трябва да го съчетаят с конкретния анализ на реалната работна среда, при която ще се използват машините. Свързаните с тези хармонизирани стандарти разходи са високи, особено за малките и средни предприятия. ЕИСК призовава да се вземе под внимание предложението хармонизираните стандарти, установени в рамките на предоставените от Комисията на CEN правомощия, да се предлагат без заплащане или на символична цена, за да могат МСП да спазят правните си задължения. Още повече, че свободното разпространение в Интернет вече беше успешно приложено в сектора на телекомуникациите, където някои стандарти на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) са директно достъпни в мрежата.

8.1

ЕИСК подчертава, че не винаги е необходимо да се изменят директивите, които вече са довели до добри резултати и продължават да бъдат полезни. Без съмнение, въпреки, че работата и заключенията довели до обстойно преработване на основната директива № 98/37/ЕО, известна като „директива за машините“, бяха особено сложни, в крайна сметка беше постигнат оптимален баланс между вижданията на различните заинтересовани страни. В някои други случаи може би е по-добре да се избягват опитите за прекалено „подобряване“, като например, при изменението на Директива № 73/23/ЕО относно електрически съоръжения, предназначени за използуване при някои ограничения на напрежението или, както се посочва в писмото от 5 ноември 2004 г. на сдружението на производителите на машини, нецелесъобразното предложение на Комисията за сливане на Директива № 87/404/ЕО и Директива № 97/23 относно съоръженията под налягане.

8.2

Очевидно е, че пазарът се нуждае от ясна, стабилна регулаторна рамка, която да премахне опасенията при планирането на инвестиции и да позволи спазването на ясни правила, които не се променят прекалено често. От друга страна, съществува много реална опасност „опростяването“ да доведе до по-големи административни разходи и разходи за процедури по оценка на съответствието, тъй като те стават по-сложни.

8.3

Освен това, по отношение на възможността за прилагане на член 95 от Договора, въпреки че ЕИСК разбира нуждите на производителите, той подчертава, че референтната правна рамка, въз основа на която се приемат директивите, трябва да бъде съобразена с основните принципи на Договорите, особено по отношение на правната основа на различните стандарти. Ясно е, че истинските референтни критерии при прилагането на различните стандарти следва да бъдат целите и съдържанието на законодателните инструменти. Съдът на Европейските общности също е издал редица решения в тази връзка, някои от които наскоро, в които изключва възможността за смесена правна основа, в случаи на противоречащи се правни основи, или ако наслагването им ограничава правата на Парламента. При проектирането на продукти, когато се набляга върху различна цел, желанието на предприятията да се основат на член 95, параграф 3 от Договора, който, както е добре известно, ограничава правомощията на държавите-членки и увеличава правомощията на Общността, както се предвижда например в член 137 или 175, не винаги може да бъде изпълнено (5). Всъщност предприятията изтъкват допълнителните разходи (които се понасят от крайния потребител), свързани с необходимите промени при проектирането и разработването на машините, в зависимост от изискванията на отделните държави-членки. Трябва да се създадат допълнителни законодателни модели, които не се припокриват, а ограничават до основния минимум възможността на държавите-членки да приемат различни отделни мерки, които трябва да бъдат разумни и да съответстват на принципа на пропорционалността.

8.4

Наскоро приетата Директива относно регистрирането, оценката, разрешаването и ограничаването на употребата на химикали (REACH) бележи нов етап в областта на защита на потребителите и работниците. ЕИСК подкрепя приетите технически решения и предвидената възможност за гъвкавост, съчетана с опростяване; въпреки това, Комитетът посочва с известна загриженост, че малките и средни предприятия могат да се срещнат някои затруднения, особено ако проверките при внос не са толкова щателни, колкото предвижда тази основна директива. ЕИСК призовава Комисията да осъществява внимателен мониторинг на процедурите за наблюдение на пазара от страна на държавите-членки, тъй като особено в този сектор в миналото те не винаги са успявали да изпълнят своята роля ефективно, отчасти поради значителен недостиг на ресурси на назначените органи по наблюдението. В тази връзка дейностите по наблюдението могат да бъдат разпределени между органите за наблюдение, като се изхожда от степента на доминиране на някои производствени отрасли в държавите-членки, например в зависимост от сферата на продукта (вентили и тръбни съединителни части, съоръжения за повдигане и преместване, помпи и компресори, машини за производствения сектор и др.).

8.5

Въпреки ключовия принос на машиностроенето за европейската икономика като цяло, изглежда че държавите-членки инвестират много малко в институционалните дейности, за които отговарят. Комисията би могла да изиска информация по този въпрос и да я сравни с получените практически резултати. И ако често качеството и броят на проверките се обуславят от лични възможности и добра воля, наличните ресурси все пак имат съществено значение.

9.1

В националните законодателства все още съществуват редица технически бариери, които създават сериозни проблеми за предприятията. Такъв например е случаят с подотрасъла на извънпътната подвижна техника, която трябва да бъде транспортирана по обществени пътни мрежи. Тъй като разпоредбите, прилагани в различните държави-членки, се различават и се отличават с различна степен на „строгост“, предприятията трябва да разполагат с различни видове техника. Също така съществува известна неяснота по отношение на терминологията, като например относно употребата на термините „предприятие“ и „дружество“. Задължителните проверки, предвидени в някои държави-членки, са свързани с допълнителни разходи, които често се дублират за всяка страна, която предвижда инспекция от специален орган на етап разработване, тестване или транспортиране. ЕИСК призовава за бързо хармонизиране на законодателството, особено в областта на мерките за безопасност. По отношение на тракторите например, освен допълнителните изисквания за огледала за задно виждане и ограничения на скоростта, трябва да бъдат предвидени технически спецификации за предните и задни светлини и най-вече за спирачния път. Понастоящем по европейските пътища се движат трактори, произведени преди цели четиридесет години. Постепенното подновяване на парка би осигурило много по-високи нива на ефективна активна и пасивна безопасност.

9.2

За да се регулира използването на машини в обществената пътна мрежа, ЕИСК препоръчва следното:

10.1

ЕИСК призовава към по-тясно сътрудничество за в бъдеще между регулаторните органи и заинтересованите страни по отношение на бъдещите регулаторни политики чрез ефективен диалог и без да се разчита прекомерно на електронните консултации, предвид необходимостта от взаимодействие между заинтересованите страни. Според ЕИСК, в някои конкретни области, честите, непрекъснати консултации биха предотвратили проблеми и по този начин биха осигурили по-качествено законодателство и по-ефективни стандарти.

10.2

ЕИСК смята, че за различните варианти е от изключително значение да се разработи обща за всички европейски институции — Парламент, Съвет и Комисия — методология за оценка на въздействието — както и подходяща система за контрол на качеството.

10.3

Комисията следва винаги да обмисля дали преследваните цели наистина налагат регулаторна рамка или всъщност саморегулацията и сърегулацията ще се окажат достатъчни. ЕИСК счита, че от възможните варианти трябва да се избере вариантът, който гарантира постигането на същите цели с по-малко средства и с по-малка административна тежест и който осигурява най-голяма прозрачност и най-голямо възможно участие на заинтересованите страни.

10.4

Отрасловият социален диалог има ключова роля. Общият интерес може да бъде защитен на практика чрез конкретни инициативи за развитие на обучението, по-специално в областта на безопасността на работното място, както и на обучението през целия живот, което развива не само умения, но също така и разбиране относно различните управленски и организационни въпроси, свързани с по-правилното и по-безопасно използване на съоръженията. Корпоративната социална отговорност, приложена чрез разширен диалог, включващ гражданското общество и представителите на местните власти, би могла да допринесе за изграждането на безопасна и плодотворна корпоративна култура, особено за малките и средни предприятия, където управлението на риска очевидно е по-трудно.

10.5

ЕИСК смята, че би било полезно да се направи преглед, който да позволи на всички заинтересовани страни да направят оценка на преимуществата и ограниченията на регулаторната рамка. Подобна оценка би позволила да се предприеме съгласуван подход и да се гарантира, че различните предприети инициативи няма да доведат до частични или противоречиви решения. Решението на Комисията да обсъди новата „Директива за машините“ със заинтересуваните страни е стъпка в правилната посока. Необходими са повече подобни инициативи. В частност ЕИСК изтъква взаимовръзките между различните инициативи, като например предприетите в рамките на програмата за действие, насочена към намаляване на излишната бюрокрация и „новия подход“ (на 14 февруари 2007 г., след публични консултации относно бъдещето на вътрешния пазар Комисията прие предложения за регламент и решение на Съвета и Европейския парламент относно рамка за преглед на „новия подход“). ЕИСК е убеден, че обединен подход към тези инициативи и добра координация между тях вероятно ще допринесат за осезаемото подобрение на действащата правна уредба на Общността, както и на еднаквото й прилагане в 27-те държави-членки.