08/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

111

---

52004XC0427(02)

---

C 101/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция

(2004/C 101/03)

(текст от значение за ЕИП)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.   Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1) (наричан по-долу „Регламент на Съвета“), създава система от паралелни правомощия, при които Комисията и националните органи по конкуренция в държавите-членки (наричани по-долу НОК) (2) могат да прилагат разпоредбите на членове 81 и 82 от Договора за ЕО (наричан по-долу Договора). НОК и Комисията заедно образуват мрежа от публични органи, които действат в интерес на обществото и си сътрудничат тясно с цел защита на конкуренцията. Мрежата е форум за дискусия и сътрудничество при прилагането и налагането на политиката на ЕО в областта на конкуренцията. Тя предоставя рамка за сътрудничество на европейските органи по конкуренция в случаите, когато намират приложение членове 81 и 82 от Договора, и е основа за създаването и поддържането на обща европейска култура по отношение на конкуренцията. Мрежата се нарича Европейска мрежа по конкуренция (ECN).

2.   Структурата на НОК е различна в отделните държави-членки. В някои държави-членки има един орган, който разследва казусите и взема решения. В други държави-членки функциите са разделени между два органа, единият отговаря за разследването на казуса, а другият, често колективен орган, който взема решение по казуса. На последно място, в някои държави-членки решенията за забрана и/или решенията, с които се налагат глоби, могат да бъдат взети само от съд: органът по конкуренция действа в качеството на обвинител и внася казуса в съда. Следвайки общия принцип за ефективност, член 35 от Регламента на Съвета позволява на държавите-членки да определят органа или органите, които ще се занимават с въпросите на конкуренцията и да разпределят функциите между тях. Според общите принципи на правото на Общността държавите-членки са задължени да създадат система от санкции, предвиждаща санкции, които да са ефективни, съразмерни и възпиращи по отношение нарушенията на правото на ЕО (3). Правоприлагащите системи в държавите-членки се различават, но те взаимно са ги признали като основа за сътрудничество (4).

3.   Мрежата, формирана от националните органи по конкуренция, би трябвало да осигури както ефикасно разделение на работата, така и ефективно и систематично приложение на правилата по конкуренция на ЕО. Регламентът на Съвета заедно със съвместната декларация на Съвета и Комисията за функционирането на Европейската мрежа по конкуренция регламентират основните принципи на функционирането на мрежата. Настоящото известие представя подробности за системата.

4.   Консултациите и обменът в рамките на мрежата са въпроси между публични правоприлагащи органи и не изменят никакви права или задължения на предприятията, произтичащи от правото на Общността или националното право. Всеки национален орган по конкуренция остава отговорен за осигуряването на справедлив процес за казусите, с които се занимава.

2.   РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТАТА

2.1.   Принципи на разпределение

5.   Регламентът на Съвета се основава на система от паралелни правомощия, в която националните органи по конкуренция имат правомощието да прилагат разпоредбите на членове 81 и 82 от Договора, и са отговорни за ефикасното разделение на работата по отношение на онези случаи, за които се смята, че е необходимо разследване. В същото време всеки член на мрежата има пълна оперативна самостоятелност да преценява дали да разследва даден казус или не. В рамките на тази система от паралелни правомощия казусите се разглеждат от:

—	един НОК с възможност НОК на други държави-членки да съдейства, или

—	няколко НОК, действащи паралелно, или

—	Комисията.

6.   В повечето от случаите органът, при който е получена жалбата или който се е самосезирал, продължава действията си по казуса (5). Преразпределение на казус може да се предвижда само при започването на процедурата (виж параграф 18 по-долу), когато съответният орган смята, че не е в добра позиция именно той да действа или когато други органи се смятат в добра позиция да действат(виж параграфи 8—15 по-долу).

7.   Когато се установи, че преразпределението е необходимо за ефективната защита на конкуренцията и на интересите на Общността, членовете на мрежата ще се стараят възможно най-често да преразпределят казусите към един, в най-добра позиция да действа, орган (6). При всички случаи разпределението трябва да е бърз и ефикасен процес, който да не спира текущите разследвания.

8.   Даден орган може да се счита като в най-добра позиция да разгледа даден казус, ако са изпълнени кумулативно следните три условия:

1.	споразумението или практиката имат значителен съществуващ или предвидим ефект на неговата територия, прилагат се в рамките на неговата територия или са с произход от там;

2.	органът има възможност ефективно да прекрати нарушението, т.е. той може да приеме разпореждане за спиране на противоправните действия, ефектът от което ще бъде достатъчен, за да сложи край на нарушението, и органът може, когато е уместно, да наложи адекватни санкции за нарушението;

3.	органът може да събере доказателствата, необходими за доказване на нарушението, като това е възможно да се извърши и с помощта на други органи,

9.   Споменатите по-горе критерии показват, че е необходимо да съществува взаимовръзка между нарушението и територията на държавата-членка, за да може органът по конкуренция на тази държава-членка да бъде смятан за най-подходящ да го разгледа. Може да се очаква, че в повечето случаи в най-добра позиция да разгледат казуса ще бъдат органите на онези държави-членки, където конкуренцията е значително засегната от нарушението, при условие че те са способни ефективно да прекратят нарушението било чрез самостоятелни или чрез паралелни действия, освен ако Комисията не е в по-подходяща позиция да предприеме действия (виж параграфи 14 и 15 по-долу).

10.   Следователно един отделен НОК обикновено е подходящ да разгледа споразумения или практики, които значително засягат конкуренцията основно на неговата територия.

Пример 1: Предприятия, разположени в държавата-членка А, са замесени в картел за определяне на цените на продукти, продавани главно на територията на държавата-членка А. НОК в А е подходящ да се заеме със случая.

11.   Освен това самостоятелни действия от страна на даден НОК могат да бъдат уместни, когато, макар че повече от един НОК може да бъде разглеждан като подходящ, действието на даден НОК е достатъчно да прекрати цялото нарушение.

Пример 2: Две предприятия са създали съвместно предприятие в държавата-членка А. Съвместното предприятие предлага услуги в държавите-членки А и Б и създава проблеми, свързани с конкуренцията. Дадено разпореждане за спиране и прекратяване на противоправните действия се смята за достатъчно, тъй като то може да сложи край на нарушението. Доказателствата се намират главно в офисите на съвместното предприятие в държавата-членка А. НОК на А и Б са в добра позиция да разгледат казуса, но самостоятелните действия на НОК в А биха били достатъчни и по-ефикасни, отколкото самостоятелните действия на НОК в Б или паралелните действия и на двата НОК.

12.   Паралелните действия на два или повече НОК могат да са уместни, когато дадено споразумение или практика засягат значително конкуренцията основно в рамките на техните територии, а действието на само един НОК би било недостатъчно да доведе до прекратяване на нарушението като цяло и/или да го санкционира адекватно.

Пример 3: Две предприятия постигат споразумение за разпределение на пазарните дялове, ограничаващо дейността на дружеството, разположено в държавата-членка А, в рамките на държавата-членка А и дейността на дружеството, разположено в държавата-членка Б, в рамките на държавата-членка Б. НОК в А и Б са подходящи да се разгледа казусът като всеки действа на своята територия.

13.   Органите, действащи паралелно по даден казус, ще се стараят да координират своите действия до максимална степен. За тази цел те могат да намерят за полезно да определят един от тях като ръководен и да му прехвърлят някои задачи като например координация на мерките по разследването, като същевременно всеки орган остава отговорен за осъществяването на своите собствени процедури.

14.   Комисията е в особено добра позиция да разследва, ако едно или няколко споразумения или една или повече практики, включително мрежи от сходни споразумения или практики, засягат конкуренцията в повече от три държави-членки (презгранични пазари, обхващащи повече от три държави-членки или няколко национални пазари).

Пример 4: Две предприятия се съгласяват да си разпределят пазара или да фиксират цените за цялата територия на Общността. Комисията е подходяща да се заеме с този случай. Пример 5: Дадено предприятие, доминиращо на четири различни национални пазара, злоупотребява със своето положение, като налага на своите дистрибутори във всички тях отстъпки за лоялност. Комисията е подходяща да се заеме с този случай. Тя може също така да се занимае само с един национален пазар, като по този начин установи водещ „прецедент“ и тогава въпросът на останалите национални пазари ще може да бъде разрешен от НОЗК, особено ако всеки национален пазар изисква отделна преценка.

15.   Освен това Комисията е особено подходяща да се занимае с даден случай, ако той е тясно свързан с други разпоредби на Общността, които се прилагат изключително или по-ефективно от самата Комисия, ако интересите на Общността изискват приемане на решение на Комисията за развиване на политиката по отношение на конкуренцията в Общността, когато възникне нов въпрос, свързан с конкуренцията, или е необходимо да се осигури ефективно правоприлагане.

2.2.   Механизми на сътрудничество с цел разпределение на казусите и взаимопомощ

2.2.1.   Информация в началото на процедурата (член 11 от Регламента на Съвета)

16.   С цел да разкрият многобройни процедури и да се осигури разглеждането на казусите от съответните компетентни органи по конкуренция членовете на мрежата трябва да бъдат информирани на ранен етап за казусите, които се разглеждат пред различните органи в областта на конкуренцията (7). Ако даден казус трябва да бъде преразпределен, действително е в интерес, както на мрежата, така и на засегнатите предприятия, преразпределението да стане бързо.

17.   Регламентът на Съвета създава механизъм органите по конкуренция да се информират, за да осигурят ефективно и бързо преразпределение на казусите. Член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета въвежда задължение за НОК да информират Комисията, че действат по силата на членове 81 и 82 от Договора, преди или незабавно след като предприемат първата официална мярка за разследване. Той също така предвижда, че информацията може да бъде предоставена и на други НОК (8). Идеята на член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета е да позволи на мрежата да установи многобройни процедури и да се занимае с възможно преразпределение на казусите веднага след като даден орган започне да разследва определен казус. Следователно информацията трябва да бъде предоставяна на НОК и на Комисията преди или веднага след като бъде предприета стъпка, аналогична на мерките за разследване, към които може да пристъпи Комисията по силата на членове 18—21 от Регламента на Съвета. Комисията е поела еквивалентното задължение да информира НОК, по силата на член 11, параграф 2 от Регламента на Съвета. Членовете на мрежата ще се информират взаимно за висящите пред тях казуси с помощта на стандартен формуляр, съдържащ ограничени подробности по случая, като органа, занимаващ се със казуса, продукта, засегнатите територии и страни, предполагаемото нарушение, подозираната продължителност на нарушението и произхода на случая. Те също така ще се информират помежду си при нова информация или настъпване на промени.

18.   Когато възникне въпрос за преразпределение на даден казус, той трябва да бъде разрешен бързо, обикновено в рамките на два месеца, считано от датата на изпращането до мрежата на първата информация в съответствие с член 11 от Регламента на Съвета. През този период органите по конкуренция ще се опитат да постигнат съгласие за възможното преразпределение и, когато е уместно, при условията на паралелни действия.

19.   По принцип органът или органите по конкуренция, който/които разглеждат даден казус в края на периода за преразпределение, трябва да продължи/ат да се занимава/т с него до приключване на процедурата. Преразпределение на казус след изтичане на първоначалния срок за разпределение от два месеца може да се извърши само когато известните по казуса факти се променят съществено в течение на процедурата.

2.2.2.   Спиране или прекратяване на процедурите (член 13 от Регламента на Съвета)

20.   Ако едно и също споразумение или практика се разглежда от няколко органа било защото са получили жалба или са започнали процедура по своя собствена инициатива, член 13 от Регламента на Съвета предвижда правно основание за спиране на процедурите или отхвърляне на жалбата на основание, че случаят се разглежда или е бил разгледан от друг орган. Според член 13 от Регламента на Съвета „работа по казуса“ не означава само, че пред друг орган е била подадена жалба, а означава, че другият орган разследва или е разследвал случая от свое име.

21.   Член 13 от Регламента на Съвета се прилага, когато друг орган разглежда или е разгледал казуса по конкуренция, повдигнат от жалбоподателя, дори когато въпросният орган е действал или действа въз основа на жалба от различен жалбоподател или се е самосезирал. Това означава, че член 13 от Регламента на Съвета може да бъде приложен, когато споразумението или практиката включват едно и също нарушение на едни и същи географски и продуктови пазари.

22.   Всеки НОК може да спре или прекрати своите процедури, но няма задължение да го направи. Член 13 от Регламента на Съвета оставя свобода на преценката относно специфичните особености на всеки отделен казус. Тази гъвкавост е важна, защото ако дадена жалба е отхвърлена от един орган след като е разгледал случая по същество, друг орган може да не пожелае да преразгледа случая. От друга страна, ако жалбата е била отхвърлена на други основания (например съответният орган не е успял да събере достатъчно доказателства, за да докаже наличието на нарушение), друг орган може да реши да проведе свое собствено разследване и да разреши случая. Тази гъвкавост се отразява и в избора, предоставен на всеки НОК за висящи случаи да спре или прекрати процедурите по свое усмотрение. Даден орган може да не желае да прекрати разглеждането на случая, докато не приключат процедурите, висящи пред друг орган. Възможността за спиране позволява на органа да запази възможността да реши на един по-късен етап дали да прекрати или не своите собствени процедури. Такава гъвкавост улеснява прилагането на правилата в тяхната последователност.

23.   Когато даден орган спре или прекрати процедурата, тъй като със случая се занимава друг орган, той може — в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета — да прехвърли информацията, предоставена от жалбоподателя на органа, който ще се занимава със случая.

24.   Член 13 от Регламента на Съвета може да бъде прилаган и по отношение на част от жалбата или на част от процедурите по даден казус. Може да се случи само част от жалбата или от служебно започнатите процедури да се препокриват с казус, който вече се разглежда или е бил разглеждан от друг орган в по конкуренция. В такъв случай органът по конкуренция, пред който е подадена жалбата, има правото да отхвърли част от нея на основание член 13 от Регламента на Съвета и да разгледа останалата част по подходящ начин. Същият принцип се прилага и по отношение прекратяване на процедурите.

25.   Член 13 от Регламента на Съвета не е единственото правно основание за спиране или прекратяване на служебно започнали процедури или за отхвърляне на жалби. НОК също така имат възможността да правят това въз основа на техните национални, процесуални закони. Комисията също така може да отхвърли дадена жалба поради липса на общностен интерес или по други причини, свързани с естеството на жалбата (9).

2.2.3.   Обмен и ползване на поверителна информация (член 12 от Регламента на Съвета)

26.   Ключов елемент от функционирането на мрежата е правомощието на органите по конкуренция да обменят и използват информация (включително документи, доклади и информация на електронен носител), събрана от тях с цел прилагането на членове 81 и 82 от Договора. Това правомощие е предварително условие за ефективното разпределение и разглеждане на отделните случаи.

27.   Според член 12 от Регламента на Съвета с цел прилагане на членове 81 и 82 от Договора Комисията и органите по конкуренция в държавите-членки имат правото да си предоставят едни на други и да използват като доказателства всякакви фактически и правни материали, включително и поверителна информация. Това означава, че обмен на информация може да има не само между даден НОК и Комисията, но и между самите НОК. Член 12 от Регламента на Съвета има преимущество пред всяка разпоредба на държавата-членка, която му противоречи. Въпросът дали информацията е събрана законно от изпращащия я орган, се решава според закона на юрисдикцията, към която той принадлежи. Когато предава информация, изпращащият орган може да информира получаващия дали събирането на информация е било оспорено или все още може да бъде оспорено.

28.   Обменът и ползването на информацията съдържа по-конкретно следните предпазни мерки за предприятията и физическите лица:

a)

първо, член 28 от Регламента на Съвета постановява, че „Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки, занимаващи се с конкуренция, техните длъжностни лица, служители и другите лица, работещи под надзора на тези органи (…), не могат да оповестяват информация, придобита или разменена с тях“ в съответствие с Регламента на Съвета, която информация е от вида „обхванат от задължението за професионална тайна“. Същевременно легитимният интерес на предприятията по техните търговски тайни не може да пречи на разкриването на информация, необходима за доказване нарушението на членове 81 и 82 от Договора. Терминът „професионална тайна“, използван в член 28 от Регламента на Съвета, е концепция на правото на Общността, и по-специално включва търговски тайни и друга поверителна информация. Така се създава общо минимално ниво на закрила в рамките на цялата Общност;

б)

втората предпазна мярка, предоставена на предприятия, е свързана с използването на информацията, обменена в рамките на мрежата. По силата на член 12, параграф 2 от Регламента на Съвета така обменената информация може да бъде използвана като доказателство само за прилагането на членове 81 и 82 от Договора и по отношение на въпроса, за който е била събрана (10). Според член 12, параграф 2 от Регламента на Съвета обменената информация може да бъде използвана и с цел паралелно прилагане на националното право на конкуренция в рамките на същия случай. Това обаче е възможно само ако приложението на националното право не води до резултат, при които се установява нарушение, различно от това по членове 81 и 82 от Договора;

в)

третата предпазна мярка, предоставена от Регламента на Съвета, е свързана със санкционирането на лицата въз основа на информацията, обменена в съответствие с член 12, параграф 1. Регламентът на Съвета предвижда единствено санкции на предприятия за нарушение на членове 81 и 82 от Договора. Някои национални закони също предвиждат и санкции спрямо физически лица за нарушения на членове 81 и 82 от Договора. Обикновено физическите лица се ползват с по-широки права на защита (например правото да запазиш мълчание, докато предприятията имат правото само да отказват да отговарят на въпроси, които биха ги накарали да признаят, че са извършили нарушение (11). Член 12, параграф 3 от Регламента на Съвета гарантира, че информацията, събрана от предприятията, не може да бъде използвана по начин, който да засегне по-високото ниво на защита, ползвано от физическите лица. Разпоредбата изключва възможността за налагане на санкции спрямо физически лица въз основа на информация, обменена в съответствие с Регламента на Съвета, ако законите на изпращащата и получаващата власт не предвиждат сходни наказания за физически лица, при условие че правата на засегнатото физическо лице по повод събиране на доказателствата са били спазени от изпращащия орган до същата степен, която се гарантира от получаващия орган. Квалификациите на санкциите в рамките на националното право („административни“ или „наказателноправни“) са ирелевантни за целите на прилагането на член 12, параграф 3 от Регламента на Съвета. Регламентът на Съвета предвижда да се прави разлика между санкции, които водят до задържане на лицето и други видове санкции като глоби, наложени на физически лица и други индивидуални наказания. Ако както правната система на изпращащата страна, така и тази на получаващата, предвиждат сходни санкции (например и в двете държави-членки е възможно да се наложи глоба на лице от личния състав на предприятието, което е било замесено в нарушението на членове 81 и 82 от Договора), информацията, обменена в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета, може да бъде използвана от получаващата страна. В такъв случаи процесуалните мерки за защита в двете системи се смятат за еквивалентни. Ако от друга страна двете правни системи не предвиждат санкции със сходно естество, информацията може да бъде използвана само ако в текущия случай е било съблюдавано едно и също ниво на защита на правата на физическото лице (виж член 12, параграф 3 от Регламента на Съвет). Същевременно в последната хипотеза мерки за задържане могат да бъдат прилагани само ако както изпращащата, така и получаващата страна имат правомощията да налагат такава санкция.

2.2.4.   Разследвания (член 22 от Регламента на Съвета)

29.   Регламентът на Съвета предвижда, че даден НОК може да се обърне към друг НОК за помощ с цел събирането на информация от негово име. Даден НОК може да упълномощи друг НОК да предприеме мерки за установяване на факти от негово име. Член 12 от Регламента на Съвета оправомощава помагащия НОК да изпрати събраната информация на отправилия искането НОК. Целият обмен между НОК и използването като доказателство на информацията от отправилото искането НОК се извършват в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета. Когато даден НОК действа от името на друг, той върши това съобразно своите собствени процедури и в съответствие със собствените си правомощия да разследва.

30.   Според член 22, параграф 2 от Регламента на Съвета Комисията може да помоли даден НОК да извърши инспекция от нейно име. Комисията може или да приеме решение в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента на Съвета или просто да изпрати искане към НОК. Представителите на НОК упражняват своите правомощия в съответствие с националното право. Служителите на Комисията могат да подпомагат НОК по време на инспекцията.

2.3.   Положение на предприятията

2.3.1.   Общо

31.   Всички членове на мрежата ще се стараят да направят разпределението на случаите бърз и ефикасен процес. Като се има предвид фактът, че Регламентът на Съвета е създал система от паралелни правомощия, разпределението на случаите между членовете на мрежата представлява просто разделение на труда, при което някои власти се въздържат от предприемане на действия. Следователно разпределението на случаите не създава индивидуални права за замесените дружества или за онези засегнати от нарушението да искат даден случай да бъде разгледан от точно определен орган.

32.   Ако даден случай е преразпределен към даден орган по конкуренция, това е защото приложението на критериите за разпределение, описани по-горе, е довело до извода, че той е подходящ да се занимава със случая чрез самостоятелни или паралелни действия. Органът по конкуренция, на който е преразпределен случаят, така или иначе би имал възможността да започне процедурата срещу нарушението по собствена инициатива.

33.   Освен това всички власти, занимаващи се с конкуренция, прилагат правото на конкуренция на Общността, а Регламентът на Съвета описва механизмите за осигуряване систематичното приложение на неговите правила.

34.   Ако даден случай е преразпределен, участващите органи по конкуренция информират възможно най-бързо засегнатите предприятия и жалбоподателя/ите.

2.3.2.   Положение на жалбоподателите

35.   Ако дадена жалба е подадена пред Комисията в съответствие с член 7 от Регламента на Съвета и ако Комисията не разследва жалбата или не забрани споразумението или практиката, срещу които тя е подадена, жалбоподателят има право да получи решение за отхвърляне на жалбата. Това не влиза в противоречие с член 7, параграф 3 от Регламента на Комисията за прилагане (12) Правата на жалбоподателите да подават жалби пред НОК се регулират от приложимото национално право.

36.   Освен това член 13 от Регламента на Съвета дава правото на НОК да оставят без движение или отхвърлят жалба на основание, че същият казус се разглежда или е бил разгледан от орган по конкуренция. Тази разпоредба позволява и на Комисията да отхвърли дадена жалба на основание, че случаят се разглежда или е бил разгледан от органа по конкуренция на държава-членка. Член 12 от Регламента на Съвета позволява прехвърлянето на информация между органите по конкуренция в рамките на мрежата, при условие че са спазени предпазните мерки, предвидени в посочения член (виж параграф 28 по-горе)

2.3.3.   Положение на лица, подали искания да се ползват от програма за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер (leniency)

37.   Комисията смята (13), че е в интерес на Общността да се осигури по-снизходително отношения спрямо предприятия, които сътрудничат при разследването на картелни нарушения. Някои от държавите-членки също са приели програми за освобождаване (14) от налагане на санкция или намаляване на нейния размер, свързани с разследванията на картели. Целта на програмите за снизходително отношение е да улеснят органите по конкуренция при разкриване на картел и по този начин да действат като спирачка за участието в незаконни картели.

38.   При отсъствието на система от напълно хармонизирани програми за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер, която да обхваща целия Европейски съюз, искането за снизходително отношение, отправено към даден орган по конкуренция, не може да се приеме и за искане, отправено и към друг такъв орган. Следователно в интерес на подаващия искането е да го отправи към всички органи по конкуренция, компетентни да прилагат член 81 от Договора по отношение на територията, където е извършено нарушението, и които органи могат да се смятат в добра позиция да противодействат на въпросното нарушение (15). С оглед значението на времето при повечето програми за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер подателите на исканията ще трябва да преценят дали не е уместно да ги подадат пред съответните органи по конкуренция едновременно. Зависи от заявителя да предприеме стъпките, които смята за подходящи, за да запази положението си с оглед възможни процедури, осъществявани от тези органи по конкуренция.

39.   По отношение на всички казуси, спрямо които се прилагат членове 81 и 82 от Договора, когато даден НОК разглежда случай, започнат в резултат на искане за снизходително отношение, той трябва да информира Комисията и може да предостави информацията на разположение на останалите членове на мрежата в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета (виж параграф 16 и последващите). Комисията е приела равностойно задължение да информира НОК по силата на член 11, параграф 2 от Регламента на Съвета. Независимо от това в подобни случаи информацията, предоставена на мрежата в съответствие с член 11, не може да се използва от други членове на мрежата като основание за започване на разследване от тяхно име, било то въз основа на правилата за конкуренция според Договора или въз основа на националното право за конкуренцията или други закони (16). Това не накърнява правото на органа да започне разследване на основание информация, получена от други източници, или при условията на параграфи 40 и 41 по-долу, да поиска да ѝ бъде предоставена, да получи и да използва информация в съответствие с член 12 от друг член на мрежата, включително и от такъв, пред когото е подадено искането за снизходително отношение.

40.   Според условията, предвидени в параграф 41, информацията, предоставена доброволно от заявителя за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер, ще се предава на друг член на мрежата по реда на член 12 от Регламента на Съвета само със съгласието на заявителя. По същия начин друга информация, която е била получена по време на или в резултат на инспекция или чрез, или вследствие прилагането на мерки за установяване на факти, които във всеки случай не биха могли да бъдат осъществени, ако не съществуваше искане за снизходително отношение, ще се предава на друг орган в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета, ако заявителят се е съгласил с предаването на този орган на информацията, която доброволно е разкрил в своето искане за снизходително отношение. Членовете на мрежата ще насърчават заявителите за снизходително отношение да дават такова съгласие, особено по отношение на разкриване пред органи, от които заявителят има възможността да получи снизходително отношение. Веднъж дадено, съгласието за предаването на информацията на друг орган не може да бъде оттеглено от заявителя. Същевременно настоящият параграф не влиза в противоречие с възможността на заявителя да подаде молба за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер пред онези органи, които счете за подходящи.

41.   Независимо от гореизложеното съгласието на заявителя за предаване на информацията на друг орган в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета не се изисква при наличието на което и да е от следните обстоятелства:

1.

Не се изисква съгласие, когато органът получател също е получил искане за снизходително отношение, каквото е било подадено пред изпращащия орган, за същото нарушение, от същия подател, при условие че към момента на предаване на информацията заявителят няма възможност да оттегли информацията, която е представил пред получаващия орган.

2.

Не се изисква съгласие, когато органът получател е представил писмен ангажимент, че нито информацията, която му е била изпратена, нито каквато ѝ да било друга информация, която би могъл да получи след датата и часа на предаване, както са посочени от изпращащия орган, ще бъде използвана от него или от друг орган, на който информацията е предадена впоследствие, за налагането на санкции: а) спрямо заявителя за снизходително отношение; б) спрямо всяко друго юридическо или физическо лице, обхванато от благоприятно третиране от изпращащия орган, в резултат на жалбата, подадена по програмата за снизходително отношение; в) спрямо който и да е работник или служител, или бивш работник или служител на лицата, описани в букви а) и б). На подателя на жалбата се предоставя копие от писмения ангажимент, поет от получаващия орган.

3.

В случай на информация, събрана от член на мрежата по реда на член 22, параграф 1 от Регламента на Съвета, от името и за сметка на член на мрежата, пред който е подадено искането за снизходително отношение, не се изисква съгласие за предаването до и използването на такава информация от члена на мрежата, пред който е била подадено искането.

42.   Информация, свързана със случаи, разглеждани в резултат на искане за снизходително отношение, които случаи са били представени пред Комисията в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета (17), се предоставя само на онези НОК, които са се ангажирали със спазването на гореизложените принципи (виж параграф 72). Същият принцип се прилага, когато даден случай е иницииран от Комисията в резултат на подадена пред нея молба за снизходително отношение. Това не пречи на правото на всеки орган да получи информация в съответствие с член 12 от Регламента на Съвета, при условие че са спазени разпоредбите на паргарфи 40 и 41.

3.   СИСТЕМАТИЧНО ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВИЛАТА НА ЕО ЗА КОНКУРЕНЦИЯ (18)

3.1.   Механизъм на сътрудничество (член 11, параграф 4 и член 11, параграф 5 от Регламента на Съвета)

43.   Регламентът на Съвета има за цел систематичното прилагане на членове 81 и 82 в рамките на цялата Общност. В това отношение НОК ще се съобразяват с правилото за сходство, което се съдържа в член 3, параграф 2 от Регламента на Съвета. В съответствие с член 16, параграф 2, когато се произнасят по споразумения, решения и практики по членове 81 и 82, които вече са били предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които да противоречат на тези, приети от Комисията. В рамките на мрежата от органи по конкуренция Комисията като пазител на Договора има крайната, но не и самостоятелна отговорност за развитието на политиката и запазването на систематичността, що се отнася до прилагането на правото на ЕО относно конкуренцията.

44.   Според член 11, параграф 4 от Регламента на Съвета НОК информират Комисията не по-късно от 30 дни преди приемането на решение за прилагане на членове 81 и 82 от Договора, изискващо прекратяване на нарушение, което поема ангажименти за или оттегля приложението на груповото освобождаване. Най-малко 30 дни преди приемането на решението НОК трябва да изпратят на Комисията обобщено описание на казуса, проекторешение или при липса на такова, какъвто и да било друг документ, указващ предлаганата насока за действие.

45.   Също както и при член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета задължението е да се информира Комисията, но НОК, информиращо Комисията, може да сподели информацията и с другите членове на мрежата.

46.   Когато НОК е информирал Комисията в съответствие с член 11, параграф 4 от Регламента на Съвета и 30-дневният срок е изтекъл, решението може да бъде прието доколкото Комисията не е започнала своя процедура. Комисията може да изпрати писмено становище преди приемането на решение от НОК. НОК и Комисията полагат нужните усилия, за да осигурят систематично прилагането на правото на Общността (виж параграф 3 по-горе).

47.   Ако особени обстоятелства изискват решението на местно равнище да бъде взето в срок, по-кратък от 30 дни след предаването на информацията, в съответствие с член 11, параграф 4 от Регламента на Съвета, съответният НОК може да поиска от Комисията да реагира по-бързо. Комисията ще се старае да реагира възможно най-бързо.

48.   Други видове решения, т.е. решения за отхвърляне на жалби, решения за прекратяване на производства по самосезиране, решения за налагането на временни мерки, също може да са важни от гледна точка на политиката относно конкуренцията и членовете на мрежата може да имат интерес да се информират взаимно за тях и да ги обсъждат. Следователно на основание член 11, параграф 5 от Регламента на Съвета НОК могат да информират Комисията и мрежата за всеки друг случаи, в който е намерило приложение правото на ЕО относно конкуренцията.

49.   Всички членове на мрежата трябва да се информират взаимно за приключването на процедурите, за които членовете на мрежата са били уведомени в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от Регламента на Съвета (19).

3.2.   Започване на процедури от Комисията по силата на член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета

50.   Според практиката на Съда на ЕО Комисията, която по силата на член 85, параграф 1 от Договора има задачата да осигури прилагането на принципите, залегнали в членове 81 и 82 от Договора, отговаря за определянето и осъществяването на политиката на Общността по отношение на конкуренцията (20). Тя може да приема по всяко време конкретни решения, свързани с членове 81 и 82 от Договора.

51.   Според член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета започването на процедура за приемане на решение от страна на Комисията съобразно Регламента на Съвета освобождава всички НОК от правомощието им да прилагат членове 81 и 82 от Договора. Това означава, че щом веднъж Комисията е открила процедура НОК не могат да действат на същото правно основание, срещу същите споразумения или практики, на същите предприятия, на същите географски и продуктови пазари.

52.   Започването на процедура от Комисията е формален акт (21), с който тя обявява своето намерение да приеме решение по глава III от Регламента на Съвета. Това може да стане на всеки етап от разследването на даден случай от Комисията. Само фактът, че Комисията е получила жалба, не е достатъчен да освободи НОК от техните правомощия.

53.   Възможни са две положения. Първо, когато Комисията е първият орган в областта на конкуренцията, който да е започнал процедура по даден случай за приемане на решение по Регламента на Съвета, НОК повече не могат да се занимават с този случай. Член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета предвижда, че щом веднъж Комисията е започнала процедура, НОК повече не могат да започнат техни собствени процедури по прилагането на членове 81 и 82 от Договора по отношение на същите споразумения или практики, на същите предприятия, на същите релевантни географски и продуктови пазари.

54.   При второто положение един или повече НОК са информирали мрежата в съответствие с член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета, че са предприели действия по даден случай. По време на първоначалния период на разпределение (периода от два месеца в параграф 18 по-горе) Комисията може да започне процедура, която да доведе до ефекта, предвиден в член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета, след като се консултира със съответните власти. След периода на разпределение Комисията по принцип ще прилага член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета, ако е налице някоя от следните ситуации:

a)	членовете на мрежата предвиждат противоречащи си решения по един и същи случай;

б)

членовете на мрежата предвиждат решение, което очевидно ще е в противоречие с общата съдебна практика; за основа се използват стандартите, определени в решенията на съдилищата на Общността и предишни решения и определения на Комисията; по отношение на преценката на фактите (например дефиниране на пазара) само значително отклонение може да доведе до намесата на Комисията;

в)	член/ове на мрежата неоправдано проточват процедурата по случая;

г)	необходимо е да се приеме решение от Комисията, за да се развие политиката на Общността по отношение на конкуренцията, особено когато един и същи въпрос, свързан с конкуренцията, възникне в няколко държави-членки, или да се осигури ефективното прилагане на закона;

д)	съответният/ите НОК не отправят възражения.

55.   Ако даден НОК вече работи по определен случай, Комисията обяснява писмено причините да приложи член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета на съответния НОК и на останалите членове на мрежата (22).

56.   Комисията ще обявява своевременно на мрежата своето намерение да приложи член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета, така че членовете на мрежата да могат своевременно да поискат събирането на Консултативния комитет по този повод, преди Комисията да започне процедурите.

57.   В общия случай и при положение че не се засягат интересите на Общността, Комисията няма да приема решение, което да противоречи на някое, прието от НОК, след като е била предадена съответната информация, както е предвидено в член 11, параграфи 3 и 4 от Регламента на Съвета, и след като Комисията не се е възползвала от разпоредбата на член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета.

4.   РОЛЯ И ФУНКЦИИ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПРИ НОВАТА СИСТЕМА

58.   Консултативният комитет е форумът, където експерти на различните органи по конкуренция, обсъждат индивидуални случаи и общи проблеми на правото на Общността относно конкуренцията (23).

4.1.   Обхват на консултациите

4.1.1.   Решения на Комисията

59.   Консултативният комитет се произнася преди Комисията да вземе решение в случаите по членове 7, 8, 9, 10, 23, член 24, параграф 2 или член 29, параграф 1 от Регламента на Съвета. Комисията трябва да обръща особено внимание на становището на Консултативния комитет и да го информира за начина, по който неговото становище е било взето предвид.

60.   За решения, с които се приемат временни мерки, Консултативният комитет дава становище по по-бърза и лека, опростена процедура, на базата на кратка обяснителна бележка и оперативната част от решението.

4.1.2.   Решения на НОК

61.   В интерес на мрежата е важните случаи, разглеждани от НОК по членове 81 и 82 от Договора, да бъдат дискутирани в Консултативния комитет. Регламентът на Съвета дава правото на Комисията да включи в дневния ред на Консултативния комитет случай, с който се занимава дадено НОК. Обсъждане може да бъде поискано от Комисията или от всяка държава-членка. И в двата случая Комисията поставя въпроса на дневен ред, след като е информирала заинтересованите НОК. Обсъждането в Консултативния комитет не води до приемането на официално становище.

62.   Във важни случаи Консултативният комитет може да служи и като форум за обсъждане на разпределението на даден случай. Особено когато Комисията възнамерява да приложи член 11, параграф 6 от Регламента на Съвета след изтичане на първоначалния период за разпределение, случаят може да бъде дискутиран в рамките на Консултативния комитет, преди Комисията да даде начало на процедурата. Консултативният комитет може да излезе с неофициално становище по въпроса.

4.1.3.   Мерки за прилагане, регламенти за групово освобождаване, насоки и други известия (член 33 от Регламента на Съвета)

63.   Проектите за регламенти на Комисията се обсъждат заедно с Консултативния комитет, както е предвидено в съответните регламенти на Съвета.

64.   Освен регламенти Комисията може да приема насоки и известия. Тези по-гъвкави средства са особено полезни при обясняването и обявяването на политиката на Комисията и при обясняване тълкуването на правилата за конкуренция. Консултативният комитет дава становище и по отношение на такива известия и насоки.

4.2.   Процедура

4.2.1.   Стандартна процедура

65.   При консултации относно проекторешения на Комисията Консултативният комитет се събира най-рано 14 дни след изпращането на поканата за среща от Комисията. Към поканата си Комисията прилага обобщено описание на случая, списък на най-важните документи, т.е. документите, необходими, за да може да се прецени случаят, а също и проект за решение. Консултативният комитет дава становище по проекторешението на Комисията. По искане на един или повече членове становището се мотивира.

66.   Регламентът на Съвета позволява на държавите-членки да договорят по-кратък период между изпращането на поканата и провеждането на съвещанието.

4.2.2.   Писмена процедура

67.   Регламентът на Съвета предвижда възможността за процедура по консултации в писмена форма. Ако нито една държава-членка не възразява, Комисията може да се консултира с държавите-членки, като им изпрати документите и определи краен срок, в рамките на който те могат да представят своите коментари по проекта. Обикновено крайният срок не би трябвало да е по-кратък от 14 дни освен при решения за временни мерки в съответствие с член 8 от Регламента на Съвета. В случай че държава-членка поиска провеждането на среща, Комисията организира такава.

4.3.   Публикуване на становището на Консултативния комитет

68.   Консултативният комитет може да препоръча публикуването на своето становище. В такъв случай Комисията го публикува едновременно със своето решение, като взема предвид легитимните интереси на предприятията относно закрилата на техните търговски тайни.

5.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

69.   Настоящото известие не може да противоречи на тълкуванието по прилагането на Договора и другите разпоредби, направено от Първоинстанционния съд и Съда на Европейската общност

70.   Настоящото известие подлежи на периодично преразглеждане, осъществявано съвместно от националните органи по конкуренция и Комисията. То ще бъде преразгледано не по-късно от края на третата година след неговото приемане на базата на придобития опит.

71.   Настоящото известие заменя известието на Комисията относно сътрудничеството между НОК и Комисията при разглеждането на случаи, попадащи в обхвата на членове 81 и 82 от Договора, публикувано през 1997 г. (24).

6.   ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА МРЕЖАТА

72.   Принципите, описани в настоящото известие, ще се съблюдават и от онези национални органи по конкуренция на държавите-членки, които са подписали декларацията, намираща се в приложението към настоящото известие. В настоящата декларация те признават принципите на настоящото известие, включително и принципите относно подалите искане за облагодетелстване по програма за снизходително отношение (25) и декларират, че ще се придържат към тях. Списък на тези органи ще бъде публикуван на интернет страницата на Европейската комисия. Той ще бъде осъвременяван, когато е необходимо.

---

(1)  ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

(2)  В настоящото известие Европейската комисия и НОК са наричани заедно „органи по конкуренция“.

(3)  Сравни дело на Съда на ЕО 68/88 — Комисията срещу Гърция (1989 г.) ECR 2965 (съображения 23—25).

(4)  Виж параграф 8 от Съвместната декларация на Съвета и Комисията за съвместното функциониране на мрежата, достъпна в регистъра на Съвета на адрес: http://register.consilium.eu.int (документ № 15435/02 ADD 1).

(5)  В настоящото известие терминът „процедура“ се използва за разследвания и/или официални процедури за приемането на решения в съответствие с Регламента на Съвета, провеждани от НОК или Комисията според конкретния случай.

(6)  Виж съображение 18 от Регламента на Съвета.

(7)  За дела, инициирани след отправяне на искане за снизходително отношение, виж параграф 37 и последващите.

(8)  Същевременно намерението за предоставянето на всяка информация, обменена в съответствие с член 11, така че тя да е налична и лесно достъпна за всички членове на мрежата, е изразено в Съвместната декларация за функционирането на мрежата, посочена в бележка под линия 4.

(9)  Виж известието на Комисията относно жалбите.

(10)  Виж дело на Съда на ЕО 85/87 — Dow Benelux (1989 г.) ECR 3137 (съображения 17—20).

(11)  Виж дело на Съда на ЕО 374/87 — Orkem (1989 г.) ECR 3283 и дело на Първоинстанционния съд T-112/98 — Mannesmannröhren-Werke AG (2001 г.) ECR II-729.

(12)  Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията, ОВ L 123, 27.4.2004 г.

(13)  ОВ C 45, 19.2.2002 г., стр. 3 и параграф 3.

(14)  В настоящото известие терминът „програми за освобождаване“ се използва, за да характеризира всички програми (включително програмите на Комисията), които предлагат или пълна защита, или значително намаление на наказанията, които в противен случай биха били внушителни за участващите в картел, срещу доброволно дадени сведения за картели, които отговарят на определени критерии преди или по време на разследването на случая. Терминът не се отнася до намаление на наказания, постановени по други причини. Комисията ще публикува на интернет страницата си списък на органите, които работят по програми за освобождаване.

(15)  Виж параграфи 8—15 по-горе.

(16)  По подобен начин информация, предадена с оглед оказването на помощ от страна на получаващия орган по реда на членове 20 и 21 от Регламента на Съвета или за провеждането на разследване, или осъществяването на мерки за установяване на факти по член 22 от Регламента на Съвета, може да бъде използвана само с цел прилагането на упоменатите членове.

(17)  Виж параграф 17.

(18)  Член 15 от Регламента на Съвета оправомощава НОК и Комисията да подават писмени и с разрешение на Съда устни предложения в рамките на съдебната процедура за прилагането на членове 81 и 82 от Договора. Това е много важно средство за осигуряване систематично прилагане на правилата на Общността. НОК и Комисията ще си сътрудничат тясно при осъществяването на тези правомощия.

(19)  Виж параграф 24 от Съвместната декларация за функционирането на мрежата, упомената по-горе в бележка под линия 4.

(20)  Виж дело на Съда на ЕО C-344/98 — Masterfoods Ltd (2000 г.) ECR I-11369.

(21)  Съдът на ЕО е дефинирал тази концепция в дело 48/72 — SA Brasserie de Haecht (1973 г.) ECR 77:

„започването на процедура по смисъла на член 9 от Регламент № 17 предполага властнически акт на Комисията, свидетелстващ за нейното намерение да приеме решение.“

(22)  Виж параграф 22 от съвместната декларация, упомената по-горе в бележка под линия 4.

(23)  В съответствие с член 14, параграф 2 от Регламента на Съвета, когато се дискутират хоризонтални въпроси като регламенти и насоки за групово освобождаване, държавите-членки могат да посочват допълнителен представител, компетентен по въпросите на конкуренцията, който не е задължително да принадлежи към орган по конкуренция.

(24)  ОВ C 313, 15.10.1997 г., стр. 3.

(25)  Виж параграф 37 и последващите.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

---