(1)

Само за една година пандемията от COVID-19 радикално промени ролята и значението на цифровизацията в нашите общества и икономики и ускори темповете ѝ. В отговор на нарасналата цифровизация на услугите се увеличи драстично търсенето от страна на потребителите и предприятията на средства за идентифициране и удостоверяване на автентичността в онлайн среда, както и за цифров обмен на информация, свързана със самоличност, атрибути или квалификации, по сигурен начин и с високо равнище на защита на данните.

(2)

Целта на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (1) („Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги“) е да се даде възможност документите за електронна идентификация („eID“) от дадена държава да се признават за целите на достъпа до обществени услуги отвъд националните ѝ граници и да се създаде пазар на Съюза за удостоверителни услуги, които се признават трансгранично и имат същия правен статут като традиционните еквивалентни процеси, използващи хартиен носител.

(3)

В заключенията си от 1—2 октомври 2020 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложение за разработването на обща за целия ЕС рамка за сигурна публична електронна идентификация, включително оперативно съвместими цифрови подписи, за да се предостави на хората контрол върху собствената им самоличност и данни в онлайн среда, както и да се даде възможност за достъп до публични, частни и трансгранични цифрови услуги.

(4)

Съобщението на Комисията „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“ (2) определя целта до 2030 г. Съюзът и неговите граждани да могат да се възползват от широко внедряване на надеждна, контролирана от потребителите самоличност, която да позволява на всеки ползвател да контролира собствените си взаимодействия и присъствие в онлайн среда.

(5)

Комисията прие предложение за изменение на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (3). В него се предлага европейска рамка за цифрова самоличност, която да предостави на потребителите определяни от тях самите лични цифрови портфейли, които биха позволили сигурен и лесен достъп до различни услуги, както публични, така и частни, под пълния контрол на потребителите. Освен това с него се създава нова квалифицирана удостоверителна услуга за удостоверяване на атрибути, свързани със самоличността, като адреси, възраст, пол, гражданско състояние, състав на семейството, националност, образователни и професионални квалификации и звания, лицензи, други разрешения и данни за плащания, които могат да се използват при трансгранично предлагане, споделяне и обмен при пълна сигурност, защита на данните и правно действие отвъд националните граници.

(6)

Предвид ускоряването на цифровизацията в държавите членки са внедрени или се разработват национални системи за електронна самоличност, включително цифрови портфейли и национални удостоверителни рамки за интегрирането на атрибути и удостоверения. Други решения се подготвят или са в процес на внедряване от оператори от частния сектор.

(7)

Разработването на различаващи се национални решения води до разпокъсаност и не позволява на хората и предприятията да се възползват от предимствата на единния пазар, тъй като те не могат да използват сигурни, удобни и единни системи за идентификация в целия Съюз, позволяващи достъп до обществени и частни услуги.

(8)

За да се подкрепи конкурентоспособността на европейските предприятия, доставчиците на онлайн услуги следва да могат да разчитат на решения за цифрова самоличност, които се признават в целия Съюз, независимо от това в коя държавата членка са били издадени, като по този начин се възползват от хармонизиран европейски подход към удостоверяването, сигурността и оперативната съвместимост. Както потребителите, така и доставчиците на услуги следва да могат да се възползват от електронни удостоверения за атрибути с еднаква правна стойност, валидни в целия Съюз.

(9)

С цел да се избегнат разпокъсаност и пречки, дължащи се на различаващи се стандарти, и да се гарантира координиран процес, който да благоприятства прилагането на бъдещата европейска рамка за цифрова самоличност, е необходимо да има процес на тясно и структурирано сътрудничество между Комисията, държавите членки и частния сектор.

(10)

За да се ускори постигането на тази цел, държавите членки следва да засилят сътрудничеството си и да определят инструментариум за европейска рамка за цифрова самоличност. Инструментариумът следва да доведе до създаването на рамка за техническа архитектура и технически справки, набор от общи стандарти и технически справочни документи, както и най-добри практики и насоки като основа за прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност. За да се гарантира хармонизиран подход към електронната самоличност в съответствие с очакванията на гражданите и предприятията, включително на хората с увреждания, сътрудничеството следва да започне незабавно и да протича успоредно на законодателния процес и в пълно съответствие с него и неговите резултати.

(11)

С настоящата препоръка се създава структуриран процес на сътрудничество между държавите членки, Комисията и, когато е уместно, операторите от частния сектор за разработване на инструментариума.

(12)

Инструментариумът следва да обхваща четири хоризонтални измерения, а именно предоставяне и обмен на атрибути за самоличност, функции и сигурност на европейските портфейли за цифрова самоличност, надеждност на европейския портфейл за цифрова самоличност, включително сравняване на самоличности, и управление. Наборът от инструменти следва да отговаря на изискванията, посочени в предложението за рамка за европейска цифрова самоличност. Той следва да бъде актуализиран при необходимост в съответствие с резултатите от законодателния процес.

(13)

Сътрудничеството между държавите членки е необходимо за обмена на най-добри практики и разработването на насоки в области, в които не се изисква хармонизация, но уеднаквяването на практиките би подпомогнало прилагането на европейската рамка за цифрова самоличност от държавите членки.

(14)

На експертната група по Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги се възлага ролята на основен партньор за целите на изпълнението на настоящата препоръка.

(15)

Вече има създадени каталози на атрибути и схеми за удостоверяване на атрибути в други области, например за техническата система, чрез която се реализира принципът за еднократност съгласно Регламента за единната цифрова платформа, или други инициативи за обмен на данни на европейско равнище. Следва да се обмисли привеждането в съответствие с тези резултати и повторното им използване, с цел да се гарантира оперативната съвместимост, като се вземат предвид и принципите на Европейската рамка за оперативна съвместимост.

(16)

Когато е целесъобразно, следва да се използват съществуващи международни и европейски стандарти и технически спецификации и да се провеждат еталонни пилотни проекти и изпитвателни реализации на рамката за европейския портфейл за цифрова самоличност и свързаните компоненти, за да се подкрепят внедряването, разгръщането и оперативната съвместимост,

1)

2)

1)

2)

3)

4)

1)

2)

3)