(1)

Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза правото на свободно движение.

(2)

Съгласно член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) привежда в действие това право. Член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) също предвижда свобода на движение и пребиваване. Тъй като е необходимо действие на Съюза за постигането на целта, посочена в член 21 от ДФЕС, а Договорите не предвиждат друго по отношение на необходимите правомощия, Съветът може да приеме разпоредби с оглед улесняване на упражняването на правото на свободно движение и пребиваване.

(3)

В съответствие с член 168, параграф 1 от ДФЕС при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

(4)

На 30 януари 2020 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве с международно значение във връзка с глобалното разпространение на нов коронавирус, причиняващ коронавирусната болест 2019 (COVID-19). На 11 март 2020 г. СЗО прецени, че COVID-19 може да бъде характеризирана като пандемия.

(5)

С цел ограничаване разпространението на вируса държавите членки приеха различни мерки, някои от които имаха последици за правото на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, например ограничения за влизане или изисквания към трансграничните пътници да бъдат поставени под карантина.

(6)

На 13 февруари 2020 г. Съветът прие заключения относно COVID-19 (2), в които настойчиво призова държавите членки да работят заедно и в сътрудничество с Комисията, по пропорционален и подходящ начин, да се стремят към тясна и засилена координация помежду си, за да се осигури ефективността на всички мерки, включително, при необходимост, мерките по отношение на пътуванията при същевременно запазване на свободното движение в рамките на Съюза, за да се гарантира оптимално опазване на общественото здраве.

(7)

На 10 март 2020 г. държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз изтъкнаха необходимостта от съвместен европейски подход към COVID-19.

(8)

От март 2020 г. насам Комисията прие редица насоки и съобщения с цел подпомагане на усилията на държавите членки за координация и гарантиране на свободното движение в рамките на Съюза по време на пандемията от COVID-19 (3).

(9)

Тъй като пандемията от COVID-19 предизвика безпрецедентна извънредна ситуация в областта на здравето, защитата на общественото здраве се превърна в първостепенен приоритет както за Съюза, така и за неговите държави членки. На основание опазването на общественото здраве държавите членки могат да предприемат мерки за ограничаване на свободното движение на хора в рамките на Съюза. Съгласно член 168, параграф 7 от ДФЕС определянето на националните здравни политики, включително организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, е отговорност на държавите членки и следователно може да се различава в отделните държави членки. Въпреки че държавите членки са компетентни да вземат решения относно най-подходящите мерки за опазване на общественото здраве, включително например изисквания за карантина или тестване, е целесъобразно да се осигури координацията на тези мерки, за да се гарантира упражняването на правото на свободно движение и борбата със сериозна трансгранична заплаха за здравето като COVID-19.

(10)

При приемането и прилагането на ограничения на свободното движение държавите членки следва да спазват принципите на правото на ЕС, по-специално принципите на пропорционалност и недискриминация. Настоящата препоръка има за цел да улесни координираното прилагане на тези принципи към извънредната ситуация, предизвикана от пандемията от COVID-19. Поради това механизмите, които се въвеждат с настоящата препоръка, следва да бъдат строго ограничени по обхват и време до ограниченията, приети в отговор на тази пандемия.

(11)

Едностранните мерки в тази област имат потенциала да причинят значителни смущения, тъй като предприятията и гражданите са изправени пред широк спектър различаващи се и бързо променящи се мерки. Това е особено вредно в положение, в което европейската икономика вече е значително засегната от вируса.

(12)

Настоящата препоръка има за цел да гарантира засилена координация между държавите членки, когато се обмисля приемането на мерки, ограничаващи свободното движение по съображения, свързани с общественото здраве. За да се сведат ограниченията до строго необходимото, държавите членки следва, по недискриминационен начин и доколкото е възможно, да прилагат тези ограничения за лица, идващи от конкретни области или региони, които са особено засегнати, а не от цялата територия на дадена държава членка.

(13)

За координиран подход между държавите членки се изискват съвместни усилия по следните ключови въпроси: прилагането на общи критерии и прагове при вземането на решение дали да се въведат ограничения на свободното движение, картографиране на риска от предаване на COVID-19 въз основа на съгласуван цветови код и координиран подход по отношение на мерките, ако има такива, които могат по подходящ начин да се прилагат за лицата, които се движат между районите, в зависимост от степента на риска от предаване в тези райони.

(14)

Критериите и праговете, посочени в настоящата препоръка, се основават на данните, предоставени от държавите членки. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да публикува и актуализира ежеседмично изчерпателен набор от данни и карти, очертаващи състоянието на общите критерии за регионите на ЕС, като използва данните, предоставени от държавите членки.

(15)

С оглед на променящата се епидемична обстановка Комисията, с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, следва редовно да извършва оценка на критериите, нуждите от данни и праговете, посочени в настоящата препоръка, включително дали да се разгледат други критерии или да се адаптират праговете, както и да предоставя констатациите си на Съвета за разглеждане, заедно с предложение за изменение на препоръката, когато е необходимо.

(16)

Настоящата препоръка не следва да се разбира като улесняваща или насърчаваща приемането на ограничения на свободното движение, въвеждани в отговор на пандемията, а по-скоро има за цел да осигури координиран подход, в случай че дадена държава членка реши да въведе такива ограничения. Решението дали да се въведат ограничения на свободното движение остава отговорност на държавите членки, които трябва да спазват изискванията на правото на Съюза. По същия начин държавите членки си запазват гъвкавостта да не въвеждат ограничения, дори ако критериите и праговете, посочени в настоящата препоръка, са изпълнени.

(17)

Ограничения на свободното движение следва да се разглеждат само когато държавите членки разполагат с достатъчно доказателства, за да обосноват такива ограничения от гледна точка на ползата за общественото здраве, и имат основателни причини да считат, че ограниченията биха били ефективни.

(18)

За да се ограничат смущенията на вътрешния пазар и на семейния живот по време на пандемията, пътуващите с ключови функции или нужди, например работници или самостоятелно заети лица, упражняващи особено важни професии, трансгранични работници, транспортни работници или доставчици на транспортни услуги, моряци и лица, пътуващи по наложителни служебни или семейни причини, включително редовно пътуващи членове на трансгранични семейства, не следва да бъдат поставяни под карантина.

(19)

Ясната, навременна и изчерпателна информация за другите държави членки и широката общественост е от решаващо значение за ограничаване на въздействието на всички въведени ограничения на свободното движение, като се гарантира предвидимост, правна сигурност и спазване от страна на гражданите,