(1)

На 7 август 2020 г. Литва поиска финансова помощ от Съюза, с която да допълни националните си усилия за преодоляване на въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица.

(2)

Избухването на COVID-19 и предприетите от Литва извънредни мерки за преодоляване на разпространението на вируса и на социално-икономическите и здравните последици от този феномен се очаква да се отразят изключително сериозно на публичните финанси. Според прогнозата на Комисията за Литва от пролетта на 2020 г., към края на 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да достигне 6,9 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а консолидираният държавен дълг — 48,5 % от БВП. Според междинната прогноза на Комисията за Литва от лятото на 2020 г., през 2020 г. БВП се очаква да намалее със 7,1 %.

(3)

Избухването на COVID-19 блокира значителна част от работната сила в Литва. Това доведе до внезапно и съществено увеличение на публичните разходи в Литва за субсидиране на заплатите за периода на спиране на работата и след това, както и за субсидии за самостоятелно заетите лица, в т.ч. в селското стопанство, както е посочено в съображения 4 — 7.

(4)

С посочения в искането на Литва от 7 август 2020 г.„Закон за заетостта № XII-2470“ се въвежда схема за изплащане на субсидии на работодателите за покриване на прогнозните заплати на наетите лица, които е трябвало да спрат работата за даден период. Работодателят може да избере дали със субсидиите да покрива 70 % от заплатата — максимум до 1,5 пъти от минималната работна заплата, или 90 % от заплатата (100 % — за наетите лица на възраст 60 години и повече) — максимум до размера на минималната работна заплата. Възползвалите се от схемата работодатели трябва да запазят поне 50 % от персонала си най-малко три месеца след края на периода на субсидиране.

(5)

Субсидии се изплащат и за наетите лица, които възобновяват работа след период на спиране на работата, за период до шест месеца след завръщането им на работа. Като се спазва горна граница — минималната работна заплата или два пъти минималната работна заплата, в зависимост от стопанската дейност на работодателя, изплатените субсидии през първия и втория месец след завръщането на работа на наетото лице могат да достигнат 100 % от заплатата му, през третия и четвъртия месец — 50 %, а през петия и шестия месец — 30 %. Тези субсидии могат да се приемат за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта им е да подпомогнат доходите на наетите лица и да спомогнат за запазването на съществуващите трудови правоотношения.

(6)

Властите въведоха и субсидии за самостоятелно заетите лица, в т.ч. в селското стопанство, работещи в земеделско или животновъдно стопанство с големина не по-малка от четири икономически единици; тези субсидии са в размер на 257 евро на месец и се изплащат по време на карантинния период и през следващите два месеца. Субсидиите за самостоятелно заетите лица могат да се приемат за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта им е да защитят самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се от спад или загуба на доходите.

(7)

В допълнение бяха въведени субсидии и за останалите извън описаната в съображение (6) мярка самостоятелно заети лица в селското стопанство, работещи в земеделско или животновъдно стопанство с големина по-малка от четири икономически единици. Мярката се състои в еднократна субсидия в размер на 200 евро за тези дребни земеделски стопани, които не са имали никаква друга трудова заетост. За дребните земеделски стопани, които в допълнение към селскостопанската си дейност на самостоятелно заето лице са били наети, но не са получили повече от минималната работна заплата, мярката включва субсидия в размер на 200 евро за всеки от трите месеца на карантинния период и за месеците на периода на извънредно положение в държавата. Мярката може да се приеме за подобна мярка на схемите за подпомагане на работата на непълно работно време съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, тъй като целта ѝ е да защити самостоятелно заетите лица или сходните категории трудещи се от спад или загуба на доходите.

(8)

Литва изпълнява условията по член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672 за отпускане на финансова помощ. Литва предостави на Комисията подходящи доказателства, че, считано от 1 февруари 2020 г., нейните извършени и планирани публични разходи са се увеличили със 746 660 000 евро в резултат на националните мерки за справяне със социално-икономическите последици от избухването на COVID-19. Това представлява внезапно и съществено увеличение, тъй като новите мерки обхващат значителна част от предприятията и работната сила в Литва. Литва възнамерява да финансира 144 350 000 евро от увеличения размер на разходите със средства на Съюза.

(9)

В съответствие с член 6 от Регламент (ЕС) 2020/672 Комисията се консултира с Литва и провери внезапното и съществено увеличение на извършените и планирани публични разходи, пряко свързани със схемите за подпомагане на работата на непълно работно време и подобни мерки.

(10)

Поради това на Литва следва да се предостави финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Комисията следва да взима решенията относно падежа, размера и отпускането на траншовете и вноските в тясно сътрудничество с националните органи.

(11)

Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните процедури относно нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност съгласно членове 107 и 108 от Договора. То не отменя посоченото в член 108 от Договора изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

(12)

Литва следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени от Литва.

(13)

Решението за предоставяне на финансова помощ се взима с отчитане на съществуващите и очакваните нужди на Литва, както и на исканията за финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) 2020/672, които вече са представени или за които е планирано да бъдат представени от други държави членки, при прилагане на принципите на равно третиране, солидарност, пропорционалност и прозрачност,

а)

субсидиране на заплатите за периода на спиране на работа и след това, както е предвидено в член 41 от „Закона за заетостта № XII-2470“;

б)

субсидии за самостоятелно заетите лица, както е предвидено в член 5-1 от „Закона за заетостта № XII-2470“;

в)

субсидии за самостоятелно заетите лица в селското стопанство, както е предвидено в член 5-2 от „Закона за заетостта № XII-2470“.