(1)

С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007—2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на регулаторната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен беше основана на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН), които са известни като рамката на Базел III. Сред многобройните мерки пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (институции).

(2)

Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – БКБН и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха приключили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. След като работата по важните допълнителни реформи вече приключи, следва да се вземат мерки за разрешаването на оставащите проблеми.

(3)

В съобщението си от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“, Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше призната от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент — в резолюцията му от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г. (6)

(4)

Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, по-специално необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с неотдавна проведените по-широкомащабни реформи във финансовия сектор.

(5)

Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013 с рамката на Базел III. Целенасочените изменения за отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка.

(6)

Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за отчетност и оповестяване, следва също да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и несложни институции.

(7)

За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и несложни институции. Единен абсолютен праг не е в състояние сам по себе да отчете специфичните характеристики на националните банкови пазари. Следователно е необходимо държавите членки да могат да използват правомощията си за преценка, за да приспособяват прага към националните особености и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за нейния рисков профил, необходимо е да се прилагат и допълнителни качествени критерии, за да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и несложна и може да се възползва от по-пропорционални правила единствено ако институцията изпълнява всички приложими критерии.

(8)

Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат като предпазна мярка на основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. БКБН преработи международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се осигури в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, и да се гарантира, че отношението на ливъридж продължава ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания. Поради това в допълнение към настоящата система за отчетност и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж.

(9)

С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова ниво, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж.

(10)

В доклада си от 3 август 2016 г. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), заключи, че за всеки вид кредитна институция калибрирано на 3 % отношение на ливъридж с оглед на капитала от първи ред би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3 % беше договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3 %.

(11)

Изискването за отношение на ливъридж от 3 % обаче би ограничило някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално подкрепяните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Във връзка с това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичните функции на такива кредитни институции и които да покриват въпроси като установяването им, вида извършвани дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейностите по приемане на депозити. Формата и начинът на установяване на такива кредитни институции обаче следва да останат по преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държава членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез преотстъпване на права и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи.

(12)

Отношението на ливъридж също така не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалните маржове по подлежащи на централизиран клиринг сделки с деривати, получени от институциите от техните клиенти и предадени на централните контрагенти (ЦК), следва да бъдат изключени от мярката за експозиция на отношението за ливъридж.

(13)

При извънредни обстоятелства, които дават основания за изключването на определени експозиции към централни банки от отношението на ливъридж, и с цел да се улесни прилагането на паричната политика, компетентните органи следва да могат да изключат временно тези експозиции от мярката за експозиция на отношението на ливъридж. За тази цел, след като се консултират със съответната централна банка, те следва да оповестят публично наличието на такива извънредни обстоятелства. Изискването за отношението на ливъридж следва да се рекалибрира съразмерно, за да се компенсира въздействието на изключването. Рекалирбирането следва да гарантира предотвратяването на рисковете за финансовата стабилност, засягащи съответните банкови сектори, както и запазване на устойчивостта, осигурена от отношението на ливъридж.

(14)

Целесъобразно е да се въведе изискване за буфер на отношението на ливъридж за институциите, определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и със стандартите на БКБН за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), публикувани през декември 2017 г. Буферът на отношението на ливъридж беше калибриран от БКБН с конкретната цел за редуциране на сравнително по-големите рискове за финансовата стабилност, породени от Г-СЗБ, и във връзка с това на този етап следва да се прилага само за Г-СЗИ. Въпреки това следва да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали би било целесъобразно изискването за буфер на отношението на ливъридж да се прилага за други системно значими институции (Д-СЗИ) съгласно определението в Директива 2013/36/ЕС и, ако това е така, по какъв начин калибрирането следва да бъде адаптирано към специфичните характеристики на тези институции.

(15)

На 9 ноември 2015 г. СФС публикува Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (наричан по-долу „стандарт за ОКПЗ“), които бяха одобрени от Г-20 на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Съгласно стандарта за ОКПЗ от Г-СЗБ се изисква да притежават достатъчно висок размер задължения за покриване на загуби (които споделят загуби), за да се гарантира гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Стандартът за ОКПЗ следва да бъде приложен в правото на Съюза.

(16)

При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения(наричано по-долу „минимално изискване за приемливи задължения“), определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8). Тъй като стандарта за ОКПЗ и минималното изискване за приемливи задължения преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания следва да са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново изискване за собствен капитал и приемливи задължения, докато изискванията, които са специфични за Г-СЗИ и за институциите, които не са Г-СЗИ, следва да се въведат чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9). Разпоредбите за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се четат заедно с разпоредбите, въведени в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014, както и с Директива 2013/36/ЕС.

(17)

В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, минималното изискване за достатъчно собствен капитал и задължения с висок капацитет за поемане на загуби, въведено в настоящия регламент, следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, разпоредбите относно приемливите задължения, въведени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания, предвидени в Директива 2014/59/ЕС.

(18)

В съответствие със стандарта за ОКПЗ, изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага за субектите за преструктуриране, които сами по себе си са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали субектите за преструктуриране са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки.

(19)

Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само за институции, а и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Поради това финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби.

(20)

С оглед на ефективността на изискването за собствен капитал и приемливи задължения е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде изпълнено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Задълженията, които са изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат такъв капацитет, също както го нямат и други задължения, които по принцип могат да бъдат използвани за споделяне на загуби, но това би породило трудности на практика. Поради това тези задължения не следва да се считат за приемливи с оглед на изискването за собствен капитал и приемливи задължения. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените задължения, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва в определена степен да се признае потенциалът за поемане на загуби на задълженията, чийто ранг е равен на този на някои изключени задължения.

(21)

За да се избегне двойното отчитане на задълженията за целите на изискването за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите задължения, които да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход позициите в инструменти на приемливи задължения следва първо да се приспаднат от приемливите задължения и, доколкото не са налице достатъчно задължения, тези инструменти на приемливи задължения следва да се приспаднат от инструментите на капитала от втори ред.

(22)

В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на задълженията, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална цел, считано от 1 януари 2022 г.

(23)

Необходимо е да се предвиди ясна и прозрачна процедура за одобрението на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която може да допринесе за поддържането на високото качество на тези инструменти. За целта компетентните органи следва да носят отговорност за одобряването на тези инструменти, преди институциите да могат да ги класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Не следва да е необходимо обаче предварително разрешение от компетентните органи за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, които са емитирани въз основа на правна документация, вече одобрена от компетентния орган, и които до голяма степен са уредени от същите разпоредби, уреждащи капиталовите инструменти, за които институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган да класифицира като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В този случай вместо да искат предварително одобрение, следва да е възможно институциите да уведомят компетентните си органи за намерението си да емитират такива инструменти. Уведомлението следва да се направи достатъчно рано преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за да се остави време на компетентните органи при необходимост да прегледат инструментите. С оглед на ролята на ЕБО за постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики и повишаване на качеството на инструментите на собствения капитал, компетентните органи следва да се консултират с ЕБО преди одобряването на всяка нова форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

(24)

Капиталовите инструменти са приемливи като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред само доколкото те изпълняват съответните критерии за приемливост. Тези капиталови инструменти могат да представляват капитал или пасиви, включително подчинени заеми, които изпълняват тези критерии.

(25)

Капиталовите инструменти или частите от капиталови инструменти са приемливи като инструменти на собствения капитал само до степента, в която са изплатени. Доколкото части от даден инструмент не са изплатени, тези части не следва да се определят като инструменти на собствения капитал.

(26)

Инструментите на собствения капитал и приемливите задължения не следва да бъдат предмет на споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране. Това не следва да означава, че договорните условия, уреждащи задълженията, следва да съдържат клауза, в която изрично да се посочва, че инструментът не е предмет на споразумения за прихващане или права за нетиране.

(27)

Поради развитието на банковия сектор в среда, която става все по-цифровизирана, софтуерът придобива все по-голямо значение като вид актив. Консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе съществено от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, следва да не подлежат на приспадането от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, приложимо за нематериалните активи. Това уточнение е важно, тъй като софтуерът е широко понятие, което обхваща много различни видове активи, като не всички от тях запазват стойността си в ситуация на недействащо предприятие. В този контекст следва да се отчитат различията в оценката и амортизацията на софтуерните активи и реализираните продажби на такива активи. Наред с това, следва да се имат предвид тенденциите в международното развитие и разликите в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, различните пруденциални правила, приложими за институциите и застрахователните предприятия, и многообразието на финансовия сектор в Съюза, включително нерегулираните субекти като финансово-технологичните предприятия.

(28)

За да се избегнат сериозни сътресения, е необходимо съществуващите инструменти да бъдат освободени от изискването за спазване на някои от критериите за приемливост. Някои критерии за приемливост за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения следва да не се прилагат за задълженията, емитирани преди 27 юни 2019 г. Тази клауза за унаследяване следва да се прилага както за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към подчинената част от ОКПЗ и подчинената част на минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС, така и за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към неподчинената част от ОКПЗ и неподчинената част от минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС. За инструментите на собствения капитал клаузата за унаследяване следва да спре да се прилага, считано от 28 юни 2025 г.

(29)

Инструментите на приемливите задължения, включително тези с остатъчен падеж под една година, могат да бъдат изкупени обратно само след като органът по преструктуриране е дал предварително разрешение. Това предварително разрешение би могло да бъде и общо предварително разрешение, като в този случай обратното изкупуване ще трябва да бъде осъществено в рамките на ограничен срок и за предварително определен размер, посочен в общото предварително разрешение.

(30)

След приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на експозициите на институции към централни контрагенти (ЦК) беше изменен, за да се усъвършенства третирането на експозициите на институции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт обхванаха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подобрен рисково чувствителен подход за отчитането на стойността на дериватите при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК. Същевременно беше запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(31)

С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да са рисково чувствителни и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това БКБН прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархията отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми.

(32)

При институция, която поддържа ангажимент за минимална стойност в полза на клиенти на дребно за инвестиция в дялове или акции в ПКИ, включително в рамките на подпомагани от правителството схеми за частно пенсионно осигуряване, не се изисква плащане от институцията или от предприятие, включено в същия обхват на пруденциална консолидация, освен ако стойността на дяловете или акциите на клиента в ПКИ падне под гарантирания размер на сумата в определен момент или определени моменти, посочени в договора. Следователно на практика съществува малка вероятност от изпълнение на ангажимента. Когато ангажиментът на институцията за минимална стойност е ограничен до процент от първоначално инвестираната от клиента сума в дялове или акции в ПКИ (ангажимент за минимална стойност с фиксирана сума) или до размер, който зависи от резултатите на финансовите показатели или пазарните индекси през определен период, всяка текуща положителна разлика между стойността на дяловете или акциите на клиента и настоящата стойност на гарантирания размер към дадена дата представлява буфер и намалява риска институцията да трябва да изплати гарантирания размер на сумата. Всички тези причини обосновават използването на намален конверсионен коефициент.

(33)

Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от рамката за кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ).

(34)

Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. Не се отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, БКБН реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — така наречения стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СП-КРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(35)

СП-КРК е с по-добра рискова чувствителност, отколкото СМ и МПО, и поради това следва да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете на сделките с деривати на институциите. Същевременно за някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СП-КРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За институциите, които изпълняват предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, следва да бъде въведена опростена версия на СП-КРК (наричан по-долу „опростен СП-КРК“). Тъй като такава опростена версия на СП-КРК е с по-слаба чувствителност към риска, отколкото нормалния СП-КРК, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да се гарантира, че няма да доведе до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати.

(36)

За институциите, които имат ограничени експозиции в деривати и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СП-КРК, а и на опростената му версия би могло да се окаже твърде сложно. Поради това МПЕ следва да бъде запазен като алтернативен подход за институциите, които отговарят на предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, но в преработен вид, за да се отстранят основните му недостатъци.

(37)

С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на дейностите с деривати на дадената институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция би могла да прилага при изчисляването на стойността на експозицията си.

(38)

По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях капиталът, изискван за покриването на тези загуби, се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха БКБН да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл като част от капиталовите изисквания за пазарен риск.

(39)

През 2009 г. първият набор от реформи беше финализиран на международно равнище и транспониран в правото на Съюза чрез Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10). С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота относно границата между търговския и банковия портфейл даде възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите.

(40)

С цел да се преодолеят структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск, БКБН пристъпи към „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Тази дейност доведе до публикуването през януари 2016 г. на преразгледана рамка за пазарния риск. През декември 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие да удължи крайната дата за въвеждане на преразгледаната рамка за пазарния риск, за да се даде допълнително време на институциите за разработването на необходимите системи и инфраструктура, но и на БКБН, за да бъдат решени някои конкретни въпроси, свързани с рамката. Това включва преглед на калибрирането на стандартизирания подход и подхода на вътрешни модели, за да се осигури съгласуваност с първоначалните очаквания на БКБН. При завършване на този преглед и преди да бъде направена оценката на въздействието, чиято цел е да се преценят последиците от измененията на рамката по ОПТП върху институциите в Съюза, всички институции, спрямо които би се прилагала рамката по ОПТП в Съюза, следва да започнат да отчитат изчисленията, получени въз основа на преразгледания стандартизиран подход. За постигането на тази цел, за да бъдат изчисленията, свързани с изискванията за отчетност, бъдат изцяло приложени на практика в съответствие с промените в международен план, на Комисията следва да се делегира правомощието да приеме акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията следва да приеме този делегиран акт до 31 декември 2019 г. Институциите следва да започнат да отчитат това изчисление не по-късно от една година след датата на приемане на този делегиран акт. Освен това институциите, които получат одобрение да използват преработения подход на вътрешни модели от рамката по ОПТП за целите на отчетността, следва също така да отчитат изчислението по подхода на вътрешния модел три години след пълното му прилагане на практика.

(41)

Въвеждането на изисквания за отчетност за подходите по ОПТП следва да се разглежда като първа стъпка от пълното въвеждане на рамката по ОПТП в Съюза. Като взема предвид окончателните изменения на рамката по ОПТП, направени от БКБН, резултатите от въздействието на тези промени върху институциите в Съюза и върху подходите по ОПТП, които вече са описани в настоящия регламент, относно изискванията за отчетност, Комисията следва да представи, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2020 г. относно начина, по който рамката по ОПТП следва да бъде въведена в Съюза във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск.

(42)

Пазарният риск при институциите с несъществена дейност в търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции с ограничена по мащаб дейност в търговския портфейл да прилагат рамката за кредитен риск за позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията относно несъществената дейност в търговския портфейл. Принципът на пропорционалност следва също да бъде взет предвид, когато Комисията прави преценка на това как институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск. В частност, калибрирането на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да се преразгледа в светлината на развитието в международен план. Междувременно институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл, както и институциите с несъществена дейност в търговския портфейл, следва да бъдат освободени от изискванията за отчетност по ОПТП.

(43)

Рамката за големите експозиции следва да бъде подсилена, за да се подобри капацитета на институциите за поемане на загуби и за по-ефективно спазване от тях на международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват в съответствие със СП-КРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗИ могат да имат към други Г-СЗИ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, и въздействието, което неизпълнение от контрагент на Г-СЗИ може да окаже върху финансовата стабилност.

(44)

Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е сигурен признак, че тези институции ще бъдат в състояние в краткосрочен план да устоят на тежък стрес, то не гарантира, че институциите ще разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнището на Съюза следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което постоянно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните несъответствия между сроковете до падежа на активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно пазарно финансиране.

(45)

По тази причина, в съответствие със стандарта за стабилно финансиране на БКБН, следва да се приемат правила, за да се определи изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на изискваното стабилно финансиране за хоризонт от една година. Това обвързващо изискване следва да се определи като изискване за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и собственият капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и собствен капитал за хоризонта от една година на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите позиции на институцията, за хоризонта от една година на ОНСФ, се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови позиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им падежи.

(46)

ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде определена на 100 %, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за хоризонт от една година при нормални и при стресирани условия. Ако ОНСФ спадне под 100 %, институцията следва да изпълни специфичните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Прилагането на надзорни мерки при неспазване на изискването за ОНСФ не следва да бъде автоматично. Компетентните органи следва по-скоро да оценят причините за неспазване на изискването за ОНСФ, преди да определят евентуалните надзорни мерки.

(47)

В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г. относно изискванията за нетно стабилно финансиране съгласно член 510 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат максимално съобразени със стандартите на БКБН, включително с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат предвид някои европейски специфики, за да не се позволи изискването за ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ, разработено от БКБН, при определянето на европейското изискване за ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейската среда, се препоръчват от ЕБО и се отнасят главно до специфичното третиране на: моделите на посредническо финансиране като цяло, и в частност — емитирането на покрити облигации; дейностите по финансирането на търговията; централизирано регулираните спестявания; жилищните гарантирани заеми; кооперативните банки; ЦК и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), които не извършват значима падежна трансформация. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП, разработено от БКБН. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите за изисквано стабилно финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи от ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които следва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, без прилагане на общите и оперативните изисквания, приложими към изчисляването на ОЛП, които не са уместни за хоризонта от една година на ОНСФ.

(48)

Освен европейските специфики, третирането на сделките с деривати в ОНСФ, разработено от БКБН, може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, включително клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ, разработено от БКБН, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер между 5 % и 20 % от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като приблизителна мярка за обхващане на рисковете за необходимост от допълнително финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви за хоризонт от една година, и се преразглежда в момента от БКБН. Това изискване, въведено на ниво от 5 %, което съответства на свободата на преценка, оставена от БКБН на юрисдикциите да понижават коефициента на изискваното стабилно финансиране за брутните дериватни пасиви, може съответно да се измени, за да се отразят промените на равнище БКБН и да се избегнат възможните неочаквани последствия, като например затрудняването на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и достъпа до инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, включително предприятията, за да се осигури, че финансирането им е цел на съюза на капиталовите пазари.

(49)

Асиметричното третиране от БКБН на краткосрочно финансиране като репо сделки (които не се признават за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които се изисква стабилно финансиране: 10 %, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15 % — за останалите сделки) на финансови клиенти, е предназначено да възпрепятства значително по обем краткосрочно финансиране между финансови клиенти, тъй като такива обеми са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност рискът да се разпростре и към останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност — на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните сделки, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейностите по поддържане на пазара, тъй като пазарите за репо сделки улесняват управлението на необходимите обеми — което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. За да имат институциите достатъчно време да се адаптират постепенно към това консервативно калибриране, следва да се въведе преходен период, по време на който коефициентите на изискваното стабилно финансиране ще бъдат временно намалени. Размерът на временното намаление на коефициентите на изискваното стабилно финансиране следва да зависи от видовете сделки и от видовете обезпечения, използвани в тези сделки.

(50)

В допълнение към временното рекалибриране на коефициента на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН, което се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации, се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на изискване за ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. Коефициентът на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН в размер на 5 %, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централните банки, вместо да действат като първични дилъри и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, където се признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозен ликвиден стрес (0 % намаление на стойността). Поради това определеният в европейското ОЛП коефициент на изискваното стабилно финансиране при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде намален от 5 на 0 %.

(51)

Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в европейското ОЛП (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да се нетират с дериватните активи, докато ОНСФ, разработено от БКБН, допуска нетиране само с парични средства в съответствие с условията на рамката за ливъриджа относно дериватните активи. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще подобри ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да затруднява крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и без да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки.

(52)

Изискването за ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи освободят от прилагането му на индивидуална основа. Ако не се прилага освобождаване от изискването за ОНСФ на индивидуална основа, сделките между две институции от една и съща група или една и съща институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя за вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други предприятия от същата група или същата институционална защитна схема.

(53)

За малките и несложни институции следва да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на изискването за ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, с по-ниска степен на детайлност, следва да включва събирането на ограничен брой данни, което ще намали сложността на изчисленията за тези институции в съответствие с принципа на пропорционалност, като чрез калибриране, което следва да е поне толкова консервативно, колкото на пълната версия на изискването за ОНСФ, ще се гарантира, че тези институции разполагат с достатъчно стабилно финансиране. Въпреки това компетентните органи следва да могат да изискват от малките и несложни институции да прилагат пълната версия на изискването за ОНСФ вместо опростената.

(54)

При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, правилата на Съюза в областта на консолидацията не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и изискваното стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави.

(55)

Институциите следва да са задължени да отчитат на съответните им компетентни органи в отчетната валута, задължителното подробно ОНСФ за всички позиции, както и отделно за позициите във всяка значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. Изискването за ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за отчетност или изисквания за отчетност, които не са в съответствие с действащите правила, и на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за отчетност.

(56)

Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. БКБН публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване.

(57)

Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяванe по международните стандарти, от малките и несложни институции, с оглед на намаляване на административната тежест, на която са изложени, следва да се изисква да предоставят данни по-рядко и не в такива детайли, колкото по-големите им конкуренти.

(58)

Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация.

(59)

Малките и средни предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81 % на рисково претегления им размер. Предвид факта, че прагът от 1,5 милиона евро за експозиция към МСП не показва наличие на промяна в нивото на риска, свързано с МСП, намаляването на капиталовите изисквания следва да бъде разширено за експозициите към МСП до 2,5 милиона евро, като частта на експозиция към МСП, надвишаваща 2,5 милиона евро, следва да подлежи на намаляване на капиталовите изисквания в размер на 15 %.

(60)

Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктурата, по-специално широколентовите интернет мрежи и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура, включително инфраструктурата за електрическа мобилност, по-конкретно в промишлените центрове; образованието, научните изследвания и иновациите; енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия сложен характер на проектите в тази област.

(61)

За да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава регулаторна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат намалени капиталовите изисквания за експозиции към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции изпълняват определен брой критерии с оглед на редуциране на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата за висококачествените инфраструктурни проекти, с цел да оцени: въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции от институциите и върху качеството на инвестициите, като се вземат предвид целите на Съюза за преминаване към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика; както и нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле на тези разпоредби, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия.

(62)

Както препоръчват ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), и Европейската централна банка, ЦК, поради специфичния си бизнес модел, следва да бъдат освободени от изискването за отношение на ливъридж, тъй като от тях се изисква да получат лиценз за банкова дейност, само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и регулаторни цели във финансовия сектор.

(63)

Освен това експозиции на ЦДЦК, лицензирани като кредитни институции, и експозиции на кредитни институции, определени в съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12), като например парични салда, резултат от предоставянето на услуги, свързани с парични сметки и приемането на депозити от участници в система за сетълмент на ценни книжа и титуляри на сметки за ценни книжа, следва да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, тъй като не пораждат риск от прекомерен ливъридж, тъй като тези парични салда се използват единствено за целите на сетълмент на сделки в системи за сетълмент на ценни книжа.

(64)

Като се има предвид, че препоръката относно допълнителния собствен капитал, посочена в Директива 2013/36/ЕС, представлява цел по отношение на капитала, която отразява надзорните очаквания, тя не следва да бъде предмет нито на задължителното оповестяване, нито на забраната за оповестяване от компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно посочената директива.

(65)

С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и за да се вземат предвид евентуалните промени в стандартите на международно равнище, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на списъка на продуктите и услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, във връзка с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, с падеж под шест месеца, във връзка с изменението на списъка с многостранни банки за развитие, във връзка с изменението на изискванията за оповестяване, във връзка с изменението на изискванията за отчитане на пазарния риск и във връзка с определянето на допълнителни изисквания за ликвидност. Преди приемането на тези актове е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове.

(66)

Техническите стандарти следва да гарантират последователната хармонизация на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Предвид високо специализирания му експертен опит, на ЕБО следва да бъде възложено да разработва и представя на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не са свързани с политически решения. Регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени в следните области: пруденциална консолидация, собствен капитал, ОКПЗ, третиране на експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, дялови участия във фондове, изчисляване на загубите при неизпълнение съгласно вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, пазарен риск, големи експозиции и ликвидност. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.

(67)

За да се улесни съпоставимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който поражда дейността им. ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно отчетността за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за изпълнението на изискванията за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20 % или повече, и най-малко с 10 %, чрез подходящо опростяване на изискванията. На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, които да бъдат приложени към доклада. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(68)

С цел да се улесни спазването от институциите на правилата, съдържащи се в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и образците, приети с оглед на прилагането на тези правила, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, насочен към институциите, който да подпомогне институциите относно приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти, насоки и образци.

(69)

В допълнение към доклада относно евентуалното намаляване на разходите, в срок до 28 юни 2020 г. ЕБО следва — в сътрудничество с всички компетентни органи, а именно органите, отговорни за упражняването на пруденциален надзор, за преструктурирането и за схемите за гарантиране на депозити, и по-специално Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) — да изготви доклад за осъществимостта на разработването на единна и интегрирана система за събиране на статистически данни, пруденциални данни и данни, свързани с преструктурирането. Като отчита предишната работа на ЕСЦБ относно интегрирано събиране на данни, този доклад следва да съдържа анализ на разходите и ползите от създаването на единен център за събиране на данни за системата за интегрирано отчитане на данни по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които се намират в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, като същевременно осигурява строга поверителност на събраните данни, надеждно удостоверяване на автентичността и управление на правата за достъп до системата, както и киберсигурност. Целта е чрез централизация и хармонизация на отчетността в Европа да се предотвратят многократните искания на сходни или един и същи данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите. Ако е целесъобразно и като вземе предвид доклада за осъществимост на ЕБО, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(70)

Съответните компетентни или определени органи следва да се стремят да избягват всяка форма на дублиране или несъгласуваност при използването на макропруденциалните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. По-специално съответните компетентни органи или определени органи следва да разглеждат надлежно въпроса дали мерките, които предприемат съгласно член 124, 164 или 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са дублиращи се или несъгласувани спрямо останалите действащи или предстоящи мерки съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

(71)

С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, предвидени в настоящия регламент, следва съответно да бъдат изменени приложимите разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (14), въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(72)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно подобряването на прилагането и усъвършенстването на вече съществуващи правни актове на Съюза, с което се осигуряват еднакви пруденциални изисквания за институциите в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и последиците си могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(73)

За да се позволи контролираното освобождаване от инвестициите в застрахователните холдингови дружества, които не подлежат на допълнителен надзор, следва да се приложи, с обратно действие от 1 януари 2019 г., изменена версия на преходните разпоредби относно освобождаването от приспадане на капиталовите участия в застрахователни предприятия.

(74)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,