EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32019R0876
Regulation (EU) 2019/876 of the European Parliament and of the Council of 20 May 2019 amending Regulation (EU) No 575/2013 as regards the leverage ratio, the net stable funding ratio, requirements for own funds and eligible liabilities, counterparty credit risk, market risk, exposures to central counterparties, exposures to collective investment undertakings, large exposures, reporting and disclosure requirements, and Regulation (EU) No 648/2012 (Text with EEA relevance.)
Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Текст от значение за ЕИП.)
Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Текст от значение за ЕИП.)
PE/15/2019/REV/1
OJ L 150, 7.6.2019, p. 1–225
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force: This act has been changed. Current consolidated version: 27/06/2020
7.6.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 150/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/876 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 20 май 2019 година
за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007—2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на регулаторната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен беше основана на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН), които са известни като рамката на Базел III. Сред многобройните мерки пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (институции). |
(2) |
Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – БКБН и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха приключили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. След като работата по важните допълнителни реформи вече приключи, следва да се вземат мерки за разрешаването на оставащите проблеми. |
(3) |
В съобщението си от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“, Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше призната от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент — в резолюцията му от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г. (6) |
(4) |
Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, по-специално необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с неотдавна проведените по-широкомащабни реформи във финансовия сектор. |
(5) |
Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013 с рамката на Базел III. Целенасочените изменения за отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка. |
(6) |
Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за отчетност и оповестяване, следва също да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и несложни институции. |
(7) |
За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и несложни институции. Единен абсолютен праг не е в състояние сам по себе да отчете специфичните характеристики на националните банкови пазари. Следователно е необходимо държавите членки да могат да използват правомощията си за преценка, за да приспособяват прага към националните особености и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за нейния рисков профил, необходимо е да се прилагат и допълнителни качествени критерии, за да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и несложна и може да се възползва от по-пропорционални правила единствено ако институцията изпълнява всички приложими критерии. |
(8) |
Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат като предпазна мярка на основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. БКБН преработи международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се осигури в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, и да се гарантира, че отношението на ливъридж продължава ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания. Поради това в допълнение към настоящата система за отчетност и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж. |
(9) |
С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова ниво, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж. |
(10) |
В доклада си от 3 август 2016 г. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), заключи, че за всеки вид кредитна институция калибрирано на 3 % отношение на ливъридж с оглед на капитала от първи ред би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3 % беше договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3 %. |
(11) |
Изискването за отношение на ливъридж от 3 % обаче би ограничило някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално подкрепяните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Във връзка с това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичните функции на такива кредитни институции и които да покриват въпроси като установяването им, вида извършвани дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейностите по приемане на депозити. Формата и начинът на установяване на такива кредитни институции обаче следва да останат по преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държава членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез преотстъпване на права и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи. |
(12) |
Отношението на ливъридж също така не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалните маржове по подлежащи на централизиран клиринг сделки с деривати, получени от институциите от техните клиенти и предадени на централните контрагенти (ЦК), следва да бъдат изключени от мярката за експозиция на отношението за ливъридж. |
(13) |
При извънредни обстоятелства, които дават основания за изключването на определени експозиции към централни банки от отношението на ливъридж, и с цел да се улесни прилагането на паричната политика, компетентните органи следва да могат да изключат временно тези експозиции от мярката за експозиция на отношението на ливъридж. За тази цел, след като се консултират със съответната централна банка, те следва да оповестят публично наличието на такива извънредни обстоятелства. Изискването за отношението на ливъридж следва да се рекалибрира съразмерно, за да се компенсира въздействието на изключването. Рекалирбирането следва да гарантира предотвратяването на рисковете за финансовата стабилност, засягащи съответните банкови сектори, както и запазване на устойчивостта, осигурена от отношението на ливъридж. |
(14) |
Целесъобразно е да се въведе изискване за буфер на отношението на ливъридж за институциите, определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и със стандартите на БКБН за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), публикувани през декември 2017 г. Буферът на отношението на ливъридж беше калибриран от БКБН с конкретната цел за редуциране на сравнително по-големите рискове за финансовата стабилност, породени от Г-СЗБ, и във връзка с това на този етап следва да се прилага само за Г-СЗИ. Въпреки това следва да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали би било целесъобразно изискването за буфер на отношението на ливъридж да се прилага за други системно значими институции (Д-СЗИ) съгласно определението в Директива 2013/36/ЕС и, ако това е така, по какъв начин калибрирането следва да бъде адаптирано към специфичните характеристики на тези институции. |
(15) |
На 9 ноември 2015 г. СФС публикува Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (наричан по-долу „стандарт за ОКПЗ“), които бяха одобрени от Г-20 на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Съгласно стандарта за ОКПЗ от Г-СЗБ се изисква да притежават достатъчно висок размер задължения за покриване на загуби (които споделят загуби), за да се гарантира гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Стандартът за ОКПЗ следва да бъде приложен в правото на Съюза. |
(16) |
При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения(наричано по-долу „минимално изискване за приемливи задължения“), определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8). Тъй като стандарта за ОКПЗ и минималното изискване за приемливи задължения преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания следва да са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново изискване за собствен капитал и приемливи задължения, докато изискванията, които са специфични за Г-СЗИ и за институциите, които не са Г-СЗИ, следва да се въведат чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9). Разпоредбите за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се четат заедно с разпоредбите, въведени в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014, както и с Директива 2013/36/ЕС. |
(17) |
В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, минималното изискване за достатъчно собствен капитал и задължения с висок капацитет за поемане на загуби, въведено в настоящия регламент, следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, разпоредбите относно приемливите задължения, въведени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания, предвидени в Директива 2014/59/ЕС. |
(18) |
В съответствие със стандарта за ОКПЗ, изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага за субектите за преструктуриране, които сами по себе си са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали субектите за преструктуриране са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки. |
(19) |
Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само за институции, а и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Поради това финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби. |
(20) |
С оглед на ефективността на изискването за собствен капитал и приемливи задължения е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде изпълнено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Задълженията, които са изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат такъв капацитет, също както го нямат и други задължения, които по принцип могат да бъдат използвани за споделяне на загуби, но това би породило трудности на практика. Поради това тези задължения не следва да се считат за приемливи с оглед на изискването за собствен капитал и приемливи задължения. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените задължения, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва в определена степен да се признае потенциалът за поемане на загуби на задълженията, чийто ранг е равен на този на някои изключени задължения. |
(21) |
За да се избегне двойното отчитане на задълженията за целите на изискването за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите задължения, които да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход позициите в инструменти на приемливи задължения следва първо да се приспаднат от приемливите задължения и, доколкото не са налице достатъчно задължения, тези инструменти на приемливи задължения следва да се приспаднат от инструментите на капитала от втори ред. |
(22) |
В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на задълженията, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална цел, считано от 1 януари 2022 г. |
(23) |
Необходимо е да се предвиди ясна и прозрачна процедура за одобрението на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която може да допринесе за поддържането на високото качество на тези инструменти. За целта компетентните органи следва да носят отговорност за одобряването на тези инструменти, преди институциите да могат да ги класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Не следва да е необходимо обаче предварително разрешение от компетентните органи за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, които са емитирани въз основа на правна документация, вече одобрена от компетентния орган, и които до голяма степен са уредени от същите разпоредби, уреждащи капиталовите инструменти, за които институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган да класифицира като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В този случай вместо да искат предварително одобрение, следва да е възможно институциите да уведомят компетентните си органи за намерението си да емитират такива инструменти. Уведомлението следва да се направи достатъчно рано преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за да се остави време на компетентните органи при необходимост да прегледат инструментите. С оглед на ролята на ЕБО за постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики и повишаване на качеството на инструментите на собствения капитал, компетентните органи следва да се консултират с ЕБО преди одобряването на всяка нова форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. |
(24) |
Капиталовите инструменти са приемливи като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред само доколкото те изпълняват съответните критерии за приемливост. Тези капиталови инструменти могат да представляват капитал или пасиви, включително подчинени заеми, които изпълняват тези критерии. |
(25) |
Капиталовите инструменти или частите от капиталови инструменти са приемливи като инструменти на собствения капитал само до степента, в която са изплатени. Доколкото части от даден инструмент не са изплатени, тези части не следва да се определят като инструменти на собствения капитал. |
(26) |
Инструментите на собствения капитал и приемливите задължения не следва да бъдат предмет на споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране. Това не следва да означава, че договорните условия, уреждащи задълженията, следва да съдържат клауза, в която изрично да се посочва, че инструментът не е предмет на споразумения за прихващане или права за нетиране. |
(27) |
Поради развитието на банковия сектор в среда, която става все по-цифровизирана, софтуерът придобива все по-голямо значение като вид актив. Консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе съществено от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, следва да не подлежат на приспадането от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, приложимо за нематериалните активи. Това уточнение е важно, тъй като софтуерът е широко понятие, което обхваща много различни видове активи, като не всички от тях запазват стойността си в ситуация на недействащо предприятие. В този контекст следва да се отчитат различията в оценката и амортизацията на софтуерните активи и реализираните продажби на такива активи. Наред с това, следва да се имат предвид тенденциите в международното развитие и разликите в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, различните пруденциални правила, приложими за институциите и застрахователните предприятия, и многообразието на финансовия сектор в Съюза, включително нерегулираните субекти като финансово-технологичните предприятия. |
(28) |
За да се избегнат сериозни сътресения, е необходимо съществуващите инструменти да бъдат освободени от изискването за спазване на някои от критериите за приемливост. Някои критерии за приемливост за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения следва да не се прилагат за задълженията, емитирани преди 27 юни 2019 г. Тази клауза за унаследяване следва да се прилага както за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към подчинената част от ОКПЗ и подчинената част на минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС, така и за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към неподчинената част от ОКПЗ и неподчинената част от минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС. За инструментите на собствения капитал клаузата за унаследяване следва да спре да се прилага, считано от 28 юни 2025 г. |
(29) |
Инструментите на приемливите задължения, включително тези с остатъчен падеж под една година, могат да бъдат изкупени обратно само след като органът по преструктуриране е дал предварително разрешение. Това предварително разрешение би могло да бъде и общо предварително разрешение, като в този случай обратното изкупуване ще трябва да бъде осъществено в рамките на ограничен срок и за предварително определен размер, посочен в общото предварително разрешение. |
(30) |
След приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на експозициите на институции към централни контрагенти (ЦК) беше изменен, за да се усъвършенства третирането на експозициите на институции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт обхванаха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подобрен рисково чувствителен подход за отчитането на стойността на дериватите при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК. Същевременно беше запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти. |
(31) |
С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да са рисково чувствителни и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това БКБН прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархията отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми. |
(32) |
При институция, която поддържа ангажимент за минимална стойност в полза на клиенти на дребно за инвестиция в дялове или акции в ПКИ, включително в рамките на подпомагани от правителството схеми за частно пенсионно осигуряване, не се изисква плащане от институцията или от предприятие, включено в същия обхват на пруденциална консолидация, освен ако стойността на дяловете или акциите на клиента в ПКИ падне под гарантирания размер на сумата в определен момент или определени моменти, посочени в договора. Следователно на практика съществува малка вероятност от изпълнение на ангажимента. Когато ангажиментът на институцията за минимална стойност е ограничен до процент от първоначално инвестираната от клиента сума в дялове или акции в ПКИ (ангажимент за минимална стойност с фиксирана сума) или до размер, който зависи от резултатите на финансовите показатели или пазарните индекси през определен период, всяка текуща положителна разлика между стойността на дяловете или акциите на клиента и настоящата стойност на гарантирания размер към дадена дата представлява буфер и намалява риска институцията да трябва да изплати гарантирания размер на сумата. Всички тези причини обосновават използването на намален конверсионен коефициент. |
(33) |
Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от рамката за кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ). |
(34) |
Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. Не се отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, БКБН реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — така наречения стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СП-КРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти. |
(35) |
СП-КРК е с по-добра рискова чувствителност, отколкото СМ и МПО, и поради това следва да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете на сделките с деривати на институциите. Същевременно за някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СП-КРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За институциите, които изпълняват предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, следва да бъде въведена опростена версия на СП-КРК (наричан по-долу „опростен СП-КРК“). Тъй като такава опростена версия на СП-КРК е с по-слаба чувствителност към риска, отколкото нормалния СП-КРК, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да се гарантира, че няма да доведе до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати. |
(36) |
За институциите, които имат ограничени експозиции в деривати и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СП-КРК, а и на опростената му версия би могло да се окаже твърде сложно. Поради това МПЕ следва да бъде запазен като алтернативен подход за институциите, които отговарят на предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, но в преработен вид, за да се отстранят основните му недостатъци. |
(37) |
С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на дейностите с деривати на дадената институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция би могла да прилага при изчисляването на стойността на експозицията си. |
(38) |
По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях капиталът, изискван за покриването на тези загуби, се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха БКБН да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл като част от капиталовите изисквания за пазарен риск. |
(39) |
През 2009 г. първият набор от реформи беше финализиран на международно равнище и транспониран в правото на Съюза чрез Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10). С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота относно границата между търговския и банковия портфейл даде възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите. |
(40) |
С цел да се преодолеят структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск, БКБН пристъпи към „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Тази дейност доведе до публикуването през януари 2016 г. на преразгледана рамка за пазарния риск. През декември 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие да удължи крайната дата за въвеждане на преразгледаната рамка за пазарния риск, за да се даде допълнително време на институциите за разработването на необходимите системи и инфраструктура, но и на БКБН, за да бъдат решени някои конкретни въпроси, свързани с рамката. Това включва преглед на калибрирането на стандартизирания подход и подхода на вътрешни модели, за да се осигури съгласуваност с първоначалните очаквания на БКБН. При завършване на този преглед и преди да бъде направена оценката на въздействието, чиято цел е да се преценят последиците от измененията на рамката по ОПТП върху институциите в Съюза, всички институции, спрямо които би се прилагала рамката по ОПТП в Съюза, следва да започнат да отчитат изчисленията, получени въз основа на преразгледания стандартизиран подход. За постигането на тази цел, за да бъдат изчисленията, свързани с изискванията за отчетност, бъдат изцяло приложени на практика в съответствие с промените в международен план, на Комисията следва да се делегира правомощието да приеме акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията следва да приеме този делегиран акт до 31 декември 2019 г. Институциите следва да започнат да отчитат това изчисление не по-късно от една година след датата на приемане на този делегиран акт. Освен това институциите, които получат одобрение да използват преработения подход на вътрешни модели от рамката по ОПТП за целите на отчетността, следва също така да отчитат изчислението по подхода на вътрешния модел три години след пълното му прилагане на практика. |
(41) |
Въвеждането на изисквания за отчетност за подходите по ОПТП следва да се разглежда като първа стъпка от пълното въвеждане на рамката по ОПТП в Съюза. Като взема предвид окончателните изменения на рамката по ОПТП, направени от БКБН, резултатите от въздействието на тези промени върху институциите в Съюза и върху подходите по ОПТП, които вече са описани в настоящия регламент, относно изискванията за отчетност, Комисията следва да представи, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2020 г. относно начина, по който рамката по ОПТП следва да бъде въведена в Съюза във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск. |
(42) |
Пазарният риск при институциите с несъществена дейност в търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции с ограничена по мащаб дейност в търговския портфейл да прилагат рамката за кредитен риск за позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията относно несъществената дейност в търговския портфейл. Принципът на пропорционалност следва също да бъде взет предвид, когато Комисията прави преценка на това как институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск. В частност, калибрирането на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да се преразгледа в светлината на развитието в международен план. Междувременно институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл, както и институциите с несъществена дейност в търговския портфейл, следва да бъдат освободени от изискванията за отчетност по ОПТП. |
(43) |
Рамката за големите експозиции следва да бъде подсилена, за да се подобри капацитета на институциите за поемане на загуби и за по-ефективно спазване от тях на международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват в съответствие със СП-КРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗИ могат да имат към други Г-СЗИ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, и въздействието, което неизпълнение от контрагент на Г-СЗИ може да окаже върху финансовата стабилност. |
(44) |
Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е сигурен признак, че тези институции ще бъдат в състояние в краткосрочен план да устоят на тежък стрес, то не гарантира, че институциите ще разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнището на Съюза следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което постоянно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните несъответствия между сроковете до падежа на активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно пазарно финансиране. |
(45) |
По тази причина, в съответствие със стандарта за стабилно финансиране на БКБН, следва да се приемат правила, за да се определи изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на изискваното стабилно финансиране за хоризонт от една година. Това обвързващо изискване следва да се определи като изискване за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и собственият капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и собствен капитал за хоризонта от една година на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите позиции на институцията, за хоризонта от една година на ОНСФ, се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови позиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им падежи. |
(46) |
ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде определена на 100 %, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за хоризонт от една година при нормални и при стресирани условия. Ако ОНСФ спадне под 100 %, институцията следва да изпълни специфичните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Прилагането на надзорни мерки при неспазване на изискването за ОНСФ не следва да бъде автоматично. Компетентните органи следва по-скоро да оценят причините за неспазване на изискването за ОНСФ, преди да определят евентуалните надзорни мерки. |
(47) |
В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г. относно изискванията за нетно стабилно финансиране съгласно член 510 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат максимално съобразени със стандартите на БКБН, включително с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат предвид някои европейски специфики, за да не се позволи изискването за ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ, разработено от БКБН, при определянето на европейското изискване за ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейската среда, се препоръчват от ЕБО и се отнасят главно до специфичното третиране на: моделите на посредническо финансиране като цяло, и в частност — емитирането на покрити облигации; дейностите по финансирането на търговията; централизирано регулираните спестявания; жилищните гарантирани заеми; кооперативните банки; ЦК и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), които не извършват значима падежна трансформация. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП, разработено от БКБН. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите за изисквано стабилно финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи от ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които следва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, без прилагане на общите и оперативните изисквания, приложими към изчисляването на ОЛП, които не са уместни за хоризонта от една година на ОНСФ. |
(48) |
Освен европейските специфики, третирането на сделките с деривати в ОНСФ, разработено от БКБН, може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, включително клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ, разработено от БКБН, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер между 5 % и 20 % от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като приблизителна мярка за обхващане на рисковете за необходимост от допълнително финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви за хоризонт от една година, и се преразглежда в момента от БКБН. Това изискване, въведено на ниво от 5 %, което съответства на свободата на преценка, оставена от БКБН на юрисдикциите да понижават коефициента на изискваното стабилно финансиране за брутните дериватни пасиви, може съответно да се измени, за да се отразят промените на равнище БКБН и да се избегнат възможните неочаквани последствия, като например затрудняването на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и достъпа до инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, включително предприятията, за да се осигури, че финансирането им е цел на съюза на капиталовите пазари. |
(49) |
Асиметричното третиране от БКБН на краткосрочно финансиране като репо сделки (които не се признават за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които се изисква стабилно финансиране: 10 %, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15 % — за останалите сделки) на финансови клиенти, е предназначено да възпрепятства значително по обем краткосрочно финансиране между финансови клиенти, тъй като такива обеми са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност рискът да се разпростре и към останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност — на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните сделки, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейностите по поддържане на пазара, тъй като пазарите за репо сделки улесняват управлението на необходимите обеми — което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. За да имат институциите достатъчно време да се адаптират постепенно към това консервативно калибриране, следва да се въведе преходен период, по време на който коефициентите на изискваното стабилно финансиране ще бъдат временно намалени. Размерът на временното намаление на коефициентите на изискваното стабилно финансиране следва да зависи от видовете сделки и от видовете обезпечения, използвани в тези сделки. |
(50) |
В допълнение към временното рекалибриране на коефициента на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН, което се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации, се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на изискване за ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. Коефициентът на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН в размер на 5 %, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централните банки, вместо да действат като първични дилъри и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, където се признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозен ликвиден стрес (0 % намаление на стойността). Поради това определеният в европейското ОЛП коефициент на изискваното стабилно финансиране при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде намален от 5 на 0 %. |
(51) |
Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в европейското ОЛП (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да се нетират с дериватните активи, докато ОНСФ, разработено от БКБН, допуска нетиране само с парични средства в съответствие с условията на рамката за ливъриджа относно дериватните активи. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще подобри ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да затруднява крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и без да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки. |
(52) |
Изискването за ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи освободят от прилагането му на индивидуална основа. Ако не се прилага освобождаване от изискването за ОНСФ на индивидуална основа, сделките между две институции от една и съща група или една и съща институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя за вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други предприятия от същата група или същата институционална защитна схема. |
(53) |
За малките и несложни институции следва да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на изискването за ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, с по-ниска степен на детайлност, следва да включва събирането на ограничен брой данни, което ще намали сложността на изчисленията за тези институции в съответствие с принципа на пропорционалност, като чрез калибриране, което следва да е поне толкова консервативно, колкото на пълната версия на изискването за ОНСФ, ще се гарантира, че тези институции разполагат с достатъчно стабилно финансиране. Въпреки това компетентните органи следва да могат да изискват от малките и несложни институции да прилагат пълната версия на изискването за ОНСФ вместо опростената. |
(54) |
При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, правилата на Съюза в областта на консолидацията не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и изискваното стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави. |
(55) |
Институциите следва да са задължени да отчитат на съответните им компетентни органи в отчетната валута, задължителното подробно ОНСФ за всички позиции, както и отделно за позициите във всяка значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. Изискването за ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за отчетност или изисквания за отчетност, които не са в съответствие с действащите правила, и на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за отчетност. |
(56) |
Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. БКБН публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване. |
(57) |
Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяванe по международните стандарти, от малките и несложни институции, с оглед на намаляване на административната тежест, на която са изложени, следва да се изисква да предоставят данни по-рядко и не в такива детайли, колкото по-големите им конкуренти. |
(58) |
Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация. |
(59) |
Малките и средни предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81 % на рисково претегления им размер. Предвид факта, че прагът от 1,5 милиона евро за експозиция към МСП не показва наличие на промяна в нивото на риска, свързано с МСП, намаляването на капиталовите изисквания следва да бъде разширено за експозициите към МСП до 2,5 милиона евро, като частта на експозиция към МСП, надвишаваща 2,5 милиона евро, следва да подлежи на намаляване на капиталовите изисквания в размер на 15 %. |
(60) |
Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктурата, по-специално широколентовите интернет мрежи и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура, включително инфраструктурата за електрическа мобилност, по-конкретно в промишлените центрове; образованието, научните изследвания и иновациите; енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия сложен характер на проектите в тази област. |
(61) |
За да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава регулаторна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат намалени капиталовите изисквания за експозиции към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции изпълняват определен брой критерии с оглед на редуциране на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата за висококачествените инфраструктурни проекти, с цел да оцени: въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции от институциите и върху качеството на инвестициите, като се вземат предвид целите на Съюза за преминаване към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика; както и нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле на тези разпоредби, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия. |
(62) |
Както препоръчват ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), и Европейската централна банка, ЦК, поради специфичния си бизнес модел, следва да бъдат освободени от изискването за отношение на ливъридж, тъй като от тях се изисква да получат лиценз за банкова дейност, само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и регулаторни цели във финансовия сектор. |
(63) |
Освен това експозиции на ЦДЦК, лицензирани като кредитни институции, и експозиции на кредитни институции, определени в съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12), като например парични салда, резултат от предоставянето на услуги, свързани с парични сметки и приемането на депозити от участници в система за сетълмент на ценни книжа и титуляри на сметки за ценни книжа, следва да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, тъй като не пораждат риск от прекомерен ливъридж, тъй като тези парични салда се използват единствено за целите на сетълмент на сделки в системи за сетълмент на ценни книжа. |
(64) |
Като се има предвид, че препоръката относно допълнителния собствен капитал, посочена в Директива 2013/36/ЕС, представлява цел по отношение на капитала, която отразява надзорните очаквания, тя не следва да бъде предмет нито на задължителното оповестяване, нито на забраната за оповестяване от компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно посочената директива. |
(65) |
С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и за да се вземат предвид евентуалните промени в стандартите на международно равнище, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на списъка на продуктите и услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, във връзка с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, с падеж под шест месеца, във връзка с изменението на списъка с многостранни банки за развитие, във връзка с изменението на изискванията за оповестяване, във връзка с изменението на изискванията за отчитане на пазарния риск и във връзка с определянето на допълнителни изисквания за ликвидност. Преди приемането на тези актове е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове. |
(66) |
Техническите стандарти следва да гарантират последователната хармонизация на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Предвид високо специализирания му експертен опит, на ЕБО следва да бъде възложено да разработва и представя на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не са свързани с политически решения. Регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени в следните области: пруденциална консолидация, собствен капитал, ОКПЗ, третиране на експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, дялови участия във фондове, изчисляване на загубите при неизпълнение съгласно вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, пазарен риск, големи експозиции и ликвидност. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности. |
(67) |
За да се улесни съпоставимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който поражда дейността им. ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно отчетността за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за изпълнението на изискванията за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20 % или повече, и най-малко с 10 %, чрез подходящо опростяване на изискванията. На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, които да бъдат приложени към доклада. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. |
(68) |
С цел да се улесни спазването от институциите на правилата, съдържащи се в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и образците, приети с оглед на прилагането на тези правила, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, насочен към институциите, който да подпомогне институциите относно приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти, насоки и образци. |
(69) |
В допълнение към доклада относно евентуалното намаляване на разходите, в срок до 28 юни 2020 г. ЕБО следва — в сътрудничество с всички компетентни органи, а именно органите, отговорни за упражняването на пруденциален надзор, за преструктурирането и за схемите за гарантиране на депозити, и по-специално Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) — да изготви доклад за осъществимостта на разработването на единна и интегрирана система за събиране на статистически данни, пруденциални данни и данни, свързани с преструктурирането. Като отчита предишната работа на ЕСЦБ относно интегрирано събиране на данни, този доклад следва да съдържа анализ на разходите и ползите от създаването на единен център за събиране на данни за системата за интегрирано отчитане на данни по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които се намират в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, като същевременно осигурява строга поверителност на събраните данни, надеждно удостоверяване на автентичността и управление на правата за достъп до системата, както и киберсигурност. Целта е чрез централизация и хармонизация на отчетността в Европа да се предотвратят многократните искания на сходни или един и същи данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите. Ако е целесъобразно и като вземе предвид доклада за осъществимост на ЕБО, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение. |
(70) |
Съответните компетентни или определени органи следва да се стремят да избягват всяка форма на дублиране или несъгласуваност при използването на макропруденциалните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. По-специално съответните компетентни органи или определени органи следва да разглеждат надлежно въпроса дали мерките, които предприемат съгласно член 124, 164 или 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са дублиращи се или несъгласувани спрямо останалите действащи или предстоящи мерки съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС. |
(71) |
С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, предвидени в настоящия регламент, следва съответно да бъдат изменени приложимите разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (14), въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания. |
(72) |
Тъй като целите на настоящия регламент, а именно подобряването на прилагането и усъвършенстването на вече съществуващи правни актове на Съюза, с което се осигуряват еднакви пруденциални изисквания за институциите в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и последиците си могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. |
(73) |
За да се позволи контролираното освобождаване от инвестициите в застрахователните холдингови дружества, които не подлежат на допълнителен надзор, следва да се приложи, с обратно действие от 1 януари 2019 г., изменена версия на преходните разпоредби относно освобождаването от приспадане на капиталовите участия в застрахователни предприятия. |
(74) |
Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013
Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:
1) |
Членове 1 и 2 се заменят със следното: „Член 1 Обхват С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:
С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, приложими към субектите за преструктуриране, които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС. Настоящият регламент не урежда изискванията за публикуване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, установени в Директива 2013/36/ЕС. Член 2 Надзорни правомощия 1. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент. 2. За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*1) и в настоящия регламент. 3. За да се осигури изпълнението на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат. 4. За да се осигури нормативно съответствие в рамките на техните правомощия Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (*2), и Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ задачи по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (*3), осигуряват редовния и надежден обмен на относима информация. (*1) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190)." (*2) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1)." (*3) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).“" |
2) |
Член 4 се изменя, както следва:
|
3) |
Член 6 се изменя, както следва:
|
4) |
Член 8 се изменя, както следва:
|
5) |
В член 10, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното: „1. Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от прилагането на изискванията, установени във втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:“ |
6) |
Член 11 се изменя, както следва:
|
7) |
Член 12 се заличава. |
8) |
Вмъква се следният член: „Член 12а Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране Когато поне два субекта на Г-СЗИ от една и съща Г-СЗИ са субекти за преструктуриране, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствения капитал и приемливите задължения по член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент. Изчислението се извършва въз основа на консолидационното състояние на институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият субект за преструктуриране от тази Г-СЗИ. Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-малък от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС. Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-голям от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране могат да действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.“ |
9) |
Членове 13 и 14 се заменят със следното: „Член 13 Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа 1. Институциите майки от ЕС изпълняват осма част въз основа на консолидационното си състояние. Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа. 2. Институциите, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ или които са част от Г-СЗИ, спазват член 437а и член 447, буква з) въз основа на консолидационното състояние на своята група за преструктуриране. 3. Параграф 1, първа алинея не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и субектите за преструктуриране, когато те са включени в равностойни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава. Параграф 1, втора алинея се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те се считат за големи дъщерни предприятия. 4. Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган спазва осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия. Член 14 Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа 1. От предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, се изисква да изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби. 2. При прилагането на член 92 от настоящия регламент на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а от настоящия регламент, ако изискванията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18 от настоящия регламент, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.“ |
10) |
В член 15, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното: „1. След преценка на всеки конкретен случай консолидиращият надзорник може да освободи от прилагането на консолидирана основа на трета част, свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността в седма А част от настоящия регламент и дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, при условие че са изпълнени следните изисквания:“. |
11) |
Член 16 се заменя със следното: „Член 16 Дерогация от прилагането на изискванията за отношение на ливъридж на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници Когато всички субекти в група от инвестиционни посредници, включително предприятието майка, са инвестиционни посредници, които съгласно член 6, параграф 5 са освободени от прилагане на изискванията по седма част на индивидуална основа, инвестиционният посредник майка може да реши да не прилага на консолидирана основа изискванията по седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност на отношението на ливъридж по част седма А.“ |
12) |
Член 18 се заменя със следното: „Член 18 Методи за пруденциална консолидация 1. Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които въз основа на консолидационното си състояние е необходимо да спазват изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3—6 и параграф 9 от настоящия член не се прилагат, ако се прилагат шеста част и член 430, параграф 1, буква г) въз основа на консолидационното състояние на дадена институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, или на подконсолидационното състояние на ликвидната подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10. За целите на член 11, параграф 3а институциите, които трябва да спазват изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните групи за преструктуриране. 2. Предприятията за спомагателни услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член. 3. Когато предприятията са свързани по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията. 4. Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават. 5. При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа. 6. Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:
По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор. 7. Когато дадена институция има дъщерно предприятие, различно от институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа. Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да разрешат или да изискват институциите да прилагат различен метод за такива дъщерни дружества или участия, включително метода, който се изисква в приложимата счетоводна рамка, при условие че:
8. Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно дружество или на предприятие, в което дадена институция има участие, когато дъщерното дружество или предприятието не е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:
9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, в съответствие с които се извършва консолидация в случаите, посочени в параграфи 3—6 и параграф 8. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2020 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ |
13) |
Член 22 се заменя със следното: „Член 22 Подконсолидация при дружества в трети държави 1. Ако дъщерна институция има в трета държава дъщерно предприятие — институция или финансова институция — или дялово участие в такова предприятие, тя прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията по членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седем А. 2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерната институция може да избере да не прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните ѝ предприятия и участия в трети държави са по-малко от 10 % от общия размер на нейните активи и задбалансови позиции.“ |
14) |
Заглавието на втора част се заменя със следното: „СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“. |
15) |
В член 26 параграф 3 се заменя със следното: „3. Компетентните органи преценяват дали емисиите на капиталови инструменти отговарят на критериите, определени в член 28 или, когато е приложимо — член 29. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това. Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:
Компетентните органи се консултират с ЕБО преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31. Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може да събира информацията във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея. След процеса на преглед по член 80 и при наличие на достатъчно доказателства, че съответните капиталови инструменти не отговарят или са престанали да отговарят на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29, ЕБО може, в зависимост от случая, да реши да не добавя тези инструменти към списъка по четвърта алинея или да ги изключи от този списък. ЕБО прави съобщение в този смисъл, като освен това посочва позицията на съответния компетентен орган по този въпрос. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.“ |
16) |
Член 28 се изменя, както следва:
|
17) |
В член 33, параграф 1 буква в) се заменя със следното:
|
18) |
Член 36 се изменя, както следва:
|
19) |
В член 37 се добавя следната буква:
|
20) |
В член 39, параграф 2, първа алинея уводната част се заменя със следното: „Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които са възникнали преди 23 ноември 2016 г. и които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:“. |
21) |
В член 45, буква а) подточка i) се заменя със следното:
|
22) |
Член 49 се изменя, както следва:
|
23) |
В член 52 параграф 1 се изменя, както следва:
|
24) |
В член 54, параграф 1 се добавя следната буква:
|
25) |
В член 59, буква а) подточка i) се заменя със следното:
|
26) |
В член 62 буква а) се заменя със следното:
|
27) |
Член 63 се изменя, както следва:
|
28) |
Член 64 се заменя със следното: „Член 64 Амортизация на инструментите на капитала от втори ред 1. Пълният размер на инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години се приема за елемент на капитала от втори ред. 2. Степента, в която през последните пет години от срока до падежа си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението по буква а) се умножи по числото, посочено в буква б), както следва:
|
29) |
В член 66 се добавя следната буква:
|
30) |
В член 69, буква а) подточка i) се заменя със следното:
|
31) |
След член 72 се вмъква следната глава: „ГЛАВА 5а Приемливи задължения
Член 72а Елементи на приемливите задължения 1. Освен ако не попадат в някоя от категориите изключени задължения, изброени в параграф 2 от настоящия член, и в степента, посочена в член 72в, елементите на приемливите задължения се състоят от следното:
2. Следните задължения се изключват от елементите на приемливите задължения:
За целите на първа алинея, буква л) дълговите инструменти, съдържащи опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени по преценка на емитента или на държателя, и дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не се считат за дългови инструменти с вградени деривати единствено поради тези свои характеристики. Член 72б Инструменти на приемливите задължения 1. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен. 2. Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
За целите на първа алинея, буква а) само частите от задълженията, които са изцяло изплатени, могат да се определят като инструменти на приемливите задължения. За целите на първа алинея, буква г) от настоящия член, когато някои от изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2, са с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор, който има тесни връзки с длъжника — в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на ръководния орган или свързан с някое от посочените лица — подчинеността не се преценява на базата на вземания по подобни изключени задължения. 3. В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:
4. Органът за преструктуриране може да позволи задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения в допълнение към задълженията, посочени в параграф 2, при условие че:
5. Органът за преструктуриране може единствено да разреши на дадена институция да включи задълженията, посочени в параграф 3 или 4, като елементи на приемливите задължения. 6. Когато разглежда изпълнението на условията, посочени в настоящия член, органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган. 7. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:
Тези проекти на регулаторни технически стандарти са изцяло приведени в съответствие с делегирания акт, посочен в член 28, параграф 5, буква а) и в член 52, параграф 2, буква а). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Член 72в Амортизация на инструментите на приемливите задължения 1. Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите задължения. Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите задължения. 2. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опция за изкупуване по инициатива на държателя, която може да бъде упражнена преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да упражни опцията за изкупуване и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента. 3. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента. 4. За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента преди първоначално посочения падеж на инструмента, но разпоредбите, уреждащи инструмента, не включват никакъв стимул за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструмента преди неговия падеж и не включват опция за изкупуване или изплащане по преценка на държателите, падежът на инструмента се определя като първоначално посочения падеж. Член 72г Последици от неизпълнение на условията за приемливост Ако условията, посочени в член 72б, вече не са изпълнени за инструмент на приемливите задължения, задълженията незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите задължения. Задълженията по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или 4 за инструменти на приемливите задължения.
Член 72д Приспадания от елементите на приемливите задължения 1. Институциите, обхванати от член 92а, приспадат от елементите на приемливите задължения следното:
2. За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите задължения се считат за инструменти на приемливи задължения, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи задължения съгласно член 72б, параграфи 3 и 4. 3. За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите задължения, както следва:
където:
4. Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към групата за преструктуриране, в която е тази институция майка, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадне на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер трябва да бъде не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:
Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочени в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие. Член 72е Приспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите задължения За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:
Член 72ж Основа за приспадане за елементите на приемливите задължения За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з и 72и. Член 72з Приспадане на позициите в приемливи задължения на други субекти, които са Г-СЗИ Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:
Член 72и Приспадане на приемливи задължения, когато институцията няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ 1. За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:
2. Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на коефициента в съответствие с параграф 1, буква б). 3. Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя на всеки държан от институцията инструмент на приемливите задължения на Г-СЗИ субект. Институциите определят сумата за всеки инструмент на приемливите задължения, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:
4. Сумата на позициите, посочени в член 72д, параграф 1, буква в), която е по-малка или равна на 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) от настоящия член, не се приспада и за нея се прилагат, в зависимост от случая, съответните рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или 3 или изискванията в трета част, дял IV. 5. Институциите определят за всеки инструмент на приемливите задължения сумата, която съгласно параграф 4 е рисково претеглена, като умножат сумата на позициите, които съгласно параграф 4 трябва да получават рисково тегло, по дела, получен от посоченото в параграф 3, буква б) изчисление. Член 72й Изключение за търговския портфейл от приспаданията от елементите на приемливите задължения 1. Институциите могат да решат да не приспадат определена част от своите преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на приемливите задължения, която, както като общ размер, така и изчислена на брутна дълга основа, не надхвърля, след прилагане на членове 32—36, 5 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
2. За размера на елементите, които по силата на параграф 1 не се приспадат, се прилагат капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл. 3. Когато при неприспаднати в съответствие с параграф 1 позиции условията, установени в същия параграф, вече не са изпълнени, позициите се приспадат в съответствие с член 72ж, без да се прилагат изключенията в членове 72з и 72и.
Член 72к Приемливи задължения Приемливите задължения на дадена институция се състоят от елементите на приемливите задължения след приспаданията, посочени в член 72д. Член 72л Собствен капитал и приемливи задължения Собственият капитал и приемливите задължения на дадена институция се състоят от сбора на нейния собствен капитал и приемливи задължения. (*11) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149)." (*12) Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).“" |
32) |
В част II, дял I заглавието на глава 6 се заменя със следното: „ Общи изисквания за собствен капитал и приемливи задължения “. |
33) |
Член 73 се изменя, както следва:
|
34) |
В член 75 уводната част се заменя със следното: „Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:“. |
35) |
В член 76 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното: „1. За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
2. Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в една или повече от следните букви:
3. Компетентните органи дават предварителното разрешение, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към елементите, посочени в една или повече букви от параграф 2 — в зависимост от случая, ще представлява оперативна тежест.“ |
36) |
Член 77 се заменя със следното: „Член 77 Условия за намаляване на собствения капитал и приемливите задължения 1. Институцията трябва да поиска предварително разрешение от компетентния орган, за да извърши някое от следните:
2. Институцията получава предварително разрешение от органа за преструктуриране, за да упражни кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения, които не са обхванати от параграф 1, преди падежа по договора.“ |
37) |
Член 78 се заменя със следното: „Член 78 Разрешение от надзорен орган за намаляване на собствения капитал 1. Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, или да намали, да разпредели или да прекласифицира свързани премийни резерви от емисии, когато е изпълнено някое от следните условия:
Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира със собствен капитал над нивата, изисквани в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, компетентният орган може да ѝ даде общо предварително разрешение да предприеме всяко едно от действията, предвидени в член 77, параграф 1 от настоящия член, при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, установени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от компетентния орган размер. При инструментите на базовия собствен капитал от първи ред този предварително определен размер не надхвърля нито 3 % от съответната емисия, нито 10 % от сумата, с която базовият собствен капитал от първи ред надхвърля сбора на изискванията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в настоящия регламент, в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган е счел за необходим. При инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред този предварително определен размер не надхвърля нито 10 % от съответната емисия, нито 3 % от общия размер на непогасените инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая. Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, компетентните органи го оттеглят. 2. При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, посочен в параграф 1, буква а), компетентните органи вземат под внимание степента, до която тези заместващи капиталови инструменти ще са свързани с повече разходи за институцията от капиталовите инструменти или премийните резерви от емисии, които заместват. 3. Когато институцията предприема посоченото в член 77, параграф 1, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да предостави освобождаване от изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин. 4. Компетентните органи могат да разрешат на институциите да упражняват кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред или на свързаните премийни резерви от емисии преди изтичането на пет години след датата на тяхното емитиране, ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, както и едно от посочените по-долу условия:
5. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:
ЕБО представя на Комисията проектите на тези регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г. На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ |
38) |
Вмъква се следният член: „Член 78а Разрешение за намаляване на инструменти на приемливите задължения 1. Органът за преструктуриране дава разрешение на институцията да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на приемливите задължения, ако е изпълнено едно от посочените по-долу условия:
Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с ниво на собствения капитал и приемливите задължения над изискваното в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да даде на тази институция общо предварително разрешение да упражнява кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от органа за преструктуриране размер. Органите за преструктуриране уведомяват компетентните органи за всяко общо предварително разрешение, което са дали. Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, органът за преструктуриране го оттегля. 2. При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват посочения в параграф 1, буква а) капацитет на институцията да генерира доход, органите за преструктуриране вземат под внимание степента, до която тези заместващи инструменти на собствения капитал или заместващи приемливи задължения пораждат повече разходи за институцията, отколкото инструментите, които заместват. 3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:
За целите на първа алинея, буква г) от настоящия параграф проектите на регулаторни технически стандарти трябва да са изцяло в съответствие с делегирания акт, посочен в член 78. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ |
39) |
Член 79 се изменя, както следва:
|
40) |
Вмъква се следният член: „Член 79а Оценка на спазването на условията за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения Институциите вземат предвид съществените характеристики на инструментите, а не само тяхната правна форма при оценката на спазването на изискванията, предвидени във втора част. Оценката на съществените характеристики на даден инструмент е съобразена с всички правила, свързани с инструментите, дори когато те не са изрично определени в условията на самите инструменти, за целите на определянето, че общото икономическо въздействие от тези правила съответства на целта на съответните разпоредби.“ |
41) |
Член 80 се изменя, както следва:
|
42) |
В член 81 параграф 1 се заменя със следното: „1. Малцинствените участия включват сумата от елементи на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:
|
43) |
Член 82 се заменя със следното: „Член 82 Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, капитал от първи ред, капитал от втори ред и квалифициран собствен капитал Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицирания собствен капитал обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая, плюс неразпределената печалба и премийните резерви от емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:
|
44) |
В член 83, параграф 1 уводната част се заменя със следното: „1. Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват до 31 декември 2021 г. в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред, квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицирания собствен капитал — в зависимост от случая, само когато са изпълнени следните условия:“. |
45) |
Вмъква се следният член: „Член 88а Квалифицирани инструменти на приемливи задължения Пасиви, емитирани от дъщерно дружество, установено в Съюза, което принадлежи към същата група за преструктуриране като субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за включване в консолидираните инструменти на приемливите задължения на институция, за която се прилага член 92а, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:
|
46) |
Член 92 се изменя, както следва:
|
47) |
Вмъкват се следните членове: „Член 92а Изисквания за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ 1. При спазване на разпоредбите на членове 93 и 94 и на изключенията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, институциите, които са определени като субекти за преструктуриране и са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ, следва по всяко време да спазват следните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения:
2. Изискванията, предвидени в параграф 1, не се прилагат в следните случаи:
3. Когато общата стойност, произтичаща от прилагането на изискването, предвидено в параграф 1, буква а) от настоящия член, към всеки субект за преструктуриране от същата Г-СЗИ, надхвърли изискването за собствен капитал и приемливи задължения, изчислено в съответствие с член 12а от настоящия регламент, органът за преструктуриране на институцията майка от ЕС може, след като се консултира с другите засегнати органи за преструктуриране, да действа в съответствие с член 45г, параграф 4 или член 45з, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС. Член 92б Изискване за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ извън ЕС 1. Институциите, които са съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, следва да спазват по всяко време изисквания за собствен капитал и приемливи задължения в размер на 90 % от изискванията за собствен капитал и приемливи задължения по член 92а. 2. С оглед на спазването на параграф 1, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения се вземат предвид само ако тези инструменти са притежавани от крайното предприятие майка на Г-СЗИ извън ЕС и са емитирани пряко или непряко чрез други субекти в същата група, при условие че всички тези субекти са установени в същата трета държава като крайното предприятие майка или в държава членка. 3. Инструмент на приемливите задължения се взема предвид за целите на спазването на параграф 1, само когато отговаря на всички посочени по-долу допълнителни условия:
|
48) |
Член 94 се заменя със следното: „Член 94 Дерогация за несъществена дейност в търговски портфейл 1. Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовата и задбалансовата им дейност в търговския портфейл не надхвърля нито един от следните прагове към последния ден на месеца:
2. Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б), институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл, както следва:
3. За целите на параграф 1 институциите изчисляват размера на балансовата и задбалансовата си дейност в търговския портфейл въз основа на данните към последния ден на всеки месец, като спазват следните изисквания:
4. Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, независимо от задълженията, посочени в членове 74 и 83 от Директива 2013/36/ЕС, член 102, параграфи 3 и 4, членове 103 и 104б от настоящия регламент не се прилагат. 5. Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2. 6. Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията, посочени в параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган. 7. Институцията престава да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 в срок до три месеца от настъпването на някое от следните събития:
8. Ако институцията е престанала да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член, тя може да получи разрешение отново да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член само ако докаже на компетентния орган, че всички условия в параграф 1 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване. 9. Институциите не сключват позиции, нито продават или купуват позиции в търговския портфейл единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.“ |
49) |
В трета част, дял I глава 2 се заличава. |
50) |
Член 102 се изменя, както следва:
|
51) |
Член 103 се заменя със следното: „Член 103 Управление на търговския портфейл 1. Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:
2. При управлението на позициите или на портфейлите от позиции в търговския портфейл институцията изпълнява всички посочени по-долу изисквания:
|
52) |
В член 104 параграф 2 се заличава. |
53) |
Вмъкват се следните членове: „Член 104а Прекласифициране на позиции 1. Институциите, с цел определянето на капиталовите изисквания да отговаря на изискванията на компетентните органи, имат ясно определени политики за идентифициране на извънредните обстоятелства, които обосновават прекласифицирането на дадена позиция от търговския портфейл в позиция от банковия портфейл и обратно — на позиция от банковия портфейл в позиция от търговския портфейл. Институциите извършват преглед на тези политики най-малко веднъж годишно. За целите на първа алинея от настоящия параграф, до 28 юни 2024 г. ЕБО наблюдава различните надзорни практики и издава насоки, в съответствие с член 16 от Регламент № 1093/2010, относно значението на „извънредни обстоятелства“. Докато ЕБО издаде тези насоки, компетентните органи съобщават и обосновават пред ЕБО решението си да разрешат или да откажат да разрешат на дадена институция да прекласифицира позиция в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член. 2. Компетентните органи предоставят разрешение на дадена институция да прекласифицира, за целите на определяне на капиталовите изисквания, позиция от търговския портфейл като позиция от банковия портфейл или обратно — позиция от банковия портфейл като позиция от търговския портфейл, само ако институцията им е предоставила писмени доказателства, че решението ѝ да прекласифицира съответната позиция е резултат от извънредно обстоятелство съгласно въведените от нея политики в съответствие с параграф 1 от настоящия член. За тази цел институцията предоставя убедителни доказателства, че позицията вече не отговаря на условието за класифициране като позиция в търговския или в банковия портфейл в съответствие с член 104. Решението по първа алинея се одобрява от ръководния орган. 3. Когато компетентният орган е дал разрешение за прекласифицирането на позиция в съответствие с параграф 2, получилата разрешението институция:
4. Институцията изчислява нетното изменение в размера на своите капиталови изисквания, произтичащо от прекласифицирането на позицията, като разлика между капиталовите изисквания непосредствено след прекласифицирането и капиталовите изисквания непосредствено преди прекласифицирането, като и двете стойности се изчисляват в съответствие с член 92. При изчислението не се взема предвид въздействието на други фактори освен прекласифицирането. 5. Прекласифицирането на позиция в съответствие с настоящия член е неотменимо. Член 104б Изисквания за бюрата за търгуване 1. За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, институциите създават бюра за търгуване и отнасят всяка от позициите в търговския си портфейл към някое от тези бюра. Позиции в търговския портфейл се разпределят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член. 2. Бюрата за търгуване на институциите спазват по всяко време всички посочени по-долу изисквания:
3. Чрез дерогация от параграф 2, буква б) институцията може да назначи даден дилър да работи към повече от едно бюро за търгуване, при условие че институцията представи на компетентния орган убедителни доказателства, че назначаването му е основано на съображения, свързани със стопанската дейност или ресурсите, и че изпълнява другите посочени в настоящия член качествени изисквания, приложими за дилърите и бюрата за търгуване. 4. Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който спазват изискванията на параграф 2. Компетентните органи могат да изискат от дадена институция да промени структурата или организацията на своите бюра за търгуване с цел да спази разпоредбите на настоящия член.“ |
54) |
Член 105 се изменя, както следва:
|
55) |
Член 106 се изменя, както следва:
|
56) |
В член 107 параграф 3 се заменя със следното: „3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са най-малко еквивалентни на прилаганите в Съюза.“ |
57) |
В член 117 параграф 2 се изменя, както следва:
|
58) |
В член 118 буква а) се заменя със следното:
|
59) |
В член 123 се добавя следната алинея: „Експозиции, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към съответната кредитна институция, получават рисково тегло от 35 %, при условие че са изпълнени следните условия:
|
60) |
Член 124 се заменя със следното: „Член 124 Експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижим имот 1. Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100 %, когато условията, посочени в член 125 или 126, не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на недвижимия имот, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент. Частта от експозиция, която се третира като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност — не надхвърля ипотечната заемна стойност на съответния недвижим имот. 1а. Държавите членки определят орган, отговорен за прилагането на параграф 2. Този орган е компетентният орган или определеният орган. Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и ведомства с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държава членка в съответствие с параграф 2. Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния органи и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, предоставени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да е форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС. 2. Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели, органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали рисковото тегло от 35 % за посочените в член 125 експозиции, към един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и рисковото тегло от 50 % за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, са надеждно обосновани от:
Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, стигне до заключението, че рисковите тегла по член 125, параграф 2 или по член 126, параграф 2 не отразяват адекватно действителните рискове, отнасящи се до експозициите на един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, напълно обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и ако счете, че неадекватността на рисковите тегла може да има отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, същият орган може да увеличи рисковите тегла, приложими за тези експозиции, в рамките на интервалите, определени в четвърта алинея от настоящия параграф, или да наложи по-строги критерии от установените в член 125, параграф 2 или в член 126, параграф 2. Органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, уведомява ЕБО и ЕССР за евентуалните корекции на рисковите тегла и прилаганите критерии съгласно настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на посоченото уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатите държави членки. ЕБО и ЕССР публикуват рисковите тегла и критериите, посочени в членове 125 и 126 и член 199, параграф 1, буква а), както се прилагат от съответния орган. За целите на втора алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а, може да определя рисковите тегла в следните интервали:
3. Когато органът, определен в съответствие с параграф 1а, определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии съгласно параграф 2, втора алинея, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат. 4. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност, посочена в параграф 1, и видовете фактори, които да бъдат отчетени при оценката на адекватността на рисковите тегла, посочена в параграф 2, първа алинея. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. 5. ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 1а от настоящия член, за следното:
6. Институциите на дадена държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 2, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.“ |
61) |
В член 128 параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. Институциите присъждат рисково тегло от 150 % на експозициите, които са свързвани с особено високи рискове. 2. За целите на настоящия член институциите третират всяка от следните експозиции като експозиции, свързвани с особено високи рискове:
|
62) |
Член 132 се заменя със следното: „Член 132 Капиталови изисквания за експозициите в дялове или акции в ПКИ 1. За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умн |