ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ЦЕЛИ

Саморегулирането представлява определяне по собствена инициатива от страна на стопанските или промишлените сектори на кодекси на поведение и оперативни ограничения, които имат задължението да прилагат. Саморегулирането в чист вид не е обичайно; на равнището на Съюза то обикновено става с участието на Комисията, която поощрява или улеснява изготвянето на мярката за саморегулиране. В контекста на по-доброто регулиране (1) Комисията приема добре планираните нерегулаторни подходи за алтернативни решения в рамките на съответната политика.

Директива 2009/125/ЕО (наричана по-нататък „директивата“) предвижда доброволни споразумения или други мерки за саморегулиране като алтернатива на мерките за прилагане по смисъла на нейната рамка, като ги приема за приоритетни, ако са в състояние да осъществят целите на политиката по-бързо или с по-малко средства от задължителните изисквания (2). В директивата са посочени ориентировъчни критерии за оценка на мерките за саморегулиране (3), но изхождайки от опита с трите доброволни споразумения, които Комисията е признала до този момент (4), членовете на консултативния форум, създаден съгласно член 18 от директивата, изтъкнаха необходимостта от насоки във връзка с тези критерии, особено по отношение на мониторинга и докладването.

Настоящите насоки имат за цел да улеснят създаването и прилагането на мерки за саморегулиране по смисъла на директивата. Те са разработени, за да бъдат в помощ на промишления сектор и да улесняват съгласуваното прилагане на мерките за саморегулиране. В тях са взети под внимание принципите за по-добро саморегулиране и съвместно регулиране (5).

Спазването на тези насоки ще помогне да се гарантира, че дадена мярка за саморегулиране в областта на екодизайна ще бъде отчетена от Комисията като приемлива алтернатива на мярка за прилагане. За съществуващите мерки за саморегулиране в областта на екодизайна Комисията следва да получи най-късно през 2018 г. предложение за преразглеждане на всяка мярка, съгласувано във възможно най-тясна степен с насоките.

2.   ПРИЗНАВАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ В ОБЛАСТТА НА ЕКОДИЗАЙНА

Комисията ще обърне приоритетно внимание на мерките за саморегулиране за продуктовите групи, включени в плана за работа в областта на екодизайна, предвиден съгласно член 16 от директивата. От промишления сектор следва да представят на Комисията всяко предложение за мярка за саморегулиране на тези продуктови групи преди или по време на техническия, екологичния и икономическия анализ („предварителното проучване“) за съответната продуктова група.

Възможно е към предприятията от промишления сектор да бъде отправено искане да изменят подадените предложения, за да се отчетат всички получени от Комисията и консултативния форум мнения.

Ако Комисията реши да признае дадена мярка за саморегулиране, тя няма да приеме регламент за изпълнение във връзка с екодизайна. Ако обаче мониторингът на мярката за саморегулиране или обратната информация от заинтересованите лица покаже недостатъци при прилагането на мярката за саморегулиране, Комисията ще извърши преоценка на ситуацията.

Признаването на дадена мярка за саморегулиране не възпрепятства Комисията да приема законодателство за въпросната продуктова група по силата на други инструменти на политиката (напр. Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6), Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7)).

3.   НАСОКИ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ В ОБЛАСТТА НА ЕКОДИЗАЙНА

Всяка мярка за саморегулиране в областта на екодизайна, сключена в рамките на промишления сектор, следва да съдържа правила, уреждащи нейното действие. За да се гарантира еднородност на признатите по силата на директивата мерки за саморегулиране и да се улесни тяхното утвърждаване и прилагане, те следва да са съобразени с насоките, изложени по-долу. Мерките за саморегулиране могат да предвиждат допълнителни правила към определените в насоките и да доразвива онези, които се съдържат в тях.

3.1.   Открит достъп за участие

Дружествата, заинтересовани да утвърдят дадена мярка за саморегулиране, следва да заявят публично намерението си за това, преди да започне процесът по разработване на мярката. Те следва да осигурят звено за контакт, за да дадат възможност за участие и на други дружества.

Мярката за саморегулиране следва да съдържа списък на дружествата, които са я подписали. Дружества, развиващи дейност на същия продуктов пазар, следва да могат по всяко време да се присъединят към мярката за саморегулиране, при условие че участват в оперативните разходи по нея. Всяко дружество, което желае да участва в мярката за саморегулиране, попълва и подписва формуляр за членство, който следва да се приложи към нея. Подписалите мярката страни следва своевременно да изпратят на Комисията оригиналните попълнени и подписани формуляри за участие.

Страна, подписала мярката за саморегулиране, която се оттегля от нея, следва да представи на председателя на управителния комитет писмено предизвестие от поне един месец (вж. раздел 3.5). Председателят следва да уведоми управителния комитет за оттеглянето на подписала мярката страна в срок до една седмица от получаване на писменото предизвестие.

3.2.   Добавена стойност

Предложенията за мерки за саморегулиране или за преразгледани версии на съществуващи мерки за саморегулиране следва да се придружават от обяснителна бележка, подкрепена с доказателства, за това как с предложението биха се постигнали по-бързо или с по-малко разходи целите на екодизайна в сравнение със задължителните изисквания.

Ако някои или всички подписали мярката за саморегулиране страни са сключили отделно споразумение или каквато и да е форма на сдружение във връзка с нейните цели, всички съответни документи, свързани със споразумението или сдружението, следва да бъдат посочени и публично оповестени.

Мярката за саморегулиране следва да предвижда преглед на всички основни елементи, като се посочва дата за прегледа или конкретни обстоятелства, които го налагат. Изборът на момент за извършване на такъв преглед следва да е обоснован от необходимостта мярката да (продължи да) носи добавена стойност, като се вземат под внимание етапността на включените в мярката изисквания и темповете на технологично развитие на съответната продуктова група.

С помощта на прегледа следва да се установи дали е необходима нова версия на мярката. Процесът на преглед и преразглеждане следва да бъде открит за участие на наблюдатели на управителния комитет. Констатациите от процеса на преглед и, при необходимост, предложението за преразгледаната мярка за саморегулиране следва да се представят на Комисията.

3.3.   Представителност

Мярката за саморегулиране следва да посочва пазарния обхват на подписалите я страни — той следва да бъде поне 80 % единици от типа обхванати от нея продукти, които са пуснати на пазара на Съюза и/или в действие (8). Подписалите мярката за саморегулиране страни следва да представят доказателства, събрани или удостоверени от независимо юридическо или физическо лице, с които се потвърждава, че тази мярка има пазарен обхват от поне 80 %. Те следва да бъдат изпратени на Комисията:

—	когато се внася мярка за саморегулиране или преразгледана версия на съществуваща мярка за саморегулиране, заедно с констатациите, изготвени или актуализирани през предходните шест месеца;

—

в рамките на три месеца от всяка промяна, свързана с подписалите мярката страни (напр. след оттеглянето на подписала я страна или след като съответно подразделение от подписала страна е било продадено на неподписала такава), освен ако най-новият доклад покаже, че след промяната пазарният обхват ще продължи да бъде поне 80 %; и

—

две години след изпращане на последния доклад, за да се актуализира обхватът вследствие на промените на пазара. Мярката за саморегулиране следва да определя използвания точен показател (или показатели) за оценяване на предявения пазарен обхват. Показателите следва да са обективни, измерими и проверими от независим орган. Те следва да обхващат всички категории продукти, свързани с енергопотреблението, които са включени в мярката.

3.4.   Количествено определени и поетапни цели

Мярката за саморегулиране следва да описва всички видове продукти в нейния обхват, да дава определения за тях и да изброява видовете продукти, които принадлежат към продуктовата група, попадаща в обхвата ѝ, но са изключени от нейните изисквания. Всяко изключване следва да бъде обосновавано.

В мярката за саморегулиране следва да се определят изискванията за дизайн и, ако е уместно, за информация относно продуктите, които обхваща. Изискванията следва да се отнасят до значителни въздействия на продуктите върху околната среда през целия техен жизнен цикъл и да имат за цел подобряване на екологичното им представяне.

Необходимо е да се осигури възможност за измерване на съответствието с изискванията посредством ясни и надеждни показатели. Следва да бъдат предоставени и подробности относно начините за измерване и проверка на това съответствие. Мярката за саморегулиране следва да предоставя документация, на която се основават предложените изисквания. Всички по-съществени различия между предложените изисквания и документацията следва да бъдат отбелязани.

Изискванията следва да бъдат представени с дата за тяхното прилагане, а ако мярката за саморегулиране обхваща дълъг период от време, е необходимо тя да включва последователните етапи на тези изисквания. Изискванията следва да се прилагат спрямо поне 90 % от всички единици (обхванати от мярката за саморегулиране), които са пуснати на пазара и/или в действие от всяка страна, подписала мярката.

3.5.   Участие на гражданското общество

За всяко предложение за мярка за саморегулиране следва да се провеждат консултации с консултативния форум, който включва представители на държавите членки, промишления сектор, синдикални организации, търговци на едро и дребно, вносители, групи за защита на околната среда и организации на потребителите.

Управителен комитет

Към мярката за саморегулиране следва да се създаде управителен комитет, който ще ръководи нейното действие.

Управителният комитет следва да се състои от всички подписали мярката по саморегулиране страни и Комисията. Всяка от тях следва да бъде представлявана от по един член, имащ равно право на глас с останалите.

Членовете на консултативния форум и независимият инспектор следва да имат статут на наблюдатели към управителния комитет без право на глас.

Управителният комитет следва да заседава най-малко веднъж годишно в Брюксел. Заседанията му следва да бъдат отворени за заинтересованите страни, включително за дружества от обхванатия от мярката за саморегулиране сектор, които не са я подписали.

Управителният комитет следва да избере председател измежду своите членове. Председателят следва да включва в проекта на дневен ред на дадено заседание на управителния комитет всички точки, поискани от членовете и наблюдателите. Покани за заседанието на управителния комитет следва да се изпращат до всички членове и наблюдатели. Съобщение за заседание на управителния комитет, включващо и проект на дневен ред, следва да бъде публикувано на уебсайта на мярката за саморегулиране не по-късно от един месец преди самото заседание.

Документите, които ще се представят и обсъждат на заседанието на управителния комитет, следва да се изпратят до всички негови членове и наблюдатели и да се публикуват на уебсайта на мярката за саморегулиране не по-късно от една седмица преди заседанието.

Всички участници следва да имат право да се изказват на заседанията на управителния комитет и да искат председателят да вписва становищата им в протокола.

Проектопротоколът следва да се изпраща на всички членове на управителния комитет и на наблюдателите, които да разполагат с поне две седмици да представят мнения по него. Окончателният протокол следва да се публикува на уебсайта на мярката за саморегулиране до един месец след заседанието.

Уебсайт

Мярката за саморегулиране следва да разполага със собствен уебсайт. Той следва да съдържа поне:

—	най-новата версия на мярката за саморегулиране, както и предишните ѝ версии;

—	актуален списък на подписалите мярката и информация за последните оттегляния и изключвания на подписали я страни;

—	обобщени версии на докладите за пазарния обхват (без да се оповестяват търговски или поверителни данни на отделните подписали страни);

—	актуални списъци на продуктите, за които подписалите мярката страни са обявили, че са в съответствие с изискванията (продуктите, за които независимият инспектор е установил, че не са в съответствие с изискванията, не следва да бъдат включвани);

—	докладите на независимия инспектор относно съответствието с изискванията;

—	актуален списък на подписалите мярката страни, неспазващи нейните изисквания;

—	поканите, проектите на дневен ред, документите и протоколите за всяко заседание на управителния комитет; и

—

информация за независимия инспектор, включително данни за контакт с него. Уебсайтът следва да позволява на ползвателите да изпращат въпроси във връзка с мярката за саморегулиране до подписалите я страни и до независимия инспектор. Отговор на тези въпроси следва да се предоставя в срок от един месец.

Жалби

Мярката за саморегулиране следва да гарантира, че всяка страна може да подава безплатно до независимия инспектор подкрепени с доказателства твърдения за възможно несъответствие с изискванията. Независимият инспектор следва да извърши оценка на тези твърдения и, ако е уместно, след това да поиска информация от съответната подписала мярката страна и да проведе изпитване и/или проверка. На всяко заседание на управителния комитет той следва да представя преглед на всички подадени след последното заседание твърдения и, ако не е проучил някое от тях, да представи основанията си за това.

Достъп до данни

Мярката за саморегулиране следва да включва изискване подписалите я страни при поискване да предоставят на Комисията и наблюдателите към управителния комитет достъп до техническите данни за екологичното представяне на продуктите и моделите, обхванати от нея, включително всички характеристики, свързани със специални условия, за да могат Комисията и наблюдателите да оценят степента на амбициозност на предложените и съществуващите мерки за саморегулиране и въздействията от тях. Правилата за достъп до тези данни не бива да се прилагат спрямо данни, които са чувствителни от търговска гледна точка.

Мярката за саморегулиране следва да включва изискване подписалите я страни при поискване да предоставят на компетентните по въпросите на екодизайна органи за надзор на пазара на държавите членки конкретна документация и информация — доколкото такива не са включени в доставяната с продуктите документация, за да могат те да проверят съответствието с изискванията на мярката, включително чрез изпитване.

3.6.   Мониторинг и докладване

Независим инспектор

Спазването на изискванията от страна на подписалите мярката за саморегулиране страни следва да се наблюдава от независим инспектор. Той може да е физическо или юридическо лице, като правилата, отнасящи се до него, следва да бъдат определени в мярката за саморегулиране.

Независимият инспектор следва да притежава необходимите умения за проверка на съответствието с изискванията и да не е в конфликт на интереси. Договорните задължения на независимия инспектор не следва да ограничават ролята му на проверяващ съответствието с изискванията.

Независимият инспектор следва:

—	да изпълнява задълженията си с необходимата грижа и да извършва подходящ надзор във връзка с всички възложени му задачи;

—	да бъде безпристрастен във всички свои дейности, като основава становищата и докладите си единствено на фактите; и

—	при необходимост да спазва поверителност, така че да са защитени търговските интереси или чувствителните данни на подписалите мярката страни, като за целта той сключва споразумение за неразкриване на информация с подписалите мярката за саморегулиране, ако поискат това от него.

Мярката за саморегулиране следва да урежда процедурата по подбор на независим инспектор и гаранциите, че той не е в конфликт на интереси и че притежава необходимите умения да проверява съответствието с изискванията. Назначаването на избрания независим инспектор трябва да бъде съгласувано със службите на Комисията. Определянето на реда и условията по неговия договор следва да се извършва с участието на управителният комитет.

Докладване относно съответствието с изискванията от страна на подписалите мярката страни

Мярката за саморегулиране следва да урежда правилата поне за следните аспекти на документацията, която всяка подписала тази мярка страна трябва да представи на независимия инспектор:

—	типа пазар и техническите данни, които трябва да се докладват;

—	формàта, в който трябва да се представят данните;

—	начина за изпращане на документацията; и

—	честотата и момента на нейното представяне.

Всяка страна, подписала мярката, следва да докладва цялата информация и всички данни (включително данните за пазара и тези за екологичното представяне на продуктите), от които се нуждае независимият инспектор, за да провери надеждно дали подписалата мярката страна спазва всички ангажименти, поети по същата.

Подписалите мярката страни следва да предоставят пазарни данни, които да позволят на независимия инспектор да установи дали поне 90 % от продуктите им съответстват на ангажиментите. Ако подписалите мярката страни се ангажират да гарантират, че 100 % от техните продукти съответстват на ангажиментите, те не са длъжни да предоставят на независимия инспектор конкретни пазарни данни.

Докладването следва да се прави за всеки модел, обхванат от мярката за саморегулиране, който се пуска на пазара на Съюза и/или в действие. Ако разликата между някои модели не е от значение за мярката за саморегулиране (т.е. не засяга никой от аспектите, свързани с изискванията), докладите може да обхващат комбинирано сходни модели, стига това да е отбелязано. Информацията и данните, докладвани от подписалите мярката страни, може да се различават само дотолкова, доколкото се различават техните съответни ангажименти.

Всички подписали мярката страни следва да представят данните си на независимия инспектор в еднакъв формат.

Доколкото е възможно, следва да се ползват електронни средства за комуникация, като се вземат под внимание изискванията за поверителност и административната тежест, с която се натоварват всички засегнати страни.

Докладите следва да се отнасят за едногодишен период. Всяка страна, подписала мярката, следва ежегодно да предоставя документацията в срок до два месеца след края на периода на докладване. В случай че независимият инспектор отправи допълнително искане към подписалите мярката страни да предоставят липсваща информация след посочената крайна дата, то следва да бъде изпълнявано в кратки срокове, определени в мярката за саморегулиране.

Проверка на съответствието с изискванията

Мярката за саморегулиране следва да предоставя на независимия инспектор правомощия да извършва проверка на съответствието с нейните изисквания посредством:

—	проверка на документацията, предоставена от подписалите мярката страни;

—	изпитване на продуктите; и

—	инспекции на помещенията на подписалите мярката страни.

Решението за подходящото съчетаване на тези методи се взема от независимия инспектор.

Изпитване

Изпитването се състои в проверка на характеристиките на продукти, обхванати от мярката за саморегулиране, чрез материално извършени тестове в лаборатория. По правило то следва да се провежда в независима, за предпочитане акредитирана лаборатория. Като алтернативен вариант е възможно дейностите по изпитване да се извършват в помещенията на една от подписалите мярката страни, при условие че може да бъде гарантирана пълна обективност.

Независимият инспектор следва да избере на случаен принцип подходящ брой продукти за изпитване от различни подписали мярката страни, за предпочитане като се снабди с тях от търговци на дребно в различни държави членки (традиционни или онлайн магазини). Ако подписалите мярката страни предоставят продуктите направо, те не следва да участват в подбора на образците.

Независимият инспектор може да избере конкретни модели или модели от конкретна подписала мярката страна, ако информация от какъвто и да е източник сочи възможно несъответствие с изискванията на тези модели или на тази страна.

При поискване подписалите мярката страни следва да предоставят на независимия инспектор конкретна документация и информация, необходими за целите на изпитването, ако същите не са включени в документацията, доставена с продуктите.

Подробните доклади от изпитванията за всеки отделен продукт следва да се предоставят на Комисията и на съответната подписала мярката страна.

Инспекции

Независимият инспектор може да провежда инспекция на конкретна подписала мярката страна въз основа на конкретна информация, която да дава основание за такава инспекция. Тази информация следва да бъде съобщена на съответната подписала мярката страна.

Инспекцията следва да се използва единствено като средство за проверка на съответствието с ангажиментите, поети във връзка с мярката за саморегулиране, ако не е налице друг по-ефективен с оглед на разходите способ. По време на инспекция независимият инспектор следва да извършва само дейности, които са стриктно необходими, за да провери дали подписалата мярката за саморегулиране страна спазва ангажиментите, които е поела по тази мярка.

Независимият инспектор следва да прецени дали да уведоми подписалата страна за инспекцията непосредствено преди нейното извършване или да не изпраща никакво предварително предизвестие. Подписалата мярката страна следва да предостави всички поискани подкрепящи документи.

Независимият инспектор следва да изпрати проектодоклад от инспекцията до съответната подписала мярката страна за мнение в срок до един месец след провеждане на инспекцията. До две седмици след получаването му подписалата мярката страна следва да представи своето мнение. Ако е необходимо, независимият инспектор следва да промени проектодоклада в рамките на две седмици, като вземе под внимание мненията, получени от подписалата мярката страна. Докладът, включващ основанието за инспекцията, следва да се предостави на Комисията и на съответната подписала мярката страна. На първото заседание на управителния комитет след приключването на доклада следва да се представи негово обобщение. В него не следва да се оповестява търговска информация с чувствителен характер, освен ако това е необходимо, за да се докаже несъответствието с изискванията.

Докладване от страна на независимия инспектор

Независимият инспектор следва да изготви проектодоклада относно съответствието с изискванията и да го изпрати до членовете на управителния комитет най-късно три месеца след края на периода на докладване. Те следва да разполагат с две седмици, за да представят мненията си по доклада. Независимият инспектор следва да представи на членовете на управителния комитет окончателната версия на доклада относно съответствието с изискванията най-късно четири месеца след края на периода на докладване. Този доклад следва да включва:

—	информация за използваните методи за събиране и обработване на данните и за всякакви затруднения, срещнати при изготвянето на доклада*;

—	резултатите от проверката на документите*;

—	подхода при подбора на продуктите за изпитване и, ако цели на изпитването са били конкретни модели или подписали мярката страни — основанията за това*;

—	списък с подложените на изпитвания продукти и обобщение на отделните резултати;

—	обобщения за всички проведени през периода на докладване инспекции;

—	списък на подписалите мярката страни, които не спазват нейните изисквания;

—	информация за причините за всяко несъответствие с изискванията*; и

—	препоръки за бъдещи периоди на докладване.

В мярката за саморегулиране може да бъде уточнено, че елементите, обозначени със звездичка (*), следва да бъдат представени в синтезирана форма, като обобщават резултатите за всички подписали мярката страни заедно, и да не включват търговски или поверителни данни на отделните страни. В такива случаи на Комисията и на съответната подписала мярката страна следва да се представят отделни доклади, в които се съдържа конкретната информация поединично за всяка от страните във връзка с тези елементи.

Несъответствие с изискванията

Несъответствието с изискванията следва да подлежи на санкции по скала със степени.

Подписала мярката страна, която не представи на независимия инспектор своя доклад относно съответствието с изискванията, следва да бъде подложена на инспекция от негова страна в годината след съответния период на докладване. Ако страната отново пропусне да представи документацията относно съответствието, тя подлежи на незабавно изключване от мярката за саморегулиране.

Страна, подписала мярката, която съгласно доклада от инспекцията на независимия инспектор или доклада относно съответствието не е спазила изискванията на мярката за саморегулиране, следва да бъде задължена да предприеме коригиращи действия. При несъответствие с изискванията, което продължава повече от шест месеца след доклада на независимия инспектор, тази страна подлежи на незабавно изключване от мярката за саморегулиране.

Председателят следва писмено да уведоми управителния комитет за изключването на всяка подписала мярката страна, неспазваща нейните изисквания, в срок до една седмица след получаването на информацията от независимия инспектор, че е налице условие за незабавно изключване.

3.7.   Разходна ефективност на администрирането на инициатива за саморегулиране

Подписалите мярка за регулиране страни следва да поемат всички разноски, свързани с независимия инспектор и неговата дейност, уебсайта и работата на управителния комитет, с изключение на разходите за участие на представителя на Комисията и на всички наблюдатели без независимия инспектор.

Мярката за саморегулиране следва да насърчава подписалите я страни да споделят експертни познания, опит, информация и най-добри практики със страни, подписали други мерки за саморегулиране в областта на екодизайна.

3.8.   Устойчивост

Мярката за саморегулиране следва да посочва заложените в нея цели на политиката. Те следва да съответстват на целите на политиката от директивата.

3.9.   Съвместимост на стимулите

Предложената мярка за саморегулиране следва да е съобразена с другите фактори и стимули на национално равнище.

---

(1)  По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС, COM(2015) 215.

(2)  Вж. съображения 18—21, член 15, параграф 3, буква б) и член 17 от директивата.

(3)  Приложение VIII към директивата.

(4)  COM(2012) 684, COM(2013) 23 и COM(2015) 178.

(5)  https://ec.europa.eu/digital-agenda/best-practice-principles-better-self-and-co-regulation

(6)  Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1).

(8)  В „Синьото ръководство“ за прилагането на правилата на ЕС относно продуктите се обяснява значението на понятията „предоставяне на пазара“ и „въвеждане в експлоатация“ (т.е. „пускане в действие“) (http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/18027?locale=bg).