28.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/375

(1)

За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемането на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на граждани на трети държави.

(2)

ДФЕС предвижда, че Съюзът трябва да развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци и справедливо третиране на гражданите на трети държави, осъществяващи законно престой в държавите-членки. За тази цел Европейският парламент и Съветът трябва да приемат мерки относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави и за определяне на техните права.

(3)

В Хагската програма, приета от Европейския съвет на 4 ноември 2004 г., бе признато, че законната миграция ще играе важна роля за напредъка в икономическото развитие, и Комисията беше призована да представи план за политика относно законната миграция, включващ процедури за прием, позволяващи да се дадe бърз отговор на непрекъснато променящите се потребности от мигранти на пазара на труда.

(4)

Европейският съвет от 14 и 15 декември 2006 г. одобри поредица от стъпки, които да бъдат предприети през 2007 г. Тези стъпки включват разработването на добре управлявана политика за законната имиграция, при която изцяло се съблюдават националните компетенции, за да се помогне на държавите-членки да удовлетворят сегашните и бъдещите нужди от работна ръка. Съветът призова също така да се проучат възможности за улесняване на временната миграция.

(5)

Европейският пакт за имиграция и убежище, приет от Европейския съвет на 16 октомври 2008 г., изразява ангажимента на Съюза и неговите държави-членки да провеждат справедлива, ефикасна и последователна политика за справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, свързани с миграцията. Пактът служи за основа на общата имиграционна политика, която се ръководи от дух на солидарност между държавите-членки и на сътрудничество с трети държави, и която се основава на добро управление на миграционните потоци, в интерес не само на приемащите държави, но и на държавите по произход и на самите мигранти.

(6)

Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на 11 декември 2009 г., отчита, че трудовата имиграция може да допринесе за повишена конкурентоспособност и икономическа жизненост, и че в условията на значителните бъдещи демографски предизвикателства пред Съюза при повишено търсене на работна ръка гъвкавите имиграционни политики ще имат ценен принос за икономическото развитие и резултати на Съюза в по-дългосрочен план. Освен това в програмата се подчертава колко е важно да се гарантира справедливото третиране на гражданите на трети държави, които осъществяват законно престой на територията на държавите-членки и да се оптимизира връзката между миграцията и развитието. Програмата приканва Комисията и Съвета да продължат изпълнението на Плана за политика относно законната миграция, установен със съобщението на Комисията от 21 декември 2005 г.

(7)

Настоящата директива следва да допринесе за ефективното управление на миграционнните потоци за конкретната категория на сезонната временна миграция и за гарантирането на достойни условия на труд и живот за сезонните работници, чрез установяване на справедливи и прозрачни правила за прием и престой и определяне на правата на сезонните работници, като същевременно се предоставят стимули и защитни механизми за предотвратяване на просрочването или превръщането на временния престой в постоянен. В допълнение към това правилата, предвидени в Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), ще допринесат да се избегне превръщането на такъв временен престой в неразрешен престой.

(8)

Държавите-членки следва да приведат в действие настоящата директива, без да допускат дискриминация въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, материално състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в съответствие по-специално с Директива 2000/43/ЕО на Съвета (5) и Директива 2000/78/ЕО на Съвета (6).

(9)

Настоящата директива следва да се прилага, без да се засяга принципът за даване на предимство на граждани на Съюза при достъпа до пазарите на труда на държавите-членки, изразен в приложимите разпоредби на съответните Актове за присъединяване.

(10)

Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите-членки да определят обема на приема на граждани на трети държави, идващи на тяхна територия от трети държави, за целите на сезонна работа, както е посочено в ДФЕС.

(11)

Настоящата директива не следва да засяга условията за предоставянето на услуги в рамките на член 56 от ДФЕС. По-специално, настоящата директива не следва да се отразява на условията за заетост, които в съответствие с Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), се прилагат към работници, командировани от предприятие, установено в държава-членка, с цел предоставянето на услуги на територията на друга държава-членка.

(12)

Настоящата директива следва да урежда преките работни отношения между сезонните работници и работодателите. Същевременно, когато националното право на държава-членка допуска прием на граждани на трети държави в качеството им на сезонни работници с посредничеството на агенции за заетост или за временна трудова заетост, които са установени на тяхна територия и имат пряк договор със сезонния работник, такива агенции не следва бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(13)

При транспониране на настоящата директива държавите-членки следва, когато е подходящо — след консултация със социалните партньори, да посочат секторите на заетост, които включват дейности, зависими от смяната на сезоните. Дейностите, които са зависими от смяната на сезоните, обикновено са свързани със сектори като селското стопанство и растениевъдството, по-специално през периода на засаждане и прибиране на реколтата, или туризма, по-специално през ваканционния период.

(14)

Когато националното право допуска това и в съответствие с принципа за недискриминация, изложен в член 10 от ДФЕС, на държавите-членки се разрешава да прилагат по-благоприятно третиране към граждани на определени трети държави в сравнение с граждани на други трети държави при прилагане на незадължителните разпоредби на настоящата директива.

(15)

Подаването на заявление за прием като сезонен работник следва да бъде възможно само докато гражданинът на трета държава пребивава извън територията на държавите-членки.

(16)

За целите на настоящата директива приемът следва да може да бъде отказан по надлежно обосновани причини. По-специално приемът следва да може да бъде отказан, ако определена държава-членка счете на основата на преценка на фактите, че съответният гражданин на трета държава представлява потенциална заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

(17)

Настоящата директива не следва да засяга прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(18)

Настоящата директива не следва да засяга неблагоприятно предоставените права на работа на граждани на трети държави, които вече осъществяват законно престой в държава-членка с цел работа.

(19)

За държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, се прилагат изцяло Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9) (Визов кодекс), Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10) (Кодекс на шенгенските граници), и Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (11). Следователно за престой, ненадвишаващ 90 дни, условията за прием на сезонни работници на територията на държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, се уреждат от тези инструменти, а настоящата директива следва да урежда единствено критериите и изискванията за достъп до заетост. За държавите-членки, които не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, с изключение на Обединеното кралство и Ирландия, се прилага само Кодексът на шенгенските граници. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, посочени в настоящата директива, принадлежат към онази част на достиженията на правото от Шенген, в която Ирландия и Обединеното кралство не участват, и следователно тези разпоредби не се прилагат за тях.

(20)

Критериите и изискванията за прием, както и основанията за отказ и оттегляне или непродължаване/неподновяване на разрешение за престой, непревишаващ 90 дни, следва да бъдат определени в настоящата директива по отношение на заетостта като сезонен работник. Когато се издават визи за краткосрочно пребиваване с цел сезонна работа, се прилагат съответните разпоредби от достиженията на правото от Шенген относно условията за влизане и престой на територията на държавите-членки, както и основанията съответно за отказ, продължаване, анулиране или отмяна на такива визи. По-специално, всяко решение за отказ, анулиране или отмяна на виза и мотивите, на които е основано, следва да бъдат съобщени, в съответствие с член 32, параграф 2 и член 34, параграф 6 от Визовия кодекс, на кандидата посредством стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI към Визовия кодекс.

(21)

За сезонни работници с разрешение за престой, надвишаващ 90 дни, настоящата директива следва да определи както условията за прием и престой на територията, така и критериите и изискванията за достъп до заетост в държавите-членки.

(22)

Настоящата директива следва да предвиди гъвкава система за влизане, основана на търсенето и обективните критерии, например действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, което определя основните елементи на договора или трудовото правоотношение.

(23)

Държавите-членки следва да имат възможност да приложат тест, който показва, че работното място не може да бъде заето в рамките на националния пазар на труда.

(24)

Държавите-членки следва да могат да отхвърлят заявление за прием, особено в случаите когато гражданин на трета държава не е спазил задължението, произтичащо от предходно решение за прием като сезонен работник, да напусне територията на съответната държава-членка след изтичане на разрешението за целите на сезонна работа.

(25)

Държавите-членки следва да могат да изискват от работодателя да сътрудничи на компетентните органи и да предоставя цялата необходима информация, за да се предотврати евентуална злоупотреба с процедурата, предвидена в настоящата директива, и неправилното ѝ прилагане.

(26)

Предвиждането на единна процедура, водеща до комбинирано разрешение едновременно за престой и за работа, следва да допринесе за опростяване на правилата, приложими понастоящем в държавите-членки. Това не следва да засяга правото на държавите-членки да определят компетентните органи и начина, по който те да бъдат включени в единната процедура в съответствие с националните особености на административната уредба и практика.

(27)

Определянето на компетентните органи съгласно настоящата директива не следва да засяга ролята и отговорностите на други органи и, където е приложимо, на социалните партньори в съответствие с националното право и/или практика, във връзка с разглеждането на заявлението и с решението по него.

(28)

В настоящата директива следва да се предвижда известна гъвкавост от страна на държавите-членки по отношение на разрешенията, които да се издават за прием (влизане, престой и работа) на сезонни работници. Издаването на виза за дългосрочно пребиваване в съответствие с член 12, параграф 2, буква а) следва да не засяга възможността държавите-членки да издадат предварително разрешение за работа в съответната държава-членка. Въпреки това, за да се гарантира, че предвидените от настоящата директива условия за заетост са проверени и изпълнени, в тези разрешения следва ясно да бъде посочено, че са издадени за целите на сезонна работа. Когато се издават единствено визи за краткосрочно пребиваване, държавите-членки следва да използват за посочената цел полето за забележки на визовия стикер.

(29)

За всеки престой, който не надвишава 90 дни, държавите-членки следва да изберат да издават едно от следните разрешения за целите на сезонната заетост: виза за краткосрочно пребиваване или виза за краткосрочно пребиваване заедно с разрешение за работа, в случаите когато гражданин на трета държава е длъжен да притежава виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001. Когато гражданинът на трета държава не е длъжен да притежава виза и държавата-членка не е приложила член 4, параграф 3 от настоящия регламент, държавите-членки следва да издадат разрешение за работа на лицето за целите на сезонната заетост. За престой, който надвишава 90 дни, държавите-членки следва да изберат да издадат едно от следните разрешения: виза за дългосрочно пребиваване; разрешение за сезонен работник или разрешение за сезонен работник, придружено от виза за дългосрочно пребиваване, ако националното право изисква виза за дългосрочно пребиваване за влизане на територията на тази държава. Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да е пречка държавите-членки да издават разрешение за работа директно на работодателя.

(30)

Когато се изисква виза единствено с цел влизане на територията на държава- членка и гражданинът на трета държава отговаря на условията за издаване на разрешение за сезонен работник съответната държава-членка следва да предостави на гражданина на трета държава всички улеснения за получаване на изискваната виза и да гарантира, че компетентните органи сътрудничат ефективно за тази цел.

(31)

Максималната продължителност на престой следва да бъде определена от държавите-членки и да бъде ограничена до период от пет до девет месеца което, заедно с определението за сезонна работа, следва да създаде гаранции, че работата действително има сезонен характер. Следва да се предвиди в рамките на максималната продължителност на престоя да е възможно удължаване на договора или смяна на работодателя, при условие че критериите за прием продължават да бъдат спазвани. Това следва да послужи за намаляване на риска от лошо отношение, с който сезонните работници може да се сблъскат, ако са обвързани с един работодател. В същото време това ще предостави възможност за гъвкав подход, съобразен с действителните нужди от работна ръка от страна на работодателите. Възможността сезонният работник да бъде нает от друг работодател при условията, предвидени в настоящата директива, не следва да води до възможност сезонният работник да търси работа на територията на държавите-членки, докато е безработен.

(32)

Когато вземат решение относно продължаването на престой или подновяването на разрешение за целите на сезонната работа, държавите-членки следва да могат да вземат предвид ситуацията на пазара на труда.

(33)

В случаите когато сезонен работник е получил право на престой, ненадвишаващ 90 дни, и когато държавата-членка реши да продължи този престой за повече от 90 дни, визата за краткосрочно пребиваване следва да бъде заменена от виза за дългосрочно пребиваване или от разрешение за сезонен работник.

(34)

Имайки предвид някои аспекти на циркулярната миграция, както и перспективите за заетост на сезонни работници от трети държави извън рамките на един единствен сезон и интересите на работодателите от Съюза да могат да разчитат в по-голяма степен на стабилна и вече обучена работна сила, следва да се предвиди възможност за улеснени процедури за прием по отношение на добросъвестни граждани на трети държави, които са били приети като сезонни работници в държава-членка поне веднъж през последните пет години и винаги са отговаряли на всички критерии и условия, предвидени в настоящата директива за влизане и престой в съответната държава-членка. Такива процедури не следва да засягат или заобикалят изискването заетостта да бъде от сезонен характер.

(35)

Държавите-членки следва да положат всички усилия, за да гарантират, че информацията относно условията за влизане и престой, включително правата и задълженията и процесуалните гаранции, предвидени в настоящата директива и всички документални доказателства, необходими за подаване на заявление за престой и работа на територията на държава-членка като сезонен работник, се предоставят на разположение на кандидатите.

(36)

Държавите-членки следва да осигурят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции срещу работодателите в случай на нарушения на техните задължения по настоящата директива. Тези санкции биха могли да се изразяват в мерки, подобни на предвидените в член 7 от Директива 2009/52/ЕО и когато е уместно следва да включват отговорност на работодателя за изплащане на обезщетение на сезонни работници. Следва да бъдат въведени необходимите механизми, за да могат сезонните работници да получат обезщетението, на което имат право, дори когато вече не се намират на територията на въпросната държава- членка.

(37)

Следва да се предвиди набор от правила, уреждащи процедурата за обработване на заявления за прием на сезонни работници. Тази процедура следва да е ефективна и изпълнима, като се вземат предвид нормалното натоварване на администрациите на държавите-членки, а също така — прозрачни и безпристрастни, за да гарантират адекватна правна сигурност на заинтересованите лица.

(38)

При издаване на визи за краткосрочно пребиваване процесуалните гаранции се уреждат от съответните разпоредби на достиженията на правото от Шенген.

(39)

Компетентните органи на държавите-членки следва да вземат решение по заявления за разрешение с цел сезонна работа във възможно най-кратки срокове от подаването им. При заявления за продължаване или подновяване, които са подадени в рамките на срока на валидност на разрешението, държавите-членки следва да предприемат всички разумни стъпки, за да се гарантира, че сезонният работник не е длъжен да прекъсва трудовото си правоотношение със същия работодател или да му се попречи да сменя работодатели, заради неприключили административни процедури. Заявителите следва да подадат заявлението си за продължаване или подновяване при първа възможност. Във всички случаи на сезонния работник следва да бъде позволено да престоява на територията на съответната държава-членка и, когато е подходящо, да продължи да работи, докато компетентните органи вземат окончателно решение по заявлението за продължаване или подновяване.

(40)

Имайки предвид естеството на сезонната работа държавите-членки следва да се насърчават да не събират такса за обработването на заявления. В случай че въпреки това държава-членка реши да събира такса, тази такса не следва да бъде несъразмерна или прекомерна.

(41)

На всички сезонни работници следва да се осигури жилищно настаняване, което гарантира адекватни условия за живот. Компетентният орган бива информиран за всяка промяна относно жилището. Без оглед на това дали жилищното настаняване е уредено от или чрез работодателя, дължимият наем не следва да бъде прекомерен спрямо чистото възнаграждение на сезонния работник и спрямо качеството на жилището; наемът на сезонния работник не следва да се приспада автоматично от заплатата му; работодателят следва да предостави на сезонния работник договор за наем или равностоен документ, който урежда условията за наем на жилището, и работодателят следва да гарантира, че жилището отговаря на общите стандарти за здраве и безопасност, които се прилагат в съответната държава- членка.

(42)

На граждани на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и разрешение за целите на сезонна работа, издадено съгласно настоящата директива от държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, е разрешено да влизат и да се движат свободно на територията на държавите-членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, за период не по-дълъг от 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни, в съответствие с Кодекса на шенгенските граници и член 21 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (12) (Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение).

(43)

Като се има предвид особеното уязвимо положение на сезонните работници — граждани на трети държави и временният характер на възложените им задачи, е необходимо да се предостави ефективна защита на правата на сезонни работници — граждани на трети държави и в областта на социалната сигурност, да се извършват редовни проверки за съответствие и изцяло да се гарантира зачитането на принципа на равно третиране с работници, които са граждани на приемащата държава-членка, при спазване на концепцията за еднакво заплащане на еднакъв труд, положен на едно и също работно място, чрез прилагане на колективни споразумения и други договорености относно условията на работа, сключени на всички възможни равнища или които са уредени в закона, в съответствие с националното право и практика, при същите условия, които се прилагат спрямо гражданите на приемащата държава-членка.

(44)

Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат правата и принципите, съдържащи се в Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г. и, когато е подходящо, Европейската конвенция за правния статус на работниците мигранти от 24 ноември 1977 г.

(45)

Необходимо е спрямо сезонните работници — граждани на трети държави да се прилагат не само законовите, подзаконовите и административни разпоредби, действащи по отношение на работниците — граждани на приемащата държава, но и арбитражните решения, колективни споразумения и договори, сключени на всяко равнище в съответствие с националното право и практиката на приемащата държава-членка, при същите условия, които се прилагат спрямо гражданите на приемащата държава- членка.

(46)

На сезонните работници — граждани на трети държави следва да се предостави равно третиране по отношение на клоновете на социалното осигуряване, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13). С настоящата директива не се хармонизира законодателството на държавите-членки в областта на социалната сигурност и не се уреждат въпроси на социалното подпомагане. Тя се ограничава до прилагане на принципа на равно третиране в областта на социалното осигуряване спрямо лицата, попадащи в нейния обхват. Настоящата директива не следва да предоставя повече права освен вече предвидените в действащото законодателство на Съюза в сферата на социалната сигурност за граждани на трети държави, които имат трансгранични интереси между държави-членки.

Поради временното естество на престоя на сезонните работници и без да се засяга Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14), държавите-членки следва да имат възможност да изключат семейните надбавки и обезщетенията при безработица от равното третиране на сезонните работници и техните собствени граждани и следва да могат да ограничат прилагането на равното третиране по отношение на образованието и професионалното обучение, както и данъчните облекчения.

Настоящата директива не урежда въпросите на събирането на семейството. Освен това настоящата директива не предоставя права във връзка със ситуации, които излизат извън обхвата на правото на Съюза, като напр. ситуации, при които членове на семейството, пребивават в трета държава. Това обаче не следва да засяга правото на преживелите лица, чиито права произтичат от сезонен работник, да получават пенсия за преживели лица, когато пребивават в трета държава. Това следва да не засяга недискриминационното прилагане от страна на държавите-членки на националното им право, предвиждащо минимални правила за вноски за пенсионните системи. Следва да бъдат въведени механизми за гарантиране на обхвата на ефективното социално осигуряване по време на престоя и за пренасяне на правата, придоби от сезонните работници, когато е подходящо.

(47)

Правото на Съюза не ограничава правомощията на държавите-членки да организират системите си за социална сигурност. При липсата на хармонизация на равнището на Съюза всяка държава-членка определя при какви условия се изплащат социални обезщетения, размера на тези обезщетения и срока, за който те се изплащат. Същевременно при упражняването на това правомощие държавите-членки следва да спазват правото на Съюза.

(48)

Всички ограничения на равното третиране в областта на социалната сигурност по силата на настоящата директива не следва да засягат правата, предоставени при прилагане на Регламент (ЕС) № 1231/2010.

(49)

С цел да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива, и в частност на разпоредбите относно правата, условията на труд и настаняване, държавите-членки следва да гарантират въвеждането на подходящи механизми за наблюдение на работодателите и, когато е подходящо, провеждането на ефективни и адекватни проверки на съответните им територии. Изборът на работодателите, които ще бъдат проверявани, следва да става най-вече въз основа на оценка на риска, изготвяна от компетентните органи в държавите-членки, като се отчитат фактори като сектора, в който дружеството извършва дейност, и наличието на нарушения в миналото.

(50)

За да се улесни прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да въведат ефективни механизми, чрез които сезонните работници да могат да потърсят правна защита или да внесат жалби пряко или чрез съответни трети страни като профсъюзи или други сдружения. Това се счита за необходимо във връзка със ситуации, в които сезонните работници не са наясно със съществуването на механизми за прилагане или се колебаят да ги използват от свое име поради страх от евентуални последствия. Сезонните работници следва да имат достъп до съдебна защита срещу преследване в резултат от внесена жалба.

(51)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на специална процедура за прием, приемането на условията за влизане и престой с цел сезонна работа на граждани на трети държави и определянето на правата им като сезонни работници, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), като се отчитат имиграционната политика и политиката по заетостта на европейско и национално равнище. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(52)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално член 7, член 15, параграф 3, членове 17, 27, 28 и 31 и член 33, параграф 2 от нея, в съответствие с член 6 от ДЕС.

(53)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (15) държавите-членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е оправдано.

(54)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 за позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива, и не са обвързани с нея или с нейното прилагане.

(55)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива, и не е обвързана с нея или с нейното прилагане,

а)

осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава-членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на член 56 от ДФЕС, включително тези граждани на трети държави, които са командировани от предприятия, установени в държава-членка в рамките на предоставянето на услуги в съответствие с Директива 96/71/ЕО.

б)

са членове на семействата на граждани на Съюза, упражнявали или упражняващи правото си на свободно движение на територията на Съюза в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16).

в)

заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си, се ползват от право на свободно движение, равностойно на правото на гражданите на Съюза, по силата на споразумения между Съюза и държавите-членки, или между Съюза и трети държави.

а)

„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Европейския съюз по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;

б)

„сезонен работник“ означава гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и осъществява престой законно и временно на територията на държава-членка, за да извършва дейност, зависеща от смяната на сезоните, въз основа на един или повече срочни договори за работа, сключени пряко между гражданина на третата държава и работодател, установен в тази държава-членка;

в)

„дейност, която зависи от смяната на сезоните“ означава дейност, която е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма отколкото при обикновени текущи дейности;

г)

„разрешение за сезонен работник“ означава разрешение, издадено във формата, определен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (17), което съдържа позоваване на сезонна работа и дава право на притежателя си на престой и работа на територията на държава-членка за престой, надвишаващ 90 дни при условията на настоящата директива;

д)

„виза за краткосрочно пребиваване“ означава разрешение, издадено от държава- членка в съответствие с член 2, точка 2, буква а) от Визовия кодекс или издадено в съответствие с националното право на държава-членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген;

е)

„виза за дългосрочно пребиваване“ означава разрешение, издадено от държава- членка в съответствие с член 18 от Шенгенската конвенция за изпълнение или издадено в съответствие с националното право на държава-членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген;

ж)

„единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, която на основата на единно заявление от гражданин на трета държава за разрешение за престой и работа на територията на държава-членка води до решение по заявлението за разрешение за сезонен работник;

з)

„разрешение за целите на сезонната работа“ означава всяко разрешение, посочено в член 12, което дава на неговия притежател право на престой и работа на територията на държавата-членка, която е издала разрешението съгласно настоящата директива;

и)

„разрешение за работа“ означава разрешение, издадено от държава-членка в съответствие с националното ѝ право за целите на работа на територията на тази държава-членка.

а)

законодателството на Съюза, включително двустранни и многостранни споразумения, сключени между Съюза или между Съюза и неговите държави-членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга;

б)

двустранните или многостранните споразумения, сключени между една или повече държави-членки и една или повече трети държави.

а)

действителен трудов договор или, ако това е предвидено в националното право, административните разпоредби или практика, обвързващо предложение за работа като сезонен работник в съответната държава-членка при работодател, установен в тази държава-членка, в който(което) са определени:

б)

доказателство за притежание или, ако е предвидено в националното право, за кандидатстване за здравна осигуровка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват за гражданите на съответната държава- членка, за периода, през който такава осигуровка и съответните права на обезщетения не се предоставят във връзка със или в резултат на извършването на работа в тази държава-членка;

в)

доказателство за това, че сезонният работник разполага с подходящо настаняване или че ще бъде осигурено подходящо настаняване, в съответствие с член 20.

а)

не представлява риск за незаконна имиграция;

б)

дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки най-късно на датата, на която изтича срокът на разрешението.

а)

действителен трудов договор или, ако това е предвидено в националното право, административните разпоредби или практика, обвързващо предложение за работа като сезонен работник в съответната държава-членка при работодател, установен в държавата-членка, в който(което) са определени:

б)

доказателство за притежаване или, ако е предвидено в националното право, за кандидатстване за здравна осигуровка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват за гражданите на съответната държава-членка, за периода, през който такава осигуровка и съответните права на обезщетения не се предоставят във връзка с или в резултат на извършването на работа в тази държава-членка;

в)

доказателство за това, че сезонният работник ще разполага с подходящо настаняване или че ще бъде осигурено подходящо настаняване, в съответствие с член 20.

а)

срокът на валидност на документа за пътуване да надвишава планираната продължителност на престоя най-много с три месеца;

б)

документът за пътуване да е издаден през последните десет години; и

в)

документът за пътуване да съдържа най-малко две празни страници.

а)

членове 5 или 6 не са спазени; или

б)

документите, представени за целите на членове 5 или 6, са придобити чрез измама или са фалшифицирани или подправени.

а)

работодателят е бил санкциониран в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или нелегална заетост;

б)

предприятието на работодателя подлежи на ликвидация или е прекратено поради ликвидация в рамките на производство по несъстоятелност в съответствие с националното законодателство, или при неосъществяване на икономическа дейност; или

в)

работодателят е бил санкциониран в съответствие с член 17.

а)

работодателят не е изпълнил задълженията си по закон във връзка със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права, условията на работа или на заетост, както е предвидено в приложимите закони и/или колективни споразумения; или

б)

в рамките на 12-те месеца, предшестващи непосредствено датата на подаване на заявлението, работодателят е закрил длъжност на пълно работно време, за да създаде свободното работно място, което работодателят се опитва да запълни чрез настоящата директива; или

в)

гражданинът на трета държава не е изпълнил задълженията, произтичащи от предходно решение за прием на сезонен работник.

а)

документите, представени за целите на членове 5 или 6 са придобити с измама, или са фалшифицирани или подправени, или

б)

когато притежателят има престой с цел, различна от тази, за която е получил разрешение за престой.

а)

работодателят е бил санкциониран в съответствие с националното право за недеклариран труд и/или нелегална заетост;

б)

предприятието на работодателя подлежи на ликвидация или е прекратено поради ликвидация в рамките на производство по несъстоятелност в съответствие с националното законодателство, или при неосъществяване на икономическа дейност, или

в)

работодателят е бил санкциониран в съответствие с член 17.

а)

членове 5 или 6 не се спазват или спазването им е преустановено;

б)

работодателят не е изпълнил задълженията си по закон във връзка със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права, условията на работа или на заетост, както е предвидено в приложимите закони и/или колективни споразумения; или

в)

работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор; или

г)

в рамките на 12-те месеца, предшестващи непосредствено датата на подаване на заявлението, работодателят е закрил длъжност на пълно работно време, за да създаде свободното работно място, което работодателят се опитва да запълни чрез настоящата директива.

а)

виза за краткосрочно пребиваване, в която е указано, че е издадена за целите на сезонна работа;

б)

виза за краткосрочно пребиваване и разрешение за работа, в които е указано, че се издават за целите на сезонна работа; или

в)

разрешение за работа, в което е указано, че се издава за целите на сезонна работа, когато гражданинът на трета държава е освободен от изискването за виза в съответствие с приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 и съответната държава-членка не прилага спрямо този гражданин член 4, параграф 3 от посочения регламент.

а)

виза за дългосрочно пребиваване, в която е указано, че се издава за целите на сезонна работа;

б)

разрешение за сезонен работник; или

в)

разрешение за сезонен работник и виза за дългосрочно пребиваване, ако националното право изисква виза за дългосрочно пребиваване за влизане на територията на държавата.

а)

освобождаване от изискването за представяне на един или повече документи, посочени в член 5 или 6.

б)

издаване на няколко разрешения за сезонен работник в един административен акт;

в)

ускорена процедура за решение по заявление за разрешение за сезонен работник или за виза за дългосрочно пребиваване;

г)

приоритет при разглеждането на заявления за прием като сезонен работник, включително отчитане на предходни приеми, при вземане на решения по заявления с оглед на изчерпването на обема на прием.

а)

да бъдат обект на санкциите, предвидени в параграф 1;

б)

наред с работодателя или вместо него да носят отговорност за изплащане на обезщетение, дължимо на сезонния работник в съответствие с параграф 2;

в)

наред с работодателя или вместо него да носят отговорност за изплащане на последващи плащания, дължими на сезонния работник в съответствие с националното право.

а)

да издаде национални разрешения за временно пребиваване или равностойни разрешения, докато бъде взето решение;

б)

да разреши на сезонния работник да работи до вземането на това решение.

а)

пътните разноски от мястото на произход на сезонните работници до мястото на работа в съответната държава-членка и пътуването в обратна посока;

б)

разходите за здравно осигуряване, посочено в член 5, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1, буква б).

а)

от сезонния работник може да се изисква да заплаща наем, чийто размер не може да бъде прекомерен спрямо получаваното от него възнаграждение и спрямо качеството на жилището. Наемът не се приспада автоматично от заплатата на сезонния работник;

б)

работодателят предоставя на сезонния работник договор за наем или равностоен документ, в който ясно са уредени условията за наем на жилището;

в)

работодателят гарантира, че жилището отговаря на общите стандарти за здраве и безопасност, които се прилагат в съответната държава-членка.

а)

право на влизане и престой на територията на държавата-членка, издала разрешението;

б)

свободен достъп до цялата територия на държавата-членка, издала разрешението в съответствие с националното право;

в)

правото да упражнява конкретна професионална дейност, позволена от разрешението в съответствие с националното право.

а)

условията за заетост, включително минималната възраст за наемане на работа и условията на труд, включително заплащане и уволняване, работно време, отпуск и празнични дни, както и изискванията за здраве и безопасност на работното място;

б)

правото на стачни действия и на колективни действия, в съответствие с националното право и практика на приемащата държава-членка и свобода на сдружаване, принадлежност и членство в организация, представляваща работници или всяка организация, чиито членове упражняват определена професия, включително правата и предимствата, които тези организации предлагат, включително правото на договаряне и сключване на колективни споразумения, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност;

в)

последващи плащания от страна на работодателите относно дължимо възнаграждение на гражданин на трета държава;

г)

клоновете на социалната сигурност, както е определено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004;

д)

достъпа до стоки и услуги и предлагането на стоки и услуги за обществеността, с изключение на жилищното настаняване, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право;

е)

консултантските услуги относно сезонната работа, предоставени от службите по заетостта;

ж)

образованието и професионалното обучение;

з)

признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;

и)

данъчните облекчения, доколкото се счита, че за целите на данъчното облагане сезонният работник пребивава в съответната държава-членка.

i)

по параграф 1, първа алинея, буква г) като изключат семейните надбавки и обезщетенията при безработица, без да се засяга Регламент (ЕС) № 1231/2010;

ii)

по параграф 1, първа алинея, буква ж), като ограничат неговото прилагане до образование и професионално обучение, които са пряко свързани с конкретната трудова дейност, и като изключат безвъзмездните помощи или заеми за обучение и издръжка или други безвъзмездни помощи или заеми;

iii)

съгласно параграф 1, първа алинея, буква и), по отношение на данъчните облекчения, като ограничат прилагането му до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на сезонен работник, за които този работник подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава-членка.