3.9.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 228/22

(1)

С писмо от 4 август 2000 г., регистрирано на 7 август 2000 г., Германия уведоми Комисията за своето намерение да предостави помощ с интензитет от 35 % за инвестиционен проект за създаването на интегриран център за дървообработване в Нетгау (Саксония-Анхалт) от Glunz AG и OSB Deutschland GmbH. Планираната помощ беше регистрирана под номер N 517/2000.

(2)

След предоставянето на допълнителна информация, на 25 юли 2001 г. Комисията прие решение да не повдига възражения срещу интензитет на помощта в размер на 35 % в съответствие с многосекторната рамка за регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (3) (наричана по-долу „МСР от 1998 г.“).

(3)

С решение от 1 декември 2004 г. по дело T-27/02 (4), Kronofrance/Комисия, Общият съд реши да отмени горепосоченото решение на Комисията.

(4)

Поради това Комисията трябва да приеме ново решение въз основа на уведомлението от Германия от 7 август 2000 г.

(5)

С писмо от 17 декември 2004 г. Комисията отправи запитване до Германия дали тя желае да предостави допълнителна информация към уведомлението от 7 август 2000 г. във връзка с отмяната на решението на Комисията. Комисията изпрати напомнително писмо на 3 март 2005 г. Германия отговори с писмо от 23 март 2005 г., но на този етап не предостави допълнителна информация.

(6)

През февруари 2000 г. Германия предостави настоящата помощ с уговорката, че тя бъде одобрена от Комисията. Германия е започнала да изплаща помощта след решението на Комисията от 25 юли 2001 г. да не повдига възражения.

(7)

След отмяната на решението от 25 юли 2001 г. от Общия съд то трябва да се разглежда като несъществуващо, т.е. следва да се смята, Германия не е получила одобрение от Комисията относно предложения интензитет на помощта (5). В съответствие с това Комисията прехвърли делото в регистъра на неправомерно отпуснатите помощи под номер NN 18/05.

(8)

С писмо от 20 юли 2005 г. Комисията уведоми Германия, че е взела решение да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по отношение на помощта.

(9)

Решението на Комисията да започне процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (6). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта.

(10)

Комисията получи едно мнение от заинтересована страна. То беше препратено на Германия, която имаше възможност да отговори; становището на Германия беше получено с писма от 24 октомври 2005 г. и 24 януари 2006 г.

(11)

С писмо от 28 февруари 2006 г. Германия поиска преустановяване на официалната процедура по разследване по смисъла на член 7, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (7) с оглед на подлежащите на разглеждане жалби, подадени от Германия и Glunz AG пред Съда на Европейския съюз (съединени дела C-75/05 P и C-80/05 P) срещу решението на Общия съд по дело Kronofrance/Комисия.

(12)

С писмо от 9 март 2006 г. Комисията разреши преустановяването на процедурата до произнасянето на решението на Съда по съединени дела C-75/05 P и C-80/05 P, Федерална република Германия и други/Kronofrance SA.

(13)

В своето решение от 11 септември 2008 г. (8) Съдът потвърди решението на Общия съд. Вследствие официалната процедура по разследване по дело C 28/05 беше възобновена.

(14)

Германия предостави допълнителна информация с писмо от 4 август 2009 г. и, след отправено искане за информация от Комисията, с писмо от 19 юли 2010 г.

(15)

На 29 февруари 2000 г. Landesförderinstitut Sachsen-Anhalt реши да отпусне инвестиционна помощ за създаването на интегриран център за дървообработване в Нетгау (Саксония-Анхалт) от Glunz AG и OSB Deutschland GmbH. Общият размер на помощта възлиза на 69 797 988 EUR.

(16)

Съгласно уведомлението от 4 август 2000 г. помощта се отпуска под формата на субсидия в размер на 46 201 868 EUR съгласно 28-ия рамков план за целта от общ интерес „Подобряване на регионалната икономическа структура“ (28. Rahmenplan der Gemeinschaftsaufgabe „Verbesserung der regionalen Wirtschaftsstruktur“ (9)), одобрена от Комисията. Тази субсидия съответства на 23,17 % от брутния размер на приемливите разходи.

(17)

Освен това въз основа на Закона за инвестиционните премии (Investitionszulagegesetz) от 1999 г. (10) е предоставена одобрена от Комисията инвестиционна премия (Investitionszulage) в размер на 23 596 120 EUR. Тази инвестиционна премия покрива 11,83 % от брутния размер на приемливите инвестиционни разходи.

(18)

Съгласно информацията, предоставена от Германия, вече е била изплатена сума в размер на […] (11) EUR въз основа на 28-ия рамков план за целта от общ интерес „Подобряване на регионалната икономическа структура“ и сума в размер на […] EUR под формата на инвестиционна премия (Investitionszulage). Така Германия вече е изплатила на получателите помощ в общ размер на […] EUR (от договорената обща сума, възлизаща на 69 797 988 EUR).

(19)

Има двама получатели на помощта.

(20)

Единият от получателите на помощта е Glunz AG (по-нататък наричано „Glunz“) със седалище в град Хам (Северен Рейн-Вестфалия), основано през 1932 г. и по това време имащо за свой предмет на дейност търговия с дървесина. От шестдесетте години насам дружеството произвежда и предлага на пазара изключително плочи от пресовани дървени частици (ПДЧ), дървесновлакнести плочи със средна плътност (MDF — Mittel-dichte Faserplatte), плочи от ориентирани частици (OSB — Oriented Strand Board) и шперплат. Към момента на подаване на уведомлението Tableros De Fibras S.A. (по-нататък наричано „TAFISA“), което принадлежи на португалската група SONAE, притежава 96,03 % от акциите на Glunz AG.

(21)

Другият получател на помощта е OSB Deutschland GmbH (наричано по-долу „OSBD“), което е 100 % собственост на TAFISA и следователно е свързано дружество сестра на Glunz AG, тъй като и двете са дъщерни дружества на TAFISA. OSBD е създадено на 16 юли 1999 г. и след пълното осъществяване на инвестицията в Нетгау започва да произвежда и предлага на пазара продукти от OSB.

(22)

Инвестиционният проект се осъществява в Нетгау (Саксония-Анхалт), подпомаган регион по силата на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. В този регион максималният разрешен интензитет на помощта за подпомагането на нови инвестиции от големи предприятия към момента на подаване на уведомлението възлиза бруто на 35 %.

(23)

Glunz и OSBD са построили върху терен, който до момента не е използван за промишлени цели, интегриран център за дървообработване, който се състои от два завода, които са свързани един с друг. Първият завод, собственост на OSBD, произвежда продукти от OSB. Вторият завод, собственост на Glunz, произвежда плочи от дървесни частици. Германия посочва, че производствените съоръжения на двата завода са свързани помежду си с обща техническа инфраструктура. Както плочите от OSB, така и плочите от дървесни частици преминават допълнителна и фина обработка на една и съща шлифовъчна линия, с едно и също оборудване за ламиниране и за нутоване. Освен това според нея частици, образувани при преработката на OSB, се използват в намиращия се в съседство завод за плочи от дървесни частици. И двата завода, включително дейностите в областта на маркетинга, снабдяването и продажбите, ще се управляват от една и съща централна администрация.

(24)

Според Германия интегрираният център за дървообработване на Glunz и OSBD предлага няколко преимущества благодарение на оптимизираната концепция на завода и единната техническа инфраструктура, особено що се отнася до обработката на произведените дървени плочи. Тя изтъква, че това позволява оптимално използване на асортимента на дървен материал, включително по-добро усвояване на суровините и вътрешно рециклиране.

(25)

В уведомлението от 7 август 2000 г. се посочва, че част от помощта ще бъде отпусната в полза на завода за OSB, а друга част — в полза на завода за плочи от дървесни частици. Помощта, предвидена в полза на завода за OSB, възлиза на 28,61 млн. евро за приемливи инвестиционни разходи в размер на 81,8 млн. евро, което съответства на брутен интензитет от 35 %. Помощта, отпусната в полза на завода за плочи от дървесни частици, възлиза на 41,18 млн. евро за приемливи инвестиционни разходи в размер на 117,6 млн. евро, което също съответства на брутен интензитет от 35 %.

(26)

Към момента на подаване на уведомлението Германия е изчислила, че в интегрирания център за дървообработване в Нетгау ще бъдат разкрити 355 постоянни работни места: 234 работни места в завода за плочи от дървесни частици и 121 — в завода за OSB. Германия е посочила, че във въпросните подпомагани региони ще бъдат създадени 520 непреки работни места, като 33 от тях ще осигурят запазването на съществуващи работни места. Новата инвестиция в Нетгау е трябвало да бъде реализирана между януари 2000 г. и края на 2002 г. Предвиждало се е производството да започне през 2001 г., а пълният производствен капацитет да бъде достигнат след две години.

(27)

Било е изчислено, че през 2002 г. производственият капацитет на новия завод за OSB ще достигне […] м3. През 1999 г. капацитетът за производство на продукти от вида OSB на групата TAFISA е […] м3.

(28)

През 1999 г. капацитетът за производство на плочи от дървесни частици в групата Glunz възлиза на […] м3. Според Германия вследствие на капацитета от […] м3 на новия завод в Нетгау общият производствен капацитет ще достигне […] м3.

(29)

Максималният допустим интензитет на помощта съгласно МСР от 1998 г. се определя на базата на изчисление, което включва прилагането на редица фактори за оценка, и по-специално на фактора, показващ състоянието на конкуренцията в разглеждания стопански сектор („фактор Т“). Този фактор може да приема 4 стойности: 0,25, 0,5, 0,75 или 1. Той може да бъде определен като 1, единствено ако в сектора (определен като най-ниското ниво по NACE) не е налице свръхкапацитет (тест за свръхкапацитет) и/или ако съответният пазар (определен чрез разглеждания продукт и неговите заместители) не бележи относителен спад (тест за спадащ пазар).

(30)

В своето решение за откриване на процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, Комисията изрази съмнения относно определението на съответния пазар, към който принадлежат OSB, вследствие на което за целите на определянето на фактор за състоянието на конкуренцията „T“ не можа да установи дали пазарът бележи спад.

(31)

На 22 ноември 2005 г. Комисията получи съвместно становище (12) от конкуренти, принадлежащи към KronoGroup Switzerland (Kronotex GmbH & Co. KG, Kronoply GmbH & Co. KG и Kronofrance S.A.).

(32)

В своето становище дружествата от KronoGroup се изказват в подкрепа на определението на пазара, включващо OSB и шперплат от мека дървесина. Според тях шперплатът от твърда дървесина е значително по-скъп и намира приложение предимно в области (производството на мебели и вътрешно обзавеждане), в които OSB и шперплатът от мека дървесина се използват рядко или изобщо не се използват. В подкрепа на това твърдение те се позовават на проучване, осъществено от Jaakko Pöyry (13), и на публикация на Финландския институт за изследване на горите.

(33)

KronoGroup изрази мнение и по други въпроси, които могат да бъдат обобщени, както следва:

(34)

KronoGroup поддържа мнението, че когато изчислява дали пазарът бележи спад, Комисията следва да използва данни за периода до 1999 г., тъй като към момента на първоначалното решение за разрешение (юли 2001 г.), което по-късно е отменено от Общия съд, е била налице само тази информация. Предприятието твърди също, че в периода 1995—1999 г. пазарът на плочи от дървесни частици бележи среден спад от - 4,626 %. При все това KronoGroup признава, че в периода 1994—1999 г. пазарът на плочи от дървесни частици бележи среден годишен растеж от 0,456 % (независимо че той е по-малък от растежа на производствената промишленост в ЕИП като цяло).

(35)

KronoGroup твърди също, че вместо да изчислява общ интензитет на помощта за целия проект, Комисията трябва да оцени поотделно помощта за завода за OSB и за завода за плочи от дървесни частици, тъй като двете инвестиции, двете производствени линии и двата продуктови пазара могат да бъдат ясно разграничени. Това би означавало отделно изчисляване на всички фактори за оценка за двата завода.

(36)

Освен това KronoGroup твърди, че успоредно със своята инвестиция в Нетгау Glunz е закрило своя завод за плочи от дървесни частици в Засенбург (разположен на 30 км разстояние, въпреки че се намира в друга провинция, а именно в Долна Саксония (14)). Предприятието цитира статии от вестници, според които цялата работна сила на завода в Засенбург е поета от новия завод в Нетгау. Според KronoGroup това е в противоречие с целта на МСР от 1998 г. за създаване на работни места в подпомагания регион в полза на живеещите в региона и тези работни места не трябва да се вземат предвид при определянето на фактора „вложен капитал/работни места“ и фактора „регионално въздействие“, определени в МСР от 1998 г. (и двата фактора се изчисляват въз основа на броя работни места, създадени чрез инвестицията).

(37)

Накрая KronoGroup твърди, че Комисията е трябвало да разпореди временно възстановяване на помощта в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (разпореждане за възстановяване на неправомерна помощ), тъй като Glunz и OSBD са получили значителни конкурентни предимства чрез частично изплатената помощ.

(38)

Съображенията на Германия могат да бъдат обобщени, както следва.

(39)

Германия счита, че съответният пазар по отношение на OSB се състои от OSB и шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните/стенните облицовки. При този пазар не се наблюдава спад.

(40)

Крайните приложения, при които OSB заместват шперплата, като цяло съответстват на основните сфери на приложение на шперплата от мека дървесина. Поради своите технически характеристики обаче OSB не могат да се използват в ключови области на приложение на шперплата от твърда дървесина (мебелната промишленост, строителството и оборудването на транспортни превозни средства). Включването на OSB в общия пазар на шперплат от твърда и мека дървесина следователно не би отговаряло на реалните условия на съответните пазари. Това е потвърдено в експертното становище от 21 октомври 2005 г., изготвено от Jaakko Pöyry.

(41)

Jaakko Pöyry изчислява следните проценти по отношение на потенциала на заместване на OSB в горепосочените области на приложение: амбалаж: 40—60 %; оградни платна: 70—80 %; покривни покрития: 70—90 %; подови покрития: 50—80 %; вътрешни/стенни облицовки 70—90 %.

(42)

В мебелната промишленост OSB не са подходящи за приложение във видимите елементи поради повърхностните им характеристики. Повърхността на OSB не е привлекателна на външен вид, тъй като те се произвеждат от ориентирани дървесни ивици (oriented strands), което ги прави груби и неравни. Поради това на OSB не може да бъде поставено декоративно покритие. Те са подходящи само за скрити мебелни елементи (например носещи конструкции за тапицирани мебели). В сферата на скритите мебелни елементи обаче OSB не могат да се конкурират по отношение на цената с далеч по-евтините видове плочи от дървесни частици, които обикновено се използват в този сегмент.

(43)

В строителството (кофражните работи) е от решаващо значение материалите за облицовка, използвани при изливането на бетон на място, да имат гладка повърхност. Поради неравностите в резултат на производствения процес при OSB за бетон с гладка повърхност специално трябва да бъде нанесено покритие, за да се осигури равномерната повърхност на този вид бетон. Тази допълнителна обработка е скъпа и повишава цената на крайния продукт. За разлика от шперплата OSB са конкурентни само когато могат да се използват многократно като кофраж. Поради практически причини обаче случаят невинаги е такъв. Тъй като плочите се използват интензивно на строителните обекти, тяхната повърхност може да се наруши. Ако се появят пукнатини, съществува опасност OSB да се изкривят от вода или влага или да се деформират по друг начин. По тази причина многократната употреба на скъпи обработени OSB невинаги е възможна. Освен това ръбовете на OSB може да са неустойчиви и податливи на влага. В допълнение материалите, използвани като кофраж за бетон, трябва да са много устойчиви на сцепване и огъване. В това отношение OSB не удовлетворяват изискванията, които строителната промишленост поставя за кофражните материали. От друга страна, с оглед на неговата сравнително ниска цена и равномерна повърхност, шперплатът от мека дървесина е много подходящ за тази употреба, както е видно от реално използваните обеми при кофражни работи.

(44)

В сферата на транспортните средства също е важно повърхността да бъде равномерна, тъй като плочите, използвани в тях, често трябва да бъдат с покритие. По различни причини облицоването на OSB невинаги е лесно изпълнимо. Дори ако OSB са с покритие, например от меламинова хартия, съществува риск покритието да се напука поради неравната структура на повърхността на OSB. При товарене с мотокар върху някои места от повърхността се оказва натиск. В такива случаи при наличие на влага или вода съществува опасност в плочата да се просмуче вода, която да доведе до нейното деформиране или изкривяване. Устойчиво повърхностно покритие може да се гарантира само чрез скъпа допълнителна обработка. Повърхността на OSB, за разлика от шперплата от твърда дървесина, който е сравнително устойчив спрямо надраскване, точки на напрежение и др. предвид особената твърдост на неговата повърхност, и без друго не е достатъчно устойчива, за да понесе натиска при транспорт.

(45)

Оценката на възможността за заменяне на OSB с шперплат от мека дървесина, от една страна, и такъв от твърда дървесина, от друга, се основава главно на техническите свойства и възможните приложения на OSB, както и на ценовата разлика в сравнение с шперплата от твърда дървесина. Шперплатът от твърда дървесина превъзхожда този от мека дървесина и OSB във всички технически аспекти, същевременно ценовата разлика между шперплата от твърда дървесина, от една страна, и този от мека дървесина и OSB, от друга, означава, че шперплатът от твърда дървесина не е конкурентоспособен в сферите на приложение, в които преобладават OSB и шперплатът от мека дървесина. Следователно е неправилно да се приеме, че OSB могат да се заменят с всички видове шперплат, включително с шперплат от твърда дървесина.

(46)

Налице е значително припокриване между пазара на OSB и шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните/стенните облицовки, от една страна, и пазара на OSB и шперплат от мека дървесина, от друга. Разлика в двете определения на пазара съществува единствено в строителството (кофражните работи). OSB са неподходящи за тази сфера, докато шперплатът от мека дървесина е изключително приложим и действително се използва. Основният общ извод е, че шперплатът от твърда дървесина не трябва да се включва в пазара на OSB.

(47)

Германия счита, че на фактора за състоянието на конкуренцията на пазара на плочи от дървесни частици също следва да бъде зададена стойност 1. Той не трябва да бъде разглеждан като пазар, бележещ спад, тъй като е налице ясно изразена възходяща тенденция по смисъла на параграф 7.8 от МСР от 1998 г.

(48)

За да подкрепи с доказателства това твърдение, Германия представи експертното мнение на професор Stefan Collignon (Харвардски университет, Център за европейски изследвания Minda de Gunzburg (Harvard University, Minda de Gunzburg Center for European Studies)) (15), според което дългосрочният темп на растеж на пазара на плочи от дървесни частици между 1972 и 2003 г. е бил с 36 % по-бърз в сравнение с този на производствената промишленост като цяло. Германия е на мнение, че съгласно параграф 7.8 от МСР от 1998 г. тази ясно изразена дългосрочна възходяща тенденция означава, че пазарът на плочи от дървесни частици не може да се разглежда като бележещ спад.

(49)

Германия е на мнение, че ако Комисията въпреки това счита, че факторът за състоянието на конкуренцията T е 0,75 за пазара на плочи от дървесни частици, докато за OSB е 1, общият интензитет на помощта за целия проект в Нетгау трябва да се определи въз основа на маржовете на приноса на двете производствени съоръжения, т.e. за производството на OSB и за производството на плочи от дървесни частици.

(50)

Маржът на приноса е сумата, с която даден продукт участва в покриването на фиксираните разходи и във формирането на нетната печалба на дружеството. Той се изчислява като разликата между приходите и променливите разходи, понесени пряко за този продукт.

(51)

Чрез използване на маржовете на приноса като отправна точка интензитетът на помощта ще бъде определен за отделните части на инвестиционния проект в Нетгау в съответствие с действителния принос на OSB и на плочите от дървесни частици към резултатите от дейността.

(52)

Германия счита, че оценката на помощта следва да се основава на фактите, известни към 7 август 2000 г., т.е. към момента на уведомяване.

(53)

Според Германия това произтича от тълкуването на МСР от 1998 г. В това отношение Германия се позовава на точка 3.1 от МСР от 1998 г., която предвижда, че максималният допустим интензитет на помощта се определя въз основа на тавана за регионалните помощи, приложим към момента на подаване на уведомлението. Освен това точка 3.6 от МСР от 1998 г. предвижда изчисляване на пазарния дял преди кандидатстването за помощта. Също така в приложението към МСР от 1998 г. в раздела „Последващ контрол“ се предвижда възможността Комисията да провери точността на информацията, предоставена в рамките на уведомлението.

(54)

Освен това Германия твърди, че към момента на подаване на уведомлението не са били известни данни относно видимото потребление за 1999 г. При всички случаи, за да бъде получен средният годишен прираст на видимото потребление за последните пет години, както се изисква в точка 7.8 от МСР от 1998 т., са необходими данни за видимото потребление, обхващащи шестгодишен, а не петгодишен период, както твърди KronoGroup. Това се дължи на факта, че темпът на растеж за определена година се изчислява чрез сравняване на потреблението през две последователни години.

(55)

Що се отнася до твърденията за преместване на работни места, Германия потвърждава закриването на завода в Засенбург. По този въпрос Германия разяснява, че заводът в Засенбург е най-старото съоръжение за производство на плочи от дървесни частици на Glunz и че то е реализирало значителни загуби. Поради това заводът не е имал шансове за оцеляване и се е налагало да бъде закрит независимо от новата инвестиция в Нетгау. […] работници, които преди са работили в Засенбург, са прехвърлени в Нетгау (което се равнява на […] % от работната сила там).

(56)

В своите коментари по съображенията на KronoGroup Германия допълва, че във всеки случай в МСР от 1998 г. се изисква единствено новите работни места да са създадени в съответния подпомаган регион, без да е необходимо те да са заети от работници от този регион. Основната цел е да се насърчи развитието на въпросния подпомаган регион.

(57)

Германия посочва, че някои от машините също са прехвърлени от Засенбург в Нетгау; те обаче са изключени от приемливите разходи по проекта и следователно за тяхното прехвърляне не е получена помощ. Във всички случаи със своята счетоводна стойност от около […] EUR тези машини представляват много малка част от целия инвестиционен проект.

(58)

Настоящата оценка се основава на фактите, цифрите и обстоятелствата, известни към момента на уведомяване на 7 август 2000 г. Тъй като между първоначалното уведомление и настоящото решение е изтекъл известен период от време, обстоятелствата може да са се променили, пазарите може да са се развили и фактите, свързани с проекта, може да са се изменили по различен от първоначално запланувания начин. Това обаче не може да бъде взето предвид от Комисията в настоящата оценка. По принцип Комисията трябва да приеме решение преди фактическото осъществяване на инвестицията въз основа на прогнозни оценки на бъдещите перспективи и на пазарните данни. Въпреки това, ако след няколко години се окаже, че например пазарите са се развили по различен начин, интензитетите на помощта няма да бъдат адаптирани. Макар че в настоящия случай Комисията трябва да вземе решение повече от 10 години след като е подадено първоначалното уведомление, тя трябва да обоснове своята оценка с фактите и обстоятелствата, които са били известни в момента на уведомяване, а не на появила се по-късно информация.

(59)

Настоящата мярка за помощ се предоставя от държава-членка и чрез държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (вж. точка 2.1 от настоящото решение). Помощта дава предимство на Glunz и OSBD, тъй като в противен случай те биха поели сами целите разходи за инвестицията. Тъй като значително количество от разглежданите дървени плочи се транспортира през международни граници, в рамките на въпросната дърводобивна и дървообработваща промишленост съществува международна търговия. Следователно финансовите предимства, облагодетелстващи двете разглеждани дружества, могат да нарушат конкуренцията по начин, който може да се отрази на търговията между държавите-членки. Поради това Комисията счита, че мярката, за която е подадено уведомление, представлява държавна помощ в полза на Glunz AG и OSBD по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(60)

Съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС държавите-членки трябва да подадат уведомление за всички мерки за помощ, преди да започне прилагането им. Предложената помощ се предоставя в рамките на две схеми за регионална помощ, които вече са одобрени от Комисията.

(61)

Съгласно правилата, постановени в МСР от 1998 г., интензитетът на помощта за големи инвестиционни проекти се изключва от обхвата на приложение на одобрени схеми, ако съответната помощ надвишава определени прагове.

(62)

Размерът на планираната помощ възлиза на 69 797 988 EUR. Ако помощта се разглежда като отнасяща се до един инвестиционен проект, задължението за уведомяване, определено в точка 2.1.ii) от МСР от 1998 г., е изпълнено, тъй като общият размер на помощта е над 50 000 000 EUR.

(63)

Както е посочено в параграф 2.3 от настоящото решение, в своето уведомление Германия привежда доводи, че настоящата мярка за помощ се отнася до един инвестиционен проект.

(64)

В точка 7.2, втора алинея от МСР от 1998 г. е постановено, че инвестиционният проект не трябва изкуствено да се разделя на подпроекти с цел избягване на задължението за уведомление. В настоящия случай обаче такава ситуация не е налице. Дори ако се счете, че инвестицията се отнася до два отделни инвестиционни проекта, е налице задължение за уведомяване по отношение на помощите за инвестиции в завода на Glunz и на OSBD.

(65)

Следователно Комисията заключава, че помощта е предмет на уведомяване и оценка съгласно МСР от 1998 г.

(66)

За да определи максималния допустим интензитет на помощта за дадено предложение за предоставяне на помощ, съгласно МСР от 1998 г. Комисията следва да установи максималния интензитет на помощта (таван на регионалната помощ), който дадено предприятие може да получи в съответния подпомаган регион съгласно разрешената схема за регионална помощ, която е в сила към датата на уведомлението.

(67)

Тъй като уведомлението е подадено на 7 август 2000 г., е приложима картата за регионална помощ за периода 2000—2006 година (16). Нетгау (Саксония-Анхалт) е регион за подпомагане, попадащ в обхвата на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, с таван на регионалната помощ в размер на 35 % брутен еквивалент на помощта към момента на уведомяване. Комисията отбелязва, че предложеният брутен интензитет на помощта от 35 % не надвишава приложимия таван на регионалната помощ.

(68)

Съгласно правилата, определени в МСР от 1998 т., Комисията трябва да предложи три корекционни коефициента към процентната величина 35 %, за да изчисли максималния допустим интензитет на помощта за въпросния проект, а именно фактора за състоянието на конкуренцията (T), фактора „вложен капитал/работни места“ (I) и фактора „регионално въздействие“ (M).

(69)

Следва да се припомни, че според KronoGroup вместо да изчислява общ интензитет на помощта за целия проект, Комисията трябва да оцени поотделно помощта за завода за OSB и помощта за завода за плочи от дървесни частици, тъй като двете инвестиции и двата продуктови пазара могат да бъдат ясно разграничени.

(70)

В този контекст Комисията отбелязва, че точка 7.2 от МСР от 1998 г. определя понятието „инвестиционен проект“ като първоначална инвестиция в дълготрайни активи на едно предприятие, свързана със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или със започването на дейност, която води до напълно нов продукт или до съществена промяна в производствения процес на съществуващо предприятие.

(71)

Германия привежда подробни аргументи относно връзките, съществуващи между двата завода, построени в един и същ район от две дъщерни дружества на една и съща група. Производствените съоръжения на двата завода са свързани помежду си с обща техническа инфраструктура. Както OSB, така и плочите от дървесни частици преминават допълнителна и фина обработка на една и съща шлифовъчна линия, с едно и също оборудване за нутиране. В допълнение частиците, образувани при преработката на OSB, се използват в намиращия се в съседство завод за плочи от дървесни частици. Също така една централна администрация управлява и двата завода, включително дейностите им в областта на маркетинга, снабдяването и продажбите.

(72)

С оглед на тесните технически, функционални и административни връзки, които съществуват между двата завода, построени в един и същ район, инвестициите в завода за OSB и в завода за плочи от дървесни частици съставляват един инвестиционен проект, а именно за създаването на ново предприятие. Следователно максималният допустим интензитет на помощта ще се изчислява за този инвестиционен проект като цяло.

(73)

Съгласно точка 3.2 от МСР от 1998 г. разрешаването на помощ за предприятия, работещи в сектори, в които е налице структурен свръхкапацитет, е свързано с особено голям риск от нарушаване на конкуренцията. Всяко увеличаване на капацитета, което не се компенсира с намаляване на капацитета другаде, ще изостри проблема със структурния свръхкапацитет. Комисията отбелязва, че проектът, за който е подадено уведомление, ще създаде нов капацитет на европейския пазар. Следователно за да бъде установен факторът за състоянието на конкуренцията, трябва да се анализира дали предложеният проект ще се изпълнява в сектор или в подсектор, засегнат от структурен свръхкапацитет.

(74)

Съгласно точка 3.3 от МСР от 1998 г., когато са налични достатъчни данни относно използването на капацитета, Комисията трябва да ограничи определянето на фактора за състоянието на конкуренцията до наличието или липсата на структурен/значителен свръхкапацитет в съответния сектор или подсектор.

(75)

Съгласно точка 3.4 от МСР от 1998 г. Комисията разглежда дали инвестицията се извършва на пазар, бележещ спад, единствено при липса на достатъчно данни относно използването на капацитета. Въпреки това след Решение T-27/02, Kronofrance SA/Комисия Общият съд постанови, че точки 3.4 и 3.10 от МСР от 1998 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че когато данните за използването на капацитета в съответния сектор не ѝ позволяват да заключи с положителност относно съществуването на структурен свръхкапацитет, Комисията трябва да провери дали разглежданият пазар бележи спад. С решение по дело Германия и други/Kronofrance SA Съдът потвърди решението на Общия съд.

(76)

Ето защо Комисията ще анализира първо дали са налични достатъчно данни относно използването на капацитета, а след това, ако данните относно използването на капацитета са недостатъчни или ако показват, че няма структурен свръхкапацитет, ще анализира дали пазарът бележи спад въз основа на данните относно видимото потребление. Допълнително, в изпълнение на точка 3.6 от МСР от 1998 г., след това Комисията трябва да анализира дали получателите на помощта са имали пазарен дял в размер на 40 %, преди да кандидатстват за помощта.

(77)

Пазарните данни относно използването на капацитета трябва да бъдат установени на най-ниското налично ниво на класификацията NACE. Освен това, за да се установи дали пазарът бележи спад и дали горната граница за пазарен дял е превишена, Комисията трябва също да определи съответния пазар на засегнатия/засегнатите от инвестиционния проект продукт/продукти.

(78)

Инвестиционният проект се отнася до производството на OSB (Oriented Strand Board и плочи от дървесни частици.

(79)

Плочите от дървесни частици се произвеждат от нарязани на дребно дървени стърготини от кръгли трупи и/или рециклирани дървени стърготини, които са агломерирани с органично свързващо вещество. Те се използват предимно в мебелната промишленост и за вътрешна облицовка на жилищни сгради.

(80)

Плоскостите от OSB се произвеждат, като борови дървесни частици се пресоват на три слоя. OSB се използват предимно в областта на сглобяемите строителни елементи, амбалажната промишленост и за реставрацията на стари сгради. OSB са създадени през петдесетте години в Северна Америка. През осемдесетте и деветдесетте години те се наложиха на пазара на дървени плоскости и оттогава се използват като заместител на по-скъпия шперплат (от мека дървесина).

(81)

Съгласно точка 7.6 от МСР от 1998 г. съответният продуктов пазар обхваща продуктите, предвидени в инвестиционния проект, и продуктите, считани за техни заместители от потребителя (поради особените им характеристики, цени и предназначение) или от производителя (поради гъвкавостта на производствените инсталации). Съответният географски пазар обхваща по принцип ЕИП или съществена част от пазара в ЕИП, ако условията на конкуренция в нея се различават съществено от тези, които преобладават в останалата част на ЕИП.

(82)

Проектът се отнася до производството на плочи от OSB и дървесни частици. Според Германия производствените съоръжения не позволяват производството на няколко различни продукта, а само на варианти на един и същ продукт с различно качество на повърхностното покритие. Следователно според Германия по отношение на производството заместването въз основа на гъвкавостта на производствените инсталации следва да се изключи.

(83)

По отношение на потреблението плочите от дървесни частици и OSB до известна степен са взаимозаместими, а именно в сферата на производството на сглобяеми строителни елементи. Тази взаимозаместимост обаче може да се определи като ограничена, тъй като засяга по-малко от 10 % от размера на пазара (17), което изглежда се дължи на разликата в крайните приложения и на значителната разлика в цените (285 EUR/м3 за OSB спрямо 117 EUR/м3 за плочи от дървесни частици). Комисията счита, че взаимозаместимостта е твърде незначителна, за да даде основания за отнасяне на OSB и плочите от дървесни частици към един и същ продуктов пазар.

(84)

В своето решение за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, Комисията счете, че плочите от дървесни частици представляват отделен продуктов пазар. Тъй като тази констатация не е оспорена, Комисията заключава, че за целите на настоящата оценка плочите от дървесни частици формират самостоятелен съответен продуктов пазар.

(85)

Що се отнася до OSB, в решението за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, се посочва, че в ЕИП е налице известна заместимост между OSB и (някои видове/категории) шперплат.

(86)

Шперплатът представлява продукт от слепени с полимер листове дървесина, който има многобройни приложения. По принцип той се състои от нечетен брой тънки пластове дървесина, слепени във фурнир със синтетично или естествено слепващо вещество. Съществува шперплат от мека дървесина и шперплат от твърда дървесина. Дърветата с мека дървесина, като например ела, бор, смърч са (в голямата си част) вечнозелени иглолистни (понятието не се отнася до твърдостта на дървесината), докато дърветата с твърда дървесина са широколистни, т.е. раждат плодове или ядки и обикновено през зимата са в покой).

(87)

За да има яснота относно степента на заместимост на OSB и различните видове/категории шперплат, Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно съответния пазар, към който принадлежат OSB.

(88)

Мненията, получени от Германия и от един от основните конкуренти на получателя на помощта, а именно KronoGroup, насочват към един и същ съответен пазар, който включва OSB и шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните/стенните облицовки. Само при тези крайни приложения е налице потенциал на заместване между OSB и шперплата, превишаващ 50 %. В същото време поради различните характеристики на материалите потенциалът на заместване при транспортните средства (съотношението якост/тегло) и в мебелната промишленост (оптични качества) е твърде ограничен (под 20 %). Тези доводи и степента на заместимост при различните крайни приложения са подкрепени с няколко проучвания, изготвени от Jaakko Pöyry (18).

(89)

Посочените в съображение 88 крайни приложения са почти еднакви с тези на шперплата от мека дървесина (единствената разлика е тази, че шперплатът от мека дървесина се използва широко също и в строителството, където OSB не са подходящи. От друга страна заместимостта между OSB и шперплата от твърда дървесина не е достатъчно голяма, че да позволява разглеждането им като принадлежащи към един и същ съответен пазар.

(90)

По тази причина Комисията определя съответния пазар, към който принадлежат OSB, като OSB и шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните/стенните облицовки, което до голяма степен съответства на пазара на OSB и шперплат от мека дървесина.

(91)

Въпреки че значително количество дървени плочи се транспортира през международните граници, става въпрос за обемист, тежък продукт. Поради това че като цяло транспортът на големи разстояния е скъп, териториалният обхват на транспортиране е ограничен до около 800 км. Отделните райони на доставка могат да се разглеждат като серия припокриващи се окръжности с център съответното производствено съоръжение. С оглед на разпръснатостта на отделните производствени съоръжения и на различните степени на припокриване на естествените райони на доставка ефектите отчасти се предават от една окръжност към друга и следователно може да се предположи, че Европейското икономическо пространство е съответният географски пазар и за двата разглеждани продукта (19).

(92)

В съответствие с точка 7.7 от МСР от 1998 г. се счита, че е налице структурен свръхкапацитет, когато средно през последните пет години процентът на използване на капацитета в разглеждания сектор или подсектор е с повече от два процентни пункта по-нисък от този в целия производствен сектор. Счита се, че е налице значителен структурен свръхкапацитет, когато разликата спрямо средната стойност за производствения сектор надвишава пет процентни пункта.

(93)

Съгласно бележка под линия 13 от МСР от 1998 г. пазарните данни относно използването на капацитета трябва да бъдат установени на най-ниското ниво от класификацията NACE. Комисията счита, че производството на OSB и на плочи от дървесни частици от Glunz и OSBD отговаря на клас по NACE 20.20 (Производство на плочи от фурнир, шперплат, дървесина и дървесни частици), тъй като производството на плочи от дървесни частици, шперплат и OSB формира 81 % от цялото производство на дървени плоскости в Европа (20). Поради това Комисията смята за уместно да основе своята оценка на използването на капацитета на класа по NACE 20.20.

(94)

Германия предостави данни за средния годишен процент на натоварване за периода 1994—1998 г. (това са петте години, за които към момента на подаване на уведомлението са съществували данни) в ЕИП за клас по NACE 20.20 по отношение на производството на дървени плочи. Тези данни, получени от проучването на независим експерт (21), отговарят на изискванията на точка 7.7 от Многосекторната рамка, тъй като съответстват на отрасъла в най-ниското ниво по NACE.

(95)

Експертът е определил базата за изчисляване на годишния капацитет като дневния (23-часов) капацитет на една производствена мощност за 300 дни годишно. Тази база за изчисляване на годишния капацитет е пресметната въз основа на информацията, получена от индустрията, и собствената база данни на експерта (Wood-Based Panel Mill Databank), в които се включва информация относно капацитета на отделни заводи и пресовъчни съоръжения. Получената формула (23 часа/300 дни) отчита разликите във вида/възрастта на машините и конфигурациите на заводите.

(96)

В проучването се заключава, че средният годишен процент на използване на капацитета за периода 1994—1998 г. (това са годините, за които към момента на подаване на уведомлението са съществували данни) в ЕИП достига 88,8 % за плочи от дървесни частици, 80,4 % за OSB, 88,8 % комбинирано за плочи от дървесни частици и OSB и 85 % за дървени плоскости като цяло (NACE 20.20).

(97)

Съвкупното използване на капацитета в производството на дървесни плоскости (NACE 20.20) в ЕИП е описано подробно в следващата таблица:

(98)

Комисията е взела предвид и второ проучване (22), осъществено по нейно искане. В това проучване при заложен дневен капацитет от 22 часа на ден и 345 дни годишно за периода 1995—1997 г. се изчислява средна стойност на използване на капацитета от 81,8 %. Това проучване обаче изглежда се основава на средния годишен капацитет само на модерни заводи; освен това в него не се предоставят никакви данни за оставащите години от периода 1994—1998 г.

(99)

В съответствие с точка 3.1 от МСР от 1998 г. Комисията ще използва по целесъобразност външни независими данни за оценката на вероятното въздействие върху конкуренцията на съответния пазар. Когато обаче набавянето на такива данни е трудно, Комисията се позовава изцяло на данните, представени от държавите-членки. В настоящия случай Комисията счита проучването, предоставено от Германия, за достатъчно надеждно. Освен това второто проучване, макар и да не предоставя пълна информация, води до същите заключения.

(100)

През периода 1994—1998 г. средният годишен процент на използване на капацитета за цялата производствена промишленост в ЕС възлиза на 81,72 %.

(101)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че инвестиционният проект ще доведе до увеличаване на капацитета в сектор, в който не е налице свръхкапацитет. Съгласно решението на Съда по Делото Kronofrance/Комисия обаче, когато заключи, че не е налице структурен свръхкапацитет, какъвто е настоящият случай, Комисията трябва да анализира дали пазарът бележи спад.

(102)

Съгласно точка 3.4 от МСР от 1998 г., за да установи дали пазарът бележи спад, Комисията сравнява развитието на видимото потребление на разглежданите продукти (с други думи продукцията плюс прибавения внос минус износя) с процента на растеж на производствената промишленост в ЕИП като цяло.

(103)

В съответствие с точка 7.8 от МСР от 1998 г. се смята, че пазарът на въпросния продукт или продукти бележи спад, ако през последните пет години средният годишен растеж на видимото потребление на въпросния продукт е значително (с поне 10 %) под средния годишен ръст на производствената промишленост в ЕИП като цяло, освен ако няма ясно изразена възходяща тенденция в относителния растеж на потреблението. Пазар с абсолютен спад е пазарът, на който средният годишен растеж на видимото потребление е бил отрицателен през последните пет години.

(104)

Средният годишен растеж на производствената промишленост в ЕИП като цяло за периода 1993—1998 г. (23) е 5,78 %.

(105)

Проучването от независим консултант (24), което предоставя данни относно стойността на видимото потребление на плочи от дървесни частици (в милиарди евро), показва следните резултати за годините 1993—1998 г. (това са шестте години, за които съществуват данни към момента на подаване на уведомлението):

(106)

Комисията отбелязва, че разликата в растежа (между 5,78 и 4,15 %) е над 10 %. Резултатът би бил същият, ако се вземат предвид данни до 1999 г. (т.e. за периода 1994—1999 г.), за което излага доводи KronoGroup.

(107)

В своите съображения Германия се позовава на точка 7.8 от МСР от 1998 г., в съответствие с която пазарът (дори когато средният годишен растеж е под този на производствената промишленост в ЕИП като цяло) не се разглежда като пазар с относителен спад, ако е налице ясно изразена възходяща тенденция по отношение на относителния растеж на търсенето на този продукт. Германия обосновава това твърдение с проучване, което показва, че през периода 1973—2003 г. видимото потребление на плочи от дървесни частици нараства с 36 % по-бързо от добавената стойност в производствената промишленост.

(108)

Комисията счита, че този довод не е достатъчен за доказване на наличието на ясно изразена възходяща тенденция в относителния растеж на търсенето на плочи от дървесни частици. Това условие в МСР от 1998 г. е насочено към ситуация, при която въпреки факта, че през последните пет години средният годишен растеж на съответния пазар е бил нисък, в последните няколко години обаче се наблюдава ясно изразена тенденция на растеж, която може да бъде преустановена през следващите години, т.e. в краткосрочен план, когато подпомогнатата инвестиция стане ефективна. Това би гарантирало, че отрицателното въздействие на помощта ще остане ограничено.

(109)

Проучването обаче се основава на данни за твърде дълъг период и не позволява правенето на прогнози за непосредственото бъдеще, което има по-голямо отношение към оценката на въздействието на инвестицията. Освен това то съдържа данни до 2003 г., които не са били достъпни към момента на подаване на първоначалното уведомление през 2000 г.

(110)

Ето защо Комисията счита, че пазарът на плочи от дървесни частици бележи относителен спад по смисъла на точка 7.8 от МСР от 1998 г. и на фактора за състоянието на конкуренцията T за този продукт трябва да бъде дадена стойност 0,75.

(111)

Средният годишен растеж на производствената промишленост в ЕИП като цяло за периода 1993—1998 г. възлиза на 5,78 %.

(112)

В уведомлението си Германия се позовава на проучване от независим консултант (25), което представя следните данни относно стойността на видимото потребление в ЕИП за периода 1993—1998 г. на OSB и шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните облицовки (в милиарди евро):

(113)

Следователно за съответния пазар, състоящ се от OSB и категориите шперплат за крайни приложения в областта на амбалажа, оградните платна, покривните и подовите покрития и вътрешните облицовки, разликата в растежа (5,78 % спрямо 5,765 %) не превишава 10 %. Оттук съгласно точка 7.8 от МСР от 1998 г. следва, че този съответен пазар не бележи спад и за пазара, към който принадлежат OSB, е приложим фактор за състоянието на конкуренцията T със стойност 1.

(114)

Съгласно точка 3.6 от МСР от 1998 г., когато оценява фактора за състоянието на конкуренцията, Комисията трябва да провери също дали пазарният дял на съответния пазар на групата, към която принадлежат Glunz и OSBD, възлиза на поне 40 %, което би означавало, че съществува риск предоставянето на помощ в максималните нива, които обикновено са разрешени в съответния регион, да предизвика неоправдано нарушаване на конкуренцията.

(115)

Германия представи следните данни за пазарните дялове на равнище ЕИП (27) за групата SONAE, което е дружеството майка на TAFISA, към което принадлежат Glunz и OSBD, за 1999 г. (преди инвестицията) и 2002 г. (след инвестицията):

(116)

Предоставените данни показват, че пазарният дял на групата SONAE към момента на подаване на уведомлението не е превишавал 40 % на съответните пазари. Следователно не е необходимо определените фактори за състоянието на конкуренцията да бъдат намалявани.

(117)

В предоставеното от нея мнение KronoGroup изразява становище, че преместените работни места след закриването на завода за производство на плочи от дървесни частици на Glunz в Засенбург не трябва да се вземат предвид при определянето на фактора „вложен капитал/работни места“ и фактора „регионално въздействие“ (и двата фактора се изчисляват въз основа на броя работни места, създадени чрез инвестицията). Според KronoGroup отчитането на тези работни места би било в противоречие със заявената цел в МСР от 1998 г. за създаване на работни места в съответния регион в полза на живеещите в региона.

(118)

Комисията счита, че понятието „създаване на работни места“ по смисъла на МСР от 1998 г. трябва да се тълкува в контекста на подпомагания регион, тъй като именно чрез създаването на работни места в този регион проектът допринася за регионалното развитие. По тази причина изглежда обосновано работните места, които са нови за съответния регион, да се считат за „създадени работни места“. Освен това създаването на работни места в подпомагания регион поради т.нар. ефект на разпространението е от полза на този регион дори когато работите места се попълват с работници, които пътуват от съседен район (който в настоящия случай не е подпомаган регион в същата държава-членка), и по този начин изпълнява основната цел на регионалната помощ.

(119)

Ето защо при определянето на факторите „вложен капитал/работни места“ и „регионално въздействие“, приложими за инвестиционния проект, Комисията ще вземе предвид тези работни места.

(120)

МСР от 1998 г. съдържа фактор „вложен капитал/работни места“, с който се коригира максималният допустим интензитет на помощта с цел да бъдат подкрепени тези проекти, които допринасят по-ефективно и в по-голяма степен за намаляване на безработицата чрез създаването на сравнително по-голям брой нови преки работни места.

(121)

Различните фактори за съотношението „вложен капитал/работни места“ са описани в точка 3.10.2 от МСР от 1998 г. В настоящия случай с общ размер на инвестицията от 199 400 000 EUR се създават 355 работни места. Това отговаря на съотношение 561 700 EUR/работно място, т.е. с цел коригиране на максималния допустим интензитет на помощта на фактора I трябва да бъде зададена стойност 0,8.

(122)

При фактора „регионално въздействие“ се взема предвид полезният ефект от нова подпомагана инвестиция върху икономиката на подпомагания регион. Създаването на работни места може да се използва като показател за приноса на един проект за развитието на съответния регион. Дадена капиталоемка инвестиция може да създаде значителен брой непреки работни места в разглеждания подпомаган регион, както и в съседни подпомагани региони. Под „създаване на работни места“ в този контекст се разбират работните места, създадени пряко от проекта, както и работните места, създадени от преките доставчици и клиенти в отговор на подпомаганата инвестиция.

(123)

Към момента на подаване на уведомлението от 7 август 2000 г. Германия е посочила, че непреките работни места, които ще бъдат създадени в резултат на инвестицията след цялостното завършване на центъра за дървообработване, ще достигнат общо 520, като те се подразделят според нуждите на всяко производство, както следва:

(124)

Прогнозният брой създадени нови работни места се основава на следното изчисление:

(125)

Според Германия най-важният източник на създаване на непреки работни места — 309, създадени от двете производствени области, е снабдяването на заводите с материали и доставката на готова продукция до клиентите.

(126)

Предвижданото производство на приблизително […] м3 продукт от вида OSB ще доведе до оборот от около […] м3. За производството на 1 m3 готова продукция са необходими около […] м3 дървесина, което прави приблизително […] м3 дървесина годишно. Нуждата от свързващ компонент и химикали се оценява на […] тона годишно, а от гориво — на […] тона годишно.

(127)

Суровината за продуктите от OSB е 100 % дървесина, която се добива в радиус от около 100 км около завода. Необходимият дневен обем на заводите се изчислява на […] м3, транспортирани в камиони с вместимост […] м3. При два курса на ден и вместимост от […] м3, работата на 39 камиона и 39 водачи, 8 допълнителни работници и 3 механици води до създаването на общо 50 непреки работни места. Комисията все пак счита, че работните места на допълнителните работници не отговарят на определението за работни места, заложено в точки 3.7 и 7.5 от МСР от 1998 г. (29) Следователно тя приема, че непреките нови работни места за транспортирането на материали към заводите са 42.

(128)

Предвижданите продажби в размер на […] м3 за период от 251 работни дни биха довели до продукция от OSB от […] м3 на ден, транспортирана в камиони с вместимост […] м3. За 46 курса на ден ще са необходими 46 водачи, 9 допълнителни работници и 4 механици, което се равнява на общо 59 нови непреки работни места. След приспадане на допълнителните работници създадените непреки работни места за превоз на готова продукция до клиентите възлизат на 50.

(129)

Производственият капацитет в завода за плочи от дървесни частици се изчислява на около […] м3 сурови плочи от дървесни частици и […] м3 плочи с покритие. Предвижданите продажби достигат […] м3 за първия и […] м3 за втория продукт. Разликата между така предвиждания капацитет и прогнозните продажби се дължи на факта, че на значителна част от плочите от дървесни частици ще бъде направено покритие. Съвкупното търсене на дървесина се изчислява общо на […] м3 годишно. Нуждите от свързващ компонент и химикали възлизат на […] тона годишно, а за гориво — на […] тона годишно.

(130)

Дървесината за плочите от дървесни частици се добива също в обсег от около 100 км около завода. Необходимите количества на ден се изчисляват на […] м3 стволова дървесина, допълнителни […] м3 дървесина за амбалаж и […] м3 дървени стърготини. Транспортният капацитет се определя на […] м3 за стволова дървесина и […] м3 за амбалажна дървесина и дървени стърготини. Това прави 72 курса на ден, извършвани от 72 водачи, 14 допълнителни работници и 5 механици, което прави 91 непреки нови работни места. След приспадане на допълнителните работници създадените непреки работни места за превоз на материали до завода за плочи от дървесни частици възлизат на 77.

(131)

Предвижданият оборот в размер на […] м3 годишно при 251 работни дни би означавал обем на плочите от дървесни частици от […] м3 на ден, които се транспортират в камиони с вместимост […] м3. Когато от прогнозната бройка от 71 водачи, 14 допълнителни работници и 5 механици се извадят 14-те допълнителни работници, Комисията може да приеме, че за превоза на готова продукция до клиентите ще бъдат създадени 76 непреки работни места.

(132)

Германия не представя пояснения относно създаването на 19 непреки работни места за превоз на свързващ компонент, гориво и меламинова хартия за двата завода. Комисията обаче намира тази цифра за реалистична.

(133)

В заключение Комисията счита, че общият брой на новосъздадените непреки работни места в транспортния сектор може да се установи на 264.

(134)

Обработката на дървесина е втората по значимост област по отношение на създаването на непреки работни места, като за нея се приема, че се извършва 251 дни годишно.

(135)

За производството на OSB е необходима дървесина в обем от […] м3 на ден, 95 % от която се преработва механично, а 5 % — ръчно. За механичната преработка на […] м3 са необходими 25 екипа от по 2 машинисти и 2 горски работници, плюс един допълнителен работник на всеки 6 екипа; всеки екип произвежда по […] м3 на ден. Оттук се формират 54 работни места. За ръчната преработка от […] м3 са необходими 13 горски работници, всеки от които произвежда по […] м3 на ден. Според изчисленията на Германия в допълнение към създадените по косвен път 67 работни места ще бъдат създадени 13 допълнителни работни места, с което броят на непреките работни места става 80. От 67 създадени непреки работни места обаче само 61 са създадени в подпомагания регион и в съседните подпомагани региони и следователно само те ще бъдат взети предвид.

(136)

За производството на плочи от дървесни частици са необходими […] м3 дървесина на ден, 95 % от която се преработва механично, а 5 % — ръчно. Въз основа на същите изчисления като направените в случая на подготвителните дейности в горското стопанство за производството на OSB Германия пресмята, че създадените непреки работни места са 41, включително 5 работни места за допълнителни работници. От 41-те създадени непреки работни места обаче само 32 са създадени в подпомагания регион и в съседните подпомагани региони и следователно само те ще бъдат взети предвид.

(137)

По отношение на количеството дървесина за амбалаж в размер на […] м3 дневно Германия изчислява, че 36 непреки работни места ще бъдат създадени в областта на получаването, превоза и оразмеряването, други 7 за допълнителни работници и 7 работни места в областта на закупуването на материали, логистиката и т.н. От тези 43 непреки работни места само 38 ще бъдат създадени в подпомагания регион и в съседните подпомагани региони.

(138)

Комисията счита, че в свързаните с горското стопанство дейности може да бъде определена бройка от общо 131 създадени непреки работни места.

(139)

Германия не представи данни относно създадените 51 непреки работни места и шестте допълнителни работни места в сектора на услугите, както и за жилищното настаняване и потребителските стоки. Като има предвид, че някои от тези работни места следва да са общи за двата завода, Комисията счита, че реалистичният брой за създадените непреки работни места е само 45.

(140)

С оглед на гореизложеното общият брой на непреките работни места, създадени в подпомагания регион и съседните подпомагани региони, възлиза на 440. Ако не се включват защитените непреки работни места, общият брой непреки работни места би бил 407. При съпоставяне с общия брой от 355 разкрити преки работни места, при всички случаи се стига до съотношение, което и в двата случая (440 или 407) превишава 100 %, което води до стойност на фактора „регионално въздействие“ (M) от 1,5.

(141)

Максималният допустим интензитет на помощта се изчислява по формулата R × T × I × M (30) съгласно точка 3.10 от МСР от 1998 г.

(142)

Тъй като факторът за състоянието на конкуренцията T е различен за двата разглеждани продукта (1 за OSB и 0,75 за плочите от дървесни частици), трябва да се определи как да бъде изчислен комбиниран фактор за състоянието на конкуренцията за целия проект. МСР от 1998 г. не предоставя насоки в този контекст.

(143)

При подобен случай в обхвата на МСР от 1998 г., който се отнася до два отделни продукта с различни фактори за състоянието на конкуренцията (дело C 15/2006 Pilkington  (31)), Комисията отбелязва, че тъй като въпросният проект засяга напълно интегриран производствен обект, би било изкуствено двата фактора за състоянието на конкуренцията да се претеглят с относителния дял на инвестициите за всеки от двата продукта. Ето защо в този случай Комисията използва за претеглянето съотношението между капацитетите, създадени за двата продукта.

(144)

Както е пояснено в точка 2.3 от настоящото решение, в настоящия случай се разглеждат два завода (един за OSB и един за плочи от дървесни частици), свързани помежду си от обща техническа инфраструктура и обща администрация. Приемливите за финансиране разходи за всеки един от тези заводи могат да бъдат установени. Поради това, за разлика от решението Pilkington, е възможно да бъде изчислен общ фактор за състоянието на конкуренцията, като се използва съотношението на приемливите за финансиране разходи за двата продукта.

(145)

В своето становище относно решението за откриване на процедурата Германия предложи трети метод за претегляне на различните фактори за състоянието на конкуренцията за двата продукта, а именно въз основа на маржа на приноса (32) (Deckungsbeitrag) на двете производствени съоръжения. Според Германия това би гарантирало отчитането на приноса на всеки от разглежданите продукти към приходите от дейността.

(146)

В зависимост от използвания метод обединеният фактор за състоянието на конкуренцията за инвестиционния проект като цяло би бил 0,86 (когато изчислението се основава на относителните капацитети (33)), 0,85 (когато изчислението се основава на относителните инвестиционни разходи (34)) или 0,92 (когато изчислението се основава на относителните маржове на приноса (35)).

(147)

Тъй като другите два фактора за оценка, необходими за изчисляването на максималния допустим интензитет на помощта, са 0,8 (факторът вложен капитал/работни места, „I“) и 1,5 (факторът „регионално въздействие“, „M“), то окончателният максимален интензитет на помощта според формулата R × T × I × M, посочена в точка 3.10 от МСР от 1998 г., възлиза съответно на 36,12 %, 35,70 % и 38,64 %. Следователно при всички случаи интензитетът на помощта от 35 %, за който Германия е подала уведомление, е в съответствие с МСР от 1998 г.

(148)

Следователно не е необходимо да се взема решение кой от методите за изчисляване на комбинирания фактор за състоянието на конкуренцията трябва да се използва. При всички случаи обаче методът, предложен от Германия (който дава най-благоприятен резултат), следва да бъде отхвърлен, тъй като при него се използват данни от 2004 г., които не са били налични към момента на подаване на уведомлението.

(149)

Следва да се припомни, че Германия вече е изплатила на получателите помощ в общ размер на […] EUR (от договорената обща сума от 69 797 988 EUR).

(150)

В своето становище KronoGroup твърди, че Комисията е трябвало да разпореди временно възстановяване на помощта по реда на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(151)

Издаването на разпореждане за възстановяване е мярка, която се взема в извънредни случаи и която Комисията може да предприеме, когато са изпълнени специалните условия, определени в член 11 от Регламент (ЕО) № 659/1999. KronoGroup не е представила убедителни доводи, показващи изпълнението на тези условия; във всеки случай Комисията е на мнение, че в настоящия случай разпореждането за възстановяване не би било уместно.

(152)

Комисията установява, че Германия е привела в действие неправомерно въпросната помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. При все това интензитетът на помощта от 35 %, приложен от Германия, е в съответствие с разпоредбите на МСР от 1998 г. Следователно въпросната помощ може да се разглежда като съответстваща на вътрешния пазар.