1.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 134/25

(1)

На 3 септември 2009 г. Комисията обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) (наричано по-долу „известие за започване“), започването на процедура срещу субсидиране във връзка с вноса в Съюза на някои видове полиетилен терефталат (наричан по-долу „PET“) с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства (наричани по-долу „разглежданите държави“).

(2)

На същия ден Комисията обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства и започна отделно разследване („антидъмпингова процедура“).

(3)

Процедурата срещу субсидиране беше започната след жалба, внесена на 20 юли 2009 г. от комитета за полиетилен терефталат на „Plastics Europe“ (наричан по-долу „жалбоподателят“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 50 %, от общото производство в Европейския съюз на някои видове полиетилен терефталат. Жалбата съдържаше prima facie доказателства за субсидиране на посочения продукт и за съществена вреда, произтичаща от субсидирането, които бяха сметнати за достатъчно основание за започването на процедура срещу субсидиране.

(4)

Преди започването на процедурата и в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент, Комисията уведоми правителствата на Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства („ОАЕ“), че е получила надлежно документирана жалба, в която се твърди, че субсидираният внос на PET с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства („ОАЕ“) причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза. Съответните правителства бяха поканени на консултации с цел изясняване на положението по отношение на съдържанието на жалбата и постигане на взаимно приемливо решение. Всички засегнати правителства приеха поканата за консултации и впоследствие бяха проведени такива консултации. По време на консултациите не се стигна до взаимно приемливо решение. Въпреки това, коментарите, направени от официалните органи на разглежданите държави във връзка със съдържащите се в жалбата твърдения относно липсата на изравняване на схемите, бяха надлежно взети под внимание. По време на или след консултациите бяха получени изявления от правителствата на Пакистан и ОАЕ.

(5)

Комисията официално уведоми производителите жалбоподатели, другите известни производители от Съюза, вносителите/търговците и потребителите, за които е известно, че са засегнати, производителите износители и представителите на разглежданите държави износителки за започването на процедурата. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да представят писмено становищата си и да поискат изслушване в рамките на срока, посочен в известието за започване на процедурата.

(6)

Всички заинтересовани страни, които изявиха желание да бъдат изслушани и посочиха, че съществуват конкретни причини за това, получиха тази възможност.

(7)

С оглед на очевидно големия брой производители от Съюза и вносители беше предвидена възможността в разследването за вреда да се приложи техниката на представителната извадка в съответствие с член 27 от основния регламент. За да може Комисията да определи доколко е наложително изготвянето на представителна извадка и, ако случаят се окаже такъв, да подбере извадка, всички производители от Съюза и вносители бяха поканени да заявят интереса си пред Комисията и да предоставят, както е посочено в известието за започване на процедурата, основни сведения за дейността си във връзка с разглеждания продукт по време на разследвания период (1 юли 2008 г. — 30 юни 2009 г.).

(8)

Четиринадесет производители от Съюза предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Въз основа на информацията, получена от съдействащите производители от Съюза, Комисията подбра извадка от петима производители от Съюза, които осъществяват 65 % от продажбите, реализирани от всички съдействащи производители от Съюза.

(9)

Осем вносители предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Въз основа на информацията, получена от съдействащите вносители, Комисията подбра извадка от двама вносители, които осъществяват 83 % от вноса, извършен от всички съдействащи вносители, и 48 % от целия внос от ОАЕ, Иран и Пакистан.

(10)

Комисията изпрати въпросници на официалните органи в разглежданите държави, на производителите износители, на производителите от Съюза, включени в извадката, на вносителите, включени в извадката, и на всички потребители и доставчици, за които е известно, че са засегнати, както и на тези, които заявиха интереса си в указания в известието за започване на процедурата срок.

(11)

Отговори на въпросниците бяха получени от официалните органи на разглежданите държави, от един производител износител от Иран и свързания с него търговец, от един производител износител от Пакистан и един производител износител от Обединените арабски емирства, от петима производители от Съюза, включени в извадката, от един вносител, включен в извадката, от десет потребители в Съюза и трима доставчици на суровини. В допълнение, седем съдействащи производители от Съюза предоставиха поисканите общи данни за целите на анализа на причинената вреда.

(12)

Комисията издири и провери цялата информация, която счете за необходима за определянето на субсидирането, произтичащата вреда и интереса на Съюза.

(13)

Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните държавни органи:

(14)

Бяха извършени проверки на място и в помещенията на следните дружества:

(15)

Разследването на субсидирането и вредата обхвана периода от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г. (наричан по-долу „разследваният период“ или „ПР“). Проучването на тенденциите, свързани с оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2006 г. до края на разследвания период (наричан по-долу „разглежданият период“).

(16)

Разглежданият продукт е полиетилен терефталат с индекс на вискозитет, равен или по-висок от 78 ml/g съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от Иран, Пакистан и ОАЕ (наричан по-долу „разглежданият продукт“), който понастоящем е класифициран с код по КН 3907 60 20.

(17)

PET е химически продукт, който обичайно се използва в пластмасовата промишленост за производството на бутилки и листове. Тъй като тази категория PET е хомогенен продукт, тя не бе допълнително подразделена на различни видове продукти.

(18)

Разследването показа, че PET, който се произвежда и продава в Съюза от промишлеността на Съюза, и PET, който се произвежда и продава на вътрешните пазари на Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства и се изнася за Съюза, притежават по същество еднакви основни химични и физични характеристики и еднакви основни приложения. Поради тази причина те временно се считат за сходни по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент

(19)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускането на субсидии от страна на правителствен орган:

(20)

Съгласно правните разпоредби дружество, установено в СИЗ, се ползва от безмитен внос на влагания материал, при условие че същият се използва в процеса на производство на продукт, предназначен за последващ износ. По време на проверката също така беше установено, че дружествата в СИЗ се ползват и от безмитен внос на средствата за производство.

(21)

Пълно правно описание на схемата за СИЗ понастоящем се съдържа в следните законови и подзаконови нормативни актове: „Закон № 257/184168 за създаването и управлението на специалните икономически зони в Ислямска република Иран“, приет на 19 май 2005 г.; Одобрение на Комисията на член 138 от Конституционния закон, Секретариат на Висшия съвет на свободните промишлено-търговски зони, с дата 27 май 2007 г.; Изпълнителен подзаконов нормативен акт за създаване и управление на специална икономическа зона на Ислямска република Иран; Одобрение на Съвета на Министрите от 29 април 2006 г.

(22)

Нефтохимическата СИЗ беше създадена на 30.4.1997 г. (1376 година според персийския календар) със Закон № 58548, публикуван в Официален вестник, бр. 15275 от 25.5.1997 г.

(23)

В набора от законодателни/административни актове, предоставени от иранското правителство по време на разследването, не беше установено никакво специфично правило относно условията за допускане до зоната. Единственият съдействащ ирански производител износител е изградил своя завод в нефтохимическата СИЗ на Mahshahr, Бандар Имам Хомейни. Според информацията, предоставена от иранските власти, тази зона е единствената нефтохимическа СИЗ в Иран.

(24)

Всяка СИЗ се счита за разположена извън митническата територия на държавата. Съответно целият внос е освободен от мита, при условие че внесените материали бъдат вложени в производството на съответния изнасян продукт.

(25)

С цел мониторинг на количеството на внесените безмитно суровини, влагани в производството на съответния изнасян продукт, митническите учреждения регистрират и разрешението за внос, и задължението за износ по време на вноса и износа въз основа на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти, определени в сертификат, озаглавен „Разрешително за производство“, издаден от Министерството на здравеопазването, Главна дирекция, и който има срок на валидност пет години. За всяка сделка митническите учреждения издават при поискване код-номер (B-Jack), необходим на дружеството за митническото оформяне на стоките.

(26)

В допълнение дружеството периодично предоставя на съответния орган информация за износа и вътрешните продажби, които възнамерява да осъществи през следващата година. Въз основа на горепосочената налична информация, митническите учреждения контролират правилното използване на предимствата, от които се е ползвало дружеството.

(27)

По отношение на продажбите на вътрешния пазар, т.е. продажбите от СИЗ на територията на останалата част от страната, ще бъде наложено мито върху частта от безмитно внесените суровини, вложени в крайния продукт съгласно стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти.

(28)

По време на проверката беше установено, че не съществуват конкретни, законоустановени и общественодостъпни критерии, по силата на които компетентният орган да решава кое дружество има правото да се установи в нефтохимическата СИЗ. Всяко дружество, което желае да се установи в тази зона, трябва да подаде заявление до съответния орган, но липсват указания за това, на какво основание молбата може да бъде приета или отхвърлена. Освен това учредителният акт на нефтохимическата СИЗ възлага на Националната нефтохимическа компания (наричана по-долу „NPC“) (акционер на единствения съдействащ производител износител) управлението и организацията на тази зона за целите на нефтохимическата дейност.

(29)

Бяха установени сериозни несъответствия и неизправности в системата. Иранските органи не са създали подходяща система за проверка с цел мониторинг на количеството на безмитно внасяните суровини, влагани в производството на съответния изнасян продукт. STPC, единственият съдействащ производител в Иран, не докладва за действителното количество на получените продукти от суровини и не е въведена на практика никаква система за проверка от страна на NPC, която да потвърди, че суровините, за които е предоставено освобождаване от мита, са вложени в производството на изнасяния продукт, както и да потвърди техните количества. Стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти са производствени съотношения, предложени от дружеството и приети от правителството, произтичащи от прилагания в нефтохимическата промишленост стандарт.

(30)

Единственият съдействащ производител износител е извлякъл полза от горепосочената схема, а също така и от безмитния внос на средства за производството.

(31)

С оглед на горепосоченото вносът на освободени от мита суровини в СИЗ трябва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т. е. финансово участие от страна на иранското правителство, от което е произтекла полза за разследвания износител.

(32)

Освен това схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент предвид факта, че законодателството, съгласно което функционира предоставящият орган, изрично ограничава достъпа до тази зона за определени предприятия, принадлежащи към нефтохимическия производствен сектор.

(33)

В допълнение по закон схемата зависи от осъществяването на износ и поради това се счита за специфична и подлежащата на изравняване субсидия по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължението за износ дадено дружество не може да извлече ползи съгласно тази схема.

(34)

Тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не отговаря на правилата, посочени в приложение I, по-специално буква и), приложение II и приложение III към основния регламент.

(35)

По-специално иранското правителство няма въведена система или процедура за проверка, позволяваща да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (в съответствие с приложение II, част II, точка 4 към основния регламент, а по отношение на схемите за възстановяване за заместители — в съответствие с приложение III, част II, точка 2 към основния регламент). Стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти сами по себе си не могат да бъдат считани за специфични за дружеството стандарти, нито за система за проверка на действително вложените суровини. Този вид процес не позволява на правителството да провери с достатъчна точност какво количество суровини са употребени в производството, предназначено за износ, и по каква база за сравнение на стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти те следва да бъдат сравнявани. Освен това правителството не е осъществило ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление на суровини. В действителност правителството на Иран не е извършило допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, въпреки че такава проверка обикновено би трябвало да се извърши при липсата на ефективно прилагана система за проверка (в съответствие с приложение II, част II, точка 5, а по отношение на схемите за възстановяване за заместители — в съответствие с приложение III, част II, точка 3 към основния регламент).

(36)

Освен това ползата, извлечена от неплатените мита при вноса на средства за производството, също представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие от страна на иранското правителство, от което е произтекла полза за разследвания износител. В допълнение по закон схемата зависи от осъществяването на износ и следователно се счита за специфична и подлежащата на изравняване субсидия по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължението за износ дадено дружество не може да извлече ползи съгласно тази схема.

(37)

Схемата не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита, защото касае средства за производство, които не се влагат по време на производствения процес и следователно не попадат в обхвата на допустимите схеми за възстановяване на мита, посочени в приложение I, буква и) към основния регламент.

(38)

С оглед на гореизложеното въпросните субсидии се считат за подлежащи на изравняване.

(39)

При липсата на допустими схеми за възстановяване на мита или схеми за възстановяване за заместители, ползата се състои в освобождаването от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент предвижда не само изравнителни мерки, които да компенсират прекомерното освобождаване от мита. Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) към основния регламент само прекомерното освобождаване от мита може да бъде предмет на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не бяха изпълнени. Ето защо, ако бъде установено, че липсва адекватен процес за мониторинг, горепосоченото изключение за схемите за възстановяване на мита не е приложимо, а по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо размера на (приходи, от които правителството се е отказало) неплатените мита, отколкото предполагаемо прекомерно освобождаване.

(40)

Размерът на субсидията за износителя по отношение на безмитния внос на продукти за влагане в производството, беше изчислен въз основа на вносни мита, от които правителството се е отказало (основните мита), върху суровините, внесени за разглеждания продукт по време на РП (числител). В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към експортния оборот, генериран от разглеждания продукт по време на РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(41)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 1,13 %.

(42)

Освен това ползата, извлечена от неплатените мита върху вноса на средства за производство, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита, защото касае средства за производство, които не се влагат по време на производствения процес. В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент размерът на субсидията беше изчислен въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период от 15 години, което отразява минималния срок на амортизация, който бе установен и в трите държави, включени в настоящото разследване, по отношение на разглеждания промишлен отрасъл. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до РП, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да отрази пълната стойност на ползите през това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Иран по време на РП.

(43)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент, размерът на тази субсидия (като числител) беше отнесен към общия експортен оборот през РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Ставката на субсидията, определена за тази субсидия през РП за производителя износител, възлиза на 0,93 %.

(44)

Общата ставка на субсидията, определена по отношение на горепосочените мерки през РП за производителя износител, възлиза на 2,06 %.

(45)

Тази схема се състои от директно прехвърляне на средства, неподлежащи на възстановяване, от NPC на единствения съдействащ ирански производител износител.

(46)

Разследването установи, че NPC е главният акционер в STPC, притежаващ 75 % от акциите му. Останалите акционери са: Пенсионно-осигурителният фонд на иранското министерство на петрола (Petroleum Ministry Retirement & Welfare Fund), който притежава 15 % от акциите, и дружеството Justice Shares Broker Co., което притежава 10 % от акциите. По време на проверката на място беше установено, че NPC е финансирала значителна част от капиталовите разходи на STPC и неговия циркулиращ/оборотен капитал, както и вноските по банкови заеми на STPC на падежните им дати. Поради това, както ясно показват одитираните финансови отчети за финансовата година, обхващаща РП, продължаването на дейността на съдействащия производител износител зависи от финансовата подкрепа на главния акционер, който изцяло е собственост на иранската национална нефтена компания, принадлежаща на иранското министерство на петрола.

(47)

Освен това финансовите инжекции за повишаване на ликвидността на STPC не са отчетени във финансовите отчети на компанията като предоставени заеми.

(48)

Задълженията на STPC към NPC, както е ясно посочено в одитираните финансови отчети на STPC, обхващащи периода до 20 март 2009 г., възлизат на 51 % от общите му активи. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно член 141 от иранския законопроект за изменение на Търговския кодекс се изисква акционерът да вземе решение за прекратяване или продължаване на дейността на дружеството в случаите, когато дадено дружество трябва да задели поне половината от своя капитал за покриването на настъпили загуби.

(49)

Досега не са предприети никакви действия от страна на NPC като основен акционер на STPC за увеличаване капитала на STPC с оглед подобряване на финансовото състояние, въпреки че на 3 юни 2009 г. общото събрание на STPC е решило, че положението на задълженията на дружеството към NPC следва да бъде изяснено.

(50)

При разследването също така се установи, че прехвърлянето на финансови средства, описано по-горе, е повтаряща се практика, която се наблюдава от години. Действително съответните одитирани финансови отчети на STPC показват, че от началото на дейността на дружеството са се натрупвали неподлежащи на възстановяване финансови средства, за което свидетелстват и одитираните финансови отчети от финансовата 2004 година насам.

(51)

С оглед на гореизложеното тази финансова подкрепа от страна на NPC може да се счита за субсидия, тъй като е правителствена практика, която предоставя финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, т.е. директно прехвърляне на финансови средства под формата на вливане на работен капитал и безвъзмездни помощи за покриване на погасяването на заемите. Освен това фактът, че неподлежащи на възстановяване финансови средства са се натрупвали поне от 2004 година насам, е потвърждение, че това е повтаряща се субсидия, чиято цел е да поддържа функционирането на единствения съдействащ ирански производител износител.

(52)

Освен това NPC следва да се счита за публичен орган въз основа на следните фактори: 1) държавна собственост: NPC е изцяло държавно предприятие, дъщерно дружество на иранската национална нефтена компания, която изцяло е собственост на Министерството на петрола; 2) уставът на NPC е приет чрез законодателна процедура; 3) общото събрание на представителите на акционерите се състои от шест министри, включително министър-председателя, и двама от директорите на Иранската национална нефтена компания, избирани от председателя на съвета на директорите и генералния директор на иранската национална нефтена компания. С други думи, правителството упражнява пълен контрол върху NPC; 4) NPC отговаря за развитието и функционирането на нефтохимическия сектор на страната и по тази причина ѝ е възложено управлението на нефтохимическата специална икономическа зона.

(53)

По отношение на наличието на полза, предоставена на дружеството получател, при разследването се установи, че в настоящия си вид STPC не би могло да продължи да функционира без финансовата подкрепа на NPC. Тази практика е несъвместима с обичайната инвестиционна практика на частни инвеститори, тъй като никоя търговска организация не би продължила да предоставя такъв вид неподлежащо на възстановяване финансиране.

(54)

Тази финансова намеса на NPC е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент предвид факта, че предоставящият орган изрично ограничава достъпа до тази субсидия само до STPC, в съответствие с политиката си за развитие на нефтохимическия сектор.

(55)

С оглед на горепосоченото тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(56)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Ползата за получателя се разглежда като общия размер на безвъзмездното финансиране според информацията, съдържаща се в отчетите на съдействащия производител износител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) се отнася към общия оборот от продажбите на дружеството през РП, тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(57)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за съдействащия производител износител, възлиза на 51,02 %.

(58)

Временно изчисленият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem, за единствения съдействащ ирански производител износител е 53,08 %.

(59)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, които предполагаемо включват отпускането на субсидии от страна на правителствен орган:

(60)

Тази схема разрешава вноса на освободени от мита материали за влагане в производство, при условие че те се използват за последващ износ.

(61)

Схемата се основава на Закона за митниците от 1969 г., изменен на 30 юни 2008 г. По силата на член 219 (глава XX) от Закона за митниците Централното управление по приходите се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Съобразно с това глава XV от Митническите правила от 2001 г. (законов акт SRO № 450(I)/2001, публикуван на 18 юни 2001 г.) предвижда подробна уредба на освобождаването от мито на стоки, внесени в производствения митнически склад.

(62)

За да се възползва от схемата за производство на митница, е необходимо всяко едно лице или фирма-заявител да получи лиценз, издаден от митническата служба, както е описано в член 343 от Митническите правила от 2001 г., глава XV.

(63)

В момента на внос на материали за влагане в производство дружеството производител трябва да посочи 450/(I)/2001 като номер на законов акт SRO във формуляра за деклариране, предписан от митниците, т.е. „Декларация за стоките“. При все това, в митническата служба се депозират гаранционно задължение и чекове с по-късна дата за размера на митата и данъка върху продажбата, които важат за срок от три години. Тази гаранция се освобождава/изплаща от митниците при представяне на доказателство за износ на готовите стоки от страна на дружеството.

(64)

Готовите стоки, произведени от внесените материали за влагане в производство, се вписват в регистъра на оставените стоки на митница, а суровините се вписват след съгласуване с коефициентите на материалите за влагане в производство, посочени в сертификата за анализ. Този сертификат, издаван от митническата служба, удостоверява съотношенията между суровини и крайни продукти за всички изходни материали за производството на 1 000 kg от въпросния продукт. Съотношенията между суровини и крайни продукти се предлагат от дружеството и се приемат от правителството, като те произтичат от стандарта, прилаган в съответния отрасъл.

(65)

В момента на износ в митническа декларация за стоките се заявява, че износът е от помещението за производство на митница и към митническата декларация за стоките се прилага отчет за потреблението на материали за влагане в производството, използвани за производството на готовите стоки за износ. След преглед на всички аспекти на декларацията за стоките, съответният митнически служител разрешава износа на готовите стоки.

(66)

Когато внесените материали за влагане в производство се използват за съответния износ на готови продукти, вписвани в регистъра на оставените стоки на митница, дружеството представя на митническата служба писмо, придружено от копие на декларацията за внос на стоки и товарителницата за износ, придружена от резюме/равнение, показващо потреблението на суровини и техния износ под формата на готови продукти съгласно схемата за производство на митница. Съобразно с това митническият служител освобождава гаранционното задължение и чековете с по-късна дата, депозирани към момента на внос на материали за влагане в производството.

(67)

Единственият съдействащ при разследването производител износител е извлякъл ползи от схемата за производство на митница.

(68)

По време на проверката на място беше установено, че на практика пакистанските органи не са приложили подходяща система за проверка с цел мониторинг на количеството на безмитно внесени суровини, влагани в производството на съответния изнасян продукт. Бяха констатирани сериозни несъответствия и неизправности в системата при съпоставяне със системата за възстановяване, предвидена в законовите разпоредби (глава XV от Митническите правила от 2001 г.).

(69)

В помещението за производство на митница не бяха ясно обособени производственият участък и отделните складове за готови стоки, брак и отпадъчен материал. Единствено безмитно внесените суровини бяха отделени от местно набавените стоки за влагане в производство. Помещението на склада, тоест митническият склад и помещението за производство на митница, не представляваше самостоятелно помещение със самостоятелен вход или изход от/към публична зона и нямаше никакъв друг вход или изход в нарушение на предписанията на член 349 от горепосочената глава XV.

(70)

Съответният регистър на получените, произведените и изнесените стоки за влагане в производство не е бил воден въз основа на действителното потребление. Било е вписвано единствено теоретичното потребление съгласно сертификата за анализ при съотношения между суровини и крайни продукти за всички изходни материали за производството на 1 000 kg крайни продукти. Тези норми за съотношението между суровини и крайни продукти са определени от официалните органи и се проверяват периодично, но липсват каквито и да било ясни правила и доказателства за това как се извършват тези проверки.

(71)

Освен това, на практика правителството на Пакистан не е привело в действие каквато и да било ефективна система за проверка. Официалните органи твърдят, че извършват одити на документацията, водена от дружествата, но тези одити включват преглед на отчетите на дружествата по стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти, а не на действителните количества на получените продукти от материала за производство.

(72)

Официалните органи изтъкнаха, че съответните сертификати за анализ, отнасящи се до PET, представени от единствения съдействащ при разследването производител износител са били проверени за периода от 2002 г. (когато е бил издаден първият представен сертификат за анализ) до РП. В подкрепа на това твърдение официалните органи предоставиха копие от проверка, извършена през 2004 г. Въпреки това, макар тази проверка да е довела до ограничаване на размера на суровините, за които се разрешава безмитен внос, не е била извършена проверка на нито едно разследване за прекомерно освобождаване по отношение на опростените мита. От момента на коригиране на сертификата за анализа нататък, съдействащият при разследването производител износител просто е съгласувал количествата, вписвани от него в регистъра на оставените стоки на митница с количеството на получените продукти, посочено в сертификата за анализ. От 2004 г. нататък, въпреки ясното доказателство, че производственият процес може да доведе до по-голям брой получени продукти от суровини (а оттук и до прекомерно освобождаване на мита), не е бил извършен какъвто и да било преглед на сертификата за анализ, нито пък разследване относно действителното потребление на суровини, използвани от съдействащия при разследването производител износител.

(73)

С оглед на всичко горепосочено схемата за производство на митница трябва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател.

(74)

Наред с това тази схема за субсидиране може да се счита за специфична, тъй като се предоставя на дружества, които произвеждат стоки на митница и впоследствие така произведените стоки, и по закон зависи от осъществяването на износ в съответствие с член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(75)

Освен това тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не отговаря на стриктните правила, посочени в приложение I, по-специално в буква и) и приложения II и III към основния регламент.

(76)

По-специално, пакистанското правителство не е приложило ефективно своята система или процедура за проверки, за да провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (в съответствие с приложение II, част II, точка 4 към основния регламент, а по отношение на схемите за възстановяване за заместители — в съответствие с приложение III, част II, точка 2 към основния регламент). Стандартните норми за съотношението между суровини и крайни продукти не могат да бъдат считани за специфични за дружеството стандарти, нито дори за система за проверка на действителното потребление на суровините. Този вид процес не позволява на правителството да провери с достатъчна точност какво количество суровини са употребени в производството за износ. Освен това правителството не е осъществило ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление на суровини. В допълнение пакистанското правителство не е извършило допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, въпреки че такава проверка обикновено би трябвало да се извърши при липсата на ефективно прилагана система за проверка (в съответствие с приложение II, част II, точка 5 и приложение III, част II, точка 3 към основния регламент).

(77)

С оглед на горепосоченото тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(78)

При липсата на допустими схеми за възстановяване на мита или схеми за възстановяване за заместители, ползата се състои в освобождаването от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на суровини за влагане в продукти. В това отношение следва да се отбележи, че в основния регламент се предвиждат не само изравнителни мерки, които да компенсират прекомерното освобождаване от мита. Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) към основния регламент само прекомерното освобождаване от мита може да бъде предмет на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не бяха изпълнени. Следователно, ако бъде установено, че липсва адекватен процес за мониторинг, горепосоченото изключение за схемите за възстановяване на мита не е приложимо, а по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо размера на (приходи, от които правителството се е отказало) неплатените мита, отколкото предполагаемо прекомерно освобождаване.

(79)

Размерът на субсидията за износителя беше изчислен въз основа на вносни мита, от които правителството се е отказало (основните мита), върху суровините, внесени по схемата за производство на митница за разглеждания продукт по време на РП (числител). В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към експортния оборот, генериран от разглеждания продукт по време на РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(80)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 2,57 %.

(81)

Тази схема е давала възможност за безмитен внос на съоръжения и машини, предназначени за помещението за производство на митница и внесени до 30 юни 2004 г. Машини и резервни части, които не се произвеждат местно, е трябвало да бъдат внесени за създаването на производствена единица или за разширяване, балансиране, модернизиране и замяна на съществуващи производствени единици в помещението за производство на митница.

(82)

Схемата е предвидена в SRO № 554(I)/98 от 12 юни 1998 г.

(83)

За да може да се възползва от тази схема, вносителят е трябвало да декларира пред митническите органи, че машините са били надлежно монтирани или използвани в помещенията за производство на митница.

(84)

При вноса вносителят трябва да докаже пред митническата служба, че машините или резервните части са внесени с цел създаване на производствена единица за производство на митница и да внесе гаранционно задължение на стойността на митото. Това гаранционно задължение ще бъде освободено при представянето на сертификат за монтиране на внесените машини.

(85)

Тази схема е била използвана до юни 2004 г. и единственият съдействащ производител износител е извлякъл полза от вноса на една част от съоръженията си между 2002 и 2003 г.

(86)

С оглед на горепосоченото схемата трябва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател.

(87)

Тази схема за субсидиране може да се счита за специфична, тъй като се предоставя на дружества, които произвеждат стоки на митница и след това ги изнасят, и следователно тя зависи по закон от осъществяването на износ в съответствие с член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(88)

В допълнение ползата, произтичаща от неплатеното мито за внос на средства за производството, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита, защото касае средства за производство, които не се влагат по време на производствения процес и следователно не попадат в обхвата на допустимите схеми за възстановяване на мита, посочени в приложение I, буква и) от основния регламент.

(89)

С оглед на горепосоченото тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(90)

Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период от 15 години, което отразява минималния срок на амортизация, установен и в трите държави, включени в настоящото разследване, по отношение на разглеждания промишлен отрасъл. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до РП, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя пълната стойност на ползите през това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Пакистан по време на РП.

(91)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия (като числител) е отнесен към общия експортен оборот на дружеството през РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(92)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 0,01 %.

(93)

Схемата предвижда финансово възстановяване на средства при закупуване на вътрешния пазар на пречистена терефталова киселина — PTA (основната суровина, използвана в производството на PET), произведена в Пакистан, в размер на 7,5 % от продажната цена по фактурата.

(94)

Схемата се основава на законов акт SRO № 1045(I)/2008 от 19 септември 2008 г., изменен със SRO № 1299(I)/2008 от 22 декември 2008 г., и дава възможност на всички потребители или ползватели на PTA да получат възстановяване на средства в размер на 7,5 % от общото закупено количество на местна PTA.

(95)

Тази схема представлява компенсаторно подпомагане, предоставяно на ползватели или потребители на PTA, изброени в горепосочения законов акт SRO, и на всеки друг ползвател, одобрен от Министерство на текстилната промишленост, който в бъдеще ще отговаря на условията за допустимост в схемата. Компенсаторното подпомагане се предоставя, за да компенсира въздействието на местно закупената или внесената PTA чрез Държавната банка на Пакистан. Формулярите за кандидатстване за възползване от схемата са посочени като приложение към законовите актове (SRO). Освен това, в законов акт SRO № 1045(I)/2008 директно се предоставя списък на дружествата получатели по схемата.

(96)

Това възстановяване на средства е компенсаторно подпомагане/тарифна защита за полиестерната промишленост и се предоставя от Държавната банка на Пакистан. Ако се внася PTA, се начислява вносно мито в размер на 7,5 %.

(97)

Ако PTA е закупена от пакистански производител, който извършва местно производство на PTA, във фактурата, изпратена от местния производител на PTA до купувача, фигурира ценови елемент в размер на 7,5 %. Съответно купувачът получава възстановяване на тези 7,5 % при поискване.

(98)

Разследването установи, че на практика схемата предоставя пряко финансиране на полиестерната промишленост на Пакистан. Законовите актове (SRO) имат за цел да благоприятстват закупуването на PTA местно производство. Това подпомагане на закупуването на PTA на вътрешния пазар се счита за пряко финансиране на купувача. Разследването установи, че единственият съдействащ производител износител изрично е посочен в съответния законов акт SRO като бенефициер по тази схема. В действителност, в съответния законов акт SRO само осем дружества в Пакистан са посочени като страни с право на участие в тази схема. Следователно съдействащият производител износител е извлякъл ползи, произтекли от компенсаторното подпомагане по отношение на PTA.

(99)

С оглед на всичко горепосочено тази схема се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент, защото предоставя финансово участие под формата на директно прехвърляне на средства, от което произтича ясна полза за дружеството получател.

(100)

В допълнение схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 4, буква б) от основния регламент предвид факта, че субсидията зависи от използването на стоки местно производство вместо вносни стоки.

(101)

Освен това тази субсидия може да се счита за специфична и по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент предвид факта, че самото законодателство изрично ограничава достъпа до тази схема за определени предприятия, принадлежащи към отрасъла на полиестерната промишленост.

(102)

Следователно тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(103)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Ползата за получателя се разглежда като общата сума за финансово възстановяване според информацията, съдържаща се в отчетите на съдействащия производител износител.

(104)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия (числител) беше отнесен към общия оборот от продажбите на дружеството през РП, тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(105)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за съдействащия производител износител, възлиза на 2,38 %.

(106)

По тази схема дадено дружество може да извлече полза от специален данъчен режим върху експортния си оборот.

(107)

Схемата се основава на раздели 154 и 169 от Наредбата за данъка върху дохода, 2001 г. (наричана по-долу „ITO“) и раздел IV от част III на първото приложение към ITO, 2001 г.

(108)

Тази схема е система за облагане на доходите на базата на експортния оборот и е достъпна за всеки износител към момента на реализиране на постъпления от продажбата на стоки.

(109)

Данък в размер на 1 %, удържан при източника, се приспада от упълномощена банка върху стойността на сделката за износ към момента на реализирането на постъпления от обмен на чуждестранни пазари, независимо дали има някаква печалба за дружеството. От друга страна, облагаемият доход на дружествата върху дейностите им на вътрешния пазар подлежи на облагане с данък върху доходите в размер на 35 %.

(110)

Това приспадане на данъка, което се прилага директно за постъпленията от обмена, следва да се счита за окончателен данък върху доходите, произтичащи от сделките за износ. Не се допуска приспадане на каквито и да било разходи, свързани с осъществяването на експортния оборот.

(111)

При разследването се установи, че на практика схемата предоставя специално и благоприятно данъчно третиране за износителите. Въпреки че част от разходите, свързани с експортния оборот, не могат да бъдат приспаднати, ниската данъчна ставка в размер на 1 % от общия експортен оборот представлява благоприятна данъчна система в сравнение с нормалния данъчен режим, при който се прилага по-висока данъчна ставка в размер на 35 % върху нормалните доходи, при условие че печалбите от износа се облагат с по-ниска данъчна ставка от тези, получени от продажби на вътрешния пазар. Съдействащият производител износител е извлякъл ползи, получени в резултат на схемата FTR.

(112)

Дотолкова, доколкото този данъчен режим води до печалби поради факта, че износът се облага с по-ниска данъчна ставка, отколкото продажбите на вътрешния пазар, тази схема се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател.

(113)

В допълнение тази субсидия може да се счита за специфична по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент с оглед на това, че субсидията зависи от осъществяването на износ.

(114)

Следователно тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(115)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Ползата за получателя се разглежда като общия размер на дължимия данък според дохода, свързан с постъпленията, които подлежат на облагане по схемата FTR (износ), след приспадането на платения данък FTR (в размер на 1 % от експортния оборот). В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) беше отнесен към общия експортен оборот на дружеството през РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(116)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 1,95 %.

(117)

Целта на дългосрочното финансиране за експортно ориентираните проекти („LTF-EOP“) е да позволи на финансовите институции, отговарящи на условията, да предоставят финансови улеснения при изгодни условия за кредитополучатели за внос на машини, съоръжения, оборудване и аксесоари за тях.

(118)

Правните основания се съдържат съответно в раздел 17, параграф 2, буква a)/раздел 17, параграф 4, буква в) и раздел 22 във връзка с раздел 17, параграф 2, буква г) от Закона за Държавната банка на Пакистан, 1956 г. Подробности за схемата са посочени в циркулярно писмо № 14 на Държавната банка на Пакистан (State Bank of Pakistan – „SBP“) от 18 май 2004 г.

(119)

Както изрично се посочва в циркулярно писмо № 14 на SBP от 18 май 2004 г, дружествата, които изнасят пряко или непряко поне 50 % от годишната си продукция, отговарят на условията за финансиране по схемата.

(120)

Участващите в схемата финансови институции, одобрени за FTF-EOP, са тези, които отговарят на изискването за капиталова адекватност, определено от SBP. Тези институции могат да осигурят дългосрочно финансиране за срок до 7 години и половина на кредитополучателите си.

(121)

Съответно кредитите, предоставени на компаниите, биха могли да се използват за различни цели (модернизация на заводите, закупуване на местно произведени съоръжения и машини, внос на машини и т.н.).

(122)

Банките имат право да събират от кредитополучателя до 3 % над лихвените проценти, обявени от SBP. Лихвените проценти за финансиране по схемата LTF-EOP се съпоставят спрямо среднопретеглената стойност на доходите от съкровищни бонове за срок от 12 месеца и от пакистански инвестиционни облигации за срок от три и пет години, в зависимост от периода на финансирането.

(123)

След отпускането на заема банката може да се обърне към съответния клон на SBP за получаване на рефинансиране в размер на отпуснатия заем.

(124)

Въпреки че тази схема беше прекратена през юни 2007 г., единственият съдействащ производител износител все още извлича ползи от схемата, тъй като това е дългосрочно финансиране, от което се е възползвал през април 2005 г. за срок от 7 години и половина.

(125)

По тази схема SBP задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими за дългосрочни заеми.

(126)

В резултат на това износителите могат да получат дългосрочни заеми при преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти, приложими за обикновени търговски кредити, които се определят изцяло при пазарни условия.

(127)

Схемата трябва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на правителствена практика, включваща публичен орган (т.е. SBP), който следователно е част от правителството и който възлага на търговките банки да изпълняват функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточка i) (т.е. директно прехвърляне на средства под формата на заеми). На дружеството получател се предоставя полза под формата на преференциален лихвен процент.

(128)

В този контекст трябва да се подчертае, че SBP попада под определението за „правителствен орган“, както е посочено в член 2, буква б) от основния регламент. Тя е изцяло държавна собственост и следва цели на държавната политика. В действителност SBP изпълнява всички функции, възлагани на централните банки, включително издаване на банкноти, регулиране и надзор на финансовата система, функциониране като банка на банкерите, кредитор от последна инстанция, банка на правителството, както и провеждане на парична политика, управление на държавния дълг, управление на обмена на чуждестранни валути, изготвяне на финансовата рамка, институционализиране на спестявания и инвестиции, предоставяне на възможности за обучение на банкерите и предоставяне на кредити на приоритетни сектори.

(129)

С оглед на горепосоченото тази субсидия може да се счита за специфична съгласно член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като в частта за критериите за допустимост самото законодателство изрично предвижда субсидия, зависеща от осъществяването на износ.

(130)

Следователно тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(131)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Съгласно член 6, буква б) от основния регламент ползата за получателя се изчислява като разлика между наложения от централната банка (Държавната банка на Пакистан) кредитен таван и лихвените проценти, приложими за търговските кредити.

(132)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) беше отнесен към експортния оборот, генериран от разглеждания продукт по време на РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(133)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 0,60 %.

(134)

В рамките на краткосрочното финансиране по EFS, чрез търговските банки на износителите се предоставят улеснения за износ на всички произведени стоки. Тази схема е предимно улеснение по отношение на работния капитал с краткосрочен характер за максимален период от 180 дни.

(135)

Правните основания се съдържат съответно в раздел 17, параграф 2, буква a)/раздел 17, параграф 4, буква в) и раздел 22 във връзка с раздел 17, параграф 2, буква г) от Закона за Държавната банка на Пакистан, 1956 г. Подробности за схемата са посочени в циркулярно писмо № 35 на SBP от 28 септември 2001 г. и циркулярно писмо № 44 от 17 декември 1998 г.

(136)

Всеки износител може да се възползва от EFS, като кандидатства във всяка търговска банка и отговори на другите изисквания, определени от финансовата институция. Всъщност решението да се отпускат заеми се взема от банката съгласно собствената ѝ вътрешна кредитна политика.

(137)

Ползата по тази схема може да се предоставя както за сделки за износ, така и за осъществяването на износ.

(138)

Съгласно схемата, основаваща се на сделките, банката предоставя финансиране на износителя въз основа на заповед за износ/експортен акредитив за максимален срок от 180 дни. Този инструмент за финансиране може да се използва на етапа преди експедиране за набавяне на суровини и произвеждане на стоките за износ. Освен това се предоставя финансиране и на етапа след експедиране за стоки, които вече са изпратени на вносителя в чужбина, за периода до реализиране на постъпленията от износа или за срок от 180 дни, в зависимост от това кой от тях е по-кратък.

(139)

Съгласно схемата, основаваща се на осъществяване на износа, това револвиращо финансиране се предоставя на износителя в размер до 50 % от износа, извършен от него през предходната година. Износителите могат да се възползват от този инструмент за финансиране за срок от 180 дни. След като веднъж се възползват от този вид финансиране, трябва да го изплатят изцяло.

(140)

Тази схема предвижда кредит за краткосрочно финансиране на износ, отпускан от търговските банки при преференциални лихвени проценти, предписани от Държавната банка на Пакистан. Единственият съдействал производител износител е извлякъл ползи от тази схема за продажби на вътрешния пазар, както и за експортни продажби.

(141)

Критерият за ставките за надценка на EFS е среднопретеглената стойност на доходите от пакистански съкровищни бонове за период от шест месеца.

(142)

В резултат от тази схема износителите могат да получат инструмент за финансиране при преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти по обикновени краткосрочни търговски кредити, които са определени единствено в съответствие с пазарните условия.

(143)

Схемата се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) и член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставя финансово участие под формата на правителствена практика, включваща публичен орган (т.е. SBP), който възлага на търговките банки да изпълняват функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточка i) (т.е. директно прехвърляне на средства под формата на заеми). Предоставя се полза на дружеството получател под формата на преференциален лихвен процент.

(144)

Освен това, с оглед на горепосоченото, тази субсидия може да се счита за специфична съгласно член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като в частта за критериите за допустимост самото законодателство изрично предвижда субсидия, зависеща от осъществяването на износ.

(145)

Следователно, тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(146)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Съгласно член 6, буква б) от основния регламент ползата за получателя се изчислява като разлика между наложения от централната банка (Държавната банка на Пакистан) кредитен таван и лихвените проценти, приложими за търговските кредити.

(147)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) беше отнесен към експортния оборот, генериран по време на РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества.

(148)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 2,22 %.

(149)

Тази схема представлява инструмент за краткосрочно финансиране на износ и внос, предоставян от търговските банки при преференциални лихвени проценти, предписани от Държавната банка на Пакистан.

(150)

Този инструмент за финансиране се урежда с циркулярно писмо № 25 от 20 юни 1998 г. относно валутните операции, впоследствие изменено с циркулярно писмо № 5 от 23 август 2002 г. относно валутните операции.

(151)

Всеки износител и вносител може да се възползва от това краткосрочно финансиране.

(152)

Съгласно тази схема на банките е позволено да използват/инвестират своите депозити в долари с цел финансиране на вносители и износители. Този заем се предоставя, като се използват депозитите в долари/междубанковите капиталовложения, обявени в долари, но се отпускат като равностойност на доларовата сума в пакистански рупии. Финансирането съгласно циркулярно писмо № 25 относно валутните операции („F.E. 25“) се извършва от банките при представяне на съответното доказателство за търговски сделки.

(153)

Съгласно предвиденото в циркулярно писмо № 5 от 23 август 2002 г. относно валутните операции, в случай на отпускане на заем на износител е възможно приходите от износа в чуждестранна валута да бъдат коригирани по такъв начин, че с тях да се погасява заемът, както и печалбата от него или лихвата по него, но единствено ако износителят се е отказал от пълния размер на приходите от заема в полза на банка в замяна на плащане в пакистански рупии. Търговският заем съгласно схемата по F.E. 25 представлява заем, който се самоизплаща изцяло чрез приходите от износ.

(154)

Съгласно предвиденото в циркулярно писмо № 5 от 23 август 2002 г. относно валутните операции предоставянето на инструмента за финансиране за внос може да бъде разрешено единствено от датата на действителното извършване на плащания по вноса в чуждестранна валута чрез отпускане на заем в чуждестранна валута в полза на вносителя. Максималният срок на тези заеми не трябва да надвишава шест месеца от датата на отпускането им на вносителя.

(155)

Тази схема предвижда кредит за краткосрочно финансиране на износ, отпускан от търговските банки при преференциални лихвени проценти, предписани от Държавната банка на Пакистан.

(156)

Критерият при определяне на лихвата/маржа на печалбата на това финансиране е лихвата по ЛИБОР плюс спред, начислен от банките.

(157)

В резултат от тази схема износителите могат да получат инструмент за финансиране при преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти по обикновени краткосрочни търговски кредити, които са определени единствено в съответствие с пазарните условия.

(158)

Схемата се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) и член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставя финансово участие под формата на правителствена практика, включваща публичен орган (т.е. SBP), който възлага на търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 3, параграф 1, буква а), подточка i) (т.е. директно прехвърляне на средства под формата на заеми). Предоставя се полза на дружеството получател под формата на преференциален лихвен процент.

(159)

Освен това, оглед на горепосоченото, тази субсидия може да се счита за специфична съгласно член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като в частта за критериите за допустимост самото законодателство изрично предвижда субсидия, зависеща от осъществяването на износ.

(160)

Следователно, тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(161)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП. Съгласно член 6, буква б) от основния регламент ползата за получателя се изчислява като разлика между наложения от централната банка (Държавната банка на Пакистан) кредитен таван и лихвените проценти, приложими за търговските кредити.

(162)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) беше отнесен към експортния оборот, генериран по време на РП, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортирани количества

(163)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 0,06 %.

(164)

Временно изчисленият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem, за единствения съдействащ пакистански производител износител е 9,79 %.

(165)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, които предполагаемо включват отпускането на субсидии от страна на правителствен орган:

(166)

Настоящата схема разрешава безмитния внос на суровини, опаковъчни материали и средства за производството при мита с нулеви ставки.

(167)

Схемата се основава на Федерален закон № 1 от 1979 г., Организация на промишлените въпроси.

(168)

Получаването на лиценз за производство, издаден от Министерството на финансите и промишлеността, е условие за възползване от предимствата, предоставяни по силата на Федералния закон.

(169)

Съгласно член 8 от Федералния закон, лицензите за създаване на промишлен проект могат да бъдат предоставяни единствено на граждани на ОАЕ или на дружества с местни капиталови акции в размер на минимум 51 %, в които управителят е местно лице или управителният съвет е съставен предимно от местни граждани.

(170)

Освен това същият федерален закон предвижда редица други условия за допустимост, които страните следва да изпълнят: основният капитал не трябва да бъде в размер по-нисък от 250 000 дирхама, броят на служителите не трябва да е по-малък от 10 човека, използваната двигателна сила трябва да надвишава 5 конски сили (член 2). Друго изискване е 25 % от служителите да бъдат местни граждани, но министърът може да реши да премахне или намали този процент (член 33). Съгласно член 13, подаването на заявление за промишлен проект трябва да бъде разглеждано в контекста на следното: промишленият да има връзка с програмата за промишлено развитие в държавата и наличие на споразумение, сключено с арабските държави, изисквания за местно потребление. За проектите, които отговарят на изискванията, посочени в член 13, и които са конкурентоспособни и ориентирани към осъществяване на износ, член 21 предвижда специално предимство при предоставянето на привилегии.

(171)

Въз основа на подаденото заявление и съответната представена документация, съответен комитет при Министерството на финансите и промишлеността препоръчва на министъра да одобри или отхвърли заявлението. В съответствие с член 12 от Федерален закон № 1 министърът може да реши дали да предостави лиценза.

(172)

С оглед да попадне в обхвата на приложение на настоящата схема, заявителят трябва да изпълни следната процедура: подаване на заявление за промишлен лиценз до Министерството на финансите и промишлеността; предоставяне на промишлен лиценз от министерството; одобрение за безмитен внос чрез заявление, подадено онлайн.

(173)

Въпросното министерство е създало електронна система за промишлеността („EIS“) за настоящата схема и е издало съответно ръководство за потребителя, с което се дават насоки за потребителя на схемата. EIS е онлайн система, внедрена от министерството. От друга страна, тя предоставя на потребителите пряк достъп до съответния техен лиценз. Същевременно тя дава възможност на отдела за промишлено развитие към министерството да осъществява цялостен контрол на схемата и да упражнява надзор над използването на предимствата, от които се ползват дружествата.

(174)

Всеки потребител на схемата получава запазен достъп до EIS, в която може да разгледа списъка на съответните суровини, използвани в производствения процес на неговия завод (наименование на артикула, код по ХС, мерна единица, обща стойност — което означава количество на артикула — и неизразходван остатък от суровините, което означава оставащото количество от този артикул, за което дружеството може да получи освобождаване от мито). За всяка сделка по внос трябва да бъде подавано онлайн заявление, за да бъде получен специален код, позволяващ освобождаване на стоките от митница без заплащане на мито. Отделът за промишлено развитие може да даде отказ на заявления за освобождаване на суровини, ако количеството, за което се иска такова освобождаване, надвишава неизразходвания остатък от артикула. Този отдел може също така да отхвърли заявления за освобождаване за средствата за производство, които не са включени в промишления проект. В последния случай решението се основава на информацията, предоставена от дружеството в периода на първото записване за схемата. След като дадено заявление бъде отхвърлено, дружеството може да разгледа в системата всякаква подробна информация и основания за отхвърлянето и може да предприеме съответни действия, за да предостави изискваните разяснения.

(175)

По време на проверката на място беше установено, че единственият съдействащ при разследването производител износител се възползва от общо освобождаване от мита върху внос на суровини, опаковъчен материал и средства за производство, без да спазва никакви условия, например условието за последващ износ на готовия продукт. Нито един федерален/местен законов или подзаконов акт не задължава дружеството да води какъвто и да било регистър за последващ контрол, осъществяван от компетентните органи.

(176)

Въпреки че дружеството трябва да подава заявления за безмитен внос чрез онлайн системата EIS, не беше установено наличието на каквото и да било указание, което да показва на какво основание се приемат или отхвърлят исканията.

(177)

Освен това предоставящите органи не са наясно с действителното потребление на безмитно внесени стоки за влагане в производството. Дружеството е отчело в EIS единствено теоретичното потребление. В действителност, от момента на първата регистрация в системата, проверките на предоставящите органи се извършват единствено по електронен път. Не е било предоставено каквото и да било доказателство, че съотношенията между суровините и получени крайни продукти при първата регистрация въобще са прегледани и проверени. Освен това, на практика правителството на ОАЕ не е въвело каквато и да било ефективна система за проверка. Официалните органи твърдят, че извършват одити чрез EIS и въз основа на документацията, която се изисква ежегодно да бъде предоставяна от всички дружества за подновяване на техните лицензи (информация относно местния промишлен лиценз, одитирани отчети, данни за производство и продажби и пр.). Въпреки това твърдение, одитите са извършвани чрез преглед на годишните отчети на дружествата и съпоставяне на данните с данните, представени при първата регистрация на дружествата, а не с данните за действителното производство. В действителност не беше предоставена каквато и да било информация, потвърждаваща, че официалните органи са наясно, на всеки един етап от процедурата, какви са действителните количества на получените от суровините крайни продукти за единствения съдействащ при разследването производител износител, който се възползва от предимствата на тази схема.

(178)

С оглед на всичко горепосочено схемата се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставя финансово участие под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател, тъй като му предоставя възможността за освобождаване от вносни мита. В това отношение следва да се отбележи, че тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители, тъй като не отговаря на правилата, посочени в приложение I, по-специално буква и), приложение II и приложение III към основния регламент. В действителност, правителството на ОАЕ заяви, че не съществуват разпоредби относно правилата за възстановяване на мита в ОАЕ.

(179)

Освен това схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент предвид факта, че достъп до нея имат само ограничен кръг предприятия и не съществуват обективни критерии за ограничаване на участието в схемата в съответствие с член 4, параграф 2, точка б) от основния регламент. В действителност, що се отнася до подаването на заявления онлайн, критериите за допустимост на предоставящия орган за избор на участници в схемата са смесица от някои ясни и обективни, макар и дискриминационни критерии (например лицензите се предоставят само на граждани на ОАЕ или на дружества с местно капиталово участие, възлизащо минимум на 51 %, в които управителят е местно лице или управителният съвет е съставен предимно от местни граждани, 25 % от служителите трябва да са местни лица) и някои условия, които не са ясно определени (т.е. да е създадено в зони, посочени от правителството, да съответства на програмата за промишлено развитие на държавата и споразуменията, сключени с арабските страни, да отговаря на изискванията за местно потребление, да е конкурентоспособно и ориентирано към износ). Няма правило, което да определя ролята на отдела за промишлено развитие, споменат единствено в наръчника за потребителя, издаден от министерството, но не и във Федералния закон за въвеждане на схемата.

(180)

Освен това съществуват доказателства, че разпределянето на субсидиите не става автоматично. Самото законодателство, съгласно което функционира предоставящият субсидиите орган, оправомощава министъра да взема окончателните решения относно предоставянето на лиценз за производство без каквото и да било доказателство, показващо на какво основание заявленията могат да се приемат или отхвърлят. В допълнение официалните органи винаги са в позиция да действат по свое усмотрение по отношение на отпускането или отхвърлянето на поисканото освобождаване от мита.

(181)

С оглед на горепосоченото, тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(182)

Размерът на подлежащата на изравняване субсидия се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през РП, т.е. общия размер на неплатените мита при вноса на суровини през РП. Размерът на тази субсидия (числител) се отнася към общия оборот от продажбите на разглеждания продукт, реализирани от дружеството през РП.

(183)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 5,02 %.

(184)

Производителят износител е функционирал съобразно режима на Зоната за свободна търговия Рас ал-Хайм от създаването си до май 2008 г. и се е ползвал от предимствата на безмитния внос на средства за производството.

(185)

Не съществува федерално законодателство, което да урежда въпросите, касаещи създаването и управлението на ЗСТ в ОАЕ. Всяко емирство издава свои собствени закони и правила и има отговорността да контролира съответните ЗСТ чрез митническите си служби.

(186)

Не съществува специфично правило или ограничение по отношение на условията за установяване на дружество в ЗСТ на Рас ал-Хайм: всяко национално дружество или дружество с изцяло чуждестранно участие може да се установи в ЗСТ.

(187)

Най-важните ползи, свързани с установяването в ЗСТ, са възможността за безмитен внос на всички продукти (суровини, основни и спомагателни материали, междинни продукти и средства за производството) и за вземане на решения без наложени от държавата предварителни условия по отношение на акционерната структура на дружеството. За целите на произхода стоките, произведени в ЗСТ, се считат за стоки с произход от ОАЕ. Въпреки това, след като бъдат изнесени от ЗСТ на вътрешния пазар на ОАЕ, те се третират като чуждестранни стоки, т.е. прилагат се вносни мита при допускането им за свободно обращение.

(188)

Въпреки че дружество, установило се в ЗСТ, извлича полза от безмитния внос и износ, трябва да се подадат митнически декларации в съответната федерална митническа служба към момента на извършване на вноса. Дружеството трябва да представи банкова гаранция на митницата на входния пункт за внос. Внесените стоки се оформят митнически от митническата служба с декларация за въвеждане/напускане. При приемане на стоките на входния пункт за внос на ЗСТ съответният митнически орган инспектира получените стоки и, ако е удовлетворен от инспекцията, одобрява декларацията за напускане/въвеждане. Последната, надлежно подписана от приемателния митнически контролно- пропускателен пункт, трябва да бъде подадена обратно на митническия орган на входния пункт за внос на стоки, за да бъде освободена банковата гаранция.

(189)

По време на проверката се установи, че не съществуват конкретни, законоустановени и обществено достъпни критерии, които да определят решението на предоставящия орган за това кое дружество има право да се установи в ЗСТ. Дружество, желаещо да се установи в тази зона, трябва да подаде заявление до съответния орган на емирство Рас ал-Хайм, но няма налични закони или указания за това, на какво основание молбата може да бъде приета или отхвърлена.

(190)

Що се отнася до различните ЗСТ в ОАЕ, при разследването се установи, че не съществуват единни законоустановени критерии, които да определят организацията и управлението на ЗСТ в ОАЕ. Не бяха представени никакви доказателства за това дали всички ЗСТ в ОАЕ функционират съгласно една и съща регулаторна рамка и следват еднакви оперативни правила. Освен това имаше сериозни съмнения дали условията за допустимост относно установяване в зоната могат да бъдат ограничени на базата на определен вид бизнес дейност. В действителност, въз основа на предоставената информация изглежда, че определени ЗСТ са изключително предназначени само за определен вид бизнес дейности (напр. Дубайска свободна зона за автомобилна търговия, Свободна зона за международни медийни продукти, Дубайска свободна зона за търговия с цветя и т.н.).

(191)

Единственият съдействащ производител износител е извлякъл полза от безмитния внос на средства за производството.

(192)

С оглед на горепосоченото схемата трябва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като предоставя финансово участие под формата на приходи, от които правителството се е отказало, което води до полза за дружеството получател.

(193)

Освен това, схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като тези ползи са достъпни само за дружества в ЗСТ, т.е. поради това достъпът до субсидията е ограничен до дружества с определено местоположение, функциониращи съгласно режима на ЗСТ. В допълнение разследването установи, че предоставянето на статут на ЗСТ в ОАЕ е предмет на преценка и не следва неутрални и обективни критерии, както е предвидено в член 4, параграф 2, буква б). Като се има предвид липсата на каквото и да било федерално законодателство, регулиращо създаването и управлението на ЗСТ в ОАЕ, всеки предоставящ орган на седемте емирства, влизащи в състава на ОАЕ, предоставя достъп до ЗСТ съгласно собствените си правила. Тъй като не са налични никакви закони или насоки в емирство Рас ал-Хайм, съответният орган решава по свое усмотрение на кое дружество да даде право да се установи в ЗСТ.

(194)

В допълнение ползата, произтичаща от неплатеното мито за внос на средства за производството, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита, защото касае средства за производство, които не се влагат по време на производствения процес и следователно не попадат в обхвата на допустимите схеми за възстановяване на мита, посочени в приложение I, буква и) от основния регламент.

(195)

С оглед на горепосоченото, тази субсидия се счита за подлежаща на изравняване.

(196)

Като се има предвид, че дружеството е било установено в ЗСТ от своето създаване до май 2008 г., но производственият процес на PET е започнал през септември 2007 г. и дружеството е извършвало производството си по предварителен лиценз за производство съгласно Федерален закон № 1 от 1979 г., за субсидия, използвана през РП, трябва да се счита само безмитният внос на средства за производството.

(197)

В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, размерът на субсидията беше изчислен въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период от 15 години, което отразява минималния срок на амортизация, установен и в трите държави, включени в настоящото разследване, по отношение на разглеждания промишлен отрасъл. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до РП, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя пълната стойност на ползите през това време. За тази цел беше счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в ОАЕ по време на РП.

(198)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент, размерът на тази субсидия (като числител) беше отнесен към общия оборот от продажбите на дружеството през РП, тъй като предоставянето на субсидията не зависи от осъществяването на износ.

(199)

Ставката на субсидията, определена по тази схема през РП за производителя износител, възлиза на 0,11 %.

(200)

Временно изчисленият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem, за единствения съдействащ производител износител от Обединените арабски емирства е 5,13 %.

(201)

През РП сходният продукт се е произвеждал от 17 производители в Съюза. Следователно се счита, че продукцията на тези производители представлява производството на Съюза по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

(202)

От тези 17 производители, 12 производители оказаха съдействие на разследването. Беше установено, че тези 12 производители представляват значителна част, в този случай над 80 %, от общото производство на сходния продукт на Съюза. Поради това тези 12 производители представляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 6 от основния регламент и ще бъдат наричани по-долу „промишлеността на Съюза“. Останалите производители от Съюза ще бъдат наричани по-долу „другите производители от Съюза“. Другите производители от Съюза не изразиха активна подкрепа или възражения срещу жалбата.

(203)

Следва да се отбележи, че пазарът на ЕС за PET се характеризира с относително голям брой производители, принадлежащи обикновено на по-големи групи със седалища извън ЕС. Пазарът е в процес на консолидация с редица неотдавнашни поглъщания и закривания. Например, от 2009 г. насам производствените заводи за PET на Tergal Fibers (Франция), Invista (Германия) и Artenius (Обединеното кралство) бяха закрити, докато Indorama погълна предишните заводи Eastman в Обединеното кралство и Норвегия.

(204)

Както беше посочено по-горе в съображение 0, беше избрана представителна извадка от пет отделни производители, представляващи 65 % от продажбите, реализирани от всички съдействащи производители от Съюза. Едно от дружествата не беше в състояние да предостави всички изисквани данни и поради това извадката трябваше да бъде ограничена до четири дружества, представляващи 47 % от продажбите, реализирани от всички съдействащи производители.

(205)

Потреблението в Съюза беше определено въз основа на обема от продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, данните за обема на вноса за пазара на ЕС, получени от ЕВРОСТАТ и, що се касае до другите производители от Съюза, въз основа на изчисления, базирани върху жалбата.

(206)

Потреблението в Съюза на разследвания продукт е нараснало между 2006 г. и РП с 11 %. По-конкретно, явното търсене се е увеличило през 2007 г. с 8 %, леко е спаднало между 2007 г. и 2008 г. (с 2 процентни пункта) и е нараснало с още 5 процентни пункта между 2008 г. и РП.

Таблица 1

(207)

Комисията проучи дали вноса на PET от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 8, параграф 3 от основния регламент.

(208)

По отношение на въздействието на вноса с произход от ОАЕ, Иран и Пакистан разследването показа, че маржовете на субсидиите са над de minimis прага, определен в член 14, параграф 5 от основния регламент и че обемът на субсидирания внос от тези държави не е незначителен по смисъла на член 10, параграф 9 от основния регламент.

(209)

По отношение на условията за конкуренция между вноса от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства и сходния продукт, разследването показа, че производителите от тези държави използват същите канали за продажба и продават на сходни категории клиенти. Освен това, разследването също така разкри, че вносът от всички тези държави е отбелязал тенденция на нарастване през разглеждания период.

(210)

С оглед на горепосоченото, беше направено временно заключение, че всички критерии, посочени в член 8, параграф 3 от основния регламент, са изпълнени и че вносът от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства следва да се оценява кумулативно.

(211)

Обемът на субсидирания внос на разглеждания продукт на пазара на ЕС е нараснал с повече от пет пъти между 2006 г. и РП и е достигнал 304 202 тона през РП. По-конкретно, вносът от разглежданите държави се е увеличил с 20 % между 2006 г. и 2007 г., преди да нарасне с още 270 процентни пункта през 2008 г. в сравнение с 2007 г. и с още 154 процентни пункта между 2008 г. и РП.

Таблица 2

(212)

Пазарният дял, заеман от субсидирания внос от разглежданите държави, е бил 2,1 % през 2006 г. и е отбелязал стабилен ръст с 8 процентни пункта през разглеждания период. По-конкретно, той е нараснал с 0,2 процентни пункта между 2006 г. и 2007 г., с още 5,3 процентни пункта между 2007 г. и 2008 г. и с 2,6 процентни пункта между 2008 г. и РП. През РП пазарният дял на субсидирания внос от разглежданите държави е бил 10,2 %.

(213)

Следва да се отбележи, че ОАЕ са навлезли на пазара едва през 2007 г., но бързо са успели да се сдобият със значителен пазарен дял.

(214)

Средната цена на вноса е спаднала с 14 % през разглеждания период с най-ясно изразен спад между 2008 г. и РП. По-конкретно, средната цена е намаляла с 1 % през 2007 г., като се е задържала близо до това ниво през 2008 г., преди да отбележи спад с още 13 процентни пункта през РП.

Таблица 3

(215)

Като се има предвид факта, че цените и разходите за разглеждания продукт са били подложени на значителни колебания през РП, продажните цени и разходи бяха сумирани по тримесечия и изчисления на подбиването на цените и продажбите на занижени цени бяха извършени по тримесечия.

(216)

За да се анализира подбиването на цените, среднопретеглените продажни цени на промишлеността на Съюза за несвързани купувачи на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, бяха сравнени със съответните среднопретеглени цени на вноса от разглежданите държави за първия независим купувач на пазара на Съюза, установени на база CIF и съответно коригирани с разходите след вноса и разликите в нивата на търговията.

(217)

Сравнението показа, че през РП субсидираният внос с произход от ОАЕ, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на промишлеността на Съюза с 3,9 %. Субсидираният внос с произход от Иран, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на промишлеността на Съюза с 3,2 %. Субсидираният внос с произход от Пакистан, продаван на пазара на Съюза, е подбил цените на промишлеността на Съюза с 1,4 %. Среднопретегленият марж на подбиване на цените на разглежданите държави през РП е 3,2 %.

(218)

Съгласно член 8, параграф 4 от основния регламент, проучването на въздействието на субсидирания внос върху промишлеността на Съюза включваше оценка на всички икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(219)

Както беше обяснено по-горе, с оглед на големия брой производители от Съюза, трябваше да се използва техниката на представителната извадка. За целите на анализа на вредата, показателите за вредата бяха установени на следните две нива:

(220)

Производството на Съюза е намаляло с 4 % между 2006 г. и РП. По-конкретно, то е нараснало с 5 % през 2007 г., като е достигнало приблизително 2 570 000 тона, но рязко е спаднало с 10 процентни пункта през 2008 г. в сравнение с 2007 г. и леко се е увеличило с 1 процентен пункт между 2008 г. и РП, когато е достигнало приблизително 2 300 000 тона.

Таблица 4

(221)

Производственият капацитет на производителите от Съюза е нараснал с 15 % по време на разглеждания период. По-конкретно, той се е увеличил с 1 % през 2007 г., с още 5 процентни пункта през 2008 г. и дори с още 9 процентни пункта през РП.

Таблица 5

(222)

Използването на капацитета е било в размер на 83 % през 2006 г., увеличило се е до 87 % през 2007, но по-късно е спаднало до 75 % през 2008 г. и едва до 69 % пред РП. Степента на намаляване на използването на капацитета през 2008 г. и РП отразява намаленото производство и увеличения производствен капацитет през този период.

(223)

Обемът на продажбите на производителите от Съюза, реализирани към несвързани потребители на пазара на ЕС, леко е намалял през разглеждания период. Продажбите са се увеличили с 5 % през 2007 г., но през следващата година са спаднали малко под нивото през 2006 г. и през РП са били с 3 % по-ниски от през 2006 г., като са възлизали на около 2 100 000 тона. Предвид ограничения обем на стоковите наличности, развитието на продажбите точно отразява развитието на производството.

Таблица 6

(224)

През разглеждания период, производителите от Съюза са загубили пазарен дял на стойност 10 процентни пункта, който е намалял от 85 % през 2006 г. на 75 % през РП. Тази загуба на пазарен дял отразява факта, че въпреки нарастването на потреблението, продажбите на промишлеността на Съюза са спаднали с 3 % през разглеждания период. Следва да се отбележи, че тази тенденция на спад е била установена и за производителите на Съюза, включени в извадката.

Таблица 7

(225)

Между 2006 г. и РП, докато потреблението в Съюза е нараснало с 11 %, обемът на продажбите, реализирани от производителите от Съюза на пазара на ЕС, е спаднал с 3 % процентни пункта и пазарният дял на производителите от Съюза е намалял с 10 процентни пункта От друга страна, пазарният дял на субсидирания внос е нараснал от 2,1 % на 10,2 % за същия период от време. Поради това беше направено заключението, че производителите от Съюза не са могли да извлекат полза от растежа на пазара.

(226)

Нивото на заетост на производителите от Съюза показва спад с 15 % между 2006 г. и РП. По-конкретно, броят на заетите лица значително е намалял от 2 400 през 2006 г. до 2 100 през 2007 г. или с 13 % и е останал близо до това ниво през 2008 г. и РП. Спадът през 2007 г. отразява усилията за преструктуриране на редица производители от ЕС.

Таблица 8

(227)

Производителността на работната сила на производителите от Съюза, измерена като продукция (в тонове) на работник на година, е нараснала с 12 % през разглеждания период. Това нарастване отразява факта, че производителността е намаляла с по-бавно темпо от нивото на заетостта и е показател за нарасналата ефективност на производителите на Съюза. Това особено ясно се забелязва през 2007 г., когато производителността се е увеличила, като същевременно нивото на заетост е спаднало и производителността е била с 21 % по-висока в сравнение с 2006 г.

Таблица 9

(228)

Средните годишни продажни цени на производителите на Съюза на пазара на ЕС за несвързани купувачи са се запазили стабилни между 2006 г. и 2008 г. на около 1 100 EUR на тон. През РП средната годишна продажна цена е намаляла с 12 % и е достигнала 977 EUR на тон. Средната годишна продажна цена не отразява месечните или дори дневните колебания в цените на PET на европейския (и световния) пазар, но се счита за достатъчна, за да покаже тенденцията през разглеждания период. Продажните цени на PET обикновено следват тенденциите в цените на основните му суровини (главно PTA и MEG), тъй като те представляват до 80 % от общите разходи за производството на PET.

Таблица 10

(229)

Както беше посочено по-горе, продажните цени на промишлеността на Съюза са били подбити от субсидирания внос от разглежданите държави.

(230)

Предвид обема, пазарния дял и цените на вноса от разглежданите държави, въздействието върху промишлеността на Съюза на действителните маржове на субсидиите не може да се счита за незначително. Важно е да се припомни, че от 2000 г. насам съществуват действащи антидъмпингови мерки срещу вноса на PET от Индия, Индонезия, Република Корея, Малайзия, Тайван, Тайланд, а от 2004 г. насам и срещу Китайската народна република. Освен това от 2000 г. насам са налице и изравнителни мерки срещу внос от Индия. Като се има предвид, че през периода, разглеждан от настоящото разследване, промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял и е увеличила загубите си, не може да се установи действително възстановяване от въздействието на предишния дъмпинг и субсидиране и се счита, че производството на Съюза продължава да бъде уязвимо по отношение на неблагоприятното въздействие на всякакъв субсидиран внос на пазара на Съюза.

(231)

Нивото на крайните запаси на включените в извадката производители е намаляло с 22 % между 2006 г. и РП. Следва да се отбележи, че запасите съставляват по-малко от 5 % от годишното производство и поради това приложимостта на този показател в анализа на вредата е ограничена.

Таблица 11

(232)

Годишните разходи за труд са нараснали с 11 % между 2006 г. и 2007 г., преди да намалеят с 2 процентни пункта през 2008 г. в сравнение с 2007 г. и с още 9 процентни пункта през РП в сравнение с 2008 г., като са достигнали същото ниво като през 2006 г. По този начин разходите за труд като цяло са останали стабилни.

Таблица 12

(233)

През разглеждания период рентабилността на продажбите на сходния продукт на включените в извадката производители на пазара на ЕС за несвързани клиенти, изразена като процент от нетните продажби, е продължила да бъде отрицателна и дори е намаляла от – 6,9 % на – 7,5 %. По-конкретно, положението по отношение на рентабилността на производителите, включени в извадката, се е подобрило през 2007 г., когато нетните загуби са представлявали само – 1,5 % от нетните продажби, но загубите рязко са нараснали през 2008 г. на – 9,3 %. Това положение леко се е подобрило през РП.

Таблица 13

(234)

Възвръщаемостта на инвестициите (наричана по-долу „ROI“), изразена като печалба в процент от нетната балансова стойност на инвестициите, в общи линии е следвала тенденцията на рентабилността. Тя е нараснала от – 9,6 % през 2006 г. на – 3,1 % през 2007 г. После е спаднала до – 16,8 % през 2008 г. и отново се е повишила през РП на – 12,3 %. Като цяло, възвръщаемостта на инвестициите е останала отрицателна и се е влошила с 2,7 процентни пункта през разглеждания период.

(235)

Нетният паричен поток от оперативните дейности е бил отрицателен, възлизайки на 18,5 млн. EUR през 2006 г. Той значително се е подобрил през 2007 г., когато е станал положителен, възлизайки на 19,5 млн. EUR, но след това се е влошил сериозно през 2008 г. (– 42 млн. EUR), преди да достигне отрицателна стойност от – 11 млн. EUR през РП. Като цяло паричният поток се е подобрил през разглеждания период, въпреки че е останал отрицателен.

(236)

Липсват признаци, че промишлеността на Съюза е изпитвала затруднение при привличането на капитал, което предимно се дължи на факта, че някои от производителите са част от по-големи групи.

Таблица 14

(237)

Годишните инвестиции на дружествата, включени в извадката, в производството на сходния продукт са намалели с 34 % между 2006 г. и 2007 г., с още 59 процентни пункта между 2007 г. и 2008 г. и след това са отбелязали лек спад през РП в сравнение с 2008 г. Като цяло, инвестициите са намалели с 96 % през разглеждания период. Този рязък спад в инвестициите може частично да се обясни с факта, че през 2006 г. и 2007 г. са придобити нови производствени линии с цел увеличаване на капацитета.

Таблица 15

(238)

Анализът на макроикономическите данни показва, че производителите от Съюза са намалили производството и продажбите си през разглеждания период. Въпреки че наблюдаваният спад сам по себе си не е толкова сериозен, той трябва да се разглежда в контекста на нарасналото търсене между 2006 г. и РП, което е довело до намаляване на пазарния дял на производителите от Съюза с 10 процентни пункта, достигайки 75 %.

(239)

Същевременно, съответните микроикономически показатели показват ясно изразено влошаване на икономическото състояние на производителите от Съюза, включени в извадката. Рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите са останали отрицателни и като цяло са се понижили още повече между 2006 г. и РП. Паричният поток, въпреки цялостното си положителното развитие, също е останал отрицателен през РП.

(240)

Предвид горепосоченото бе направено временното заключение, че промишлеността на Съюза е понесла значителна вреда по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент.

(241)

В съответствие с член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент, Комисията проучи дали субсидираният внос е причинил вреда на промишлеността на Съюза в степен, която позволява вредата да се определи като значителна. Бяха проучени и други известни фактори, различни от субсидирания внос, които биха могли същевременно да нанесат вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че възможната вреда, причинена от тези фактори, няма да бъде приписана на субсидирания внос.

(242)

Между 2006 г. и РП обемът на субсидирания внос на разглеждания продукт е нараснал повече от 5 пъти, достигайки 304 200 тона, а пазарният му дял се е увеличил с почти 8 процентни пункта (от 2,1 % на 10,2 %). В същото време, промишлеността на Съюза е загубила около 10 процентни пункта пазарен дял (намалял от 84,9 % до 72,1 %). Средната цена на този внос се е понижила между 2006 г. и РП и се е запазила по-ниска от средната цена на производителите на Съюза.

(243)

Както беше посочено по-горе в съображение (0), подбиването на цените в резултат на субсидирания внос е възлизало средно на 3,2 %. Дори и подбиването на цените да е било под 4 %, то не може да се разглежда като незначително предвид факта, че PET е търговска стока и конкуренцията се осъществява главно чрез цената.

(244)

Иранският износител изтъкна, че вносът на PET от Иран не е могъл да причини съществена вреда на промишлеността на Съюза поради това, че тези равнища на внос само незначително са надхвърляли прага de minimis за вноса. По време на РП обаче вносът от Иран, равняващ се на пазарен дял от 1,9 %, е надхвърлил прага de minimis, определен в основния регламент. Освен това цените на иранския внос са подбивали продажните цени на промишлеността на Съюза. В този контекст аргументът, който иранският износител изтъква, се отхвърля.

(245)

Предвид подбиването на цените на промишлеността на Съюза чрез внос от разглежданите държави, беше направено заключението, че този субсидиран внос е упражнявал натиск за намаляване на цените, възпрепятствайки промишлеността на Съюза да поддържа продажните си цени на нивото, което би било необходимо за покриване на разходите и реализиране на печалба. Поради това се счита, че съществува причинно-следствена връзка между този внос и вредата, нанесена на промишлеността на Съюза.

(246)

Една от заинтересованите страни заяви, че вредата се дължи на слабата експортна дейност на производителите от Съюза. Както може да се види от таблицата по-долу, обемът на износа, осъществен от промишлеността на Съюза, се е увеличил с 11 % през разглеждания период. Нивото на експортните цени за същия период се е понижило с 10 %, което е довело до стабилна стойност на експортните продажби за разглеждания период. Следователно, няма признаци, че експортната дейност е допринесла за понесената от промишлеността на Съюза вреда.

Таблица 16

(247)

Друга заинтересована страна посочи, че цените на промишлеността на Съюза на пазара на ЕС са били изкуствено завишени. Според заинтересованата страна това твърдение се потвърждава от факта, че цените на пазара на ЕС са останали стабилни, докато цените на експортните продажби са спаднали. Разследването обаче показа, че средногодишните продажни цени на промишлеността на Съюза на пазара на ЕС са намалели с 12 % през разглеждания период, успоредно със спадането на цените на експортните продажби през същия период. Поради това аргументът се отхвърля.

(248)

Република Корея подлежи на антидъмпингови мита от 2000 г. насам. Две корейски компании обаче подлежат на нулево мито и разследването установи, че вносът от Република Корея продължава да бъде на високо ниво и е нараснал значително през разглеждания период. Корейският внос се е увеличил с близо 150 % между 2006 г. и РП и съответният му пазарен дял е нараснал от 3,5 % през 2006 г. на 7,7 % през РП.

Таблица 17

(249)

Средната цена на вноса от Корея е останала като цяло леко под средните цени на производителите от Съюза. Цените на корейския внос обаче са били по-високи от средните цени на вноса от разглежданите държави. Следователно, въпреки че не може да бъде изключена вероятността вносът от Република Корея да е допринесъл за понесената от индустрията на Съюза вреда, приносът му е бил ограничен и се счита, че не е нарушил причинно-следствената връзка, установена по отношение на субсидирания внос от разглежданите държави.

(250)

Иранският износител посочи, че всякакво увеличение на иранския внос се е дължало на спадането на вноса от Южна Корея и поради това то не е било за сметка на европейските производители. Данните на Евростат обаче сочат, че през разглеждания период обемите на внос от едната и от другата държава успоредно са нараствали със стабилни темпове. Поради това, не може да се направи изводът, че вносът от Иран само е заменил вноса от Южна Корея.

(251)

Вносът от други държави средно е бил на цени, значително по-високи от средните продажни цени на производителите от Съюза. Освен това, пазарният дял на този внос е намалял през разглеждания период. Поради това този внос не се разглежда като възможна причина за вреда на промишлеността на Съюза.

Таблица 18

(252)

Някои от заинтересованите страни заявиха, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза, се дължи на конкуренция от страна на несъдействащите производители от Съюза. Петима производители от Съюза не оказаха съдействие на процедурата. Един от тях вече преустанови производството си през РП, докато други двама го прекратиха малко след това. Обемът на продажбите, реализирани от несъдействащите производители, беше изчислен на базата на информацията, представена в жалбата. Въз основа на наличната информация изглежда, че тези производители са загубили пазарния си дял през разглеждания период, като той е намалял от 20,5 % през 2006 г. на 16 % през РП. Разследването не е установило някакви доказателства, че поведението на тези производители е нарушило причинно-следствената връзка между субсидирания внос и установената за промишлеността на Съюза вреда.

Таблица 19

(253)

Финансовата и икономическа криза на 2008 г. доведе до ръст на пазара, който беше по-бавен от очакваното и необичаен в сравнение с началото на 2000 г., когато са се наблюдавали годишни темпове на растеж от около 10 %. През 2008 г. за първи път е имало свиване на търсенето на РЕТ. Това очевидно е оказало въздействие върху общото функциониране на промишлеността на Съюза.

(254)

При все това, отрицателното въздействие на икономическия спад и свиването на търсенето бяха засилени от нарасналия субсидиран внос от разглежданите държави, който е подбил цените на промишлеността на Съюза. Дори и поради тази причина икономическият спад да може да се разглежда като допринасящ към нанесената вреда за периода, започващ през последното тримесечие на 2008 г., това не може по никакъв начин да намали причиняващото вреда въздействие на ниските цени на субсидирания внос на пазара на ЕС през целия разглеждан период. Дори и при намаляване на продажбите, промишлеността на Съюза би следвало да бъде в състояние да поддържа приемливо ниво на цените и следователно да ограничи отрицателните последици от намаляване ръста на потреблението, но само при липсата на нелоялна конкуренция, произтичаща от евтиния внос на пазара.

(255)

Икономическата криза също не е оказала каквото и да било въздействие върху вредата, понесена и наблюдавана още преди последното тримесечие на 2008 г.

(256)

Поради това икономическата криза трябва да се разглежда като елемент, допринасящ за понесената от промишлеността на Съюза вреда от последното тримесечие на 2008 г. и предвид глобалния ѝ характер не може да се счита за вероятна причина за нарушаване на причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и субсидирания внос от разглежданите държави.

(257)

Някои заинтересовани страни заявиха, че всяка вреда, понесена от производството на Съюза, е била причинена на първо място от неблагоприятното местоположение поне на някои от производителите на Съюза (т.е. далече от пристанище, като по този начин са правели допълнителни ненужни транспортни разходи както за суровините, така и за крайния продукт).

(258)

Що се отнася до горепосочения аргумент, приема се, че разположението на място, което не е леснодостъпно посредством относително по-евтини транспортни средства, има известни недостатъци по отношение и на разходите за доставката на суровини от доставчиците, и на крайни продукти за клиентите. При все това, разследването и проверените данни от производителите на Съюза, включени в извадката, (двама от тях са разположени в близост до пристанище, а други двама са по-отдалечени във вътрешността на страната), не показаха някаква значима зависимост между географското местоположение и икономическите резултати на производителите на Съюза. Всъщност, установената вреда важи и за онези производители, които са разположени в близост до пристанище.

(259)

Следователно беше направено заключението, че географското местоположение не е допринесло в значителна степен за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(260)

Някои заинтересовани страни заявиха, че всяка вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е била причинена от факта, че много от производителите на Съюза не са вертикално интегрирани (по отношение на производството на PTA) и поради това се намират в значително по-неблагоприятно положение от гледна точка на разходите в сравнение с интегрираните износители. Проверените данни, получени от включените в извадката производители от Съюза, не показаха някаква значима зависимост между вертикалната интеграция на производството на PTA и икономическите резултати на производителите на Съюза.

(261)

Следователно беше направено заключението, че липсата на вертикална интеграция по отношение на производството на PTA не е допринесла за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(262)

Съвпадението във времето между увеличението на субсидирания внос от разглежданите държави, нарастването на пазарния дял и установеното подбиване на цените от една страна и влошаването на положението на производителите от Съюза от друга страна води до заключението, че субсидираният внос е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 8, параграф 5 от основния регламент.

(263)

Бяха анализирани и други фактори, но беше установено, че те не нарушават причинно-следствената връзка между въздействието на субсидирания внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Вносът от Република Корея може да е допринесъл за понесената от промишлеността на Съюза вреда, но предвид малката разлика в цените между този внос и пазара на Съюза, се счита, че това не нарушава причинно-следствената връзка, установена по отношение на субсидирания внос от разглежданите държави. Поради намаляващия пазарен цял и високото ниво на техните цени, няма доказателства, че вносът от трети държави е допринесъл за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Освен това няма друг известен фактор, т.е. експортната дейност на промишлеността на Съюза, конкуренцията от страна на другите производители от Съюз, икономическата криза, географското местоположение и липсата на вертикална интеграция, който да е допринесъл за вредата, нанесена на промишлеността на Съюза до степен, че да нарушава причинно-следствената връзка.

(264)

Въз основа на горепосочения анализ, който ясно разграничи и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от неблагоприятния ефект на субсидирания внос, беше направено временното заключение, че вносът от разглежданите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 8, параграф 5 от основния регламент.

(265)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали, въпреки заключенията за субсидиране, вреда и причинно-следствена връзка, съществуват непреодолими основания да се заключи, че приемането на мерки в този конкретен случай не е в интерес на Съюза. За тази цел и съгласно член 31, параграф 1 от основния регламент Комисията разгледа вероятното въздействие на възможните мерки по отношение на всички заинтересовани страни, както и вероятните последствия от липсата на мерки.

(266)

Комисията изпрати въпросници до независими вносители, доставчици на суровини, потребители и техните асоциации. Общо бяха изпратени над 50 въпросника, но в рамите на определените срокове бяха получени само 13 отговора. В допълнение 22 потребители се включиха по-късно в разследването с писма, изразяващи възражения срещу всякакви възможни мерки в този случай.

(267)

Очаква се, че налагането на мерки върху вноса от разглежданите държави ще предотврати следващи изкривявания на пазара и потискане на цените, както и че ще възстанови справедливата конкуренция. Това, на свой ред, би дало възможност на промишлеността на Съюза да подобри състоянието си поради увеличените цени и нарасналия обем на продажбите и на пазарния дял.

(268)

При липса на мерки се очаква, че вносът от разглежданите държави ще продължи да нараства, като с ниските си цени подбива цените на промишлеността на Съюза. В този случай, промишлеността на Съюза няма да има възможността да подобри своето положение. Предвид лошото финансово състояние на промишлеността на Съюза, се очакват още закривания на предприятия с произтичащата от това загуба на работни места.

(269)

Няма признаци, че интересите на другите производители от Съюза, които не оказаха активно съдействие на разследването, ще бъдат различни от тези, посочени по отношение на промишлеността на Съюза.

(270)

Иранското дружество изтъкна, че налагането на мерки няма да помогне на промишлеността на Съюза, защото то само ще доведе до нови инвестиции в други държави износителки. Този аргумент не може да се приеме, тъй като — ако се развие до логическото му следствие — това би означавало, че не би било изобщо възможно да се налагат изравнителни мерки по отношение на продукти, инвестициите за които биха могли да се прехвърлят в други държави. Това би означавало също и да се отрече защитата срещу нелоялна търговия, само защото има вероятност да се появи конкуренция от страна на други трети държави.

(271)

Същата зантересована страна изтъкна, че каквито и да са мерките, те не биха могли да поправят структурните конкурентни недостатъци, които има промишлеността на Съюза, произвеждаща PET, в сравнение с производителите на PET от Азия и Близкия изток. Този аргумент обаче не беше достатъчно обоснован. Следва да се отбележи, че някои включени в извадката производители от Съюза, които са вертикално интегрирани, също изпитват финансови затруднения. Освен това, дори производителите износители да са имали някакви конкуретни предимства (например такива вследствие на достъп до суровини на по-ниски цени), те пак щяха да получават субсидии, за които да трябва да им бъдат налагани изравнителни мерки.

(272)

Следователно се достигна до временното заключение, че налагането на изравнителни мерки категорично ще бъде в интерес на промишлеността на Съюза.

(273)

Както беше посочено по-горе, по отношение на несвързаните вносители беше приложена техниката на представителната извадка и от две включени в извадката дружества само един вносител (Global Services International, „G.S.I“) оказа пълно съдействие на разследването, като представи отговор на въпросника. Декларираният от съдействащия вносител внос представлява значителна част от целия внос от разглежданите държави през РП. Комисионите за вноса на PET съставляват по-голямата част от дейността на G.S.I. Като се има предвид, че дружеството работи на базата на комисиона, не се очаква налагането на каквито и да било мита да окаже значително въздействие върху резултатите от дейността му, тъй като всяко действително увеличение на цената на вноса най-вероятно ще бъде понесено от неговите клиенти.

(274)

Никой друг вносител не представи уместна информация. Като се има предвид, че вносът от други държави, където в момента има действащи антидъмпингови и/или изравнителни мерки в сила, не е спрял и че се осъществява внос от държави без никакви мерки за защита на търговията (напр. Оман, САЩ, Бразилия), се счита, че вносителите могат да извършват внос от тези държави.

(275)

Следователно се достигна до временното заключение, че налагането на временни мерки няма да окаже отрицателно въздействие на интересите на вносителите на ЕС в съществена степен.

(276)

Трима доставчици на суровини (два на PTA и един на MEG) съдействаха на разследването като представиха отговори а въпросника в рамките на определения срок. Персоналът, работещ в европейските им производствени предприятия и участващ в производството на PTA/MEG, наброяваше около 700 души.

(277)

Съдействащите производители на PTA осъществяват около 50 % от закупуването на PTA от страна на производителите на Съюза, включени в извадката. Производителите на PTA са силно зависими от състоянието на производителите на PET, които представляват основните им клиенти. Ниските цени на PET означават по-ниски цени на PTA и по-ниски маржове за производителите на PTA. Следва да се отбележи, че има текущо антидъмпингово и антисубсидийно разследване на вноса на PTA с произход от Тайланд, което означава, че производителите на PTA на ЕС може би също така срещат нелоялна конкуренция от внос от Тайланд. Поради тази причина се счита, че налагането на мерки върху субсидирания внос на PET ще бъде от полза за производителите на PTA.

(278)

За съдействащия доставчик на MEG, MEG съставлява по-малко от 10 % от общия му оборот. Следва да се отбележи, че що се отнася до MEG, PET не е единственото му, нито дори най-важното възможно негово приложение и затова производителите на MEG са по-малко зависими от състоянието на PET индустрията. Въпреки това трудностите, свързани с промишлеността на PET, могат да окажат ограничено въздействие върху доставчиците на MEG, поне в краткосрочен до средносрочен план.

(279)

С оглед на горепосоченото се достигна до временното заключение, че налагането на мерки върху субсидирания внос от разглежданите държави ще бъде в интерес на доставчиците на суровини.

(280)

PET, предмет на настоящата процедура (т.е. с индекс на вискозитет 78 ml/g или по-голям, така наречената „категория за бутилки“), се използва предимно за производство на бутилки за вода и други напитки. Неговата употреба за производството на други опаковки (за твърда храна или препарати) и за производството на листа понастоящем се развива, но остава относително ограничена. Бутилките от РЕТ се произвеждат на два етапа: i) първо се прави предварително формована заготовка чрез инжекционно формоване на PET и ii) по-късно заготовката се нагрява и издува в бутилка. Производството на бутилки може да бъде интегриран процес (т.е. едно и също дружество купува PET, произвежда предварително формовани заготовки и да ги издува в бутилки) или ограничено до втория етап (издуване на заготовката в бутилка). Предварително формованите заготовки могат да бъдат сравнително лесно транспортирани, тъй като те са малки и плътни, докато празните бутилки са нестабилни и поради размера си много скъпи за транспорт.

(281)

PET бутилките се пълнят с вода и/или други напитки от дружествата за бутилиране („бутилиращи дружества“). Бутилиращите дружества често участват в бизнеса с PET чрез интегрирани операции по производство на бутилки или чрез договори за работа на ишлеме с подизпълнители преработватели и/или производители на бутилки, за които договарят цената на PET с производителя (soft tolling) или дори закупуват PET за собствените си бутилки (hard tolling).

(282)

Следователно, могат да се разграничат две групи потребители:

(283)

Производителите на предварително формовани заготовки са основните потребители на PET категорията за бутилки. Четирима преработватели, представляващи 16 % от потреблението в Съюза през РП, оказаха пълно съдействие на разследването (т.е. в срок представиха отговори на въпросника). Както беше посочено по-горе, значителен брой преработватели също се отзоваха по-късно в рамките на процедурата, като изразиха своето възражение, но не представиха никакви проверими данни относно потреблението си. Съдействащият вносител заяви по време на изслушването, че над 80 % от потребителите в ЕС възразяват срещу мерките. Тази информация обаче не бе достатъчно обоснована и нямаше възможност да бъде проверена.

(284)

Асоциация, представляваща европейските преработватели на пластмаси (наричана по-долу „EuPC“) заяви по време на изслушването, че заема неутрална позиция по отношение на процедурата. Въпреки че някои от членовете ѝ възразяват срещу каквито и да било мерки, настоящото ниво на цените на PET на европейския пазар не е устойчиво за дружествата за рециклиране на PET. Дружествата за рециклиране на PET (също представлявани от EuPC) подкрепят въвеждането на мерките. На по-късен етап от разследването обаче асоциацията промени позицията си и изрази несъгласието си с налагането на мерки. Асоциацията изтъкна, че налагането на мерки ще доведе до твърде големи разходи за преработвателите на пластмаси в ЕС, които са главно малки и средни предприятия (МСП). Асоциацията изтъкна, че тези МСП не биха могли да понесат по-високи цени на PET, които ще ги накарат или да преустановят дейността си, или да я пренасочат извън ЕС. На този етап посочените аргументи не бяха подкрепени с допълнителни данни.

(285)

Общият брой на персонала, назначен от съдействащите преработватели възлизаше на 1 300 души, докато декларираните служители, работещи за преработвателите, които се отзоваха по-късно в рамките на процедурата, възлизат на още 6 000 души. Вносителят и неговите клиенти посочиха по време на изслушването ниво на заетост за преработвателите от около 20 000 души. Информацията за заетостта предстои да бъде проверена.

(286)

Въз основа на наличната информация, използваният в производството на заготовки PET възлиза на между 70 % и 80 % от общите производствени разходи на преработвателите. Поради тази причина той е изключително важен ценови елемент за тези дружества. Разследването досега показа, че като цяло съдействащите преработватели вече търпят известни загуби. Като се има предвид, че по-голямата част от преработвателите са малки и средни местни предприятия, техните възможности за прехвърляне на дадено увеличение на разходите си в краткосрочен до дългосрочен план са ограничени, особено когато клиентът им (бутилиращи дружества) е доста голямо дружество в много по-добра преговорна позиция. При все това договорите за продажба на предварително формовани заготовки и/или бутилки (обикновено договаряни всяка година) често включват механизъм за отразяване на колебанията в цените на PET.

(287)

Преработвателите и съдействащият вносител изказаха твърдение, че мерките биха довели до решение някои по-големи производители на преформи да преместят стандартните си производствени линии в съседни на ЕС държави. Предвид факта, че разходите за транспортиране на заготовките на ограничени разстояния са относително ниски, този процес вече до известна степен е факт. За момента съображения като близост до клиента и гъвкавост на доставките изглежда все още компенсират предимствата, които могат да предложат съседните държави. Като се има предвид, че предложеното ниво на мерките е умерено, се прави временно заключение, че предимствата на производство на заготовките извън ЕС не би следвало да надвишават настоящите неудобства. Освен това, предвид транспортните разходи, изнасянето на производството се очаква да бъде алтернатива само за дружества, чиито клиенти са разположени в близост до границите на ЕС, но не и за преработватели, чиито клиенти са в други части на ЕС.

(288)

Преработвателите и съдействащият вносител също така изказаха мнение, че мерките биха довели само до краткосрочно облекчение на производителите на PET. Те заявиха, че в средносрочен до дългосрочен план, след като производителите на заготовки изнесат производството си извън ЕС, за производителите на PET ще настъпи недостатъчно търсене на пазара на ЕС и падащите цени в крайна сметка ще принудят производителите на PET да закрият производствата си или да ги изместят извън ЕС. Предвид съображенията, посочени в предходното съображение, и предвид временно заключение, че все още не е икономически наложително производителите на заготовки да изнесат производството си извън ЕС, този сценарий е малко вероятен.

(289)

Следователно, предварително не може да бъде изключена вероятността, че налагането на мерките би оказало съществено въздействие върху производствените разходи на преработвателите. Въпреки това, предвид несигурността по отношение на възможностите за производителите на заготовки и/или бутилки да прехвърлят увеличението на разходите си на своите клиенти, въздействието върху рентабилността на преработвателите и цялостните им резултати не може да бъде ясно определено на този предварителен етап.

(290)

Шест бутилиращи дружества, включително и клонове на Coca-Cola Co., Nestle Waters, Danone и Orangina съдействаха на разследването, т.е. представиха отговори на въпросника в рамките на определения срок. Те представляват около 11 % от потреблението на PET в Съюза през РП. Форматът на представената информация не позволява ясно да се установи броят на служителите, пряко участващи в производството, при което се използва PET. При все това техният брой беше условно изчислен на около 6 000 души. Въз основа на наличната информация беше изчислено, че общо в бутилираща промишленост в Съюза са заети между 40 000 и 60 000 служители, пряко участващи в производството, при което се използва PET.

(291)

Въз основа на наличната информация разходите за PET като част от общите разходи на съдействащите бутилиращи дружества варират между 1 % и 14 % в зависимост от разходите за другите компоненти, използвани в производството на съответните им продукти. Наличната информация показва тенденция, че PET е по-важно разходно перо за производителите на минерална вода (особено не марковата), докато за някои бутилиращи дружества за безалкохолни напитки е незначителен разход. Информацията в документа показва, че в някои случаи разходите за PET могат да представляват до 20 % от крайната цена на минералната вода за клиентите. Беше изчислено, че средно разходите за PET могат да съставляват до 10 % от общите разходи на бутилиращите дружества.

(292)

С оглед на горепосоченото се счита, че всяко увеличение на цените за PET след налагането на предложените мерки би оказало само ограничено въздействие (по-малко от 2 % увеличение на разходите) върху цялостното състояние на бутилиращите дружества, дори и ако, както беше заявено, те изпитват затруднения по отношение на прехвърлянето на увеличените разходи на клиентите си, което при всички случаи е малко вероятно поне в средносрочен план.

(293)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че налагането на мерките ще доведе до недостиг на PET на пазара на ЕС и че производителите от Съюза не разполагат с достатъчен производствен капацитет, за да отговорят на съществуващото търсене.

(294)

В тази връзка следва да се отбележи, че производителите на Съюза са работили само с 69 % от капацитета си през РП и разполагат с достатъчно свободен производствен капацитет, за да заместят вноса от разглежданите държави, ако се наложи. Целта на митото обаче не трябва да е възпрепятстване на вноса, а само възстановяване на справедливата конкуренция на пазара. Освен това са достъпни и други източници на доставки.

(295)

Освен това се очаква, че индустрията, рециклираща PET, ще увеличи производството си, ако цената на необработения PET в ЕС се поддържа на приемливо ниво и не се позволява да падне поради нелоялна конкуренция.

(296)

Иранският производител изтъкна, че налагането на мерки срещу иранския PET би имало несъразмерен отрицателен ефект предвид на статута на Иран на развиваща се държава, както и че иранските износители вече са изправени срещу сериозни трудности поради международните санкции. Комисията има постоянна практика да предприема действия срещу субсидирането както по отношение на развиващи се, така и по отношение на развити държави, винаги когато правните изисквания обосновават подобни действия. Освен това, по силата на съществуващите разпоредби срещу субсидирането, наличието на санкции срещу Иран не е от значение.

(297)

В заключение се очаква, че налагането на мерки върху вноса от разглежданите държави ще даде възможност на промишлеността на Съюза, както и на другите производители от Съюза да подобрят състоянието си посредством увеличен обем на продажбите, продажните цени и пазарен дял. Въпреки че могат да се появят някои отрицателни ефекти под формата на нараснали разходи за потребителите (предимно за преработвателите), те вероятно ще бъдат компенсирани от очакваните ползи за производителите и доставчиците.

(298)

Възстановяването на справедливата конкуренция и поддържането на приемливо ниво на цените в ЕС ще насърчат рециклирането на PET, като по този начин ще спомогнат за опазването на околната среда. С оглед на горепосоченото, се стига до временното заключение, че като се имат предвид всички фактори, не съществуват непреодолими основания да не се налагат мерки в конкретния случай. Тази предварителна оценка може би ще трябва да се преразгледа на заключителния етап, след проверката на отговорите на въпросника на потребителите и допълнително разследване.

(299)

С оглед на направените временни заключения относно субсидирането, произтичащата от него вреда и интереса на Съюза, следва да бъдат наложени временни мерки върху вноса на разглеждания продукт от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства, за да се предотврати нанасянето на по-нататъшна вреда на промишлеността на Съюза от субсидирания внос.

(300)

Временните мерки върху вноса с произход от разглежданите държави следва да бъдат наложени в размер, достатъчен за отстраняване на вредата, причинена от субсидирания внос на промишлеността на Съюза, без да се надвишава установеният марж на субсидиите. При изчисляването на размера на митото, необходимо за отстраняването на последиците, причинена от вредоносното субсидиране, се счита, че мерките трябва да позволяват на промишлеността на Съюза да покрива производствените си разходи и като цяло да получава печалба преди данъчно облагане, която може да се постигне по разумен начин при нормални условия на конкуренция, т.е. в отсъствието на субсидиран внос.

(301)

Съюзът заяви целева печалба на стойност 7,5 %, каквато беше използвана в процедурата срещу Китайската народна република. При все това, през разглеждания период промишлеността на Съюза никога не е постигала такава печалба (всъщност никога не е била печеливша) и като цяло коментира, че обикновено оперира при доста ниски маржове. Най-високата печалба, постигната от две от включените в представителната извадка дружества за една година от разглеждания период, е била 3 %. При тези обстоятелства, 5 % беше условно счетена за най-подходящата целева печалба.

(302)

На тази основа беше изчислена непричиняваща вреда цена на сходен продукт за промишлеността на Съюза. Непричиняващата вреда цена беше определена като действителният марж на печалбата беше приспаднат от цената франко завода и към така изчислената равновесна цена беше прибавен горепосоченият целеви марж на печалбата.

(303)

Предвид факта, че през РП цените на суровините и следователно цените на PET на пазара на Съюза претърпяха значителни колебания, беше счетено за уместно да се изчисли нивото на отстраняване на вредата въз основа на данните по тримесечия.

(304)

С оглед на горепосоченото и в съответствие с член 12, параграф 1 от основния регламент се счита, че следва да бъде наложено временно изравнително мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства на равнището на най-ниското установено субсидиране и ниво на отстраняване на вредата, в съответствие с правилото за по-ниското мито.

(305)

С оглед на горепосоченото и в съответствие с член 12, параграф 1 от основния регламент се счита, че ставката на временното изравнително мито следва да бъде наложена върху вноса с произход от Иран на равнището на установения марж на вредата, докато ставката на временното изравнително мито върху вноса с произход от Пакистан и Обединените арабски емирства следва да бъде наложена на равнището на установения марж на субсидията.

(306)

Следва да се отбележи, че разходите и цените на PET са обект на значителни колебания за относително кратки периоди от време. Поради това беше счетено за уместно да се наложат мита под формата на конкретна сума за тон. Тази сума е резултат от прилагането на изравнителната ставка за експортните цени CIF, използвани за изчисленията в успоредната антидъмпингова процедура.

(307)

Въз основа на горепосоченото, предложените размери на изравнителното мито, изразени като цената CIF на границата на Съюза преди налагане на мито, са следните:

(308)

В интерес на доброто управление е уместно да се определи срок, в който заинтересованите страни, които са заявили интереса си в срока, определен в известието за започване на процедурата, да имат възможност да изложат в писмен вид своето становище и да поискат изслушване. Освен това е необходимо да се уточни, че за целите на този регламент заключенията относно налагането на митата са временни и могат да бъдат преразглеждани при определянето на окончателни мерки,