Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32009R0710

    Регламент (ЕО) № 710/2009 на Комисията от 5 август 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли

    OB L 204, 6.8.2009, p. 15–34 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (HR)

    Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 31/12/2021; заключение отменено от 32021R1165

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/710/oj

    6.8.2009   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 204/15


    РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 710/2009 НА КОМИСИЯТА

    от 5 август 2009 година

    за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли

    КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (1), и по-специално член 11, член 13, параграф 3, член 15, параграф 2, член 16, параграф 1, член 16, параграф 3, букви а) и в), член 17, параграф 2, член 18, параграф 5, член 19, параграф 3, втора алинея, член 22, параграф 1, член 28, параграф 6, член 38, букви a), б) и в) и член 40 от него,

    като има предвид, че:

    (1)

    С Регламент (ЕО) № 834/2007, и по-специално с дял III от него, се определят основните изисквания по отношение на производството на аквакултурни животни и морски водорасли. Следва да се определят подробни правила за прилагането на тези изисквания чрез изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (2), с който се определят подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007.

    (2)

    В Съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура (3) е представено виждане за развитието на този сектор за десетгодишен период с цел създаването на стабилен отрасъл в селските и крайбрежните райони, осигуряващ алтернативни на риболовната промишленост възможности по отношение на продукти и работни места. В съобщението се изтъква потенциалът за биологично производство на аквакултури и изискването да бъдат разработени норми и критерии.

    (3)

    За да се гарантира еднакво разбиране, установените в член 2 от Регламент (ЕО) № 889/2008 определения следва да бъдат допълнени и коригирани, за да се избегнат неясноти и да се гарантира единното прилагане на правилата за биологично производство на аквакултурни животни и морски водорасли.

    (4)

    Водният район на отглеждане на биологичните морски водорасли и аквакултурни животни е от първостепенно значение за отглеждане на продукти, които са едновременно безопасни и висококачествени, при минимално въздействие върху водната околна среда. В законодателството на Общността относно качеството на водите и замърсителите в храните, включващо Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (4), Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (5), Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (6), както и регламенти (ЕО) № 852/2004 (7), (ЕО) № 853/2004 (8) и (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета (9), се определят екологични цели по отношение на водите и се гарантира високо качество на храните. Следователно за производството на морски водорасли и аквакултури е целесъобразно да се изготви план за устойчиво управление, включващ конкретни мерки като намаляване на отпадъците.

    (5)

    Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (10), Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (11) и Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (12) следва да гарантират подходящо взаимодействие с околната среда, като се отчита въздействието на тези дейности върху екологичните цели по отношение на водите, формулирани съгласно директиви 2000/60/ЕО и 2008/56/ЕО. Следва да се предвидят разпоредби за изготвянето на оценка на въздействието върху околната среда, включваща най-добрия начин на приспособяване към заобикалящата среда и намаляване на възможните отрицателни последствия. Следва да се обърне внимание на факта, че тези оценки следва да гарантират, че биологичното производство на морски водорасли и аквакултурни животни, което е относително нова дейност в сравнение с биологичното земеделие, е не само екологично приемливо, но и в сравнение с другите възможности, е в най-голямо съответствие с широките обществени интереси и е едновременно устойчиво и съобразено с околната среда.

    (6)

    Специфичната характеристика на водата като разтваряща среда изисква производствените единици за биологични и небиологични аквакултури да бъдат подходящо отделени; следва да бъдат определени подходящи мерки за отделяне. Предвид променливото положение по отношение на сладководната и морската околна среда на цялата територия на Общността, за предпочитане е подходящите отстояния на отделяне да бъдат определени на равнището на държавите-членки, тъй като държавите-членки най-добре могат да се справят с въпроса за отделянето, като се има предвид разнородния характер на такива водни околни среди.

    (7)

    Отглеждането на морски водорасли може да има благоприятно въздействие в някои отношения, например отстраняване на излишните хранителни вещества, и може да улесни поликултурното отглеждане. Необходимо е да се вземат мерки срещу прекалено интензивното събиране на диворастящи морски водорасли, за да могат последните да се възстановят и за да се гарантира, че производството не оказва значително въздействие върху състоянието на околната водна среда.

    (8)

    Държавите-членки са изправени пред нарастващ дефицит при доставката на биологично произведени протеинови култури. В същото време вносът на биологично произведен протеинов фураж е недостатъчен, за да отговори на нуждите. Общата площ, на която се отглеждат биологично произведени протеинови култури, не е достатъчно голяма, за да задоволи потребностите от биологично произведени протеини. Следователно при определени условия следва да се разреши да се използва за храна протеинов фураж от парцели, които са в първата година от своя преходен период.

    (9)

    Като се има предвид ранният етап на развитие на биологичното производство на аквакултурни животни, няма достатъчни количества биологично отгледани животни за разплод. Следва да се предвидят разпоредби за въвеждане на небиологично отгледани животни за разплод и ювенилни екземпляри при някои условия.

    (10)

    При биологичното производство на аквакултурни животни следва да се гарантира задоволяване на видово специфичните потребности. В това отношение животновъдните практики, системите за управление и садковите системи следва да удовлетворяват изискванията за хуманно отношение към животните. Следва да се предвидят разпоредби за подходящото изграждане на клетки и мрежови заграждения в морето, както и за системи за отглеждане на сушата. С цел намаляване до минимум на вредителите и паразитите, както и за поддържане на високи стандарти за опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях, следва да се определи максимална посадка. Като се има предвид голямото разнообразие от видове със специфични потребности, следва да се определят специфични разпоредби.

    (11)

    Последните технически достижения доведоха до все по-широко използване на затворен тип рециркулационни системи за производство на аквакултури, като тези системи са зависими от външни ресурси и са енергоемки, но дават възможност за намаляване на изхвърляните отпадъци и предотвратяване на изпускането на животни. Поради принципа, че биологичното производство трябва да е възможно най-близо до природата, използването на такива системи в биологичното производство не следва да се разрешава преди да бъдат придобити повече знания. Използването в изключителни случаи следва да е възможно само за специфичните производствени условия в люпилни и разсадни и/или отрасни басейни.

    (12)

    Общите принципи за биологично производство в съответствие с разпоредбите на членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета се основават на адекватно разработване и управление на биологични процеси, основани на екологичните системи и използващи вътрешни за тези системи природни ресурси чрез методи, при които по-специално се прилагат аквакултурни практики, които съответстват на принципа за устойчива експлоатация на рибните ресурси. Те съдържат също така принципа за запазване на биоразнообразието на естествените водни екосистеми при производството на аквакултури. Иначе посочените принципи се основават на оценка на риска, както и на използване на предпазни и превантивни мерки, когато е целесъобразно. За тази цел следва да се уточни, че изкуственото индуциране на възпроизводството на аквакултурни животни чрез хормони и техните производни е несъвместимо с концепцията за биологично производство и с възприемането от страна на потребителите на произведените по биологичен път аквакултурни продукти, и че следователно такива вещества следва да не бъдат използвани при биологичното производство на аквакултури.

    (13)

    Фуражът за аквакултурни животни следва да отговаря на хранителните потребности, както и на здравното изискване фуражът с произход от даден вид да не бъде даван за храна на животни от същия вид, както е постановено в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (13). Следователно е целесъобразно да бъдат определени специфични разпоредби за месоядни и немесоядни аквакултурни животни.

    (14)

    Суровините, използвани за фураж на биологично отглежданите хищни риби и ракообразни, следва да произхождат за предпочитане от устойчивата експлоатация на рибни ресурси, както е посочено в член 5, буква о) от Регламент (ЕО) № 834/2007 и съгласно определението в член 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (14), или биологичен фураж, получен от източници на биологични аквакултури. Като се има предвид, че поради ранния етап на биологичното производство на аквакултури и на устойчивата експлоатация на рибни ресурси може да възникне недостиг на биологичен фураж или на фураж, получен от устойчиво експлоатирани рибни ресурси, следва да се предвидят разпоредби за използването на небиологичен фураж въз основа на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (15), с който се установяват здравните правила относно материали от рибен произход, които могат да се използват при производството на аквакултури, и се предвижда забрана определени материали, получени от риби, отглеждани в стопанства, да бъдат давани за храна на отглеждани в стопанства риби от същия вид.

    (15)

    За целите на биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли се разрешава при точно определени условия употребата на някои небиологични фуражни суровини, фуражни добавки и технологични спомагателни вещества. Въпросните нови продукти и вещества следва да бъдат разрешени в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Въз основа на препоръката на специално сформираната експертна група (16) по въпросите на „Рибните фуражи и материалите за почистване в биологичното производство на аквакултури“, която заключи, че веществата, които вече са включени в приложение V и приложение VI към Регламент (ЕО) № 889/2008 и са разрешени за биологично животновъдство, следва да бъдат разрешени и за биологичното производство на аквакултури, и че някои вещества са абсолютно необходими за определени видове риби, тези вещества следва да бъдат добавени в приложение VI към посочения регламент.

    (16)

    Отглеждането на филтриращи двучерупчести мекотели може да има благоприятно въздействие върху качеството на крайбрежните води поради отстраняването на хранителни вещества от водите и може да улесни поликултурното отглеждане. Следва да бъдат определени специфични правила за мекотелите като се отчита фактът, че не се изисква допълнително хранене и следователно въздействието върху околната среда в това отношение би могло да е по-ниско, отколкото при другите клонове на производството на аквакултури.

    (17)

    Здравният мениджмънт на животните следва да се основава предимно върху превантивни методи. Предвидените в настоящия регламент мерки не следва да засягат Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (17) в случай на ветеринарно лечение. При определени условия следва да бъдат разрешени някои вещества за почистване, обработка срещу обрастване и дезинфекциране на производственото оборудване и съоръжения. Употребата на вещества за дезинфекциране в присъствието на живи животни изисква особено внимание и мерки за безвредното прилагане на веществата. Такива вещества следва да бъдат разрешени в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Въз основа на препоръката на специално сформираната експертна група тези вещества следва да бъдат включени в приложението.

    (18)

    Следва да бъдат определени специфични правила за ветеринарно лечение, които категоризират различните видове лечение и ограничават честотата на прилагане в случаите на алопатично лечение.

    (19)

    По време на манипулации и транспортиране на жива риба следва да се вземат предпазни мерки за удовлетворяване на физиологичните потребности на рибите.

    (20)

    Преходът към метода на биологично производство изисква адаптация на всички средства към биологичния метод в рамките на определен период. В зависимост от предишните производствени системи следва да бъдат определени конкретни периоди на преход.

    (21)

    Оказа се, че някои от приложенията към Регламент (ЕО) № 889/2007 съдържат грешки. Следва да бъдат предвидени разпоредби за поправка на грешките.

    (22)

    Следва да бъдат предвидени разпоредби за специфични изисквания за контрол, при които се отчитат особеностите на аквакултурите.

    (23)

    За да бъде улеснено преминаването към новите правила на Общността от страна на стопанствата, които вече произвеждат по биологичен начин съгласно национални или частни стандарти, следва да бъдат определени някои преходни мерки.

    (24)

    Биологичното производство на аквакултури е сравнително нова област на биологичното производство в сравнение с биологичното земеделие, където има дългогодишен опит на равнището на стопанствата. Като се има предвид растящият интерес на потребителите към биологично произведените продукти от аквакултури, преходът на единиците за производство на аквакултури към биологично производство вероятно ще продължи да нараства. Това скоро ще доведе до по-голям опит и технически познания. Освен това се очаква планираните научни изследвания да доведат до нови познания, по-специално относно садковите системи, необходимостта от небиологични фуражни съставки или посадката при някои биологични видове. Новите познания и техническия напредък, които се очаква да доведат до усъвършенстване на биологичното производство на аквакултури, следва да бъдат отразени в правилата за производство. Затова следва да се предвиди преразглеждане на сегашното законодателство с оглед на неговото изменение, където е целесъобразно.

    (25)

    Регламент (ЕО) № 889/2008 следва да бъде съответно изменен.

    (26)

    Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на регулаторния Комитет по биологично производство,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    Регламент (ЕО) № 889/2008 се изменя, както следва:

    1.

    В член 1, параграф 2 се заменя със следния текст:

    „2.   Настоящият регламент не се прилага за:

    а)

    животински видове, различни от посочените в член 7, и

    б)

    аквакултурни животни, различни от посочените в член 25а.

    Дял II, дял III и дял IV се прилагат mutatis mutandis към такива продукти до приемането на подробни разпоредби за производството на тези продукти въз основа на Регламент (ЕО) № 834/2007.“

    2.

    Член 2 се изменя, както следва:

    а)

    буква е) се заменя със следното:

    „е)

    „производствена единица“ означава всички активи, използвани за производствения сектор, като например производствените помещения, парцелите земя, пасищата, площите за дейности на открито, сградите за животните, рибовъдните басейни, садковите системи за морски водорасли или аквакултурни животни, концесии на бреговата ивица или на морското дъно, помещенията за складиране на културите, растителните продукти, продуктите от морски водорасли, животинските продукти, суровините и всякакви други входни суровини, свързани с този конкретен производствен сектор;“

    б)

    след буква и) се добавят следните букви:

    „й)

    „затворен тип рециркулационно съоръжение за производство на аквакултури“ означава съоръжение, в което производството на аквакултури се осъществява в затворена среда на сушата или върху плавателен съд, включващо рециркулация на водата и зависещо от постоянното подаване на енергия от външен източник за стабилизиране на околната среда за аквакултурните животни;

    к)

    „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми енергийни източници: вятърна, слънчева, геотермална енергия, енергия на вълните, енергия от приливи и отливи, водноелектрическа енергия, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

    л)

    „люпилен басейн“ означава място за развъждане, излюпване и отглеждане през ранните жизнени стадии на аквакултурни животни, по-специално на риби и черупчести;

    м)

    „отрасен и/или разсаден басейн“ означава място, където се прилага система за междинно отглеждане между етапа на излюпване и етапа на угояване. Етапът на отглеждане в развъден басейн приключва в рамките на първата третина от производствения цикъл, с изключение на видовете, които са в процес на трансформация;

    н)

    „замърсяване“ в рамките на производството на аквакултури и морски водорасли означава пряко или непряко въвеждане в околната водна среда на вещества или енергия, съгласно определението в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18) и в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), във водите, за които се отнася всяка съответна директива;

    о)

    „поликултурно отглеждане“ в рамките на производството на аквакултурни животни и морски водорасли означава отглеждането в една и съща производствена единица на два или повече видове, обикновено от различни трофични нива;

    п)

    „производствен цикъл“ в рамките на производството на аквакултури и морски водорасли означава жизнения цикъл на аквакултурно животно или морско водорасло от най-ранния жизнен стадий до добива;

    р)

    „местни видове“ в рамките на производството на аквакултурни животни и морски водорасли означава видовете, които не са чуждоземни или неприсъстващи в района съгласно Регламент (ЕО) № 708/2007 (20) на Съвета; видовете, включени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 708/2007, могат да се смятат за местни видове.

    с)

    „посадка“ в рамките на производството на аквакултурни животни означава живото тегло на животните на кубичен метър вода във всеки момент по време на етапа на угояване, а при отглеждане на писиеви риби и скариди — теглото на квадратен метър от повърхността.

    3.

    В дял II се създава следната глава 1а:

    „ГЛАВА 1а

    Производство на морски водорасли

    Член 6a

    Обхват

    В настоящата глава се определят подробни правила за производство по отношение на събирането и отглеждането на морски водорасли. Тя се прилага mutatis mutandis за производството на всички многоклетъчни морски водорасли или на фитопланктон и микроводорасли, предназначени за по-нататъшна употреба като фураж за аквакултурни животни.

    Член 6б

    Пригодност на водната среда и план за устойчиво управление

    1.   Дейностите се разполагат на места, които не се замърсяват от неразрешени за биологичното производство продукти или вещества или от замърсители, които биха изложили на риск биологичния характер на продуктите.

    2.   Производствените единици за биологично и небиологично производство се отделят по подходящ начин. Мерките за отделяне се основават на естественото местоположение, отделните водоразпределителни системи, отстоянията, приливните и отливните течения и разполагането на производствената единица за биологично производство по течението или срещу течението. Властите на държавите-членки могат да определят райони, които те смятат за неподходящи за биологично отглеждане на аквакултури или добив на морски водорасли, и могат също да определят минимални отстояния на отделяне между единиците за биологично и небиологично производство.

    Когато са определени минимални отстояния на отделяне, държавите-членки предоставят тази информация на операторите, на другите държави-членки и на Комисията.

    3.   За всички нови дейности, кандидатстващи да бъдат признати за биологично производство и произвеждащи повече от 20 тона продукти от аквакултури годишно, се изисква съответстваща на производствената единица оценка на въздействието върху околната среда с цел установяване на условията на производствената единица и на нейната непосредствена околна среда, както и на вероятните последици от нейната експлоатация. Операторът представя оценката на въздействието върху околната среда пред надзорния или контролния орган. Съдържанието на оценката на въздействието върху околната среда се основава на приложение IV към Директива 85/337/ЕИО на Съвета (21). Ако производствената единица вече е била обект на еквивалентна оценка, разрешава се използването на последната за тази цел.

    4.   Операторът представя съответстващ на производствената единица план за устойчиво управление на производството на аквакултурни животни и на добива на морски водорасли.

    Планът се актуализира ежегодно и включва подробно описание на екологичните последствия от дейността, необходимия мониторинг на околната среда и списък на мерките, които трябва да се предприемат с цел свеждане до минимум на отрицателните въздействия върху заобикалящата водна и сухоземна околна среда, включително, където е приложимо, количеството хранителни вещества, изпускани в околната среда за един производствен цикъл или за една година. В плана се отбелязват прегледите и ремонта на техническото оборудване.

    5.   Операторите на стопанска дейност за производство на аквакултурни животни и морски водорасли използват за предпочитане възобновяеми енергийни източници и рециклират материалите, а като част от плана за устойчиво управление те изготвят програма за намаляване на отпадъците, която да бъде въведена от началото на дейността. Където е възможно, използването на остатъчна топлина се ограничава до енергията от възобновяеми източници.

    6.   За добив на морски водорасли се прави еднократна оценка на биомасата в самото начало.

    Член 6в

    Устойчив добив на диворастящи морски водорасли

    1.   В производствената единица или в стопанството се води документална отчетност, която дава възможност на оператора да установи, а на надзорния или контролния орган — да провери и да се увери, че събиращите водорасли лица са доставили само диворастящи морски водорасли, добити в съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007.

    2.   Събирането на реколтата се извършва по такъв начин, че добитите количества да не оказват значително въздействие върху състоянието на околната водна среда. Предприемат се мерки за осигуряване на възстановяването на морските водорасли, като например техника на събиране на реколтата, минимални размери, възрастови групи, репродуктивни цикли или размери на оставащите водорасли.

    3.   Ако морските водорасли се добиват от съвместно използван или общ район на добив, се изисква наличието на документация, доказваща, че цялата реколта е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

    4.   По отношение на член 73б, параграф 2, букви б) и в) тази документация трябва да включва доказателства за устойчиво управление и за отсъствието на дългосрочно въздействие върху районите на добив.

    Член 6г

    Отглеждане на морски водорасли

    1.   При отглеждането на морски водорасли в морето се използват само хранителни вещества, естествено срещащи се в околната среда или произхождащи от биологичното производство на аквакултурни животни, за предпочитане разположено наблизо като част от система за поликултурно отглеждане.

    2.   При разположените на сушата съоръжения, където се използват външни източници на хранителни вещества, равнището на хранителни вещества в отпадните води е проверимо същото или по-ниско от това в постъпващата вода. Могат да се използват само хранителните вещества от растителен или минерален произход, които са включени в приложение I.

    3.   Посадката или интензивността на експлоатация се записват и чрез тях се поддържа екологичната цялост на околната водна среда, като се гарантира, че не се надвишава максималното количество морски водорасли, което околната среда може да поеме без отрицателни последствия.

    4.   Използваните за отглеждане на морски водорасли въжета и друго оборудване се използват повторно или се рециклират, когато е възможно.

    Член 6д

    Мерки срещу обрастването и почистване на производственото оборудване и съоръжения

    1.   Причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват само с физически средства или ръчно и, където е уместно, се връщат в морето на разстояние от стопанството.

    2.   Почистването на оборудването и съоръженията се извършва с физически или механични средства. Когато това е незадоволително, могат да се използват само веществата, включени в раздел 2 от приложение VII.

    4.

    В член 21, параграф 2 се заменя със следното:

    „2.   До 20 % от общото средно количество на фуража, използван за храна на селскостопанските животни, може да произхожда от паша или коситба на постоянни пасища, парцели с многогодишни фуражни култури или протеинови култури, отглеждани съгласно принципите на биологичното управление върху земи, намиращи се в първата година от своя преход, при условие че те представляват част от самото земеделско стопанство и не са били част от единица за биологично производство на това стопанство през последните пет години. В случай, че се използват едновременно както фураж, произведен при преход към биологично производство, така също и фураж от парцели в първа година на преход, общият комбиниран процентен дял на тези два вида фураж не следва да надвишава максимално допустимите процентни дялове, определени в параграф 1.“

    5.

    В дял II се създава следната глава 2а:

    „ГЛАВА 2а

    Производство на аквакултурни животни

    Раздел 1

    Общи разпоредби

    Член 25a

    Обхват

    В настоящата глава се определят подробни правила за производство по отношение на видовете риби, ракообразни, бодлокожи и мекотели, обхванати от приложение XIIIa.

    Тя се прилага mutatis mutandis за зоопланктон, микроскопични ракообразни, ротатории, червеи и други водни животни, използвани като фураж.

    Член 25б

    Пригодност на водната среда и план за устойчиво управление

    1.   По отношение на настоящата глава се прилагат разпоредбите на член 6б, параграфи 1—5.

    2.   Мерките за борба и предпазване от хищниците, предприети съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (22) и националните разпоредби, се записват в плана за устойчиво управление.

    3.   Където е приложимо, при изготвяне на плановете за управление, се осъществява координация със съседните оператори по начин, който може да бъде проверен.

    4.   При производството на аквакултурни животни в рибовъдни басейни, резервоари или канали стопанствата се оборудват с филтриращи слоеве от естествени материали, с утаителни басейни, с биологични или с механични филтри за събиране на отпадните хранителни вещества, или използват морски водорасли и/или животни (двучерупчести и водорасли), които допринасят за подобряване на качеството на отпадната вода. Където е целесъобразно се извършва редовен мониторинг на отпадните води.

    Член 25в

    Едновременно производство на аквакултурни животни по биологичен и небиологичен начин

    1.   Компетентният орган може да разреши на люпилните басейни и отрасните и/или разсадните басейни да отглеждат едновременно в едно и също стопанство ювенилни екземпляри по биологичен и по небиологичен начин, при условие че има ясно физическо отделяне между производствените единици, както и отделна водоразпределителна система.

    2.   В случай на производство за угояване, компетентният орган може да разреши наличието на производствени единици за биологично и небиологично производство на аквакултурни животни в едно и също стопанство, при условие, че са спазени разпоредбите на член 6б, параграф 2 от настоящия регламент, и когато става въпрос за различни производствени фази и различни периоди за манипулация на аквакултурните животни.

    3.   Операторите поддържат писмени доказателства за прилагането на посочените в настоящия член разпоредби.

    Раздел 2

    Произход на аквакултурните животни

    Член 25г

    Произход на отглежданите по биологичен начин аквакултурни животни

    1.   Използват се местни видове и при развъждането се цели да се получат линии, които са по-приспособени към условията на отглеждане, с по-добро здравно състояние и по-добре усвояващи хранителните ресурси. На надзорния или контролния орган се предоставят писмени доказателства за техния произход и лечение.

    2.   Избират се видове, които могат да се отглеждат без да се причиняват значителни вреди на дивите популации.

    Член 25д

    Произход и управление на отглежданите по небиологичен начин аквакултурни животни

    1.   За развъдни цели или за подобряване на генетичния материал, когато липсват отгледани по биологичен начин аквакултурни животни, в стопанството могат да бъдат въведени уловени диви животни или аквакултурни животни, отгледани по небиологичен начин. Такива животни се отглеждат съгласно принципите на биологичното производство в продължение на най-малко три месеца преди да бъдат използвани за развъдни цели.

    2.   С цел угояване и когато липсват отгледани по биологичен начин ювенилни екземпляри от аквакултурни животни, в стопанството могат да бъдат въведени аквакултурни ювенилни екземпляри, отгледани по небиологичен начин. Най-малко последните две третини от продължителността на производствения цикъл се управляват съгласно принципите на биологичното производство.

    3.   Максималният процент на въведените в стопанството аквакултурни ювенилни екземпляри, отгледани по небиологичен начин, е: 80 % до 31 декември 2011 г., 50 % до 31 декември 2013 г. и 0 % до 31 декември 2015 г.

    4.   Събирането на ювенилни екземпляри диви аквакултурни животни с цел угояване се ограничава до следните специални случаи:

    а)

    естествено навлизане на личинки и ювенилни екземпляри от риба или ракообразни при пълненето на басейни, садкови системи и заграждения;

    б)

    млади екземпляри от европейска змиорка, при условие че в стопанството е въведен одобрен план за управление на змиорката и че изкуственото възпроизводство на змиорката продължава да бъде невъзможно.

    Раздел 3

    Животновъдни практики за аквакултурни животни

    Член 25е

    Общи правила за аквакултурни животни

    1.   Околната среда при отглеждане на аквакултурните животни се проектира по такъв начин, че аквакултурните животни, в съответствие със специфичните за вида им нужди:

    а)

    да разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние;

    б)

    да се отглеждат във вода с добро качество с достатъчно съдържание на кислород, и

    в)

    да се отглеждат при температурен и светлинен режим в съответствие с изискванията на вида и с оглед на географското местоположение;

    г)

    при сладководните риби видът на дъното да бъде възможно най-близък до естествените условия;

    д)

    при шарана дъното да бъде естествена почва.

    2.   Посадката е определена в приложение XIIIa по вид или група видове. При отчитане на влиянието на посадката върху доброто състояние на отглежданата риба, се наблюдава състоянието на рибата (като повреди по перките, други наранявания, темп на растеж, изразено поведение и общо здравно състояние) и качеството на водата.

    3.   Видът и конструкцията на водните садкови системи осигуряват скорост на потока и физикохимични показатели, които позволяват да се запази здравето и доброто състояние на животните и задоволяват поведенческите им нужди.

    4.   Садковите системи се проектират, разполагат и експлоатират по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от инциденти, свързани с изпускане на животни.

    5.   В случай на изпускане на риба или ракообразни трябва да се вземат подходящи мерки за намаляване на въздействието върху местната екосистема, включително повторно улавяне, където е уместно. Води се доказателствена документация.

    Член 25ж

    Специфични правила за водни садкови системи

    1.   Затвореният тип рециркулационни съоръжения за производство на аквакултурни животни са забранени, освен в люпилни, разсадни и/или отрасни басейни или за производството на видове, предназначени за фураж на отглеждани по биологичен начин животни.

    2.   Разположените на сушата единици за отглеждане на животни отговарят на следните условия:

    а)

    при проточните системи да има възможност за следене и регулиране на дебита и качеството на входящата и изходящата вода;

    б)

    върху най-малко пет процента от периметърната („границата суша—вода“) площ да има естествена растителност.

    3.   Разположените в морето садкови системи:

    а)

    се разполагат на места, където водният поток, дълбочината и скоростта на обмен на водните маси са достатъчни за намаляване до минимум на въздействието върху морското дъно и върху околните водни маси;

    б)

    имат клетки, чийто вид, конструкция и поддържане са подходящи за експлоатационните условия.

    4.   Изкуственото загряване или охлаждане на водата е разрешено само в люпилни, разсадни и/или отрасни басейни. На всички етапи от производството може да се използва природна вода от сондажи за загряване или охлаждане на водата.

    Член 25з

    Управление на аквакултурните животни

    1.   Манипулациите с аквакултурните животни се свеждат до минимум, извършват се най-внимателно и се използва подходящо оборудване и протоколи, за да се избегнат свързаните с манипулациите стрес и нараняване. С животните за разплод се извършват манипулации по такъв начин, че да се намалят до минимум нараняването и стресът, при необходимост с прилагане на упойващи средства. Операциите по сортиране се свеждат до минимално необходимите, така че да се гарантира хуманно отношение към рибата.

    2.   По отношение на използването на изкуствено осветление се прилагат следните ограничения:

    а)

    при използването на изкуствено осветление с цел удължаване на светлата част на денонощието не може да се надвишава максималната продължителност, която отговаря на етологичните нужди, географските условия и общото здравно състояние на отглежданите животни, като тази максимална продължителност не може да надвишава 16 часа дневно, освен за целите на размножаването;

    б)

    при смяната на светлината се избягват резки промени в светлинния интензитет, като се използват лампи с регулиране на светлинния поток или фоново осветление.

    3.   Разрешава се аерация с цел да се гарантира опазване на здравето на животните и хуманно отношение към тях при условие, че механичните аератори се захранват за предпочитане от възобновяеми енергийни източници.

    Всяко такова използване се записва в производствената документация на производството на аквакултури.

    4.   Използването на кислород се разрешава само за приложения, свързани с ветеринарномедицински изисквания и критични периоди в производството или транспорта в следните случаи:

    а)

    изключителни случаи на повишение на температурата, понижение на атмосферното налягане или случайно замърсяване,

    б)

    случайни процедури по управление на стадото, като вземане на проби и сортиране,

    в)

    с цел да се осигури оцеляването на отглежданото стадо.

    Води се доказателствена документация.

    5.   Техниките за умъртвяване трябва да привеждат рибата незабавно в безсъзнание и да я правят нечувствителна към болка. При избор на оптимални методи за умъртвяване трябва да се вземат предвид разликите в големината на уловената риба, вида на рибата и характеристиките на производствените обекти.

    Раздел 4

    Развъждане

    Член 25и

    Забрана на употребата на хормони

    Забранява се употребата на хормони и производни на хормоните.

    Раздел 5

    Фуражи за риби, ракообразни и бодлокожи

    Член 25й

    Общи правила относно фуражите

    Режимите на хранене се съставят при спазване на следните приоритети:

    а)

    здравето на животните;

    б)

    високо качество на продуктите, включително от гледна точка на хранителния състав, който трябва да осигурява високо качество на крайния продукт за консумация;

    в)

    слабо въздействие върху околната среда.

    Член 25к

    Специфични правила относно фуражите за хищни аквакултурни животни

    1.   При храненето на хищните аквакултурни животни се спазват следните приоритети относно източниците на фураж:

    а)

    биологични фуражни продукти с аквакултурен произход;

    б)

    рибено брашно и рибено масло от остатъци от биологични аквакултури;

    в)

    рибено брашно и рибено масло и съставки с рибен произход, получени от остатъци от рибa за консумация от човека, уловенa от устойчиво експлоатирани рибни ресурси;

    г)

    биологични фуражни суровини от растителен произход и от животински произход, изброени в приложение V, при спазване на посоченото в приложението ограничение.

    2.   При липса на посочения в параграф 1 фураж в рамките на преходен период до 31 декември 2014 г. могат да се използват рибено брашно и рибено масло от остатъци от небиологични аквакултури или остатъци от рибa, уловенa за консумация от човека. Този вид фуражна суровина не може да надвишава 30 % от дневната дажба.

    3.   Фуражната дажба може да включва максимално 60 % биологично произведени растителни продукти.

    4.   Във фуражната дажба за сьомга и пъстърва може да се използва астаксантин, получен предимно от биологични източници като отгледани по биологичен начин черупчести ракообразни, в границите на физиологичните потребности на рибите. При липса на биологични източници могат да се използват естествени източници на астаксантин (като дрожди Phaffia).

    Член 25л

    Специфични правила относно фуражите за някои аквакултурни животни

    1.   Аквакултурните животни, посочени в приложение XIIIa, раздел 6, раздел 7 и раздел 9, се хранят с естествена храна, намираща се във водоеми и езера.

    2.   При липса на достатъчни количества естествени фуражни ресурси в съответствие с параграф 1, може да се използва биологичен фураж от растителен произход, за предпочитане отгледан в самото стопанство, или морски водорасли. Операторите поддържат документални доказателства за необходимостта от използване на допълнителен фураж.

    3.   Когато естественият фураж се допълва с допълнителен фураж съгласно параграф 2, фуражната дажба на посочените в раздел 7 видове и на посочения в раздел 9 сиамски пангасий (Pangasius spp.) може да включва максимално 10 % рибено брашно или рибено масло, получено от устойчиво експлоатирани рибни ресурси.

    Член 25м

    Продукти и вещества, посочени в член 15, параграф 1, буква г), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 834/2007

    1.   При биологичното производство на аквакултури могат да се използват фуражни суровини от животински и минерален произход само ако са изброени в приложение V.

    2.   Хранителни добавки, някои продукти, използвани при храненето на животните, и технологични спомагателни вещества могат да се използват, ако са изброени в приложение VI и ограниченията, определени там, са спазени.

    Раздел 6

    Специфични правила за мекотели

    Член 25н

    Район на отглеждане

    1.   Отглеждането на двучерупчести мекотели може да се извършва в същата водна зона като биологичното отглеждане на костни риби и на морски водорасли, в рамките на система за поликултурно отглеждане, която трябва да се документира в плана за устойчиво управление. Отглеждането на двучерупчести мекотели може да се извършва и в поликултура с коремоноги мекотели, например морски охлюви.

    2.   Биологичното производство на двучерупчести мекотели се извършва в райони, чиито граници се обозначават с пилони, поплавъци или други ясни означения, и при необходимост се задържат на едно място с помощта на мрежени торби, клетки или други изкуствени средства.

    3.   Стопанствата за биологично отглеждане на черупчести свеждат до минимум рисковете по отношение на видовете, чието опазване представлява интерес. Ако се използват мрежи срещу хищници, конструкцията на мрежите трябва да е такава, че да не позволява увреждане на водоплаващите птици.

    Член 25о

    Добив на индивиди за разплод

    1.   При условие че не се нанасят значителни щети на околната среда и ако е разрешено от местното законодателство, за двучерупчестите може да се използват индивиди за разплод от естествената среда извън границите на производствената единица, при условие че произхождат от:

    а)

    колонии, за които е малко вероятно да презимуват успешно или са в количества, надхвърлящи необходимото, или

    б)

    естествени колонии от черупчести индивиди за разплод, намиращи се върху колектори.

    Води се документация за начина, мястото и времето на събиране на индивидите за разплод от естествената среда, за да се гарантира възможността за проследяването им до района на събиране.

    Индивиди за разплод от неорганични люпилни басейни за двучерупчести може да се въвежда в единиците за биологично производство при спазването на следните максимални проценти: 80 % до 31 декември 2011 г., 50 % до 31 декември 2013 г. и 0 % до 31 декември 2015 г.

    2.   При тихоокеанската стрида, Crassostrea gigas, се отдава предпочитание на материал, който е резултат на селективно развъждане, за да се намали хвърлянето на хайвер в природата.

    Член 25п

    Управление

    1.   При производството се прилага посадка, която не надвишава посадката, прилагана при небиологично отглежданите черупчести в района. В зависимост от биомасата и с цел гарантиране на хуманно отношение към животните и високо качество на продукта се извършва сортиране, разреждане и коригиране на посадката.

    2.   Причиняващите биологично обрастване организми се отстраняват механично или ръчно и в зависимост от случая се връщат в морето далеч от стопанствата за отглеждане на черупчести. Черупчестите могат да се третират с варов разтвор еднократно по време на производствения цикъл с цел ограничаване на конкурентните обрастващи организми.

    Член 25р

    Правила за отглеждане

    1.   Отглеждането върху въжета за миди и другите методи, изброени в раздел 8 от приложение XIIIa, могат да се считат за отговарящи на условията за биологично производство.

    2.   Дънното отглеждане на мекотели е разрешено единствено когато не води до значително въздействие върху околната среда на местата за събиране и отглеждане. Доказателството за минимално въздействие върху околната среда се подкрепя от проучване и от доклад относно експлоатирания район, който операторът представя на надзорния или контролния орган. Докладът се добавя като отделна глава към плана за устойчиво управление.

    Член 25с

    Специфични правила за отглеждане на стриди

    Разрешава се отглеждането в торби върху опорни конструкции. Тези или други конструкции, в които се намират стридите, се разполагат така, че да не образуват непрекъсната преграда по протежение на бреговата линия. Материалът се поставя внимателно върху леглата с оглед на приливните и отливните течения, за да се постигне оптимално производство. Производството трябва да отговаря на критериите, изброени в раздел 8 от приложение XIIIa.

    Раздел 7

    Профилактика на заболяванията и ветеринарно лечение

    Член 25т

    Общи правила относно профилактиката на заболяванията

    1.   В плана за здравния мениджмънт на животните съгласно член 9 от Директива 2006/88/ЕО се описват подробно практиките за биосигурност и профилактика на заболяванията, включително писмено споразумение за ветеринарномедицински консултации, съответстващи на производствената единица, с квалифицирани служби по опазване на здравето на аквакултурните животни, като тези служби посещават стопанството не по-малко от веднъж годишно и не по-малко от веднъж на две години при двучерупчестите.

    2.   Контейнерите, оборудването и съдовете щателно се почистват и дезинфекцират. Могат да се използват само продукти, изброени в раздели 2.1 и 2.2 от приложение VII.

    3.   По отношение на некултивирането:

    а)

    Компетентният орган определя необходимостта и подходящата продължителност на периода на некултивиране, който се прилага и се документира след всеки производствен цикъл в садковите системи в открити води в морето. Некултивирането се препоръчва и за други методи на производство, при които се използват резервоари, рибовъдни басейни и клетки;

    б)

    то не е задължително при отглеждането на двучерупчести мекотели;

    в)

    през периода на некултивиране клетката или другата конструкция, използвана за производство на аквакултурни животни, се изпразва, дезинфекцира и оставя празна преди повторното ѝ използване.

    4.   Където е приложимо, недоизяденият рибен фураж, изпражненията и мъртвите животни се отстраняват незабавно, за да се избегне рискът от значителни екологични щети по отношение на качеството на водата, да се намали рискът от заболявания и да се предотврати появата на насекоми или гризачи.

    5.   Ултравиолетова светлина и озон могат да се използват само в люпилни, разсадни и/или отрасни басейни.

    6.   За биологична борба с ектопаразитите се предпочита използването на риби чистачи.

    Член 25у

    Ветеринарно лечение

    1.   Когато, въпреки профилактичните мерки за осигуряване на доброто здравно състояние на животните в съответствие с член 15, параграф 1, буква е), подточка i) от Регламент (ЕО) № 834/2007, възникне здравен проблем, могат да се прилагат ветеринарни лечения в следния ред на предпочитание:

    а)

    вещества от растения, животни или минерали в хомеопатичен разтвор;

    б)

    растения и екстракти от тях без упойващ ефект, и

    в)

    вещества като: микроелементи, метали, естествени имуностимуланти или разрешени пробиотици.

    2.   Прилагането на алопатично лечение се ограничава до два курса на лечение годишно, с изключение на ваксинациите и задължителните схеми за ликвидиране. При производствен цикъл, по-кратък от една година, се прилага ограничение на алопатичното лечение до един курс. При надвишаване на посочените ограничения на алопатичното лечение съответните аквакултурни животни не могат да бъдат продавани като биологично произведени продукти.

    3.   Прилагането на обработки срещу паразити, с изключение на задължителните контролни схеми, прилагани от държавите-членки, се ограничава до два пъти годишно или до един път годишно, когато производственият цикъл е по-кратък от 18 месеца.

    4.   Карентният срок при алопатичното ветеринарно лечение и обработките срещу паразити съгласно параграф 3, включително обработките в рамките на задължителните схеми за контрол и ликвидиране, е двойно по-дълъг от законоустановения карентен срок, посочен в член 11 от Директива 2001/82/ЕО, или, в случай че такъв срок не е уточнен, е 48 часа.

    5.   Когато се използват ветеринарни лекарствени продукти, употребата им трябва да се декларира пред надзорния или контролния орган преди животните да се пуснат на пазара като биологично произведени. Третираните животни трябва да могат да бъдат точно идентифицирани.

    6.

    В глава 3 на дял II след член 29 се създава следният член 29а:

    „Член 29a

    Специфични разпоредби за морски водорасли

    1.   Ако крайният продукт са пресни морски водорасли, при измиването на прясно събраните водорасли се използва морска вода.

    Ако крайният продукт са дехидратирани морски водорасли, при измиването може да се използва и питейна вода. За отстраняване на влагата може да се използва сол.

    2.   При сушенето се забранява използването на открит пламък, който влиза в пряк допир с морските водорасли. Ако в процеса на сушене се използват въжета или друго оборудване, те не могат да се обработват срещу обрастване и не могат да се третират с вещества за почистване или дезинфекциране, освен в случаите, когато даден продукт е включен в приложение VII за такава употреба.“

    7.

    В глава 4 на дял II се създава следният член 32a:

    „Член 32a

    Транспорт на жива риба

    1.   Живата риба се транспортира в подходящи резервоари с чиста вода, която удовлетворява физиологичните нужди на рибата по отношение на температурата и разтворения кислород.

    2.   Преди транспортиране на биологично произведена риба и рибни продукти, резервоарите цялостно се почистват, дезинфекцират и изплакват.

    3.   Вземат се предпазни мерки за намаляване на стреса. Посадката по време на транспорта се поддържа под равнището, при което може да се навреди на дадения вид.

    4.   За параграфи 1—3 се води доказателствена документация.“

    8.

    В член 35 параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст:

    „2.   При единиците за биологично производство на растения, морски водорасли, животни и аквакултурни животни се забранява съхранението в производствената единица на входящи продукти, различни от разрешените в настоящия регламент.

    3.   Разрешава се съхранението на алопатични ветеринарни лекарствени продукти и антибиотици в стопанствата, при условие че продуктите са предписани от ветеринарен лекар във връзка с лечение, посочено в член 14, параграф 1, буква д), подточка ii) или член 15, параграф 1, буква е), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 834/2007, съхраняват се в място, което е под наблюдение, и са вписани в регистъра на животните, посочен в член 76 от настоящия регламент, или, според случая, в производствената документацията за производство на аквакултури, посочена в член 79б от настоящия регламент.“

    9.

    В глава 5 на дял II се създава следният член 36a:

    „Член 36a

    Морски водорасли

    1.   Периодът на преход към биологично производство за обект за събиране на морски водорасли е шест месеца.

    2.   Периодът на преход към биологично производство за единица за отглеждане на морски водорасли е шест месеца или един пълен производствен цикъл, като се спазва по-дългият от двата периода.“

    10.

    В глава 5 на дял II след член 38 се създава следният член 38а:

    „Член 38a

    Производство на аквакултурни животни

    1.   Следните преходни периоди за производствени единици за производство на аквакултури се прилагат за следните видове съоръжения за производство на аквакултури, включително съществуващите аквакултурни животни:

    a)

    за съоръжения, които не могат да бъдат източвани, почиствани и дезинфекцирани — преходен период от 24 месеца;

    б)

    за съоръжения, които са източени или са преминали период на некултивиране — преходен период от 12 месеца;

    в)

    за съоръжения, които са източени, почистени и дезинфекцирани — преходен период от шест месеца;

    г)

    за съоръжения в открити води, включително съоръженията за отглеждане на двучерупчести мекотели — преходен период от три месеца.

    2.   Компетентният орган може да реши да признае със задна дата за част от преходния период всеки документиран преди това период, през който съоръженията не са били третирани или изложени на въздействието на неразрешени за биологичното производство продукти.“

    11.

    Заглавието на член 43 се заменя със следното:

    „Употреба на небиологичен фураж от растителен и животински произход за животни“;

    12.

    В член 59, параграф 1 се заменя със следното.

    „Настоящата глава не се прилага за храните за домашни любимци и за храните за животни с ценна кожа“

    13.

    В член 60, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

    „а)

    преработеният фураж съответства на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и по-специално на член 14, параграф 1, буква г), подточки iv) и v) за животновъдството или на член 15, параграф 1, буква г) за производството на аквакултурни животни и на член 18 от него,“

    14.

    В дял IV се създава следната глава 2а:

    „ГЛАВА 2а

    Специфични изисквания за контрол за морски водорасли

    Член 73a

    Мерки за контрол за морски водорасли

    Когато системата за контрол, която се отнася конкретно за морски водорасли, се прилага за първи път, пълното описание на обекта, посочено в член 63, параграф 1, буква а), включва:

    a)

    пълно описание на инсталациите на сушата и в морето,

    б)

    където е приложимо — оценката на въздействието върху околната среда, посочена в член 6б, параграф 3;

    в)

    където е приложимо — планът за устойчиво управление, посочен в член 6б, параграф 4;

    г)

    за диворастящите морски водорасли се изготвя пълно описание и карта на районите за събиране на водорасли по крайбрежието и в морето, както и карта на районите на сушата, където се извършват дейности след събирането.

    Член 73б

    Производствена документация за морски водорасли

    1.   Операторът води производствена документация за производството на морски водорасли под формата на регистър, който се съхранява в стопанството и е на разположение на надзорните или контролните органи по всяко време. Регистърът съдържа най-малко следните данни:

    a)

    списък на видовете, дата и количество на добива;

    б)

    дата на употреба, вид и количество на използвания тор.

    2.   За събиране на диворастящи морски водорасли регистърът съдържа също:

    a)

    хронологичен списък на дейностите по събиране за всеки отделен вид от поименно посочени пластове;

    б)

    прогнозен добив (обеми) за един сезон;

    в)

    източници на възможно замърсяване на пластовете за добив на водорасли;

    г)

    устойчив годишен добив за всеки пласт.“

    15.

    В дял IV се създава следната глава 3а:

    „ГЛАВА 3а

    Специфични изисквания за контрол при производството на аквакултурни животни

    Член 79a

    Мерки за контрол при производството на аквакултурни животни

    Когато системата за контрол, която се отнася конкретно за производството на аквакултурни животни, се прилага за първи път, пълното описание на единицата, посочено в член 63, параграф 1, буква а), включва:

    a)

    пълно описание на инсталациите на сушата и в морето;

    б)

    където е приложимо — оценката на въздействието върху околната среда, посочена в член 6б, параграф 3;

    в)

    където е приложимо — планът за устойчиво управление, посочен в член 6б, параграф 4;

    г)

    за мекотели — резюме на специалната глава, която се изисква съгласно член 25р, параграф 2, в плана за устойчиво управление.

    Член 79б

    Производствена документация за аквакултурни животни

    Операторът предоставя следната информация под формата на регистър, който се актуализира редовно, съхранява се в стопанството и е на разположение на надзорните или контролните органи по всяко време:

    a)

    произход, дата на пристигане и период на преход към биологично производство на животните, които се въвеждат в стопанството;

    б)

    брой на партидите, възраст, тегло и местоназначение на животните, които напускат стопанството;

    в)

    документация относно изпускането на риби;

    г)

    за риби — вид и количество на фуража, а за шаран и подобните на шарана видове — документален запис за използването на допълнителен фураж;

    д)

    приложени ветеринарни лечения с подробни данни за целта, датата и начина на прилагане, вида на продукта и карентния срок;

    е)

    мерки за профилактика на заболяванията с подробни данни относно некултивирането, почистването и пречистването на водата.

    Член 79в

    Специфични контролни посещения за двучерупчести мекотели

    При производството на двучерупчести мекотели посещенията за проверка се извършват преди и по време на максималното производство на биомаса.

    Член 79г

    Няколко производствени единици, управлявани от един оператор

    Когато оператор управлява няколко производствени единици, както е предвидено в член 25в, единиците за небиологично производство на аквакултурни животни също стават обект на системата за контрол, определена в глава 1 и в настоящата глава.“

    16.

    Заглавието на глава 4 на дял IV се заменя със следното:

    17.

    Заглавието на глава 5 на дял IV се заменя със следното:

    18.

    В член 93, параграф 2 се добавят следните букви:

    „д)

    броят на единиците за биологично производство на аквакултурни животни,

    е)

    обемът на биологичното производство на аквакултурни животни,

    ж)

    незадължително, броят на единиците за биологично производство на морски водорасли и обемът на биологичното производство на морски водорасли.“

    19.

    В член 95, параграф 6 се заменя със следното:

    „6.   За целите на член 12, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 834/2007 и до включването на специфични вещества по силата на член 16, параграф 1, буква е) от посочения регламент, могат да се използват само продукти, разрешени от компетентния орган.“

    20.

    В член 95 се добавят следните параграфи:

    „11.   Компетентният орган може да разреши за период, изтичащ на 1 юли 2013 г., единиците за производство на аквакултурни животни и морски водорасли, които са установени и осъществяват производствената си дейност въз основа на национално приети правила за биологично производство преди влизането в сила на настоящия регламент, да запазят своя статут на производители на биологични продукти, докато се адаптират към предвидените в настоящия регламент правила, при условие че няма неправомерно замърсяване на водите с неразрешени за биологичното производство вещества. Операторите, които се възползват от тази мярка, съобщават на компетентния орган съответните съоръжения, рибовъдни басейни, клетки или участъци за производство на морски водорасли.“

    21.

    Приложенията се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

    Член 2

    Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Той се прилага от 1 юли 2010 г. със следните изключения:

    а)

    точка 4 от член 1 се прилага от деня на влизане в сила на настоящия регламент.

    б)

    коригиращите мерки по силата на точка 19 от член 1 и точка 1, букви б) и в) от приложението се прилагат от началото на прилагане на Регламент (ЕО) № 889/2008.

    Настоящият регламент може да бъде преразгледан въз основа на представени от държавите-членки подходящи предложения, придружени от надлежно обосновани мотиви, с оглед на изменението на настоящия регламент от 1 юли 2013 г.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 5 август 2009 година.

    За Комисията

    Mariann FISCHER BOEL

    Член на Комисията


    (1)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1.

    (3)  COM(2002) 511, 19.9.2002 г.

    (4)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

    (5)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

    (6)  ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5.

    (7)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1.

    (8)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55.

    (9)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206.

    (10)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.

    (11)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

    (12)  ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

    (13)  ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1.

    (14)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

    (15)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1.

    (16)  Препоръки на специално сформираната експертна група по въпросите на „Рибните фуражи и материалите за почистване в биологичното производство на морски водорасли и аквакултури“, 20.11.2008 г., www.organic-farming.europa.eu

    (17)  ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14.

    (18)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

    (19)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

    (20)  ОВ L 168, 28.6.2007 г., стр. 1.“

    (21)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40

    (22)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.“


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Приложенията към Регламент (ЕО) № 889/2008 се изменят, както следва:

    1.

    Приложение I се изменя както следва:

    а)

    заглавието се заменя със следното:

    „Торове, подобрители на почвата и хранителни вещества, посочени в член 3, параграф 1 и член 6г, параграф 2“

    б)

    заглавният ред и първият ред от таблицата се заменят със следното:

    „Разрешение

    Име

    Съставни продукти или продукти, съдържащи само материалите, изброени по-долу

    Описание, изисквания към състава, условия за употреба

    А

    Оборски тор

    Продукти, включващи смес от животински екскременти и растителни съставки (постеля за животни)

    Забранен е произходът от интензивни животновъдни стопанства“

    в)

    на 11-ия ред от таблицата последната клетка се заменя със следното:

    „За кожа: максимална концентрация в mg/kg сухо вещество хром (VI): 0“

    2.

    Приложение III се изменя, както следва:

    В раздел 1, на 6-ия ред относно прасета за угояване се създава 4-ти нов ред:

    „Над 110 kg

    1,5

    1,2“

    3.

    Приложение V се изменя, както следва:

    а)

    заглавието се заменя със следното:

    „Фуражни суровини, посочени в член 22, параграфи 1, 2 и 3 и член 25к, параграф 1, буква г) и член 25м, параграф 1“

    б)

    в раздел 2.2 четвъртото тире се заменя със следното:

    „—

    Хидролизати и протеолизати, добивани чрез ензимно действие, в разтворима или неразтворима форма, само за аквакултурни животни и млади индивиди.“

    в)

    в раздел 2.2 се добавя следното тире:

    „—

    Брашно от ракообразни“

    4.

    Приложение VI се изменя, както следва:

    а)

    заглавието се заменя със следното:

    „Фуражни добавки и някои вещества, използвани при храненето на животните съгласно член 22, параграф 4 и член 25м, параграф 2“

    б)

    Второто тире от раздел 1.1, буква а) се заменя със следното:

    „—

    синтетични витамини, идентични с естествените витамини, за едностомашни и аквакултурни животни;“

    в)

    раздел 1.3 се изменя, както следва:

    i)

    буква б) се заменя със следното:

    „б)   антиоксиданти

    E306

    Екстракти, богати на токоферол с естествен произход, използвани като антиоксидант

    Естествени антиоксиданти (употребата им се ограничава до фуражи за аквакултури)“

    ii)

    след буква г) се добавя следната буква:

    „д)   емулгатори и стабилизатори:

    Лецитин от биологични източници (употребата му се ограничава до фуражи за аквакултури)“

    5.

    Приложение VII се заменя със следното:

    „ПРИЛОЖЕНИЕ VII

    Продукти за почистване и дезинфекциране

    1.

    Продукти за почистване и дезинфекциране на сгради и съоръжения за животновъдство, посочени в член 23, параграф 4:

    Калиев и натриев сапун

    Вода и пара

    Варно мляко

    Вар

    Негасена вар

    Натриев хипохлорит (например течна белина)

    Сода каустик

    Калиев хидроксид

    Водороден пероксид

    Натурални есенции от растения

    Лимонена, пероцетна киселина, мравчена, млечна, оксалова и оцетна киселина

    Алкохол

    Азотна киселина (оборудване в мандри)

    Фосфорна киселина (оборудване в мандри)

    Формалдехид

    Препарати за почистване и дезинфекция на вимето на животните и доилните съоръжения

    Натриев карбонат

    2.

    Продукти за почистване и дезинфекциране при производството на аквакултурни животни и морски водорасли, посочени в член 6д, параграф 2, член 25т, параграф 2 и член 29a.

    2.1

    Вещества за почистване и дезинфекциране на оборудването и съоръженията в отсъствието на аквакултурни животни:

    озон

    натриев хлорид

    натриев хипохлорит

    калциев хипохлорит

    вар (CaO, калциев окис)

    сода каустик

    алкохол

    водороден пероксид

    органични киселини (оцетна киселина, млечна киселина, лимонена киселина)

    хуминова киселина

    пероксиоцетни киселини

    йодофори

    меден сулфат: само до 31 декември 2015 г.

    калиев перманганат

    пероцетна и пероктанова киселина

    кюспе от чаено семе, получено от естествени семена на камелия (употребата му се ограничава до производството на скариди)

    2.2

    Ограничен списък на веществата за употреба в присъствието на аквакултурни животни:

    варовик (калциев карбонат) за регулиране на pH

    доломит за коригиране на pH (употребата му се ограничава до производството на скариди)“

    6.

    Таблицата в раздел A от приложение VIII се изменя, както следва:

    а)

    след 4-ия ред се създава следният ред:

    „B

    E 223

    Натриев метабисулфит

     

    X

    Ракообразни (2)“

    б)

    след 14-ия ред се създава следният ред:

    „B

    E 330

    Лимонена киселина

     

    X

    Ракообразни и мекотели (2)“

    7.

    Приложение XII се заменя със следното:

    „ПРИЛОЖЕНИЕ XII

    Модел за писмено свидетелство за оператора в съответствие с член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007, посочен в член 68 от настоящия регламент

    Image

    8.

    След приложение XIII се създава следното приложение XIIIa:

    „ПРИЛОЖЕНИЕ ХIIIа

    Раздел 1

    Биологично производство на пъстървови риби в сладководна среда:

    Кафява пъстърва (Salmo trutta) — дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) — сивен (Salvelinus fontinalis) — сьомга (Salmo salar) — арктически сивен (Salvelinus alpinus) — липан (Thymallus thymallus) — езерен голец (или сива пъстърва) (Salvelinus namaycush) — дунавска пъстърва (Hucho hucho)

    Производствена система

    Системите за угояване в стопанствата трябва да се захранват от отворени системи. Дебитът трябва да гарантира най-малко 60 % насищане с кислород за животните и да им осигурява удобство, както и отстраняване на отпадните води от стопанството.

    Максимална посадка

    Пъстървови видове, неизброени по-долу, 15 kg/m3

    Сьомга 20 kg/m3

    Кафява пъстърва и дъгова пъстърва 25 kg/m3

    Арктически сивен 20 kg/m3

    Раздел 2

    Биологично производство на пъстървови риби в морска вода:

    Сьомга (Salmo salar), кафява пъстърва (Salmo trutta) — дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss)

    Максимална посадка

    10 kg/m3 в мрежени заграждения

    Раздел 3

    Биологично производство на треска (Gadus morhua) и други от семейство Трескови (Gadidae), лаврак (Dicentrarchus labrax), кралска каракуда (Sparus aurata), горбил (Argyrosomus regius), калкан (Psetta maxima (= Scopthalmus maximux)), червена морска каракуда (Pagrus pagrus (= Sparus pagrus)), червен горбил (Sciaenops ocellatus) и други от семейство Спаридови (Sparidae) и риби зайци (Siganus spp.)

    Производствена система

    В садкови системи в открити води (мрежени заграждения/клетки) с минимална скорост на морските течения с цел осигуряване на оптимални условия за рибите или в отворени системи на сушата.

    Максимална посадка

    За риба, различна от калкан: 15 kg/m3

    За калкан: 25 kg/m2

    Раздел 4

    Биологично производство на лаврак, кралска каракуда, горбил, кефалови (Liza, Mugil) и змиорка (Anguilla spp.) в землени басейни в приливно-отливните зони и крайбрежните лагуни

    Садкова система

    Традиционни солници, преустроени в единици за производство на аквакултури, и подобни басейни от землен тип в приливно-отливните зони

    Производствена система

    Обменът на водата трябва да е достатъчен за осигуряване на доброто състояние на вида.

    Най-малко 50 % от дигите трябва да имат растително покритие.

    Задължително се използват пречиствателни басейни на основата на влажни зони.

    Максимална посадка

    4 kg/m3

    Раздел 5

    Биологично производство на есетра в сладководна среда

    Обхванати видове: семейство Acipenser (есетрови)

    Производствена система

    Водният поток във всяка единица за отглеждане трябва да е достатъчен за осигуряване на доброто състояние на животните.

    Отпадните води трябва да бъдат с качество, равностойно на качеството на постъпващата вода.

    Максимална посадка

    30 kg/m3

    Раздел 6

    Биологично производство на риби във вътрешни водоеми:

    Обхванати видове: семейство шаранови (Cyprinidae) и други подобни видове, отглеждани в поликултура, включително костур, щука, сом, корегонусови риби, есетра.

    Производствена система

    В рибовъдни басейни, които периодично се източват напълно, и в езера. Езерата трябва да са предназначени само за биологично производство, което се отнася и до отглеждането на култури върху площите на сушата.

    Зоната за уловената риба трябва да е оборудвана с отвор за входяща чиста вода, който да бъде с размери, осигуряващи оптимални условия на рибата. След улова рибата трябва да се съхранява в чиста вода.

    Употребата на органични и минерални торове в басейните и езерата се извършва в съответствие с приложение I от Регламент (ЕО) № 889/2008 при максимална норма 20 kg азот/ha.

    Забранява се обработката, включваща синтетични химични вещества за борба с хидрофитите и растителната покривка в производствените води.

    Около вътрешните водоеми се поддържат зони с естествена растителност като буферна зона към външните сухоземни участъци, които не са част от производствената дейност, съгласно правилата за биологично производство на аквакултури.

    „Поликултурно отглеждане“ с цел угояване се прилага, при условие че надлежно се спазват определените в настоящите спецификации критерии за другите видове езерни риби.

    Добив

    Общата произведена продукция от вид се ограничава до 1 500 kg риба от хектар годишно.

    Раздел 7

    Биологично производство на бели скариди и сладководни скариди (Macrobrachium spp.)

    Създаване на производствена/и единица/и

    Местоположението трябва да бъде в неплодородни глинести райони, за да се намали до минимум въздействието от изграждането на басейна върху околната среда. При изграждането на басейните трябва да се използва съществуващата естествена глина. Не се разрешава унищожаването на мангрови дървета.

    Преходен период

    Шест месеца за един басейн, което съответства на нормалния жизнен цикъл на отглеждана скарида.

    Произход на животните за разплод

    След тригодишна експлоатация най-малко половината от животните за разплод трябва да произхождат от самото стопанство. Останалата част трябва да бъдат свободни от патогени, некултивирани животни за разплод, произхождащи от устойчиво експлоатирани рибни ресурси. Преди въвеждане в стопанството се провежда задължителна скрининг процедура на първото и второто поколение.

    Отстраняване на очното стълбче

    Забранява се.

    Максимална посадка на животните в стопанството и ограничения на производството

    Посадка за разсаждане: максимално 22 личинки в постларвен стадий/m2

    Максимална моментна биомаса: 240 g/m2

    Раздел 8

    Мекотели и бодлокожи

    Производствени системи

    Парагади, плаващи конструкции, дънно отглеждане, мрежени торби, мрежени клетки, сандъчета, мрежи тип фенер, вертикални пръти тип „бушо“ и други садкови системи.

    При отглеждането на миди върху плаващи конструкции броят на колекторните въжета не може да надвишава едно въже на квадратен метър от площта на повърхнината. Максималната дължина на едно колекторно въже не може да надвишава 20 метра. Разреждането на колекторните въжета не може да се извършва по време на производствения цикъл, но се разрешава тяхното разделяне в началото без да се увеличава посадката.

    Раздел 9

    Тропически сладководни риби: млечна риба (Chanos chanos), тилапия (Oreochromis spp.), сиамски пангасий (Pangasius spp.)

    Производствени системи

    Басейни и мрежени клетки.

    Максимална посадка

    Pangasius: 10 kg/m3

    Oreochromis: 20 kg/m3

    Раздел 10

    Други видове аквакултурни животни: няма.“


    Top