EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32000D0666

Решение на Комисията от 16 октомври 2000 година относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за вноса на птици, с изключение на домашни птици, и условията за карантина (нотифицирано под номер C(2000) 3012)Текст от значение за ЕИП.

OB L 278, 31.10.2000, p. 26–34 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 30/06/2007; отменен от 32007R0318

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2000/666/oj

03/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

82


32000D0666


L 278/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 октомври 2000 година

относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за вноса на птици, с изключение на домашни птици, и условията за карантина

(нотифицирано под номер C(2000) 3012)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/666/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (1), последно изменена с Решение 95/176/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 2, буква б) и параграф 3 и член 18, параграф 1, първо и четвърто тире,

като има предвид, че:

(1)

Необходимо е да бъдат установени ветеринарно-санитарните условия и изискванията за сертифицирането при внос на птици, различни от домашни птици, от някои трети страни.

(2)

След влизането им на територията на Общността птиците, различни от домашни птици, се поставят под карантина съгласно член 7, буква А, точка 1 в) от Директива 92/65/ЕИО в карантинни помещения или центрове в Общността, преди да бъдат пуснати на пазара. Необходимо е да бъдат установени специални условия за одобряването на карантинните помещения.

(3)

Установяването на случай на инфлуенца по птиците или Нюкясълска болест или потвърждаването на наличието на тези заболявания у птиците под карантина не се съобщава като избухване по смисъла на Директива 82/894/ЕИО на Съвета (3) относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността, но независимо от това следва да бъде съобщавано на Комисията.

(4)

Страните кандидатки за износ на птици в Общността трябва да бъдат членки на Международното бюро по епизоотии (МБЕ) и да отговарят на общите изисквания от раздела за ветеринарна етика и сертифициране за международна търговия.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие с процедурата за обявяване от Споразумението за прилагане на санитарните и фитосанитарните мерки (SPS), установени в рамките на Световната търговска организация (СТО).

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на настоящото решение за инфлуенцата по птиците е валидно определението на Директива 92/40/ЕИО на Съвета (4), а за Нюкясълската болест — определението от Директива 92/66/ЕИО на Съвета (5).

Освен това:

„карантинен обект“ е обект, отделен на значително разстояние от стопанства за птици или за домашни птици, предвид епидемиологията на Нюкясълската болест и инфлуенцата по птиците по отношение на въздушното пренасяне, и в което се извършва карантина на внесени птици на принципа на цялостното запълване и цялостното освобождаване на обекта при всяка партида,

„карантинен център“ означава няколко помещения, операционално и физически отделени едно от друго, във всяко от които се съдържат птици само от една пратка, с еднакъв здравен статус и представляващи по този начин една епидемиологична единица; във всяко помещение карантината на вносни птици се извършва на принципа на цялостното запълване и цялостното освобождаване на обекта; помещенията са отделени на значително разстояние от предприятия за птици или за домашни птици, предвид епидемиологията на Нюкясълската болест и инфлуенцата по птиците по отношение на въздушното пренасяне,

„птици“ са животни от птичи вид , които не са обхванати от член 2, точка 1 от Директива 90/539/ЕИО на Съвета (6), с изключение на птиците, посочени в член 1, параграф 3 (за птици — домашни любимци, придружаващи собственика си) и член 19 от Директива 92/65/ЕИО (за птици за зоологически градини, циркове, увеселителни паркове и експериментални лаборатории),

„диагностични птици“ са домашни птици, предназначени за използване като помощно средство за диагностика по време на карантина.

Настоящото решение не се прилага за птици, взети направо от диви популации по програми по опазване, одобрени от компетентните органи на държавата-членка по местоназначение.

Член 2

Държавите-членки разрешават вноса на птици от държавите, включени в приложение Г към настоящото решение, само при условие че:

1.

птиците произхождат от стопанства, регистрирани от компетентните органи в изнасящата страна;

2.

те са придружени от здравен сертификат съгласно приложение А;

3.

те се транспортират в клетки или кафези, самостоятелно идентифицирани с идентификационен номер, който трябва да съответства на идентификационния номер на здравния сертификат;

4.

вносителят може да докаже на граничния инспекционен ветеринарен пункт, че птиците ще бъдат приети от одобрен карантинен обект или център. Писменото доказателство съдържа името и адреса на одобрения обект и е издадено от упълномощен служител на компетентния орган.

Член 3

1.   Птиците се транспортират директно от граничния инспекционен пункт до одобрения карантинен обект в клетки или кафези, без да се засяга Директива 91/628/ЕИО на Съвета (7).

2.   След проверката на птиците клетките или кафезите или транспортното средство трябва да бъдат запечатани от отговорния служител на граничния инспекционен пункт така че да се избегне всякаква възможност за подмяна на съдържанието по време на транспортирането до карантинния обект или център.

3.   Птиците трябва да се поставят под карантина най-малко за 30 дни в одобрено карантинно предприятие или център.

4.   Карантинният обект или център за внесени птици се одобрява от компетентния орган съгласно условията, установени в приложение Б.

5.   Най-малко в началото и края на карантинния период на всяка пратка официалният ветеринарен лекар инспектира карантинните мерки, като извършва и проверка на данните за смъртността и клиничен преглед на птиците във всяка единица от карантинния център или в карантинния обект. Официалният ветеринарен лекар или друг упълномощен ветеринарен лекар трябва да извършва проверки по-често, ако това се налага от ситуацията с дадено заболяване.

Член 4

1.   След поставяне на птиците под карантина се извършва вземането на проби и изследването на птиците и/или на диагностичните птици, съобразно установеното в приложение В.

2.   Когато се използват диагностични птици, те трябва да бъдат използвани само веднъж, да не са били ваксинирани, да са били определени като серонегативни за Нюкясълска болест и инфлуенца по птиците не по-малко от 7 и не повече от 14 дни преди началото на карантината, да са на най-малко 3 седмици, да са били поставени в карантинното помещение преди пристигането на птиците, да имат пръстен на крака за целите на идентификацията или да са идентифицирани с друго неотстранимо приспособление и да са разположени в карантинното помещение колкото е възможно по-близо до птиците по такъв начин, че да се осигури контакт между диагностичните птици и екскрементите на птиците, поставени под карантина. Трябва да се използват най-малко четири диагностични птици на карантинно помещение или на всяка единица от карантинния център.

3.   Ако по време на карантина, съгласно установеното в член 3, има съмнение, че една или повече птици са заразени с инфлуенца по птиците или Нюкясълска болест, от птиците в обекта или единицата под съмнение се вземат проби за вирологичен анализ съобразно установеното в приложение В, точка 2 и се изследват по съответния начин.

4.   Ако по време на карантината съгласно разпоредбите на член 3, бъде установено, че една или повече птици или диагностичните птици са заразени с инфлуенца по птиците или Нюкясълска болест, се прилагат следните правила:

a)

всички птици от заразения карантинен обект или единица трябва да бъдат умъртвени и унищожени;

б)

заразеният карантинен обект или единица трябва да бъде почистен(а) и дезинфекциран(а);

в)

за карантинните центрове, не по-рано от 21 дни след последното почистване и дезинфекция се вземат проби за серологичен анализ от диагностични птици в останалите карантинни единици; или

г)

за карантинните центрове, ако не се използват диагностични птици, между 7 и 15 дни след последното почистване и дезинфекция се вземат проби за вирологичен анализ от птици в останалите карантинни единици;

д)

птиците не напускат карантинния център, докато не се получат отрицателни резултати от гореописаните проби;

е)

до 21 дни след последното почистване и дезинфекция в заразения карантинен обект или единица не се допускат птици.

5.   Чрез дерогация от параграф 4 компетентният орган може да реши, след откриване на положителни проби за Нюкясълска болест у една или повече птици или диагностични птици, че не е необходимо птиците да бъдат унищожени, ако най-малко 30 дни след смъртта или клиничното възстановяване на последния случай се проведат проби съгласно приложение В, точка 1, буква Б (без оглед на указания времеви период) и те покажат отрицателни резултати. Птиците не могат да бъдат освободени от карантина преди изтичането на поне 60 дни след изчезване на клиничните признаци на Нюкясълската болест. Всякакви материали или отпадъци, които може да са били заразени, както и всички отпадъци, събрани през 60-дневния период, трябва да бъдат унищожени по начин, който гарантира унищожаването на всякакъв вирус на Нюкясълската болест. За мерките, взети във всеки отделен случай, се уведомява Комисията.

Член 5

Ако по време на карантината, съгласно разпоредбите на член 3, има съмнение или се потвърди наличието на папагалови птици, заразени с пситакоза (Chlamydia psittaci), всички птици от пратката трябва да се третират посредством метод, одобрен от компетентния орган, и карантината трябва да бъде удължена най-малко с два месеца след последния регистриран случай.

Член 6

Папагаловите птици следва да се идентифицират поотделно при поставянето им под карантина съгласно глава 2, точка Б от приложение Б. Идентификационните номера трябва да бъдат включени в списъците, които се следва да се водят съгласно член 7.

Член 7

Разпоредбите за управление на карантинния център или обект, в т.ч. по отношение на отстраняването на отпадъците и воденето на документацията, трябва да отговарят на изискванията на глава 2А на приложение Б.

Член 8

Всички разходи по карантината, свързани с прилагането на настоящото решение, се поемат от вносителя.

Член 9

Птиците се освобождават от карантина само с писмено разрешение от официален ветеринарен лекар.

Член 10

Настоящото решение се прилага от 1 май 2001 година.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 октомври 2000 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54.

(2)  ОВ L 117, 24.5.1995 г., стр. 23.

(3)  ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58.

(4)  ОВ L 167, 22.6.1992 г., стр. 2.

(5)  ОВ L 260, 5.9.1992 г., стр. 2.

(6)  ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6.

(7)  ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17.


ПРИЛОЖЕНИЕ A

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ Б

МИНИМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА КАРАНТИННИТЕ ОБЕКТИ И ЦЕНТРОВЕ ЗА ПТИЦИ

ГЛАВА 1

Конструкция и оборудване на карантинния обект или център

1.

Карантинният обект или център трябва да представлява самостоятелна сграда, отделена от обекти за домашни птици или за други птици на значително разстояние предвид епидемиологията на Нюкясълската болест и инфлуенцата по птиците по отношение на въздушното пренасяне. Входните/изходните врати следва да могат да се заключват и да са означени с надпис: „КАРАНТИНА – вход за неупълномощени лица забранен“.

2.

Всяка карантинна единица в център трябва да заема отделно въздушно пространство.

3.

Карантинният обект или център трябва да бъде защитен от проникване на птици, мухи и вредители, и да може да се запечатва така че да може да се извършва фумигация.

4.

Обектът или всяка карантинна единица трябва да бъде снабдена с оборудване за миене на ръце.

5.

Входните и изходните врати на обекта и на всяка карантинна единица трябва да бъдат двойни.

6.

На всички входове и изходи на обекта и на отделните карантинни единици следва да се инсталират хигиенни бариери.

7.

Цялото оборудване трябва да бъде конструирано така че да може да бъде почиствано и дезинфекцирано.

8.

Складът за храни трябва да е защитен от проникване на птици и гризачи, както и от насекоми.

9.

Трябва да има контейнер за отпадъци, който да е защитен от проникване на птици и гризачи.

10.

Трябва да има хладилник и/или фризер за съхранение на трупове.

ГЛАВА 2

A.   Разпоредби относно управлението

1.

Карантинните обекти или центрове трябва:

да имат ефективна система за контрол, за да осигуряват адекватно наблюдение на животните,

да бъдат под контрола и отговорността на официалния ветеринарен лекар,

да се чистят и дезинфекцират по програма, одобрена от компетентната служба, след което да има подходящ период на почивка; използваните дезинфектанти трябва да бъдат одобрени за целта от компетентната служба.

2.

Във всеки карантинен обект или карантинна единица трябва да се прилага принципът на цялостното запълване и цялостното освобождаване на обекта.

3.

Следва да се вземат предпазни мерки, за да се предотврати заразата между влизащи и излизащи пратки.

4.

Неупълномощени лица не могат да влизат в карантинния обект.

5.

Лицата, влизащи в карантинния обект, трябва да носят защитно облекло, включително защитни обувки.

6.

Не се разрешава контактът между служители, който може да причини заразяване между единиците.

7.

Трябва да има подходящо оборудване за почистване и дезинфекция.

8.

Почистването и дезинфекцията на клетките и кафезите, използвани за транспортиране, трябва да се извършват в карантинния обект или център, освен ако те се унищожават. Ако се използват отново, те трябва да са направени от материал, който да позволява ефективното им почистване и дезинфекциране. Клетките и кафезите трябва да се унищожават по такъв начин, че да се избегне разпространението на заразни агенти.

9.

Отпадъчният материал следва да се събира редовно, да се съхранява в контейнера за отпадъци и след това да се обработва по такъв начин, че да се избегне разпространението на заразни агенти.

10.

Труповете на птици трябва да се изследват в официално упълномощена от компетентния орган лаборатория.

11.

Необходимите анализи и лечения трябва да се извършват след консултиране със и под контрола на официалния ветеринар.

12.

Официалният ветеринарен лекар трябва да бъде информиран за заболяванията и смъртта на птиците и/или диагностичните птици по време на карантинния период.

13.

Лицето, завеждащо обекта или центъра, следва да води документация за:

a)

датата, броя и вида на птиците, влизащи и напускащи с всяка пратка,

б)

копията на здравните сертификати и сертификатите за преминаване на границата, придружаващи внесените птици,

в)

индивидуалните идентификационни номера на папагаловите птици,

г)

всякакви значими наблюдения: случаи на заболяване и брой смъртни случаи за всеки ден,

д)

дати и резултати от изследвания; тип и дати на лечение,

е)

лицата, влизащи в карантинния център.

14.

Тези документи трябва да се съхраняват най-малко една година.

Б.   Идентификация на папагалови птици

При поставяне под карантина на папагалови птици се извършва индивидуална идентификация посредством поставяне на пръстен на крака или микрочип.

1.

Пръстенът трябва да е нечуплив и диаметърът му е подходящ за вида птица.

2.

Пръстенът или микрочипът съдържат най-малко следната информация:

a)

ISO-кода на държавата-членка, извършваща идентификацията,

б)

уникален сериен номер.

3.

Ако се извършва идентификация с микрочипове, в карантинния обект или център трябва да има подходящо устройство за разчитане на микрочипове.

4.

Данните за вида на микрочиповете и разчитащото устройство се записват.


ПРИЛОЖЕНИЕ В

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОВЕРКА, ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА НЮКЯСЪЛСКА БОЛЕСТ И ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

1.

По време на карантината или диагностичните птици, или, ако не се използват такива, внесените птици, трябва да преминат през следните процедури:

A.

При използване на диагностични птици:

i)

не по-малко от 21 дни след поставянето на внесените птици под карантина и поне три дни преди края на карантинния период от всички диагностични птици се вземат кръвни проби за серологични изследвания;

ii)

ако диагностичните птици показват положителни или неясни серологични резултати, внесените птици се подлагат на вирусологично изследване. Вземат се клоакални натривки (или изпражнения) от всички птици, ако пратката е по-малка от 60 броя, или от 60 птици, ако пратката е по-голяма.

Б.

Когато не се използват диагностични птици:

 

Внесените птици се изследват вирусологично (серологично изследване не е подходящо). През първите 7 до 15 дни от карантинния период се вземат клоакални натривки (или изпражнения) от всички птици, ако пратката е по-малка от 60 броя, или от 60 птици, ако пратката е по-голяма.

2.

Освен изследванията, установени в 1A или Б, се вземат следните проби за вирусологични изследвания:

i)

клоакални натривки (или изпражнения) и трахеални натривки (ако е възможно) от клинично болни птици или болни диагностични птици;

ii)

от съдържанията на червата, от мозъка, трахеята, белите дробове, черния дроб, далака, бъбреците и други явно поразени органи възможно най-скоро след смъртта, или от:

мъртви диагностични птици или от всички птици, мъртви при пристигането си, или от онези, които умират по време на карантината,

или

в случай на висока смъртност на малки птици в големи пратки — от минимум 10 % от мъртвите птици.

3.

Всички вирусологични и серологични изследвания на проби, взети по време на карантина, трябва да се извършат в официално упълномощени от компетентния орган лаборатории посредством диагностични процедури съобразно приложение III към Директива 92/66/ЕИО и приложение III към Директива 92/40/ЕИО. За вирусологичните изследвания се разрешава групиране на проби до пет птици в група. Фекалната материя трябва да се събира отделно от пробите от органи и тъкани.

4.

Вирусните изолати трябва да се предават в националната референтна лаборатория.


ПРИЛОЖЕНИЕ Г

СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ СТРАНИ, КОИТО ИМАТ ПРАВО ДА ИЗПОЛЗВАТ ЗДРАВНИЯ СЕРТИФИКАТ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ А

Страните, изброени като членове на Международното бюро за епизоотии (МБЕ) в Бюлетина на МБЕ.


Top