Бежанци и лица без гражданство — общи стандарти за определяне (до 2026 г.)

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Цел и определения

• Общите стандарти се създават, за да се установи кой се определя като бежанец или като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определянето на съдържанието на международната закрила. Въпреки това държавите членки остават свободни да въвеждат или запазват по-благоприятни правила за лицата, нуждаещи се от закрила.
• Дефинирани са „бежанци“ и „лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила“, както и „членове на тяхното семейство“, които включват бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за лицето, ползващо се от международна закрила, ако лицето е под 18 години (непълнолетно) и не е сключило брак.

Оценка на заявленията

• Държавите членки имат общо задължение да си сътрудничат активно със заявителя при определянето на съответните елементи на заявлението.
• Включен е неизчерпателен списък на аспектите, включително факти, декларации и обстоятелства (например дали лицето е претърпяло преследване), които трябва да бъдат взети предвид при оценяването на индивидуална, обективна и безпристрастна основа.
• Когато са положили всички усилия да подадат и потвърдят молбата си и е установена нейната обща достоверност, на търсещите убежище трябва да се гласува доверие без потвърждение дори ако молбата не е подкрепена с документи или други доказателства.
• Може да се прецени, че молителите не се нуждаят от международна закрила, ако се могат да се ползват от вътрешна закрила от преследване или тежко посегателство в някаква част от територията на държавата им на произход, до която могат да имат достъп безопасно и законно и където има разумни основания да се смята, че могат да се установят.
• В директивата се пояснява следното:
  • закрила от преследване или тежко посегателство може да се предостави само от държавата, страните или организациите, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
  • тези страни трябва да могат и да искат да предложат ефективна и постоянна закрила;
  • молителят трябва да има достъп до подобна закрила.
• Държавите членки следва да използват точна и актуална информация от съответните източници, като например Върховния комисариат на ООН за бежанците и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището.

Отговаряне на условията за получаване на статут на бежанец

• Изяснява се какво е „акт на преследване“ по смисъла на Женевската конвенция във връзка със статута на бежанците и различните форми, които може да приеме.
• Трябва да има причина за преследването и в текста се посочват аспектите — раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение — които трябва да се вземат предвид при оценката на причините за преследването.
• Липсата на закрила от преследване поради една от причините, посочени по-горе, също е основание за определяне на статут на бежанец.

Отговаряне на условията за субсидиарна закрила

„Сериозната вреда“, която засегнатият гражданин на държава извън ЕС рискува да понесе, ако бъде върнат в страната си на произход или, в случай на лице без гражданство, в страната на предишното си обичайно пребиваване, включва:

• смъртно наказание или екзекуция;
• изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание;
• тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт.

Загубване на или изключване от статут на бежанец или субсидиарна закрила

Директивата посочва:

• обстоятелствата, при които статутът на бежанец или субсидиарната закрила се прекратяват (например когато молителят придобие нова националност) или се изключват (например ако молителят е извършил военно престъпление или престъпление срещу човечеството);
• основанията, на които тези права могат да бъдат отнети, прекратени или да бъде отказано подновяването им, включително когато има основателни причини да се счита, че кандидатът представлява опасност за сигурността или общността на приемащата държава членка.

Съдържание на международната закрила

Съдържанието на статута на лице, ползващо се от субсидиарна закрила, се доближава до това на бежанец, което до голяма степен елиминира възможността държавите членки да ограничат достъпа до някои права само за бежанците.

Международната закрила, която се предоставя от приемащата държава членка, включва следните права.

• Закрила срещу връщането³.
• Достъп на бежанците и бенефициерите на субсидиарна закрила до информация на език, който разбират или се предполага, че разбират, за правата и задълженията, произтичащи от съответния статут.
• Запазване на целостта на семейството.
• Освен ако няма наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, издаване на:
  • разрешения за пребиваване — валидни за срок от най-малко 3 години за бежанците и най-малко 1 година (2 години при подновяване) в случай на субсидиарна закрила, и
  • пътни документи за пътуване извън територията на страната — в случай на субсидиарна закрила, само когато лицата не могат да получат национален паспорт.
• Достъп до работа и свързани със заетостта възможности за образование и обучение при равностойно третиране по отношение на условията за заетост.
• достъп до образование — равно третиране с гражданите на ЕС за непълнолетните и със законно пребиваващите граждани на държави извън ЕС за възрастните.
• Еднакъв достъп до процедури за признаване на чуждестранни дипломи и професионални квалификации.
• Еднакво третиране както на собствените граждани по отношение на социалните грижи (това може да е ограничено до основните обезщетения в случай на субсидиарна защита).
• Представителство на непридружени непълнолетни лица от законен попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, предвидена в националната съдебна система.
• Достъп до жилищно настаняване при равносилни условия с тези а други законно пребиваващи граждани на държави извън ЕС.
• Свобода на придвижване в рамките на националната територия при същите условия и ограничения както за други законно пребиваващи граждани на държави извън ЕС.
• Достъп до средства за интегриране.
• При необходимост помощ при репатриране.

Държави, които попадат извън обхвата на директивата

Ирландия и Обединеното кралство* се отказаха от директивата, както им бе позволено с Протокол 21, приложен към Договора от Лисабон. Следователно те продължават да са обвързани от Директива 2004/83/ЕО.

Дания не е обвързана нито от тази, нито от предишната директива поради Протокол 22 относно нейната позиция, приложен към Договора от Лисабон.

Отмяна

Директива 2011/95/ЕС се отменя и заменя с Регламент (ЕС) 2024/1347 (вж. резюмето), считано от 11 юни 2026 г.