This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Регламентът „Дъблин III“ определя държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), които са отговорни за разглеждането на молба за международна закрила. Той осигурява на кандидатите по-добра защита до определяне на техния статут. Освен това създава нова система за ранно засичане на проблеми в националните системи за убежища или приемане, и за справяне с техните първопричини преди да се превърнат в истински кризи.
Те включват по ред на важност:
Регламентът съдържа повече предпазни гаранции за кандидатите, като например:
Като общ принцип кандидатите не трябва да бъдат задържани само защото търсят закрила. Въпреки това регламентът предвижда задържане на кандидатите, ако съществува опасност да се укрият (например при прехвърлянето им в друга държава членка).
Регламентът от Дъблин III повишава ефективността на системата като въвежда механизъм за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи, който:
Регламент (ЕС) № 604/2013 ще бъде отменен с Регламент (ЕС) № 2024/1351 (вж. резюмето), считано от
Той се прилага от
Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, , стр. 31—59).
Последващите изменения на Регламент (ЕС) № 604/2013 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
последна актуализация