Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Свободно движение на работници

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 492/2011 относно правото на работниците в ЕС на свободно движение в рамките на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

  • Той актуализира (и кодифицира) предишното законодателство относно възможността на гражданите на ЕС да се движат свободно и работят в друга държава от ЕС.
  • Той също така цели да гарантира, че принципът на свободно движение, залегнал в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се спазва на практика.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

  • Свободното движение на работна ръка носи ползи за лицата, които избират да работят на друго място в ЕС, както и за обществата, които ги приемат. То дава възможност на тези лица да упражняват правото си на свободно движение и да подобрят личното си и професионално положение, а на обществата да запълнят свободните работни места и недостига на квалифициран персонал.
  • Не само лицата, които живеят в една държава от ЕС, имат право да започнат доходоносна работа в друга държава, но и работодателите могат да рекламират свободни работни места и да сключват договори с потенциални служители от целия ЕС.
  • Законодателството кодифицира и заменя Регламент (ЕИО) № 1612/68, който няколкократно претърпя значителни изменения. То гарантира, че системата работи безпроблемно, като криминализира всяка форма на дискриминация по националност между работници в ЕС.
  • По-специално то забранява:
    • отделните процедури за наемане за чужди граждани; и
    • ограниченията за рекламиране на свободни работни места или налагането на конкретни условия, като например регистриране в службите за трудова заетост за лица, идващи от друга държава от ЕС.
  • Също така е незаконно да се прави разлика между местни работници и работници от други държави от ЕС във връзка с условия за работа и наемане, като например:
    • достъп до работни места, включително съдействие на търсещите работа лица от службите по заетостта;
    • условия на труд, включително заплащане, освобождаване или възстановяване на работа, или по отношение на повторно назначаване на работа;
    • достъп до обучение, включително в професионални училища и центрове за преквалификация.
  • Същият принцип за достъп до образование, схеми за стажуване и професионално обучение се прилага за децата на лица, които работят или са работили в друга държава от ЕС.
  • Законодателството обхваща определени социални права. Работник, който работи в друга държава от ЕС, има право на същите социални и данъчни облекчения, както гражданите на приемащата държава от ЕС. Той има право на права за осигуряване на жилище при същите условия като местните лица и може да се регистрира в списък за жилищно настаняване, ако съществува такъв, в областта, където работи.
  • Законодателството също така обхваща равното третиране по отношение на членуване в синдикални организации и упражняване на свързаните с това права, включително правото да гласува и да бъде избиран на административни или управленски длъжности в синдикална организация.
  • За дадена работа може да се изисква определено ниво на езикови знания, но изискването за владеене на език следва да е адекватно и необходимо за въпросната работа.
  • Законодателството назначава Консултативен комитет, състоящ се от 6 члена от всяка държава от ЕС: 2-ма представляващи правителството, 2-ма за синдикалните организации и 2-ма за организациите на работодателите. Този комитет подпомага Европейската комисия по въпроси, свързани със свободното движение на работници. Европейският орган по труда, създаден с Регламент (ЕС) 2019/1149, участва в заседанията на комитета като наблюдател, като осигурява технически принос и експертиза.

Едно изключение

Единственото изключение от принципа за недискриминация се отнася до длъжности, при които се упражнява държавна власт и задължения, предвидени да предпазват общите интереси на държавата. Държавите от ЕС могат да запазят такива длъжности за своите граждани.

Регламентът за EURES

  • През 2016 г. Регламент (ЕС) № 492/2011 беше изменен с Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейските служби по заетостта (EURES). В резултат правилата за обмен на информация по отношение на свободните работни места, кандидатурите за работа и автобиографиите на териториите на държавите от ЕС попадат в обхвата на новия регламент.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от Регламент (EС) 492/2011 кодифицира и заменя Регламент (ЕИО) № 1612/68 (и неговите последващи изменения).

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от относно свободното движение на работници в Съюза (кодифициран текст) (ОВ L 141, , стр. 1—12)

Последващите изменения на Регламент (ЕС) № 492/2011 са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последна актуализация

Top