Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Glossary of summaries

Недискриминация (принцип)

Целта на законодателството за защита от дискриминация е да се осигури на всички равен и справедлив шанс за достъп до възможностите, предлагани в обществото. Това означава, че лица или групи от лица, които се намират в сравними положения, не трябва да се третират по-неблагоприятно просто поради конкретна характеристика, като напр. техния пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява дискриминацията на основата на националност. Освен това той дава възможност на Съвета на Европейския съюз да предприема целесъобразни действия за борба с дискриминацията, основана на пол, расова или етническа принадлежност, религия или вероизповедание, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В тези области Съветът трябва да действа единодушно и след получаване на съгласието на Европейския парламент. В конкретната област на равно третиране и равни възможности за мъжете и жените обаче се прилага обикновената законодателна процедура, която не изисква единодушие, а само квалифицирано мнозинство (член 157 от ДФЕС).

Дискриминацията на основата на националност винаги е била забранена от Договорите за Европейския съюз (ЕС), както и дискриминацията на основата на пол в контекста на трудовата заетост. Останалите основания за дискриминация бяха споменати за първи път през 1997 г. при подписването на Договора от Амстердам.

През 2000 г. бяха приети две директиви:

  • Директивата за равно третиране в областта на заетостта (Директива 2000/78/ЕО), с която се забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация, религиозни убеждения, възраст и увреждане в областта на заетостта;
  • Директивата за расовото равенство, (Директива 2000/43/ЕО), с която се забранява дискриминацията, основана на раса или етническа принадлежност, отново в контекста на заетостта, но също така и в области като образование, социална закрила, включително социално осигуряване и здравеопазване, социални придобивки, както и достъп до и доставяне на стоки и услуги, включително жилищно настаняване.
  • Тези директиви се прилагат за граждани на държави извън ЕС и за лица без гражданство, но не обхващат различията в третирането, основани на техния правен статут и националност.
  • Освен това законодателството на ЕС защитава хората от дискриминация, основана на техния пол, в горепосочените области, с изключение на образованието.

През 2009 г. с Договора от Лисабон беше въведена хоризонтална клауза с оглед на интегрирането на борбата с дискриминацията във всички политики и мерки на ЕС (член 10 от ДФЕС).

Всички лица имат право да използват правни средства в случай на пряка или непряка дискриминация, по-специално в случаите, когато те са в сравними положения, но се третират по различен начин без обективно и законово основание. Жертвите на дискриминация могат също да потърсят помощ от националните органи за равно третиране, които са публични институции, създадени в целия ЕС за насърчаване на равенството и за борба с дискриминацията.

ВЖ. СЪЩО

Top