Най-отдалечените региони

Европейският съюз (ЕС) има девет „най-отдалечени региона“: Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, Реюньон и Сен Мартен (Франция), Канарските острови (Испания) и Азорските острови и островите Мадейра (Португалия). Най-отдалечените региони са неделима част от ЕС и трябва да прилагат неговото законодателство и да изпълняват неговите задължения.

Най-отдалечените региони се отличават със своята отдалеченост от континентална Европа, с островното си положение, с малката си площ (с изключение на Френска Гвиана), с трудната топография, с климата и с икономическата си зависимост от малко на брой продукти.

През годините Комисията прие няколко съобщения относно най-отдалечените региони. Последното беше прието през 2012 г. (COM(2012) 287: „Най-отдалечените региони на Европейския съюз: към партньорство за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“), в което тя подкрепя най-отдалечените региони за използване на всички възможности за постигането на интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж на основата на техните активи и вътрешен потенциал; тя гарантира, че рамките на европейската политика допринасят за намаляване на пречките през цялостното интегриране на най-отдалечените региони към общия пазар; и увеличава признаването на най-отдалечените региони като актив за всички и на необходимостта техните особености и ограничения да бъдат взети под внимание.

Член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз приема специфичните ограничения на най-отдалечените региони и предвижда въвеждането на специфични мерки във връзка с тях. Най-отдалечените региони, като пълноправни региони на ЕС и за разлика от отвъдморските страни и територии, имат право на финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове.