Арбитражна клауза

Арбитражът е форма на разрешаване на спорове, при която страните по даден договор се съгласяват да решат спора си не чрез съдебен процес, а с помощта на трета страна, която взема решения, и се съгласяват, че решението на тази трета страна ще бъде обвързващо за тях.

Договорът определя приложимото право или закони, избрани от страните (които по принцип са национални закони), и условията, при които може да бъде предявен иск.

В контекста на правото на Европейския съюз (ЕС) може да бъде предявен иск пред Съда на ЕС или пред Общия съд въз основа на арбитражна клауза, която се съдържа в договор, сключен от или от името на ЕС, независимо дали е уреден съгласно публичното или частното право, и която изрично предвижда (чрез дерогация от правилата на общото право, съгласно които споровете, произтичащи от такива договори, са в сферата на компетентност на съдилищата на държавите — членки на ЕС), че компетентността се упражнява от някой от съдилищата, съставляващи Съда на Европейския съюз.

Следователно съгласно член 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от ЕС или от негово име.

Съгласно член 273 от ДФЕС Съдът на ЕС е компетентен в случай на спор между държавите членки, отнасящ се до предмета на Договорите за ЕС, и този спор е отнесен до Съда на ЕС по силата на специално споразумение между страните.

Спорове, по които ЕС е страна, не са изключени на това основание от компетенциите на националните юрисдикции, освен когато с Договорите са предоставени компетенции на съдилищата на ЕС (член 274 от ДФЕС).

Член 340, параграф 1 от ДФЕС гласи, че договорната отговорност на ЕС се регулира от правото, приложимо по отношение на съответния договор.

Исковата молба за образуване на производство въз основа на арбитражна клауза може да се подава само от страните по договора (защото трети страни не могат да предявяват иск пред съдилищата на ЕС по силата на такава клауза) и тя трябва да бъде придружена от копие на въпросния договор (член 78, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд).

Ако арбитражната клауза не предвижда никакво ограничение в този смисъл, сезираният съд, в качеството си на съд по договора, разполага с широки правомощия да разглежда фактически и юридически всички аспекти на спора, с който е сезиран от страните, и при необходимост да разпореди всички необходими мерки, поискани от страните.

Съдът може:

• да тълкува някои разпоредби от договора с оглед на приложимото право;
• да бъде сезиран за правилното изпълнение от страните на договорните им задължения и може да ги задължи да изпълнят договорните си задължения или да обезщетят увреденото лице, като им нареди да заплатят обезщетение, ако неизпълнението на тези задължения е довело до вреда;
• да изиска от страните да заплатят за допълнителни услуги, които първоначално не се предвидени в договора;
• да разпореди прекратяване по съдебен ред на договора в случай на неизпълнение, като посочи последиците от такова прекратяване.

Съдилищата на ЕС могат също да бъдат призовани да се произнесат по валидността на договора и след това да го обявят за невалиден.