52012DC0082

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЕВРОПА СЪС СУРОВИНИ В ИМЕТО НА НЕЙНОТО БЪДЕЩО БЛАГОДЕНСТВИЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПАРТНЬОРСТВО ЗА ИНОВАЦИИ В ОБЛАСТТА НА СУРОВИНИТЕ

1. Въведение

Стратегическото значение на устойчивото снабдяване на ЕС със суровини — както за неговата промишленост, така и за обществото като цяло — намери заслужено признание в различни стратегически програмни документи, сред които: Инициативата за суровините[1], предложена от Европейската комисия, и свързаните с нея заключения на Съвета[2] и доклад на Европейския парламент[3]. В стратегията „Европа 2020“ важността на този въпрос беше подчертана в рамките на двете водещи инициативи „Индустриална политика“[4] и „Ефективно използване на ресурсите“[5]. Освен това важността на ефективното използване на ресурсите беше подчертана и в изготвената за тази цел пътна карта за ефективно използване на ресурсите[6]. Тези документи ясно очертаха свързаните с колебливите доставки и неефективното използване на ресурсите нови предизвикателства и рискове, пред които е изправен ЕС предвид растящата в световен мащаб конкуренция за суровини. Същевременно, колкото и да звучи странно, от няколко десетилетия насам Европа е свидетел на това как все повече намалява ролята ѝ на суровинен доставчик. Сложността и спешността на всички тези, стоящи на дневен ред, въпроси ясно показа, че за Европа повече не съществува вариантът със запазване на статуквото.

Именно сега е моментът иновациите да „влязат в играта“. През 21-ви век постепенно се формира една нова парадигма, според която иновациите се смятат за движеща сила, която обаче досега е останала до голяма степен неексплоатирана в Европа в областта на суровините. През 2010 г. Комисията създаде, като част от водещата инициатива „Съюз за иновации“[7], подходящата рамка за европейските партньорства за иновации (ЕПИ). Такива партньорства ще бъдат създавани в случаите, в които се налага обединяване на усилията на обществения и частния сектор на регионално, национално и европейско равнище в областта на иновациите и НИРД и предприемането на мерки, влияещи на търсенето, с цел по-бързо и по-ефикасно изпълнение на задачите, които стоят пред обществото. Това се отнася с пълна сила и за суровините, което е видно от настоящото съобщение.

Това партньорство ще засегне неенергийните и неселскостопанските суровини, в т.ч., но не само, включените в съставения от ЕС списък на стратегическите суровини[8]. Съответно то обхваща и други метали, промишлени и строителни минерали, както и други промишлени суровини, като естествен каучук и дървесина. Много от тези материали са от жизненоважно значение за разработването на щадящи околната среда иновативни технологични приложения, основаващи се на използването на чисти технологии. Същевременно те са от съществено значение за производството на особено важни сплави, нови и иновативни продукти, които се изискват от съвременното ни общество, като например батерии за електрически автомобили, фотоволтаични системи и устройства за вятърни турбини, които дават възможност да бъдат постигнати целите в областта на възобновяемата енергия. Общата цел на това партньорство ще бъде до 2020 г. Европа да направи гигантска крачка напред в посока намаляване на зависимостта си от вноса от суровини. Това ще бъде постигнато посредством ускоряване на иновациите, благодарение на което ще се гарантира надеждност и устойчивост на доставките както на първични, така и на вторични суровини, а също ще се предотврати разхищаването на ключови суровини по време на целия им жизнен цикъл.

В настоящото предложение са взети под внимание извлечените поуки в рамките на пилотното ЕПИ „Активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“. То също така се основава на съобщената от държавите-членки, научноизследователските общности и други заинтересовани страни информация в контекста на различни срещи, семинари и събития, както и на обществено допитване, които бяха организирани през цялата 2010 и 2011 г.

2. Възможности за иновации по протежение на веригата на стойността при суровините

От много години насам основните геоложки проучвания и картографиране в ЕС се провеждат в рамките на национални геоложки проучвания, подвластни на ограниченията на националните рамки и нормативна уредба. До днес така и не са оползотворени напълно възможностите, които би разкрило осигуряването на подходяща координация или дори интегриране на някои от дейностите на 27‑те различни геоложки проучвания в ЕС. А иновативното мислене, залагащо на по‑активната работа в мрежа и разширяване на сътрудничеството, предлага огромен потенциал, позволяващ да се върви напред. Установяването на европейски стандарти ще улесни създаването на единна база от геоложки знания на ЕС и също така може да доведе до по-голяма рентабилност на дейностите, свързани с разработването и използването на необходимите съвременни технологии, като например спътникови информационни системи по отношение на ресурсите и върхови системи за четириизмерно компютърно моделиране.

През последните 50 години делът на ЕС в минодобива в световен мащаб е спаднал значително. Това е довело до загуба на съществени експертни знания и умения. Тези умения обаче са необходими за гарантиране безопасността на минните дейности и за да се отговори на евентуално растящата нужда от извличане от по-голяма дълбочина, в по‑отдалечени райони и при тежки условия (например от морските недра, в региона на Арктика). При все че високите стандарти за по-безопасни и повече щадящи околната среда техники за извличане пораждат нови предизвикателства, те същевременно разкриват нови пазарни възможности. Това също така ще спомогне за намаляване на риска от големи аварии в минния сектор. Тези експертни знания и умения обаче са необходими не само в миннодобивния сектор, а и по цялата верига на създаване на стойност (проучвания, преработка, рециклиране, заместване).

Дори Европа, като цяло, да е постигнала значителен напредък, особено по отношение на рециклирането на отпадъците, има какво още да се направи, за да се предотврати разхищаването на ценни суровини на всички етапи на жизнения им цикъл. Пълното прилагане на първите стъпала от европейската „йерархия на отпадъците“ (превенция, последвана от подготовка за повторна употреба и рециклиране) би позволило да се избегнат непоправими загуби на ценни ресурси и да се разкрият нови възможности за бизнес и работни места в ЕС.

Иновациите могат да бъдат мощен инструмент за посрещане на тези предизвикателства. Опитът в областта на инженеринговата и преработвателната дейност претърпя развитие в други новопоявили се области, например роботиката и други главни базови технологии. Въвеждането на съвременни дистанционно контролирани дейности и автоматизация в подземните мини и новаторското използване на биологично излугване за извличане на никел и други метали по рентабилен и щадящ околната среда начин правят още по‑конкурентноспособен и устойчив минодобива в ЕС. С въвеждането на нови техники за наблюдение, включващи използването на спътникови технологии, би могло да се предотврати възникването на крупни аварии. Иновациите също така са много важни на етапа на преработка, когато са необходими съвременни технологични решения за ефективно управление на водите, енергопотребление и рециклиране (като например в случай на стратегически суровини, като индий и галий, които се получават от неблагородни метали).

Колкото по-голям напредък постигне ЕС при разработването на този новаторски подход, толкова по-добре ще бъде подготвен, за да играе водеща роля при въвеждането на нови екологосъобразни и ресурсноефективни технологии в Европа и в трети страни. Този подход може да има допълнителен положителен страничен ефект чрез разпространението на най-добри практики, което от своя страна ще допринесе за по‑добро опазване на околната среда в световен мащаб. Устойчивото и ефективно управление на суровините, постигането на по-голяма подготвеност за повторна употреба и рециклиране, събирането и оползотворяването на дървесните материали могат да допринесат не само да се спре погубването на биоразнообразието, да се намалят в световен мащаб емисиите на парникови газове, но също така за гарантиране на сигурността на доставките на суровини и за справяне с недостига, например, на дървесни влакна за рециклиране в Европа.

Огромният ръст при продажбите на съвременни комуникационни устройства, като мобилни телефони и преносими компютри, които са с тенденция да имат висок коефициент на заместване, създаде огромен потенциал за ценни отпадъци („нашите градски мини“). В днешния мобилен телефон са вложени повече от 40 различни суровини, като кобалт, галий, платина и редкоземни елементи. В наши дни, всеки гражданин в ЕС годишно генерира около 17 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), като по прогнозни данни тази цифра ще нарасне на 24 кг към 2020 г.[9] Но към днешна дата рециклирането на редкоземни елементи от електронни устройства, например, е предизвикателство както от технологична, така и от икономическа гледна точка. За да се върви напред, трябва да продължи да бъде насърчавано разделното събиране на отпадъци и да бъдат подкрепяни пазарите. Освен това предотвратяването на незаконния износ и на неправилното третиране на отпадъците може да доведе до значителни ползи за околната среда и до събиране на ценни материали (например метален скрап, извлечена хартия за рециклиране).

Новите високорентабилни и екологосъобразни техники за рециклиране и най-добрите практики по отношение на събирането и третирането на отпадъците дават възможност за подобряване на рециклирането на стратегическите суровини. Като илюстрация на това, създадените наскоро специални лепила, които съдържат кодирана информация на основата на уникални химически идентификатори, могат да допринесат за борбата срещу незаконния трафик и кражбите на метални изделия и скрап. Освен това някои държави-членки значително увеличиха нивата на събираемост и рециклиране чрез въвеждането на подходящи икономически инструменти, включително прилагане на схеми, ангажиращи отговорността на производителите, в подкрепа на разделното събиране, повторната употреба и рециклирането.

Много приложения разчитат обаче на стратегически суровини, които в момента е много трудно или дори практически невъзможно да бъдат заменени поради специфичните им физични и химични свойства. Заместването може да се използва било с цел разработването на алтернативни материали в някои приложения, било с оглед замяната на тези приложения с равностойна технология, която не разчита на стратегически суровини. Например разработването на керамични високотемпературни свръхпроводници може да се превърне в заместител на постоянните магнити във вятърните турбини, които понастоящем използват редкоземни елементи, като неодим и диспросий.

Накратко казано, приведените по-горе примери показват, че:

· иновациите са необходимо условие, за да възвърне Европа ролята и присъствието си по отношение на ефективното използване и устойчивите доставки на суровини, без които ще бъде подкопана устойчивостта на цялата ѝ икономика;

· иновациите са необходими за поддържане и подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и за осигуряване на ефективно използване на ресурсите в Европейския съюз;

· иновациите са необходими по цялата верига на стойността при суровините, което изисква комплексен подход за справяне с различните предизвикателства, пред които ще бъде изправен ЕС през следващите години.

Тази ситуация изисква целенасочени усилия в областта на иновациите и научните изследвания, новаторските технологии и мултидисциплинарните подходи за попълване на пропуските в познанията ни.

3. Добавена стойност на Европейското партньорство за иновации в областта на суровините

Подкрепата, която вече е предоставена от Съвета и Европейския парламент за представените от Комисията стратегии на ЕС по отношение на суровините и ефективното използване на ресурсите, показва, че все повече се осъзнава необходимостта от предприемането на мерки за справяне с посочените по-горе предизвикателства както на европейско, така и на национално равнище. По-тясното сътрудничество в ЕС между органите на публичната власт, но също така и между публичноправните и частноправните субекти, ще даде нужния тласък за преодоляване на най-сериозните пречки.

Тези пречки включват (вж. също точка 1.3 от приложението):

· недостатъчната критична маса, за да се върви към единна цел;

· недостатъчното сътрудничество между държавите-членки в различни области, свързани със суровините;

· липсата на интегриран подход към „веригите на стойността“, като се започне от добива и преработката на суровините, минавайки през проектирането и използването на продуктите, и се стигне до края на жизнения им цикъл;

· твърде скромното по размери сътрудничество между националните научноизследователски организации и силната раздробеност на Европейското изследователско пространство в тази област;

· недостатъчно добре развитата геополитическа роля на ЕС за осигуряване на достъпа на европейските компании до суровини в целия свят, при едновременно спазване, доколкото това е възможно, на европейските екологични стандарти.

Поради това реалната добавена стойност на ЕПИ ще се изрази в това, че то ще предостави платформа, имаща за цел да обедини усилията на имащите отношение политики и действащи лица на равнището на Съюза, без при това да заменя съществуващия процес на вземане на правни решения на равнището на ЕС.

3.1. Обхват и цели

Предлаганото ЕПИ ще допринесе за осигуряване в средносрочен и дългосрочен план на устойчиви доставки на суровини (включително стратегически суровини, индустриални минерали и дървесни материали), които са необходими, за да се задоволят основните нужди на едно модерно общество, отличаващо се с ефективно използване на ресурсите. То ще даде съществен принос за конкурентоспособността на европейските промишлени сектори, за по-ефективно използване на ресурсите в ЕС, както и за развитието на нови дейности в рециклирането, които да се извършват в Европа.

Основната цел на ЕПИ е да се намали зависимостта на Европа от вноса на суровини, които са от ключово значение за различни отрасли на европейската промишленост. Това ще бъде постигнато посредством осигуряване на достатъчно гъвкавост и алтернативи при доставките за Европа на важни суровини, като същевременно ще се държи сметка за това, колко важно е да бъде смекчено неблагоприятното въздействие върху околната среда на някои материали по време на техния жизнен цикъл. По този начин до 2020 г. Европа ще се превърне в световен лидер по отношение на възможностите за проучване, добив, преработка, рециклиране и заместване. Очаква се като част от своя стратегически план за изпълнение (СПИ) ЕПИ да набележи измерими цели, които да позволят да се оцени доколко успешно е въздействието му, например що се отнася до чувствителното намаление на зависимостта от вноса на някои ключови суровини.

Освен това Комисията предлага някои специфични, конкретни цели, които да бъдат постигнати най-късно до 2020 г., в т.ч.:

· европейски стандартизирани статистически инструменти за проучване на ресурсите и техните залежи (земни и морски), а също и триизмерна геоложка карта;

· динамична система за моделиране, обвързваща тенденциите при предлагането и търсенето с икономически използваемите залежи, и с анализ на пълния жизнен цикъл, включително оценка на екологичното, икономическото и социалното въздействие в рамките на различни сценарии на развитие;

· до десет на брой иновативни пилотни дейности (например демонстрационни съоръжения) за проучване, добив и преработка, събиране и рециклиране;

· заместители при най-малко три ключови приложения на стратегически и дефицитни суровини;

· мрежа от центрове за научни изследвания, образование и обучение по устойчиво управление на минното дело и материалите, като същевременно се осигури подходяща координация с Общността на знанието и иновациите (ОЗИ) в областта на устойчивото проучване, добив, преработка и рециклиране, която евентуално ще бъде създадена от Европейския институт за иновации и технологии (EIT);

· повишаване на ефективността при използването на материалите и — когато става въпрос за наличието на ценни суровини в потока на отпадъците — разширяване на превенцията, повторната употреба и рециклирането им, като специално внимание се отделя на материалите, които имат потенциално неблагоприятно въздействие върху околната среда;

· набелязване на възможностите, които се откриват, и разработване на нови идеи за иновативни суровини и продукти с пазарен потенциал;

· проактивна стратегия на ЕС в многостранните организации, както и в двустранните отношения, например със САЩ, Япония или Австралия, в различните области, попадащи в обхвата на ЕПИ.

Тези цели също така ще позволят адекватни последващи действия и мониторинг на функционирането на ЕПИ, включително на работата, която трябва да бъде свършена, и на постигнатите резултати.

3.2. Механизми

Добавената стойност на ЕПИ се заключава в прилагането на важни механизми в областта на иновациите[10], включително следните широкообхватни категории, за постигането на общите цели (посочени в раздел 3.1 по-горе):

· подкрепа за разработването на иновации — били те технологични или не, — като нови комбинации от продукти и услуги, нови услуги, по-добро проектно решение на продуктите, за да се направи възможно тяхното рециклиране в края на жизнения им цикъл, проектни решения, обусловени от потребностите на потребителите, нови инструменти на политиката в областта на научните изследвания и иновациите;

· стимулиране на върховите постижения в научния сектор и инвестиране в хората (техните умения);

· подкрепа за целенасочено иновативно регулаторно действие и/или сътрудничество с държавите-членки за постигане на по-добри — благоприятстващи иновациите — условия на регулаторната рамка;

· насърчаване на целеви инструменти за стандартизация и обществени поръчки;

· обединяване на възможностите, които предлагат инструментите на политиката, с тези на организациите (отговорните политически фактори, агенциите, промишлените предприятия, изследователите), които работят от страната на предлагането и на търсенето, с цел да се съкрати времето за достигане до пазара и да се ускори разпространението на иновациите.

Горепосочените инструменти могат да действат било от страната на предлагането, било от тази на пазарното търсене. Независимо от посоката на действие, трябва да се осигури адекватен мониторинг на резултатите.

Предлагане: Национални Финансиране на научните изследвания и иновациите от страна на държавите-членки и регионите Умения и обучение в държавите-членки Международни (в рамките на ЕС) Eureka, Eurostars, ERANet Рамкови програми на ЕС Седма рамкова програма (сътрудничество, ПЧП, Cost, СТИ, ERANet, ESFRI…) ОЗИ на ЕПИ ПКИ Инструменти на ЕИБ Структурни фондове || Наука, НИТРИ || Търсене: Национални Нормативна уредба (вкл. нейното прилагане) Обществени поръчки в държавите-членки и регионите Международни (в рамките на ЕС) Стандарти/етикетиране Нормативна уредба (вкл. нейното прилагане) Обществени поръчки Интелектуална собственост и трансфер на знания Наблюдение на пазара Международни (в световен мащаб) Търговска политика Политически диалог || Пазар, потребители

В сферата на „предлагането“ инвестициите в научни изследвания в областта на минното дело, заместването, ефективното използване на ресурсите и рециклирането трябва да бъдат в по-голяма степен съобразени с общите цели на партньорството за иновации с цел създаване на необходимата критична маса, понеже никоя национална или европейска научноизследователска програма не може да обхване всички аспекти, а и инвестициите и рисковете в областта на научните изследвания са твърде големи за много частни фирми. Това предполага сериозното участие на съществуващите мрежи (например ERANET в областта на материалите, Европейската технологична платформа за устойчиви минерални ресурси, Технологичната платформа за сектора на горите и други ЕТП) и насърчаването на нови мрежи от изследователи и финансиращи — както публични, така и частни — организации в Европа. Що се отнася до „Хоризонт 2020“ — бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации — Комисията предложи да бъде заложена конкретна цел за справяне с общественото предизвикателство: „Действия във връзка с климата, ресурсна ефективност и суровини“.

Въпреки че Европа има известни традиции във финансирането на научните изследвания и иновациите в тази област, все още съществува значителен неизползван потенциал[11] в сферата на търсенето, що се отнася до въвеждането на нови продукти и услуги на пазара. Съкращаването на времето за достигане на иновациите до пазара е особено важно за малките и средните предприятия. Поради това ЕПИ следва да стимулират иновациите както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето, когато това е възможно и подходящо, посредством такива инструменти, като законодателството, обществените поръчки, анализа на жизнения цикъл, правата върху интелектуалната собственост и стандартите. Иновациите, свързани с политиките за устойчиво потребление и производство, заслужават особено голямо внимание. В Европа вече съществуват стимули за устойчиви и благоприятни за иновациите обществени поръчки и в рамките на настоящото ЕПИ е възможно да бъдат създадени мрежи (от типа на предвидените в рамките на Инициативата за водещи пазари) от доставчици по обществени поръчки[12] и да се разшири употребата на критериите за зелени обществени поръчки в ЕС[13] с цел насърчаване на усвояването и разпространението на (еко-) иновации.

3.3. Работни пакети

Въз основа на информацията, предоставена от заинтересованите страни и отговорните политически фактори, възможните действия, които ще трябва да бъдат предприети, бяха групирани в пет основни направления, или „работни пакета“ (РП). Тези работни пакети, които ще включват действия, насочени както към предлагането, така и към търсенето, няма да работят самостоятелно, нито ще се изключват взаимно. Напротив, отделните работни пакети ще взаимодействат помежду си и дори съществува известно умишлено припокриване между тях. Освен това те могат да бъдат адаптирани, за да се отговори на променящите се нужди и да се използват новите възможности.

Структурата на управление ще насърчава сътрудничеството, като по този начин ще разчупи стените между политиките, секторите, географската отдалеченост или организационната култура. Например някои миннодобивни технологии биха могли също така да се прилагат при рециклирането, или обратното. Тази структура също така ще способства за въвеждането на по-добро сътрудничество между големите компании и МСП, както и между самите МСП, например чрез регионални клъстери.

За ЕПИ се предлагат следните работни пакети (подробно описание на всеки РП се съдържа в раздел 2 от приложението):

Фокусирани върху технологиите области на политиката

РП 1 — Развитие на иновативни технологии и решения за устойчиви и сигурни доставки на суровини; добив, преработка и рециклиране. Допълвайки развитието на технологиите, този работен пакет има за цел да бъдат изработени пътни карти за стандартизация в тези сектори, като при това се държи сметка за разходите за бизнеса.

РП 2 — Развитие на иновативни и устойчиви решения за подходящо заместване на стратегическите и дефицитните материали. Първият набор от приоритетни действия може да се изведе от списъка на стратегическите суровини и от приложенията с най‑голямо икономическо значение и с най-висока екологична чувствителност.

Нефокусирани върху технологиите области на политиката

РП 3 — Подобряване на регулаторната рамка, базата от знания и инфраструктурната база за суровините в Европа. Този работен пакет има за цел организирането и стандартизирането на геоложките данни, както и идентифицирането и обмена на най‑добри практики по формулиране на политиките по отношение на минералите, устройството на територията и регламентирането на тези области в държавите-членки. Той също така ще подкрепя действия за насърчаване на върховите технически постижения и необходимите технически умения в Европа

РП 4 — Подобряване на условията на регулаторната рамка, по-специално чрез насърчаване на върховите постижения и превенцията, подготовка за повторна употреба и рециклиране посредством публични (например обществени поръчки) и частни инициативи. Този работен пакет има за цел оптимизиране на добавената стойност от суровините, подобряване на рентабилността и намаляване на разходите за рециклиране посредством повишаване на ефективността при събирането, сортирането и рециклирането на ценни суровини от потока на отпадъците. Той ще прилага също така съответните продуктови, стандартизационни и сертификационни политики, както и нужните икономически инструменти за тази цел.

Международно сътрудничество — хоризонтален подход

РП 5 — Признава ролята на световния пазар за осигуряване на достъп до суровини и на насърчаването на използването на екологично чисти технологии за техния добив и преработка и може да обхване такива дейности, като научните изследвания и иновациите, подобряването на базата от знания, търговската политика и политическия диалог с международни организации, като например Африканския съюз, ОИСР, Световната банка, Г-20, както и двустранните отношения. Особено внимание ще бъде отделено на възможността за засилване на полезното взаимодействие между тази инициатива и различните политики, свързани с отвъдморските страни и територии (ОСТ).

3.4. Структура на управление

Структурата на управление на ЕПИ ще се придържа към принципите, определени в Съюза за иновации; тя има за цел да балансира нуждата от високо ниво на ангажираност и функционална координация, от една страна, със силно децентрализирани оперативни отговорности, за да се гарантира ефективната съпричастност на хората от практиката и на други ключови заинтересовани страни, от друга. За да се отговори на нуждите на ЕПИ, което е предмет на настоящото съобщение, бяха взети под внимание поуките, извлечени от пилотното ЕПИ „Активен живот за възрастните хора и остаряване в добро здраве“[14], свързани с определянето на начина на управление, обхвата, планирането и участието на заинтересованите лица.

Настоящото ЕПИ ще обедини усилията на представители на публичния сектор (на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище), промишлеността (включително МСП), гражданското общество и други заинтересовани страни с цел подпомагане развитието на иновациите, както и тяхното навлизане и разпространение на пазара. Водещ обаче е принципът, че ЕПИ ще осигури прагматична, гъвкава и небюрократична рамка, която ще даде възможност да бъдат представени различните интереси.

Този подход е залегнал в следните методи на работа на оперативно ниво (повече подробности са дадени в раздел 3 от приложението):

Ръководната група на високо равнище (РГВР) ще предоставя консултации по ключови въпроси и ще определя стратегическата ориентация на настоящото ЕПИ въз основа на добре дефиниран мандат. РГВР обаче няма да се намесва в официалния процес на вземане на решения, регламентиран от правото на ЕС. Съставът ѝ ще отрази многообразието от ключови участници в това партньорство, в т.ч. назначени в личното им качество представители на държавите-членки, Европейския парламент, предприятията, академичните среди, научноизследователските центрове, неправителствените организации и други институции. В същото време групата ще бъде в ограничен състав, за да се гарантира ефективността на нейната работа. На РГВР ще бъде поверено изготвянето на СПИ, който ще съдържа препоръки във връзка с приоритетните направления на действие. След като този план придобие окончателен вид, РГВР ще съдейства за постигането на напредък в началната фаза от изпълнението му, ще ръководи изпълнението на мерките, ще изготвя доклади за постигнатия напредък и ще актуализира СПИ. С цел проследяване на текущия напредък, дейността на РГВР ще включва и разработването на измерими цели, които да бъдат постигнати от ЕПИ.

Връзката между стратегическо ниво и оперативното ниво ще се осигурява от подпомагаща група (т.нар. „Група на шерпите“), съставена от личните представители на членовете на ръководната група. Основната ѝ задача ще бъде да гарантира гладкото протичане на партньорството, включително планирането на основните действия, цялостната координация на работните пакети и подготовката на заседанията на ръководната група на високо равнище и на последващите действия.

Ще бъдат създадени оперативни групи в съответствие със специфичните теми, с цел предоставяне на съвети на ръководната група на високо равнище и претворяването на стратегическия план за изпълнение в конкретни задачи и действия. Те ще работят на базата на гъвкави структури, изготвен за целта график, а когато е необходимо — и в тясно взаимодействие помежду си. За да се осигури възможност на ЕПИ да се възползва напълно от съществуващите върхови постижения в рамките на ЕС, оперативните групи следва да се стремят да постигнат възможно най-широк обхват (географско покритие на 27-те държави-членки и експертен опит в различните области на необходима компетентност), след прозрачна процедура по номиниране на техните членове. Срещите ще бъдат организирани по такъв начин, че да се оптимизира приносът на участващите експерти.

3.5. Привличане на други участници

За да се получи в максимална степен прозрачен и кръгов обмен на информация и да се постигне максимална отчетност през цялото времетраене на ЕПИ, от съществено значение ще бъде да се осигури взаимодействието както с политическото ниво, така и с обществото като цяло (вж. също приложения 4 и 5). Това ще бъде постигнато по два начина. На политическо ниво, Комисията възнамерява да докладва на годишна база пред Съвета и ЕП. На нивото на гражданското общество, ЕПИ ще търси участието на по-широка аудитория посредством организирането на ежегодна публична проява. По този начин ще се постигне една от основните цели на партньорствата за иновации, а именно да се гарантира възможно най-широкото участие на гражданското общество.

3.6. График

Комисията приветства становищата на Европейския парламент и на Съвета, както и тези на по-широк кръг заинтересовани страни във връзка с настоящото Европейско партньорство за иновации. Предвиждат се следните по-важни етапи (подробности са дадени в раздел 6 от приложението), които подлежат на промяна в зависимост от получените становища:

· От средата на 2012 г.: номиниране на членовете на ръководната група на високо равнище, на подпомагащата група и на оперативните групи от Комисията;

· Началото на 2013 г.: окончателно редактиране на стратегическия план за изпълнение от ръководната група на високо равнище и представянето му от Комисията пред ЕП и Съвета (първо полугодие на 2013 г.);

· От средата на 2013 г.: начало на изпълнението и провеждане на първата годишна конференция;

· Оценка на постигнатия напредък (включително на структурата на управление): края на 2014 г. (за да се вземе предвид новата Многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. и новият състав на Комисията).

За да се подкрепи работата на настоящото ЕПИ, още през 2011 г. беше предприета поредица от подготвителни действия и проучвания. Първите резултати ще бъдат получени в течение на 2012 и 2013 година, така че ЕПИ да може да покаже конкретен напредък още на ранен етап. През 2013 г. Комисията ще организира преглед на напредъка, постигнат от европейските партньорства за иновации.

[1]               COM(2008) 699 и COM(2011) 25.

[2]               Заключения 6909/11 на Съвета от 10 март 2011 г.

[3]               Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г.

[4]               COM(2010) 614.

[5]               COM(2011) 21.

[6]               COM(2011) 571 окончателен.

[7]               COM (2010) 546.

[8]               Поместен в COM(2011) 25.

[9]               Източник: IPA (International Platinum Group Metals Association): www.ipa-news.com.

[10]             Посочени в COM(2010)546.

[11]             Вж. доклада Aho от 2006 г., озаглавен „Създаване на иновативна Европа“, Инициативата за водещи пазари от 2007 г. и Стратегията на ОИСР за иновации от 2010 г.

[12]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/innovation/policy/public-procurement/pp-networks_en.htm.

[13]             http://ec.europa.eu/environment/gpp/gpp_criteria_en.htm.

[14]             SEC(2011) 1028 окончателен.