Дело C-195/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Италианска република

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Околна среда — Директиви 75/442/ЕИО и 91/156/ЕИО — Понятие за отпадък — Хранителни остатъци от селскостопанската и хранително-вкусова промишленост, предназначени за производство на храни за животни — Остатъци от кулинарни продукти, предназначени за домове за домашни любимци“

Заключение на генералния адвокат г-н J. Mazák, представено на 22 март 2007 г.   I - 11703

Решение на Съда (трети състав) от 18 декември 2007 г.   I - 11721

Резюме на решението

1. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Понятие за отпадък

   (член 174, параграф 2 ЕО; член 1, буква а) от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

2. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Приложно поле

   (член 1, буква а) и член 2, параграф 1 от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

3. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Понятие за отпадък

   (член 1, буква а) от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

4. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Приложно поле

   (член 1, буква а) и член 2, параграф 1 от Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

5. Околна среда — Отпадъци — Директива 75/442 — Приложно поле

   (Директива 75/442 на Съвета, изменена с Директива 91/156)

1.  Квалифицирането на вещество или предмет като „отпадък“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, зависи преди всичко от поведението на притежателя и значението на израза „да изхвърли“. Този израз трябва да се тълкува не само с оглед на основната цел на Директивата, която съгласно трето съображение от последната е опазването на човешкото здраве и околната среда от вредно въздействие, причинено от събирането, превозването, третирането, съхранението и депонирането на отпадъци, но и с оглед на член 174, параграф 2 ЕО, който предвижда, че политиката на Общността в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита и се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия. От посоченото следва, че въпросният израз, а следователно и понятието „отпадък“, не следва да се тълкуват стеснително.

   (вж. точки 34 и 35)

2.  Като се има предвид, че в Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, не се предвижда никакъв критерий от решаващо значение, за да се установи намерението на притежателя да изхвърли определено вещество или предмет, при липса на общностни разпоредби държавите-членки са свободни да избират доказателствените средства за установяване на различните обстоятелства, посочени в директивите, които транспонират, доколкото не се накърнява ефикасността на общностното право. Така държавите-членки могат например да определят различни категории отпадъци, по-специално за да улеснят организацията и контрола на тяхното управление, доколкото са спазени задълженията, произтичащи от Директивата или от други разпоредби на общностното право, които се отнасят за тези отпадъци, и доколкото евентуалните категории, изключени от приложното поле на законодателните текстове, приети с оглед на транспонирането на произтичащите от Директивата задължения, са изключени в съответствие с член 2, параграф 1 от нея.

   (вж. точка 43)

3.  Списъкът с категориите отпадъци, посочен в приложение I към Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, както и операциите по обезвреждане и оползотворяване, изброени в приложения II А и II Б към нея, указват, че от понятието за отпадък по принцип не се изключва никакъв вид остатък или други вещества, получавани в резултат от производствения процес.

   Следователно действителното наличие на „отпадък“ по смисъла на член 1, буква а) от посочената директива трябва да се провери с оглед на всички обстоятелства, като се има предвид целта на последната и се съблюдава да не се накърнява нейната ефикасност. Така определени обстоятелства могат да указват наличието на действие, намерение или задължение за „изхвърляне“ на вещество или предмет по смисъла на посочената разпоредба. Такава по-специално е хипотезата, когато определено вещество е производствен или консумативен остатък, тоест продукт, чието добиване като такъв не е било поставено като цел, като методът на обработка или начинът на използване на дадено вещество не са определящи, за да бъде то класифицирано или не като отпадък. Освен критерия, изведен от характера на остатък (или липсата на такъв характер) от производството на дадено вещество, релевантен критерий при преценка дали посоченото вещество представлява отпадък по смисъла на Директивата е степента на вероятност за повторно използване на това вещество без действия по предварителна преработка. Вероятността за такова повторно използване е голяма, ако извън обикновената възможност за повторно използване на разглежданото вещество е налице икономическа изгода за притежателя да направи това. При подобна хипотеза въпросното вещество вече не може да се разглежда като бреме, което неговият притежател търси начин да изхвърли, а като истински продукт. Освен това, за да могат материалите да се приемат не за производствени остатъци, а за странични продукти, които притежателят не възнамерява да изхвърли поради явното си намерение да ги използва повторно, повторното използване на вещ, материал или суровина, включително за нуждите на икономически оператори, различни от производителя, трябва да е не само вероятно, а сигурно, да не изисква предварителна преработка и да се явява продължение на производствения процес или на процеса на използване. Следователно от самото обстоятелство, че разглежданите материали ще бъдат повторно използвани, не може да се заключи, че те не представляват отпадък по смисъла на Директивата. Всъщност това, което ще се случи в бъдеще с даден предмет или вещество, само по себе си не е от решаващо значение за евентуалното му естество на отпадък, което съгласно посочения член 1, буква а) от Директивата се определя в съответствие с действието, намерението или задължението на притежателя на предмета или на веществото да го изхвърли.

   (вж. точки 36, 37, 40, 42, 44—46, 48 и 49)

4.  Член 1, буква а) от Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, не само дава определение на понятието „отпадък“ по смисъла на Директивата, но определя също, заедно с член 2, параграф 1, приложното ѝ поле. В член 2, параграф 1 се предвижда кои видове отпадъци са или могат да бъдат изключени от приложното поле на Директивата и при какви условия, като по принцип в нейното приложно поле попадат всички отпадъци, които отговарят на определението за отпадък. Всяка вътрешноправна разпоредба, която общо ограничава обхвата на задълженията, произтичащи от Директивата, извън разрешеното с член 2, параграф 1, задължително не съответства на приложното поле на посочената директива.

   (вж. точка 53)

5.  Не може да се приеме, че Директива 75/442 относно отпадъците, изменена с Директива 91/156, е приложима само когато не се прилага общностното и националното законодателство, свързано с безопасността на храните, що се отнася до хранителните остатъци от селскостопанската и хранително-вкусова промишленост и остатъците от кулинарни продукти от всякакъв вид храни, предназначени за производство на храни за животни. Действително, макар целите на определени разпоредби от това законодателство частично да се припокриват с тези на Директивата, те все пак са много различни. В допълнение, извън изрично уредените в член 2, параграф 1 от Директивата случаи, в нея съвсем не се посочва, че тя не се прилага кумулативно с други законодателства.

   (вж. точка 55)